Зографска българска история

[Smordo]

Какво мислите за т.нар. Зографска българска история съставена от монаха Яков и в частност споменатите в нея прадревни български царе Болг, Илирика, Колада отпреди 3000-4000 години?

[Togarm]

Какво мислите за т.нар. Зографска българска история съставена от монаха Яков и в частност споменатите в нея прадревни български царе Болг, Илирика, Колада отпреди 3000-4000 години?

Някъде бях чел една много точна реплика, може и твоя да беше: "И за пореден път се сблъскваме с досадната претенция на съвременните "учени" да знаят събитията по-добре от техните съвременници и очевидци." (по памет)

Това мисля за критиките на "Зографската история" и други подобни източници.

Съответно - за самата "Зографска история" мисля само хубави работи. Но иска тълкуване и качествен анализ.

[Smordo]

Някъде бях чел една много точна реплика, може и твоя да беше: "И за пореден път се сблъскваме с досадната претенция на съвременните "учени" да знаят събитията по-добре от техните съвременници и очевидци." (по памет)

Това мисля за критиките на "Зографската история" и други подобни източници.

Съответно - за самата "Зографска история" мисля само хубави работи. Но иска тълкуване и качествен анализ.

Ц-ц-ц-ц. Помниш от мен по-добре какви към ги писал преди еди-колко си време. Добре, следва автоцитат, хахахахахаха.

“Зографска българска история” е преписана от монаха Яков в 1785 г. и публикувана в целия си текст от проф. Йордан Иванов през 1931 г. в книгата му “Български старини из Македония”. Тази история в немалка част е базирана на второто издание на “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” на далматинеца Андрея Качич Миошич. При Миошич царете Илирик, Брадилий, Болг, Брем са представени като прадревни илирийски царе, докато в “Зографска българска история” те стават български.

Андрея Качич Миошич е роден в 1704 г. в род със славно минало и с много юнашки предания, на някои от които той направил поетическа преработка. В 1720 г. Миошич се замонашил и в 1721 г. бил изпратен в град Будим, Унгария, където завършил философия и богословие. От 1730 до 1736 г. преподавал в Заострожкия манастир. В 1737 г. бил назначен като учител по богословие в град Шибеник, който по това време бил един от главните средища на францисканския орден. Преподавал 10 години, като се движел и сред обикновения народ. В хода на общуването си с хората Миошич разбрал, че на народа му трябва вяра и народностно съзнание. Почнал да събира песни, предания за юнаци и юнашки подвизи. Починал в 1760 г. През 1759 г. излиза второ издание на “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” (първото е от 1756 г.), което вече включва не 41, а 137 песни. Главната цел на съчинението била да се възпеят и припомнят славните дела и подвизите на “славинския народ” – сърби, хървати, българи, словенци. Първата четвърт от книгата съдържа баснословни далматински крале отпреди Христа и списък на римски и византийски императори и папи от славянски произход. Тези списъци липсват в първото издание на “Razgovor ugodni naroda slovinskoga”. Това дава основание на Юрдан Трифонов да счита, че “Зографска българска история” е съставена в края на 1761 г. В “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” са включени също така и разкази и песни за далматински, сръбски, български и хърватски владетели отпреди да дойдат турците. Останалите ¾ от книгата съдържат песни и разкази за Скендербег и Янко Сибинянин, за защитниците на Константинопол и за различни далматински, маджарски, венециански и дубровнишки юнаци, борили се срещу турците.

Юрдан Трифонов помества срещу откъсите от “Зографска българска история” съответните им прототипи от “Razgovor ugodni naroda slovinskoga”.

Срещу сведението за българския цар Илирик имаме: “Prvi kralj ilirički zvaše se imenom Ilirik, od koga se slovinjani Ilirici prozvaše”.

Срещу сведението за българския цар Владилий имаме: “Na 3522 po stvaranju svita Hvarani Dalmatini naseliše otok Vis. Na 3606 po stvaranju svita vladaše slovinskim državam kralj Bradilio slovinac, koji imale žestok rat s Filipom, kraljem od Macedonie, koga Bradilio dobi i pod harač podloži”.

Срещу българските царе Брем и Болг имаме: “Na 3685. Vladahu slavinskim državam Brem i Bolg, Ercezi eliti duke slovinci, i ovi porobiše Grčku zemlju”. Юрдан Трифонов е установил общо 28 заемания на сведения в “Зографска българска история” от “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” на Андрея Миошич.

Наред с това Ю. Трифонов е установил с по-голяма или по-малка сигурност още 7 второстепенни книжовни източници, ползвани от неизвестния автор на “Зографска българска история”, част от които са старобългарски. Някои извори обаче остават неясни за Ю. Трифонов. За тях той пише: “Тези книжовни извори, които и Паисий е имал под ръка, засега остават неизвестни”( Трифонов, Юрдан. Зографската българска история. – Списание на Българската академия на науките и изкуствата. Клон историко-филологичен и философско-обществен. Кн. LX. С., 1940, с. 4–7,8, 32–40).

И така, въпросните царе Илирик, Владилий, Брем и Болг не са всъщност български, а “илирийско-славянски”. Авторът на “Зографска българска история” с лека ръка ги е побългарил. Наред с това в оригинала на Миошич имаме името Брадилий, а в българската история – Владилий. Промяната явно е направена по звукова прилика със славянския глагол “владея”. Анализът, направен от Ю. Трифонов, не само елиминира възможността сведенията за въпросните “български царе” да са от наш произход, но и подсказва нещо много по-лошо – фалшификация, резултат на модното през ХVІІ–ХVІІІ век сред хърватите и дубровничаните историческо течение илиризъм, търсещо корените на южните славяни далеч преди нашата ера.

[Togarm]

Виж сега, не ми се налага да помня, щото книгите са тука в библиотеката до мен.

Сега конкретно за тази реплика - запомних я, защото и аз съм си мислил същото много пъти с голямо раздразнение, но не бях се занимавал да го формулирам като мисъл. Е, ти си го направил - Евала! Точно е.

Обаче одеве когато ти писах въобще не помнех, че тая реплика е свързана конкретно със случая "Зографска история". Беше просто мнението ми за подобни казуси по принцип.

Иначе има защо да се помни де...

[протобългарин]

Владилий го срещаме и като Бладил, мисля че при Йеромонах Спиридон, не съм сигурен, така че моля за извинение ако греша.

Искам да ви питам неща, което не ми е ясно. Има ли изворови данни за келтски вождове Болг и Брем при балканскто им нашествие. Брен в келтски значи елен.

Че има влияние на илиризма, спор няма, но дали не са се съхранили сведения за тази кимеро-келтска връзка?

[Smordo]

Владилий го срещаме и като Бладил, мисля че при Йеромонах Спиридон, не съм сигурен, така че моля за извинение ако греша.

Искам да ви питам неща, което не ми е ясно. Има ли изворови данни за келтски вождове Болг и Брем при балканскто им нашествие. Брен в келтски значи елен.

Че има влияние на илиризма, спор няма, но дали не са се съхранили сведения за тази кимеро-келтска връзка?

Мисля, че има. Със сигурност прочутата фраза "тежко на победените" я е изрекъл за първи път келтският вожд Брен, когато Рим плащал откупа в 80-те години на ІV век пр.Хр. за да не бъде опожарен от келтите. Тогава Брен сложил на везната, с която мерели златото и меча си. На протестите на римляните, той отвърнал "тежко на победените".

А за комбинацията Брен и Болг, ако не ме лъже паметта, в 271 г. пр.Хр. като келтите нахлуват в Тракия и създават келткското царство, тяхната 20 000 армия се води от Брен и Болг. Мога и да греша, но със сигурност и двете имена са засвидетелствани като келтски.

[протобългарин]

Е това вече обяснява нещата. Името Болг се е сторило прекалено "българско" на нашите възрожденци, които са го свързали с България. Каква игра на историческата случайност. Болг е съхранения кимерски, най-ранна форма на етнонима "българи" (общност от войни, китайските "булоцзи") което е синоним и на кимери, които са тохари, етнонима който келтизираните им потомци, кимврите занасят в Ирландия.

[Togarm]

Мисля, че има. Със сигурност прочутата фраза "тежко на победените" я е изрекъл за първи път келтският вожд Брен, когато Рим плащал откупа в 80-те години на ІV век пр.Хр. за да не бъде опожарен от келтите. Тогава Брен сложил на везната, с която мерели златото и меча си. На протестите на римляните, той отвърнал "тежко на победените".

А за комбинацията Брен и Болг, ако не ме лъже паметта, в 271 г. пр.Хр. като келтите нахлуват в Тракия и създават келткското царство, тяхната 20 000 армия се води от Брен и Болг. Мога и да греша, но със сигурност и двете имена са засвидетелствани като келтски.

Точно е. Въпросните "вождове" водят (доколокото си спомням) тектосаги, толистобои и трокми. Мисля че към тях имаше и скордиски, но не съм сигурен. За изредените по-горе три племена Амеде Тиери твърди, че са принадлежали към групата "белгарум", която според него мигрирала от Средна Азия. Тиери е ползвал римски източници за целта на своите изследвания.

Според ирландеца Брендан МакКонгал "брен", което по принцип означава "елен" има също така семантика и на "вожд"/"княз". Колкото до "болг", той счита че това име отразява понятие за "жрец", което впрочем се приближава плътно до теорията на Голийски за "бахликите" - "жреческа група от посветени".

Поздрави!

[Togarm]

Е това вече обяснява нещата. Името Болг се е сторило прекалено "българско" на нашите възрожденци, които са го свързали с България. Каква игра на историческата случайност. Болг е съхранения кимерски, най-ранна форма на етнонима "българи" (общност от войни, китайските "булоцзи") което е синоним и на кимери, които са тохари, етнонима който келтизираните им потомци, кимврите занасят в Ирландия.

Да, вероятно.

Моята хипотеза е че оригиналното понятие "болг" е с кимерийски произход, докато във варианта "болг/бълг" + "ар/хар" вече имаме тохарско наслагване. Нещо такова, но сега не ми се обяснява подробно.

[протобългарин]

"Моята хипотеза е че оригиналното понятие "болг" е с кимерийски произход" В тохарски бал означава голям, висок, издигнат. А вал е област, но също и владетел.

[Galahad]

Зографската история макар и не толкова популярна е доста интересен паметник. Трудно е да се каже кога се е появила, но е включена в един ръкописен сборник намиращ се в Зографския манастир който е бил съставен между 1750г. и декември 1785г. За първата дата може да съдим от включването в списъка на бълг. светци на св. Ангел Битолски, който умрял мъченически през 1750г. За втората пък от бележката на преписвача монах Яков. Проблемът е, че сборникът не е с оригитални творби на Яков, а в него е включен сбор от различни съчинения. Допълнително усложнение е, дали списъкът със светците не е компилация добавена от Яков.

Интересното е, че структурно Зографската история прилича на Паисиевата - има историческо изложение, което свършва с падането на България под турско робство и има списък на бълг. светци. За сравнение другите 2 истирии от 18век - тази на Спиридон и на Блазиус Клайнер включват и събития от периода на Осм. робство. И тъй като и Зографската история и ръкописът на Паисиевата намираме в един и същи манастир съвсем естествено възниква въпросът каква е връзката между двете истории. Като се започне от там дали при написването на едната история не е използвана другата, мине се през това двамата автори да са се познавали и се стигне до това дали не са един и същ човек. Появата на историите на Клайнер и Паисий е наистина интересно съвпадение, но паралелното и независимо появяване на 2 истории в един манастир в рамките на 20г. е вече нещо, над което да се замислим, още повече, че броят на историите не е чак толкова голям. Бъркотията става пълна и покрай това, че след анексирането на охридската архиепископия Арсений се оттегля именно в Зографския манастир ... но и в двете истории не се споменава почти нищо за съдбата на тази институция след падането на България. Иначе казано дали и двете истории не са съставени преди анексирането на Охр. архиепископия и в манастири, различни от Зографския, а по-късно да са отнесени там, тъй като там бълг. присъствие е било по силно и както архиепископът, тъй и съчиненията са били по-добре приети.

[Smordo]

Точно е. Въпросните "вождове" водят (доколокото си спомням) тектосаги, толистобои и трокми. Мисля че към тях имаше и скордиски, но не съм сигурен. За изредените по-горе три племена Амеде Тиери твърди, че са принадлежали към групата "белгарум", която според него мигрирала от Средна Азия. Тиери е ползвал римски източници за целта на своите изследвания.

Според ирландеца Брендан МакКонгал "брен", което по принцип означава "елен" има също така семантика и на "вожд"/"княз". Колкото до "болг", той счита че това име отразява понятие за "жрец", което впрочем се приближава плътно до теорията на Голийски за "бахликите" - "жреческа група от посветени".

Поздрави!

Охо, я раздуй малко повече за този Амеде Тиери. Чувам го за първи път, а пък много е интригуващо. Особено за тази група белгарум. Имат ли нещо общо с Фир Болг (народът Болг) от ирландските саги?

[Togarm]

Охо, я раздуй малко повече за този Амеде Тиери. Чувам го за първи път, а пък много е интригуващо. Особено за тази група белгарум. Имат ли нещо общо с Фир Болг (народът Болг) от ирландските саги?

Ами изглежда че имат, защото според Тиери и те идват от Средна Азия, колкото и широко понятие да е това.

Обаче времето на тяхното разселване към Европа, все още не може да се каже дали кореспондира с миграцията "фир-болг", или с миграцията на баварците "балгер", за които ти знаеш повече, защото съм научил някои неща за тях от теб.

Тиери е стар автор. Още Раковски го ползва, но никой не обръща внимание на това. Самият Тиери се е ползвал широко от латински извори, но в момента не мога да то кажа по памет кои точно. Обещавам да се поразровя, защото точно тази информация не ми е на комютъра, а на хартия, което е проблем при моята "подреденост".

Смятам че може да се направи по-скоро връзка между тях и твоите "хуни от Септимания" за които разправяше че са там още от преди Христа. Въпросните "хуни" са, ни повече, ни по-малко, онези симпатяги наречени "волки" или "волски" по келтски, които междудругото имат грозния навик да се мотаят още из Панония, вероятно останали от кимерийски времена, докато сънародниците им са отпрашили към южна Галия и впоследствие - към Ирландия. Тези "волки" се нещо като "дупе и гащи" с боите, с които заедно предприемат походите си обикновено. Интересното е че са в Панония плътно до идването на хуните на Атила, само за да му направят услугата малко по-късно като "българи" да пречукат дъртия лангобард Агилмунд и да отмъкнат дъщеря му Хилдико, оказала се "фаталната жена" за долния сладострастник Атила.

Ако вие двамцата с Брендан МакКонгал сте прави, че в келтските езици "Болг" има етимология на "жрец", положението става много интригуващо. Защото именно от Панония - от земите на "волките" тръгват ония походи на Болг и Брен към овехтялата македонска монархия, и които "вождове" по-сетне нашите възрожденци твърдо ще припознаят като български владетели, и даже "Джагфар Тарихъ" ще го признае, макар и с половин уста. Щото не се връзва с "тюркската теория", не за друго.

Известен проблем (както с прословутите "венети / венеди" е наличието на племена, отново наречени "волки / волски" на около 30 - 40 километра югоизточно от Рим, и то в една епоха, когато "Вечният град" нито е вечен, нито все още е град в пълния смисъл на думата, а се бори да оцелее сред околните градчета на латини, херники, фалиски (sic!) и всякаква друга измет трупополагаща. Може да се каже, че първите сведения за тези "волски" от Лациум, са от около 360 - 350 г. пр. Хр., тоест, след "Галската катастрофа" на Рим. Явно някои от тези "гали" са решили да поостанат в Италия, където принципно си е по-риятно, отколкото в Панония. Само не мога да разбера защо учените упорито ги смятат за италийци, като явно не са.

С някаква доза сигурност, за потомци на тези "келти" нахлули на Балканите и стопанисвали държава тук около век, може да бъдат смятани такива персони като "тракийския" жрец на траките беси Вологес, каквото име изобщо не се споменава на Балканите преди "келтското нахлуване" от III в. пр. Хр. Същите тези "келти" още преди Филип и Александър са се омешали здраво с трибалите, чиито царе нашите възрожденци отново така "нахално" присвояват като български.

Такива ми ти работи.

Поздрави!

[resavsky]

Има ли някъде в нета качен пълния текст на историята?

[zagrey]

Има ли някъде в нета качен пълния текст на историята?

Дано не прозвучи като след 2 години дъжд - качулка, но ето я "История вкратце о Болгарословенском народе" (наречена "Зографска")

Zografska_istoria.pdf

[КГ125]

Чудесно, въобще не прозвучава като след дъжд качулка )

[glishev]

Амеде Тиери май е брат на Огюстен Тиери А Огюстен цитира Амеде в началото на своята "История на завладяването на Англия от нормандците". И двамата са френски историци от ХІХ в., много начетени.

"Tribus Belgarum" си значи просто "племето на белгите". Belgarum е родителен падеж от Belgae, белги, тоест същите, за които Цезар пише Fortissimi inter Gallos Belgae - "най-силни сред галите са белгите". Това са обитателите на Северна Галия, за които и Момзен скоро след Амеде Тиери пише, че съюзът им от около триста селища има смесен келтско-германски характер и затруднява похода на Цезар из Галия.

За "българската връзка" у Белг/Болг и Брен някога е пописал Стоян Шангов, но творчеството му е само от литературен интерес. Фир Болг от ирландския фолклр не биха могли да имат нещо общо с българите по простата причина, че са митично (божествено) население на самата Ирландия, при това са живели там (според митологията) много преди прадедите на днешните ирландци. Съществува гаелска ирландска дума "bolg", която означава "търбух", а някога е означавала "чувал", "торба".

Има хипотеза, че не е невъзможно името на Фир Болг и на белгите да е с общ произход - от "belo", което (каква изненада) означава "светъл", "блестящ". Сещам се и за името на британското келтско божество, син на бога на слънцето Белен и родоначалник на много крале - Бели Маур. Разбира се, това не прави от белгите автоматично Фир Болги (но и не изключва участието на белги в келтското заселване на Ирландия), а просто свидетелства за разпространението на думата. Имаи гаелска дума "boilsc", която си значи таман "блясък" и според разни пособия може да има общ ИЕ произход с латинското "fulgor" - "мълния".

Може би най-историзиращата хипотеза за Фир Болг е, че те, заедно с Гийленгите и Дамноните, засвидетелствани в легенди представляват фолклорен спомен за три келтски групи, дошли от Британия: белги, думнони и легини (основателите на Ленстър). Белги в Британия наистина има; запазено е и името на тяхно селище от римско време южно от Уинчестър - Venta Belgarum.

Ако изобщо Фир Болг могат да се смятат за не само митичен, но и реален народ, то те вероятно имат нещо общо с белгите. Ако не друго, то поне образуването на името. Но е нелепо да се търси връзка между тях и българите, които просто принадлежат на друга историческа епоха. Разбира се, по публикациите на Веселина Вачкова може и да намерите някое бомбастично твърдение за българите от Фир Болг (както и други такива весели неща).

[КГ125]

Е, може би, може би, като догадка само, ако става дума за келтски племена, може да се търси някаква далечна връзка от времето, когато келтите са обитавали източна Европа или по-източни райони? Във всеки случай, колкото далечна, толкова и евентуална връзка..

[glishev]

Да, чисто езикови сходства с други ИЕ народи. Италийски, германски, балкански, защо не ираноезични. Евентуално славянски. И дотам.

Повечето хора се впечатляват прекалено много от дадено голо езиково сходство. Ако гръцкият бог Аполон и келтският Белен дължат имената си на общ ИЕ корен, обозначаващ белота, а пък и наистина са богове на слънцето (от което по-бело нема, това още не значи, че в Гърция и Галия се почитат едни и същи богове, нито че всяко етимологическо сходство, откриваемо и в днешния (славянски) български сочи древен българо-трако-фригийски произход на всяко любопитно културно явление. Мирча Елиаде и Клод-Леви Строс добре обясняват тези неща, ама трябва четене...

... и то четене не на гладно, защото ще вземе някой начетен, но лишен от система любител да реши, че и името на семитския соларен бог Баал има общо с индоевропейските соларни богове Белен, Бели Маур и Аполон, а току-виж се сетил да прибави и несоларната но пък близко звучаща латинска Белона, латинската думичка "bellum", която значи и "война", и "красиво" и хоп - народната етимология е готова. Всички почитат "бели" богове и им приписват връзки с войната, красотата и "белото"... защото всички са българи или поне повлияни от българите, а върховното доказателство е, че на български си имаме думичката "бело" (за беля ). "Прекрасно съответствие", както се казва в автохтонските среди. А българите, разбира се, са бели, красиви и храбри на война, нали така? Така! Разбира се, всяка думичка с "б" в началото произлиза от името на българите, така че Белен, Белг, Брен, Бран Благословени и митичните Фир Болг няма какви да са освен наши хора. Пази, Боже, сляпо да прогледа! Ама как да пази, нали и Бог е българин...

Едит:

Дори Толкин се е помайтапил с тези имена. В "Червенокосия Джайлс" селянинът получи за подарък меча, принадлежал някога на кралския предтеча и прочут драконоубиец Bellomarius, сиреч Beli Mawr от уелските легенди. Мечът се казваше Caudimordax - Опашкорезеца. Мислете за такива заядливци като мен като за Опашкорезците на историко-мистичния възторг

[Пандора]

Е, може би, може би, като догадка само, ако става дума за келтски племена, може да се търси някаква далечна връзка от времето, когато келтите са обитавали източна Европа или по-източни райони? Във всеки случай, колкото далечна, толкова и евентуална връзка..

Може би са само догадки,но аз съм останала с впечатлението/и от разни филми/ ,че ирланците вярват,че се преселват хора от Балканите например

http://www.shee-eire.com/Magic&Mythology/Kings&Queens/Nemed-Third-Wave/Page1.htm

Ето ви един Умор:

http://www.shee-eire.com/Magic&Mythology/Myths/TheLeborGabala/Firbolg/Page1.htm

[Galahad]

Може би са само догадки,но аз съм останала с впечатлението/и от разни филми/ ,че ирланците вярват,че се преселват хора от Балканите например

http://www.shee-eire.com/Magic&Mythology/Kings&Queens/Nemed-Third-Wave/Page1.htm

Ето ви един Умор:

http://www.shee-eire.com/Magic&Mythology/Myths/TheLeborGabala/Firbolg/Page1.htm

The Fir Bolg were the fourth wave of invaders to Ireland. They had been under slavery and servitude in Greece and decided to leave and set sail for Ireland which was the home of their ancestors the Nemedians.

from the Book of Leinster 1150 A.D.

Въпросът разбира се е дали става дума за българи или примерно за викинги/нормани, които са се пошляли през ХІ-ХІІв. из Балканите, като и тук са напакостили доста.

[glishev]

"Гърция" и "Испания" са места с "отвъдно" значение в ирландската митология. От "Испания" произхождат боговете. Колкото до "Гърция", тя като топос е класическо влияние през английски източници. Двайсетина години преди Book of Leinster да бъде съставена, ок. 1130-1135 англо-нормандският автор Галфрид Монмаутски пише "История на британските крале" под силното влияние на Тит Ливий и Вергилий. В стремежа си да изведе древен и благороден произход на бритите, Галфрид им приписва троянско потекло: бритите всъщност са потомци на троянски роби, разбунтували се срещу гръцките си господари след Троянската война, напуснали Гърция и стигнали дотогава безименния остров под водачеството на младия Брут, от когото остава името Британия. Book of Leinster е в очевидна зависимост от наратива на Галфрид.

"Кралят на Гърция", "Кралят на света", "Кралят на Испания", "Кралят на Персия", "Кралят на Острова на четирите бури" и "Кралят на Източните острови" са имагинерни фигури с по-скоро митологично отколкото (квази)исторично значение в ирландския фолклор, особено в цикъла за ълстърските герои. Единствените образи на донякъде историзирани владетели извън самата Ирландия (тоест схващани като смъртни, а не като вид демони или богове) са "кралят на Британия", "кралят на Сасанах/Англия" (различен от британския, което е показателно), "кралят на Алба/Шотландия", "кралят на Лохлан и Западните острови/Скандинавия" и "кралят на Франция". Общо взето ирландското човешко "ойкумене", ако мога така да го кажа, свършва с Британските острови, Скандинавия и Франция, а всичко друго е имагинерен свят на чудовища, богове и демони.

Така че нито "Гърция" е просто Гърция, нито "Испания" е просто Испания.

Скандинавците или норманите не се бъркат с Фир Болг в ирландската стара литература. Скандинавците се наричат лохланци или лохланехи - от Лохлан, Страна на езерата, както е наричана родината им. Има Черни лохланци - датчани и Бели лохланци - норвежци.

[Aspandiat]

"Гърция" и "Испания" са места с "отвъдно" значение в ирландската митология. От "Испания" произхождат боговете. Колкото до "Гърция", тя като топос е класическо влияние през английски източници. Двайсетина години преди Book of Leinster да бъде съставена, ок. 1130-1135 англо-нормандският автор Галфрид Монмаутски пише "История на британските крале" под силното влияние на Тит Ливий и Вергилий. В стремежа си да изведе древен и благороден произход на бритите, Галфрид им приписва троянско потекло: бритите всъщност са потомци на троянски роби, разбунтували се срещу гръцките си господари след Троянската война, напуснали Гърция и стигнали дотогава безименния остров под водачеството на младия Брут, от когото остава името Британия. Book of Leinster е в очевидна зависимост от наратива на Галфрид.

"Кралят на Гърция", "Кралят на света", "Кралят на Испания", "Кралят на Персия", "Кралят на Острова на четирите бури" и "Кралят на Източните острови" са имагинерни фигури с по-скоро митологично отколкото (квази)исторично значение в ирландския фолклор, особено в цикъла за ълстърските герои. Единствените образи на донякъде историзирани владетели извън самата Ирландия (тоест схващани като смъртни, а не като вид демони или богове) са "кралят на Британия", "кралят на Сасанах/Англия" (различен от британския, което е показателно), "кралят на Алба/Шотландия", "кралят на Лохлан и Западните острови/Скандинавия" и "кралят на Франция". Общо взето ирландското човешко "ойкумене", ако мога така да го кажа, свършва с Британските острови, Скандинавия и Франция, а всичко друго е имагинерен свят на чудовища, богове и демони.

Така че нито "Гърция" е просто Гърция, нито "Испания" е просто Испания.

То хубаво, обаче в "Хроника Литовска и Жмойтска" от ХVІІІ век има следното твърдение, което не ми се чини да е свързано с горепосочените от теб съображения:

"Така зле сторил Устиагес, кралят мидийски, с Кир, от неговата дъщеря и княза на персите роден, и още [бидейки] в пелените, казал на своя секретар Гаспарг да го умори, за да не царува след него. Гаспарг, като се съжалил над младенеца от царска кръв, го изпратил тайно надалеч и казал да окачат люлката му на едно дърво, за да не го види Гаспарг как умира... Така зле [постъпил] най-първият испански крал Болгорос със своя внук и [едновременно] син, който имал от дъщеря си за свой срам."

Хроника Литовская и Жмойтская. – Полное собрание русских летописей. Том 32. М., 1975, с. 40

[Galahad]

Имах пред вид какъв може да е историческия момент в легендата. Възможно е, част от норманите шетали тука (евентуално увличайки и някой друг местен българин, който по това време е поданик на императора) да са се завъртяли из Ирландия. Там разбира се не са им правили ДНК профил за да смятат дали всичко е българин, или са просто нормани чиято връзка с България е, че са пакостили на българите, а просто ги приемат като народ от мястото на на последния им гастрол. Смътните сведения за "гостите" вече са били поукрасени в духа на местия фолклор и се е получила митологичната историйка.

[glishev]

Аспандиате, може би все пак "Литовска и Жмудска". Както и да е.

Този откъс е взет все едно от Херодот или от Киропедията. А какъв ще да е този пръв испански крал Болгорос - дявол го знае. Още повече като виждам, че отгоре се говори за Астиаг от Мидия, а този Болгорос се появява отникъде, може да става дума за някаква неразплитаема и сложна грешка в текста.

Пък и аз говорех за значението на "Испания" като имагинерен топос конкретно в ирландския фолклор - и то понеже набързо се заформи мислата, че българите били споменати надеждно в ирландски изтночници, а то такова нещо просто няма. Ся, ако литовците и жмудяните са имали някакви по-други представи за Персия, Испания и тоя Болгорос, това е друга работа. В нета има няколко позовавания на Болгорос, които не дават източника. Предполагам, че литературните зависимости на "Хроника литовска и жмудска" също могат да се проследят. Приказката за този крал Болгорос освен на тразказа за детството на Кир прилича и на мотива за Персей/детето на цар Салтан - хвърлено в морето, но оживяло.