За раздела!

[BG-Science]

В този раздел ще се разглеждат есета за бъдещето, който са събрани в една книга написана средата на 80-те години на миналия век. Затова често ще срещате XXв. като настояще, а XXI в. като бъдеще. Както разбирате през него период управлението на държавата е било комунизъм и може също да се споменава, но това са дребни детайли и не трябва да се обръща внимание на тях, а самото съдържание на есетата как авторите виждат бъдещето. На нас остава само да коментираме и да чакаме това да се сбъдне.

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

МЛАДИ ЧИТАТЕЛЮ,

Желанието на човека да надникне в утрешния ден, в бъдното, е съвсем естествено, то лежи дълбоко в нашата природа на разумни същества. И в това няма нищо изненадващо: знаещият своето бъдеще е подготвен за неговите промени. Този вроден човешки копнеж е бил усилено използван от тъмните сили на религиите и мистицизма; във всевъзможните си форми — от гледането на ръка (хиромантия) до врачуването по вътрешности на убити животни (гаруспиция) — гадателството е съществувало във всички векове. То разцъфтява и днес на Запад, по същество съвсем същото, макар сега предсказателите да използват модерни изчислителни машини.

Днес предсказването е част от научната практика. Не е ли предсказване метеорологичната прогноза? Не можем ли предварително да предскажем деня и часа на слънчевите и лунни затъмнения? Не знаем ли предварително параметрите на дадена машина, когато е още във вид на чертеж? Да, това е възможно и това са прогнози. Просто, защото явленията в природата и обществото се управляват от собствени закони; ако познаваме добре тези закони, ако сме изучили внимателно сложните им взаимни връзки, ние можем да предскажем бъдещето развитие на тези явления. Това е задачата на една модерна положителна наука, която се нарича прогностика.

Прогностиката разполага с богати изследователски средства — анкети, статистически проучвания, математически, модели и т. н. Тя използва неизчерпаемите възможности на математиката и нейните „дъщери" — кибернетиката, информатиката, синергетиката. Тя е споена в съюз с историята, социологията и социалната психология. Това я превърна в наука с наистина уникални способности да наднича в бъдещите десетилетия.

Прогнозирането е особено важно днес, във века на научно-техническата революция. В последните няколко десетилетия животът на човека се промени коренно, до неузнаваемост. Някои дори поставят под съмнение способността на човека да се приспособява към тези шокиращо бързи изменения. Затова всички се питаме: накъде върви нашата цивилизация? Няма ли да се задъха тя от собственото си желание за прогрес? Ще може ли да осмисли собствените си претенции за разумен и благоденстващ живот? И най-важното: не крие ли знанието вътре в себе си зародиша на унищожението, на гибелта?

Опитваме се да отговорим на тези въпроси с есетата, които съдържа този раздел. Това са статии за следващия век, за онова, което ЩЕ бъде през следващия век. Така, както днес ни се струва, че ще бъде.

Всяка прогноза е неточна. И колкото по-далечна е тя, толкова е по-неточна. Ние, авторите, прекрасно разбираме това. Като хора на XX век ние носим ограничените представи на своето време. Затова освен научно обосновани прогнози в есетата има и интуитивно доловени предвиждания, и, разбира се, частици от нашите мечти. Не виждаме нищо порочно в това. В представите ни XXI век ще бъде грандиозен, величествен химн за победите на разума, затова не може в него да няма поне мъничко от нашите мечти.

Не е изключено някои от нашите схващания да изглеждат фантастични. Не бързайте да ни укорявате — нима за човека от следосвобожденска България нашето време със своите компютри, спътници, атомни централи, с победата над десетки болести, с клонираните бозайници, с разходките до Луната, Марс и Венера — нима за човека от 80-те години на миналия век ( XIX ) всичко това не би било фантастика.

Освен това ние нарекохме нашите есета „силуети", защото не дават завършен портрет на следващия век. Те по-скоро са отделни камъчета от богатата и пъстра мозайка на този век. Защото научно-техническото развитие често се разтърсва от вътрешни взривове, които коренно променят руслото му. Нашият двадесети век преживя няколко такива взрива — разгаданият строеж на атома, разбулените тайни на гена, създаването на информационно-логичните машини, първият изкуствен спътник на Земята. След всеки такъв взрив настъпва пълно преустройство и преориентация на огромни пластове от науката и практиката. Следващото столетие ще преживее такива съдбовни взривове, за които днес не можем дори да гадаем.

Прогресът не протича безбурно и не винаги носи само благополучия. Често познанието чрез своите крайни резултати се е изправяло и се изправя срещу самите устои на цивилизацията. Така е днес, не сме предпазени от рискове и утре. „Знанието е сила" — казваше някога Бейкън; днес ние прекрасно разбираме, че тази сила може да бъде и разрушителна.

На Запад обикновено наричат прогностиката футурология и обикновено нейните предсказания са мрачни, песимистични, често вещаещи разруха и гибел. Ние сме решителни противници на такова черногледство и отчаяние. Нашият социален оптимизъм ни подсказва, че разумният човек ще намери в себе си решителност да се пребори с всевъзможните обрати, кризи и неблагополучия. В противен случай ще се обезсмисли цялата ни история, хилядолетният ни прогрес.

Всъщност най-тежката криза е кризата на последното десетилетие на XX век — рискът от самоунищожение. Всички наши въжделения за третото хилядолетие могат да станат реалност само ако превъзмогнем ядрената заплаха и кошмара на звездните войни. Над човечеството е легнала тежка сянка, но сме дълбоко убедени, че и този път Хомо сапиенс ще намери спасителния път. И тогава ти,

МЛАДИ ЧИТАТЕЛЮ,

спокойно ще влезеш в първия век от третото хилядолетие. На теб ще се падне завидната съдба да превъплътиш копнежа на всички предходни поколения — да стане Земята рай, да стане човешкият живот смислен, богат и честит.