Делото на Менделеев

[Apofis]

По точно търся информация за това как е стигнал до откриването на периодичния закон и периодичната система.

Аз успех да открия само това:

Несъмнено главната заслуга за откриването на периодичния закон и периодичната система принадлежи на Менделеев и Юлиус Лотр-Майер. Независимо един от друг те открили, че свойствата на елементите са в периодична зависимост от техните атомни тегла (маси) и правят периодична класификация на елементите, която малко се е изменила в последващите години. Менделеев публикува своята работа през 1869 г., няколко месеца преди Майер, но няма съмнение, че и двамата учени са еднакво достойни за славата на откриватели на периодичния закон. През 1882 г. Кралското научно общество присъжда медала Деви на Менделеев и Лотр-Майер.

Менделеев има заслуга не само за откриване на периодичния закон, но той също го използва като средство за научно предвиждане и предсказване свойствата на някои елементи, които не са били открити по това време. Така напр. считайки периодичността в свойствата за особено важен белег, той счел за необходимо да се разменят местата на някои елементи, допускайки че техните атомни тегла (маси) са неточно определени (Be, Os, Pt ).

Особено важен е бил фактът, че Менделеев е оставил свободни места в своята таблица на все още неоткрити елементи, като е предсказал техните свойства възоснова на мястото им в периодичната система (Sc, Ga, Ge).

Периодичният закон е бил общопризнат, въпреки че в периодичната сиситема имало някои аномалии. Така напр. оказало се че атомните тегла (маси) на Те и I,

определени по това време, са точни и въпреки това тези елементи трябва да се подредят в обратен ред (Ам(Те)=127.6 , Ам(I)=126.9). Също е положението при Co и Ni. Освен това нямало място за инертните газове, открити в края на 19-ти век. Очевидно било,че периодичността се обуславя не от атомните маси, а от нещо друго, свързано със строежа на атома.

Редактирано Март 31, 2006 от Bathory

[Guest cetonia]

kорекция> Julius Lothar Meyer.

Фамилното име е само Майер.

двамата стигат независимо един от друг до подредбата на елементите, но менделеев публикува по-рано (декември 1869). Майер публукува месец след Менделлев (януари 1870), като му посочва някои погрешно подредени елементи. Няколко месеца по-късно Менделеевв публикува преработен вариант на системата, като "предсказва" съществуването на още неоткрити елементи (решителна преднина пред Майер).

[ROCK]

ТОВЕД и ПЕРОДИЧЕН ЗАКОН

TEMA 4

Периодичен закон.Структура на перодичната система.Принципи на изграждане на периодичната система във връзка с електронната структура на атомите.

Според Периодичния закон свойствата на простите в/ва на елементите, както и съставът и свойствата на техните съединения се намират в периодична зависимост от стойността на атомните тегла(маси) на елементите.Според този закон Менделеев подрежда известните до тогава 63 елемента в периодична таблица.При определяне на техните места в таблицата освен атомните маси Менделеев взима в предвид и принципа на периодичност в техните свойства.В таблицата Менделеев оставя и празни места и предсказва че съществуват и неоткрити елементи. В периодич. с-ма в хоризонтал. отношение елемент. са подредени в 7 периода, а във вертикално - в 8 групи. Перио-дът е съвкупност от елементи чиито свойства се изменят закономерно с увеличаване на ядрения заряд.(съответно броя на електроните.При всеки период се започва изграждането на нов ел. слой. Всеки период започва с алкален метал и завършва с инертен газ.I период има 2 елемента,II и III пер. – 8 елем.,IV и V период са по 18 елемента ,VI пер.-32,VII пер. е незавършен и би трябвало да съдържа също 32 елем.Първите 3 периода се нар. малки, а другите-големи.Малките и големите периоди се различават по изграждането си. За IV и V период разликата е в това, че след алкалоземния елемент започват 10 елемента при които се изгражда d-електрон. слой и те се нар. d-елементи (преходни еле-менти).Всяка група се разделя на 2 подгрупи-главна и вторична. Вторич. групи са изградени само от преходните елементи на 4,5 и 6 период.8-вторична група се състои от 3 електрони (сумата на s- и

общия бр. на валентнит

конфигур.-ns2px (x=1 до 6). Те проявават максимална окислител. степен, която е = на

триади преходни елементи.С изясняване

строежа на атома се изясняват и принципите на изграждане на период. система. Атомния № на елемента е = на бр. на положителните заряди и на бр. на електроните на атома. Всеки период започва с елемент при който става запълване на ns-подслоя и завършва с елемент при който изцяло е запълнен np-подслоя. Всички елементи от даденa група имат еднаква електрон. конфигурация на най-външния си ел. слой. При главните под-групи валентните електрони на елемент. са от s- и p-тип и те са в най-външният им слой, а при вторичните подгрупи валентните d-електрони са в предпоследния слой. Групата в периодичната система се състои от елементи с еднаква конфигурация на външния си електронен слой но с различен брой ел. слоеве. Периодите са образувани от елементи които имат еднакъв брой слоеве, но са с различен брой електрони в най-външните слоеве. Според типа на електроните в най-външния валентен електронен слой химичните елементи са: s-елементи-имат в най-външния си електронен слой електронна конфигурация-nsx, където n-е номера на периода.При химични

реакции тези елементи отдават електрони и образуват стабилни катиони. Те са силни редуктори и директно реагират с повечето неметали, образувайки йонни съединения.Всеки период има по два s-

елемента (от групата на Li и Be). р-елементи - химични елементи от III до VIII гр. на периодичната система.

Р-елементи от II-период се различават по свойства от другите

р- елементи, защото имат малък радиус и някои от тях (по-тежките елементи) имат d-електрони. d-елементи - при тях валентните електрони са в най-външния s -ниво и d-подниво. Те образуват вторични групи на периодичната система.Те са метали, редуктори. Много от тях са химически инертни при обикновена температура to, но с ↑ на to активността им ↑.Те са активни комплексообразуватели. f-елементи

електрон. конфигурация-(n-2)fx(n-1)dyns2. Te образуват 2 семейства лантаноиди (n=6) и актиноиди (n= 7). Свойствата на лантаноидите са подобни на тези на хим. елем. от III B-група, характерна степен на окисление +III.