И пак за прародината на българите

[resavsky]

Персийски?Ти между персийски и ирански правиш ли разлика?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Персийски?Ти между персийски и ирански правиш ли разлика?

Аз правя, но ти очевидно, не си много наясно, защото малко по-горе заяви, че окончанията били на фарси, а сега ми говориш за ирански, от което очевидният самоналагащ се извод е, че ти не знаеш какво е това фарси.

[resavsky]

Хаха четеш писането от мене като дявола евангерието?Къде съм писал че окончанията са били на фарси?

[Хърс Златния]

Такива са фактите, шефе \ИЦА ли беше ГИЦА ли?\. Това, че не ти харесват, не е мой проблем.

Ако имаш възражения относно истинността на представените факти, моля те да ги изложиш, както подобава на възпитан човек. А не с плюнки на уста да ни обясняваш колко са неграмотни другите и колко умен си ти.

И така. Чакам факти!

P.S.

Между другото, бях готов да те подкрепя за някои твои виждания относно времето на появата на прабългарите в Европа. Не защото са твои, а защото са логични. Очаквам обаче да се придържаш към логиката и по останалите въпроси, свързани с произхода на прабългарите.

Когато човек е много разстроен и няма аргументи, обикновено постъпва като теб – започва да си изпуска нервите. Тук не сме на боксов турнир.

Представих ти аргументи. Очаквам контрааргументи. Ако ги нямаш – МЪЛЧИШ и си подвиваш опашката!

Поздрави

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Хаха четеш писането от мене като дявола евангерието?Къде съм писал че окончанията са били на фарси?

Ще се опитам да ти опресня паметта:

Аз въобще не искам нищо да доказваш, а просто да ми кажеш на мен, непросветения, в кои ирански езици има такива суфикси. Толкова ли те затруднява да споменеш няколко езика, или и ти не знаеш за какво точно говориш, но си под въздействието на Петър Добрев и ко.?

Фарси устройва ли те?

Целите числителни ли са от фарси, или само окончанията?

Окончанията разбира се.

resavsky, защо не помислиш малко, какво точно твърдиш и тогава да продължиш този безумен спор?

Такива са фактите, шефе

Такива са фактите единствено според буйното ти въображение!

[resavsky]

Написах че тези суфикси си ги има в фарси /както и в други ирански езици/ а не че Именника е на фарси.Прави разликата.

[resavsky]

]resavsky, защо не помислиш малко, какво точно твърдиш и тогава да продължиш този безумен спор?

Единственото което твърдя е че суфиксите "ом" и "ем" са си на 1000 процента ирански и си съществуват до ден днешен в редица ирански езици.Само че ти ИЦА се ловиш за думата - не че не разбираш за какво иде реч.Е хайде питай дали прабългарите са говорили на фарси.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Написах че тези суфикси си ги има в фарси /както и в други ирански езици/ а не че Именника е на фарси.Прави разликата.

Добре, ще пробвам по друг начин: В кой точно ирански език прабългарските числителни имат съответствия и в състояние ли си да ги изредиш? Или просто така си говориш, че са ирански, заради самото говорене?

[resavsky]

Добре, ще пробвам по друг начин: От кой точно ирански език са числителните от прабългарския календар и би ли ги изредил?

От прабългарския.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

От прабългарския.

Значи доказваш, че прабългарските числителни са ирански въз основа на сравнение с прабългарския език. Мноооого убедително!

[resavsky]

ИЦА не те разбрах - съвременен ирански език ли търсим от който да са тези съществителни?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

ИЦА не те разбрах - съвременен ирански език ли търсим от който да са тези съществителни?

Дали съвременен или не, това го решаваш ти, защото ти твърдиш, че числителните са ирански. Впрочем, аз не мислех, че тепърва ще се налага да търсиш аналози, а очаквах да имаш готов отговор, щом като твърдиш с такова настървение, че числителните са ирански, или каквито са там, според теб.

[resavsky]

http://www.kroraina.com/pb_lang/pbl_3_2.html

[Иванко Тертер]

В Никопол, на 4 октомври 1352 год. цар Иван Александър (1331-1371) написва на български език Царска грамота предназначена за венецианския дожд Андреа Дандало. Грамотата завършва с личен подпис на царя и с думите: “Горенаписаните букви са от миниум (киновар) и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски” .[12] Писмото е запазено в четири късни преписа. Два от преписите на този документ са регистрирани във венецианската библиотека на музея “Корер”. В единия от регестите се чете: Номер 272, стр. 447. 4 октомври 1352 год. В Никопол. Иван Александър, по божия милост цар на Загора, на българите и гърците до ...Андреа Дандоло. ...Царят се е подписал с букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.[13] В този израз, цар Иван Александър твърди нещо твърде конкретно и точно, а именно той разделя буквите, които е употребил в подписа си на две части - гръцки и български, и заявява, че негръцката част от буквите, които той нарича български са в същото време и персийски. С това цар Иван Александър дава да се разбере, че според него съществува такава връзка между персите и ранните българи от епохата на създаване на азбуката, която позволява взаимно заместване на двата етнонима. Токова заместване може да бъде обосновано, ако ранните българи произхождат от район, близък или съседен до страната на персите и имат сходен с тях етнически произход.

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...ofisti-novo.htm

Има ли грамота с такъв текст? Защо негръцките букви са обяснени за български или персийски, а не български или тюркски/ турски? От сегашна гледна точка този език би трябвало да е староперсийския /използван до ХІ век/ И на него "Аспар" е "кон", конник.

Стария български език е индоевропейския, според мен мъртвия вече бактрийски http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%...%B7%D0%B8%D0%BA

и затова е близък до другите индоевропейски ирански езици. И е така, защото корена на държавността и прародината непосредствено преди идването на Кавказ е там - Средна Азия, Бактрия /пр.н.е и на границата с н.е./.

Затова негръцките букви в азбуката на Кирил и Методий са български или персийски. И ако се търси прародината чрез езика, както се опитва да прави ИЦА и сие, то с това те признават факта че тази прародина в периода до н.е. е Бактрия, Балх. Просто защото включително езика е такъв.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

http://www.kroraina.com/pb_lang/pbl_3_2.html

Аха, ясно! Надявах се да дадеш нещо по-наукообразно от напълно ненаучните тълкувания на Петър Добрев. Разбрах и от къде Аврелий Хърс е извадил тези странни числителни. Между другото, тук имам една книга, или по-точно, един пасквил от същия Петър Добрев, според който шехтем се превежда "седми". Но както и да е. Това само потвърждава, че и самият П. Добрев не знае какво точно твърди.

Така и не разбрах обаче къде са иранските аналози на тези числителни.

[resavsky]

ИЦА моите уважения към тебе но кой си ти за да обявяваш творенията на Добрев за "ненаучни".Вярвам историята не ти е дала пълномощно да говориш от нейно име.Петър Добрев е дал поне превод на Именника в който математически грешки няма.Вие тюрколозите и това не можете да направите.Затова последния спасителен вариант - Именника е ненадежден източник тъй като е пълен с преписвачески грешки.Строго научно поведение.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Петър Добрев е дал поне превод на Именнка в който математически грешки няма.

Ха-ха-ха-ха-ха!

[протобългарин]

Още едни "ненауни етимологии" на числителните в "Именика" направени от един "шарлатанин, профан и прочие, може да видите обидите на "високонаучния" сайт "Бойна слава".

Числителни в прабългарския календар.

1. АЛЕМ – първи, или начален. В тох./а/ alym, ālim,тох./б/ al – старши по възраст, в готски alan, ŷl – висок, израстнал, висок уровен. /P-IEW/ В келтски alim, ирландски ailt, древноиталийски alo, санскрит un-ula, авестийски arкdat, арменски aloj, фригийски аlmo, немски alt, alan английски old, старонорвежки aldr, старосаксонски aldar, старовисоконемски altar – възрастен, също висок. /P-IEW/,/VS-ETD/ В рушански и хуфски awwal - начален, awwalin – пръв, alam, olam – първи, ōli – върховен. /ВС-РХТ/ В ягнобски awal – начален, пръв. /МА,ЕП-ЯТ/ В татарски освен общотюркското bir, се използва и jalgъz – едно. /РТС/ В санскрит alam, таджикски, талишки alejn – първи. /ПД-ДБЕ,стр.117/ Сравни с осетинското жldar, кюрдското āldar, унгарското aladar – старейшина, вожд, предводител, осетинското жldar, кюрдското кldar, ягнобското ald – челен, първи, преден, главен. В осетински wжl, ягнобски oliugon, кюрдски alo, пущунски alvutel, талишки ali, гилянски yalaxanen – висок. Също в угрофинските езици, в манси al, хантски elti, удмурски vyliyn, лапландски ālā, фински ylā, естонски ьlal, мордвински vel'ks, вепски ьlez, ulahan – горен, висок, върховен. В тюркските езици al, aldа, aldy – преден, фронтален. В карачаевобалкарски аlgъа – начален. Също в киргизки al, казахски эl, турски alet, гагаузки alat – силен, в монголски *aldar – слава, почест. /VS-ETD/ В езика на баските ale – едно, единица. Аl е явен предностратически корен, както и българският календарен термин е с много древен произход. Може да търсим връзка с прабългарския календарен термин ал, алем – челен, старши, респ. пръв, както съвсем правилно предлага П.Добрев. Може да посочим тохарското alme – пролет, съответно прабългарското алем – първи месец, началото на който съвпада с началото на годината през пролетта, както е началото на общоиндоевропейската година. Но етимологията е ностратическа.

2. ТУТОМ – втори. В тох./б/ wate – втори, чифт, двойка, в тох./а,б/ wu - две. /DA-DT-b/ П.Добрев посочва прабългарското тут, тутом – две, втори като го свързва с памирското δuw, δuwtan – две, втори. /ПД-ЦБД,стр.93/ В талишки duu, средноперсийски tuw, вакхски bu, мунджански lu, йидга loh, искашимски di, сангличи dou, шугнански dhu, рушански dhaw, язгулемски dhow, осетински dyuua – две, dыkkаg – втори, в дардски zi, калашки du, кховарски ju, нуристански dui, хинду-урду do, пущунски dwa – две, пущунски duwwom - втори. В ягнобски juft – чифт. /МА,ЕП-ЯТ/ В другите езикови семейства, в баски zal, esl, в дагестанските езици zы, za, chьa, co, ce, ceb – две, в еврейски štajim, арабски tinin, грузински ori, мингрелски ziri, лазки žьri, свански jori – две. В алатайските езици, в чувашки ik, в останалите iki, дkki, в монголски qyor, xoyor, тунгусоманчжурски zhцr, juur, zhuwe – две. Прабългарското чисилително е с ясен ирански произход.

3. ЧИТЕМ – трети. В авестийски и санскрит čitiā, средноперсийски se, в манихейските текстове sh` – три, в средноперсийски seуum - трети. В пехлеви se, sīdīgar – три, трети. /ИС-ПРС/ В хоремзийски arcivak – три, се доближава до осетинското artжg, artжgtж – три, трети. В талишки čijĕm, язгулемски cuī, вакхски tru, хуфски, рушански array, искашимски rui, вахански trui, шугнански arran, сариколски haroi, сангличи trai, мунджански sharai, йидга shuroi – три. /ВС-РХТ/,/IED/ В калашки tre, tchi, кховарски troi, нуристански tere, хинду-урду tin, дардски tri, пущунски dre – три. В тох./б/ trai, traiya – три, трети. /DA-DT-b/ Интересен паралел е етруското ci, урартското kig - три. /EEG/ В дагестанските езици, štы, xы, kho,lъob, gъabu – три, в еврейски šaloš, арабски tlati, грузински sami, лазки sumi, свански semi – три, в алтайските езици, в чувашки vis, в останалите тюркски uch, ьch, монголски ghurban, тунгусоманчжурски ilan, elan – три. В унгарски hаrom, вогулски hurum, фински kolme – три. Прабългарското понятие е с ясен ирански произход.

4. ТВИРЕМ – четвърти. П.Добрев го свързва с памирското teur – четири. /ПД-ЦБД,стр.93/ В пехлеви cahār, cahārom – четери, четвърти. /ИС-ПРС/ В тох./а/ satwar, štwer, тох./б/ sātwer, stwer – четири и е заето в тюркските езици като dцrt, tцrt - четири. /DA-DT-b/ В осетински е съответно cыppаr, cыppжrжm – четири, четвърти. Също, в санскрит cavtarah, авестийски tujreā, персийски čahar, вакхски cybyr, искашимски tsafur, ci, вахански tsabur, шугнански cavуr, рушански cavъr, сариколски tsavur, сангличи safor, мунджански tifar, cafir, йидга chshir, язгулемски cher, кховарски chror, калашки chao, нуристански shtewo, дардски kor, арменски čork`, балтийски keturi, латински quattuor, келтски cethair, немски vier, английски four – четири. /VS-ETD/,/IED/ В тюркските езици, старотюркски tцrt, чувашки tawat, останалите dцrt, в монголски dцrben, durbon, тунгусоманчжурски dьgьn, duin – четири. В баски sa, в дагестанските езици pli, pšti, phi, di, unk, bugъu – четири. В еврейски, арабски arba, грузински otho, свански wochtwu – четири. В унгарски nиgy, вогулски nyila, фински nelya – четири. Прабългарският календарен термин показва най-вече тохаро-ирански произход.

5. ВЕЧЕМ – пети. П.Добрев превежда дава пример с памирското пена, патси – пет, пети. /ПД-ЦБД стр.93/ В тох./а/ pana, pinkte, тох./б/ pic, piš – пет, пети. В осетински fоndz, fжndzжm – пет, пети. Сравнявайки с веч, вечем виждаме преминаването ”п” съответно във ”ф” при осетинците и във в при прабългарите, както и сходен начин на образуване на числителните редни с наставка - жм и - ем. В талишки wэžэ, widžem – пет, пети, вакхски panzj, мунджански, йидга panj, искашимски pu, сангличи panz, шугнански, рушански pindz, язгулемски penj, кховарски poch, нуристански push, хинду-урду pudu, пущунски salor – пет. В пехлеви panj – пет. Общоиндоевропейската етимология на понятието е вероятно, но също откриваме в угрофинските езици образуване на числото 5, свързано с петте пръста на ръката, в унгарски цt, манси дt, хантски wet, вогулски at, коми vit, удмуртски vit́, марийски wэc, wić, wэzэt, wizэt, мордвински vet́e, vдt́д, лапландски viht(t)a, естонски viis, фински viisi – 5. Семантиката е свързана с палеолитното евразийски *udV – ръка, крайник, респ. петте пръста на ръката. /UE/ В езика на баските mash, в дагестанските езици štu, šti, ištu, tъu, šhi, huba, hwi, phi, в еврейски hameš, арабски hamse, грузински huti, свански wohwishwid – пет. В тюркските езици, в старотюркски bech, чувашки pilek, в останалите bish, besh, което е тохарска заемка, в монголски tabun, tuban, taw, tawu, тунгусоманчжурски tunga, sunzha – пет. Българският календарен термин е с тохаро-ирански паралели (веч-пиц, пиш), или от угрофински поризход.

6.ШЕХТЕМ – шести. П.Добрев прави аналогия с общоиндоиранското šhas, šattama, средноперсийски šettem, сариколски хšei – шест, шести. /ПД-ДБЕ,стр.117/ В пехлеви shas, shashom – шест, шести. /ИС-ПРС/ В санскрит shash, вакхски shad, мунджански axshe, йидга uxsho, искашимски xul, шугнански xogh, рушански xuw, язгулемски xu, дардски shuh, кховарски chhoy, калашки sho, нуристански shu, хинду-уруд che, пущунски chpag – шест. В ирландски sи, sиa, sia, кимвърски chwech, корнуелски wheh, бретонски c'houec'h, sveks – шест. /EDGL/ В осетински съответно жхsжz, жхsжzжm – шест, шести. В тох./а/ sāk, тох./б/ skas - шест. В другите езикови семейства наблюдаваме: в езика на баските sha, huth, еврейски šeš, арабски sĕttĕ, грузински ĕkwsi, мингрелски amchwi, лазки anshi, свански usgua – шест, в дагестанските езици, названието на шестицата е съответно hы, fы, cы, anlъ, inli и пр. В алтайските езици, в чувашки ult, в остналите alt, alti, монголски dzorghaa, jirghoon, тунгусоманчжурски ningun, nungu – шест. В унгарски hat, вогулски hтt, фински kщszi – шест. Прабългарското числително понятие е с ясен индоирански произход.

7. АЛТОМ – последен. П.Добрев го извежда от келтското alt – заден, долен. /ПД-ЕАКБ,стр.20/ В подкрепа може да посочим тохарското al – отдалечен, протогерманското *altian – притискам, натискам надолу. /DA-DT-b/ В угрофинските езици, във фински, естонски ala, мордвински al, коми-ерзя, мокша alo, удмурски, коми, манси il, хантски jalēk, jolan, унгарски al, alatt, селкупски illé, лапландски vuollen, юкагирски al – най-долен, най-низък, също в хантски alэŋ, манси awэ.l, owl – край, последен, а във фински alka, естонски alga, лапландски aĺge, означават начало. В тюркските езици *al, altĭn, alt , в корейски *àrái, arд, японски oru, orí – най-низък, най-долен, в дравидски *el - долу. В бурушаския език *alto – две, втори. Палеолитен паралел с протосинокавказкото *ł`i, америндското *ali – надолу. /СД-ПМ/,/UE/ Виждаме твърде древен, палеолитен, предностратически корен. Наблюдава се следната закономерност, в ностратическите езици, двойката *ala/*alka, показва смислова двойственост, „пръв-последен, висок-нисък” т.е. илюстрира се семантичното езиково развитие, на постепенно разширяване на понятията за пространствена ориентация, изхождащи от един начален корен, *al. Същото може да кажем и за прабългарските алем/алтом, респ.начало и край на годината. А това доказва, правотата в превода на П.Добрев.

8. ЕЛЕМ – неизвестно значение, най-вероятно е друга форма или неправилен запис на алем. Сравни с осет. жlжm – знаме. /ОРС/ Още повече че ”елем” е в съчетание със ”сигор” – също нетипично изписване на шегор! Вероятни диалектни разлики в изговора.

9. БЕХТИ – пролетно равноденствие, вероятно първи ден на годината, аналог на иранския Невруз. П.Добрев го обяснява с памирското (хуфско) бехт – главен, горен. Предполага се че прабългарското бехти отговаря на пролетното равноденствие – главен ден, начален ден, началото на общоиндоевропейската Нова година, аналогично на иранския Невруз. В ягнобски bahor, кюрдски bihar, пущунски bahar, талишки и персийски bāhar, таджикски baxor, шугнански bāo, гилянски bкhar – пролет. /VS-ETD/ В кашмирски с bođu-do`h, се обозначава деня на лятното слънцестоене. В шумерски ves е означавало деня на пролетното равноденствие, началото на годината. Сравни със славянското весна – пролет. Възможна е семантична връзка beh – bкhar, т.е. хубав, добър и пролет, добрия сезон, когато природата се събужда за нов живот. Идването на пролета е отбелязвано тържествено от древните общества, особено от земеделците. Така че ”бехти” може да е означавало и пролет – начало на годината, от про – първи и летъ – период от време. Като латинското primavera – пролет, респ. първи сезон, начало на годината. В авестийски yārā, протоиндоирански hiahr, ирландски еarrach, старовисоконемски jar, английски year – година. /L-IAIL/ Откриваме сходни алтайски понятия, протоформата *biujri, монголското*bьrь-dь, тунгусоманчжурското*bira, корейското *ù, старокорейското (когурско) *wol, японското *bì – пролет. /S-AE/ Българите наричат Пасхата Велик-ден, по аналогия с езическата обредност. Началото на прабългарската Нова година някои невярно свързват с 22.12 – зимното слънцестоене основавайки се единствено на несериозните публикации и свободно съчинителство на писателя Йордан Вълчев. Освен при българите и при чувашите Пасхата се нарича Велик ден (Калам-кун или Мен-кун) и отразява по-старо езическо понятие – началото на Новата година. По същия начин ваханците наричат невруза (иранската Нова година – 23.03.) ”шо-гун”, което буквално означава ”велик-ден”. Ако се приеме за начален ден пролетното равноденствие, то се получава най-пълно съвпадение на известните събития датирани по прабългарския календар, паралелно с християнския календар.

Названията на числителните, или месеците от календара показва индоирански, тохарски паралели, eдин вероятен угрофински паралел, вкл. и ностартическата двойка алом/алтом. Окончанието –ом, -ем, за образуването на числителните бройни е типично за осетинския език, както и за средноиранските езици - um.

[resavsky]

Тюркското натаманяване на Именника е далеч по смешно.

[протобългарин]

а ето ви и названията на "хайванчетата" в Календара.

Названия на животните от прабългарския циклов календар, етимологичен анализ:

1. СОМОР – самур, белка, или плъх, мишка, лалугер. Волжките татари от групата на мишарите, употребяват названието sцmцran – лалугер, в останалите тюркски езици sungar – лалугер, сходно с тунгусоманчжурското singeri, sigar – мишка. /ММ-ИБХ,стр.86/ В татарски, турски, гагаузки samur, тюркменски samyr, чувашки săvăr, хакаски sarbax, шорски šarbaq, ойратски čоrbоq, якутски sārba – самур, собол, в английски sable (Mustella/Martes zibellina), по зоологическата класификация. В чувашки săsar, турски sansar (бълг.турцизъм цанцарь), карачаевобалкарски, киргизки suusar, татарски, казахски susar, узбекски savsar – белка, Martes. Старостин посочва общия произход на уралоалтайската протоформа šiŋere – мишка и синотибетското srāiŋ - белка. В древнокитайски srēŋ, тибетски sre-moŋ, бирмански hrań` - белка, китайски shu – мишка. /ММ-ИБХ стр.82,65/. В удмурски, коми šir, удмурсдки šэr, коми šшr, мордвински šeer, čejeŕ, čeveŕ, šejer, фински hiiri, естонски hiir, вепски hir', вотякски iiri – мишка. Също в марийски sэrmэ, šurmaŋše, коми śer, удмурски śor, хантски śurэm, селкупски suurem – златка, белка, пор. Мансийското sovar – заек, е аналогично на хинди-урду sabart – заек и чувашкото săwăr – белка, самур. /UE/ В осетински иронски sжlаbыr, sжlаvыr, дигорски salaur - златка (Martes martes), заето в чеченски salor, ингушки saolor – златка, самур. /ОРС/,/ВА-С-3,стр.62/ Партянското sоmur, sоmor, пехлеви smūr, samōr, съвр.персийското sаmūr – самур, в осетински samur-guj – куче, ловец на самури, са вероятни алтайски заемки. /ИС-ПРС/ По подобен начин, явно възникват, в гилянски susmеr, персийски susmar – гущер. /VS-ETD/ Интересна податка дава Старостин, като въстановява протоиндоевропейската дума *smī- полска мишка, изхождайки от древногръцкото "смис", "сминеос", латвийското smicęns – полска мишка. /IEE/ Като основа трябва да посочим протоалтайската форма е *sēma, тюркското *sаm, монголското *samur, тунгусоманчжурското *sēm, японското *sámá – скривам се, изчезвам. Обяснява произхода на думата самур – животно живеещо в дупка, скриващо се в земята, респ. мишка, лалугер. /S-АE/ Връзката на алтайското singeri, sungar – лалугер, с башкирски songor, sungur – дупка, показва аналогичност в семантиката. Виждаме че в основата на прабългарския календарен термин сомор, стои най-вероятно алтайско, или угрофинско, понятие, означаващо животно живеещо в земята, в дупка. Но вероятно навлизането в прабългарски е станало не директно от алтайски, а през партянски, или пехлеви, придвид окончанието на –ор, а не на –ур! Не е задължително сомор да означава точно мишка, както по инерция се смята поради механичното налагане на китайската и производната и тюркска циклова, календарна система. Най-вероятно сомор е означавало дребен горски хищник от рода на белките, лалугерите (сем.Marmota) и е аналог на общотюркския самур.

2. ШЕГОР – бик, вол, бивол. П.Добрев посочва като решение санскритското šakvara - бик, šikara – рогато животно и памирското шег и искашимското цег – бик. /ПД-ДБЕ,стр.118/ В кумански sыеr, узбекски sigir, карачаевобалкарски, казахски syjyr, татарски syer, гагаузки syyr, турски sıg'ır, тюркменски sygyr – крава, говедо, в казахски syjyr – добитък, едри рогати домашни животни, в кумански sigir - бик. /ПРС/,/VS-ETD/ В основата е алтайското sigo, тюркското si`g, монголското seenek, тунгусоманчжурското sig, seg, японското sika – елен и сходното suku, тюркското sukak, монголското sogu`a, тунгусоманчжурското soge, японското suu`karu – кошута. /S-AE/ В тохарски se - елен, karse – сърна, осетински sag – елен, sжg - козел, xъug, шугнански x'ij', сариколски x'ej', тохарски osko, санскритски ahi, авестийски azi, арменски ezn, английски ox – вол, ягнобски čak, белуджи zah - козел. /VS-ETD/ В искашимски shutur, вахански shtur – теле, искашимски cara, пехлеви štōr – добитък. В тох./б/ kaurs, осетински kuыr – бик, също в тох./б/ kurāriwo, в хотаносакски kuraraiāwo – рогато животно, произлизат от нозванието на рога, в тох./б/ krořya, тох./а/ kror. Също и в иранските езици, това название е свързано с названието на рога, рогато животно, осетински sы sыkъа, sag, ягнобски šox, кюрдски şax, пущунски ssker, xkur, x.ax, талишки šox, персийски šax, шугнански xōx', гилянски šax, сариколски šox, кховарски surung, хинду-урду sing, нуристански chin – рог. /VS-ETD/ Названието на елена предхожда названието на бика и е ностратическо. Ако приемем че прабългарите са имали понятие шегъ – бик, вол, аналогично на осетинското xъug, може да мислим за източноирански произход на думата, но българският календарен термин показва и алтайски паралели.

3. ДВАНШ, ДВАН – заек. П.Добрев ги свързва с ”памирските” дванд, дванчи, дъвак – заек. Той посочва язгулемските δwag – бързо, малко зверче, заек, davan - бързоног. /ПД-ЦБД,тр.86/ Извежда го от индоиранското дван – тичам. /ПД-ППБК стр.93/ Интересна податка е персийското dāmak – заек. В санскрит dhani, dhanv, dhаvana, drava, палийски dava, бенгалски dhābana, непалски dhāwā, dhāwanti, dhāunu, кашмирски dav, dawān, dawцni, маратхи tavana, пущунски tag, tabah, персийски davan, davandeh, таджикски davidan – бяг. Сравни също пехлевийски sahōg, искашимски si, вахански sы, ийдга sigh – заек и санскритското sighra – бърз, стремителен, както и язгулемското xitum, сариколското xūtum – заек, може да обясним диалектния български израз ”изнесе се на хутата”, т.е. избяга много бързо и хитам - бързам. В енисейските езици, протоформата на заек е beś, кетски bį`s, котски peš, pačan, пумпоколски but. /S-YE/ В китайски tщ, baitu – заек. В алтайските езици протоформата на заек е ti`о`gsu, тюркски togus, монголски togsi, *čindaga, тунгусоманчжурски tuksa, корейски thуskн, toggi старокорейски /когурски/ *wus/i/kam, японски *bэsákí, *ùsákí, usagi, старояпонски *tusaki. Свързва се с корен означаващ бяг, бягам, бягащо животно. В тюркски tab`lgan, чагатайски tauš, tawuš, монголски tawlai, тунгусоманчжурски tēb, японски tapasir - бяг. /S-AE/ В балкарски tavšan, азърбайджански dovšan, турски tavšan, гагаузки taušan, тюркменски tovšan, татарски qujan, киргизки ko`n, шорски kozan, хакаски xozan, якутски kuobax, тувински kodan, узбекски qujon, казахски, карачаевобалкарски qojan, чувашки kujan, кумански qoyan – заек. /VS-ETD/ Последните форми показват ностратическа близост с кимвърски konin, бретонски konikl, латински cuniculus, в германските езици, в датски kanin, холандски (дуч) konijn, фризки knyn, исландски kanнna, немски kaninchen – заек. Като етимологично решение смятам че П.Добрев е прав, търсейки основата в индоиранския корен *dhav/*dav – бърз, бягящ, придобило в прабългарски формата дван/дванш, аналогично на алтайското название на заека. Ако думата беше алтайска заемка, то логично е да очакваме начален корен *tav-, а не *dav-, показващ индоирански произход.

4. ВЕРЕНИ – змей, дракон. Според М.Москов названието верени е от индоирански произход. В пали /староиндийски/ wayrani – чудовище, vāŕa, vōdra – змей, в сингалски /производен на пракрит/, говорен на о.Шри-ланка, barana е змей. В пущунски paran, в изразите kagaz-paran, gudi-paran означава ”книжен змей”, ”книжен дракон”, респ. хвърчило. П.Добрев посочва сариколските varan – голям гущер, varendak – дълга змия. /ПД-ЦБД,стр.86/ От същия корен е названието на комодския варан, голям двуметров гущер обитаващ о.Комодо в Индийския океан. Авестийското verevrayna, староиндийското vrtrahan, персийското varhran, weretranga, са названия на Веретранга – бога на победата. Според индоиранските легенди Веретранга, при индоарийте Индра, е спасил човечеството като е убил злия демон, змей Врита, който пленил Слънцето. Всъщност Веретранга е двусъставно понятие от вар, варан – змей, дракон и гна, ган – убивам, т.е. ”убиващ дракона”. /ММ-ИБХ,стр.90-91/ Може да посочим също древноиндоарийското pr.ādāku, pr.ādākusānu, prdā – голяма змия, персийски burji – змия, barghaman – змей, дракон. /L-IAIL/ Също в санскрит uraga, uragasya, палийски ura, бенгалски uraga, uranga, urangama, непалски urag, кашмирски цrь, pohur, маратхи uraga, virola, хинди-урду uragād, barjatiya – змия, също в хинди-урду uragād, uragsthān - червей, санскритски maha-uraga – голям змей, чудовище. В ягнобски argunčok, пущунски arxax, язгулемски wērxant – змия. Може да посочим баското herensuge, бурушаското *hargín – змей, дракон, заето в шугнански hargín – змей, дракон. Виж и съвр.българското върлина – дълга тояга, дълъг човек, възможна връзка с древния корен var, ver, ur – дълъг, голям, респ. дълга, голяма змия. По този начин от българското върлина, или от верени, в румънски е заета думата vărlan, vоrlan – змиьорка. /БЦ-ИБЕ-2 стр.53/ Интересен паралел е ирландското beithir – змей, чудовище. /EDGL/ Интересен, напълно удачен паралел прави Старостин, като сравнява чувашкото vэre-śэlen – дракон, букв.превод - огнен змей, от vere – змей и чувашкото śolъm, тохарското sāollye, памирското šale – пламък, угрофинското *śala – светкавица, с прабългарският календарен термин vereni. В останалите тюркски езици, се среща форамата *ebren – дракон, змей, респ. в турски evren, дало и лечната име Еврен, гагаузки ievrem, кипчакското ewren – змей, огнен змей. В тунгусоманчжурския, улчийски диалект се среща were(n) – змия, в останалите ТМ-говори ūre – червей, в японски woroti, wòròdì, óròchì – голяма змия, далечен, палеолитен паралел в америндското *oro – змия. В източнокавказките езици, в андийски berča, аварски boróx, цезки bikori - змия, в тибетски sbrul, *рrūl – змия. В европейските езици, този корен е дал и друго разширение, в балтийски vařma-s, аналогично на тох./б/ warme – мравка, пълзящо насекомо, в старонорвежки orm-r, норвежки, шведски, датски orm – змия, в староанглийски wyrm, wurm, weorm – змия, дало съвр.английското worm – червей, съвр.немското wurm – червей. В латински vermis, кимвърски gwraint – червей. Така, виждаме древно палеолитно понятие *w`urm`v – змия, червей. Прабългарското календарно понятие е вероятно от индоирански произход, с паралел в алтайските езици, като непроменената форма се е запазила само в улчийски, отчасти и в японски. Ако верени беше тюркска дума от езика на „тюркоезичните” прабългари, то трябваше да имаме еврен или ебрем, но не и верени. Чувашката дума, разбира се е запазила старата индоиранска форма.

5. ДИЛОМ – змия. Показват аналогия с тюркските названия, в старотюркски jīlan, тюркменски, гагаузки jylan, турски ylan, карачаевобалкарски žīlan, казахски `ylan, южноалтайски d'ylan, узбекски ilon, тувински čylan, якутски syyl, чувашки зĕlen – змия, оиратски d́īl – пълзи, по същия начин в хакаски čīl- пълзя, čīlan – змия, киргизки dzīl - пълзя, dzīlan – змия, татарски jīl – пълзи, jīlan – змия. В тунгусоманчжурски *sulama/*salama - змия, dzabda, манчжурски dzavэdzi, японски *datua – голяма змия. /ССТМЯ,стр.239/,/S-AE/ Виждаме ясно семантичната двойка пълзи-змия. Прабългарското *дилъ, би трябвало да означава пълзя, респ.производното му е дилом – змия. Старостин изследва дадения ностратически корен, даващ разширение в монголски *dzil- гладък, равен, в тунгусоманчжурски *dzul`v- гладък, гол. В индоевропейските езици, посочва арменското solim, балтийското *sel-ē- (*sel-a-) – пълзя. Тук може да посочим българското сулна, сълна, шмулна – пълзя. В.Абаев посочва осетинското kalm, мн.ч. kжlmыtж – змия, като производна на тох./а/ aca-kalm – голяма змия, боа. Като второ значение на думата в осетински е червей. В тохарски yel, осетински хilаg, хеlаgе, хеlun, yelgina, uallon – змия, червей, пълзящ. /ОРС/ Ясна тохаро-осетинска аналогия е тохарското yel – червей и осетинските uallon – червей, yelgina – змия, аналогично на старобългарското хъхлъ – змия. В основата на названията на червея и змията стои основното им качество – пълзенето. В санскритски jaluka, ирландски geal, gel, кимвърски gel, корнуелски ghel, бретонски gelaonen – пиявица (вид червей). /EDGL/ В бурушаски *γalγo – червей. В угрофинските езици, в удмурски kel, коми škol, хантски kul, селкупски *kals, юкагирски kel – червей. /UE/ П.Добрев посочва сариколски δiw – голям червей, δigufs - змия. /ПД-ЦБД,стр.86/ Показват интересна семантика. В староиндийски dhvajá – знаме, флаг, авестийски dvaž – плосък, приплеснат, староирански *dwak-s – змия, също в индийски /маратхи/ divala, шугнански divūsk, вахански fuks, искашимски woхs, voks, сариколски tafъsk, – змия. В протогермански *dwōka, старовисоконемски tuoh, съвр.немски tuch – плат, протоиндоевропейски *dhweg- знаме, парче плат, флаг. Този корен има близка връзка с протоиндоевропейското *dhwes-, староиндийското dhvamsati, авестийското dvas- духа, вее се от вятъра. /IEE/ Интерес представлява индийския диалект маратхи, където откриваме doluka – глава на змия, divala – вид змия. Произходът на дилом е спорен, но наличието на начален корен *dil- говори вероятно че се касае за алтайски произход.

6. ИМЕН – кон. В унгарски mйn, марийски imnе, мордвински išme – кон. /VS-ETD/ В етруски tamna - кон, в готски getamjon - оседлан. /EEG/ Прабългарският календарен термин е вероятно от угрофински произход. Използвал се е и в разговорната реч, за което говори прабългарската титла. В тюркските езици откриваме в хакаски, казахски цn`men, узбекски цmgэn, татарски цmgцn – конски гърди, предната част на коня, от тюркското цn, un – лице, предна част и `men - кон. В японски uma – кон. /VS-ETD/ В монголски эmээl – конско седло. В кумански еlkы – кон. /ПРС/ Също откриваме в осетински emlыk, emellek, ингушки, чеченски эmalk – необязден кон, адигски emlыč – див, се смятат от В.Абаев за стари алтайски заемки в езика на аланите. /АШ-ЭСАЯ,стр.175/ Монголското название на коня morin е древна индоевропейска заемка. Също в китайски ma – кон. Вероятно се касае за несъхранила се тохарска дума, идентична с келтско-германското mark – кон. Но също в тох./а/ yme, тох./б/ ymye – път, така че може да предположим хипотетична връзка с имен – ездитно животно за предвижване, аналогично на тох./б/ ykwes•s•e* - предвижвам се и yakwe - кон. /DA-DT-b/

7. ТЕКУ – овен, овца или козел. В пехлеви tagar – овен. /ИС-ПРС/ В таджикски takka, осетински dalжs, toxyжl, чувашки taka – овен, кашмирски dushāla - коза. В кховарски dah, zogh – тибетското животно як, tho – козел, ut – овен, вахански tugh, пущунски ttakah – планински козел, персийски takeh, tooshtar – козел за разплод, пръч. /IED/ В бурушастки *ḍágar – овен, заемка от санскритското, палийското, пракритското *ḍaŋgara – бик, едър рогат добитък, в бурушастки и шугнански thugár – козел. Във фригийски attagos – козел. В източнокавказките езици, в аварски de`én, цезки, бежитски toq-či – козел, хуритски паралел taγэ – мъж, мъжко животно. В баски zik/h/iro, грузински tuk`an-i, мингрелски cik`an-i – козле. /БКС/ Също в протоалтайски *t`ukv, тюркски *tokl`, монголски *tugul, тунгусоманчжурски *tuku – агне, теленце. Исконното алтайско понятие за овен е koč`v, тюркски koč, монголски kuča. /S-AE/ В старотюркски kony, kyun, koyn, koy, hoy, старомонголски konin, koni, koin, koina, hoyin, hoy – овца, овен. /ММ-ИБХ,стр.83/ Прабългарският календалрен термин теку – овен, козел, е от вероятен, ирански произход. Абсолютно неприемливо е съчинителството на П.Добрев, че теку означавало кон!

8. ТОХ – петел, кокошка. Старостин посочва протоалтайското *ti`ak`a, тюркското tiak`gu, монголското takija, тунгусоманчжурското tiaku, японското taka/m/pai – кокошка, патица. /S-AE/ В старомонголски takiya, tayan, taqa, съвр.монголски taka, takan, taxa – кокошка. /ММ-ИБХ стр.93/ В тюркменски tovuk, гагаузки tauk, турски toyuk, кабардино-балкарски tauuq, татарски tavyk, казахски tauyk, узбекски tovuq – кокошка. В угрофинските езици, в манси taht, хантски tаgtan, коми tokti, марийски tokta, фински tohtaja – птица, в естонски tukk, фински tykka, лапландски topkuz, марийски tupka, коми tupjur – сова, вепски t'ik', естонски tikk, фински tikka – кълвач. В адъгски аdаkъа, аdаkъ, убихски takhэ, даргински dagъа – петел, вероятно заето в осетниското atakж – петел, същата дума я откриваме в татрски eteč, казахски eteš, башкирски atač - петел. В пехлевийски ardāg – петел, в сариколски tukhi – кокошка. Също протоенисейското tak, кетското tāγe, tāuγ, симското tāk означава жерав, а протоенисейското tōq, кетското toŗə, симското to/h/x, toxįn – вид гъска. Според Кастрен, старокетското teoq-pas е означавало петел. Старостин го свързва с протосинокавказското dvg/v/g – петел, в източнокавказските езици tбqa – петел, в бирмански u-dauŋh – паун. /S-YE/ В угрофинските езици коренът tuk означава също пера, козина, докато в алтайски tuk e козина. Така че прабългарското тох – петел или някакъв вид птица, е явно от урало-алтайски произход.

9. ЕТХ, ИТХ – куче. В тюркските езици названието на кучето е в чувашки jytă, тюркменски, турски, карачаевобалкарски, казахски, узбекски, киргизки it, татарски et, тувински, якутски yt, хакаски adaj. Виждаме ясна връзка с прабългарското термин итх – куче. Вероятна първооснова е угорското, хантското uxыt – вълк. Друга форма за куче е, в манси amp, хантски дmp, унгарски eb. /VS-ETD/ Във връзка с последните угорски понятия, които са явна алтайска заемка, може да посочим интересното протоалтайско понятие *ēpo, в тюркски *āb, /вж. българския турцизъм авджия – ловец/, монголски *aba, тунгусоманчжурски *wā, *ebā, японски *эp – ловувам. В алтайските езици хрътка е ŋi`ā`k`u, *ŋìndó, тюркски eker, монголски nokaj, тунугусоманчжурски ŋōke, *ŋinda, корейски n`kori, японски *ìnú. /S-AE/ Виждаме че тюркската форма е заимствана от някой угорски език, за разлика от останалите алтайски езици. По сходен начин е образувана изцяло върху славянска основа, думата гонче – ловно куче от гон – лов, производно на гоня - преследвам. /СИ-РРОД,стр.87/ Предложението на П.Добрев че българския календарен термин итх не е от алтайски, а от угорски произход, сравнявайки го с унгарското eb, както виждаме се оказва погрешно, поради също алтайската му основа. Така че етх/итх е от алтайски произход.

10. ДОКС - глиган. В осетински дигорски tuškа, džir - глиган. Етимологията на тушка е детайлно изяснена от В.Абаев. Той я свързва с английското tusk, старофризкото tusk, староскандинавското toskr, ирландското tosg – бивни. /ВА-СEИ,стр26/ В санскрит daānt, протоиндоирански hdant, авестийски dan•tan, согдийски t'k, хотаносакски dandaa, съвр.персийски dandān – зъб, също в авестийски daitika, хотаносакски data – диво животно с големи зъби /респ.глиган/. /L-IAIL/ Интересен паралел е протоугрофинското *tika, лапландски šagk, фински sika, естонски siga, мордвински tuvo, tuva, вепски čugu, вотякски sika, марийски šu, удмурски, коми zu, унгарски diszno, gyisno – прасе. /UE/,/VS-ETD/ В сардински tzotzu, tzotzoi, ирландски и шотландски torc, кимвърски twrch, бретонски turch, протокелтски *t-orko-s – глиган, прасе. Така че тушка – докс означава животно с бивни, глиган. Осетинската (аланската) етимология на прабългарския календарен термин докс е очевидна!

От десет известни названия на животни, използвани в календара, 3 са с алтайски произход, 4 – с ирански, 1 – с угрофински, 1 – с урало-алтайски и 1 - с ирано-алтайски паралели.

Смятам че първоизточникът на календара е алтайски. Според китайците, заимстван е от племето ухуани (протомонголи). Нашите хора постопенно са заменяли чуждите за тях алтайски названия с ирански и угрофински.

който иска да се смее, който иска да подходи сериозно по въпроса и да научи нещо от едни шарлатанин и профан. Едва ли сте чели някъде по-подробна етимилогия на названията.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

С оглед на написаното, очевидно, така дадените прозвища са напълно заслужени. Числата са нещо твърде устойчиво и при тях трябва да имаме налице успоредици, каквито в горните "етимологии" не видях. "Хайванчетата" що годе биват, но при тях дори П. Добрев не си е позволил мърдане от традиционните тюркски етимологии, поради очевидната невъзможност да го направи.

[протобългарин]

ИЦА виж къде ме е клъвнал петела. Това че ти не си в сътояние да разбереш си е друга работа. Посочил съм доста голям набор от числителни. Значо прабългарите са говорили "извънземен" език, защото най-малко се вързват с алтайските и тюркските числителни.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Невъзможно е да бъде разбрано нещо толкова абсурдно, а големият избор от числителни изобщо не е необходим. Просто трябва да дадеш ирански успоредици на прабългарските числителни, но тъй като не можеш да го направиш, налага се да кълвеш от тук - от там.

[RIZAR]

Пределно ясно е че , числителните на ИЦАТА са като цялата тюркология натъкмистика и фалшификация . Ами ако не става въоще въпрос за числителни ,това замисляли ли сте се ???

1.Досега не успяхте нито да докажете ,че са тюркски или ирански думи ,тъй като са прекалено далечни вашите аналогии в съответните езици ;

2.Тюрколозите така и не успяха да натаманят годините от Именника ,където и до дне цари пълно мазало - т.е. не се знае ,кой кога е царувал ,кога живял ,кога се родил или умрял и т.н. и явно е ,че май въобще не става въпрос за години ;

3.От Именника обаче може да установи с точност ,че българските князе не са ханчета и че имената им нямат въобще нищо общо с ханотюркските или бо-ло не знам какви си тохарските .....

Имената са си ктисти тракосарматски .

Umor -Umortag

готските / славянските/ имена ,често завършват на - МИР , МОР или МАР

OUMOR - означава , който мори

същото е и с " татарския " род ДУЛО - който всъщност от незапомнени времена си е ТРАКИЙСКИ -

DOULI DULA-ZENUS DULA- ZELMIS DULA -BORIS има и келтско-готски аналогии -

DULLUS DULO

За да не каже някой , че бягам от отговорност ще РАЗЯСНЯ какво се има впредивид на " ТЮРКСКОТО " име - ТОКТУ

Днес никой не носи татарско име Токту , но ТоЧо , ТаЧю има във всяко българско село .

Недодяляните елини нямат Ч и затова Ч-то често го заменят с КТ - пример тракийското KTISTAI - си е просто ЧИСТИ

ако не вервате идете четете ак. Георгиев и Дуриданов ..

Между другото и до днес науката спори от какъв език е снет оригинала - превод от гръцки ,оригинален славянски и т.н.

келтски вариант с латиница- Tottius или "старонемски" - TOZZO , TOZO ,TOZIO

И накрая да отбележа ,че не става въпрос за Годишник , но именно за Именник ;

Ако българите бяха записали така годините нямаше да пишат по този начин , "Годината на свинята" -например и сега натъкмените ханотюркчета да изчисляват кога е имало свинска година ,та съобразно с другите източници или общоизвестни такива да установяват коя година на свинчугата е имал впредвид "Именника" ,въобще СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ,са били много по-умни от сегашните надокаросани ханотюркчета ,че да пишат по толкова тъп начин ..........

[КГ125]

Добре, де, спорете с тезите, не се обвинявайте във фалшификации!