Участието на Черна гора в Балканската война

[Warlord]

Черна гора - най-слабия противник на Османската империя в навечерието на войната започва първи бойните действия. Тяхната мобилизация и армия са от изключително народен характер и в нея влиза цялото мъжко население между 18 и 60 годишна възраст. В мирно време армията на Черна гора не превишава 2000 души, но за войната срещу турците успяват да мобилизират до 50 000 души (40 000 действаща армия и 10 000 обслужващ персонал).

По-ранното започване на откритите бойни действия от тези на другите съюзници има за цел да отвлече натам част от турските сили предназначени за действия срещу Сърбия и още от 21 септември започват погранични сблъсъци между черногорски и турски войски. Основните задачи на черногорската армия са да окупира Новопазарския санджак и да превземе крепостта Скутари (Шкодра).

На 26 септ. черногорците започват настъплението през турската граница в три колони. Северната колона на ген. Вукотич се насочва към г. Беран зает от 5000 турски регулярни войски. Колоната се разделя на отряди – единия тръгва към Белополието, другия към Гусиня, зает от 4 турски батальона и 4000 арнаути.

На следващия ден черногорците започват артилерийски обстрел по Беран с единствените си 4 оръдия. На помощ на турците от Инек идват 2000 арнаути, но отрядът им е отбит. Обстрела на Беран продължава 6 дни, силите им обаче са недостатъчни за щурм и затова те изчакват напредването на ген. Вукотич от Белополието, който през това време щурмува крепостта Оброво. Под ожесточения огън на турците те се спускат по бурното горно течение на река Лим и завземат с бой Оборово, а от там и Белополието.

Въвеждайки в това градче черногорски власти ген. Вукотич насочва войската си към Беран и сутринта на 3 окт. го превзема с щурм. След това черногорците превземат с боеве Плава и Гусиня, а враговете им бягат към Ипек. Вукотич продължава преследването, нанася им още няколко поражения и на 10 окт. заема Ругово където се съединява със сръбските войски (4-та армия на ген. Живкович).

На 17 окт. пада Ипек, а на 23 окт. Дяково и с това Новопазарския санджак окончателно пада в ръцете на съюзниците (сърби и черногорци).

Колоната командвана от престолонаследника Данило на 28 септ. След артилерийска подготовка атакува укрепените погранични линии на турците при височините Дедич и Шиншаник близо до г. Тула. Стремителната атака на черногорците обръща турците в безредно бягство, те изоставят оръдията си, с които черногорците веднага откриват огън по бягащите в безпорядък врагове. Изтласкването на турците от тези позиции открива пътя на колоната на Данило към Тула. Коменданта на крепостта Нури бей три дни оказва съпротива, но е принуден да сдаде отбраната, когато черногорците след нощен щурм превземат ключовото укрепление на града Вранско Бърдо.

Приключвайки с тази крепост Данило се отправя към Шкодра, най-силното укрепление в центъра на вилаета имащо почти непристъпна позиция в албанските планини. Колоната му настъпва към крепостта от изток. Колоната на ген. Мартинович идваща от Дулцинко превзима няколко турски бункера и излиза на крепостта от югозапад. Въодушевени от първоначалните си успехи черногорците решават почти веднага да рискуват с директен щурм по крепостта. Атаката се проваля, най-вече поради липсата на достатъчно обсадна артилерия у черногорците и поради яростната съпротива на коменданта на крепостта Хюсеин Риза паша. При неуспешния щурм те дават и големи загуби в жива сила, което принуждава клично краля Никола да поеме командването на обсадата. Той се отказва от плановете за директен щурм и се приготвя за продължителна обсада.

На 4 ноем. Черногорците овладяват адриатическото пристанище Сан Джовано де Медуа, а в същото време е превзето и пристанището Алесио от обединени сръбско-черногорски сили.

На 21 ноем. Съюзниците официално сключват примирие с Турция, но военните действия на черногорците при Шкодра продължават. По същия начин и коменданта на крепостта игнорира това примирие и не прекратява огъня от фортовете.

През това време в Лондон след подписването на примирието започват и срещите на съюзническите делегати. Великите сили, по настояване на Австро-Унгария поставят въпроса за създаване на независима Албанска държава, в чиято територия да влиза и крепостта Шкодра поради, което отправят искане към Черна гора да снеме обсадата на крепостта. Крал Никола отхвърля тези искания и продължава обсадата и на 22 март 1913 му налагат морска блокада от международна ескадра съставена от австрийски, германски, френски, италиански и английски кораби под командването на британския адмирал Сесил Бърни. На предявеното от адмирала искане Черна гора да се подчини на волята на Европа, те отвръщат, че присъствието на този международен флот в техните води го считат за нарушение на неутралитета й и снемане на обсадата няма да има до подписване на окончателен мирен договор с Турция. Тази международна ескадра обаче практически не може да стори нищо на войнствените планинци нямащи почти никаква външна търговия и никакви кораби. Игнорирайки блокадата черногорците продължават обсадата с всички сили и средства. При тях на помощ идва сръбски отряд разполагащ с обсадна артилерия, малко по-късно отрядът е отзован, но черногорците все пак запазват неговата артилерия. В това време Риза паша е убит при неизяснени обстоятелства и комендантството е поето от Есад паша, който започнал преговори с крал Никола за предаване на крепостта. Николай се съгласява да позволи почетно отстъпление на турския гарнизон с оръжията и обозът му, ако преди това предадат на черногорците цялата си налична артилерия, но Есад отказва и преговорите пропадат. Но скоро главните позиции около Шкодра при Тарабош и Брдиц падат след щурм на черногорците и той отново склонява да започне преговори и в крайна сметка на 10 апр. 1913 предава крепостта Шкодра на черногорците. Турските войски се изтеглилят от там в южна посока и оставят на черногорците 120 оръдия, престолонаследникът Данило лично поставя черногорския флаг върху Шкодренската цитадела.

Вестта за влизането на черногорците в Шкодра е приета с взрив от негодувание сред австроунгарските политически кръгове. Виена официално заплашва Черна гора, че ако не напусне Шкодра, ще се наложи с въоръжена сила да наложи решенията на Великите сили. Опасността и Австроунгария да се включи в Балканските войни твърде много обърква сметките и принуждава крал Никола да отстъпи. Но въпреки това след окончателното примирие през 17 май 1913 слагащо край на войната срещу Турция Черна гора удвоява територията си за сметка на Новопазарския санджак.

Редактирано Октомври 11, 2008 от Warlord

[resavsky]

Още по любопитно е участието на Черна гора в Междусъюзническата война.На 5 юли 1913 г. в хода на битката при КалиманциЧерногорската дивизия атакува височината Баньо чука защитавана от обезкървената 2 бригада от 4 Преславска дивизия.Въпреки численото си превзъходство поне 9 батальона /от които един или два сръбски/ черногорците не успяват да преодолеят отбраната на 8 приморски и 31 варненски полк - 6 дружини с далеч непълен личен състав поради предходните загуби в една от най-кръвопролитните битки на войната включваща и страховит щиков сблъсък с участието на почти 15 000 души.На следващия ден при Безиковските височини частите на Македоно-одринското опълчение доразгромяват остатъците от Черногорската дивизия.

П.П. през 2007 г. посетих Черна гора.Там в учебниците по история рекламираха Баньо чука като най-голямата черногорска военна победа решила изхода на Междусъюзническата война.Черногорците били превзели Баньо чука и взели 2 000 пленници/всъщност в тази битка пленници не се взимат/.Не можах да поврявам!Каква ирония - черногорците търпят унизително поражание но въпреки това във всеки един черногорски град има улица "Баньо чука" а българите които побеждаваме не кръщаваме нито една улица на тази велика победа /може би във Варна има но не съм сигурен/.

[Warlord]

Мен лично никак не ме учудва това с оглед на съвременните реалности в България. Иначе историческите превратности са си интригуващи - в началото по време на преговорите ние самите им предлагаме заплата на всеки един черногорски войник за всеки ден служба докато трае войната срещу Турция и накрая срещаме типично сръбско отблагодаряване.

На мен ми е интересно също така до каква степен са отъждествявали себе си със сърбите и как са възприели включването им в Кралството на Сърби, Хървати и Словенци.

Също и забавните приказки по сръбските форуми, че те били превзели и Шкодра и Одрин - за Одрин ни е достатъчно ясно колко са допринесли - за Шкодра става ясно от този материал, който написах по-горе.

[Стоедин]

Поправете ме ако греша, но съотношението българи- сърби край Одрин е 2 към 1( 80 000 наши и ок. 40 000 сърби). Това е сериозна цифра, друг е въпроса при щурма как се проявяват и колко укрепления превземат.

[Warlord]

Добре е, че си задаваш и другия въпрос а отговорът му е - нито едно укрепление. Просто защото по време на щурма двете сръбски дивизии през цялото време стоят на Западния и Северозападния сектор и поддържат неподвижния заградителен огън. Пробивът е направен откъм Източния сектор само от български войници. Жертвите, които дават сърбите за цялата обсада са едва 274 души.

А при Шкодра дори и не присъстват по време на предаването (а не превземане с щурм като Одрин) на крепостта на черногорците, единствено им оставят известно количество оръдия и това е.

[КГ125]

- 6 дружини с далеч непълен личен състав поради предходните загуби в една от най-кръвопролитните битки на войната включваща и страховит щиков сблъсък с участието на почти 15 000 души.

Само си го представете това! Аз съм виждал само нещо като учебна атака на 50 танка отблизо и още ми държи влага... Дайте си сметка колко недооценени неща като реална тежест има в българската история. Идва стогодишнината от войната, един филм няма за нея за сто години!!!

[Стоедин]

Добре е, че си задаваш и другия въпрос а отговорът му е - нито едно укрепление. Просто защото по време на щурма двете сръбски дивизии през цялото време стоят на Западния и Северозападния сектор и поддържат неподвижния заградителен огън. Пробивът е направен откъм Източния сектор само от български войници. Жертвите, които дават сърбите за цялата обсада са едва 274 души.

А при Шкодра дори и не присъстват по време на предаването (а не превземане с щурм като Одрин) на крепостта на черногорците, единствено им оставят известно количество оръдия и това е.

Приноса им не е малък дори и с малкото жертви дали при обсадата. Виновни ли са, че не ги лови куршум сръпските юнаци.

[Warlord]

Хаха много умело показваш типично сръбския (шовинистичен) подход за разглеждане на "историята". Според теб даваш ли в момента някакъв принос към нашите общи знания с този коментар и подход на дискутиране? Защото на мен ми се струва безмислено да си губя времето да вадя конкретни данни и да правя анализи на тях заради теб, който накрая ми сервираш такъв гениален довод!

[Стоедин]

Приятел нещо се подвеждаш от други дискусии, май. Просто се пошегувах невино и мисля, че не нарушавам свещенните правила на форума, нали? И още нещо, ако мислиш, че присъствието на 40 000 войници край Одрин е дреболия чудно какво са дирили там. Там са, защото за това настоява нашето главнокомандване. Дори само да са обстрелвали фортовете по време на щурма е било от полза. Така са отвличали вниманието от главното направление и са приковавали част от турските войски. Не твърдя, че са превзели Одрин , но имат принос и не можем да го зачеркваме. Това, че те преувеличават нещо си е техен проблем, не мой. Все по често изпадам в нелепата ситуация да защитавам комшиите и се превръщам в родоотстъпник в очите на някои от форумците. Но не мога да се стърпя когато се някой се изхвърля какви сме писани яйца и все другите са ни криви.

[resavsky]

Всъщност не са 40 000 души - това са една дивизия първи призив /Тимошката/ и една дивизия втори призив / Дунавската/ общо 28 батальона усилени с тежка артилерия.Сърбите имат принос за превземането на Ордин няма две мнения по въпроса но не и водеща роля.Всъщност не върви бългалрското командване да повика сърбите на помощ и да ги хвърли по направлението на главния удар докато българските части водят едниствено преграден огън.Не че сърбите не постъпват така с черногорците при Калиманци.

[Стоедин]

Не твърдя, че са 40 хил. просто съм го чел някъде, но нямам претенции да съм точен. Благодаря за уточнението.

[Стоедин]

Мен лично никак не ме учудва това с оглед на съвременните реалности в България. Иначе историческите превратности са си интригуващи - в началото по време на преговорите ние самите им предлагаме заплата на всеки един черногорски войник за всеки ден служба докато трае войната срещу Турция и накрая срещаме типично сръбско отблагодаряване.

На мен ми е интересно също така до каква степен са отъждествявали себе си със сърбите и как са възприели включването им в Кралството на Сърби, Хървати и Словенци.

Също и забавните приказки по сръбските форуми, че те били превзели и Шкодра и Одрин - за Одрин ни е достатъчно ясно колко са допринесли - за Шкодра става ясно от този материал, който написах по-горе.

Относно черногорците, те се опитват да играят ролята на Сърбия, но не им стига потенциала да обединят южното славянство. Доколкото съм запознат през 19век те твърдят, че са истинските сърби( аналогичена е ситуацията с Прусия и Австрия)

[resavsky]

Между другото на сърбите също не им стига потенциала да бъдат Пиемонт на южните славяни.Просто малко са се надценили и последците от това са катастрофални - та чак до ден днешен.

[Стоедин]

Между другото на сърбите също не им стига потенциала да бъдат Пиемонт на южните славяни.Просто малко са се надценили и последците от това са катастрофални - та чак до ден днешен.

Темата се поизмества, но е любопитно къде щяхме да сме сега икономически, културно и политически при едно обединение с черногорци, сърби, хървати и словенци. Италия и Испания с всичките си кусури са добър пример за нас. Често се идиализира Възраждането, но до голяма степен провала на Балканския съюз се дължи на тази част от историята ни и недоверието между съюзниците. Черногорците логично заемат страната на Сърбия, но скоро след това ще усетят сръбската "благодарност". И все пак Балканския съюз можеше да е успешен проект при малко повече добронамереност и далновидност от политическите елити от региона.

[КГ125]

И при висша национална зрялост такива обединения надали биха били възможни. А в условията на балкански национализъм на 19 век, когато "от нас по-големи нема" - съвсем. В това шовинистично състояние по волята на съдбата попадат най-вече гърци и сърби, защото се оказва така, че трябва да претендират за чужди земи. Българите пък, претендирайки за свои, имат предимството да са "морално прави", но пак остават недостатъчно зрели. Една по-мъдра политика би довела до стратегическо партньорство на България и Сърбия с твърде значителни геополитически последици и с всичките позитивни ефекти от това.

[RIZAR]

Най- ме е яд на гадните черногорци на които им плащаме участието във войната /по 15 000 златни лева на калпак ,ако не се лъжа/ се юрват да помагат на "правите српи" . По-добре би било да си разделим с тях Сърбия ,като те вземат Косово ,Метохия и Нови Пазар ,а на нас да оставят Белградския пашалък ,който по право си ни принадлежи.Много жалко .... Спомням си ,че гледах през лятото едно предавание на Пл. Павлов за една битка която е била решаваща за Междусъюзническата война . И забележете , скапаните сърби ,пускат на най- кофти участъка черногорците да им оправят работата ,а те да гушнат София....

Но ,колкото и да са смели черногорците ,те не успяват да издържат на българската атака на нож и кой е бил убит ,кой удавен в реката стояща отзад ....голяма касапница с която приключва епизода на неуместното участие на черногорците срещу нас. Забележете ,че черногорците са най-достойния ни противник през Балканските войни.

[КГ125]

Оставете другото, но те физически всички са едни здрави и големи, навярно най-високия народ на Балканите, че и не само.

[Warlord]

ако мислиш, че присъствието на 40 000 войници край Одрин е дреболия чудно какво са дирили там. Там са, защото за това настоява нашето главнокомандване. Дори само да са обстрелвали фортовете по време на щурма е било от полза. Така са отвличали вниманието от главното направление и са приковавали част от турските войски.

Дори и вниманието на турските сили е било отвлечено отново от българите, които ги заблуждават, че ударът ще бъде нанесен откъм южния сектор. Иначе не съм казал, че сърбите нямат съвсем никакъв принос за тази обсада или че ние сме били някакви "писани яйца" (!), просто подчертах колко безумни са твърденията им, че те са превзели Одрин и без тях е нямало как да успеем!

А на Източния сектор през цялото време има само артилерийска подготовка, с което можеше спокойно да се справи и всеки друг. С други думи приносът им е най-вече с това, че прибавят свои оръдия и снаряди към българските (точно толкова голям колкото и при Шкодра, макар там въобще и да не присъстват, то е все същото), а е имало опасност снарядите да бъдат изразходени и цялата операция да пропадне.

[Стоедин]

Не твърдя, че приноса им е голям или малък. Имат принос, а твърдения, че са превзели Одрин подминавам с усмивка.

[RIZAR]

Проблемът е бил ,че България винаги воюва само срещу целия свят -

1.Балканска война -

България срещу Гърция ,Сърбия ,Черна Гора , Турция и Румъния

зад Сърбия и Румъния са Русия и франция

зад Гърция -Великобритания

зад Турция - Австро- Унгария и Германия

2. ПСВ -в един момент на участака на Македонския фронт Българските войски се оказват сами срещу пълчищата на 30 армиии от над 30 страни/като вземем на предвид и колониалните войски бъкани с африканци от разни общности/

Българската армия се оказва сама срещу войски от

-Сърбия

-Гърция

-руска девизия

-Франция с колонии

-Великобритания с колонии

-Италия

-СаЩ с индианците си - куриозното в случая е че е пленен дори един ИНДИАНЕЦ !!!

Въпроса ми към Уорлорд е не е ли могло да се направи щото тъй ,Черна Гора да е била превлечена на нейна страна ???

[resavsky]

Принципно е било възможно да но никой не си е направил труда да преговаря с черногорците.Въобще дипломатическа подготовка за Междусъюзническата война няма.Единствено май някакви неофициални контакти на Савов с офицери от Виена и мъгляви обещания както и дипломатическа мисия на Яне Сандански при албанците в Западна Македония и Косово/ при това Сандански е изпратен чак в края на м.май 1913 г./.Но обещанията дадени на Савов от Виена се оказват празни приказки а Яне Сандански сред 16 юни 1913 г. зарязва мисията си и се връща да се бие срещу гърците /след крайно опасен преход през сръбските линии/.Силата на Сандански въобще не е в дипломацията.Ако с Междусъюзническата война се беше изчакало една -две години и черногорците и албанците са си потенциални съюзници срещу сърбите.При това ссъс свирепия режим наложен от сърбите срещу албанците те сами щяха да търсят съюзници срещу тях.Но бързането да се приключи националаното обединение изиграва крайно лоша шега.

[RIZAR]

Принципно е било възможно да но никой не си е направил труда да преговаря с черногорците.Въобще дипломатическа подготовка за Междусъюзническата война няма.Единствено май някакви неофициални контакти на Савов с офицери от Виена и мъгляви обещания както и дипломатическа мисия на Яне Сандански при албанците в Западна Македония и Косово/ при това Сандански е изпратен чак в края на м.май 1913 г./.Но обещанията дадени на Савов от Виена се оказват празни приказки а Яне Сандански сред 16 юни 1913 г. зарязва мисията си и се връща да се бие срещу гърците /след крайно опасен преход през сръбските линии/.Силата на Сандански въобще не е в дипломацията.Ако с Междусъюзническата война се беше изчакало една -две години и черногорците и албанците са си потенциални съюзници срещу сърбите.При това ссъс свирепия режим наложен от сърбите срещу албанците те сами щяха да търсят съюзници срещу тях.Но бързането да се приключи националаното обединение изиграва крайно лоша шега.

Aха , тук с ужасна тежина си важи старата българска поговорка -"Бързата кучка -слепи ги ражда."

Колкото и Русия да е била срещу нас ,нейният император Свети Николай е дал един много умен съвет -"Съюза да се съхрани за една бъдеща общоевропесйка война"- , която си е била на прага и е било само въпрос на време да избухне.

Черна Гора и Сърбия са били на топа на устата- Австро-Унгария ,ако ние имамхме такъв мастодонт за съсед не се знае как би протекла нашата история ,факт е боаче ,че сърбите надават вой до небесата ,че всичко обирала България ,а за нея нищо не оствало. Страшно лукава била и позицията на Австро- Унгария ,която не позволила на Черна Гора ,Сърбия и Гърция да си поделят Албания. Именно тогава Сърбия обещала Новопазарската област на Черна Гора срещу нейното участие във войната с Б-я.

[КГ125]

Хм, бъдещ съюз, бъдещ съюз, но хич не спира сърбите и румънците. ...

[nik1]

Не твърдя, че са 40 хил. просто съм го чел някъде, но нямам претенции да съм точен. Благодаря за уточнението.

47 000 са зачислените сръбските войници на одринския фронт , а през март 1913 са били 32 хиляди. Зачислените български войски за обсадата на Одрин са 112 000, а през март 1913 са били 88 000:

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/15%...s-2rs-z13-2.htm

"По списък сръбската армия брои в кръгли цифри 47 хиляди человека, но от тях има само болни 19 хиляди, от които през последните месеца евакуирани в Сърбия около 8 хиляди. Благодарение на добре уредената интендантска и санитарна служби в сръбската армия, процентът на нестроевите е доста голям. Като се извадят от горното число, 47 хиляди, болните и нестроевите, боен елемент остава около 32 хиляди человека, при топове 60 полски, 20 гаубици 12 см., 8 гаубици 15 см. и 10 дълги 12 см. Български войски в кръгла цифра 115 хиляди, от които, като се извадят болните и нестроевите, остават 88 хиляди бойци, при 342 топа от разен калибър."

По-долу е цялата история с участието на сръбските войски - поднесена от министъра на войната, в Народното Събрание по запитванията на Мушанов и Такев за участието на сръбски войски в обсадата и превземането на Одрин:

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/15%...ons-2rs-p29.htm

Запитването на Такев отговорите на министъра, също репликите и реакциите на народните представители:

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/15%...s-2rs-z13-1.htm

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/15%...s-2rs-z13-2.htm

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/15%...s-2rs-z13-3.htm

Редактирано Ноември 26, 2008 от КГ125

[протобългарин]

България пропуща едни твърде интересен шанс, който и предлага малката Черна Гора. Между Черна Гора и Сърбия съществува договореност, при бъдещата война с България, черногорските войски да поемат завладените сръбски територии в Косово и Македония, за да може сръбската армия изцяло да се освобиди и насочи към България. Това нещо е съобщено от престолонаследника княз Мирко на управляващия българската легация в Цетине, Хаджикънев. Княз Мирко намекнал на българския посланик, че това не е много по вкуса на баща му крал Никола. В същност той си давал само изглед, че искал да помогне на сърбите, а в действителност бил решен да бави и да се намеси чак, когато Сърбия бъдела победена, за да се възползвал тогава и да си присвои окупираните от неговите войски земи....„Ще видите добавил княз Мирко, че баща ми ще изиграе и сега една хубава игра”. Три дни по-късно, съобщава бълг.посланик Колушев: „Черногорският министър на външните работи ме каза, че в случай на война между България и Сърбия, Черна Гора е принудена по силата на сключения миналата година договор със Сърбия, да помага на последната. Черногорският крал ми потвърди това, като прибави, че могъл да се откаже откаже от договора, както Сърбия отказа помощта си при Скутари, но не направил това, а сега било късно”. /А.Тошев-Балканските войни,стр.320, 321, 347-348/

Според Тошев става въпрос за черногорско-сръбски провокации. Дали обаче действително е така, трудно може да се каже, като се има предвид конкуренцията между Цетине и Белград, както и предвижданата заплаха за малката черногорска държава, чиято територия ще е обект на следващите претенции на Белград. Най-вероятно черногорците са си правили тънки сметки при евентуална сръбска загуба да си присвоят още територии от сръбската окупационна зона, но никой в София не се е заинетресувал от това. Ако се беше стигнал до българо-черногорски съюз, един удар в гърба на сърбите, би им подействал доста отрезвяващо.