Какъв е смисъла на Иисусовата смърт на кръста?

[Aliya]

С риск да задам много лаически въпрос, ще се престраша. Евангелието ни съобщава, че Иисус, умирайки на кръста, взема нашите грехове, за да живеем ние по-добре или греша?

...Та тъпият ми въпрос е какъв беше смисъла Иисус да умре на кръста?

Май е било безсмислено? Язък живота му е отишъл на халос! Всичко продължава да е като преди Христа...

Ако някой има идея нека да я сподели! Благодаря!

Да се търси смисъл в предателството и убийството, да се осмисля насилствената смърт и да й се придава Божествен смисъл е само по себе си отричане на Бог, който е Любов, Истина, Благодат. Предателството е акт на анти-любов, т.е. на отричане на любовта. И това е делото на Юда - той е предал любовта. С което всъщност е предал себе си, съществото си, защото всички ние сме изтъкани от основна тъкан - и тя е Божията любов. Затова и предателството е анти-божествен акт, сатанинско творене на зло в противовес на Божията любов. Същото може да се каже и за грозното убийство на млад човешки живот, многообещаващ при това. Защото Исус е постигнал духовното разбиране и е познал Истината на Бога, в резултат на което е разпръсквал тази истина и любов по юдейската земя. Ако той беше оставен да живее до естествената си смърт, така, както Буда бе оставен да живее и говори, или Махавира, то Западният свят щеше да бъде неимоверно обогатен от думите на Исус, пълни с Божествена любов и истина. Думите на Исус са благодат, защото те идват от Живата истина на едно себереализирано човешко същество, познало най-съкровените тайни на Битието.

Да се осмисля убийството и да се превръща грозния кръст в символ на една религия, говори само за едно - за мракобесничество и отричане на живота. За отричане и отхвърляне на живото човешко същество, от Бога създадено, като му се вменяват чувство за вина и грехопадение затова, че човек изобщо е. Когато убедиш човек, че неговата същност е греховна и виновна за това грехопадение, ти отнемаш на човешкото същество радостта от живота и го превръщаш в лесна плячка за манипулиране. Вината е велик инструмент за манипулация - колкото по-виновен караш да се чувства един човек, толкова повече ти го режеш от корена му и го превръщаш в отбрулен лист, който всеки вятър може да отнесе в своята посока.

Но аз питам - кой има право да убие това, което Бог е създал?! Кой има право да отрече, отхвърли и презре това, което Бог е създал с Безмерната си любов?! Никой няма право да разрушана това, което не е създал. И само един е Създателят на този свят - Бог. Всеки акт на насилие и отричане на Неговото творение, всеки постулат, утвърждаващ и подкрепящ насилствената смърт като средство за "изкупление", никому ненужно, и от никой непоискано, освен от предателите и убийците, е анти - Божествен.

Защото какъв трябва да е този човек, който ще иска да се уреди с Вечен живот за чужда сметка; който ще иска да си измие ръцете в невинната кръв на един млад и невинен живот, за да спаси себе си?! Животът не се утвърждава с отнемането на друг живот, животът се утвърждава с неговото почитане като свещен и неприкосновен дар от Твореца.

Редактирано Март 12, 2011 от Aliya

[glishev]

Забелязвам, че повечето участници в темата търсят някакво фактическо обяснение на кръстната смърт. Бих препоръчал да потърсят митологичната, религиозната, културната функция на евангелския разказ. Тоест добре да се разровят.

[tonkata3]

Да се търси смисъл в предателството и убийството, да се осмисля насилствената смърт и да й се придава Божествен смисъл е само по себе си отричане на Бог, който е Любов, Истина, Благодат. Предателството е акт на анти-любов, т.е. на отричане на любовта. И това е делото на Юда - той е предал любовта. С което всъщност е предал себе си, съществото си, защото всички ние сме изтъкани от основна тъкан - и тя е Божията любов. Затова и предателството е анти-божествен акт, сатанинско творене на зло в противовес на Божията любов. Същото може да се каже и за грозното убийство на млад човешки живот, многообещаващ при това. Защото Исус е постигнал духовното разбиране и е познал Истината на Бога, в резултат на което е разпръсквал тази истина и любов по юдейската земя. Ако той беше оставен да живее до естествената си смърт, така, както Буда бе оставен да живее и говори, или Махавира, то Западният свят щеше да бъде неимоверно обогатен от думите на Исус, пълни с Божествена любов и истина. Думите на Исус са благодат, защото те идват от Живата истина на едно себереализирано човешко същество, познало най-съкровените тайни на Битието.

Да се осмисля убийството и да се превръща грозния кръст в символ на една религия, говори само за едно - за мракобесничество и отричане на живота. За отричане и отхвърляне на живото човешко същество, от Бога създадено, като му се вменяват чувство за вина и грехопадение затова, че човек изобщо е. Когато убедиш човек, че неговата същност е греховна и виновна за това грехопадение, ти отнемаш на човешкото същество радостта от живота и го превръщаш в лесна плячка за манипулиране. Вината е велик инструмент за манипулация - колкото по-виновен караш да се чувства един човек, толкова повече ти го режеш от корена му и го превръщаш в отбрулен лист, който всеки вятър може да отнесе в своята посока.

Но аз питам - кой има право да убие това, което Бог е създал?! Кой има право да отрече, отхвърли и презре това, което Бог е създал с Безмерната си любов?! Никой няма право да разрушана това, което не е създал. И само един е Създателят на този свят - Бог. Всеки акт на насилие и отричане на Неговото творение, всеки постулат, утвърждаващ и подкрепящ насилствената смърт като средство за "изкупление", никому ненужно, и от никой непоискано, освен от предателите и убийците, е анти - Божествен.

Защото какъв трябва да е този човек, който ще иска да се уреди с Вечен живот за чужда сметка; който ще иска да си измие ръцете в невинната кръв на един млад и невинен живот, за да спаси себе си?! Животът не се утвърждава с отнемането на друг живот, животът се утвърждава с неговото почитане като свещен и неприкосновен дар от Твореца.

Може ли един светъл пример от историята на човечеството за човек опериран от чувство за вина, но ... с положителен принос към човечеството! Моля, само един пример е достатъчен

[glishev]

Карл Велики, предполагам

[tonkata3]

Карл Велики, предполагам

Тц, не се приема

[glishev]

Е, не се приема от теб

[ISTORIK]

Александър III Македонски?

[tonkata3]

Е, не се приема от теб

Чакам доказателства тогава

[Aliya]

Може ли един светъл пример от историята на човечеството за човек опериран от чувство за вина, но ... с положителен принос към човечеството! Моля, само един пример е достатъчен

Исус Христос! Свети Франциск! Буда! Лао Дзъ! Махавира! Кабир! Руми! както и всяко едно човешко същество, което се обича и познава такова, каквото Бог го е създал!

[tonkata3]

Александър III Македонски?

Доказателства?

[ISTORIK]

Достига дълбините на Азия, води много битки, създава своя империя върху останките на държави, които е завладял. В битките, които води, загиват много хора. В азиатските пустини също умират много.

Принос за човечеството ли? Синкретизмът на религиозни и други практики (проскинезата, примерно), обменът на знания и културни достижения, налагане на елинистическата култура.

Дори някои от статуите на Буда са изработени от гръцки скулптори, участвали в походите на Александър и тези техни статуи имат по-европеидни антропологични черти.

А твоите контрааргументи?!

Редактирано Март 12, 2011 от ISTORIK

[tonkata3]

Достига дълбините на Азия, води много битки, създава своя империя върху останките на държави, които е завладял. В битките, които води, загиват много хора. В азиатските пустини също умират много.

Принос за човечеството ли? Синкретизмът на религиозни и други практики (проскинезата, примерно), обменът на знания и културни достижения, налагане на елинистическата култура.

Дори някои от статуите на Буда са изработени от гръцки скулптори, участвали в походите на Александър и тези техни статуи имат по-европеидни антропологични черти.

А твоите контрааргументи?!

Доказателства, че не е изпитвал вина никога и за нищо - това поисках

[ISTORIK]

А, ами той се смята за син на бог, за непогрешим, вероятно - и за безсмъртен. Каква вина да изпитва полубог?

[tonkata3]

Исус Христос! Свети Франциск! Буда! Лао Дзъ! Махавира! Кабир! Руми! както и всяко едно човешко същество, което се обича и познава такова, каквото Бог го е създал!

Иисус е Бог, тъй че е нормално - Той е безгрешен! Св. Франциск - мда, пълно непознаване. Буда - о, той смятал, че човек няма вина за нищо? Пълно непознаване на учението му.... Първо: човешкият живот е поначало нещастен, второ: причината за това нещастие е човешката себичност и алчност; трето: на себичността и алчността може да се сложи край и това състояние, когато всякакви стремежи и желания са премахнати, се нарича нирвана; четвърто: начинът да се избегнат себичността и алчността е т.нар. ‘осмократен път’, което ще рече: правилни възгледи, правилни мисли, правилна реч, правилна дейност

Лао Дзъ -"Когато се избиват много хора,

сърдечната болка трябва да бъде нашия траур."

Махавира:

Да се премахнат натрупаните грехове от душата, с други думи, нейното пречистване, е една от главните цели на джайнистката религия. Както учи Махавира, това донякъде може да се постигне чрез отказ от плътски удоволствия. Монасите джайнисти са длъжни да се отдават на суров аскетизъм. Според тях гладуването до смърт е достойно за уважение.

Другите колко са световно известни.... Та май никой от тези тук не твърди, че човека е безгрешен, нали?

[tonkata3]

А, ами той се смята за син на бог, за непогрешим, вероятно - и за безсмъртен. Каква вина да изпитва полубог?

Разбира се, за такива човека е средство Къде е светлия пример тук?

[Aliya]

Никой от тях никъде не твърди, че човешкото същество е виновно!!!

[tonkata3]

Никой от тях никъде не твърди, че човешкото същество е виновно!!!

Не е вярно - те говорят, че човека допуска грехове!

Щом има отговорност, то има и вина, когато човек поема отговорност за делата си и има разминаване между постъпката му и очакванията негови от него самия, очакванията на другите хора от него или очакванията на Бога - тогава има вина. За безотговорния вина няма, той винаги има оправдание.

Много ли е страшно да отговаряш за последиците от твоите дела, че трябва по презумпция да отречеш тази отговорност за един неуспех с едно предварителното "нямам вина"? Е, много удобно....

[glishev]

Това са откровено неверни твърдения, Алия. Франциск от Асизи е католически светец, той определено е твърдял, че за много неща намира вина у себе си. В този смисъл Тонката има право.

Тонка, ако искаш отвори друга тема за това. Има доста хора в историята, които не проявяват чувство за вина, имат проблематични прояви, а имат и реални приноси.

Тази тема тук е дотолкова неинформативна, че я заключвам.