Хроника на поп Алигорко

[Хърс Златния]

Тука Златния забрави да кажеш, че тези роби, когато не са доволни от заплатите си или изпадат в услуга на висшите ешалони на властта, често сменят везири или подкрепят претенденти за престола. Забрави да кажеш също, че когато вдигнат метеж помитат цялата столица и когато Махмуд II ги бастисва 1826 г., това е едно голямо облекчение за самия него и за властта в Цариград.

Интересна хрумка. Досега не бях се сещал да твърдя, че робите в Римската империя всъщност не са роби, а господари, защото от време на време вдигали бунтове и някои императори ги използвали в своите политически борби за власт.

Отсега нататък обаче, благодарение на лицето ОТСИРх, това да се смята за доказан факт! – Робите не са роби и совите не са това, което са! (Да ме извинят авторите на известния сериал Twin Peaks).

Фактът, че лицето ОТСИРх ни дава пример от 1826 г., когато яничарският институт е в дълбока криза и когато повечето яничари вече са такива само на думи, показва само и единствено, че лицето ОТСИРх не уважава своите опоненти и ги смята за някакви баламурници. Ами, не ни остава нищо друго освен да отговорим с ”уважение” на ”уважението”......

Еничарството не може да бъде определен като някакъв мащабен инструмент за вмешателство в българския социо-културен модел в рамките християнската цивилизация от страна на Османската империя.

Тук съм по-склонен да съглася с лицето ОТСИРх. Най-мащабният ”инструмент за вмешателство в българския социо-културен модел” по онова време е бил назъбеният османски ятаган. Но за лицето ОТСИРх това едва ли е трагедия – по-скоро е повод за радост.

Поздрави

[otsirh]

Досега не бях се сещал да твърдя, че робите в Римската империя всъщност не са роби, а господари, защото от време на време вдигали бунтове и някои императори ги използвали в своите политически борби за власт.

Повече от глупаво е да сравняваш калсическото робовладелство със системата "кул" в Османската империя. Две толкова различни понятия с доста различно съдържание.

Фактът, че лицето ОТСИРх ни дава пример от 1826 г., когато яничарският институт е в дълбока криза и когато повечето яничари вече са такива само на думи, показва само и единствено, че лицето ОТСИРх не уважава своите опоненти и ги смята за някакви баламурници.

Еничарския институт се намира в дълбока криза повече от век преди неговот ликвидиране. И ако ти си мислиш, че аз си мисля, че си баламурник пробвай да разгадаеш тази енигма сам! Не намесвай другите "опоненти" в дискусията, не е нужно да занимаваш хората със своите проблеми!

Тук съм по-склонен да съглася с лицето ОТСИРх. Най-мащабният ”инструмент за вмешателство в българския социо-културен модел” по онова време е бил назъбеният османски ятаган. Но за лицето ОТСИРх това едва ли е трагедия – по-скоро е повод за радост.

Тук не знам това с което си сколонен да се съгласиш какво е, и какво общо има с темата относно предполагаемото насилствено помохамеданчване в българските земи?

Не мога да си обясня какви са тези квалификации отностно емоционалното ми състояние, тъй като не съм дал по никакъв начин повод за тях?

Струва ми се Златко взе много да изпускаш? Иди и си направи домашното, поне да престанеш да флудиш темата!

За поздравите мерси. Ще предам

[Хърс Златния]

Повече от глупаво е да сравняваш калсическото робовладелство със системата "кул" в Османската империя. Две толкова различни понятия с доста различно съдържание.

Лицето ОТСИРх взе да си изпуска нервите. Очаквам аргументи, доколкото такива могат да бъдат ОТСИР(х)вани, а не квалификации от рода на "умен", "глупав", "проблемен" и т. н. Виждам, че ти си най-големият акъллия тук, но ако няма какво друго да ни кажеш, не цапай хартията, пардон форума!

Поздрави (и да ги предадеш където трябва, ОТСИРх)

[otsirh]

[otsirh]

Всички поданици на султана в Османската империя са роби (кул): цялата рая са роби: правоверни, неверници или зимми, аристокрация, управленчески елит, войска... всичко.

Обаче на практика, как може да съществува такава държава, където вскички са роби и един е големия плантатор с камшика, чифтето и наточените зъби - няма такова чудо! За това султана с помоща на своя Диван и административния апарат трябва да "глези" по някакъв начин поданиците си, тъй че да го слушат:

- за да бъдат спахиите послушни им се раздават тимари. Ако трябва ще посегне на вакъфите (Мехмет Фатих) за да провежда огромни завоевателни кампании. По късно спахиите не се радват много на боголюбивия Баязид II. Даже шах Сюлейман, който утвърждава спахийството в класическия му вид, не смее да променя количеството на заварените тимари, щото едва ли щеше да вилнее по Европата(?);

- за да бъдат мартолосите, войнуците, дервенджиите, доганджиите, чалтъкчиите... рая със специализиран статут, трябва да им бъдат отпуснати някакви привилегии;

- за да може цялта християнска производителна рая да бъде такава, трябва да и се земе оръжието и да и се раздаде земя;

- за да може еничарите да бъдат привилигированите роби на падишаха, трябва да им се плаща. А защо са привилигировани роби на султана? - Защото цялата военна мощ на империята до 17 в. се дължи именно на тях. Когато баче империята изпада в криза и еничарския корпус изпада в такава. Става страшно когато еничарите обърнат казана: везирите се сменят, хазната се отключва, султана ако трябва ще се смени с някои друг от династията.

Какво всъшност значи кул, роб в Османската империя? Май не това което е в Древна Елада, Рим или Америка?

И колко общо има това с темата?

[Стоедин]

Прави ми лошо впечатление, че тука са се навъдили много туркофили! Начело със оня пишман даскал стоедин. Молба към администратори и модератори да вземат мерки и да не позволяват антибългарска пропаганда под формата на твърдения, че няма убедителни доказателства за насилствено ислямизиране на Родопите. Стига нихилизъм и родоотстъпничество са тровили душите ни. Държавата да помогне на помаците да се покръстят, защото ги е страх от смъртно наказание ако сами се върнат към христовата вяра както убедително посочи Галахад. Помаците искат да отхвърлят исляма, но трябва да ги подкрепим. Доказано е, че исляма се приема само насилствено, а християнството - доброволно. Да живее България!

[Хърс Златния]

Всички поданици на султана в Османската империя са роби (кул): цялата рая са роби: правоверни, неверници или зимми, аристокрация, управленчески елит, войска... всичко.

- за да бъдат мартолосите, войнуците, дервенджиите, доганджиите, чалтъкчиите... рая със специализиран статут, трябва да им бъдат отпуснати някакви привилегии;

- за да може цялта християнска производителна рая да бъде такава, трябва да и се земе оръжието и да и се раздаде земя;

ОТСИР(х)ването не е на ниво, шефе. Не може да впечатли дори и един "олигофрен" като мен.

В Османската империя е имало класическо робство с продаване и купуване на робите от робските пазари, много добре описани от ВСИЧКИ без изключение западни посланици и пътешественици и дори от самите османци.

Не ни разправяй за хурката на баба си!

Османската империя е ЕДИНСТВЕНАТА европейска страна, в която робството като институция се запазва до края на 19 век. Подчертавам именно класическото РОБСТВО.

Че това няма общо с темата съм съгласен, но не аз поведох дискусията (ако този бълвоч може да се нарече дискусия) в тази посока.

Поздрави (ти си знеш какви и на кого да ги предадеш )

Гепи, ОТСИРх и внимавай с олигофренията, аз не твърдя, че си дебил, но не мога да твърдя и обратното - а именно, че не си дебил.

[otsirh]

Идеята златко беше, че не можеш да сравняваш системаата кул с класическото робовладелие, въпреки че го има в някаква степен и в Османската имерия.

Дано да ти е станало ясно за какво става въпрос: къде са еничарите, раята, совите и нергите по памуковите плантации.

И вместо да лаеш по форумите златко, може да се обогатиш по някакъв друг начин

Здраве желая на теб и на твойто семейство...

Поздрави ваште

[Хърс Златния]

ОТСИРх, ти разсея всякакви съмнения относно дебилизма и олигофренията ти. Това е все пак постижение, така че Поздравления!

Не знам как те търпят тук с подобни расистки изказвания:

Дано да ти е станало ясно за какво става въпрос: къде са еничарите, раята, совите и нергите по памуковите плантации.

Звучи гадно, особено ако дядо ти е бил "негър" на плантация, а не сова, примерно!

Но за един ОТСИРх подобно изказване е напълно в реда на нещата.

Поздрави (ти си ги знаеш, ОТСИРх, макар че извинявай, при някои дебили това какво знаят и какво не, не е толкова очевидно.) Между другото, дебилите лаят ли? Питам щото по-горе използваш съответния глагол, та си помислих, че във вашето семейство на ОТСИР(х)ащите, това е нормално действие. А дебилизмът и олигофренията обикновено са наследствени!

[otsirh]

[Хърс Златния]

Така те искам, ОТСИРх! Това е вече нещо друго и фамилията ти, сигурен съм, ще се гордее с теб! Но за съжаление това заболяване не се лекува, Деби. Жалко......жалко, наистина.....

Поздрави (ти си знаеш на кого, ама чакай! знаеш ли, наистина?! )

[otsirh]

Браво мой човек... вървиш напред и надоло. Давай само така, важното е, че е напред! Успех! Стискам палци да е правилната посока само.

Всички очакваме следващият ти градивен коментар по темата!

[Galahad]

Ето как изглежда двутомника, за който няколко пъти вече споменах:

По следите на насилието (Документи и материали за налагане на исляма), т.1-2

Автор: Петров, Петър Хр. (съст.) , Издателство "Наука и изкуство", София, 1988 г.

423 + 854 стр., Формат 220/150 мм

[tarsan]

Докато по радиото съобщават за колизии между София и Брюксел, в съседна Холандия отново се поставя важен историко-литературен въпрос. няма да ни оставят на мира, но и оттук нищо ново. "Няма такова животно"...е официалната българска позиция. Но очевидно е че го има. В очите на онези, от които чакаме облаги. И пари. И може, би дисциплиниращо въздействие. Цената не е непременно техен готов отговор, който ние да приемем. Цената ще се определи (не пазарно) а чрез български обществени реакции на проблема.

Защо ли се мълчи ?!

Ето какво се чете днес по темата:

Нужни са десетки години демокрация, за да се разбият клишетата и митовете

Казва българистът и преводач Мари Врина в интервю за Даниела Горчева, сп. “Диалог”, Холандия

18 Декември 2008

Мари Врина - Николов е френска българистка и преводачка. Тя има защитена докторска дисертация на тема "Емоционалните частици в съвременния български език", публикувана на български (“Експресивните частици в българския език”, Абагар, 1999). През 2001 г. защитава и хабилитационен труд за професура. Автор е на многобройни изследвания в областта на теорията на превода, лингвистиката и историята на българската литература. Превела е на френски редица произведения от Алек Попов, Антони Георгиев, Вера Мутафчиева, Виктор Пасков, Георги Господинов, Емилия Дворянова, Иван Бориславов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, Ивайло Петров, Кирил Кадийски, Севда Севан, Теодора Димова и др.

След като е била аташе по езикови въпроси към френското посолство в София и Будапеща, в момента тя е гост-професор в Новия български университет, където преподава а история и теория на превода. От 2004 г. е доцент по български език и литература в INALCO (Париж).

Вие преведохте на френски много български автори, сред които Йордан Йовков, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Цветан Стоянов, Виктор Пасков и много други. Кои български автори бяха най-добре посрещнати от френската публика?

Превела съм досега трийсетина книги, със сигурност щях да преведа повече, ако издателите не бяха толкова “зиморничави“. Това ми е голямата болка. Колкото до приема сред широката публика, нямам отговор, никой няма отговор. Ако съдя по рецензиите и отзвуците в печата, най-много такива се появиха за “Балада за Георг Хениг” от Виктор Пасков, “Естествен роман” от Георги Господинов, за разказите на Йордан Радичков, “Под игото”, но... първо, журналистите не са широката публика; второ, известно е, че публикуването на рецензии в печата е част от общия “книжен бизнес“, в който не могат да участват по-малките издателства.

................................................................................

..................................

................................................................................

.................................

Като чета вашите студии, анализи и статии, си мисля, че познавате българската литература и история по-добре от повечето българи и че владеете толкова богат български език, за който мнозина “чисти” българи само биха мечтали. Въпреки това се намериха мои сънародници, които си позволиха да ви ругаят заради едно добре аргументирано и почтено мнение във връзка с романа “Време разделно” на Антон Дончев. Помня, че имаше грозни нападки, статия във в. “Труд” със заглавието “Една французойка срещу българската история”. В интернет- форумите имаше провиквания на анонимни байганьовци: “Коя е тази французойка, която си позволява...” и прочие. Огорчи ли ви това отношение?

Естествено, бях дълбоко ранена, още повече, че ударът, предизвикан от нечисти българо-френски издателски и търговски интереси, нямащи нищо общо с литературата или с науката, беше неочакван. Изумена бях колко лесно и грубо може да се манипулира общественото мнение. Бях натъжена и загрижена колко години, колко поколения историци ще трябва да минат, за да се разкрият манипулациите с историята и националните митове, и то масово, а не само както го правят смели историци и литератори – Николай Аретов, Иван Еленков, Румен Даскалов, Антонина Желязкова, Евгения Иванова, Албена Хранова и все повече колеги, които чета с наслада и възхищение. Нека тук да благодаря на всички, които ме подкрепяха тогава – приятели, колеги и непознати хора.

Огорчението дойде от мълчанието на хора, компетентни по тези въпроси, които прекрасно знаеха за какво става дума, но считаха тогава, че съм въвлечена в политически игри (както се изразиха някои) или пък в личен конфликт с Антон Дончев, когото даже не познавах лично, когато написах тази статия. Статията беше написана за една конференция, състояла се през 2000 г.

Знаете, по-късно възникна сериозен дебат в българския печат относно Батак. Нещата узряват и напредват в обществото.

А иначе, не, такова нещо изобщо не ми е минавало през ума. Обичам тройната си професия – на преподавател, научен сътрудник и преводач, върша я от любов, а когато моите студенти, читателите на моите статии или преводи, слушателите на моите доклади изразяват своя интерес и благодарност, съм щастлива, значи всичко това има смисъл.

Напоследък се съмнявам в прочутата българска толерантност, защото мисля, че толерантността не е национална, а културна особеност. Българите след освобождението и до 1944 г. може и да са били сравнително толерантни, но за съжаление днес виждаме признаците на обезпокояващ национализъм, липса на толерантност, липса на култура при водене на дискусии. Да не говорим за насилието, което българската държава упражни над турците в България през 80-те години.

Преди 130 години авторите, които са писали за Османската империя и за турците, въпреки характерния за 19 век национализъм, са били много по-обективни от днешните автори. В “Записките” на Захари Стоянов много често откриваме страници, които говорят за благородството и човещината на турците към българските бунтовници и същевременно за неприязънта на българското население към тях. Как си обяснявате това – че “изпатилите” от турците са били по-толерантни, отколкото днешните българи?

Аз също не вярвам в някаква “вродена“ толерантност. Вярвам по-скоро в семейното и гражданското възпитание, в поведението на учителите, в това, което се пише в учебниците. Дълбоко съм убедена, че начинът, по който човек се отнася към другия, по-близък или по-далечен, е заложен в първите му “седем години“. Ще ви дам личен пример - въпреки че дядо ми е загинал в лагер за военнопленници близо до Щутгарт, въпреки че майка ми си спомня живо за нацисткото маршируване по улиците на нейния град, в нашето семейство винаги са правили разлика между нацистите и германците, никога не се е говорило лошо за германците. Както, ако прочетете внимателно “Записките” на Захари Стоянов, ще забележите, че той прави ясна разлика между османската власт и обикновения дружелюбен, милостив турчин. Написах статия за образа на турците в българската литература и тогава това ме порази - неговата политическа и човешка зрялост в това отношение. Не ми се иска да коментирам отново “Време разделно”, просто ще повторя, че това е поръчкова книга (не казвам “творба“), което само по себе си обяснява всичко, освен това на автора му (не казвам “писател“) му е липсвало най-елементарно чувство за мяра. Целта е била идеологическа, а не литературна, още по-малко естетическа. Трябвало е да се подготвят хората за първите явления на това, което двадесет години по-късно носи името “възродителен процес“.

Една скоба – бях дълбоко възмутена от изявлението, направено през октомври от Бойко Борисов, че “не целите, а методите на възродителния процес са порочни“. Човек не може да си помисли сериозно, че турците ще се чувстват повече българи, защото носят фамилия, завършваща на “ов“. Но най-възмутително е популистки опростеното заключение: “Кой се чувства турчин - да си ходи в Турция“.

Тази болезненост при преосмислянето на историята, отказът да се разделим с митове, набъбнали до абсурд, за какво говори, според вас? Има ли подобни паралели във Франция? Например, колко трудно беше осмислянето на истинската история по време на нацистката окупация, отношението на французите към евреите през Втората световна война?

Естествено, отказът от раздяла с митовете не е присъщ само на българите и не е характерен само за Балканите. Но за да се разбият клишетата и митовете, трябва да минат десетки години демокрация и да е налице демократично мислене, среда, която позволява, даже провокира обществения дебат. Този процес, колкото и болезнен да е, вече е в ход в България, това е очевидно и е радостно. Има още много неща за изясняване и разясняване, преосмисляне, като например увлечението на някои интелектуалци по най-мрачните национал-социалистически и фашистки тези, включително антисемитизма – имам предвид Фани Попова - Мутафова, която след 1989 г. беше идеализирана единствено като невинна жертва на бруталния комунизъм,... но аз лично настръхнах, когато прочетох някои нейни статии в тогавашния профашистки печат.

Във Франция, спомням си, когато бях студентка в началото на осемдесетте години, с изключителен интерес прочетох тезите на Роберт Пакстън (Robert Paxton). Трябваше да се намери един американски историк, за да се промени тотално разбирането за ролята на Вишистка Франция в колаборационизма с нацисткия окупатор (активен, по убеждение от страна на правителството на Петен, а не пасивен и двулик, както се е твърдяло до Пакстън), да се изясни и ролята на френската полиция в изселването на френските евреи в лагерите на смъртта. Тоест, трябваше да минат 35 години. А Алжирската война с нейните ужаси, ролята на правителството и политиците в изтезаването на хиляди алжирци още чакат своя Пакстън.

Затова вярвам много в сътрудничеството, взаимната работа между “вътрешни“ и “външни“ учени. Възгледите, методите се допълват и позволяват истинска, плодотворна работа. Въобще на всички нива, включително и в нашия университет, ратувам за съединяването на умствените, жизнени, творящи сили срещу предразсъдъците, рутинното мислене и инерцията.

[Стоедин]

Е, и? Кое точно в текста те смущава? Или съм разбрал грешно и подкрепяш тезата на авторката? Пак ли предатели ни се привиждат?

[Хърс Златния]

Всеки има право на собствено мнение. Включително и Мари Врина – Николов. Жива и здрава да е.

Когато обаче правиш нещо, и при това, нещо, свързано с чувствителна тема за друг народ, следва да го правиш възпитано и с такт. А не да се държиш се държиш като пияна френска проститутка в манастир (нямам предвид г-жа Врана).

Още по-странното е, че тази госпожа е работила зад граница, където е представяла страната си, и поради това би следвало да притежава определени качества. От друга страна, какви качества можем да искаме от нея, когато бившият френски посланик в София лично скастри българите, че ”не се радвали достатъчно” на победите на френския футболен отбор.

Резил. За Франция, разбира се. Но такъв е животът.

Относно желанието на г-жа Врина да разбива национални митове – и български и френски. Нищо против. Дори предлагам да й помогнем! Не разбирам, обаче, защо жената ни сочи за пример преосмислянето на ролята, играна от морално банкрутиралото правителство на Виши или безспорните престъпления на французите в Алжир.

Да започне от т. нар. Велика Френска Революция. От кланицата за хора в центъра на Париж. От факта, че началото на тази отвратителна кървава вакханлия се празнува официално от цяла Франция всяка година. От химна на тази страна, посветен на гореспоменатата касапница и т. н. все хубави митове за разбиване.

Мога и да продължа с гротеската Наполеон и обстоятелството, че 50% от големите парижки улици и площади са наименувани на този масов убиец и на местата в Европа, където е избивал хора.

Та такива ми ти работи.

Ето оттам да започнем и аз обещавам най-активна помощ на г-жа Мари Врина – Николов в нейната благородна дейност за разбиване на френските национални митове. Но тя пък, вместо с гилотината, се захванала с Антон Дончев........

[КГ125]

Аман от тия глупсти, аман и пак аман! Откъде тия хора получават ползи да се занимават с "митовете" на малка България и за какво им е това понятие си нямам.

Присъединявам се към Хърс - г-жата може да пристъпи към разобличаването на мита за Наполеон, Чърчил, Вашингтон, а защо не В.И.Улянов - Ленин и че гевара?

[down]

За съжаление Митовете за насилствено помохамеданчените българи и неправилната политика на българските институции към тях вече повече от 100 години, натикаха тази конфесионална група в дъното на социо-културната ситуация у нас. Набутаха българите мохамедани в някаква социална ниша с изкуствено създадена рамка (стериотипи), направиха така, че тези хора сами да не знаят кой са и какви са и след Възродителния процес и Промените, когато българските институции се махнаа от планината (западнаха училища, читалища), там се качи ДПС и на свой ред проми съзнанието на хората (въведаха обучение на турски език, построиха големи джамии в махали с по 5-6къщи).

Срамное е, не че французи, холандци и пр. се занимават с българските исторически митове, лошото е, че ние самите не можем да се отърсим от митовете и масата от хората продължават да робуват на стериотипите прокарани от художествени творби използвали за основа на разказите си извори със съмнителена достоверност и произход...

[КГ125]

Срамота е, че веднага и безкритично се съгласяваме с разни ... елементи от чужбина, и то само що се отнася до българската история, не и до чуждата. Какви митове за насилствено помохамеданчване???!!! Всеки османист ще посочи достатъчно примери що за "мит" е това.

[Torin]

Госпожата си е просто една отявлена комунистка и интернационалистка. "Отломка нищожна" от комунистическо котило. Тати бил в в лагер за военнопленници в Щутгарт, а мамито гледало как нацистите марширували из родния и град, ох ще взема да се разплача Работила ми в посолството във Франция и видите ли била известна преводачка, журналистка, научен работник. Била много добра в "тройната си професия". Колко добра българка е обаче и нима това да отричаш извършването на насилствено "помохамеданчване" и геноцид над българския народ е по-малко престъпление от това, което на нейните съпартийци в Бълтария извършиха по време на "Възродителния процес". И къде беше тя тогава, та да надигне глас и да защити тия "изгнаници клети" - естествено на топло в службичката си в посолството или в някой парижки шантан.

[Стоедин]

Госпожата плаче за разстрел!!!!!!!! Французите ядат жаби, Наполеон е 1.50м на токчета, а мадам сигурно не си бръсссне мишшшниците. ЗАЩО НИКОЙ НЕ КАЖЕ НА ВИСОК ГЛАС ЗА ТУРСКИЯ ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И НАСИЛСТВЕНАТА ИСЛЯМИЗАЦИЯ И ТУРЦИЗАЦИЯ?????? ЗАЩО???? НЯМА ПО ГОЛЯМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТО, НО ЕВРОПА МЪЛЧИ ПОЗОРНО!!!!! СРАМ...........

[Galahad]

В интернет- форумите имаше провиквания на анонимни байганьовци: “Коя е тази французойка, която си позволява...” и прочие.

Май някои хора не са на ясно, че никът е като псевдонима. Има и анонимни потребители, като те са си отбелязани така. Но нека не бъркаме това, че някой пише с ник в някой форум с анонимността. Въобще и на двете каки - френската им любов май се е въртяла само в главата.

По ми е интересно защо някои университети (макар и да е съмнително доколко следва да се наричат така - думичката иде от универсален, т.е. ВУЗ с много специалности) канят такива съмнителни кадри.

в момента тя е гост-професор в Новия български университет

Вярвам по-скоро в семейното и гражданското възпитание, в поведението на учителите, в това, което се пише в учебниците. Дълбоко съм убедена, че начинът, по който човек се отнася към другия, по-близък или по-далечен, е заложен в първите му “седем години“. Ще ви дам личен пример - въпреки че дядо ми е загинал в лагер за военнопленници близо до Щутгарт, въпреки че майка ми си спомня живо за нацисткото маршируване по улиците на нейния град, в нашето семейство винаги са правили разлика между нацистите и германците, никога не се е говорило лошо за германците.

А за френската дашност сме чували много - как иначе окупационната герм. армия не била лишена нито от френско вино, нито от платените ласки на французойките. Интересно ми е, дали всичко щеше да е толкова идеално, ако и останалите народи по света се бяха юрнали вместо да се сражават с германците, да ги обслужват? Защото ако германците бяха победили СССР и Англия можеше сериозно да се замислят дали и французите не са ІІ качество хора. Не че мине се не мине войските им не стигат до Париж - ама какво да се прави, толерантна и отстъпчива е френската армия и това си е? На и дядо й - и той човекът открил, че е някак по-лесно да се умре на колене и с вдигнати ръце в някой лагер, отколкото да се сражава с немците.

[Стоедин]

Май някои хора не са на ясно, че никът е като псевдонима. Има и анонимни потребители, като те са си отбелязани така. Но нека не бъркаме това, че някой пише с ник в някой форум с анонимността. Въобще и на двете каки - френската им любов май се е въртяла само в главата.

По ми е интересно защо някои университети (макар и да е съмнително доколко следва да се наричат така - думичката иде от универсален, т.е. ВУЗ с много специалности) канят такива съмнителни кадри.

А за френската дашност сме чували много - как иначе окупационната герм. армия не била лишена нито от френско вино, нито от платените ласки на французойките. Интересно ми е, дали всичко щеше да е толкова идеално, ако и останалите народи по света се бяха юрнали вместо да се сражават с германците, да ги обслужват? Защото ако германците бяха победили СССР и Англия можеше сериозно да се замислят дали и французите не са ІІ качество хора. Не че мине се не мине войските им не стигат до Париж - ама какво да се прави, толерантна и отстъпчива е френската армия и това си е? На и дядо й - и той човекът открил, че е някак по-лесно да се умре на колене и с вдигнати ръце в някой лагер, отколкото да се сражава с немците.

Ти си моя герой! Разката им мамата френска. Страхливи кучета! Само на колене мрат.... Това сигурно е вродено, щот съм гледал френски филми и много патрави ми се чинят.

[КГ125]

Маааалко по-спокойно. Не са виновни французите, че една наша дама е оплескала нещата там. Не търгвайте в тази посока.

Редактирано Декември 22, 2008 от КГ125

[Стоедин]

Бе к'во ги защитаваш теа петли, хубаво ги насоли Галахад( като истински прабългарин)!