ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО

[BG-Science]

ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО

За да се решат титаничните задачи на бъдещето — за благоустрояването на нашата планета, за овладяването на близките и далечните небесни тела, за построяването на комунизма,— несъмнено ще е нужно науката да опознае по-пълно законите на природата. Но тук възниква въпросът възможно ли е това — да се достигнат границите на познанието, да се опознаят всички закономерности на света, в който живеем?

Има една прастара мъдрост, която оприличава знанието на кръг, опиращ се в незнанието, а колкото той е по-голям, толкова по-широк става и фронтът на незнанието, до който се докосваме.

Само че отговаря ли на истината това твърдение?

Макар че Вселената като феномен е безгранична (ако не в космологичен смисъл, то поне в практически), това още не ни дава право да приемем, че и законите, които управляват материята, са безкрайно много. Засега поне нямаме никаква причина да предполагаме, че в някоя галактика, намираща се на милиарди светлинни години от нас, законите на еволюцията не са същите, както и в нашата. Подчертаваме: не индивидуалните пътища на тази еволюция и конкретните явления, които тя поражда и които несъмнено са безкрайно много, а самите закони, които я управляват. Това трябва да важи дори за антигалактиките, ако такива съществуват.

Да се изброяват всички проблеми, с които ще се сблъска науката на бъдещето, е, разбира се, немислимо, невъзможно. Те са толкова много и такива, че ние трябва да наведем смирено глави. И все пак на няколко от тях ние сме длъжни да се спрем.

На първо място, разбира се, трябва да бъде поставен животът като понятие, обобщаващо всички науки за най-великото чудо на нашия свят — от генетиката и микробиологията до човекознанието. На този раздел на познанието му се пада първенствуващата роля не само защото негов обект сме и ние, хората, не само защото той поставя най-сложните проблеми пред науката, но и защото разгадаваното на тайните на живата материя предлага най-фантастични възможности и непредсказуеми засега резултати.

Кои са двете най-важни задачи в това отношение, които ще разсекат гордиевия възел, оплетен от тайните на живота? Това са създаването на изкуствени живи организми и генотехниката. Да не забравяме, че въпреки грандиозните успехи на науките за живата природа (особено през последните десетилетия) човек все още не е в състояние да сътвори дори и най-примитивната жива клетка, нещо, което «сляпата природа» е създала преди почти 4 милиарда години. А с овладяването на генотехниката с методите на генното инженерство науката ще съумява да поправя и да усъвършенства съществуващите и да сътворява нови живи организми — като се започне с вирусите и едноклетъчните, с растенията и животните, за да се стигне до. . . човека. Паралелно с разкриването на тайните на живота и с тяхното овладяване пред науката на бъдещето стои и свръхзадачата да проникне в загадките на триединството гравитация-пространство-време.

Гравитацията — този най-велик властелин на нашия свят — ще трябва да бъде опознат, овладян и подчинен, ако това се окаже възможно, на човешката воля. Преди всичко необходимо е да бъде изучена нейната интимна физическа природа — да бъдат намерени отговорите на въпросите: съществуват ли гравитони и какво представляват те; как се пораждат и изчезват; какви са взаимоотношенията на гравитационната сила с веществото и с другите видове взаимодействия; съществуват ли антигравитони и т. н. Да се спрем само на един от тези въпроси — на превръщането на веществото в гравитационни импулси, а на гравитоните — в електромагнитни кванти. Това биха-били неизчерпаеми начини за получаване на енергия, пред които термоядреното «решение» ще изглежда немощно и архаично като парната машина пред деутериевата електроцентрала на бъдещето.

Друг не по-малко костелив орех представлява простраството — тази недокосната досега област на трите измерения. Проблемите са за неговата геометрия (кривина) и структура (има ли кванти пространството); хомогенно и изотропно ли е то; за преодоляването му в галактични мащаби; дали има антипространство; съществуват ли и други пространствени измерения — четвърто, пето и т. н. Какво могат да донесат на човечеството отговорите на тези въпроси? Например преодоляването на междузвездните пространства. Те са така огромни, а развиването на субсветлинна скорост изисква толкова енергия, че някои учени с основание се съмняват дали това ще е някога по силите на хората.

Така идваме до най-загадъчния феномен на нашия свят — времето,— любима тема на философи и писатели-фантасти, на физици-теоретици и на поети. Какви ли не въпроси чакат тук своя отговор: може ли времето да тече в обратна посока, постоянен ли е неговият ход, съществуват ли кванти на времето; има ли антивреме, възможна ли е «машина, която да пътува във времето» — да посещава бъдещето и миналото, — и още много други неща, за които ние само смътно се досещаме или дори не ги подозираме.

Но да помислим какво би могло да даде на науката решаването макар и само на един от другите проблеми — управлението на скоростта на времето за дадена микросистема (да кажем — звездолет). Това би разкрило своеобразен начин за преодоляване на галактичните пространства, при които «дългите интервали» ще бъдат «свивани», а при завръщането чрез ускоряване хода на времето ще се навакса «загубеното» (или «спечеленото»).

Възможно е връзката време-пространство да се окаже по-тясна и хипотетичните «тунели в пространството» да ни се разкрият и като «тунели във времето». Така ние през тях не само за «нула пространство», но и за «нула време» ще преодоляваме разстоянията на нашия четиримерен континуум.

Разбира се, наред с оптимистичната хипотеза, че природните закони в цялата Вселена са еднакви и като така — познаваеми, съществува и «песимистична хипотеза», че из другите звездни светове могат да се срещнат вещества, енергия и явления, които ние не познаваме (каквито няма в познатия ни свят), и те се управляват от природни закони (физични, химични, биологични, психологически, от непознат ранг и т. н.), за които ние нямаме и представа.

Коя хипотеза отразява обективната истина?

Да се отговори сега на тези въпроси не е възможно. Може би и XXI век не ще успее да намери отговор, а през III хилядолетие, нека се надяваме, че повечето ще бъдат решени. Защото природата е познаваема, но неизчерпаема и знанието за нея не може да бъде изчерпано.

[Малоум 2]

...

Но да помислим какво би могло да даде на науката решаването макар и само на един от другите проблеми — управлението на скоростта на времето за дадена микросистема (да кажем — звездолет). Това би разкрило своеобразен начин за преодоляване на галактичните пространства, при които «дългите интервали» ще бъдат «свивани», а при завръщането чрез ускоряване хода на времето ще се навакса «загубеното» (или «спечеленото»).

Възможно е връзката време-пространство да се окаже по-тясна и хипотетичните «тунели в пространството» да ни се разкрият и като «тунели във времето». Така ние през тях не само за «нула пространство», но и за «нула време» ще преодоляваме разстоянията на нашия четиримерен континуум.

Разбира се, наред с оптимистичната хипотеза, че природните закони в цялата Вселена са еднакви и като така — познаваеми, съществува и «песимистична хипотеза», че из другите звездни светове могат да се срещнат вещества, енергия и явления, които ние не познаваме (каквито няма в познатия ни свят), и те се управляват от природни закони (физични, химични, биологични, психологически, от непознат ранг и т. н.), за които ние нямаме и представа.

Коя хипотеза отразява обективната истина?

Да се отговори сега на тези въпроси не е възможно. Може би и XXI век не ще успее да намери отговор, а през III хилядолетие, нека се надяваме, че повечето ще бъдат решени

Е, поне някаква "граница" - хипотетично, вече има.

В околността от галактики - друг разум няма:

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%92-%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_21045.html

В близките галактики няма развити цивилизации

Изглежда, че в съседните на нашата галактики няма напреднали извънземни цивилизации. До този извод е стигнал професор Майкъл Гарет (Michael Garrett) от Холандския институт за радиоастрономия и обсерваторията в Лайден (Холандия).

За статията му в списание Astronomy & Astrophysics разказва сайтът на списание Science magazine.

Анализът на Гарет се основава на теорията на руския астрофизик, академик Николай Кардашев, според която цивилизациите преминават в развитието си през три етапа:

• Цивилизациите от тип I използват енергията на родната си планета,
• Цивилизациите от тип II - енергията на своята звезда (в нашия случай - Слънцето),
• Цивилизациите от тип III ще използват енергията вече на много звезди от своята галактика. Предполага се, че те ще постигнат това чрез "сфери на Дайсън". като значителна част от енергията неизбежно би изтекла в космоса под формата на инфрачервено излъчване.

..."