Любима книга

[Р. Теодосиев]

Ей в тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=341 - ще намериш огромен набор от книги, които Трябва да прочетеш (виж последните страници)

[kramer]

Като малък предимно Джек Лондон, Карл Май, Ф.Купър, Майн Рид и Салгари. И фантастика-Стругацки, И.Ефремов, Лем. От българските-Любен Дилов.

Също така - "Островът на съкровищата" на Стивънсън, сед дълги години излезе нещо като продължение-"Историята на Дългия Джон Силвър"-описва житието на героя, написана в ново време от Денис Джъд с невероятно английско чувство за хумор.

В по-нови времена Алистър Маклейн, най ми допадат "Крайцерът Юлисис" и "Устата на гроба". А също и всичко от Фр.Форсайт.

Само не мога да разбера цитатът "Тя беше толкова хубава, че заради нея епископ би строшил с ритник средновековен витраж" от кого е всъщност, срещал съм го ако не ме лъже паметта при Маклейн, Форсайт и Чандлър.

[AciDBurn]

Ей в тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=341 - ще намериш огромен набор от книги, които Трябва да прочетеш (виж последните страници)

Това към мен ли е адресирано?

Мерси - много обичам подобни теми, защото винаги откривам нещо ново и интересно.

А аз трябва да се цапна с нещо по главата - как съм забравила да спомена любимия Бекет в списъка? Особено "Разкази и текстове за нищо", "Първа любов" и "В очакване на Годо".

И още две книжки, за които се сетих (и двете трябва да си ги препрочета)

Лед на Сорокин

Generation P на Пелевин

[glishev]

Бегбеде е силно прехвален. Всъщност авторът трябва да е добре поумрял, за да ми хареса, с няколко изключения като Артуро Перес-Реверте ("Хусарят", "Учителят по фехтовка", "Капитан Алатристе", "Деветата порта"), първите три романа на Еко (да бе, най-много харесвам "Махалото", щото е гавраджийска с конспираторите) и Бърнард Корнуел ("Шарп", "Сказание за Артур").

"Парфюмът" е хубав, да. Не знам дали Зюскинд е жив.

И на Милен Русков "Джобна енциклопедия" и "Захвърлен в природата" ме кефят доста.

И, да, няколко неща на Стайнбек си обичам.

Всичко друго, което чета, е от автори на поне сто години. А най-добре на по няколкостотин.

[AciDBurn]

Като човек, работил в рекламния бизнес (ама баш рекламния бизнес) - повярвай ми 9,99 е просто много добра.

Иначе всичко останало, което Бегдебе е написал си е абсолютен боклук и той си го знае - ама се продава.

Аз понеже съм чаве на развратния капитализъм си падам по автори от този век (и предишния) Е, не само, но предимно.

Пробвай Виктор Пелевин - ще ти хареса.

А и Орхан Памум много ми допада - първата мъ книга, която си купих, прочетох и се влюбих беше "Сняг" - приключих я в час по статиските в 10 клас и после я дадох на даскалката

[glishev]

Абе не знам, явно Бегбеде и аз не сме един за друг. Пелевин си го чета откак почна да излиза у нас, така че на отворена врата хлопаш Но предпочитам първите му неща. "ДПП(nn)", "Шлемът на Ужаса" и "Върколашките метаморфози" ме оставиха напълно безразличен. На мен ми дай "Принцът на ДПК", "Затворника и Шестопръстия" и "Чапаев и Пустота". Памук също е от самонабедилите се за писатели. Мирише малко на котешката урина по истанбулските улици. Много сладкодумен, но нищо мащабно.

Повреден съм. След "Панаир на суетата" (който смятам за най-добрия роман, писан някога) мога спокойно да харесвам само костюмни биткаджийски истории, малко фантастика, малко фентъзи и дебели английски класики (без Дикенс и Харди, скучни са). Всеки опит за задълбоченост ме дразни неимоверно като напълно излишен и предназначен за трепетни жертви на чиклит.

Всъщност на един джентълмен му трябва комат хляб, чиста яка, глътка уиски и томче Шекспир. Всичко друго е от Лукаваго Или в детството "Питър Пан", "Мечо Пух", "Историята на Дългия Джон Силвър" и "Сто и един далматинци", в юношество "Властелинът на Пръстените" и "Лорна Дун", а после вече всичко на Такъри, Оруел, стария Бил Шекспир, Чосър, Марлоу (обожавам "Тамерлан Велики", това е най-бомбастичният английски на света), лириката на Джон Дън, Уилям Оудън, Киплинг, разбира се, Робърт Грейвз и за лигавня - Пратчет. Нищо друго не е нужно, ако човек чете английски автори. Разбира се, падам си по разни древности като "Беоулф", "Смъртта на Артур" и "Одисеята", но те се подразбират.

[AciDBurn]

Ти си сериозно увреден

"Чапаев и пустотата" ми е любима, бай дъ уей.

Иначе Панаир на суетата е много хубава и солидна книга, но никога не бих я нарекла най-добрата писана някога.

[Б.Богданов]

"Животът и необикновенните приключения на войника Иван Чонкин"-Вл.Войнович

Стоедине,

Предложената от теб книга е един малък, но непокорим връх в литературата!

От нея научих, че WC означава васер клозет!

Поздрави Б.

[Б.Богданов]

**

Артуро Перес-Реверте ("Хусарят", "Учителят по фехтовка", "Капитан Алатристе", "Деветата порта"),

**

Артуро Перес-Реверте си струва си да бъде прочетен...

Неговите романи ме запалиха по съвременна испанска литература и като резултат от това, открих Карлос Руис Сафон.

На български има преведени /за сега/ Играта на ангела и Сянката на вятъра от тетралогия на Сафон. Предстои издаването и на другите романи от серията.

Убеден съм, че след като прочете Играта на ангела ще чакате с нетърпение и другите части. Романите нямат връзка помежду си, освен гробището за книги, което има свой собствени закони ... Ще ви хареса.

***

Преди време ми попадна Гаргойл на Андрю Дейвидсън. Препоръчвам ви го. Стилът е много, ама много добър!

Аз буквално го изядох за 24 часа.

Предполагам, че ще се хареса на хора, които обичат исторически романи, харесват средновековна Германия, които са леко романтично настроени и имат здрав стомах за преглъщане на силно препечени сцени при лечение на изгаряния... /По въздействащи картини рядко са били създавани/

Поздрави Б.

[glishev]

Впрочем, заглавието "Гаргойл" е много дървено. Би трябвало да бъде "Готическото чудовище", "Каменният звяр", "Водоливникът" или нещо подобно. Защото "gargoyle" си е английската заемка от френското "gargouille", названието на каменните чудовища по катедралите.

[Деспот Слав]

Захващам "Морския вълк" на Лондон. Благодаря за съветите. Колкото до "Името на розата", не знам защо ама нещо не ме трогна.

[Axil]

Има много книги които харесвам но несравнимо е усещането само с една от тях: Парсифал на Аугусте Лехнер. Аугусте Лехнер е пресъздала 5 книги: Нибелунгите, Парсифал, Крал Артур, Илиада и Одисея. Всичките си заслужават да бъдат прочетени. :)

[glishev]

Заслужават си оригиналите - в преразказите на Лехнер харесвам най-вече илюстрациите на българските издания :D

От старинните сюжети "Одисея" ми е най на сърце.

За съжаление на български няма превод на нито един оригинален източник за Парцифал/Персевал/Пърсивал. Имам целия "Perceval ou le Roman du Graal" на Кретиен дьо Троа в двойно издание на средно- и новофренски и откъси от "Parzival" на Волфрам фон Ешенбах на руски (немски, за съжаление, не ползвам - а трябва). За Артур има доста преведени оригинали у нас, а "Илиада", "Одисея" и "Песен за Нибелунгите" също се намират.

Две неща са ме дразнили много в читателските ми премеждия: "Артуровият епос в 50 страници" (презирам подобни преразкази за малоумници, защото това не са адаптации, а осакатявания) и отказът на колега-историк да вдене, че има разлика между поемата "Песен за Нибелунгите" и цикъла опери "Пръстенът на Нибелунгите".

От адаптациите у нас най-много харесвам тези на Роджър Ланслин Грийн и Стайнбек по Артуриадата, както и на Ран Босилек по "Одисея".

[Axil]

Заслужават си оригиналите - в преразказите на Лехнер харесвам най-вече илюстрациите на българските издания :D

От старинните сюжети "Одисея" ми е най на сърце.

За съжаление на български няма превод на нито един оригинален източник за Парцифал/Персевал/Пърсивал. Имам целия "Perceval ou le Roman du Graal" на Кретиен дьо Троа в двойно издание на средно- и новофренски и откъси от "Parzival" на Волфрам фон Ешенбах на руски (немски, за съжаление, не ползвам - а трябва). За Артур има доста преведени оригинали у нас, а "Илиада", "Одисея" и "Песен за Нибелунгите" също се намират.

Две неща са ме дразнили много в читателските ми премеждия: "Артуровият епос в 50 страници" (презирам подобни преразкази за малоумници, защото това не са адаптации, а осакатявания) и отказът на колега-историк да вдене, че има разлика между поемата "Песен за Нибелунгите" и цикъла опери "Пръстенът на Нибелунгите".

От адаптациите у нас най-много харесвам тези на Роджър Ланслин Грийн и Стайнбек по Артуриадата, както и на Ран Босилек по "Одисея".

Прав си за Артуровият епос в 50 страници... Тези книги като тая въобще не си заслужават четенето. А колкото до песента за Нибелунгите и Пръстенът на Нибелунгите е там има огромна разлика между двете произведения.

[AciDBurn]

Днес, абсолютно изненадващо, се сетих за една книга, на която много й се изкефих, когато я прочетох!

На Педро Хуан Гутиерес - "Мръсна хаванска трилогия". Доста сполучлив insight в кризисна Куба.

[Б.Богданов]

Някои казват, че много се пие в този форум, но на мен ми се струва, че повече се чете ... или греша?

[AciDBurn]

Някои казват, че много се пие в този форум, но на мен ми се струва, че повече се чете ... или греша?

Понякога двете вървят ръка за ръка.

Моята утопия е да си седна на дивана, с книга и чаша червено вино - ако навън вали дъжд или сняг и камината е запалена - идилията е пълна.

[glishev]

Точно така - едното не пречи на другото

[Axil]

Една книга която много ме кефи е "Хиляда Сияйни Слънца" на Халед Хюсейни

[Б.Богданов]

Една книга която много ме кефи е "Хиляда Сияйни Слънца" на Халед Хюсейни

И другата му книга - Ловецът на хвърчила - не е лоша...Малко пресилена история ... но не е лоша.. В нея има един американизъм, който разваля общата картина.. Говоря за периода през който героят живее в щатите.

Сияйните Слънца е по-добра, но не толкова популярна.

[Б.Богданов]

Понякога двете вървят ръка за ръка.

Моята утопия е да си седна на дивана, с книга и чаша червено вино - ако навън вали дъжд или сняг и камината е запалена - идилията е пълна.

Аха ... хем се пие... хем се чете.. и в един момент ... само се пие...

Напречело то!

[AciDBurn]

Може и да пречи, може и да не пречи.

Според зависи това колко пие човек. Аз на две чаши вино едвам, едвам им виждам сметката за вечерта.

Иначе съм напълно съгласна по отношение на творчеството на Хюсейни - слънцата я прочетох първа и много повече ми хареса от Ловецът на хвърчила! Но като цяло стилът му ми допада.

[Коди Мартин]

Ами аз лично съм фен на любовните и съвременните романи.

Имам доста любими, някои от които:

"Ударите на сърцето"- Даниел Стийл

"Родена във Вторник"- Луиз Бегшоу.

"Скъпоценности"- Даниел Стийл.

"Веднъж в живота"- Даниел Стийл

"Паломино"- Даниел Стийл

И много други ...