Уникална гравюра

[fixxxsers]

казва се, че картината е рисувана без перото да се отлепя от хартията само с една спираловидно нанесена крива

[Warlord]

Наистина е така, като я увеличиш си личи че няма щрих, а е само една линия!

[Togarm]

Това е гравюра, момчета. Не е нито картина, нито рисунка с перо. И има щрих. Само трябва да се вгледате по-внимателно.

Възможно е и да е офорт, макар вероятността да не е голяма, предвид специфичната следа на резеца.

Гравюрата се прави на медна плоча, а офортът на цинкова плоча или (по-рядко) на медна.

Разликата е че при офорта се използва киселина, която разяжда плочата там, където преди това е минала офортната игла и е отстранила от нея предпазния лак. В зависимост от концентрацията на киселината и времето пре3з което плочата се разяжда, издрасканите линии стават по-дълбоки и плътни или съвсем деликатни. След това плочата се намастилява с печатарско мастило (плюс още някои допълнителни компоненти за чернота, пластичност, гъстота и пр.) след което мастилото се избърсва щателно от повърхността като сотава само в разядените дълбоки места. Преди печатането рприготвеният за това печатарски картон трябва да се е киснал известно време във вода, след което се подсушава, така че да може да "изтегли" мастилото от плочата под натиска на пачатарските валяци на офортната преса, за което е необходимо да е запазил своята хигроскопичност. После се печата и картонът се суши известно време на равна повърхност (маса), за препоръчване - под стъкло.

При гравюрата няма разяждане, а резецът отнема от повърхостта на метала под натиска на ръката на художника. Същия този натиск дава и дълбочината и плътността (чернотата) на линията. Затова при гравюрата се използва по-често медна плоча, защото медта е по-мек метал от цинка.

Има специални графични инструменти с които се постига този ефект, конкретно тези се използват също при изработване заготовките на портретните изображения за банкноти.

И изработката не е чак толкова трудна, защото се прави подробен предварителен проект, който се пренася върху медната плоча и се изпълнява едно към едно. Иска се само търпение и голяма доза педантизъм.

Поздрави!

[fixxxsers]

Ценна информация. Кога обаче е измислена тази технология? Зашото се вижда, че картината е отпечатана 1881(4) г.

[Lion Queen]

Това е гравюра, момчета. Не е нито картина, нито рисунка с перо. И има щрих. Само трябва да се вгледате по-внимателно.

Възможно е и да е офорт, макар вероятността да не е голяма, предвид специфичната следа на резеца.

Гравюрата се прави на медна плоча, а офортът на цинкова плоча или (по-рядко) на медна.

Разликата е че при офорта се използва киселина, която разяжда плочата там, където преди това е минала офортната игла и е отстранила от нея предпазния лак. В зависимост от концентрацията на киселината и времето пре3з което плочата се разяжда, издрасканите линии стават по-дълбоки и плътни или съвсем деликатни. След това плочата се намастилява с печатарско мастило (плюс още някои допълнителни компоненти за чернота, пластичност, гъстота и пр.) след което мастилото се избърсва щателно от повърхността като сотава само в разядените дълбоки места. Преди печатането рприготвеният за това печатарски картон трябва да се е киснал известно време във вода, след което се подсушава, така че да може да "изтегли" мастилото от плочата под натиска на пачатарските валяци на офортната преса, за което е необходимо да е запазил своята хигроскопичност. После се печата и картонът се суши известно време на равна повърхност (маса), за препоръчване - под стъкло.

При гравюрата няма разяждане, а резецът отнема от повърхостта на метала под натиска на ръката на художника. Същия този натиск дава и дълбочината и плътността (чернотата) на линията. Затова при гравюрата се използва по-често медна плоча, защото медта е по-мек метал от цинка.

Има специални графични инструменти с които се постига този ефект, конкретно тези се използват също при изработване заготовките на портретните изображения за банкноти.

И изработката не е чак толкова трудна, защото се прави подробен предварителен проект, който се пренася върху медната плоча и се изпълнява едно към едно. Иска се само търпение и голяма доза педантизъм.

Поздрави!

Привет, сега попадам на тази тема... Ще ми разкажеш ли ако може повече за тези техники (на отпечатване) и откъде могат да се намерят материали..и дали се много скъпи. Аз си падам любител ...обичам да изработвам разни неща, но понякога се спъвам просто поради незнание какви материали да употребявам. Бих била благодарна ако ми дадеш някаква информация за местата, където да си намеря подобни материали. Досега съм правила графика с линолеум и резци и туш...- като я отпечатвам на хартия (тъй ни бяха учили в училище)...но напоследък нямам представа къде да си купя подходящи материали например. Както и какви други материали да употребявам

[Warlord]

Да най-вероятно е така. Но къде виждаш щрих? Това все пак си е една единствена крива все едно с каква техника е нанесена.

Иначе с туш, резец и линолеум и аз съм пробвал, но нито ми се отдава нито ме влече особено този похват, най-вече защото в предварителния проект не трябва да има щрихи, или поне да са максимално изчистени защото след това ужасно ще си усложниш живота, да режеш щрихи с резец, а и надали ще се получи желания ефект така.

[Galahad]

Ценна информация. Кога обаче е измислена тази технология? Зашото се вижда, че картината е отпечатана 1881(4) г.

В случая наистина има оригинално хрумване изображението да се представи като направено от конец започващ от носа и завършващ в долната част на картината. Иначе самата технология може да се разглежда като етап в развитието на тиражираните изображения и текстове - като се почне от разни щампи от античността, мине се през китайското книгопечатане, литографиите и се стигне до днешните принтери и виртуални образи. Използването на щтрихите позволява да се използват светлосенки и да се постигне релефност на образите. В днешно време се използват точки - те ясно се виждат ако се пусне картина на принтера с по-ниско качество или на големите улични телевизори (на тях образът се получава от комбинирането на светлината на три цветни точки).

[Togarm]

Да най-вероятно е така. Но къде виждаш щрих? Това все пак си е една единствена крива все едно с каква техника е нанесена.

Иначе с туш, резец и линолеум и аз съм пробвал, но нито ми се отдава нито ме влече особено този похват, най-вече защото в предварителния проект не трябва да има щрихи, или поне да са максимално изчистени защото след това ужасно ще си усложниш живота, да режеш щрихи с резец, а и надали ще се получи желания ефект така.

Практически навсякъде има щрих. Ако увеличиш и гледаш внимателно, ще видиш, че само в най-светлите участъци няма кръстосване на щриха. Посоката на щриха - ъгъла в който се кръстосват линиите дава направлението на формата, а силата на натиска с който са гравирани тези линии дава тяхната плътност (тъмнота), която пък изгражда светлосенките (които също генерират форма, предвид посоката на светлината).

Тази техника няма нищо общо с линогравюрата и дървогравюрата, които са висок печат (печатаемата повърхност се намира високо, а бялото се отнема с резеца и се намира ниско). При тази техника имаме дълбок печат, което ще рече, че след гравировката, медната плоча се намастилява, като мастилото се втрива щателно в дълбоките места. След това мастилото се премахва от повърхността на плочата с длан, което е един бавен и изключително неприятен процес. След това премахване, оставамастило само в гравираните участъци, тоест - в т.нар. "щрихи". След което се печата на валяк за дълбок печат (който е различен от високопечатния) при натиск на валяците приблизително 6 атмосфери, но в зависимост от дебелината на самата плоча и материала от който е направена. В зависимост също от консистенцията на самото мастило, към което се добавят и други съставки, които при всеки художник са различни и в различна пропорция спрямо мастилото. Под натиска на валяците хартията (кадастрон за дълбок печат) се набива в гравираните участъци и "изтегля" мастилото от тях. Така се появява едно графично изображение, пред което вие стоите и се удивлявате как е постигнато.

Възможно е да го направиш, разбира се. Само че, подготовката за да достигнеш такова ниво (включително в чисто технически аспект) ще ти отнеме между 10 и 20 години. При някои колеги всъщност никога не се получава, независимо колко време са практикували. Понеже не си обичат професията и не разсъждават когато я практикуват, не за друго.

Поздрави!

[Togarm]

Привет, сега попадам на тази тема... Ще ми разкажеш ли ако може повече за тези техники (на отпечатване) и откъде могат да се намерят материали..и дали се много скъпи. Аз си падам любител ...обичам да изработвам разни неща, но понякога се спъвам просто поради незнание какви материали да употребявам. Бих била благодарна ако ми дадеш някаква информация за местата, където да си намеря подобни материали. Досега съм правила графика с линолеум и резци и туш...- като я отпечатвам на хартия (тъй ни бяха учили в училище)...но напоследък нямам представа къде да си купя подходящи материали например. Както и какви други материали да употребявам

Ами аз не съм печатал откакто завърших, сиреч от 1998 г., щото предпочитам да работя живопис, пък и графиката изисква една специфична и сложна материална база, както и стоматолог, който ти е добър приятел, понеже от киселините с които се работи се скапват зъбите. Искам да кажа, че навремето преди да закрият цинкографиите и целият национален печат да стане офсетов, можеше да се намерят такива плочи (мед и цинк, но главно цинк) в полиграфиите, обаче сега вече ги няма. При емн е лесно ако реша да печатам, защото имам запазени от преди в достатъчни количества, пък и да нямам - КЦМ (комбинат за цветни метали) ми е на една крачка - между родния ми Пловдив и Асеновград. А там има всичко. А самите материали за художници - бои, мастила, графични игли, кобилици и т.н. ги има във всяка една книжарница за художествени материали. Ако си от София е лесно - отиваш до ректората на Художествената Академия и питаш някой график откъде пазарува (преди имаше такава книжарница в самия двор на Академията, но разбрах че сега са я махнали). Ако си от друг град положението малко се усложнява, защото не бих могъл да ти дам съвет и ще трябва сама да се оправяш.

Поздрави и успех!

[Togarm]

Ценна информация. Кога обаче е измислена тази технология? Зашото се вижда, че картината е отпечатана 1881(4) г.

Откакто китайците са измислили хартията винаги се е намирало кой да печата на нея.

Самите изображения, които знаете добре като чпонско или китайско изкуство, обикновено са гравюри (китайците има и много рисунки с туш, в т.ч. цветен).

С изнамирането на книгопечатната техника от Йохан Гутенберг, се е наложило изображенията, които допреди това са се рисували, също да бъдат тиражирани, което от своя страна е отворило пътя за широко използване на графичните техники. На практика, северните художници (най-вече германските) от периода XV - XVII в. обикновено са колкото живописци, толкова и графици. А някои са само графици. Най-голямото име на ранната графика е Албрехт Дюрер - син на златар от Нюрнберг. Следващия колос на графичното изкуство е холандецът Рембранд Ван Рейн, или просто Рембранд, който също като Дюрер е и живописец. Преди Дюрер са работили Лукас Кранах, Алтдорфер и т. н. "бащи" на немската графика. По-нататък за велики графици може да се говори при Франсиско Гоя (основно е живописец), Гюстав Доре и пр.

До годината която споменаваш, вече отдавна са в земята най-големите имена в историята на графиката.

Поздрави!

[Warlord]

Искаш да кажеш, че самата крива образуваща рисунката е съставена от щрихи? Мисля, че няма такова нещо, поне доколкото може да се увеличи не различавам щрихи по рисунката, ефекта на светлосенките е постигнат единствено с удебеляване, изтъняване и извиване на кривата. Би било невъобразимо трудно, а и безмислено кривата да бъде направена от щрихи. Под "щрихи" разбираме кръстосани линии все пак нали така? Точно това е уникалното на картината - че никъде не се кръстосват линии в нея.

[Togarm]

Искаш да кажеш, че самата крива образуваща рисунката е съставена от щрихи? Мисля, че няма такова нещо, поне доколкото може да се увеличи не различавам щрихи по рисунката, ефекта на светлосенките е постигнат единствено с удебеляване, изтъняване и извиване на кривата. Би било невъобразимо трудно, а и безмислено кривата да бъде направена от щрихи. Под "щрихи" разбираме кръстосани линии все пак нали така? Точно това е уникалното на картината - че никъде не се кръстосват линии в нея.

Напротив, почти навсякъде има кръстосване на щриха. Само че линиите които вървят по формата, а не напреко на нея, са по-дебели, тоест, по-дълбоко врязани, поради което напречните не се виждат толкова ясно. Но все пак се виждат. Погледни по-внимателно. Например в сянката на косата откъм светлата страна на лицето, или в сянката на носа, в полутона на главата около скулата и т.н. Практически по голяма част от изображението, с изключение на най-светлите и най-тъмните участъци. Просто ъгъла под който щриха се кръстосва е различен, като понякога линиите се кръстосват вървейки почти успоредно, под много слаб ъгъл. Но не навсякъде е така.

[Warlord]

Според мен това се е получило от сканирането, толкова дребен щрих е доста трудно осъществим, а и безмислен както казах, може би ако можеше поне още една идея да се увеличи щяхме да разберем със сигупност. Тези сиви нюанси се получават единствено от разстоянието и дебелината на кривата.

Но както и да е при всички положения, картината е страхотна!

[Togarm]

Според мен това се е получило от сканирането, толкова дребен щрих е доста трудно осъществим, а и безмислен както казах, може би ако можеше поне още една идея да се увеличи щяхме да разберем със сигупност. Тези сиви нюанси се получават единствено от разстоянието и дебелината на кривата.

Но както и да е при всички положения, картината е страхотна!

Възможно е да си прав, макар че не е никакъв проблем да се направи толкова фин щрих - просто натиска на офортната игла (в дадения случай се използва такава, вместо резец) е съвсем лек. Получава се идеален мек полутон.

Гравюрата (а не картината) е наистина добра, макар да ми напомня похватите на Мауриц Ешер, при които с невероятен педантизъм се изобразяват оптични илюзии, и където именно те са целта, а не художествената стойност. Тоест, гравюрата е добра по-скоро в чисто технически аспект, отколкото като постижение на графичното изкуство. Впрочем, един Дюрер редовно е правил такива фини обработки и даже далеч по-фини. Ето малко примери:

"Меланхолия" (Албрехт Дюрер)

"Адам и Ева" (Албрехт Дюрер)

"Рицарят, смъртта и дяволът" (Албрехт Дюрер)

Поздрави!

[ISTORIK]

http://www.mcescher.com/

Тук можете да видите творчеството на М. Ешер.

[Warlord]

Част от мненията са отделени в тази тема - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5483