Философия на науката

[B0081]

Някои мисли относно науката.

Някъде в младежка възраст, у някои се появява стремеж към знания.

На тази възраст така или иначе знанията не са много и дадения индивид вижда едно огромно поле за "изследване".

Разбира се, най-вероятно всичко вече е открито и чрез книгите индивида вижда възможност да научи и преоткрие многото интересни неща. Но тези неща са толкова много, че няма физическа възможност да се изучат. Идва един момент, когато индивида разбира колко непостижимо е да се изучи всичко. Да, то и без това всичкото не е интересно, но дори и да приемем, че индивида задълбае в най-интересното (специализира се МНОГО тясно), пак идва момент, в който той вече знае всичко в областта си и се среща с границата между познато и непознато. Познатото е ясно, но вече вижда още колко неизвестни има.

Философския въпрос е:

До къде води пътя на знанието. Дали някой ден ще научим всичко и няма да има какво още да се изследва.

Дали ще разберем какъв е смисъла на живота?

А кога свършва този период за стремеж към знанията? Когато индивида си създаде семейство ? Или ?

Има най малко две вероятностите индивида да задълбае в най-интересното.

Единия вариант е когато индивида научава всичко по дадена област, и приема всичко наученото за даденост, дори и самия край на учението. Всъщност това е варианта когато индивида не е наистина заинтригуван от дадена област.

Втория вариант е когато индивида пак научава всичко известно до момента,но остава неудовлетворен от наученото,понеже смята че научените неща не са такива,каквито изглеждат. По този начин индивида не затваря вратата за иновации, и областа в която се специализира остава открита за целия му живот.

Обикновенно пътя на знанието води към материални облаги. Реалноста така е подредила нещата че условната "свобода",може да бъде постигната чрез материални облаги. А на човек на знанието, му е необходимо да притежава свободата,за да разполага с време, със средства и т.н.

Sirius , ако ти притежаваше знания които могат да променят хода на развитието на живот на земята.Но не би могъл да предположиш в коя посока ще се промени.Би ли предоставил знанията си?

[B0081]

Знанието и материалната облага са независими, може да се търси само знание, може и само материални облаги. Аз като говаря за знание, разбирам живото, искрено любопитство, търсене на истината. Изобщо не разглеждам знанието като инструмент за постигането на материални облаги - тук водещо е не искреното любопитство, а нещо съвсем различно. В този случай стремежа към знания ще секне с изчерпване на нуждата от материална облага (яка печалба от тотото) или изчерпване на знанието като инструмент за придобиване на материална облага. Така че пътя на знанието, който води към материални облаги .... си е път към материални облаги, а не на знанието.

А относно въпроса ти - много неизвестни има. Има примери на хора предоставили знанието си, непредполагайки последствията от това. Пък и не е чак толкова лесно да се промени развитието на живот на земята ако се отнася до т.нар. духовна част, много са се пробвали без особен резултат.

Sirius:

" Аз като говаря за знание, разбирам живото, искрено любопитство, търсене на истината."

И аз за това говоря.

Например как мога да бъда сигурен дали е истина, че силата на гравитационно превличане се променя с квадрата на разстоянието ? Единствено,за да съм сигурен аз трябва да го проверя лично. Иначе то пак ще бъде истина,но все пак аз ще знам че до тази истина ще има една малка питанка.

Само с четене и мидитиране в науката трудно може да се придобие истинското знание.

Нямах в предвид материални облаги като краен резултат.А като нещо необходимо за да се постигнат знанията.

Ако в момента на пазара бъде пуснато устройство което да струва 100 лв което да замени петрола и да покрива всички необходими нужди на едно домакинство за в бъдеще, най вероятно икономиката в целия свят ще рухне и ще настъпи хаос. Но ако това стане плавно по някакъв начин ,контролеруем процес, то ритъма ще се запази. Затова такъв продукт не може да излезне на пазара. Но някои хора да речем ще знаят за това устройство определено количество време преди той да влезне в употреба.А светът (като маса народ) няма да знае нищо. Най вероятно има неща които не е хубаво да се знаят. И за да не се знаят, ние знаем това което знаем.

Редактирано 23, 2011 от B0081

[B0081]

В много голяма степен споделям твоето виждане.

Но "необходимите нужди" са ... много относително нещо. От какво всъщност имаме нужда е въпрос, на който много трудно може да се отговори категорично.

Поне за две със сигурност мога да кажа : свободно време и уединение.

[mecho1]

Използваните термини като обективна реалност и подобни не са характерни за

моето разбиране за нещата. Използвам ги за да има по голяма вероятност да бъда

разбран, защото повечето хора вярват в обективистката епистемология.

Мисленето ни в частта
анализ е перфектно. Умеем да мислим логично. В частта избор обаче винаги
грешим. Това е естествено тъй като избора зависи от възприятията ни, а те са
винаги непълни, субективни и грешни. При избора винаги грешим, а избора се
явява основа на анализа. В такъв случай би следвало, въпреки че анализа ни е
перфектен, да сме вечно в киреча и да не можем да постигнем нищо. Човека,
въпреки неспособността си да мисли вярно е успял да създаде много сложни машини
и технологии. Как става това. Единствено на основа на опита и паметта.
Маймунския метод излиза, че е единствения чрез който могат да се правят
открития. Проба грешка това е. Няма друго и не може да има. Другото означава да
твърдим, че анализа може да опровергае избора, което е гавра с познанието. На
въпроса как може тогава да се съди дали избора е задоволително правилен и
постепенно да се усъвършенства, мога да отговоря така – чрез избори до дупка и
сравняване на различните избори. Запомняне на най удачните избори, записване и
оставяне за поколенията.

„Тесния специалист е човек, който е направил почти всички
възможни грешки в някоя тясно специализирана област от познанието.”

Нилс Бор

Дзен будизма не е привилегия на изтока. Не съм чувал по
добър коан свързан с познанието от този на великия датски физик. Какво ни помага да прозрем и как ни
просветлява това твърдение. Помага ни да разберем, че избора е сляп. Колкото
повече грешни избори са направени и запомнени, толкова по голяма вероятност има
да се направи верен избор на принципа на хитрата лисица, която не влиза два
пъти в един и същи капан. Колкото и да е хитра лисицата няма как да разбере, че
капана е капан докато не влезе в него или докато някоя друга патила лисица не и
каже. Капаните не са капани, докато не щракнат.

„Не питай старо, питай патило.”

Народна мъдрост

Единствено опита, собствен и чужд, може да повиши
вероятността за правилен избор. Опита, това са грешните избори. И верните
избори също са опит. Но те са много по малко.
Разбира се това не е достатъчно.
Нещата са по сложни, тъй като всичко се променя и дадени избори, които
са били правилни в един момент може да се окажат грешни в друг и обратно.

“Нищо не
може да се предскаже, особено бъдещето.”

Нилс Бор

Ми не може. Като нямаме точна представа за обективната
реалност, няма как да предвидим всички възможни изходи от дадена ситуация. Чрез метода проба грешка, можем да
придобиваме все по адекватни представи за обективния свят, но те винаги ще си
останат наши представи за реалността, субективни и грешни, никога няма да бъдат
едно към едно с реалността.

„Нищо не е такова каквото изглежда.”

Това пък е начина на Буда да ни каже, че представите ни за
обективния свят не са самия обективен свят.

Отразения образ на
луната в гладките води на езерото не е луната.
Това е по лесно да се разбере. По трудното е да се схване, че онова
светлото, кръгло и жълто дето го виждаме на небето нощем също не е луната, а е
нашето живо, свободно, субективно и
грешно възприятие на луната.

Редактирано Април 21, 2013 от mecho1

[mecho1]

В този пост за разлика от предния използвам релативисткия смисъл на понятията.

Затова за несвикналите ще изглежда, че двата поста си противоречат.

Противоречие няма. Има последователност. Просто мисля, че който се е замислил над

предния пост лесно ще разбере смисъла на употребените в този пост понятия.

Интересно е защо така се получава. 80 % от колегите не я
знаят математиката. Не, че не я знаят изобщо. Някои навярно знаят да решават
задачите по добре дори от мен. Други печелят математически олимпиади. Трети
може и да са истински гении. Не се познаваме. Всичко може. Но не и знаят
смисъла. Философския смисъл на математиката не го знаят. Не знаят какво трябва
да се приеме за вярно за да може въобще да има смисъл математиката заедно с
всичките и математически методи. Нещо повече, което ме вбесява съвсем.
Те не знаят, че въобще нещо следва да се приема за вярно. Мислят си, че всичко
трябва да се докаже. Ми не трябва. Има нещо, което е вярно дори и когато е грешно.

Поради това си свойство свободния избор не подлежи на доказателство. Какъв е смисъла

да доказваш нещо, което е винаги вярно. Те не знаят и математическия смисъл на думата вярно.

Вярно, като математически термин, означава нещо да отговаря на даден свободен избор.

Свободния избор е винаги тъждествен сам със себе си, което го прави винаги верен от

математическа гледна точка.

Нямам разбира се право да ги съдя, тъй като те съвсем
свободно са си избрали да бъдат заблудени. А свободния избор е винаги верен.
Разбира се ако избера свободно, че имам право да ги съдя, тогава имам право да
ги съдя.

Дори и повечето от най гениалните математици и физици,
нямащи елементарни философски познания, стават герои в парада на абсурда.

Айнщайн е пословичен пример. Най гениалния от всички
заблудени, което доказва, че заблудата ходи и по гениите. След като самия той
прави открития недвусмислено доказващи върховенството на свободния избор, и
получава Нобелова награда за тях, той продължава да си мисли, че не е възможно
свободния избор да управлява света. Най голямата чуденка за мен е как въобще му
е дошло на ума, че чрез математически методи е възможно да се изведе общата
теория на относителността. Как не се е усетил, че използвайки математически
методи, той де факто приема върховенството на свободния избор, и няма как да
докаже чрез тях, че свободния избор може да бъде подчинен на каквото и да било.
Ако беше успял да изведе общата теория на относителността, той би показал
безсмисленост на математиката, с което би опровергал извеждането на общата
теория на относителността. Опитал се е
да изведе чрез математически методи нещо неизведимо чрез математически методи.
Опитал се е да опровергае математическите методи чрез самите тях си. А може би
се е усетил, но не е обърнал внимание на усещането, и всъщност за това е по
известен от колегите си.

Не знам какъв ризънинг трябва да има човек за да си мисли, че може да
съществува абсолютен закон, който да има върховенство над свободния избор.
Свободния избор е проявление на свободата, която се явява универсалната грешка.
Универсалния парадокс опровергаващ съществуването на каквито и да било
независещи от свободния избор закони, още повече абсолютни.

Не съществуват абсолютни закони. Всеки закон е подчинен на
някакъв свободен избор. Това важи и за природните закони. Не мога да си обясня,
как има хора, които могат да си мислят, че закона може да създаде избор. Ми
нали смисъла на закона е да ограничи нечий избор. Естествено, че ако
съществуваше абсолютен закон не би съществувал никакъв свободен избор въобще.

[Шпага]

Използваните термини като обективна реалност и подобни не са характерни за

моето разбиране за нещата. Използвам ги за да има по голяма вероятност да бъда

разбран, защото повечето хора вярват в обективистката епистемология.

Мисленето ни в частта

анализ е перфектно. Умеем да мислим логично. В частта избор обаче винаги

грешим. Това е естествено тъй като избора зависи от възприятията ни, а те са

винаги непълни, субективни и грешни. При избора винаги грешим, а избора се

явява основа на анализа. В такъв случай би следвало, въпреки че анализа ни е

перфектен, да сме вечно в киреча и да не можем да постигнем нищо. Човека,

въпреки неспособността си да мисли вярно е успял да създаде много сложни машини

и технологии. Как става това. Единствено на основа на опита и паметта.

Маймунския метод излиза, че е единствения чрез който могат да се правят

открития. Проба грешка това е. Няма друго и не може да има. Другото означава да

твърдим, че анализа може да опровергае избора, което е гавра с познанието. На

въпроса как може тогава да се съди дали избора е задоволително правилен и

постепенно да се усъвършенства, мога да отговоря така – чрез избори до дупка и

сравняване на различните избори. Запомняне на най удачните избори, записване и

оставяне за поколенията.

„Тесния специалист е човек, който е направил почти всички

възможни грешки в някоя тясно специализирана област от познанието.”

Нилс Бор

Дзен будизма не е привилегия на изтока. Не съм чувал по

добър коан свързан с познанието от този на великия датски физик. Какво ни помага да прозрем и как ни

просветлява това твърдение. Помага ни да разберем, че избора е сляп. Колкото

повече грешни избори са направени и запомнени, толкова по голяма вероятност има

да се направи верен избор на принципа на хитрата лисица, която не влиза два

пъти в един и същи капан. Колкото и да е хитра лисицата няма как да разбере, че

капана е капан докато не влезе в него или докато някоя друга патила лисица не и

каже. Капаните не са капани, докато не щракнат.

„Не питай старо, питай патило.”

Народна мъдрост

Единствено опита, собствен и чужд, може да повиши

вероятността за правилен избор. Опита, това са грешните избори. И верните

избори също са опит. Но те са много по малко.

Разбира се това не е достатъчно.

Нещата са по сложни, тъй като всичко се променя и дадени избори, които

са били правилни в един момент може да се окажат грешни в друг и обратно.

“Нищо не

може да се предскаже, особено бъдещето.”

Нилс Бор

Ми не може. Като нямаме точна представа за обективната

реалност, няма как да предвидим всички възможни изходи от дадена ситуация. Чрез метода проба грешка, можем да

придобиваме все по адекватни представи за обективния свят, но те винаги ще си

останат наши представи за реалността, субективни и грешни, никога няма да бъдат

едно към едно с реалността.

„Нищо не е такова каквото изглежда.”

Това пък е начина на Буда да ни каже, че представите ни за

обективния свят не са самия обективен свят.

Отразения образ на

луната в гладките води на езерото не е луната.

Това е по лесно да се разбере. По трудното е да се схване, че онова

светлото, кръгло и жълто дето го виждаме на небето нощем също не е луната, а е

нашето живо, свободно, субективно и

грешно възприятие на луната.

След като, според теб, "изборът зависи от възприятията ни", всъщност за какъв "свободен" избор става дума? И какъв е смисълът на всичко, което си изписал по-нататък в този и в следващия си постинг за "върховенство на свободния избор"?

[mecho1]

След като, според теб, "изборът зависи от възприятията ни", всъщност за какъв "свободен" избор става дума? И какъв е смисълът на всичко, което си изписал по-нататък в този и в следващия си постинг за "върховенство на свободния избор"?

Ами имам избор. Мога когато тръгвам да се разхождам ако искам да тръгна с левия, ако искам да тръгна с десния крак напред. Както реша така тръгвам. Ако съществуваше абсолютна истина това не би било възможно. Така, че по добре прочети постовете и помисли върху това, което съм казал. Или пък ако искаш не ги чети. Имаш право на свободен избор, тъй като абсолютна истина не съществува. Моята истина си е моя. Твоята си е твоя. И в това се състои магията на живота.

[Шпага]

Мечо, наистина ли не долавяш противоречието в израза:

Зависим от възприятията ни свободен избор.

?

[mecho1]

Мечо, наистина ли не долавяш противоречието в израза:

Зависим от възприятията ни свободен избор.

?

Наистина. Разбирам какво имаш предвид, но аз не ги разбирам нещата като тебе. Според мен няма противоречие. Дори, когато избираш да се подчиниш на чужд избор, това пак е твой свободен избор.

[mitaca]

Хмм обаче според мен свободния (ти) избор не е баш свободен. Просто той е ограничен от физиката ти, (и от физиката) от биологията ни (и от биологията) и от куп други точни и не толкоз точни науки и забележи! закони. Примерно, ти можеш да избереш да полетиш (от равното имам пред вид, не да се хвърлиш пази Боже от някъде), ама няма да можеш

[vorfax]

Мечо, оспами теми, де що хвана, а подминаваш нарочните за твоите мисли. Ето за свободния избор: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15052

[sirius]

Оооо, тук се е завързало свободно лафче за свободния избор.

Зависим от възприятията ни свободен избор.

Израза "свободен избор" визира свободното волеизлеяние (настръхвам от правни тирмини, но това е термина).

Този който избира, никой не го ограничава в самия избор. Избора е абстрактно понятие - съществува само и единствено в главата на избиращия, не е нещо материално. Така че, Митак внимавай , аз(и всеки) мога да избера да полетя от където си река - това е свободния избор.

"Зависимоста" на свободния избор вече идва от външната среда. Аз може свободно да избера да полетя (дотук няма ограничения - пълна свобода), но може да не стане по куп независещи от мен причини, включително и гравитацията.

Всъщност колегата визира нещо друго със "зависимоста". Писах го тук малко по-подробно. Но накратко, възприятията са един от основните източници захранващи мисълта. Ако нямаме възприятия - нямаме мисъл. Или още по-накратко че нещо не ми се пише - възприятията дават разнообразието от опции за избор. Знанието е частен случай на възприятието. Т.е. ние правим абсолютно свободен избор, в рамките на възприятията си. Казват, че имало нещо в нас, което може да следи мисълта и възприятията, та то може да си даде сметка, че колкото и свободен избор да прави, той е ограничен. Самия избор е ограничен само от възприятията (тук влиза и мисъл и памет). А проявата на избора може да е ограничена и от куп други безумни неща като гравитация, маса и пр.

Та, аз също не можах съвсем да схвана единството в двата му поста,

но конкретно в този израз не виждам противоречие. Но той е такъв само за най-дървените философи За другите им идва прекалено дървен

_______________________

цъкнах на линка на vorfax и що да видя - мой пост, който противоречи на този.

Та искам да си посипя главата с пепел, да се покая и поправя.

Ако сме стигнали до идеята за 12 пръста, вече нищо не ни ограничава ДА НАПРАВИМ избора да имаме 12 пръста на ръката. Той само няма да се прояви, реализира. Поне досега не знам да се е реализирало, но току виж някой ден...

Редактирано Април 21, 2013 от sirius

[mitaca]

Сириус, не си посипвай главата с пепел, просто и ти си субективен, а може би и идеалист. Тогаз си направил свободния избор да пишеш едни неща, ся си си направил свободния избор да пишеш противоположни , к'во толкоз - просто е .

[sirius]

Така е Митак,

Но е ярък и далеч не рядък пример на ограничения от възприятията свободен избор.

[mitaca]

А сега оправдания . Не е ограничен, щото сам ти си правиш (т.е. имаш) възприятията или тогаз не е свободен (гадните ми възприятия ме накараха сега (или тогаз) да пиша глупости). Абе въобще таз философИя е много....удобна!

[mecho1]

Хмм обаче според мен свободния (ти) избор не е баш свободен. Просто той е ограничен от физиката ти, (и от физиката) от биологията ни (и от биологията) и от куп други точни и не толкоз точни науки и забележи! закони. Примерно, ти можеш да избереш да полетиш (от равното имам пред вид, не да се хвърлиш пази Боже от някъде), ама няма да можеш

Така е от твоя гледна точка. Явно така мисли и Шпагата. Вижте сега как изглежда през моите очи. Как станах идеалист. Ами любопитен съм. Искам да си обясня как е устроен света. Чета книги и лаптопа. Обаче нещо все не ми се връзваше. Не че съм прост. За ограниченията на рационалното мислене знам още от малък, а вече съм по нанадолнището. Субективен идеалист станах, когато по съвет на няколко мъдри човека, с които ги нищя темите за мирозданието, започнах да си записвам мислите на хартия. Но моите си мисли, необременени от това, което съм прочел. Защото прочетеното са чужди мисли, а те ограничават силно (чуждите мисли имам предвид).

Ето едно от нещата, които написах по този въпрос. То обяснява до голяма степен моята гледна точка по въпроса за волята, "закона" и свободния избор.

Воля и закон

Волята създава закони. Закона не може да създаде воля. Волята е първична. Ако беше първичен закона не биха съществували воли, тъй като той не може да ги създаде. Върховенството на закона е несъвместимо със свободния избор, волята, греха и живота. Закона ограничава избора. Върховния закон, не допускайки грешки и престъпления, практически забранява избора и е напълно несъвместим с живота. За тези, които си мислят, че съществува върховен закон, живота се явява парадокс, който те не могат да обяснят. Единственото възможно не парадоксално обяснение на съществуващия свят минава през върховенството на абсолютната свобода ограничавана единствено и само от сблъсъка и сътрудничеството на различните съществуващи воли.

Престъпление и наказание.

Когато една воля иска да подчини други воли, тя създава закони. Тя знае, че тези закони могат да бъдат нарушавани и измисля наказания, с цел да създаде страх, който да застави другите воли да спазват закона. Тъй като свободата, грехът и "престъплението" са основните закони върху които е построен нашия свят, за да може една воля да властва над други са необходими ЗАБЛУДИ и СТРАХ. Ето защо съществуват голямо затопляне, малко застудяване, свински грип, птичи грип, календар на маите и хиляди други знайни и незнайни.

[mecho1]

А сега оправдания . Не е ограничен, щото сам ти си правиш (т.е. имаш) възприятията или тогаз не е свободен (гадните ми възприятия ме накараха сега (или тогаз) да пиша глупости). Абе въобще таз философИя е много....удобна!

Философията за това е философия за да е удобна. Идеите за извеждане на мирозданието от възможно най малък брой първоначални допускания и безумно сложна логика са меко казано вредни. Това само по себе си ЗОВЕ за отдалечаване от практическия опит, а точно привържениците на тези идеи обикно вено призовават за практичност. Защо трябва да са малък брой допусканията. Нали точно това са умишлените грешки. Нали точно грешките са свободата, която води към прогрес. И към регрес може да води, но едно е сигурно, безгрешното логическо мислене води единствено и само до запазване на статуквото.

"Колега ти не мислиш, ти си просто логичен" Нилс Бор

"Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област." Нилс Бор

Ето цитат от нета

"Спорътт между Бор и

Айнщайн става център на оживени дискусии на петия конгрес на физиците

през 1927 г, организиран от Ърнест Солве.

Какви са разногласията:

Айнщайн настоява за запазването в квантовата физика на принципите на

детерминизма на класическата физика и тълкуването на резултатите от

измерванията като „несвързани с наблюдателя“ (на анг.: „detached

observer“). Според Айнщайн има някакви скрити променливи, с чиято помощ

да се прогнозират резултатите и квантовата физика да може да се

определи.статистически

Бор настоява за принципно недетерминирания, статистически характер

на квантовите явления и неотстранимостта на ефекта от измерванията.

Айнщайн: „Бог не играе на зарове“

Бор: „Не казвай на Бог какво да прави“

Айнщайн:“ Наистина ли мислите, че Луната съществува, само когато я

погледнете? „

Физиците се разделили на лагери. На страната на Айнщайн бил Планк и

Шрьодингер, а на Нилс Бор – Хайзенберг, Борн, Дирак.

Същината на спора е това: Дали наистина светът се управлява от

неопределеността или ние просто не познаваме някои свойства на

микрочастиците, които ако успеем да измерим ще можем да предвидим

поведението им във всяка конкретна ситуация."

край на цитата

"Вашата теория не е достатъчно безумна, за да бъде вярна" Нилс Бор

И понеже гледам младия колега който е писал в началото се е аргументирал и с политика, и аз да не остана назад.

Замислял ли си се защо политиците призовават към разумност и логично мислене ???

Редактирано Април 22, 2013 от mecho1

[mitaca]

Мечо писа: Човека, въпреки неспособността си да мисли вярно е успял да създаде много сложни машини и технологии. Как става това. Единствено на основа на опита и паметта.

Такааа, сега малко химия . Как ще коментираш Периодичния закон на Менделеев, по известен (погрено), като Таблицата на Менделеев, формулиран във време, когато не е имало КМ? Както прогнозиране на неоткрити още елементи (като екасилиция) и разместване на други? И това ли е станало по 'маймунския' метод на (или)пробата и грешката

Мечо писа: Маймунския метод излиза, че е единствения чрез който могат да се правят открития. Проба грешка това е. Няма друго и не може да има. Другото означава да твърдим, че анализа може да опровергае избора, което е гавра с познанието.

Не разбрах точно какво разбираш под маймунски метод, но точно ПЗМ показва, че и чрез анализ могат да се правят открития. Точно анализа на Менделеев опровергава 'избора' на тези преди него.

[mitaca]

Мечо писа: Воля и закон Волята създава закони. Закона не може да създаде воля. Волята е първична. Ако беше първичен закона не биха съществували воли, тъй като той не може да ги създаде. Върховенството на закона е несъвместимо със свободния избор, волята, греха и живота. Закона ограничава избора. Върховния закон, не допускайки грешки и престъпления, практически забранява избора и е напълно несъвместим с живота. За тези, които си мислят, че съществува върховен закон, живота се явява парадокс, който те не могат да обяснят. Единственото възможно не парадоксално обяснение на съществуващия свят минава през върховенството на абсолютната свобода ограничавана единствено и само от сблъсъка и сътрудничеството на различните съществуващи воли.

Гениално не, а просто банално.....противоречие . Извеждаш това: Ако беше първичен закона не биха съществували воли, тъй като той не може да ги създаде. Базирайки се на това: Закона не може да създаде воля. От друга гледна точка, след като волята създаде закон, а този закон ограничава избора и не може да създаде воля, значи по твоята логика (според мен) след създаването на закона вече няма воля (или има само една - първичната дето е създала закона. След като няма закони (има абсолютна свобода), на значи ли, че няма и воли. Т.е. имаме абсолютна свобода, което води до липса на закони, след като нямаме закони, нямаме и воли които да ги създават?!

Мечо писа: Престъпление и наказание. Когато една воля иска да подчини други воли, тя създава закони. Тя знае, че тези закони могат да бъдат нарушавани и измисля наказания, с цел да създаде страх, който да застави другите воли да спазват закона. Тъй като свободата, грехът и "престъплението" са основните закони върху които е построен нашия свят, за да може една воля да властва над други са необходими ЗАБЛУДИ и СТРАХ. Ето защо съществуват голямо затопляне, малко застудяване, свински грип, птичи грип, календар на маите и хиляди други знайни и незнайни.

Ахаа! В началото бе Волята, и Тя създаде Закона! После се замисли и реши, че е грешно (спрямо Нея де) други да създават закони и сътвори Наказанието. Обясни го с Престъплението да се създава нов Закон. Обясни ли обаче, защо тя е (изначалната Воля) е сътворила Закон, някоя алинея от който забранява променянето му? Тъй като свободата, грехът и "престъплението" са основните закони върху които е построен нашия свят.. Чакай сега, много закони станаха. И какъв е Закона на Свободата? не конфронтира ли това с Престъплението за което е определено Наказанието на първичния Закон на първичната Воля? Нещо пак не разбрах, хем има Свобода, хем Заблуда, че и Страх. Обясни малко по-подробно как се въвеждат (и защо) заблудите например? Кому е нужна заблудата?

[mecho1]

Такааа, сега малко химия . Как ще коментираш Периодичния закон на Менделеев, по известен (погрено), като Таблицата на Менделеев, формулиран във време, когато не е имало КМ? Както прогнозиране на неоткрити още елементи (като екасилиция) и разместване на други? И това ли е станало по 'маймунския' метод на (или)пробата и грешката Не разбрах точно какво разбираш под маймунски метод, но точно ПЗМ показва, че и чрез анализ могат да се правят открития. Точно анализа на Менделеев опровергава 'избора' на тези преди него.

Не бягам от отговор, но да продавам на краставичар краставици ми се струва глупаво. Под снимката ти пише, че си химик. Разбира се ако ми обясниш като на нехимик за какво иде реч ще коментирам. Но не мисля че това е най важното. Експеримента решава всичко, мисля че с това всички са съгласни. Резултатите от експериментите могат да се обобщят в теория. Мисля, че и тук едва ли някой ще противоречи. Сега оттук нататък са тънкостите за които водим война. Сега обяснявам моята гледна точка

Теорията до която сме достигнали, като обобщение на опита (експериментите) си има вече свой идеален фундамент. Има си свои аксиоми. Те така или иначе са субективни и идеални, но са свързани с практиката, или поне ние така си мислим, тъй като до сега всички (или преобладаващия брой) експерименти са давали резултати в рамките на теорията, която тези истини (аксиоми) определят. Сега естествено за да продължим нататък трябва да продължим да експериментираме. Обаче имаме свободен избор. Може да правим безброй много най различни експерименти. Можем да продължим логическите построения на базата на гореспоменатите аксиоми и на базата на така проведения рационален анализ да правим опити, които евентуално биха могли да потвърдят резултатите от анализа. Постъпваме да речем така. Прогнозираме аналитично на базата на тези аксиоми и правим съответните експерименти, които евентуално да потвърдят верността на нашата рационална прогноза. Ако експериментите потвърдят резултатите от прогнозата ни, ние можем да кажем, ето видяхте ли, ние рационално предвидихме и прогнозирахме откритието, преди да сме направили опитите, които го потвърждават. Такива неща стават в науката и аз не ги отричам, но това не е спор за истината. Всъщност то пак е спор за истината, тъй като експериментите биха могли евентуално да отхвърлят резултатите от нашия анализ, но това вече не е спор за истината между хората, а е спор за истината между хората и боговете (природата). И какво излиза. Ние можем да си правим всякакви рационални логически построения, но реалното потвърждение или отхвърляне на нашия анализ може да дойде само по нерационален път, примерно чрез експериментите. То всъщност рационалният спор не е въобще спор. Най много ако някой е сгрешил изчисленията, друг да го поправи, ама веднага могат по неоспорим начин да се разберат кой крив, кой прав. Предполагам, че за такъв случай говориш. Ако не кажи за какво става въпрос за да мога да коментирам адекватно.

[mecho1]

Гениално не, а просто банално.....противоречие .

Извеждаш това:

Ако беше първичен закона не биха съществували воли, тъй като той не може да ги създаде.

Базирайки се на това:

Закона не може да създаде воля.

От друга гледна точка, след като волята създаде закон, а този закон ограничава избора и не може да създаде воля, значи по твоята логика (според мен) след създаването на закона вече няма воля (или има само една - първичната дето е създала закона.

След като няма закони (има абсолютна свобода), на значи ли, че няма и воли. Т.е. имаме абсолютна свобода, което води до липса на закони, след като нямаме закони, нямаме и воли които да ги създават?!

Ахаа!

В началото бе Волята, и Тя създаде Закона! После се замисли и реши, че е грешно (спрямо Нея де) други да създават закони и сътвори Наказанието. Обясни го с Престъплението да се създава нов Закон. Обясни ли обаче, защо тя е (изначалната Воля) е сътворила Закон, някоя алинея от който забранява променянето му?

Тъй като свободата, грехът и "престъплението" са основните закони върху които е построен нашия свят..

Чакай сега, много закони станаха. И какъв е Закона на Свободата? не конфронтира ли това с Престъплението за което е определено Наказанието на първичния Закон на първичната Воля?

Нещо пак не разбрах, хем има Свобода, хем Заблуда, че и Страх. Обясни малко по-подробно как се въвеждат (и защо) заблудите например? Кому е нужна заблудата?

Не си ме разбрал, но не защото не можеш, а защото търсиш противоречие. Разбираш ли. Аз въвеждам истина, а ти се опитваш чрез рационални аргументи да я обориш. Не, че е недопустимо, допустимо е, но ако си ми началник или господар, а аз съм подчинен. Или пък съм човек без собствено мнение. Не следва да търсиш противоречие, а следва да разбереш какво съм казал без да търсиш противоречие. След това ако не си съгласен и искаш да опонираш, да предложиш твоето виждане за да можем да ги сравним.

Ако искаш само да ти обясня какво имам предвид, тъй като е неясно задай конкретни въпроси. Така както си смесил твои тълкувания, с мои обяснения и с твои въпроси, не мога да разбера какво си разбрал, какво не си разбрал и какво всъщност питаш.

[mitaca]

Мечо писа: Не бягам от отговор, но да продавам на краставичар краставици ми се струва глупаво. Под снимката ти пише, че си химик. Разбира се ако ми обясниш като на нехимик за какво иде реч ще коментирам. Но не мисля че това е най важното. Експеримента решава всичко, мисля че с това всички са съгласни. Резултатите от експериментите могат да се обобщят в теория. Мисля, че и тук едва ли някой ще противоречи. Сега оттук нататък са тънкостите за които водим война. Сега обяснявам моята гледна точка Теорията до която сме достигнали, като обобщение на опита (експериментите) си има вече свой идеален фундамент. Има си свои аксиоми. Те така или иначе са субективни и идеални, но са свързани с практиката, или поне ние така си мислим, тъй като до сега всички (или преобладаващия брой) експерименти са давали резултати в рамките на теорията, която тези истини (аксиоми) определят. Сега естествено за да продължим нататък трябва да продължим да експериментираме. Обаче имаме свободен избор. Може да правим безброй много най различни експерименти. Можем да продължим логическите построения на базата на гореспоменатите аксиоми и на базата на така проведения рационален анализ да правим опити, които евентуално биха могли да потвърдят резултатите от анализа. Постъпваме да речем така. Прогнозираме аналитично на базата на тези аксиоми и правим съответните експерименти, които евентуално да потвърдят верността на нашата рационална прогноза. Ако експериментите потвърдят резултатите от прогнозата ни, ние можем да кажем, ето видяхте ли, ние рационално предвидихме и прогнозирахме откритието, преди да сме направили опитите, които го потвърждават. Такива неща стават в науката и аз не ги отричам, но това не е спор за истината. Всъщност то пак е спор за истината, тъй като експериментите биха могли евентуално да отхвърлят резултатите от нашия анализ, но това вече не е спор за истината между хората, а е спор за истината между хората и боговете (природата). И какво излиза. Ние можем да си правим всякакви рационални логически построения, но реалното потвърждение или отхвърляне на нашия анализ може да дойде само по нерационален път, примерно чрез експериментите. То всъщност рационалният спор не е въобще спор. Най много ако някой е сгрешил изчисленията, друг да го поправи, ама веднага могат по неоспорим начин да се разберат кой крив, кой прав. Предполагам, че за такъв случай говориш. Ако не кажи за какво става въпрос за да мога да коментирам адекватно.

Виж с'я, време имам (но не чак толкоз), желание тоже, ама в нашия форум можеш да видиш, да прочетеш и да анализираш (пардон, това позволено ли е на субективните идеалисти?) 'фундаменталните' закони на химията. Не, не съм химик, учих за това.....някога. Моето мнение е (нали не те обиждам, не ми е това целта), че с математиката трудно се оправяш, камо ли с таз ....сложна материя....химията . Експеримента не решава, НО....експеримента потвърждава. Дадож за пример ПЗМ именно защото анализа там изпреварва т.нар. експеримент и че не всичко е емпирично. Но да емпириката прекрасно потвърди и продължава да потвърждава ПЗМ. Нататък фамилията Кюри дали ти е известна? Аре не цялата, поне Мария Склодовска-Кюри? Носителка на нобелова награда. Тя е заложила теорията (по нейно време само хипотеза) и е загубила живота си. За физиката ще помоля колегите да помогнат, тук има много, дрънкат се за черните дупки, а не взимат отношение по таквиз... фундаментални въпроси . Химията аксиоми няма! Няма и как да има . Някои теории имат, други не, но като цяло няма аксиоми в химията . Това...как се връзва с твоята ...хмм....теория? Какво му е нерационалното на експериментите!?! Ти приемаш това за някакъв постулат...аксиома някаква. Да ама трябва да го докажеш това с примери именно от природните науки. Пак питам? Какво е ирационалното на експериментите? Страничен въпрос, накога ти да си.....експериментирал.....върху точни или природни науки?

Мечо писа: Не си ме разбрал, но не защото не можеш, а защото търсиш противоречие. Разбираш ли. Аз въвеждам истина, а ти се опитваш чрез рационални аргументи да я обориш. Не, че е недопустимо, допустимо е, но ако си ми началник или господар, а аз съм подчинен. Или пък съм човек без собствено мнение. Не следва да търсиш противоречие, а следва да разбереш какво съм казал без да търсиш противоречие. След това ако не си съгласен и искаш да опонираш, да предложиш твоето виждане за да можем да ги сравним. Ако искаш само да ти обясня какво имам предвид, тъй като е неясно задай конкретни въпроси. Така както си смесил твои тълкувания, с мои обяснения и с твои въпроси, не мога да разбера какво си разбрал, какво не си разбрал и какво всъщност питаш.

Може! Но грешката не е в мен, а в теб, според мен? Не не търся противоречие, доказвам го! Я сега ти се опитай да докажеш, че това дето пишеш е истина. Всъщност, след като не приемаш рационални аргументи, как ще докажеш що е Истина? Ирационално ли? Ахаа, според теб има абсолютна свобода и всеки може да си плямпа/пише каквото си ще и както му харесва. Да, да, ама не, не и тук! Така, че формулирай твоя ....Закон....създаден от твоята Воля... и ще опитаме. Дай си и Твойте аксиоми, ама да са стройни и непротиворечащи една на друга. И тогаз ще се опитам да дискутирам по твоите правила, ноооо стига да има правила и да са стройни. Не, че е недопустимо, допустимо е, но ако си ми началник или господар, а аз съм подчинен. Или пък съм човек без собствено мнение. Не следва да търсиш противоречие, а следва да разбереш какво съм казал без да търсиш противоречие. След това ако не си съгласен и искаш да опонираш, да предложиш твоето виждане за да можем да ги сравним. Не, не съм ти нито началник, нито господар. Определено имаш мнение, дали е твое и собствено не мога да знам, ма знам, че не е последователно или не е изложено като хората. Да завършим едим път завинаги! За да се разберем трябва да имаме някаква обща база. Аз приемам много бази, даже и хлъзгави (в смисъл дет' не съм съвсем, а понякога въобще компетентен). Еее след като си нямаш понятие от химията (а как си с физиката?), след като имаш доста повърхностни познания по математика, след като даже въвеждаш своя си философия (там имам малко, но все пак някакви познания), как, на каква о-ва да стъпим? Въпроси да ти задавам? Ми що? В интерес на истината, малко ме интересува в какво точно се състоят твоите заблуждения. Но въпроса е принципен, дай как съм смесил моите 'тълкувания' с твоите"обяснения", че аз наистина се опитвам да тълкувам, ама не виждам каквито и да е твои обяснения. А мешавицата е, затова (според мен де), че аз все пак се опитвям да схвана обърканата ти мисъл. Ми разбий ме, покажи къде греша!

[mecho1]

Виж с'я, време имам (но не чак толкоз), желание тоже, ама в нашия форум можеш да видиш, да прочетеш и да анализираш (пардон, това позволено ли е на субективните идеалисти?) 'фундаменталните' закони на химията. Не, не съм химик, учих за това.....някога. Моето мнение е (нали не те обиждам, не ми е това целта), че с математиката трудно се оправяш, камо ли с таз ....сложна материя....химията . Експеримента не решава, НО....експеримента потвърждава. Дадож за пример ПЗМ именно защото анализа там изпреварва т.нар. експеримент и че не всичко е емпирично. Но да емпириката прекрасно потвърди и продължава да потвърждава ПЗМ. Нататък фамилията Кюри дали ти е известна? Аре не цялата, поне Мария Склодовска-Кюри? Носителка на нобелова награда. Тя е заложила теорията (по нейно време само хипотеза) и е загубила живота си. За физиката ще помоля колегите да помогнат, тук има много, дрънкат се за черните дупки, а не взимат отношение по таквиз... фундаментални въпроси .

Химията аксиоми няма! Няма и как да има . Някои теории имат, други не, но като цяло няма аксиоми в химията . Това...как се връзва с твоята ...хмм....теория?

Какво му е нерационалното на експериментите!?! Ти приемаш това за някакъв постулат...аксиома някаква. Да ама трябва да го докажеш това с примери именно от природните науки.

Пак питам? Какво е ирационалното на експериментите?

Страничен въпрос, накога ти да си.....експериментирал.....върху точни или природни науки?

Може! Но грешката не е в мен, а в теб, според мен? Не не търся противоречие, доказвам го! Я сега ти се опитай да докажеш, че това дето пишеш е истина. Всъщност, след като не приемаш рационални аргументи, как ще докажеш що е Истина? Ирационално ли?

Ахаа, според теб има абсолютна свобода и всеки може да си плямпа/пише каквото си ще и както му харесва. Да, да, ама не, не и тук! Така, че формулирай твоя ....Закон....създаден от твоята Воля... и ще опитаме. Дай си и Твойте аксиоми, ама да са стройни и непротиворечащи една на друга. И тогаз ще се опитам да дискутирам по твоите правила, ноооо стига да има правила и да са стройни.

Не, че е недопустимо, допустимо е, но ако си ми началник или господар, а аз съм подчинен. Или пък съм човек без собствено мнение. Не следва да търсиш противоречие, а следва да разбереш какво съм казал без да търсиш противоречие. След това ако не си съгласен и искаш да опонираш, да предложиш твоето виждане за да можем да ги сравним.

Не, не съм ти нито началник, нито господар. Определено имаш мнение, дали е твое и собствено не мога да знам, ма знам, че не е последователно или не е изложено като хората. Да завършим едим път завинаги! За да се разберем трябва да имаме някаква обща база. Аз приемам много бази, даже и хлъзгави (в смисъл дет' не съм съвсем, а понякога въобще компетентен). Еее след като си нямаш понятие от химията (а как си с физиката?), след като имаш доста повърхностни познания по математика, след като даже въвеждаш своя си философия (там имам малко, но все пак някакви познания), как, на каква о-ва да стъпим?

Въпроси да ти задавам? Ми що? В интерес на истината, малко ме интересува в какво точно се състоят твоите заблуждения. Но въпроса е принципен, дай как съм смесил моите 'тълкувания' с твоите"обяснения", че аз наистина се опитвам да тълкувам, ама не виждам каквито и да е твои обяснения. А мешавицата е, затова (според мен де), че аз все пак се опитвям да схвана обърканата ти мисъл. Ми разбий ме, покажи къде греша!

Това е твое мнение. Не ми се спори повече с теб. Приеми, че съм се уплашил, или по вашему, че си победил вярата ми с логика. Обаче нямам намерение да спирам да пиша. Ако имаш право да ме изгониш, изгони ме. Единият от начините за разрешаване на спора за истината е чрез насилие. Ако нямаш право, тогава не ми казвай ако обичаш какво съм можел и какво не съм можел да пиша тук. Нека модераторите по философия да решават дали да ме трият или да ме гонят. Не обичам заплахи. Нямам намерение да дискутирам нищо повече с теб.

[mitaca]

Хммм, че де видя заплахи? Ама сериозно! Никога не решавам спорове с насилие, а само с док-ва . Нооо ти пък се прикриваш срамежливо и бягаш от отговорност т.е. от дискусия с мен щото видите ли аз съм модератор, ама на химията. Твоя воля (всъщност не баш де, ама...според твоя Закон, няма друга , ма не е съвсем така). През ум не ми е минавало да ти давам някаква друга истина, освен ТВОЯТа, ама я вземи да я формулираш! Май, май там испитваш трудности и то основни .

Всъщност, що е това Право, в светлината на Волята, която създава Закона? Висветлиме ако обичаш? Ако направя емпирино приближение на Форума, Аз съм Волята, създал съм Правилата и съм Единствения и Непугрешим Съдник, който не признава друга Воля! Ти си имаш всичката абсолютна Свобода, ма мопята е много по голяма и само с едно наътискане на копчето Аз Мога, да те излича от Форума, така че, дума няма да остане от теб . Надявам се да имаш чувство за хумор ?

[mecho1]

То всъщност не е и много сложно де. Имаме дадена наука. Достигнали сме до някъде. На база на последните достижения на науката сме изградили теория. Ако искаме да се развива науката какво можем да направим. Трябва естествено както казах по горе да продължим с експериментите. Въпросът който застава в такъв случай пред учените е - какви експерименти да продължат да правят от многото възможни. В каква област да продължат изследванията си. Как може да се разреши този въпрос. Има няколко варианта. За първия споменах по горе, но в полемика и сега ще го повторя накратко и него.

1. Учените могат да предсказват чрез логически верни разсъждения на базата на досега съществуващата теория дадени предполагаеми свойства на нещата които изследват. Така предсказаните свойства следва да се проверят експериментално. Експериментите могат да потвърдят или да отхвърлят рационално изведените предсказания. Ако експериментите потвърдят логическите изводи, тогава имаме потвърждение на теорията. Ако ги отхвърлят, имаме предпоставки да се замислим за нова теория. Тук вариантите са много. Според мен най често срещания е след като се натрупат критичен брой резултати противоречащи на последната теория, да се направи опит те да се обобщят заедно с всичко дотук в нова теория. В практиката разбира се новите теории най често се прилагат успоредно със старите.

2. Учените не са длъжни обаче да правят непременно експерименти, които да са логически обосновани съгласно последната теория. Могат по техни си нерационални съображения (въображение, финансиране и неизброимо много други) да правят експерименти предизвикани от съответните нерационални мотиви. От тук нататък е същото както в точка 1.