Зографска българска история

[Пандора]

На мен пък ми идват други мисли - може и да са малко фантастични.В раздела "Художници" има постнати картини на Георги Юдин и на един легендарен руски персонаж Вольга Всеславьевич,нарисуван с вълча глава и който имал магически умения,разбирал езика на животните и се превръщал в различни животни и най-вече във вълк.Този мотив с превръщане на хора във вълци съществува и в ирландските приказки и в други навярно.Не намирам нищо необичайно в това име Болг в различни варианти да бъде пренесено на запад повреме на общо индоевропейско разселване.Звучи ми даже логично.

[glishev]

Е, да, нали и аз това казвам. Става дума за езикови сходства и фолклорни успоредици по ИЕ линия. Но те нямат нищо общо с името на българите - освен ако някой фен на иранската теория не се опита да защитава мнението, че етнонимът ни произхожда от ИЕ корен със значение "светъл", "блестящ". Но по препатено правило подобно задълбаване в самия етноним не води до нищо. А и аз като тюркски привърженик не смятам, че най-ранните българи имат много общо с ИЕ езици. Още повече, "историческата" атрибуция на Фир Болг трябва се отнася към епоха, когато българи май просто още не е имало.

Да не превръщаме иранската теория в ирландска

Разбира се, има хора, които са склонни да приписват и на Артуриадата нартски/осетински произход. Та покрай тях някой прекалено запален ирански фен би могъл да си съчини пряка връзка между българите и Ирландия, но за мен това ще е само пореден пирон в ковчега на здравомислието.

[decapitator]

Тря си мно проС, за да твърдиш, че "българин" може да има ИЕ произход! Всички знаем, че названието има тотемен произход и се свързва с белката!!!

[Пандора]

Въпросът е в това,че в Зографската история се упоменава Болг като един от владетелите на тази земя,както в някои истории се изброяват и византийските императори владели българите .Разбира се преди прабългарите,но пък паралелите с "вълците" си е интересен

[Мария Русева]

On 21.11.2008 г. at 22:59, Smordo said:

Какво мислите за т.нар. Зографска българска история съставена от монаха Яков и в частност споменатите в нея прадревни български царе Болг, Илирика, Колада отпреди 3000-4000 години?

Въпросът е добър. Позволявам си да направя едно изказване: Не монах Яков пише Зографската история, той я преписва през 1785г. 

Разказва се за произхода на българите от Скандинавия и от Волга. Тонът е умерен, преобладава краткост на речта, а езикът е черковнославянски. Не се забелязва негативизъм към турското нашествие. Историята е предназначена за манастирска употреба, а не за популяризиране сред българите...

[ivany]

От този история излиза, че Тервел е покръстен и това дето го учиме за Борис - Михаил и синовете му се е случило бая по рано - в лето 703.  Телерик приема иконоборското направление на христянството и българите станали идолопоклонници от православна гледна точка. При Борис става врътка, иконоборството става ерест и той се покръства в новата вяра / в последствие ще стане православието  на Константинопол /. Нещата може и така да са били исторически, защото за Владимир - Расате общо взето няма запазени писмени данни - даже двете имена литераторите си ги връзват да им е по удобно. 

[Евристей]

On ‎30‎.‎4‎.‎2020‎ г. at 9:34, ivany said:

От този история излиза, че Тервел е покръстен и това дето го учиме за Борис - Михаил и синовете му се е случило бая по рано - в лето 703.  Телерик приема иконоборското направление на христянството и българите станали идолопоклонници от православна гледна точка. При Борис става врътка, иконоборството става ерест и той се покръства в новата вяра / в последствие ще стане православието  на Константинопол /. Нещата може и така да са били исторически, защото за Владимир - Расате общо взето няма запазени писмени данни - даже двете имена литераторите си ги връзват да им е по удобно. 

Приемайки тази  ...хипотеза (а тя е мъртво родена) трябва да заметем под килима  ...килограмите сведения за езическата религия на българите след Тервел , действията на Ювиги Крум пред Константинопол , езическите клетви и ритуали на Лъв V Арменец към Омуртаг разгневили клира ,  последвалите анти-християнски гонения в България , Бертинските летописи (Хинкмар  Реймски), Фулденски анали, "Животописи на римските папи" на Анастасий Библиотекар , писмата на папа Николай 106 глави !!!, писма на папа Адриан II , папа Йоан VIII , прюмския абат Регино(н), Хроника на Андреа Бергомат , Ксантенски летописи , Писма на патриарх Фотий , "Царе" от Йосиф Генезий , "Хронография" - от продължителя на Теофан ,  "За управление на империята" от Константин Багренородни , както и по-късни - Николай Мистик , Симеон Логотет , "Списък на българските архиепископии" от архиепископ Йоан Комнин , Теофилакт Охридски , илюстрованата хроника на Скилица , ...Замитаме и домашни извори : Синодик на цар Борил , Балшенски надпис , Старобългарски разказ , Надпис от Червен , Второ житие на Наум ,   Пространно житие на Климент Охридски (като автор претенция има Т. Охридски) Черноризец - за буквите , Тудор Доксов , Старобългарски разказ  "Чудо на Свети Георги с българина",  Апокрифите  "Видение Исаево"  "Тълкувание Данилово" и "Солунска легенда"   

Метем качествено и съвестно , но килима започва да се надига застрашително и не мож стъпиш на него...…..

Българите били до Борис Кръстител - ариани ! 

Твърдението не само е невярно , но и …….(нали?)

Кои , къде и кога са последните ариани след решенията на  Никейския събор , който ги обявява за езичници има изписано много , но....защо да се чете . Доста години преди Борис Кръстител кьорав арианин няма по света бели , но щом трябва да се оспорва това ...защо да не е с българите под носа на вселенската патриаршия .  Поне нещо в кратце да се прочете   http://www.historyworld.net/wrldhis/plaintexthistories.asp?historyid=ac61 

В  IX век от Хр. ариани няма !

On ‎30‎.‎4‎.‎2020‎ г. at 9:34, ivany said:

От този история излиза, че Тервел е покръстен и това дето го учиме за Борис - Михаил и синовете му се е случило бая по рано - в лето 703. 

Тервел може и да е покръстен , но народът му не е !  Или има сведения , че  Ринотмет е изпращал свещеници да покръстват българите , а Тервел е приел името на Юстиниан ?

 

[ivany]

„ ...килограмите сведения за езическата религия на българите след Тервел „ – само дето не казват каква е? Или ще доказваш тангризма? А в килограмите сведения има много неточности и стакмистика в превода.

Балшенски надпис – не е лошо да го видиш и прочетеш

„Българите били до Борис Кръстител - ариани ! „ – Ц – такова нещо там не пише – има разлика между арианството и иконоборството. Киевското евангелие дето го преподвързаха на скоро и от дола излезе името Симеоново си е направо арианско, но си прав -  трябва да се чете внимателно.

Никога българи (като цяло) не са приемали християнство от никого. И индивидуално (като тези българи от Манасиевата хроника) кръщавания на българи имаме до ден днешен. Който твърди обратното да представи източници. Но не като тези на Баба Али от Гъзи Нутрудинов от вчера или фанариотски фантазии от ХІV –ХVІ в.

„Тервел може и да е покръстен , но народът му не е !  Или има сведения , че  Ринотмет е изпращал свещеници да покръстват българите , а Тервел е приел името на Юстиниан ?“

А къде са сведенията за езичеството – какво е било на покръстването на Михаил?

 „писмата на папа Николай 106 глави !!“ - Първи отговор на папа Николай, според ЛИБИ  „ Igitur optime et laudabiliter in prima quaestionum vestrarum fronte regem vestrum legem christianam petere perhibеtis:” преведен не точно - „.І. И тъ(1)й предобре и похвално е, дето заявявате на първо место в своите въпроси, че вашият княз иска християнски закон.” Е с пропуски в превода и би следвало да е „  И тъй похвално е, дето заявявате на първо място в своите въпроси, стремежа на вашият крал към привеждането ( тълкуването) от нас на християнската законност (принципност).“

Самият Папа Николай заявява, че ЗНАЕ, че българите вече са кръстени преди 866г., НО българската историография „не знае” това 1144 г. по-късно.  От отговорите - „Сте се отрекли”,  „сте ги отхвърлили” и „сте се облекли” точно и пределно ясно заявяват едно кръщение и един нов начин на живот в мин.време, т.е. време ПРЕДИ 866г.

[Thorn]

Ивани, отговорите на повечето ти въпроси са дадени от Евристей, но чукча не читател.

 

[ivany]

Ще стигним и до него.

 

Всички почват от Именник на българските князе - И потомъ приде на страну Дуная Исперих князъ, тожде и доселе. Исперих князъ 60 и одино лето, родъ ему Дуло, а лет ему верени алемъ. Тервелъ 20 и 1 летъ, родъ ему Дуло, а летъ ему текучитемъ. …….Твиремъ…………. 20 и 8 летъ, родъ ему Дуло, а летъ ему дваншехтемъ. Севар 15 летъ, родъ ему Дуло, а летъ ему тохалтомъ. Кормисош 17 летъ, родъ ему Вокилъ, а летъ ему шегоръ твиримъ. Сий же князъ измени родъ Дулов, рекше Вихтунъ.

„На дело най-важният извор от езическата българска старина остава неразчетен не само защото някои отделни думи засега езиково не могат да бъдат разпознати, но и защото създадената представа според приписваните качества на Именника не съответства на фактите.“ /Именникът на българските князе,Стефан Чурешки,Издателство Сиела, София 2012/

 И въпреки сериозното изследване си остава тая дупка за наследника на Тервел.

 – Тервел по сметките управлявал от 700 до 720г. Според други от 701 до 718, а Севар от 724 до 740. Изобщо датировките са малко размити и някак си не се напасват според Именника. По Теофан през 704 се споменава Тервел за пръв път.

 „Много по-голямо политическо значение има мирният договор между един от приемниците на Аспарух и император Теодосий IIIАдрамитец. Теодосий III управлявал от края на 715 до 25 март717 г.4 и затова най-приемливо остава предположението, че договорът бил сключен през 716 г.5 Този договор се приписва на Тервел от повечето изследвачи, които предполагат, че той управлявал непрекъснато от 701 до 718 г.6 Обаче критичният анализ на сведенията на византийските и латинските средновековни автори и съвременните изследвания върху един от надписите на Мадарския конник показаха, че тази хронология на Тервеловото управление не почива на сигурни данни и че в България през 716 г. е управлявал Кормесий, който според Теофан сключил мирен договор с РИ и който договор де юре признавал българската държава.

Besevlieu. Die Protobulgarischen Inschriften. Berl., 1963, S. 60, 120—121приема, че договорът бил сключен през 717 г. без да привежда дополнителнисъображения.6 Срв.: Ф. И. Успенский. — ИРАИК, X, 1905, с. 219; Г. Баласчев. Българ-ският господар Тервел. — Периодическо списание, 57, 1898, с. 57—58; В. Н. Зла-тарски. История ..., с. 163—177; П. Мутафчиев. История на българския народ.София, 1948, с. 124—125; Ив. Дуйчев. Проучвания върху българското среднове-ковие.— Сп БАН, 41, 1949, с. 5—8; обаче: М. Соколов. Из древней историиболгар. Спб., 1879, с. 75 приема, че договорът бил сключен с Кормесий в 714 г.

 Теофан е използувал по-раншни достоверни извори, от които е черпил и патриарх Никифор 14. Поради това мъчно може да се допусне, че Теофан е сбъркал датата на този договор 15 или че погрешно го е приписал на Кормесий16 още повече, че той назовава поименно византийския патриарх Германи император Теодосий III и титулува Кормесий като господар(kyrios) на България 17. Летописецът назовава Кормесий господар (а не владетел или предводител archon, archegos, което има по-неофициален смисъл) още на едно место, когато разказва, че българите поставили за хан «Сабин, който бил зет на Кормесий, някогашния им господар» 18. Очевидно е, че Теофан не е предал погрешно името на Кормесий при този договор. Обаче единственото съобщение на същия летописец за Тервел под 718 г. като участник в заговора на Артемий (бившия император Анастасий II) срещу Лъв III Исавър следва да се обясни или с прекъсване на Тервеловото управление след 711 г. и връзките му с българите на Кубер около 715—718 г., или под влияние на създадената около Тервел легенда във връзка със събитията 705 и 711 г. 19

Срв.: Gy. Moravcsik. Byzantinoturcica, I. Berl., 1958, c. 532. Теофан завършилхрониката си около 814 г. (пак там, р. 531).15 Я. Милев. Княз Крум. — ГСУЮФ, 19, 1924, с. 60—66. Автор предполага,че договорът, за който съобщава Теофан, бил сключен в 704 г. между Тервел иЮстиниян II като предполага, че Теофан е объркал както датата на договора,така и името на българския вледетел. Това предположение обаче не е приемливо,тъй като Теофан дава два опорни пункта за датата на този договор — управлението на Теодосий III (715—717) и времето, когато на цариградския патриар-шески престол бил Герман (715—730).16 Срв. тук бел. 6.17 См.: Besevliev. Inschriften, S. 120; eiusdem. — BZ, 41, 1941, S. 289—290.1S Theoph. Chron., p. 433, 16—18.19 Срв. по-подробно за това: В. Бешевлиев. Мадарският конник, с. 71—72;Г. Цанкова-Петкова. Българо-византийските отношения ..., с. 618, 619 и посочената там литература (No I, с. 9, 97, 117—120). „

/ Античная древность и средние века, вь1п. 10, 1973г. Цанкова-петкова, българо-византийските отношения според мирните договори от края на vii до началото на ix в./

 

До тука Кротичко стъпваме на идеята, че няма съществени противоречия между Зогравската история и официалната историография, просто защото няма данни. По на там ще вкараме един стар източник който работи с оргиналите, а не преразказва - Българския господар Тервел, Баласчев, Периодическо списание на българското книжовно дружество в Средец,1896г.

 

[T.Jonchev]

On 4.05.2020 г. at 11:57, ivany said:

 Самият Папа Николай заявява, че ЗНАЕ, че българите вече са кръстени преди 866г., НО българската историография „не знае” това 1144 г. по-късно.  От отговорите - „Сте се отрекли”,  „сте ги отхвърлили” и „сте се облекли” точно и пределно ясно заявяват едно кръщение и един нов начин на живот в мин.време, т.е. време ПРЕДИ 866г.

Естествено, че знае - покръстени са предната година.

[isav]

Conversation killer... 

Шегувам се.  

[ivany]

Заимова, Р.Българската тема в западноевропейската книжнина ХV-ХVІІвек. С., унив. изд. „Св. Кл. Охридски”, 1992.

„Подробностите свързани с Юстиниановите разпри в конкретния случай не ни засягат. По-важен е фактът, че тези общувания между Цариград и Рим са отразени единствено в латиноезичните извори. Споменаването на Тервел е периферно и единствено във връзка с помощта му към императора. Кесарската му титла не е обект на разсъждения в посочените текстове, които заимстват един от друг. През следващите векове обаче българският владетел от VІІІв. Става повече от популярен като християнин.

ЛИБИ, т. 1. С., 1958, с. 404 сл.; ЛИБИ, т. 2, с. 182-257. 346 сл.; Ptolemaei Lucensi Annales ecclesiastici,  lib.  XIII,  cap.  III,  p.  948;  lib.  XVI,  cap.  XXV,  p.  958.  Bologna,  1975-1978.  (Muratori,   Rerum   Italicarum   Scriptores,   t.   XI);   Epitome   chronicorum   Casinensium   jussu   Sanctissimi Stephani papae II. Conscripta ab Anastasio seniore sedis apostolicae bibliothecario, p. 354.  (Muratori,  Rerum  Italicarum  Scriptores,  t.  II);  Anastasii  Bibliothecarii  Historia  de  vitis  Romanorum  Pontificum,  p.  151-152.  (Muratori,  Rerum  Italicarum  Scriptores,  t.  III);  За  705  г. иизворитевж. и:  Tăpkova-Zaimova,  V.  Le  voyage  de  Justinien  II  en  705.  –  In:  Byzance,  la  Bulgarie et les Balkans, Plovdiv, 2010, p. 126-140.  „

Марк-АнтониоСабелико, нар. Кочо (1436-1506)

„Следва споменаването на Тервел като първият техен християнски владетел:

  Има предание, че първият крал на българите се наричал Трeбелиус [Тервел].  Той преминал към монашески живот и оставил кралството на по-големия от двамата си сина.  Наскоро след това новият крал преминал към култа на злите демони,  пренебрегвайки бащината набожност и установения от него ред.  Трeбелиус [Тервел] не понесъл злодеянието на сина си, а като оставил дрехата на покаянието, която носил известно време, приел кралското одеяние и наказал неверието на сина си, като го лишил от зрението. Той дал на по-младия си син кралството, за да го управлява набожно и съобразно своя ред. А самият той, доволен от даденото нареждане, се върнал трайно в своя орден. /17/. Текстът за „неблагодарния” Юстиниан, който си позволил да воюва срещу своя помощник Тервел за възвръщането на имперската власт е поместен след няколко глави (Ennea.CLXXXII,lib.VI).  Авторът прави връзка с по-горното споменаване за българския владетел отбелязвайки: Требелиус, български крал (за когото вече говорихме). Следва обстоен разказ за Юстиниановите амбиции и политика с Рим. Дотук Тервел се явява „посъседски” в контекста на общуванията с Византия и изрично се цитира като първият християнски владетел на българите“.

/17/ Ennea.VIII, lib. VI, CLXXXI. / Превод Р. Заимова.

е те зора е да намерим тоя Кочо от къде е преписвал !?

[К.ГЕРБОВ]

[ivany]

Бия те с бая години – и у наше село аналогичен случай с наш Коча.

По това време кралят на България с цялото си кралство прие вярата Христова по внушение на върховния първосвещеник Николай, като изгони еретика Фотий от границите си. На този крал отдадоха забележителния пример за набожност. А той, ръководен от религиозна ревност предаде кралството на сина си, за да управлява според закона на приетата религия. Ала /синът/ като забрави бащиния завет, скоро изпадна в предишната грешка. А той /кралят/ предупреден за това голямо престъпление, за да отмъсти бързо, нападна кралството и върна сина си под своя власт. И като го върна, ослепи го. Много бързо го победи и направи крал по-младия си син Алберт. Често го съветваше да стои далеч от нещастието на брат си, да поддържа набожността и да пази бащиното наставление. А използва Варвар за пример в изповядването на истинската набожност и в същото време за утвърждаване на бащиния съвет. Нечестността на гърците обаче направи така, че българите не след дълго време се отклониха от правия път. /  Ennea.IX, lib. I, CCVII r. /

Отсъства името на владетеля

Писанието е познато и като текст на игумена на Прюмския манастир Регинон (IX-X в.) и от този на монаха Зигеберт (XI-XII). Регинон посочва година на покръстване 868, а Зигеберт – 865. И при тях отсъства името на владетеля, изписан като Rex Bulgarorum.

Ю. Трифонов дава подробен анализ на Регинон и изворите на времето. Предполага се, че до Регинон и лотарингското духовенство е стигнал разказа за ослепяването на Карломан, четвъртия син на Карл Плешиви (823-877). Според него наказанието на Карломан не било извършено в 871 г. Автори като Шафарик и Иречек избягват да споменават за ослепяване на Борисов син.

 / Трифонов, Ю., Достоверен ли е разказът за ослепяването на Борисовия син Владимир? ,Училищенпреглед, ХХVІ, 1927, No 5-6, с. 864-890./

[К.ГЕРБОВ]

Ти нали искаше да разберещ откъде тръгва приказката за покръстения Тервел? Какво се правиш сега на луд и ми показваш цитати в които сам признаваш, че не е споменато за кой владетел става дума. В този форум се изказват сериозни мнения, няма място за тарикати!

[ivany]

Не може с лошо – писах „От този история излиза, че Тервел е покръстен и това дето го учихме за Борис - Михаил и синовете му се е случило бая по рано - в лето 703. „

През уикенда докато си оправях стартера попрегледах сию книжицу „Славноболгарская история“ и там за периода който ни интересува пак излезе годината 703. Макар и близки по описание с Зогравската история – явно са преписвали от един или едни и същ източник, все пак са различни.

Бароний – книга втора споменава на 3 места Тервел цитирайки Теофан – за 702,703 и 706г. по на долу казва само българите – за 717г. Титолува го крал. И нищо повече. Има разминаване в годините - нашите историци цитирайки Теофан дават 704.

/ Бароний Ц. Деяния Церковные и гражданские от Рождества Христова до 1198-го лета. Книга 2. Века 5 - 8. – 1914. /

При Орбини нещата са други – от там са преписвали със всичка сила, или и той от същите източници, но пустата му година / 703/ за покръстването пак я няма, макар че Орбини преразказва история близка до тази на Кочо.

Орбини, Мавро .Книга историография початия имене, славы и разширения народа славянского … р - р292 – 296.

Не ми се карай ами помогни да я изровим тая година

[Янков]

Преди 5 часа, ivany said:

Не може с лошо – писах „От този история излиза, че Тервел е покръстен и това дето го учихме за Борис - Михаил и синовете му се е случило бая по рано - в лето 703. „

 

През уикенда докато си оправях стартера попрегледах сию книжицу „Славноболгарская история“ и там за периода който ни интересува пак излезе годината 703. Макар и близки по описание с Зогравската история – явно са преписвали от един или едни и същ източник, все пак са различни.

 

Бароний – книга втора споменава на 3 места Тервел цитирайки Теофан – за 702,703 и 706г. по на долу казва само българите – за 717г. Титолува го крал. И нищо повече. Има разминаване в годините - нашите историци цитирайки Теофан дават 704.

 

/ Бароний Ц. Деяния Церковные и гражданские от Рождества Христова до 1198-го лета. Книга 2. Века 5 - 8. – 1914. /

 

При Орбини нещата са други – от там са преписвали със всичка сила, или и той от същите източници, но пустата му година / 703/ за покръстването пак я няма, макар че Орбини преразказва история близка до тази на Кочо.

 

Орбини, Мавро .Книга историография початия имене, славы и разширения народа славянского … р - р292 – 296.

 

Не ми се карай ами помогни да я изровим тая година

 

Понеже по-знаещите от май не са на линия, ще се опитам да ти отговоря. Но карам по спомени.

1  Покръстването на Тервел и Българите липсва в основните исторически извори от това време - Теофан, Никифор, Беда и Анастасий. И доколкото те са преди всичко духовни лица, шанса да са пренебрегнали подобно събитие като маловажно и незаслужаваща си да се спомене, клони към по-малко от нула.

  От друга страна обаче, в средновековието има множество театрални пиеси за Тервел ( доколкото си спомням Б. Димитров говореше за повече от 270), в много от които образите на Тервел и Борис са смесени и са представяни като една личност. Така че основен кандидат за извор на подобно сведение, най-вероятно е ренесансова театрална пиеса.

На мен не ми е известна ранна хроника в която да се споменава подобно събитие и дори християнската принадлежност на Тервел е под дебат.

2 Има един период при Теофан, ( и в който попадат сведенията за Тервел),при който в хрониката си дава грешка на всичките датирания с една година. В ГИБИ тази грешка е коригирана. Освен това има и значение по какъв начин се е изчислявала годината от сътворението на света. Това също може да доведе до грешки в годините.

3 Препоръчвам ти тази тема:

 

[ivany]

„ 1  Покръстването на Тервел и Българите липсва в основните исторически извори от това време - Теофан, Никифор, Беда и Анастасий. И доколкото те са преди всичко духовни лица, шанса да са пренебрегнали подобно събитие като маловажно и незаслужаваща си да се спомене, клони към по-малко от нула.“

Напълно съм съгласен. Затова се борих с  / Българския господар Тервел, Баласчев, Периодическо списание на българското книжовно дружество в Средец,1896г./ - човеко чете и цитира текстове от изворите, а не преразказва. Та в кратце - пари, злато, подаръци и прочие почести, но ни думичка за покръстване. Направили го Кесар, трупали злато и платове, седели в църквата коляно до коляно, изпили бъчви вино и изяли едно стадо агнета. От друга страна няма и намек за езически ритуали, накрая

… „Теофан, Патриарх Никифор, Зонара и др. премълчават въпроса, но Лъв Граматик,Георг Кедрин и Иол напротив донасят ни, че тогава на Тервела била отстъпена византийската област, която по после била наречена Загора. / цитати /. Суида в словоря си пише , че Юстиниан е плащал данък на Тервиля./ цитати /………  От 720 до 753 византийски писатели нищо не ни известяват. Едничкият извор и до сега се счита списъкът на българските князе, в който се срещат само голи названия и не напълно обясними цифри. „

Интересно е да отбележим, че и по Теофан и по Зонара  в предложените цитати за случката от 719 се споменават Българите. Май последно Патриарх Никифор споменава Тервел в връзка със събитията от 711г.

От друга страна – какво правиме с оловния печат и кръста по него. „ Още един забележителен паметник свидетелства за втория български владетел. Върху неговия оловен печат е представено всъщност първото портретно изображение на българин изобщо“ (Й. Юрукова, 1978).

„Откриването на печата у цариградските антиквари,  понеже той вероятно произхожда от Цариград или от неговите околности, не би трябвало да е изненада - та нали предназначението му е да придружава Тервеловите писма, до Цариград най-често, и да удостоверява тяхната автентичност. Впрочем до 1934 г. 84 от общо 150 оловни печата в сбирката на Народния музей са купувани именно от все същите цариградски антиквари“ (Н. Мушмов, 1934).

Не е прецедент - Златен солид на  Аспарух (горната снимка). Монетата е подражание (варваризат) на солида на император Константин Погонат (на долната снимка). Снимки: от каталога на CNG – и там кръстове.

Златният медальон на кан Омуртаг, уникат, който се пази в Националния исторически музей, вече има втори екземпляр. Той се продава на търг в Ню Йорк от аукционната къща „Класик нумизматик груп” – и там кръст.

„Истинска сензация е един златен медальон на кан Крум. Той има размерите на този на кан Омуртаг и на него също е представено бюстово изображение на владетеля, но не с кръст на короната, а в дясната ръка държи бойна брадва.“ Иван Бакалов 13 декември 2019

Та тези кръстове не са за запълване на мястото. От друга страна също нито за Аспарух, нито за Омуртаг няма податки да са кръстени от вънка.

Какво остана – да си имат домашен кастелан, да се кръщават вътрешно/кланово, когато си решат. Та за това тая 703г. ми е интересна – тя е преди първото споменаване от Теофан

.

От Трета страна след 711 до 753 изворите са твърде лаконични, а Мавро Орбини,  и Зогравската история ги пълнят с всякакви личности.

 

За множеството пиеси за Тервел и развитието на мита до наши дни – това си е литература на католическата църква – има си баснописци навсякъде..

[ivany]

Петър Николов-Зиков, Ранносредновековна българия и християнството, Христянство и култура,2018

 „ ….. През 1970 г. той успява да сключи договор с турското правителство, който му дава правото да пресее пръстта от изкопните работи при строежа на моста. Две години по-късно Закос вече е собственик на огромна колекция от ценни византийски монети и печати[1], която продава срещу баснословна сума на Центъра по византинистика в Дъмбъртън Оукс (вашингтонския филиал на университета „Харвард”).[2] В колекцията на Закос има няколко предмета, свързани с българската история, но безспорно най-ценният сред тях е един оловен печат (молидовул),….. На обратната страна на печата е гравиран надпис на гръцки език, който в превод гласи:

Богородице, помагай на цезаря Тервел^[3]“

….. Със сигурност причастността на Тервел към християнството не може да бъде оспорена, тъй като възможността титлата цезар (или кесар), която той получил от император Юстиниан, да бъде дадена на езичник, граничи с абсурда. Всъщност през VII–VIII век цялата церемония по инвеститурата на цезаря вече е тясно е свързана с църковния ритуал и е нямало никакъв начин да бъде осъществена, без преди това Тервел да е бил конвергиран към християнството.[32] Според Константин Багренородни провъзгласяването на цезар се е извършвало пред залата за аудиенции на императорския дворец, където за случая се е изнасял портативен златен олтар, на който били поставяни пурпурната мантия и цезарската корона. Патриархът, в присъствието на дякони, вдигал короната, благославял я и я подавал на императора, който от своя страна я поставял върху главата на новоизбрания цезар. Церемонията включвала още молитви, палене на свещи в църквата, благославяне на цезаря и литургия. [33]

Категоричността на изворите в тази посока кара дори привържениците на „езическата теза“ да допускат, че през 705 г., непосредствено преди да бъде провъзгласен за цезар, българският владетел е бил спешно покръстен.[34] Ако обаче действително се е случило така, остава въпросът защо този забележителен акт е пропуснат от хронистите, като се знае, че покръстването на чужд владетел се смятало за най-високо достижение на византийската политика? Логичният извод е, че през 705 г. кръщение просто е нямало, тъй като, като син и внук на християни, Тервел е минал през купела още след своето раждане.[35]

[1] G. Zacos. Byzantine Lead Seals. I, Basel, 1972.[2] Ив. Йорданов. Печатът на кесаря Тервел (705-721). – В: Любословие, бр. 12, 2012, 55-63.[3] G. Zacos. Op. cit, No. 2672. [32] G. Rösch. Όνομα βασιλείς. – In: Studien zur officziellen Gebrauch Kaisertitel in der spätantiken und frühbyzaninischen Zeit. Wien, 1978, S. 33–35.[33] Constantinus Porphyrogeniti. De cerimoniis aulae byzantinae. – In: Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Bonnae, 1829-1830, I–27, 43–43, p. 217, 627.[34] N. Oikonomides. A Collection of Dated Byzantine Lead Seals. Washington, 1986, p. 159.[35] Г. Атанасов. Цит. съч., 274-279.

Какво излезе - че май има 2 печата намерени и, че Тервел е минал през купела преди 705г. най вероятно като хритиянин монотелит / съдържащ православното учение за двете природи на Христос, но признаващ само една божествена воля/, по наследство от дядо си.

[deaf]

Преди 12 минути, ivany said:

Със сигурност причастността на Тервел към християнството не може да бъде оспорена,

Ако първите българи - езическите - са били толерантни към чуждите вероизповедания,(в случая към християнството),това че хан Тервел е бил християнин,не би било пречка за тях той да ги управлява.

[ivany]

Зографската история разказва, че през 703г. хан Тервел приема християнството, изгражда манастир край Охрид, оттегля се там като се замонашва под името Теоктист.  Всъщност по отношение на имената и за случките около Тервел йеромонах Спиридон навлиза в подробности, които  липсват у Маврубир / при него липсва и годината 703/. Явно Маврубир, който се приема за общия им източник на сведения не е точно такъв.

Най-обстоен е разказът на йеромонах Спиридон, който казва, че мощите на Тервел и по негово време се намират в манастира / ?? /, и го замонашва „след оня бой“ / 706г./. Според разказа на тримата, след като абдикира, Тервел поставя да управлява по-големият му син / Тербелан/,който се опитва да върне старите езически обичаи. Тервел го снема от престола, поставя по-малкия си син/ Моисей/, който почива наскоро след баща си, и после е поставен Асен.

История во кратце о болгарском народе словенском. Сочинися и исписа в лето 1792 йеросхимонах Спиридон. Стъкми за издание В. Златарски. С.: Печатница на Ив. Г. Говедаров и С-iе., 1900, Лист 22.

Спиридон дори посочва имената на синовете - първият е бил Тербелан, а втория - Моисей. Всъщност по отношение на имената, случките и за мощите на Тервел Спиридон навлиза в подробности, които липсват у Маврубир. Спиридон Габровски използва библиотеката на манастира Нямц край Яш, за да допълни познанията си и през 1792 година успява да завърши книгата си „История во кратце о болгарском народе словенском“.

Случките от 717Г. ги приписва на Асен, което не противоречи на ЛИБИ и ГИБИ - Бароний – книга втора споменава на 3 места Тервел цитирайки Теофан – за 702,703 и 706г. по на долу казва само българите – за 717г. и по Зонара  в предложените цитати за случката от 719 се споменават Българите.  Теофан в своята Хронография не споменава наследниците на Тервел, когато описва събитията за неговото управление, както и за събитията непосредствено след това. Но по-нататък споменава мирен договор сключен по времето на Кормесий - при това по време, когато не уточнява кой е управляващ.

Всички дати в учебниците по история се почват от „Именник на българските князе“ -  че  би трябвало да е Тервел . Но от 706 до 719 не е ясно кой е, а от 720 до 753 византийски писатели нищо не ни известяват. „ Едничкият извор и до сега се счита списъкът на българските князе, в който се срещат само голи названия и не напълно обясними цифри.“

Защо скочи Еврисей на 1 Май – защото обикновено тези разкази се определят като анахронизъм и се твърди, че всъщност са пренесени събития от времето на княз Борис - Михаил и изрицитира всичкото ГИБИ ЛИБИ по въпроса. Проблемът му е, че в никой от по-близките до тези събития достигнали извор не се говори да се е случило нещо подобно, но в никой от тези извори нищо не противоречи.

Набиват на очи някои разлики:

1. Посочва се името на Тервел и на двама синове, които нямат нищо общо с познатите ни имена на Борисовите синове;

2. Не е известно княз Борис – Михаил  да е наричан монах Теоктист и мощите да се намират в манастир / ?? / ;

3. При събитията с Борис- Михаил действително има свален / дали е ослепен е друг въпрос / син, но вторият остава християнин и не умира наскоро след баща си, а създава проблеми на РИ дълги години.

[resavsky]

Ами смесили са личноститет на Тервел и Борис.Нещо типично за епохата.