НООГЕНИКАТА

[BG-Science]

НООГЕНИКАТА

Биосфера — тази дума е позната на нашите млади читатели; става дума за съвкупността от всички живи организми (растения и животни) и средата, която те обитават. Биосферата се е оформяла и продължава да се оформя вече почти 4 милиарда години, в резултат на което в нея цари своеобразна хармония. Енергията, веществата и информацията вътре в биосферата са в непрекъснато движение и- това определя биотичния кръговрат. Така например зелените растения фотосинтезират първични органични вещества, затова ги наричаме продуценти. Новосъздадените вещества служат за храна на консументите — тревоядните и хищните животни. След тяхната смърт огромна армия микроорганизми и гъбички отново ги разрушават до първични минерални елементи, затова ги наричаме деструктори, разложители. Така кръговратът се затваря и биосферата осигурява собствената си устойчивост.

Но биотичният кръговрат още не е всичко.. Вътре в биосферата непрекъснато се създават нови видове, все по-сложни, по-жизнеспособни, по-съвършени. Природата изобретява нови решения, чиято цел е видовете да стават по-универсални и неуязвими. Така се стига до най-грандиозното, най-великото (засега?) изобретение на природата — човешкия мозък. Дотук всичко е било само биология; нататък върху процесите в биосферата започва да влияе една могъща сила, която може да изгражда и да руши — човешкото общество, човешкият труд, човешкият разум. Вътре в биосферата възниква нова среда, която изцяло е дело на човешката дейност — нея по предложение на френския учен Льо Роа наричаме ноосфера (от гръцкото «ноус» или «нус» — разум).

Колкото и поразяващи да са постиженията на човешкия разум, днес те не предизвикват особен възторг. Защо? Просто защото се оказа, че в много от изявите си нсюсферата е насочена срещу биосферата и я унищожава. Фактите са толкова много и толкова категорични, че едва ли трябва да ги изброяваме. И бедата не е само в замърсените води, изсечените гори или унищожените животински видове. По-страшното е, че с делата си разумът заплашва собственото си съществуване, защото ноосферата е вътре в биосферата и не може да оцелее без нея.

Какви са причините за екологичната криза? В своята книга «Затварящият се кръг» американският учен Б. Комонир изброява повечето от тях: стремителното увеличаване на населението, свръх производството на продукти за разкош (т. е. ненужни жизнено), вродената агресивност на човешкия род, лошото възпитание, новите технологии, гонитбата на печалби, бюрократичната организация на обществото, милитаризацията, та дори и. . . християнската религия, според която природата е слугиня на човека. С някои можем да се съгласим, с други — само частично. По-тъжното е, че общата констатация е неопровержима.

При наличието на толкова много убедителни аргументи най-лесното е да станеш скептик. На Запад мнозина прегърнаха скептицизма като религия и вече носят в джоба си некролога на човешката цивилизация. Но нашата цел е да надникнем в утрешния ден, следователно трябва да сме дълбоко убедени, че утрешен ден ще има и той няма да е последен.

Къде е тогава решението? Просто трябва да повторим стария шеговит лозунг: «Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.» Спасението на ноосферата е в ръцете на «ну-са». Тъй като биосферата като цяло е мудна и капризна, активна страна трябва да бъде разумът, неговата целенасочена дейност в името на непротиворечивото съжителство.

Единственото приемливо решение се нарича ноогенеза — съзнателно управление на биосферата. Ние нито ще се съгласим да се върнем към полудивашкото съществуване, нито пък можем да разчитаме на някаква «технотронна» природа. Остава спасителният среден път — разумът да поеме задължението да запази хармонията между собствената си активност и природата.

Но какво означава тук думата хармония? Може ли да бъде в хармония със средата цивилизация, КОЯТО извлича милиони тонове горива и материали от недрата на собствената си планета; която се нуждае от храна за гладуващите, а значи — и от изкуствени торове; която иска да живее удобно, а това означава топлина, светлина, домове, автомобили, вещи? Можем ли да бъдем богати, сити и щастливи без всичко това? Разбира се, не можем. Тогава?

Нека сме наясно: ние не можем да върнем старата хармония от предпромишлената ера; всеки, който проповядва «Назад към природата!», проповядва социален регрес. Ние трябва да създадем нова хармония между технизираното общество и природната среда. В тази нова хармония трябва естествено и без конфликти да се вписват и чисти реки, и огромни заводи; и много храни, и незамърсена почва; и транспорт, и чист въздух. Накратко — и цивилизован живот, и неосквернена природа. Това ще постигне комплексът от науки, които днес наричаме ноогеника. Тя ще съедини протегнатите длани на индустриалната цивилизация и неразрушената биосфера. Разумът ще поеме избирателната функция на биосферата — да се допуска към природата само онова, което не нарушава биотичния кръговрат! Щом природата може вече милиарди години «да изобретява» неуморимо «новости», без да накърнява (дори напротив, обогатявайки) своята собствена цялост, защо да не може това да прави и могъщият разум?

Ноогениката ще бъде наука на XXI век. Тя има един-един-ствен, но железен принцип: човечеството само ще определя своята дейност независимо от биосферата, но в съответствие с принципите на нейната еволюция. Всичко, което твори разумът, ще трябва да отговаря на строгия критерий: а съвместимо ли е това с природата? Разнообразието от възможности е огромно — създаване на безотпадъчни технологии, заводи със затворени цикли, промишлени предприятия на бионични принципи и т. н. Но ноогениката няма да спре дотук. Тя ще започне да обогатява биосферата с нови видове растения, микроорганизми и животни, тоест ще продължи еволюцията, но под контрола на разума. А методите на генното инженерство ще позволят да възродим отново изчезнали поради- човешкото нехайство животински и растителни видове.

Сега има две страни, които враждуват — нашата природа (ноосфера) и «натуралната» природа (биосфера). С времето биосферата ще се преобразува в ноосфера и те ще се слеят. Така разумът ще спаси онова, което ни е спасявало и спасява вече милиони години.

[dedenze]

Много хубаво и оптимистично звучи, но кой ще финансира ноогенетиката и как при сегашната ситуация, това е доста по интересно и то преди смъртта на милиони. Първо трябва насилствено да се изравнят темповете в развитието на отделните науки и ресурсите да се преразпределят. Бързането, стихийността и печалбарството създават огромни проблеми. Тази нова (много стара) наука изисква други обществени отношения иначе ще бъде в сферата на фантастиката.