Образуване на българската нация

[Иванко Тертер]

На́ция (от лат. natio — племя, народ) — социально-экономическая, культурно-политическая и духовная общность людей, сложившаяся в результате становления государства, фаза развития этноса (по ступеням: род – племя – народность – народ – нация), в которой данный конкретный этнос обретает суверенитет и создает собственную полноценную государственность. Может рассматриваться как форма этнической жизни индустриальной эпохи[1].

Имеется иная точка зрения, утверждающая, что нация создаёт государство для своих нужд, при этом сама нация понимается как «суперэтнос», т. е. множество взаимосвязанных народов и народностей, относящихся друг к другу с положительной комплементарностью.

Так же, в международном праве под нацией понимается совокупность граждан государства.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Това е определението за нация:

1. социално - икономическа

2. културно-политическа

3. духовна общност на хора

4. сложени в резултат на образуване на държава

5. фаза от развитие на етноса по степените /род-племе-народност-народ-нация/

6. в която дадения конкретен етнос придобива суверенитет

7. и създава собствена пълноценна държавност

Допълнителна точка за теоретиката за "нация" е, че:

Нацията се създава от държавата за своите нужди, при това нацията се разбира като "суперетнос", т.е. от множество взаимносвързани народи и народности, отнасящи се един към друг с положително отношение.

Понятието "нация" - извън литературното му значение на синоним на "народ" - може ли да се приложи към българската народност? Или нация и народ се припокриват при нас.

Кога е образувана българската нация, ако е приложима теоретиката към това?,

[Иванко Тертер]

КАК СЕ СТАВА НАЦИЯ

Кой е казал, че "македонската" е изключение?

Нации ли са западноевропейците?

Допреди 2-3 века те са били враждуващи племена и народности.

От разнородните племена по тези земи, през 18-19 в. възникват изкуствени "национални държави".

И днес навсякъде различни западноевропейски народности водят освободителни борби и имат свои революционни движения срещу централните правителства. Тук нашите медии съобщават само за две организации - на баските и ИРА. Но живели там казват, че западните вестници непрекъснато пишат за атентати и на много други организации.

Следните държави са изкуствено създадени, а "народите" им всъщност не са народности в нашия смисъл на думата:

- Испания, Франция, Италия, Великобритания, Германия, Белгия и др.

Има голяма разлика между нашето понятие за народ и западноевропейското. Думата "нация" е безсмислена при нас и съвпада с "народ", по простата причина, че ние сме нация от хиляди години. Не така стоят нещата при западноевропейците. При тях под "нация" се разбира нещо, "възникнало" през последните един-два века от пъстрата мозайка народности, които днес общо и изкуствено се наричат "италианци", "французи", "испанци" и пр.

Там не се касае за отделни исторически и географски области в една страна, а за отделни страни и народи в една (изкуствена) държава и "нация".

Ако някой си мисли, че нашата история е хаос - тяхната пък съвсем.

Франция

Френският език е изкуствено въведен от Наполеон (който пък е корсиканец). Първоначално "Ил дьо франс" се наричал островът на р. Сена и околностите му (гр. Париж)

И до днес Франция се състои от различни народи - бретонци, провансалци, бургундци, баски и др.

Живели там казват, че има "сепаратирски" революционни организации, които се борят за отделяне от Париж.

Вземаме един произволен пример:

Бургундия - център Дижон

Знаме

Герб

Очевидно не става дума просто за футболни знаци, а за нещо друго.

Бургундия в миналото е заемала значително по-голяма територия.

от Уикипедия

Бургундите са един от германските народи. През 411 те пресичат Рейн и създават кралство с център във Вормс. През 534 франките побеждават Годомар, последният крал на бургундите и включват земите му в своята държава.

През 9 век има три области, наречени Бургундия: кралството Горна Бургундия около Женевското езеро, кралството Долна Бургундия в Прованс и херцогство Бургундия в днешна Източна Франция. Двете кралства са обединени през 937 и включени в Свещената Римска империя през 1032.

...Не след дълго херцогството се превръща в основен съперник на френския трон, като херцозите успяват да създадат, най-вече чрез династични бракове, империя, простираща се от Швейцария до Северно море. Бургундската държава се състои от множество владения от двете страни на границата между Френското кралство и Германската империя, като икономическото му ядро е Нидерландия, най-вече Фландрия и Брабант. Дворът на херцозите в Дижон засенчва френския, както в икономическо, така и в културно отношение.

През 1477 последният херцог Шарл Дръзки е убит, а наследството му е поделено между Франция и Максимилиан...

Ето какво казва Гугъл:

В учителката по демокрация Франция ... няма Съвет на националните малцинства, защото Франция е ЕДНОНАЦИОНАЛНА държава! Различните етноси като...Бретонци, Баски, Провансалци, Беарнци, Лангедокци...и други влезли при основаването на Франция етноси, си изучават в ЧАСТНИ училища майчините езици, имат дори новини (преведени на френски) в някои частни кабелни телевизии и локални радиа ... Да не говорим, че броя на мюсюлманите там е доста по-висок от този на мюсюлманите в България.

Още:

В Европа са изключително чувствителни при преиграване със смисъла на някои думи и понятия! Там не се говори за НАЦИОНАЛНИ малцинства, а за ...етнически малцинства в НАЦИЯТА.

Ето откъде нашите научени глави механично пренасят странното понятие "модерна нация" че и "модерен национализъм" на българска почва, където те ... изобщо нямат почва. Явно "модерна нация" има там, където ... няма нация. А ние сме им виновни, че при нас такава "модерна нация" няма как да има. Очевидно най-точното понятие за западноевропейските нации е "държавна нация".

Република Франция

Досие

Езици: френски, още фламандски, елзаски, бретонски, баски, каталунски, провансалски и корсикански.

Испания

Отделни народи са каталунците, кастилците, баските и др.

Италия

Съвсем изкуствена държава. Напълно отделни народи живеят в северната и южната част, имат различни езици и изобщо не могат да се разберат помежду си ако не ползват официалния книжовен език. В Сицилия пък нямат общо с жителите на континенталния Юг. Северната лига са местни националисти, които искат да се отделят от Юга.

Великобритания

В Шотландия също има национално-освободително революционно движение, което се бори срещу ... "английско робство".

Уелс - оказва се, че и уелсците са отделна народност със свой език.

Германия

Създадена от Бисмарк. До него по тези земи винаги е имало различни държави и държавици.

Баварците са българи - или поне в техните хроники така пише.

Португалия

Португалия, винаги кипяща в себе си от смесицата на много народи...

http://bgsviat.narod.ru/Diva_evropa.htm

без да съм съгласен с всичко казано, все пак за начало е добре...

ПОНЯТИЯТА ЗА НАЦИЯ

Пол Гард

В централната и източната част на Европейския континент, към която принадлежат Балканите, нацията е нещо основно, но то не се разбира така както се разбира в западната част на континента или по-точно във Франция. Във Франция нацията е свързана с принадлежността към една и съща държава: от историческа гледна точка държавата предшества нацията. Така че националността, тоест принадлежността към дадена нация, и поданството, тоест принадлежността към дадена държава, се покриват. Френската нация обхваща всички поданици на френската държава. Но това, което изглежда очевидно за французите, не е очевидно в други държави, където нацията е била изградена, преди да се създаде държава. В Германия примерно, когато Фихте се обръща към немската нация в 1808 г., немската държава още не съществува. Немската държава възниква в 1870 г. въз основа на една вече съставена нация, която е решила да се сдобие с държава.

Същия този път извървяват националните държави от Централна Европа, надживели империите, владеещи централна и източна Европа до края на XIX-и век (Австро-унгарската империя и Османската империя на Балканите).

Ето защо словенците винаги са се самоопределяли като словенци, дори когато са влизали в състава на Австро-унгарската империя или отчасти на Италия, или пък най-сетне на Югославия. В Югославската федерация от периода 1945-1991 гражданите, които са се самоопределяли като югославяни по време на периодичните преброявания, никога не са били повече от 5% от населението. Всички останали са се записвали в списъците като сърби, хървати, словенци, мюсюлмани и т.н. и са се считали за такива. Това важи за цяла Централна и Източна Европа, включително и за бившия СССР. Националната идентичност в тези страни е чисто индивидуална особеност, тя няма нищо общо с поданството. Албанците от Косово или Македония се признават само за албанци, също така турците в България се наричат турци, въпреки опитите от страна на правителството на Тодор Живков да ги побългари.

Разликата между тези две схващания за нацията е един от основните източници на недоразумения помежду наблюдатели от различните краища на Европа. Ето защо е много важно добре да се уточни каква действителност отразява във всеки конкретен случай това понятие, както и други сходни понятия като народ, националност, етнос, държава и много други. Нацията според формулировката на Бенедикт Андерсън е една "измислена съвкупност"1, тъй като нейното съществуване се крепи върху силното чувство, че членовете й принадлежат към една и съща нация. Тя обаче не е "въображаема2 съвкупност", тъй като историята й е белязана от различни, добри и лоши последици - включително и от войни. Хората на Балканите са склонни да вярват, че нацията се обяснява с обективни критерии (език, вероизповедание, история и т.н.), които всъщност не са сигурни. В Западна Европа напротив някои направо отхвърлят идеята за съществуване на нацията и по този начин се лишават от едно съществено звено от съвременната история. С други думи, нацията съществува, но тя съществува като силно субективно съзнание на хората, а не вследствие на някакви обективни показатели, каквито те считат за необходимо да посочат3. Субективно в случая се противопоставя на обективно, а не на общо. Противоположното на общо е индивидуално. Тоест националната идентичност е общо явление, тъй като тя е усещане за връзка между голям брой индивиди. Тоест тя придобива смисъл само при положение че съществува у много хора едновременно. Това е едно общо субективно понятие, бихме могли да го наречем още междусубектно [intersubjectif]. Съществува едно единствено законно определение за народите: грък е този, който се чувства грък, албанец, който се чувства албанец, и т.н. Това не пречи усещането за принадлежност да се крепи въху множество езикови, религиозни или териториални особености.

http://liternet.bg/publish18/p_gard/ezici.htm

[Стоедин]

Българска нация от хилядолетия? От кога приблизително? Капанци, гагаузи, цинцъри, каракачани, цигани, турци, гърци, македонци(ок. 5000), албанци, помаци, турлаци, шопи, балканджии, евреи, арменци, руснаци( беларуси, украинци), татари част ли са от българския народ? Или пък нация? Имаше забавен пример за това, че румъците не разбирали произведенията на класиците си, но явно не подозирате колко трудно схващат българските ученици творби писани от възрожденците ни. Да не говорим за дамаскините и по назад във времето. И нещо лично- родът на майка ми е от района на Търново(Самоводене и някъкви села от еленския балкан), заселват се в Добруджа втората половина на 19в., а в Търговище идват в началото на 20в. Самите те се наричат с гордост балканджии и се считат за най - истинските българи и говорят с презрение за шопите, например. Родът на баща ми е от Поморавието- назовават се шопи, но други пък ги наричат турлаци. Аз предпочитам поморавци, но кой ме пита. Заселват се в България по времето на Съединението и войната след това. Някой от тях обаче са имали проблеми с идентичността си и до днес част от наследниците им считат, че са сърби. Дядо ми, бог да го прости, когато искаше да ядоса майка ми казваше, че е сърбин. Тя пък му викаше "дървен шоп" презрително. Аз съм българин, но със същата увереност щях да се наричам сърбин или румънец, ако моите предци бяха останали в Добруджа и Поморавието. Такива има доста вероятно, но със задна дата да ги обявим за част от народа или нацията ни(посмъртно) за мен е неразбираемо. Има гранични зони на влияние и едното надделява над другото, но това е двупосочен процес. Ние претопяваме другите както те нас.

[Иванко Тертер]

Балканджии, нашенци, добруджанци, шопи, тракийци, македонци, егейци, моравци и т.н. са най-много /с натяжки/ етнически групи в българския народ. Руснаци, турци, гагаузи и др. са асимилирани /ако се смятат част от българския народ/ или са част от друга народност или нация, ако не са асимилирани, но само пребивават в държавата и сред българите.

От гледна точка на Марксизма и др. модерни за 19 в. философии, нация е прехода на народа от една социална форма в друга - от феодализъм в капитализъм. Това се изтъква, като най-важен критерий. Това е доста виртуално схващане според мен. По обективните категории за критерия на нация са описани по-горе и социално-икономическото условие е само едно от всичките кумулативно /взети заедно/ други условия -

1. социално - икономическа

2. културно-политическа

3. духовна общност на хора

4. сложени в резултат на образуване на държава

5. фаза от развитие на етноса по степените /род-племе-народност-народ-нация/

6. в която дадения конкретен етнос придобива суверенитет

7. и създава собствена пълноценна държавност

Изхождайки от тези обективни дадености смятам, че в българската нация само са асимилирани отделни групи и народи, но няма равностоен съюз по който всеки от народите /българския и хипотетичния съединен с него народ/ да са запазвали съответния си суверенитет /език, култура, държавност/. С много натяжки това се отнася само до края на ІХ в., когато след събора в 893 г. е взето решението за съединяване в едно на двата народа "славяни" и българи. Но това е по академичното схващане за този акт. Според мен, е ясно, че "славяните" са просто асимилирани и приемат името на народа, който ги асимилира и в която държава се намират. В неговата държавност и те не запазват нито своя държавност в рамките на българската, нито култура, нито език. А това е и 9 век и за него не трябва да се прилагат измислени в 19 в. термини и доктрини.

Българския народ не притежава предпоставките за преминаване в новия виртуален стадий измислен в 19 в., за да се унифицират по някакъм начин народите в европейските империи. Нацията е продукт на европейската мисъл с такава цел. При нас никога не е съществувала такава цел, то е нямало какво да обединяваме, защото от 19 в. насам /а и преди това/ не сме държали земи с различно от нас население, поради което да се търси искуствен мост към него, за да се удържат границите на страната.

Смятам, че за българите - в отличие от британската нация, френската, румънската, германската, россиянската и т.н. - термините "народ" и "нация" са не повече от припокриващи се синоними. Най-много "нация" може да се приложи по марксистко философското схващане, че сме преминали в капитализма и затова сме станали нация. Но е прекалено тясно това схващане за такава проблематика. Трябва да се гледат 7-те критерия в тяхната цялост, а не само 1-я.

Ако се гледа само прехода към капитализъм, тогава с прехода в другата форма - комунизъм 1917 г. руската нация е престанала да съществува, а централноевропейските считано от 1945 г. Не е самостоятелен критерий, очевидно е.

[Galahad]

Народа е съвкупността от гражданите на една държава. Народа на СССР да речем включваше руснаци, белоруси, естонци... Определящо е гражданството/поданството. Едно лице е гражданин на една държава независимо дали е на нейна територия или не е.

Население - съвкупност от хора, трайно населяващи дадена държава. Тук не попадат гражданите на държавата, които трайно са се установили в друга държава, но пък влизат гражданите на други държави трайно пребиваващи в страната.

Най-сложен е проблемът с нацията, етноса - това са хора обединени на някакъв етнически, културен или религиозен признак. Тук липсва обективен критерий и е много важно самоопределението. Понякога е доста спорно дали определена група хора могат да се считат за обособена нация. Така стои да речем въпросът с помаците - според едни е отделен етнос, а според други просто българи-мюсюлмани (такива са били и мнозинството от населението на Волжка България). Но за разлика от народа и населението тук, тъй като липсва ясен критерий бъркотията е голяма. Циганите да речем от една страна си се делят на разни племена, но от друга понякога се делят на турски и български цигани. Друго усложнение е с историко-географските региони - вече бяха изброени някои: в Испания - Кастилия, Андалусия ..., във Франция - Шампан, Прованс, Бретан, Нормандия, Лотарингия, Бургундия ..., в Германия - Баварци, Саксонци ..., в Италия - Савойци, Тосканци ...

Проблемът с нацията се е появил с концепцията за националната държава от 18в. насетне. До тогава разните групи успешно си живеели в държави създадени на всевъзможни принципи. Но с идеята всяка нация да си има и държава дойдоха и проблемите. Да речем Швейцария - мъничка държава, но населението й се дели на кантони, но населението на кантоните не се считат че по етнос са швайцарци, а немци, французи или италианци. И как от това може да излезе държава на една нация?!?

[Стоедин]

Защо да няма швейцарска нация? Принципа е като навсякъде другаде- Русия, САЩ, България. Кантоните отдавна не са етнически анклави, а административни единици. Много се съмнявам, че се чустват повече немци, италианци или французи, отколкото швейцарци. Мнозинството, имам предвид, иначе държавата е без бъдеще.

Как може да се различи добруджанец и тракиец? Трудно, дори невъзможно. Как тогава различавате бургундец от провансалец или саксонец от баварец.

Испания се дава неумастно за пример, защото само баските се отличават категорично от другите. Андалусци , каталунци, галисийци са много близки до кастилците като език, фолклор, историческа съдба, манталитет и религия. Каталунците са испанци както австрийците са германци.

[Иванко Тертер]

Защо да няма швейцарска нация? Принципа е като навсякъде другаде- Русия, САЩ, България. Кантоните отдавна не са етнически анклави, а административни единици. Много се съмнявам, че се чустват повече немци, италианци или французи, отколкото швейцарци. Мнозинството, имам предвид, иначе държавата е без бъдеще.

Как може да се различи добруджанец и тракиец? Трудно, дори невъзможно. Как тогава различавате бургундец от провансалец или саксонец от баварец.

Испания се дава неумастно за пример, защото само баските се отличават категорично от другите. Андалусци , каталунци, галисийци са много близки до кастилците като език, фолклор, историческа съдба, манталитет и религия. Каталунците са испанци както австрийците са германци.

В Швейцария кантоните са автономни и самостоятелни във вътрешен план. Никакво сравнение не може да става с областите на централизираната държава България. Швейцарска нация има, защото тя попада във всички критерии - най-важния, че отделните народи /италианци, французи, баварци/ са запазили своя език, държавност /кантоните/ вътре в нацията и общата им държава.

В Испания не само баските са различни и със свой език. Каталунците са също така. Андалусците в много отношения също - те са по-скоро християнизирани араби, с доста културни и езикови особености. В Италия е подобно положението. Не напразно има рязка линия в страната по север-юг, в която буквално страната се цепи на две самостоятелни области /откъм манталитет, произход, култура, езиков диалект и др./. Образно е от Рим на юг е едно, от Рим на север коренно различно. Баварците имат свой немски език, който за един саксонец е неразбираем. В Германия е запазена и държавността на отделните народи на германската нация. Австрийците са част от германската нация с отделна държавност, поради наличието на силна империя на Хабсбургите. След падането й в 1919 г. не са включени в Германия, за да не се засилва мощта й. Австрия остава един вид неутрална страна-така е решено от победителите.

[Стоедин]

В Швейцария кантоните са автономни и самостоятелни във вътрешен план. Никакво сравнение не може да става с областите на централизираната държава България. Швейцарска нация има, защото тя попада във всички критерии - най-важния, че отделните народи /италианци, французи, баварци/ са запазили своя език, държавност /кантоните/ вътре в нацията и общата им държава.

В Испания не само баските са различни и със свой език. Каталунците са също така. Андалусците в много отношения също - те са по-скоро християнизирани араби, с доста културни и езикови особености. В Италия е подобно положението. Не напразно има рязка линия в страната по север-юг, в която буквално страната се цепи на две самостоятелни области /откъм манталитет, произход, култура, езиков диалект и др./. Образно е от Рим на юг е едно, от Рим на север коренно различно. Баварците имат свой немски език, който за един саксонец е неразбираем. В Германия е запазена и държавността на отделните народи на германската нация. Австрийците са част от германската нация с отделна държавност, поради наличието на силна империя на Хабсбургите. След падането й в 1919 г. не са включени в Германия, за да не се засилва мощта й. Австрия остава един вид неутрална страна-така е решено от победителите.

Е, хубава работа- християнизирани араби! От къде са ти знанията за испанската история? Културни и езикови особености имат и врачанските села, и капанците от моя край, но са българи. Виж обаче за другите аршина е различен. Ти да не би да разбираш всички диалекти в България? Саксонското наречие си е немско колкото и баварското. Разделението в Италия произтича не от етнически разлики, а от исторически и икономически.

Разликата между Кастилия и Каталуния е както между нас с Македония( дори по малка!)

[Иванко Тертер]

Е, хубава работа- християнизирани араби! От къде са ти знанията за испанската история?

От извора. От областта за която говоря.

Разликата между Кастилия и Каталуния е както между нас с Македония( дори по малка!)

Разликата е огромна. Кастилците казват, че когато си в Каталуня, това е друг език и държава. И то много по-добре организирана, по техни думи.

Разликата е като България и Чехия - като езикова, културна, историческа и по манталитет..

[Стоедин]

Ходил си в Андалусия? Провеждал си задълбочени научни изследвания? Колко андалусийци анкетира? Владееш испански и си пообиколил библиотеките им? Каталунците са испанци в зона на влияние от Франция, Италия и Франкската империя. Проблема е, че кастилците доминират и това ги дразни. Съвременния български книжовен език се формира през 19в. и не минава без спорове кое наречие или диалект да е в основата му. Имено в Македония има брожение срещу налагането на източните говори и ето- имаме македонски книжовен език.

[Иванко Тертер]

[quote name='stoedin' date='Mon Sep 15, 2008 11:37 pm' post='34562 Имено в Македония има брожение срещу налагането на източните говори и ето- имаме македонски книжовен език.

[Хърс Златния]

Очевидно в реалността се сблъскваме с пълен хаос по отношение на основни понятия като "нация" и "малцинства". И това съвсем не е случайно. То не се дължи на непознаване на понятията от участниците по темата или пък на някакво недоразумение, напротив. Изказванията до този момент са ерудирани и интересни.

Привидният хаос обаче се дължи на една много просто причина - става дума за изключително политически натоварени понятия, понятия, чрез които мръсни хора от различни страни правят политика!

Именно затова при съвременната употребата на понятията "нация", "народ", "етнос", "малцинство" /етническо и религиозно/ не може да се търси научна обективност - такава просто няма. Говорим изключително и само за политическа конотация на горните понятия!

Така се стига до невероятния парадокс че вече 10 години имаме "Конвенция за правата на националните малцинства на Съвета на Европа", но в същата тази Европа няма общоприето определение какво точно е "национално малцинство"???!!!

Идиотизъм, ще каже някой? Нищо подобно! Тук отново се сблъскваме с неистовите усилия на някои хора да превърнат в принцип на международните отношения латинската поговорка: "Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола."

Така съвсем логично стигаме и до двойния стандарт в тази чувствителна област, според който: "Нация и етническо малцинство във Франция, Великобритания и Германия са едно, а в България, Румъния и Словакия, например, СЪВСЕМ ДРУГО!!!" Кой дава определението и поставя изискванията - ами Юпитер (Франция, Германия, Великобритания), кой бива притискан и шантажиран - ами волът (България, Румъния, Словакия).

Също съвсем не случайно държава като Франция (бастиона на европейската демокрация и държава -основоположник на ЕС) не е ратифицирала горната конвенция и няма никакво намерение да го прави!!! Турция, между другото, също не е и бас държа, че никога няма да го направи.

В същото време не оставиха на мира България докато не ратифицира същата злополучна конвенция - въпреки липсата на общоприети определения на употребяваните в този документ понятия. "Общоприети" определения в случая не са и нужни. Важно е само определението на "Юпитер".

Говорим не за недоразумение, а за съвсем съзнателна политика, поставяща си за цел конкретни цели. И това определено е проблем....... за "вола". По мое мнение, обаче, съвсем скоро може да се превърне и в проблем за "Юпитер" и тогава вече ще стане интересно.

Поздрави

P.S.

Stoedin: Саксонското наречие си е немско колкото и баварското.

Малко пояснение за Стаедин (владея немски достатъчно добре!).

Едно нещо е "баварският диалект" на официалния немски език - Hoch Deutsch, съвсем друго е обаче истинският "баварски език."

Както вероятно се досещаш - първото е диалект, наистина немски диалект, който се говори в Бавария. Второто обаче - баварският език си съществува и се говори в планинските и предпланински райони на Бавария - лично съм общувал с носителите на този език.

Това е наистина съвсем различен език от немския - с отделна граматика!!!, падежна система!!!, със собствена лексика!!!, тотално неразбираем не само за жителите на Берлин, но и за обикновените жители на Мюнхен (столицата на Бавария) или Нюрнберг. Когато децата на говорещите баварски език тръгнат на училище, в първи клас те трябва да се учат не просто да четат и пишат - те трябва да учат един нов и непознат за тях език - немски език.

.

[ISTORIK]

Национализмът

Национализмът представлява сборът от идеи, засягащи нацията. Той е движещата сила за повечето процеси и събития, случили се от френската революция (1789 г.) - до днес.

Има няколко вида национализъм:

- религиозен

- държавен

- етнически

- културен (мирен)

- агресивен.

През XIX век повечето европейски държави се стремят да засилят националната консолидация (нац. сцепление) на своите граждани чрез националните символи (знаме, герб, химн, владетел...), церемонии, интерпретации на историята, държавното образование и поощряването на общата култура. Единствено Османската империя не налага обща култура на поданиците си.

Зараждането на европейския национализъм има за своя духовна предпоставка християнските ценности, но - и борбата срещу абсолютната власт на папата. XIX век е векът на империите - Австроунгарската, Руската, Османската, Английската и Френската. Съперничеството между тях съпровожда решаването на националния въпрос в Централна и Източна Европа.

Етническият национализъм създава сложна митология, където "кръвта" на нацията е смесена с "почвата" на националната територия. Например, ако италианците живеят в рамките на шест държави - от Швейцария до остров Сицилия, трябва тези държави да бъдат премахнати, а техните територии - слети в обединена италианска държава. XIX век е доминиран от идеята, че съществуват исторически и неисторически нации. Според тази идея, великите сили - Франция, Великобритания, Прусия, Австрия и Русия - имат историческа съдба. Такава съдба имат и държавите, които те са признали - Испания, Португалия, Белгия, Нидерландия (Холандия), Швеция, Дания, Гърция и Турция. Основните нации, претендиращи за признаване, са: италианците, германците, ирландците, чехите, поляците, българите, сърбите и други, които дълго време остават разочаровани.

Борбата за осъществяване на националния идеал се вдъхновява от няколко източника:

1. Историята се претърсва за доказателства за древността на народа и претенциите му върху дадена територия.

2. Езикът се реформира и се стандартизира (с други думи - нормира се), за да се подчертае уникалната идентичност на нацията. Съставят се граматики и речници, които да докажат, че народните езици са изтънчени и ефикасни средства за комуникация.

3. Фолклорът е допълнение към езика. Народни умотворения събират: братя Грим, Вук Караджич, Юрий Венелин, братя Миладинови, Васил Априлов, Георги С. Раковски, Петко Славейков, Любен Каравелов и др.

4. Религията трябва да издигне бариера между етническите групи. Например, католицизмът отделя хърватите от сърбите, литовците - от русите, поляците - от германците.

5. Расовите теории (например - теорията за арийската раса)

6. Общият вътрешвн национален пазар , където се срещат хора от различните краища на империите.

Национализмът разграничава понятията култура и цивилизация. Цивилизацията е сборът от идеи и традиции, наследени от античността и от християнството, и оформящ общото наследство на европейските народи. Културата е специфичното за определена нация - език, фолклор, религия, история, изкуство, литература, ценостна система...

Епохата на национализма е епоха на вяра в европейското превъзходство и на на експанзия на всичко европейско, включително - на национализма.

Национализмът е също така и общоевропейско политическо движение, стремящо се да съедини държавната независимост с културната идентичност.

---

Основните фактори, спомогнали за формирането на българската нация, най-общо казано, са:

- демографски

- социално-икономически

- политически

- културно-идеологически.

Редактирано Април 16, 2009 от ISTORIK

[Стоедин]

Относно християнизираните араби- да, има ги, но аз схванах позицията ти, че всички жители на Андалусия са такива. Това оспорвам, а не съществуването на покръстени араби и евреи. Част от тях населяват областа, но са напълно и неделимо слети с другите испанци. Още в миналото част от тях са убити или прогонени, а останалите са претопени. Културното им влияние е силно и езика им е с характерни особености отличаващи го от кастелано, но са част от испанската нация. Разликите между кастилци, каталунци и галисийци се дължи на историческата съдба на тези области и етапите на реконкистата. Каталуния е марка във Франкската империя, Галисия по подобие на Черна гора никога не губи напълно свободата си и са силно повлияни от Португалия, която извоюва свободата си рано. Испанската нация е резултат от смесване на племената на Иберия, римляни, гали, немски племена( готи и др.), араби и само баските до днес са запазили своята идентичност. Те просто отказват да се мешат с другите, но има и изключения- Мигел де Унамуно е испански националист, а е баск по произход.

[Иванко Тертер]

Относно християнизираните араби- да, има ги, но аз схванах позицията ти, че всички жители на Андалусия са такива. Това оспорвам, а не съществуването на покръстени араби и евреи. Част от тях населяват областа, но са напълно и неделимо слети с другите испанци. Още в миналото част от тях са убити или прогонени, а останалите са претопени. Културното им влияние е силно и езика им е с характерни особености отличаващи го от кастелано, но са част от испанската нация. Разликите между кастилци, каталунци и галисийци се дължи на историческата съдба на тези области и етапите на реконкистата. Каталуния е марка във Франкската империя, Галисия по подобие на Черна гора никога не губи напълно свободата си и са силно повлияни от Португалия, която извоюва свободата си рано. Испанската нация е резултат от смесване на племената на Иберия, римляни, гали, немски племена( готи и др.), араби и само баските до днес са запазили своята идентичност. Те просто отказват да се мешат с другите, но има и изключения- Мигел де Унамуно е испански националист, а е баск по произход.

Ето, говорим за едно и също нещо. Значи Испания и България са неотносими една към друга. И първата от своя страна е относима към понятието "нация", докато втората е относима към термина "народ" /литературен синоним на нация, преливащи се термини/.

[КГ125]

Тъй...

Не мисля, че има някакви основания да се изнася образуването на нациите назад в историята. По-скоро някои разбирания за ограничеността на етническото и народностно самосъзнание преди образуването на нациите са пресилени.

[ISTORIK]

Основните фактори, спомогнали за формирането на българската нация, най-общо казано, са:

- демографски

- социално-икономически

- политически

- културно-идеологически.

Икономически, политически, идеологически и демографски фактори за промените в културния модел; исторически явления и процеси:

1. Промени в материално-икономическите отношения. Разложение на Османската империя през ХVIII век. Реформи. Утвърждаване на буржоазните стоково-парични и капиталистически отношения.

2. Промени и явления в социалната област - създаване и утвърждаване на нова социална структура на българското общество, поява на буржоазна класа.

3. Промени в културно-духовната област.

4. Формиране на българската нация - глобален резултат от развитието на българската история през Възраждането.

5. Налагане на националната идея като водеща за възобновяване на българската държава и издигане на буржоазията като радикален социален елемент. Борби за политическо освобождение.

Основните фактори, оказващи влияние върху формирането на българската нация, са изграждането през Възраждането на единен общобългарски пазар и на единна българска култура, формирането през ХIХ в. на новобългарския език, създаването на общобългарските движения за църковна и политическа независимост.

Редактирано Април 16, 2009 от ISTORIK

[Самолет 005]

Икономически, политически и демографски фактори за промените в културния модел; исторически явления и процеси:

1. Промени в материално-икономическите отношения. Разложение на Османската империя през ХVIII век Реформи. Утвърждаване на буржоазните стоково-парични и капиталистически отношения.

2. Промени и явления в социалната област - създаване и утвърждаване на нова социална структура на българското общество, поява на буржоазна класа.

3. Промени в културно-духовната област.

4. Формиране на българската нация - глобален резултат от развитието на българската история през Възраждането.

5. Налагане на националната идея като водеща за възобновяване на българската държава и издигане на буржоазията като радикален социален елемент. Борби за политическо освобождение.

Основните фактори, оказващи влияние върху формирането на българската нация, са изграждането през Възраждането на единен общобългарски пазар и на единна българска култура, формирането през ХIХ в. на новобългарския език, създаването на общобългарските движения за църковна и политическа новобългарска независимост.

Нямам дълбоки научни познания в тази много интересна област, но от гледна точка на съвременния човек, често от уважавани събеседници в публични дебати чувам твърдение, което е леко смущаващо. Твърди се, че българският народ не е успял да се консолидира до нация или поне е успял, но след това нещо се е разпаднало. Това дали сме нация или не, не зная дали е страшно. Не зная дали е страшно и да се твърди, че не сме нация. Друго нещо ме впечатлява... Казват, че българската нация не реагирала като нация. Тоест твърдението, че нямаме нация (без значение дали имането или нямането е обезспокоително или не!) идва от ефектите, които една нация произвежда. Казва се, че истински функционалната нация реагира единно при лошо управление. Българската нация не реагирала с единен рефлекс. На лошото управление ние сме реагирали както с непоносимост, така и доволство. Не зная доколко подобна постановка е научна. Само казвам чуто и видяно от публични дискусии...

Можем ли да кажем, че нацията реагира единно?

Ако можем да го кажем за всяка нация, то тогава българската нация има ли единен рефлекс?

Ако българската нация няма единен рерлекс, то тогава накъде вървим?

[ISTORIK]

1. Hацията реагира ли единно; има ли единен рефлекс?

2. Ако българската нация няма единен рефлекс, то тогава... накъде вървим?

1. Не.

2. Към пропаст.

Редактирано Април 16, 2009 от ISTORIK

[Самолет 005]

1. Не.

2. Към пропаст.

Не са ли логически противопоставени отговорите ви?

[ISTORIK]

Защо?

Искате да кажете, че не ЦЯЛАТА нация върви към пропаст, така ли?

Ще се съглася. Но - с уговорката, че огромна част от нея върви устремно към пропастта.

[Frujin Assen]

Съгласен съм с историк, с уговорката че не нацията, а западния тип цивилизация върви към пропаста с бързи крачки. При тях икономически са по добре и това в някаква степен прикрива тежките проблеми.

[Самолет 005]

Съгласен съм с историк, с уговорката че не нацията, а западния тип цивилизация върви към пропаста с бързи крачки. При тях икономически са по добре и това в някаква степен прикрива тежките проблеми.

Западният тип цивилизация върви към пропаст от близо 200 години. На нас ни се струва, че сега сме ускорени, защото просто сме по-близо до пропастта и това се чувства осезаемо - все пак и икономическа криза си постигнахме.

Но, ако се придържаме към темата, то целта ми беше да си изясня разликата между народност и нация, а също и дали българският народ, въпреки неизбежното твърдение на историците, че е достигнал до нация (просто историците дори от кумова срама не биха твърдяли обратното), наистина е достигнал до нация. Беше казано, че сме достигнали, но нещо сме се поразклатили.

Защо е важно да сме нация, а не просто народност, също остана неизказано! Една нация би трябвало да реагира осъзнато на вредни за нея тенденции и феномени... Вероятно се смята, че народът е по-инертна маса от нацията. Ако това е така, то да ме извиняват историците, но твърдението им, че българите сме нация, е само номинативно и става единствено за учебниците.

[ISTORIK]

Да ме извиняват историците, но твърдението им, че ние - българите - сме нация, е само номинативно и става единствено за учебниците.

То там си и стои.

[Самолет 005]

То там си и стои.

Ако само си стои там, то това ще е чудесно. Но винаги ще има дейни и идейни хора с пълна вяра в учебниците. Така вярвайки, че сме нация, някои ентусиати ще ме призоват да вървя към производните на една нация, каквото например е гражданското общество. И ще ми вменят вина, че не искам да го изградя! Когато се опитам да им обясня, че това е, като една жена бременна в 5-ти месец изведнъж да стане бременна в 8-ми месец, то тогава тези ентусиасти радостно ще ме обвинят в бездейно интелектуалничене и дървено философстване...