Прабългарските езически жертвеници и храмове

[Galahad]

Ние сме добре запознати с езическите жертвеници и храмове на Елада и Рим, но като че ли сме малко запознати с прабългарските жертвеници и храмове от езическия период на І царство. Находки има, но като че ли проблемът е по-скоро с липсващата информация от средновековието за извършваните ритуали. Тъй че за съжаление в по-голямата част това, което ще може да се каже извън видяното може да се почерпи основно от откъслечни сведения и предположения най-вече на сравнителни данни.

Макар да имаме вече тема за религията на прабългарите, смятам че ще е добре да обърнем повече внимание на интересната, но не толкова позната за прабълг. жертвеници и капища.

Жертвеник намиращ се в музея в Силистра.

Жертвеник намиращ се в музея в Силистра.

Прикачени файлове: Жертвеник от Бургаския арх. музей и ханското капище в Плиска.

Интересното е, че храмовете и жертвениците имат една и съща форма - квадратна. Обикновено има 2 вписани един в друг квадрата, които понякога може да са вписани в квадрат или правоътълник. Квадратите на жертвениците се пресичат от един или няколко улеи, като има и камера.

Тази структура е залегнала и в запазените основи дори на Големия хански храм на Плиска. В центъра има изграден квадрат - най-вероятно върху него се извършвал самият ритуал. Около този квадрат следват два външни квадрата, също вписани един в друг, като при външния е имало притвор или долепена пристройка, като сградата добива правоъгълна форма. В този си вид тя прилича на двата жертвеника от силистренския музей, където квадратите заедно с камерата също образуват правоъгълник. Между външния и средния вписани квадрата на ханското капище в Плиска също има изградена тухлена камера.

Какъв е бил точно обряда е трудно да се каже. Знае се, че бъргарите принасяли в жертви животни - кучета, овце и волове. Пак може да се предположи, че в камерата се събирала кръвта.

Възможно е заради квадратния център храмът да е свързван от виз. автори с гумно - място за вършеене, макар че то по-скоро има формата на кръг (макар че обикновено има други становища за споменаваното от виз. автори гумно).

[Frujin Assen]

А по впроса за Тангра, негови ли са светилищата? Има ли как да разберем на кого са посветени?

[resavsky]

Храмовете са пълни копия на сасанидските храмове на огъня.

[bggeneral]

Храмовете са пълни копия на сасанидските храмове на огъня.

Да, на мен също ми направи впечатление връзката със сасанидските храмове и зорастризма.....

[КГ125]

Ще дадете ли аналогиите? Ако може и с образен материал. Защото това е доста важна прилика

Редактирано Ноември 20, 2008 от КГ125

[RIZAR]

Жертвениците на аланите са същите само ,че са с кръгла форма.

[resavsky]

Ще дадете ли аналогиите? Ако може и с образен материал. Защото това е доста важна прилика

http://www.world-heritage-tour.org/asia/ce...leyman/map.html

[resavsky]

http://www.persia.org/Iran_Images/yazd9.gif

А така приблизително е изглежадла един персийски храм на огъня.

[Хърс Златния]

http://www.persia.org/Iran_Images/yazd9.gif

А така приблизително е изглежадла един персийски храм на огъня.

Предполагам, не смяташ, че тубата с нафта, също е един от неизменните атрибути на персийските храмове на огъня.

Шегувам се.

Но в горния линк (http://www.world-heritage-tour.org/asia/ce...leyman/map.html) не видях къде точно е "копието" на прабългарските храмове и жертвеници.

Струва ми се, че отново залитаме нанякъде. Средният път, както казва Галахад, ни е непознат.

Поздрави

[resavsky]

Мисля че ясно се различават двата вписани квадрата.

[Хърс Златния]

Мисля че ясно се различават двата вписани квадрата.

Очаквам и други впечатления.

Може би бъркам, но поне аз "ясно различаващи се вписани квадрати" на твоя "сасанидски" сайт не виждам.

[Frujin Assen]

Я дайте малко повече картинки на сасанидски храмове.

[resavsky]

http://www.cais-soas.com/CAIS/Religions/ir...fire_temple.htm

Предполагам че английския няма да е особен проблем за никой.Не е лошо ако някой може да пусне схеми на светилищата от Плиска/Абоба и Дръстър.

[nik1]

Ние сме добре запознати с езическите жертвеници и храмове на Елада и Рим, но като че ли сме малко запознати с прабългарските жертвеници и храмове от езическия период на І царство. Находки има, но като че ли проблемът е по-скоро с липсващата информация от средновековието за извършваните ритуали. Тъй че за съжаление в по-голямата част това, което ще може да се каже извън видяното може да се почерпи основно от откъслечни сведения и предположения най-вече на сравнителни данни.

Макар да имаме вече тема за религията на прабългарите, смятам че ще е добре да обърнем повече внимание на интересната, но не толкова позната за прабълг. жертвеници и капища.

Жертвеник намиращ се в музея в Силистра.

Жертвеник намиращ се в музея в Силистра.

Прикачени файлове: Жертвеник от Бургаския арх. музей и ханското капище в Плиска.

Интересното е, че храмовете и жертвениците имат една и съща форма - квадратна. Обикновено има 2 вписани един в друг квадрата, които понякога може да са вписани в квадрат или правоътълник. Квадратите на жертвениците се пресичат от един или няколко улеи, като има и камера.

Тази структура е залегнала и в запазените основи дори на Големия хански храм на Плиска. В центъра има изграден квадрат - най-вероятно върху него се извършвал самият ритуал. Около този квадрат следват два външни квадрата, също вписани един в друг, като при външния е имало притвор или долепена пристройка, като сградата добива правоъгълна форма. В този си вид тя прилича на двата жертвеника от силистренския музей, където квадратите заедно с камерата също образуват правоъгълник. Между външния и средния вписани квадрата на ханското капище в Плиска също има изградена тухлена камера.

Какъв е бил точно обряда е трудно да се каже. Знае се, че бъргарите принасяли в жертви животни - кучета, овце и волове. Пак може да се предположи, че в камерата се събирала кръвта.

Възможно е заради квадратния център храмът да е свързван от виз. автори с гумно - място за вършеене, макар че то по-скоро има формата на кръг (макар че обикновено има други становища за споменаваното от виз. автори гумно).

По желание на Resavsky

http://www.kroraina.com/pliska/pl_3_2.html

http://www.kroraina.com/brentjes/

Тодор Чобанов -стр.78 "Български владетелски имена и представителни триделни сгради от района на Кавказ":

http://www.historymuseum.org/upload/fck_ed.../Izvestia17.pdf

[Galahad]

Мнението, че прабълг. храмове са зорастрийски е доста популярно, тъй че нека хвърлим един поглед по въпроса. Връзката иде от това, че двата вписани квадрата наподобяват 4храмовете на огъня". Истаствено в центр. квадрат е огънят.

Особеното е, че в центъра има квадратен подиум, на който стои голям съд приличащ на чаша със столче, в който гори огън.

Но при храмовете на огъня квадратната форма не е чак толкова строго следвана.

По-скоро имаме наблягане на 4 колони в ъглите, на които също е можело да гори огън.

Отделно, че в Персия храмовете може да са зикурати.

[Galahad]

Но да се върнем на "чашата".

Основата наистина прилича, но от "чашите" - ни следа.

А също и от изображението на Ормузд

Иначе "Мадарския конник" можеше да изглежда и така:

[Galahad]

Нямаме намерени такива по-големшки чаши:

Освен това базата също е на нива:

"Чашата" разбира се може да не е от метал, а да речем от камък. Но тъй или иначе нашите жертвеници определено се различават от това което е в или около храмовете на огъня. А и за принасянето на животни в жертва си имаме сведения.

[resavsky]

Галахаде други по-близи паралели от зорастрийските храмове на огъня намираш ли?

[протобългарин]

Ами, вижте кушанския храм в Сурх-Котал и партянските храмове, те се на принципа два вписани четириъгълника.

[Frujin Assen]

Доста са близки персийските и българските храмове. Протобългарин, дай малко повече подробности за религията на партите и кушаните. То и българския е като съд, интересно има ли следи от огън по светилищата открити у нас?

[emilia_n]

Като разгледах посочените от вас снимки ми направи впечатление приликата между сасанидските квадратни храмове и храма Кааба в Мека. И той ли е бил посветен на бога на огъня преди налагането на исляма?

[ISTORIK]

"Кааба" означава куб.

Най-святото място в централния храм на мюсюлманите, джамията Ал-Харам в Мека. В предислямската епоха Кааба е център на религиозно поклонение на множество (според легендите 360) племенни божества на арабите. В исляма е популярно преданието, че храмът е въздигнат от пророк Ибрахим и неговия син Исмаил на мястото, където някога е било първото светилище, съградено от Адам. През 632 г. Кааба е превзета от Мохаммед и неговите сподвижници, дошли отново в Мека от Медина - те унищожават символите на идолопоклонничеството и я превръщат в център на поклонение на Аллах. Кааба е с кубична форма и има вграден черен камък с метеоритен произход. Мюсюлманите вярват, че този черен камък е пропит от мъката на хората.

Кааба е център на голямото поклонение на мюсюлманите (хадж), което се извършва през дванадесетия месец от лунния календар. Поклонниците приемат храма като ръка на Аллах, до която те трябва да се докоснат в ритуална чистота. Отпиват жива вода от намиращия се до храма извор Земзем. Пророкът Мохаммед установява кибла, т. е. посоката, в която е обърнат мюсюлманинът по време на молитва – той следва да е с лице към Кааба.

http://religiology.org/

[Galahad]

Някои май не погледнаха линковете, които е дал nik1.

Плиска - цитаделата и Тронната зала върху основите на Големия дворец

Скица на основите на храмове в Плиска, Преслав и Мадара

Жертвеник от Плиска

Огънят има роля в много религии, но въпросът е дали при прабългарите е имал такава водеща роля като в Персия. Иначе огън е имало и в тракийския култ, и в храма на Веста в Рим, при друвногръцките хекатомби. Въпросът е, че нашите жептвеници са си вписани четириъгълничи, но има камера, а камера има дори и в храма в Плиска. Каква е била функцията може само да се предполага, но в храмовете на огъня не се виждат нито такива жертвеници, нито камера.

[RIZAR]

Ако се допусне етнокултурно изравняване между хуни и българи, като по такъв начин се включат и цитираните по-напред сведения за хунски покръствания през VI в. по Кимерийския Боспор (Северното Черноморие), то тогава кръгът на свидетелствата би се увеличил. Предпазливостта обаче изисква първо да бъде направено внимателно проучване дали хуните на покъстения от византийците вожд Грод (Гродас) имат нещо общо с българите. Макар в някои по-нови съчинения да се настоява за такава генетична близост, абсолютното тъждество на боспорските хуни и воините на Аспарух не е доказана окончателно, макар да е много вероятна. Сведението за почитането на идолите в покръстването на Грод обаче обяснява мотива при задигането на медни статуи от страшния български вожд Крум. Те са му трябвали като идоли. За значението на такива медни статуи в езическия култ на населението от Балканския полуостров преди идването на българите свидетелства цитираният вече Йоан Малала в "Хронография": "Когато Север отишъл във Византион и видял, че местоположението на града е хубаво, възстановил Визопол и основал обществена баня, наречена Зевксип понеже там, в средата на т.нар. "Тетрастоа" се намирала медна статуя на слънцето, под която написал митичното име на слънцето - на бога Зевксип - защото траките наричали така слънцето."

Идолите - образите или кумирите, както се наричат в старобългарската книжнина, очевидно са били статуи, пред които българите са извършвали жертвоприношенията, кланяйки се, какъвто пример съществува за солунските българи, почитащи една мраморна статуя. Определена част от археологическите данни потвърждава подобно предположение.

Ст. Чурешки "РЕЛИГИЯ, ИСТОРИЯ И ПРОПАГАНДА"

Някой случайно да знае ,че храмът намерен на остров Рюген ,където СЛАВЯНИТЕ са почитали бога Свентовит има същата форма на вашите "СРЕДНОАЗИАТСКИ" ,а някои да са чели за арабските извори да знаят случайно ,че славяните са имали и каменни светилища , подобни на тракийските от Татул и Перперикон ???

Абе ,да не би Дарий и сие да отидоха та направиха храма на славяните или пък дойдоха и направиха Перперикон и Татул . Да не говорим ,че има и келтски храмове подобни на два правоъгалника ,един в друг , има и такива ранни църкви -

Наличието на два олтара и квадровият градеж от масивни каменни блокове превръщат храма в уникална находка без аналог в България. Интересното е, че римският храм в Титси /Англия/ по вид, градеж, датировка и разположение напълно съответства на нашия.

Античничния храм, разположен в местността "Манастир Свети Никола" е строен в края на II - началото на III век по времето на династията на Северите. Той представлява квадратна сграда с външни размери 6,20 на 6,20 m. Строителството е било изпълнено в opus quadratum с добре обработени квадри свързани с железни скоби тип "лястовича опашка". Храмът е изпълнен в тип "храм с анти" с две колони, като входът е разположен от запад. Пред входа са изградени два квадратни олтара - северен и южен с размери 2 на 2 m. Плановата схема и наличието на двата олтара пред входа на храма имат единствен паралел с подобна култова сграда, разкрита през 1936 г. в град Титси, Великобритания.

Уникалността му се състои в това, че докато зидовете на храма в Титси са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан, то този в град Годеч е изграден в квадрова зидария без спойка и представлява единствен по рода си храм от този вид в Европа, открит до сега. Този храм представлява част от римско селище, разположено в непосредствена близост на площ от около 60 дка. По всяка вероятност селището е възникнало около пътна станция, обслужваща спомагателен римски път от Naisus (днешен град Ниш), през Петроханския проход, през Montana (днешен град Монтана), за Ratiaria (днешно село Арчар, Видинско). По предварителни археологически данни селището вероятно е населявано от римски военен отряд и съпътстващото го сателитно (канабно„

[протобългарин]

По темата, статия, вс.конспект от доклад на Биджиев, кабардино-балкарски археолог. Игнорирайте глупостите от сорта че "култът към огъня е бил широко разпространен при тюркските народи" и типичния за балкарските учени(за съжаление отвратителни пантюркисти) похват всичо до свързват с тюрките, като се искарват преки потомци на кубратовите българи, които естествено също били тюрки, дрън-дрън-ярина, но това е положението!

Раздел

« XVII "Крупновские чтения"

http://www.nasledie.org/v3/ru/?action=view&id=142125

Х.Х. Биджиев - Святилище из Хумаринского городища

[74]

Х.Х. Биджиев (Черкесск)

Многолетними исследованиями Хумаринского городища открыты разнообразные постройки и собран богатый археологический инвентарь. Большой интерес среди них представляет святилище, открытое около северной стены в 1974 г. Постройка в плане квадратная, площадью - 6,20х7,00 м; она была возведена без фундамента из обработанных каменных блоков. В центральной части ее был выделен внутренний квадрат площадью 2,40х2,50 м, т. е. постройка имела две ограды, вписанные одна в другую, и представляла собой квадрат в квадрате. После внутреннего квадрата земляной, со следами угля, золы. Площадка между внутренними квадратом и восточной стеной постройки была вымощена каменными плитами и ориентирована в сторону летнего восхода солнца. Вход был сооружен в юго-западной стороне, откуда к постройке вела лесенка, имевшая несколько ступенек. В предыдущих публикациях мы (Х.Х. Биджиев и А.В. Гадло) обоснованно сопоставляли его с Зорастрийскими храмами и святилищами. Но не исключено и другое, а именно: древнеболгарское население могло соорудить святилище по типу иранских памятников, тем более, что [75] культ огня и солнца был широко распространен среди тюркских народов.

Наше предположение определенно оправдано тем, что культовые памятники указанного типа известны и в других районах расселения тюркских народов, в частности, древних болгар. Так, тождественный нашей постройке храм был открыт в Плиске, который после принятия христианства был перестроен в христианский храм. По мнению болгарских археологов, он является языческим святилищем болгар.

Недавно храм, аналогичный Хумаринскому, исследован экспедицией Плетневой С.А. на Маяцком городище на Дону. По сообщению В.М. Котовича, святилище огня обнаружено также в Урецком городище в Дагестане.

Итак, культовые памятники типа Хумаринского святилища обнаружены почти во всех районах расселения тюркских народов Хазарского каганата. (Айде бе, става дума за алано-българско население, мамка ви ... пантюркистка!) Если их интерпретировать как святилища огня "Айддана", то, естественно, речь должна идти о прочном бытовании среди населения Каганата зороастрийской религии. Однако сведения об этом в письменных источниках не сохранились. Есть упоминания о проникновении в среду населения Каганата христианства, мусульманства и иудейства, но ничего не сказано о зароастрийских обрядах, бытующих среди них. Поэтому указанные памятники не очень строго можно интерпретировать как тюркское языческое святилище, посвященное богу неба и солнца - Тенгри-Хану, культ которого до сих пор бытует среди тюркских народов Северного Кавказа.

Заслуживает внимания и то, что все построенные памятники были сооружены в VIII в., что совпадает ронологически с переходом кочевников к оседлости, бурным развитием экономики, культуры, выделением феодальной аристократии, усилением центральной власти, унификацией языческой религии и принятием общего культа Тенгри-Хана.(българите бог Тангра не са познавали изобщо)