Окончанието ОВ и ЕВ на българскте имена -

[КГ125]

Аналогиите ти са изключително свободни.

Питам къде е политическото понятие и изобщо понятието Румъния преди 19 век, а не кога е станало съединението на България.

Редактирано 7, 2010 от КГ125

[Perkūnas]

Окончанията -ев и -ов наследяват продуктивния модел за образуване на притежателни прилагателни от лични имена и чужди имена в старобългарски (фараоновъ, игемоновъ, иероусалимовъ, адамовъ, аньдреовъ, ефремовъ, иезекиилевъ, илииевъ). Дори и да не е имало фамилни имена през средните векове, естествено е фамилни имена да се образуват с тези наставки, понеже продуктивни.

Окончанието -ula се среща и в латински, където образува умалителни съществителни. Може да става дума и за румънския определителен член за мъжки род, -ul (< латински ille), както Drac-ul "Дяволът".

[Иванко Тертер]

...

[Иванко Тертер]

Окончанието -ula се среща и в латински, където образува умалителни съществителни. Може да става дума и за румънския определителен член за мъжки род, -ul (< латински ille), както Drac-ul "Дяволът".

ей, като се почне с тия латински аналогии в румънския език... Добре, продължаваме в същия дух:

Такива латински окончания съпътстват римо-латинската област в Западна и Средна Азия, и то даже до завземането от римляните на Италия и възхода им. В този смисъл е важен римо-латинския суфикс при древните ирански народи:

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...ki/Sufix-ul.htm

ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ.

СУФИКСЪТ "- ЕЛ" И НЕГОВИТЕ ПРОИЗВОДНИ (-УЛ, АЛ, ЪЛ, ИЛ, ОЛ).

Малко римски имена:

Драго – Драгил - Драгул, Дойчо – Дойчул - Дойчил, Дико – Дикул, Диво (Дивен) – Дивил, Добри – Добрил, Дедо – Дедул, Даро – Дарул –Дарил, Данго (от Дранго) – Дангул – Дангол – Дангил, Дандо -Дандал-Дандол, Дадо – Дадул –Дадил, Врано – Вранил (черен), Вико – Викул, Видо – Видел – Видол - Видул, Варо – Варул – Варчул, Вардо – Вардол – Вардул, Бързо – Бързил, Бърню – Бърнел (планинец), Бушо – Бушил, Бродо – Бродил, Брено – Бренул, Братоя – Братоил – Братул - Братула, Бою – Бойкил – Бойкул, Курто – Куртел, Кутро – Кутрил – Кутрал (от кутри -малък), Кършо – Кършул, Миндо – Миндул, Мичо – Мичул, Момчо – Момчил – Момчул, Неко – Некул – Некол, Няго – Нягул – Нягол, Перо – Перел – Перул, Янчо – Янчул, Цанко – Цанкул, Чичо-Чичул и т.н.

Аве Рим от Албиона до Имеона, от ІІ хил. пр. Хр и времената на Виенската папска школа.

[Perkūnas]

ей, като се почне с тия латински аналогии в румънския език... Добре, продължаваме в същия дух:

Такива латински окончания съпътстват римо-латинската област в Западна и Средна Азия, и то даже до завземането от римляните на Италия и възхода им. В този смисъл е важен римо-латинския суфикс при древните ирански народи:

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...ki/Sufix-ul.htm

ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ.

СУФИКСЪТ "- ЕЛ" И НЕГОВИТЕ ПРОИЗВОДНИ (-УЛ, АЛ, ЪЛ, ИЛ, ОЛ).

Малко римски имена:

Драго – Драгил - Драгул, Дойчо – Дойчул - Дойчил, Дико – Дикул, Диво (Дивен) – Дивил, Добри – Добрил, Дедо – Дедул, Даро – Дарул –Дарил, Данго (от Дранго) – Дангул – Дангол – Дангил, Дандо -Дандал-Дандол, Дадо – Дадул –Дадил, Врано – Вранил (черен), Вико – Викул, Видо – Видел – Видол - Видул, Варо – Варул – Варчул, Вардо – Вардол – Вардул, Бързо – Бързил, Бърню – Бърнел (планинец), Бушо – Бушил, Бродо – Бродил, Брено – Бренул, Братоя – Братоил – Братул - Братула, Бою – Бойкил – Бойкул, Курто – Куртел, Кутро – Кутрил – Кутрал (от кутри -малък), Кършо – Кършул, Миндо – Миндул, Мичо – Мичул, Момчо – Момчил – Момчул, Неко – Некул – Некол, Няго – Нягул – Нягол, Перо – Перел – Перул, Янчо – Янчул, Цанко – Цанкул, Чичо-Чичул и т.н.

Аве Рим от Албиона до Имеона, от ІІ хил. пр. Хр и времената на Виенската папска школа.

Ако се доверявате на писания като горното, можете да се подхлъзнете и да се ударите яко. Проверихте ли някой друг източник, преди да се хванете на горната въдица? Авторът на посочената статия очевидно е спец по славянските и иранските езици, след като само в началните редове на писанието си:

1. твърди, че "Глаголът "въртя", основа на "въртел" и "въртол" е чужд на славянските езици и има съответствие в езика на древна Индия." - което очевидно не е вярно, глаголът е общославянски и общоиндоевропейски. Има го дори в латински като verto.

2. не знае, че окончанието -ло за образуване на имена на инструменти в български произлиза от праславянско окончание -dlo-, като се е опростило фонетически - ЧЕСАЛО (на чешки česadlo, полски czesadło), ЧЕРНИЛО (на чешки črnidlo, полски czarnidło).

3. не знае, че думата темел е заета от гръцки, а не от персийски, а на персийски "пергел" е pargar - т.е. в дадените думи няма никакво иранско окончание -л! Такова може и изобщо да няма! Промяната pargar > pergel е станала на турска почва!

4. Славянското -ul очевидно е сродно с латинското -ul, защото двата езика са сродни и имат общи словообразувателни елементи. Дали -ul в посочените румънски имена от грамотите е славянско или латинско (щото в румънски има смесване на словообразувателните модели), може да се произнесе специалист по румънски език. Може да става дума и за определителен член както при Дракула.

Айде не ставайте за смях! Останете си със здраве.

[Иванко Тертер]

4. Славянското -ul очевидно е сродно с латинското -ul, защото двата езика са сродни и имат общи словообразувателни елементи.

Кое е това "славянско", че нещо не разбрах. Да не става въпрос за българско или както казват в лат. терм. блахико /valachico/? И искаш да кажеш, че българския и латинския са сродни и имат общи словообразователни елементи? Много добре, значи "-ул" си е българско окончание, точно толкова колкото си е и латинско /по твоите думи/ окончание.

[Frujin Assen]

Въпрос, тези заключения означават ли че бащата на Калоян -Йоаница е бил Иван-Йоан?

[Иванко Тертер]

Въпрос, тези заключения означават ли че бащата на Калоян -Йоаница е бил Иван-Йоан?

Вероятно означава, че праводателят му - в случая в лицето на брат му Асен І - е бил "Йоан", а "Йоанич/а" е бил определен или се е падал по право за наследник на "Йоан" и е бил член на управляващия в държавата род.

Василевс - наследниците са Василич

Цар - наследниците са Царевич

Крал - наследнците са Кралевич /"Каралюк" или "Кралич"/

Господин - наследниците са Господинчич

"Йоан" - наследниците са ...?? /май в народната памет, че "Иван не е име, а титла", виждаме отглас на една средновековна реалност. И кой ще каже, че народа не е мъдър и народната памет не е мъдра?/

[Frujin Assen]

Иванко, а по това време Иван било ли е вече титла? Не ставали такова едвам след Иван Асен ІІ ? Просто наистина незнам, може и да е традиция от Византия или от ПБЦ, не съм уверен.

[Иванко Тертер]

Иванко, а по това време Иван било ли е вече титла? Не ставали такова едвам след Иван Асен ІІ ? Просто наистина незнам, може и да е традиция от Византия или от ПБЦ, не съм уверен.

Паисий Хилендарски констатира, че цар Борис-Михаил след покръстването приел добавката "Йоан", откогато всички негови приемници използвали за обозначение на самодържеството си.

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ:

"...Тоя блажен и велик цар Михаил се наричал Йоан-Михаил и по негово име българските царе, които били от неговия род, имали такава титла: първо Йоан, след това своето име, както му било. Така и последният цар Шишман се пише Йоан Шишман. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил. Някои от прост род заграбвали българския престол, но никой от тях не се задържал. След известно време българските господари и войска ги изгонвали и пак поставяли на българския престол от царски род и племе - и до последния цар Шишман.

Като знак на царския печат имали лъвско изображение. Това означавало, че българският народ бил силен във война и войска като лъвове, малък народ, но имали славно име и много пъти се взимали данък от кесарите."

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Текстът е предаден на съвременен книжовен език по зографски ръкопис,

обнародван от проф. Йордан Иванов:

История славеноболгарская, собрана и нареждана Паисием иеромонахом...

Стъкми за печат по първообраз Йорд. Иванов, София, 1914.

http://www.zapiski.info/view.php?id=97

Дали е възприета от Константинопол или от Рим? Това е без значение по темата, защото не е важно откъде българските владетели са възприели тази държавна традиция. Важното по темата е, че воеводите на т.нар. Влахия /след 1330г./ и Молдова /след 1365г./ я използват и възприемат от традицията на българските владетели, на българските си царе - въздигнали ги в самодържество или съуправителство /съцарство/ по отношение владените от тях територии на царство България /само по отношение на тези територии/, тъй като по това време са висши аристократи от кръга на българската държавност.

[Immortal]

И искаш да кажеш, че българския и латинския са сродни и имат общи словообразователни елементи?

Определено българският и латинският са сродни. И двата са индо-европейски езици и могат да се намерят много думи от общ произход.

Няма да влизам в много подробности, но ето само няколко примера:

брат (бълг, слав.) = frater (lat) = barader (برادر) (перс.)

нов = novus = nov (نو)

виждам = videre

око = oculus

нос =nasus

дом = domus

мъртъв = mortuus = morde (مرده)

дори и при "свекърва = socrus" може да се открие общия корен [skr]...

Да не говорим за числата, че там приликата е огромна

(бълг) - (лат.) - (староперс.) - (перс)

едно - unus - eka - yek

две - duo - dva - do

три - tres - thri - se

‍четири - quattuor - catur - chahar

пет - quinque - pancha - penj

шест - sex - shash - sheish

седем - septem - apta - haft

осем - octo - achta - hasht

девет - novem - nava - noh

десет - decem - daca - deh

А оносно окончанията "ОВ".. - и днес по селата хората питат малките деца - "Ти, Иване, чий си?" "-Петров син съм" (т.е. син на Петър). Не мисля, че трябва да има спор изобщо по този въпрос. Определено окончанията означават принадлежност, собственост, произход.

А окончанията -СКИ за разлика от -ОВ издават място - напр. Иван РодопСКИ, Петър ПловдивСКИ, Климент ОхридСКИ...

Малко лаишки го обясних, но и съм си лаик

[Aspandiat]

А окончанията -СКИ за разлика от -ОВ издават място - напр. Иван РодопСКИ, Петър ПловдивСКИ, Климент ОхридСКИ...

Малко лаишки го обясних, но и съм си лаик

Я го питай нашия модератор Ресавски дали е от Ресава?

А Хаджийски, Иванджийски, Сталийски, Гаврийски, Делийски, Кадийски, все от място ли идват?

[Стоедин]

Я го питай нашия модератор Ресавски дали е от Ресава?

А Хаджийски, Иванджийски, Сталийски, Гаврийски, Делийски, Кадийски, все от място ли идват?

Горе-долу е така. На -ски завършват имена с географски произход основно, но могат да се приведат и изключения.

[Иванко Тертер]

Определено българският и латинският са сродни. И двата са индо-европейски езици и могат да се намерят много думи от общ произход.

Много добре, значи "-ул" си е българско окончание, точно толкова колкото си е и латинско /по твоите думи/ окончание.

[Aspandiat]

Горе-долу е така. На -ски завършват имена с географски произход основно, но могат да се приведат и изключения.

Стоедине, в Македония като едно 80% от мъжете имат фамилии на -ски, какво правим?...

Имената на -ски са регионално разпространени.

[Стоедин]

Стоедине, в Македония като едно 80% от мъжете имат фамилии на -ски, какво правим?...

Имената на -ски са регионално разпространени.

Македонския случай е много добре изследван и е елементарен. Фамилии с това окончание до 45г почти липсват и колкото ги има са с географски произход. След това има изкуствено привнасяне на окончанието, за да се постави граница с имената на братовчедите в България. Смята се, че е взаимствано от полското образуване на фамилии. Впрочем с това окончание -ски в Полша са аристократичните родове-Раковски, Домбровски, Пилсудски, а простолюдието е имена от рода на Грушка, Сикора, Дудек и пр. Това прави македонците(ок. 80%) истински аристократи, а нас превръща в плебеи

В Европа аристократите може да се разпознаят по фамилите. Имена с фон, дьо, ди, де подсказват знатен произход. Фон Бисмарк означава, че човека е собственик на имението Бисмарк вървящо със съответната титла и привилегии. Това вероятно важи и за окончанието -ски в полския, но не бих спорил, ако някой твърди друго, защото е по скоро предположение. За българските имена съм убеден, че -ски на 90% е свързано с географски обект(река, планинаи др.) или селище.

[Aspandiat]

Македонския случай е много добре изследван и е елементарен. Фамилии с това окончание до 45г почти липсват и колкото ги има са с географски произход. След това има изкуствено привнасяне на окончанието, за да се постави граница с имената на братовчедите в България. Смята се, че е взаимствано от полското образуване на фамилии. Впрочем с това окончание -ски в Полша са аристократичните родове-Раковски, Домбровски, Пилсудски, а простолюдието е имена от рода на Грушка, Сикора, Дудек и пр. Това прави македонците(ок. 80%) истински аристократи, а нас превръща в плебеи

А как например ще обясниш, че в Троянско и околните села масово има мъжки фамилии и то открай време на -ски?