И пак за прародината на българите

[протобългарин]

Забележете, л.м.1л.ед.ч. във всички ирански езици е "аз", за славянските "я", а в тюркските - бен, ако българите бяха в основата си тюркоезични, няма как да се съхрани "аза" за сметка на "бен".

двойното местоимение от сорта мен ме е типично за осетинския език.

Ранното изчезването на падежите е типични за ирансикте езици.

Частицата "ще" за бъдеще време също е иранска.

Именната система на прабългарите, поне известната на владетелите до Расате и на различните аристократи е в 99% иранска!

Е га ти и тюркския или алтайски народ, възприел изцяло чуждата именна система.

[Иванко Тертер]

Как чиновникът стана "висш" въобще не ми е ясно. А пък как един венециански чиновник от XIV век (бил той висш или низш), на когото едни букви изглеждат персийски, трябва да приемем за познавач на въпроса за българския произход - два пъти.

Лице имащо достъп и боравещо пряко с международните договори на Венеция в ХІІІ век в съответното учреждение отговарящо за връзките на Републиката със света, автоматично се квалифицира със статут на висш чиновник.

Не е нужно лицето да е филолог за да квалифицира дадени букви. То спокойно може да даде квалификация, която е общоизвестна в света в този момент и е ненуждаеща се от изследвания. Така както аз, като нефилолог - лингвист, мога да го направя и твърдя, че конституциите на Румъния и Турция са писани на румънски език и на турски език с букви латински. Нещо трябва ли да доказвам? Това го твърдят лингвисти и е общоизвестно в моята епоха. А защо колегата от ХІІІ в. трябва да доказва думите си? Това го твърдят лингвисти и е общоизвестно в неговата епоха.

Последното е най-важно: наистина се удивлявам накъде отиде темата за прародината. Търсене на прародина откъм езика на народа е толкова частен случай и е само един от много такива за общия извод относно прародината... И въобще какво е прародина?? По-точно е да се каже родината в периодите .... и да се правят съответни периоди и да се наслагват нещата в периодите.

[Хърс Златния]

Ресавски: Българският език единствен между всички славянски езици има член при съществителни, прилагателни, числителни, местоимения и причастия.

2.Българския език е аналитичен. Няма склонения и падежи, освен именителен, звателен и твърде рядко винителен.

3.Българския език образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателни, някои съществителни и глаголи с частиците "по" и "най".

3.Българския език има така нареченото двойно лично местоимение.

4.Българския език няма неопределено наклонение (инфинитив).

Откъде идват тези различия - няма съмнение че от езика на прабългарите.Има ли в някой от тюркските езици частиците "по" и "най"да речем? От анализа на тези различия може да се направи извод за езика на прабългарите.

Като поддръжник на тезата за индоевропейския произход, съм убеден, че не трябва да залитаме в другата крайност и да ставаме смешни подобно на проф. Иван Добрев.

Затова се съмнявам в достоверността на това, което твърди Ресавски по-горе.

Изброените от него особености на съвременния български език, почти изцяло могат да бъдат обяснени с развитието на славянския старобългарски език, без непременно да е изиграло роля влиянието на прабългарския език. Да започнем подред:

Ресавски: Българският език единствен между всички славянски езици има член при съществителни, прилагателни, числителни, местоимения и причастия. Българския език е аналитичен. Няма склонения и падежи, освен именителен, звателен и твърде рядко винителен.

Добре де, но дали прабългарският е бил аналитичен език?! Имаме ли някаква информация за това? От някои отделни фрагменти по-скоро може да се предположи наличието на падежи в прабългарски, отколкото тяхната липса!

Ресавски: Българския език образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателни, някои съществителни и глаголи с частиците "по" и "най".

За сведение на г-н Ресавски, руският език може да образува сравнителна и превъзходна степен с абсолютно същите частици, по абсолютно същия начин.

Ресавски: Българския език има така нареченото двойно лично местоимение.

Българския език няма неопределено наклонение (инфинитив).

Това е вторично развитие от аналитизма на съвременния славянски български език. Липсата на инфинитив е характерна и за редица други съвременни аналитични индоевропейски езици, говорени на запад от нас.

Да включим и нещо от протобългарин:

Протобългарин: Частицата "ще" за бъдеще време също е иранска.

Дълбоко се съмнявам в това. Механизмът на появата на частицата ”ще” е доста подробно изучен. Самата частица, като израз на аналитизма на езика се появява доста късно в нашия език – при всички случаи не по-рано от края на 13 и началото на 14 век – по онова време прабългарският отдавна е бил забравен.

Смята се, че съвременната частица за бъдеще време ”ще” произлиза от старобългарския глагол ”хощон” 1 л. Ед. ч. – искам. Процесът почти напълно повтаря аналогичните процеси в английски и дори в немски (който по принцип е език с падежи), както и в аналитичните романски езици.

Поздрави за Ресавски и протобългарин и внимавайте да не заприличате на смешниците, поддържащи тюркската теория, но с обратен знак.

[T.Jonchev]

Не е нужно лицето да е филолог за да квалифицира дадени букви. То спокойно може да даде квалификация, която е общоизвестна в света в този момент и е ненуждаеща се от изследвания. Така както аз, като нефилолог - лингвист, мога да го направя и твърдя, че конституциите на Румъния и Турция са писани на румънски език и на турски език с букви латински. Нещо трябва ли да доказвам? Това го твърдят лингвисти и е общоизвестно в моята епоха. А защо колегата от ХІІІ в. трябва да доказва думите си? Това го твърдят лингвисти и е общоизвестно в неговата епоха.

Според мен има голяма разлика в епохите и паралелът не е най-уместен. Но нямам намерение да споря.

[resavsky]

За сведение на Хърс точно частиците "по" и "най" ги няма в руския език - не знам откъде черпи такива сведения.Дали прабългарския език е бил аналитичен - не знам но днешния български език единствен от всички славянски езици е аналитечен и това едва ли е случайно.Не знам откъде правиш извода за наличието на падежи в древнобългарския език но това е много спорно твърдение.Въобще извода е че развитието на съвременния български език е доста по-различно от останалите славянски езици и това е нсеъмнено.

[Иванко Тертер]

За сведение на Хърс точно частиците "по" и "най" ги няма в руския език -

Глава «Сотбис Россия»: наилучший способ вложения денег — произведения искусства...

наилучший

Въобще наистина темата доста далеко отива и става все по-дребнава. Прародина чрез езика няма да се открие. Всъщност родина в период "Х".

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

resavsky, не само, че най и по ги има в руския език, но ги има и в повечето славянски езици. Изброените от теб особености изразяват съвременното състояние на езика, а не това, на старобългарския. Поредните глупости на протобългарин не бих желал да коментирам. Колкото до думата аз, бих могъл да кажа само ха-ха-ха-ха! Между другото пропуснахте да споменете задпоставения член и разбира се, "уникалния звук Ъ".

[resavsky]

ИЦА би ли бил по подробен за"аз".Да се отрича иранския произход на това местоимение е несериозно.

[протобългарин]

Слушай ИЦА често казано почна да ми писва от тебе, надут пуяк, кажи кой друг славянски народ използва "аз"!

Абсолютният всезнайко, айде бягай да се оплакваш на гуруто си Ив.Добрев в "оня елитен форум". И без това доста помия изляхте върху мен и там и на медия-пул (някакво говедо което се подписало "новопрочетник храбър" който на 31 страници си прави монолог, словесна мастурбация в който обяснява какъв гений е проф. И.Добрев и какви нищожества са всички останли). Така че да ви..... (това няма да го пиша защото е нецензурно)!

Ако българите бяха алтайци по произход, трябваше да използват бен, а не аз. Ако бяха езикови алтайци, трябваше да са ярко изразени монголоиди, подобно на хуните и сянбите и да не познават изкуствената черепна деформация и пр. Те такова животно "европеиден алтайскоезичен етнос" в древността няма, останалота са стъкмистики на татарина-пантюркист Халиков, който обяви карасукската к-ра в Минусинск за прототюркска и И.Добрев го преповтаря на наша почва!

Проблемът е комплексен и само с вашите лингвистични стъкмистики дето ги правите с Добрев, няма да стане. Че е имало и алтайски пласт във формирането им, имало е, но не той е бил основен.

Например Добрев твърди че думата шиле идвала от алтайското шил - острие, зъб, т.е. зъбато агне!? Не знаех че острите зъби е белег на агнето, а всъщност думата е с кавказки абхазоадигски произход и си означава агне!

[resavsky]

ИЦА доколкото разбирам дори на "уникалния звук Ъ" не си склонен да признаеш древнобългарски произход.Разбира се та той си присъства в църковнославянския език.

[протобългарин]

"Малко генетика, разни изследвания, вж.прикр.файл.

Прикрепен(и) файл(ове)

___________________________________________.doc ( 1.05mb ) Брой изтегляния: 4"

Ако ви е интересно, вижте материала който пуснах на предходната страница. Покрай безсмислените спорове, т.е. надвиквания с ИЦА(та), си остана некоментиран.

[resavsky]

Новия файл не иска да се отвори.

[Хърс Златния]

ИЦА доколкото разбирам дори на "уникалния звук Ъ" не си склонен да признаеш древнобългарски произход. Разбира се та той си присъства в църковнославянския език.

А има ли основание за такова "признаване"? Звукът "Ъ" се среща в доста езици в различни фонетични модификации, наподобяващи или напълно съвпадащи по звучене със съвременния български език. Има го и в румънски има го дори и в съвременния руски език в определени фонетични позиции (въпреки че няма буква за неговото отбелязване). Имало го е - при това доста разпространен, и в старобългарския славянски език.

Обаче, ако не се лъжа, НЯМА никакви индикации за неговото съществуване в прабългарски!

Тъй че не разбирам връзката, ресавски.

[resavsky]

Този звук характерен ли е за славянските или за романските езици?Откъде се е повяли в руския и румънския език Хърс сам можеш да си отговориш.Няма причини да мислим че звукът "ъ" не е съществувал в древнобългарския език.Още повече се съдържа в самата дума "българин".Между другото доколкото ми е известно този звук съществува в сървемнния осетински език.

[Хърс Златния]

Няма причини да мислим че звукът "ъ" не е съществувал в древнобългарския език.Още повече се съдържа в самата дума "българин".

Съгласен. Убеди ме. Но от това не става ясно дали звукът "Ъ" в съвременния български език е производен от влиянието на прабългарски или си е продукт на естественото развитие на старобългарския славянски език. Аз мисля, че е по-скоро второто.

Между другото, примерът със съвременния осетински език е доста неподходящ, защото ГИЦА и неговите приятели могат да ти дадат пример със съврменния турски език, където звукът се среща едва ли не във всяка трета дума!

Поздрави

[resavsky]

Българите са носели това име и преди да се създаде старобългарския славянски език.А на турски език е невъзможно да се произнесе самата дума "българин".Излиза "булгарин".

[протобългарин]

Отваря се без проблем, но от предишната страница, последният ми пост е само напомняне.

За "ъ" - не е типичен за славяните, затова във всички славянски езици "ъ" е евелюирало към у, а и пр., или се пропуща напр. срби, Србия. Има го в руски, но като съчетание - ы.

[Хърс Златния]

Ресавски, предлагам да не дискутираме по въпроси, от които имаме само бегла представа. По този начин само даваш повод на ИЦА и неговите дружки да за нови атаки (и при това те ще имат основание).

Ресавски: Българите са носели това име и преди да се създаде старобългарския славянски език.

Не разбирам какво точно доказва това. Че българските славяни за първи път са чули звука ”Ъ” от прабългарите и моментално са го ”внедрили” в езика си?! Това не е сериозно, Ресавски.

Ресавски: А на турски език е невъзможно да се произнесе самата дума "българин".Излиза "булгарин".

На турски ”българин” е ”Bulgar”, където ударението пада на втората (последна) сричка.

Това е така, защото самият етноним ”българин” не е от тюркски произход.

Но ти спориш не за етнонима ”българин”, а за звука ”Ъ”, който в съвременния турски език е доста разпространен, така че за един турчин не би било проблем да го произнесе. Примери:

момиче – kız (къз) тур.;

жена – kadın (кадън);

злато – злато (алтън) тур.

червен, ален - Kızıl – (къзъл) тур.

Поздрави

[Хърс Златния]

За "ъ" - не е типичен за славяните, затова във всички славянски езици "ъ" е евелюирало към у, а и пр., или се пропуща напр. срби, Србия. Има го в руски, но като съчетание - ы.

Гласният звук “ы” в руския език не е “съчетание”, а си е съвсем отделен гласен звук, който по изговор наподобява, но не напълно, нашето “ъ”.

Когато говорех за звук “Ъ” в руския език обаче нямах предвид “ы”, а съвсем истинска фонема “ъ”, досущ като в българския език. Например, в многосрични думи при трета предходна неударена сричка носителите на руския език произнасят точен фонетичен вариант на “Ъ”, но го обозначават с буквата “А”!

Това че нямат отделна буква за тази фонема, не значи, че тя не съществува в техния език.

[raylight]

Здравейте. Аз не мога да съм убеден в естественото развитие на българския език, тъй като тази еволюция се отнася до писмения, а не говорим език и мжве да сочи и за навлизане на говоримия в писмената догма. Що се отнася до английският, той не е добър пример, по - скоро е пример как по подобие на нашия се е образувал от келтски, романски и германски езици, както и с известното участие на иранизми (генетиката и историята потвърждават аланско заселване там.) За съжаление повечето лингвистични преобразувания и теории, които съм чел не са точна наука, а хипотези/опити за обобщаване на статистическа информация, вкл и т.нар математическа лингвистика, даваща вероятностни оценки. Единствената наука,горе - долу "точна", която би могла да ни помогне за прародината - това е археологията. Не знам колко тук са чели писанията на Маготин по други форуми, но мисля, че ще бъдат от полза

[raylight]

Относно Ъ - консултирах се сега с баба си, която е старши учител (Николина Димова, преподавала в 22-ро )и най - добрият русист, когото познавам в София - НЯМА такова Ъ, за което твърди Хърс Златния. Те изобщо не могат да казват Ъ, особено пък в първа сричка, ударено !

[протобългарин]

raylight, е абсолютно прав, археологията е материалният израз на историята, а като археология прабългарите са "късни сармати".

[Иванко Тертер]

Ъ има в Казахстан /там където е локализацията на старите българи, южно от Башкирия, Паскатир, т.нар. Балхия - Влахия/. Казахстанците не са "славяни". Няма по-голямо доказателство за българо /а не "славяно"/ езичието на Русия, Сърбия, Чехия, Полша и др. т.нар. "славянски страни".

Под думите българоезичие имам предвид старобългарския, който приемам като едно условно индоевропейско "койне" използвано между близките, но все пак не толкова, народи в държавите на българите най-малко от н.е. насам.

В Русия не може да се използва Ъ-то, сегашните руснаци са отломка от старите българи - в южната част, където могат да боравят с Ъ-то и фински народности в северната част /т.нар "славянска внешност, всъщност скандинавска/ за които езикът е външно наложен чрез книги, църква, училища от ХV-ХVІ век нататък. Особено си личи това от селския речник. Националните цървули сред селячеството се казват - лапти. Това е скандинавска финландска дума, какъвто е и състава на населението всъщност.

Сега пак гледам темата и направо приключвам. Мислех, че е тема за езика, а то за прародина. Офтоп както се казва...

[Togarm]

Здравейте всички!

Кошмарно безумни спорове водите.

Ще се включа в това благородно и безсмислено начинание малко по-късно.

[КГ125]

Добре дошъл. Кошмарните спорове са много полезно нещо, така, че дай принос