Бира

[Warlord]

Айде наздраве!

[П. Теодосиев]

Винаги ми е харесвала каменицата най много 

Но най вече предпочитам чиста вода

Наздраве !!! 

Тениски с бира

[Warlord]

От Каменицата ми харесваше само "Екстра" иначе нещо са я поразвалиха напоследък. От българските аз съм за Шуменско специално

Ама иначе не съм претенциозен де, пия каквато бира има, стига да е студена.

А иначе чиста вода е все по-трудно да намериш

Редактирано Март 7, 2006 от Warlord

[byzantiner]

Бекс Аре наздраве

[Warlord]

Ключът е във византиеца...

[byzantiner]

Ключът е във византиеца...

←

Ja, natürlich- Ich halte den Schlüssel!!! Ich trinke Bier nur mit der besten Qualität aus Deutschland(über alles)

[Sham]

Staropramen ,Amstellll

[Р. Теодосиев]

Водата е напитката!

[Warlord]

Водата

+ малц, хмел и мая

е напитката!

←

[byzantiner]

Ключът е във византиеца...

←

[Stepcho]

Абе хора това научен сайт ли е или да ?!

[Warlord]

Абе хора това научен сайт ли е или да ?!

←

Наздраве!

[Sham]

Научен е ?Защо питаш

[Stepcho]

Бирата не е ли малко ненаучна тема?

[Р. Теодосиев]

Бирата не е ли малко ненаучна тема?

←

В раздела Разни е, а и тя не е паднала от небето, хора са я измислили.

[Sham]

Afrikaans Bier

Albanian birrë

Amharic Bira

Arabic Bira

Armenian Kareh Tchour

Asturian cerveza

Azerbaijani - Pivo

Basque Garagardo

Bengali Beer

Bosnian Pivo

Breton bier

Bulgarian bira

Cantonese beh jau

Catalan Cervesa

Chipewyan Lah bee her

Cornish korev

Creole Byè

Croatian pivo

Czech Pivo

Dagaare BeE

Danish Øl

Dutch Bier

English Beer

Esperanto Biero

Estonian õlu

Eurish Bibu barbana

Farsi Ab'jo

Finnish Olut

French la bière

Frisian Bier

Galician Cerveja - Cervexa

Georgian ghvino

German das Bier

Greek mbi'ra

Gujarati beer

Hawaiian pia

Hebrew Beera

Hindi beer

Holooe Béh-á-chiú

Hungarian Sör

Icelandic Bjór

Ido Biro

Indonesian Bir

Interlingua Bira

Irish beoir

Italian Birra

Japanese Biiru

Korean Mek-ju

Latin Cerevisia

Latvian alus

Lithuanian Alus

Luganda Bbiya

Malaysian bir

Mandarin pí jiuv.

Marshallese bia

Mazahua serbesa

Norwegian Øl

Occitan la bièra, la cervesa

Polish Piwo

Portuguese Cerveja

Brazilian Portuguese Cerveja

Quechua Cerveza

Romanian Bere

Russian Pivo

Serbian pivo

Sesotho Jwala

Sinhala Beer

Slovak pivo

Slovenian Pivo

Spanish la cerveza

Swahili Pombe

Swedish Öl

Tagalog Serbesa

Thai bia

Tswana biri

Turkish Bira

Ukrainian pyvo

Vietnamese Bia

Welsh Cwrw

Wolof sangara

Xhosa ubhiya

Yiddish biyr

Zulu utshwala

Ето тук БИРА на различни езици

[Spirit]

New Castle ми е любимата, а после Guiness

Като цяло не си падам много по бира. Предпочитам Бърбън, Тенеси, Мартини, Малибу и егзотични коктейлчета, особено в компанията на хубава мацка

[emilia_n]

Аз освен Каменица пия и Болярка

[mireto]

Ето малко "научна" насоченост по тази тема:

 

Кратка история на бирата

Между 10000 и 15000 години шумерите прекъснали нормандското си ловуване и се събрали и заселили във ферми. Зърното била първата домашна култура, с която започнал фермерския процес.

Най-старият запис за варене на бира са на около 6000 години и се отнасят до шумерите. Шумерия се намира между реките Тигър и Ефрат и включвала Месопотамия и древните градове Вавилон и Ур. Разказват, че шумерите открили ферментацията като процес по случайност. До ден днешен никой не знае как точно се е появила, но е възможно къс хляб или зърно да са се намокрили и след кратко време да са започнали да ферментират. Печат на около 4000 години е шумерския химн за Никаси, богинята на пивоварството. Той също така е и рецепта за правене на бира.

Описанието за правене на бира на тези древни гравюри на шумерски са най-ранният източник за това какво е смятано за ечемик, следвано от пиктограма на печен хляб, смачкан във вода на каша и след това направен на напитка, която карала хората са се чувстват „развеселени, прекрасно и безкрайно щастливи”. Може би печеният хляб да е бил подходящ начин за съхранение и транспортиране на суровината за правене на бира. Шумерите успели да повторят този процес и са смятани за първата цивилизована култура, която произвеждала бира. Те открили „божествена напитка”, която определено била смятана дар от бога.

Вавилонците управлявали Месопотамия след като Шумерската империя била разрушена през второто хилядолетие преди Христа. Тяхната култура е наследена от шумерите и затова те също били майстори на правенето на бирата. Днес е известно, че във Вавилон са знаели как да варят 20 различни вида бира.

В древните времена бирата била мътна и нефилтрирана. Използвана била сламка за пиене, за да се избегне утайката, която е много горчива. Бирата от Вавилон била експортирана и разпространявана и в Египет. Хамурапи, известен вавилонски цар, издал най-стария сборник със закони. Един от тези закони установил дневна дажба за бира. Тази зависела от социалния статус на индивида, нормалният работник получавал 2 литра, гражданските служители – 3 литра, административните служители и по-високите длъжности – по 5 литра на ден. В тези древни времена, тя обикновено не се продавала, била използвана за бартер. Египтяните продължават традицията на пивоварството. Те използвали и непечено тесто за направата на бира и добявали фурми, за да подобрят вкуса.

Въпреки че ферментирането на напитките произхожда от Месопотамия, в различни форми това било правено по света под един или друг вид. Например, Чанг е тибетска бира и Чича е царевична бира, а кумис е напитка, направена от ферментирало камилско мляко. Думата „бира” произлиза от латинската „bibere”, означаваща „да пия”, а испанската дума „cerveza” произлиза от гръцката богиня на земеделието Церера.

След Египет, Гърция и Рим продължили успешното пивоварене. Плиниус пише, че популярността на бирата в Средиземноморските региони била преди тази на виното. В Рим, виното било амброзия от бог Бакхус. Бирата се варяла във външните райони на Римската империя, където виното било трудно достъпно. Римляните смятали бирата за варварска напитка. Най-старото доказателства, че бирата е била варена на германска почва, е от около 800ната година преди Христа, когато амфора за бира била намерена близо до град Кулмбах. Бирата от този период не можело да бъде съхранява, била мътна, почти без пяна. Ранните цивилизации смятали промяната в настроението, дължащо се на бирата, за свръхестествено, а интоксикацията била смятана божествено дело. Смятало се, че в бирата има дух и когато тя била изпивана, духа на пиещия ставал подвластен на напитката. Древните германци смятали бирата не само за саможертва на боговете, но и те както египтяните я варяли за собствено удоволствие.

Истинският разцвет на бирата започва с настъпването на християнството. Това се дължи на влиянието на манастирите, които са варели и подобрявали качеството на бирата. Монасите са построили първите пивоварни като пионери в хотелския бизнес осигурявайки подслон, храна и напитки на богомолците и другите пътешественици.

Трима християнски светии са изброени като покровители на бирата: Свети Августин, Свети Лука и Свети Никола – известен като Дядо Коледа.

Крал Артур е черпил Рицарите на Кръглата Маса с бира наречена брагет.

Дори и в Средновековието основно жените са продължавали да варят бира. Тъй като основно те са готвели тяхно е било задължението да варят бира, която е била смятана за “храна-напитка”. След като манастирите са установили най-добрите методи за варене на бира, жените домакини са продължавали да я приготвят по техните методи.

В Англия по това време карирания флаг е показвал къде се продава бира. По това време много малко хора освен духовенството са могли да пишат и четат, и писмен знак е нямало да бъде от полза.

Когато епископът на Кентърбъри Томас Бекет е заминал за Франция през 1158г. да иска ръката на френската принцеса за съпруга на Хенри, той е занесъл няколко бурета английски ейл като дар.

Безплатна бира е била сервирана на уморени богомолци и пътешественици в Уинчестър Англия. За това свидетелстват записките на американския есеист Емерсон.

Днес “ейл” и “бира” се използват като взаимно заменяеми термини. Обаче ейл, който се с състоял от малц (направен от ечемик), вода и мая е бил изместен в началото на 15в. от бирата. Тя е била донесена от Фландрия. Бирата е била горчива заради хмела, който са слагали в нея, но който е играл и ролята на консервант.

До края на века бирата почти изцяло е изместила стария, сладък, английски ейл, и са започнали да я изнасят в Европа. Данни от 15в. сочат, че почти половината от каргото на корабите пресичащи Северно и Балтийско море се е състояло от бурета бира.

До средата на 16в.производството на бира е било основно семеен бизнес с малко търговско приложение, но несъмнено важна част от ежедневната диета.

Придворните дами при Хенри VII са получавали галон бира само за закуска.

Когато кралица Елизабет е пътувала из страната е изпращала куриери да проверяват качеството на местната ейл. И ако не е отговаряла на изискванията са й доставяли ейл от Лондон.

Бащата на Шекспир е бил дегустатор на ейл. Дегустаторите са пробвали ейл като са отсипвали малко количество на пейка и са сядали върху нея докато изпият остатъка. Ако в него има захар или други примеси кожените им бричове са залепвали за пейката след половин час.

На деканът на колежа Св. Пол се преписва заслугата за изобретяването на бутилирания ейл. Отивайки на риболов той си сипал ейл в бутилка и я забравил в тревата. Като се върнал следващия път видял, че тапата е изхвръкнала, но вкуса и качеството са все още добри.

Европейската бира е била пренесена в Америка от Колумб. При последното си пътешествие до Америка през 1502г. той открива, че местното население в Централна Америка правят първокачествена напитка от царевица. Те спират при Плимут Рок вместо да продължат по-на юг както са планирали, основно защото им свършват запасите от бира .

В края на 17в. седмичната дажба на учениците от всички възрасти е била две бутилки бира на ден. Бирата е била далеч по-сигурна и вкусна отколкото водата, която много често е била взимана от замърсени реки. Бира се е пиело и на работните места. Когато Бенжамин Франклин посещава Лондон през 1757г. той отбелязва, че дневната консумация на бира в една печатница е една бира (570гр) преди закуска, една между закуската и вечерята, една на вечеря в 6ч. и една след края на работния ден.

Как се прави бирата?

Процесът на биропроизводството започва с варенето.

В пивоварната малца се почиства, претегля и се смила за да стане на “грис” . Грисът се смесва с гореща вода в контейнера и се оставя да престои при температура която позволява на скорбялата от малца да се превърне във ферментиращи захари. След това сместа се прехвърля в друг контейнер където течността се отделя от утайката от зърното. Тази сладка смес се нарича верт.

Вертта се слага в друг съд наречен “чайник” в който се добавят течни захари и сместа се вари. По време на варенето протеините във верта се съединяват за да образуват “труб”. Трубът се отделя при слагането на верта в центруфуга.

В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното - сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека

Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното - от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго - до 30 дни, а ако се използват стабилизатори - 3 и повече месеца.

След изваждането на труба, вертта се охлажда и се прехвърля във ферментатора – голям затворен съд. Тогава се прибавя маята, която превръща захарите в алкохол и въглероден двуокисов газ. По време на ферментацията клетките в маята се мултиплицират многократно. Въглеродният двуокис който се отделя се събира за по-късна употреба. Ферментацията продължава докато останат само не ферментиращи захари, тогава ферментерът се охлажда до 4 градуса за да се спре ферментацията. Маята се утаява на дъното на съда и от тук се отделя за по-нататъшна употреба, или се продава за да бъде използвана в някои хранителни продукти.

След като маята се отдели, бирата се прехвърля от ферментиращия съд в съда за съхранение. По време на прехвърлянето бирата се охлажда до минус 1 градус. Хмеловият екстракт, който придава на бирата характерния й горчив вкус, се добавя на този етап. Това от своя страна позволява по-голям контрол върху вкуса и аромата. Бирата се съхранява при тази температура и всеки материал който може да навреди на външния вид, аромат и трайност изчезва.

След изтичането на определеното за съхранение време, въглеродния двуокис, който се е отделил при ферментацията се добавя за да придаде на бирата характерната пяна и искрящ вкус. След това бирата минава през инсталация за филтриране за да се отдели излишната мая и протеини.

Това е процес на затопляне и бързо охлаждане, който удължава трайността и унищожава всякакви бактерии и други организми в бирата. Бутилираната в шишета и метални кутии бира се пастьоризира в тях, докато наливната бира се пастьоризира в специален затоплящ съд.

Филтрираната и газирана бира се опакова в стъклени шишета, метални кутии, неръждаеми бурета и каси готова да бъде доставена по цял свят.

Видовете бира

В света се произвеждат около 9 милиона марки пиво. В зависимост от основните му показатели, интензивност на цвета, вкус и аромат, пивото се дели на тъмно и светло. В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното - сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека.

Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното - от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго - до 30 дни, а ако се използват стабилизатори - 3 и повече месеца.

Концентрацията на сухо вещество се посочва в проценти или в градуси на Балинг. Тази единица е предложена от чешкият химик проф. Карел Наполеон Балинг (1805 - 1868). Градус на Балинг е тегловен процент на екстракта, измерен в грамове, съдържащ се в 100г разтвор. Бира с малко съдържание на алкохол има плътност до 5%, със средно - до 12 %, силната бира е с плътност над 14 %.

Безспорно бирата е най-вкусна, когато се сервира охладена. Оптималната температура е 6-8°С, във всеки случай не трябва да е по-топла от 10° и по-студена от 5°.

Не се препоръчва да се охлажда рязко, например във фризер или да се загрява - и в единия, и в другия случай тя губи от аромата и вкусовите си качества. Няма нужда да казвам, че бутилките с бира се отварят непосредствено преди употреба.

Плътността, което всъщност е концентрацията на сухи вещества в малца, доста често погрешно се смята, че посочва алкохолното съдържание на бирата. Всъщност този показател определя колко разтворени твърди вещества от изходната смес (малц, хмел и др.) са преминали в бирата. Обикновено това са 10-12%.

Внимание любители на пивото: не игнорирайте този надпис, защото съдържанието на алкохол се намира в пряка зависимост от плътността на бирата. Както силно вино не може да се получи от кисело грозде, така и силна бира не става от изходна суровина с ниска плътност.

Традиционната бира с 5 vol.% алкохол се получава при плътност не по-малка от 12 %. Ако купувате бира с ниска плътност и високо съдържание на алкохол, по всяка вероятност това е пиво, в което е добавено спирт. И тогава не се учудвайте, че след приятната вечер ви боли глава.

За бира с 5.6 % алкохолно съдържание плътността трябва да бъде 14-15%. Например немската бира "Eku-28" е с алкохолно съдържание 11% алк. Плътността й обаче е цели 28%! Това си е наистина течен хляб.

Алкохолно съдържание подсказва колко силно е пивото или процентното съдържание на алкохол в него.

То може да се разбере по посочения обемен процент алкохол. Например, ако е отбелязано 5% на една половинлитрова бутилка, това означава, че тя съдържа 25мл чист спирт, което отговаря на 60мл водка. Но варенето на пиво си е изкуство и резултатът не може да бъде предсказан с голяма точност. Градусите могат да бъдат измерени чак след като пивото е готово. Затова повечето производители пишат върху етикета на своята бира: "Съдържание на алкохол не по-малко от..." Въпрос на чест е пивоварите да отбелязват върху опаковката заедно с датата на производство и точното съдържание на алкохол именно в тази прясно сварена партида пиво. Например върху дъното на "Ranch Pilsner Beer" има лазерен надпис: „4,6 vol”.

Върху някои етикети може да се срещне посочено и съдържание на алкохол в проценти от теглото, които могат да се превърнат в обемни като показателят се умножи на 1,26.

Върху бирения етикет понякога присъства информация и за количеството калории, съдържащи се в питието, страната производител, нормативния документ, въз основа, на който се произвежда бирата, количеството в литри.

Калоричността е още една цифра върху етикета, към която в чужбина се отнасят с внимание, у нас обаче пренебрегват. Привържениците на диетите и тънката талия предпочитат лек тип пиво, тъй като "биреното коремче" е реален факт за повечето от любителите на бирата, колкото и да се говори, че то е резултат по-скоро на мезетата към бирата, а не толкова от самата бира. Калоричността на бирата е около 40-50 килокалории на 100г. Приблизително толкова са калориите в 100 г пълномаслено мляко.

Срокът на съхранение, посочен в етикета на бирата, зависи от начина на консервация на пивото. Най-разпространеният консервант е аскорбиновата киселина, за което честно си признават повечето производители в чужбина. Според немския закон за чистотата на пивото още от 1516 година е забранено използването на чужди примеси в пивоварството и немското пиво се пастьоризира.

Някои от известните марки бири, които си заслужава да опитате.

Различните марки, както е и при другите видове алкохоли идват от различни региони. Известни с производството на бирата са германци, австрийци, чехи, белгийци, англичани и т.н.

http://img161.imageshack.us/img161/5434/warsteiner2nh.jpg Известна марка бира немска бира е WARSTEINER – носеща името на пивоварната, в която се прави. Разположена е в сърцето на горския природен парк Arnesberg извън Warstein, Германия в северната централна част на страната. Фамилия Cramer се занимава с варене на бира от 1753г., от времето на стъклените бутилки правени на ръка и грубите медни грънци в тяхната кухня до съвременната пивоварна, която е пример в съвременното биропроизводство. Системи и процеси на пивоварна Warsteiner представят всеотдайна отговорност към модерните технологии за варене на бира. Пивоварната построена в гора и подобно на парк обкръжение е най-голяма германската частна пивоварна. Фамилия Крамер е позиционирала тяхната традиционна марка WARSTEINER Premium Verum, водеща германска бира, като бира с отличаваща се международна репутация, която понастоящем се изнася в повече от 60 държави в цял свят.

Най-разпространените видове WARSTEINER са: WARSTEINER Premium Verum http://img110.imageshack.us/img110/3447/premverum20si.jpg - светла бира с нестипчив, плътен вкус, с гъста подобна на каймак пяна и освежаващ привкус на хмел без остатъчен вкус.

WARSTEINER Premium Dunkel http://img84.imageshack.us/img84/2153/premdunkel2ds.jpg - тъмна бира и предлага на любителите на бирата несравнимо удовлетворение на вкуса с едва доловимата си пикантност, деликатно благоухание, и баланс. От другите тъмни бири я отличава вкуса й, който утолява жаждата и освежава.

WARSTEINER Premium Fresh http://img130.imageshack.us/img130/8250/premfresh4hp.jpg - безалкохолна бира, която е носи името “Fresh” (свеж) поради необичайно освежаващия си вкус. Тя е сварена със същата грижовност, както и Premium Verum, след което алкохолът внимателно е отстранен, така че тя да запази освежаващия си вкус на WARSTEINER Premium Verum без алкохолно съдържание. Съдържа по-малко от 0.5% обемни процента алкохол и 80 калории в бутилка от 330 мл.

Друг представител на немската бира е BITBURGER. http://img131.imageshack.us/img131/2007/bitburger7ar.jpg Bitburg Premium Pils е добре позната и с 200 годишен опит в производството си, и разбира се произвеждана по немски стандарт. И не на последно място тя се слави с изтънчения си тръпчив вкус на хмел и това я прави най-предпочитаната немска бира. Bitburg light е с по-малко калории наливна бира с невероятен вкус. Бирата е лека, свежа и едновременно плътна във вкуса си. С 40% по-малко алкохол и калории от Bitburger Premium. Bitburger Drive носи чисто ободряване. Алкохолът в нея внимателно се отстранява, но едва след като бирата е напълно узряла. Това намалява броя калории в една бира и запазва познатият и известен вкус на Bitburger. Докато в други безалкохолни бири ферментационният процес е спрян преди пълното узряване на бирата, Bitburger Drive може да се наточи директно от буренцето и да продължи да ферментира. И тъй като е напълно ферментирала не е необходимо да бъде пастьоризирана, което и придава изключително свеж вкус. Именно затова Германският национален отбор по футбол пие Bitburger Drive.

Белгия е малка държава разделена на две големи езикови области и много провинции, но това, което я обединява, е страстта и любовта към бирата. Отношението на белгийците към бирата е както на французите към виното. Фактът, че в цял свят се опитват да имитират белгийските бири говори достатъчно за тяхното качество и разнообразие.

През вековете манастирите в цяла Европа са си изградили репутация че с много търпение са създавали уникални напитки използвайки най-доброто от местния климат, почва, култури и умения. Естествено в Белгия манастирите са посветили уменията си в производството на бира.

LEFFE започва да се прави в Абатство Нотер Дам де Леффе, основано през 1152г. на река Мюз в провинция Намур в южна Белгия. Именно в тази тиха и спокойна долина Норбертинските монаси са създали тази прекрасна бира.

В ранното Средновековие, абатствата и манастирите, са осигурявали подслон и храна на богомолците както и на пътниците. Бидейки напълно самостоятелни и самоиздържащи се монасите са започнали да правят тяхна собствена бира. Естествено са я приготвяли от най-хубавите местни съставки с почти религиозно благоговение и според строгите по онова време правила за манастирската бира.

Абатството Леффе е имало и много тежки времена: през 1460г. то е било унищожено от наводнение; през 1466г. пожар е нанесъл тежки поражения; през 1735г. войници са повредили пивоварната; през 1794г. абатството е било плячкосано.

Абатствата са се приспособили към съвременните икономически условия и са започнали да варят бирата си извън стените на манастира. Традицията на белгийските манастирски бири продължава и през 1952г. бирата Leffe е била възродена и до ден днешен я варят по старата традиция.

Днес уютния и приятелски свят на Абатство Леффе продължава да съществува. Тайните на безбройните рецепти са ревниво пазени през вековете и предлагат един спокоен свят в който има време човек да се наслади на тези специални моменти като се отпусне с приятели и усети богатия вкус на Leffe.

Все повече ценители на бирата са привлечени от уникалния, дискретен вкус на невероятното разнообразие на бирите Leffe. Те всички влизат в интимния, културен и исторически свят на манастирските бири чиито произход датира от Средните векове.

Всяка една от видове Leffe има своето очарование и качества, който я правят заслужаваща да бъде опитана.

Blonde – Блондинка http://img154.imageshack.us/img154/1971/leffehome7pe.jpg Тази бира се отличава със слънчево златисто жълт цвят. Вкусът й е лек, ароматен, гъста деликатна сладост и вкусов баланс. Приготвя се с естествени съставки: изворна вода, малцов ечемик и пшеница, ароматен малц (специален режим на растеж и изпичане), уникална Leffe закваска (най-отгоре ферментира бирената мая), хмел, варене, което се извършва по автентична и уникална рецепта, приготовление, което граничи с изкусна технология с дълбоко уважение към класическия процес на варене на манастирска бира, повърхностен ферментационен процес (18 - 25 C°) за няколко дни. Съдържа 6.6 обемни проценти алкохол. Наливането на Leffe Blond трябва да се прави с необходимото майсторство и винаги в специална стъклена чаша Леффе:

# Идеално чистата чаша е началото на ритуала по наливането на бирата. Миенето на чашата трябва да се направи с хубав препарат, чиста четка и студена вода. След премахването на последните следи от препарата за миене от чашата, тя се изплаква обилно с вода. # Сега чашата се охлажда със студена вода. Само мокра чаша се използва.

# Пяната трябва да е два пръста.

# Сервирането и наливането на Leffe Blond може да е успешно само ако се спазва правилната температура: 5 градуса

Triple – Тройка http://img93.imageshack.us/img93/69/triple3tq.jpg Цветът й е златен, а вкусът - доминиращ на лимон и ванилия, подкрепени от загатнат вкус на свежест без примеси, създава чувство на лекота. Обемни проценти алкохол: 8.4%.

Radieuse http://img119.imageshack.us/img119/7092/radeuse7dz.jpg Отново 8.4% алкохол, с жълто-кафяв цвят и отличителен вкус със силно загатнат аромат на плодове и богат букет.

Vielle Cuvee е онази бира от групата на Leffe, която отнема най-много време и изисква най-много грижи в процеса на приготовление. Това е бира, приготвена, за да бъде изпита на дълги глътки. http://img72.imageshack.us/img72/6716/cuvee2bt.jpg Цветът й е кехлибарено кафяво, а вкусът кадифен и много ароматен, обемът алкохолно съдържание – 8.4%.

И накрая може би най-добрата представителка на Leffe, ако изобщо може да става дума за сравнение: Brune – Брюнетка. http://img140.imageshack.us/img140/5782/brune9ex.jpg Цветът й е тъмно „есенно” кафяво, Тя е гъста, леко плодова, загатваща за вкуса на ябълка, а алкохолът е 6.5%.

Лично аз съм опитвала блондинката и брюнетката. И двете имат своето очарование и много зависи от настроението, когато се пият. Вкусът на Brune е отличителен и определено не може да бъде сбъркан с този на друга тъмна бира.

Друга интересна белгийска бира е Belle-Vue. Бирите Belle-Vue се произвеждат в пивоварната Belle Vue - Interbrew, основана през 1913 (под името Interbrew съществува от 1991 година).

Пивоварната произвежда основно много търсени от ценителите и допълнително подсладени бири.

Историята на Belle-Vue започва преди около 80 години. През 1913г. Philmon Vanden Sock започва работа като "комбинатор" в Брюксел. Иначе казано той се занимавал с търговия на различни отлежали реколти Lambic и производство на Gueuze (произвеждане чрез смесване на различни типове Lambic). През 1927г. става собственик на кръчмата - бирария Belle-Vue, което обяснява откъде произхожда и името на бирата. Именно там все повече популяризира този тип бира. Истински пробив той постига през 1944г., когато Constant Vanden Stock поема пивоварната. През следващите няколко години той се заема с популяризирането на бирата Gueuze, като основната му цел била да я превърне от регионална в национална бира. Голяма част от пивоварните били затворени в годините след войната, особено през шейсетте, което довело до упадък на регионалните бири. Въпреки създалата се ситуация след войната пивоварна Belle-Vue успяла да запази жив традиционния пивоварен процес, базиран на изпитаните методи във варенето на бира. Днес Gueuze Belle-Vue води свой собствен живот под крилата на Interbrew.

Плодовите бири Belle Vue Fruit са класика сами по себе си. Пивоварите започват приготвянето им със сложните Lambic бири и добавят свежи ръчно събирани градински плодове за по-нататъшно овкусяване и ферментация на бирата.

Произвеждат се няколко разновидности на плодовите бири Belle Vue - Kriek (черешова), Frambroise (малинова), Pеаche (прасковена) and Cassis (френско грозде) и Gueuze.

Belle – Vue Framboise – малинова, алкохолното й съдържание е 5.7%, сервира се при температура от 4 до 6 градуса. Известна е като традиционна брюкселска бира, която се приготвя чрез спонтанна ферментация. Тя е изключително освежаваща, плодова сладка смесица от малини и Lambic бира. Тази кехлибарена плодова бира се сервира най-добре в специалните чаши за шампанско Belle-Vue (ниска и тумбеста, подобна на конячена чаша, което позволява да усетите и оцените прекрасния аромат на тази автентична Lambic бира). http://img117.imageshack.us/img117/4202/lambic5gl.jpg

Belle – Vue Kriek – черешова - алкохолно съдържание: 5.2 %

препоръчителна температура на сервиране: 4-6 °C http://img105.imageshack.us/img105/1388/bellevuekriekgrassbig1bq.jpg

За приготвянето на Belle Vue Kriek се използва 4 месечна отлежала Lambic бира. Смесва се с 80 кг. от юлската реколта череши в големи дъбови бурета с вместимост 650л. и отлежава в продължение на още 9 месеца, необходими за окончателното приготовление на бирата. Резултатът е бира с плътен вкус и червен цвят (почти като на Cabernet Sauvignon), която е възхитителен букет и перфектно съчетание на горчиви, сладки и кисели нюанси.

Корковата тапа се отваря, отскачайки леко и разкривайки кафеникава бира с незатихваща румена пяна. Носът ви ще усети уханието на зрели череши, а вкусът й е балансиран сладко-кисел с аромат на череши, малц и накрая е леко тръпчив. Това е една прекрасна десертна бира, въпреки че не притежава блажено примамливия характер на повечето традиционни черешови бири.

От опит мога да кажа, че тази бира е невероятна на вкус, много свеж аромат и дори бих могла да кажа – тонизираща, особено ако е леко охладена. Типична женска напитка, която не оставя неприятен вкус или дъх в устата, има нежен цвят, който създава настроение. Повечето мъже отказват дори да я опитат.

Belle-Vue Kriek Extra е по-сладка и плодова разновидност на Belle-Vue Kriek. Приготвя се само и изключително от "млада" Lambic бира с допълнително количество череши, което придава на вкуса и свежи и изненадващо стимулиращи нотки.

Belle – Vue Gueuze е една от най-популярните Lambics. http://img90.imageshack.us/img90/9350/geuzebelle1io.jpg Тя е пшенична бира, която се получава по естествен начин чрез спонтанна ферментация. Дивата закваска, която може да бъде намерена само в района на Senne поставя началото на ферментационния процес. Приготвя се на база смесване на по-отлежала и по-млада бира Lambic – микс от 5 различни реколти, които се балансират, за да се получи като краен резултат впечатляващия вкус и газираната свежест на бирата преди тя да бъде бутилирана. Използват се методи подобни на тези, които прилагат винарите при производство на шампанско – поради тази причина, а и заради вкусовите си качества бирата е известна като "the champagne of beers". След бутилирането на бирата тя престоява необезпокоявана на рафтовете за още 6-18 месеца преди да узрее напълно.

Бирата има златист цвят и мек плътен сладко-кисел вкус.

Много интересна и световно известна е бирата Гинес. Arthur Guinness Son & Co. е пивоварна създадена през 1756 от Артър Гинес в Дъблин, Ирландия.

Най-известната им бира е силна тъмна бира (вид черна бира), широко разпространена под името Гинес (Guinness). За първи път понятието тъмна бира е било употребено през 1677, почти 50 години преди рождението на Артър Гинес.

Състав.

Гинес е тъмна бира, приготвяща се от четири натурални съставки: вода, ечемик, хмел и мая. Както при повечето бири, ечемикът е направен на малц, но част от него е направен а пара, а значителна част е изпечена, за да придаде на Гинес тъмния цвят и характерен вкус. Гинес съдържа само 1460 килоджаула на литър, което е по-малко от диетично от същото количество обезмаслено мляко или портокалов сок.

Наливният Гинес и този в консервените кутии съдържат нитроген (N2) и въглероден двуокис (CO2). За разлика от въглеродния двуокис, нитрогенът не се разтваря във вода, което позволява поставянето на бирата под голямо налягане, без да се газира. Високото налягане е необходимо, за да се вкара наливната бира във фини дупки на пластинката в канелката, която прави характерното „надигане” (топчето в бутилките и консервените кутии вършат същата работа) . Забележителната гладкост на наливната Гинес се дължи на ниската киселинност и кремообразната пяна, получена от надигането.

Наливането и сервирането на Гинес е важен момент. Смята се, че бирата има най-добър вкус, когато е сервирана хладка, не задължително студена. Трябва да се налива бавно под ъгъл 45°; около три четвърти се налива и се оставя да се слегне, преди да се добави останалото. Запушалката трябва да се избутва, вместо да се дърпа, когато бирата приключи. Това създава характерен кремообразен връх, който остава до последната глътка. Перфектната халба трябва да има точно ръба на чашата, да не прелива. Последните рекламни кампании казват, че „отнема 119.6 секунди да се налее перфектната халба Гинес”. Докато този метод на наливане в Ирландия и Великобритания се спазва, много американски барове (не всички) изглежда пренебрегват изискването „бавно наливане”

Разпространен мит е, че Гинес се прави с вода от река Лифи (Liffey), която минава през Дъблин близо до портата на Св. Джеймс.

Разновидности на Гинес:

GUINNESS® DRAUGHT http://img105.imageshack.us/img105/6197/draught4ge.jpg

Почитана от 1959, уникална бира, която се налива навсякъде по света и най-продаваната бира в Ирландия.

GUINNESS® Draught е най-добра като се сервира на 6°C (42.8°F), с легендарното наливане на две части.

GUINNESS® DRAUGHT в бутилки и в кенове http://img90.imageshack.us/img90/2782/guinnessthreebrothers3ed.jpg

През 1999, беше бутилирано топчето-ракета. Топчето влиза в употреба винаги когато отпиете от бутилката и прави кремообразен връх за следващата глътка.

Кеновете са създадени за повторно охлаждане на бирата в хладилник. GUINNESS® Draught е най-добра за консумация при 3.5°C (38.3°F), изстудена за най-малко 3 часа.

GUINNESS® EXTRA STOUT http://img128.imageshack.us/img128/8130/guinnessextrastout6ip.jpg

Тази бира е много подходяща за консумация с храна. Силният й вкус с отличителна препечена горчивина, 5% алкохолно съдържание и зрялост, може да ви отведе обратно до 18ти век

GUINNESS® FOREIGN EXTRA STOUT http://img49.imageshack.us/img49/3564/guinnessforeignextrastout2ab.jpg

GUINNESS® Foreign Extra Stout е оригинално произведена в Дъблин и изнеса за първи път през 1802. До 60те години на ХХ век вече се произвеждала в Азия, Африка, Карибите. Тази бира е много приятна за пиене, въпреки своите 7.2% алкохол.

Как се пие бира?

Погледни

Спри и се наслади на величието й преди да отпиеш. Вдигни бирата на нивото на очите, но не я дръж срещу директна слънчева светлина защото това ще разреди истинския й цвят. Порадвай се на цвета, пяната и консистенцията й.

Раздвижи

Разклати внимателно бирата в чашата. Това ще извлече аромата й, ще стимулира газираността й, ще провери задържането на пяната.

Помириши

Вдишай през носа, след това с отворена уста, след това само през устата (носа и устата са неразделни при този процес). Ако е необходимо разклатете я отново и е препоръчително да сте на място, къдетo няма много силни и натрапващи други миризми. Насладете се на букета от нюанси.

Източници: http://www.alabev.com/history.htm; http://margaritta.dir.bg; http://www.birata.com/; http://en.wikipedia.org; http://www.guinness.com;

Автор: mireto (Мария Георгиева)

[j_jivko]

Аз редовно си се забавлявам със Загорка и Туборг! Не че съм някой пияница ама в тая жега е много подходящо

[Warlord]

Осъзнах, че всъщност Пиринското много повече ми харесва от Шуменското

[d@40]

Аз редовно си се забавлявам със Загорка и Туборг! Не че съм някой пияница ама в тая жега е много подходящо

←

Е ами кайзера сте го забравили !!!

Аз съм по-голям ценител на ракията , но от бирата най-много обичам КАЙЗЕР , БЕКС, АРИАНА и Туборг .

[Spirit]

WARSTEINER не ме кефи много. BITBURGER определено е по-добра, но от немските най ми харесват Bit Sun, Veltins, Velde №1 и Loewenbreu.

Guinness DRAUGHT е любимата ми варияция на Гинес. Бирата се предписва за ред болести, проблема е, че много ми се доспива от нея. Иначе е с 40 цента по-евтина от (любимата ми) Ню Кясъл Барманите понякога правят детелинка с пяната и е много яко. Забравили сте обаче по-малкото братче на Guinness - Kilkenny

[j_jivko]

забравил съм да спомена "Старопрамен", а "Кайзер" все още не съм опитвал. В най-скоро време ще се поправя- Обещавам!

[Warlord]

Не знам дали съм ви казвал, ама чешката бира е най-добрата!