Кога България е окончателно завзета от турците?

[Aspandiat]

Като гледам трите карти на Натан, тази България се е намирала на територията на Северинския Банат между Карпатите, Железни врата, Дунав и река Олта. А точно тази област е най-дълго задържаната от България територия северно от Дунава от старите й владения от времето на първите Асеневци.

За този Банат Пламен Павлов например пише следното:

"Северинският банат (Олтения, Мала Влахия) е отново български при царуването на Михаил ІІІ Шишман Асен (1323-1330). Както личи от съвременни унгарски документи, българският цар отдава отвоюваното банство като владение на своя съюзник и васал Иванко Басараба. Същата практика по-късно е многократно потвърждавана от унгарските крале, поради което изразът "бан на Северин" влиза трайно в титулатурата на влашките воеводи.

* * *

Южната прикарпатска зона, както вече стана въпрос, е поле на редица военни конфликти между Унгария и Второто българско царство. Поради малкото извори тяхното развитие и детайли са неясни. Въпреки това е обяснимо, че като заселва сакси и тевтонски рицари, по своя инициатива или тази на колонистите, унгарската държава създава нови или доразвива по-стари български укрепени центрове. Освен характерния пример с Бран, показателен е случаят с Рукер / Ротбаум (дн. Рукър), съответно: Ruffa Arbor, Rukel, Rothel, Rothbaum, Rücken и т.под. В някои паметници името означава "Червено дърво", но по-често е немски превод на бълг. "гръб", "гърбица" (срв. по-горе с хребета Гърбова в прохода Предял). Така или иначе, името на Рукър фиксира унгарско (в случая саксонско) присъствие от втората половина на ХІІІ в. В сходна светлина стои въпросът с името на Къмпулунг/Дългопол или Дълго поле. Названието на Куртя де Арджеш предава латинизирана форма, отразяваща унгарската активност в региона през ХІІІ в.

Тук не е мястото да разглеждаме подробно българо-унгарското съперничество във Влахия през ХІІІ-ХІV в. То е в ход още при Калоян, който по същата причина се подписва като "цар на България и Влахия" в кореспонденцията с папа Инокентий ІІІ. При Иван Асен ІІ около 1227-1232 г. се стига до конфликт, свързан с унгарските опити за покръстване и въвличане на куманите в политическата орбита на кралството. Както вече стана дума, през 1232 г. унгарците окупират Олтения и създават Северинския банат. За да усилят защитата на завладяната провинция, през 1247 г. тук са настанени рицарите от военния монашески орден на йоанитите. "

http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm

[Иванко Тертер]

... При Иван Асен ІІ около 1227-1232 г. се стига до конфликт, свързан с унгарските опити за покръстване и въвличане на куманите в политическата орбита на кралството. Както вече стана дума, през 1232 г. унгарците окупират Олтения и създават Северинския банат. За да усилят защитата на завладяната провинция, през 1247 г. тук са настанени рицарите от военния монашески орден на йоанитите. "

http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm

опитай се да изтълкуваш между редовете подчертания текст... какво съдържа в себе си той... и това е по времето на Йоан Асен ІІ в 1227-1232 г. Не става дума за ХV, ХVІ и ХІХ век даже... И в картите под кой латински термин са посочвани куманите, защото трябва да са посчавни в картите нали? Няма как да са се изпарили?! Давам насока, че в османската канцелария се съдържа термина "ифляк" /иллак/ ...

[natan]

опитай се да изтълкуваш между редовете подчертания текст... какво съдържа в себе си той... и това е по времето на Йоан Асен ІІ в 1227-1232 г. Не става дума за ХV, ХVІ и ХІХ век даже... И в картите под кой латински термин са посочвани куманите, защото трябва да са посчавни в картите нали? Няма как да са се изпарили?! Давам насока, че в османската канцелария се съдържа термина "ифляк" /иллак/ ...

Има написано CVMANORV CAMPVS между животните между Tibiscus -Danubius ,отгоре по средата

[Иванко Тертер]

Има написано CVMANORV CAMPVS между животните между Tibiscus -Danubius ,отгоре по средата

Това на картата са топоними - образувани в течение на векове, не по едно и също време, начин и оставени замразени така в политгеографията /картата е от ХVІ-ХVІІ в./. В този смисъл няма нищо чудно наличието на топоним "Валахия парс" /"Част от Влахия"/ и "Куманор Кампс". Първия топоним е от държавата България, втория от държавата Унгария - даже има унгарски крал от кумански произход Ласло Кун /т.е. "Куман - Кун"/.

По-интересното е съдържанието от картата на Ortelius "Theatrum Orbis Terrarum" - копирана от карта на Wolfgang Lazius 1568 г. - на термина "Мизия Инфериор" северно от Дунав - положен между "България" и "Валахия парс". Потвърждава се за сетен път полит-географското наименование на областта посочено и от Лаоник Халкокондил от края на ХІV-ХV в.

То дава яснота за няколко различни терминологии за една и съща област - константинополска /Мизия=/, римска /Блахия=/, венецианска /Загора=/ и българска /=България/, като самата карта отчита всичките нюанси на наименование на областите в различините им терминологии:

Във връзка с изследване въпроса коя именно е географската област с имена:

“Влахия” /лат. изт./ = “Горна и Долна Мизия” /виз. изт./ = “България” /Изт.бълг.царство попаднало 971 г. под виз. власт, вътрешни бълг. изт/.

ЛАОНИК ХАЛКОКОНДИЛ /ХV век/ - виз. терм.

“…Някои пък смятат, че и Горна Мизия, и Долна Мизия са предлагали добри условия, като Горна Мизия не била областта при горното течение на Истър, а заселената земя отвъд Истър, и Долна Мизия не била областта при долното течение на Истър, а областта отсам Истър, която достига чак до Италия. Впрочем за българите, които служещите си по-добре с елинския език наричат "Долна Мизия", зная, че се простират покрай Истър от град Видин чак до Евксинския понт и са установили столицата си в Търново”.

ЛЮДОВИК І ВЕЛИКИ /1366 г., грамота от унгарския крал/ – лат. терм.

”…След като онова най-жестоко племе на турците премина от Азия през Хелеспонта в Тракия, Панония, Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия, започнали да опустошават и завладяват, на своята власт и религия да подчиняват.”

В този смисъл за лат. и виз. терм:

Горна Мизия - заселената земя отвъд Истър, и Долна Мизия - областта отсам Истър /виз./... Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия /лат./

По бълг. вътр. терм. как се нарича тази област?? Те как са наричали земята си в периода /а и отпреди и след това/??

Ето как:

цар ЙОАН АЛЕКСАНДЪР - 1346 г. грамота, която дал на Венецианската република:

“…..Клетва и договор на господин Александър – цар на Загора или България с Веницианската сеньория от 1346 г………” /наименование по венецианска терм. "Трансалпинум-Загора" и вътрешна търновска терм. - "България"

Областта е посочена в картата и с трите й известни и ползващи се термина. Най-вероятно от практична гледна точка - за да е разбираема от всеки ползващ я, пък бил той от Рим, Константинопол или Търново/ Видин.

п.с. а в другата карта /първата/ от същото време "Влахия парс" е налице, но затова пък липсва "Куманор Кампс".

[КГ125]

Може би обяснението е в следният текст на Димитър Маринов:

"....... Срацимир се отметнал от турците и воювал с тях. Какво е станало с него не се знае, но синът му Константин водил упорита война с турците, особено при с.Лехчево Константин се държал дълго в града (крепостта), чиито развалини и днес стоят с името Константинов град. Турците го разбили и Константин се оттеглил в Бдин, но бил принуден да бяга и отишъл в Белград при княза Стефана, гдето умрял в 1422 г., 16 септемврий. С това се свършило Видинското царство.

Цяла България била под властта на турците, но болярите запазили своите владения и имали известни привилегии. Че болярите запазили владенията и своите привилегии много дълго после падането на Българското царство виждаме от следния факт. Когато в 1469 г. са били повърнати мощите на св.Иван Рилски от Търново в Рилския манастир, Владислав Граматик, който написал житието му, споминя, че навсякъде из пътя тия мощи били посрещати и изпращани от боляри и упокоявани били в болярски замъци.

Окончателното изчезване на нашето болярство, както това описва отец Паисий, станало през 16-тото столетие, когато нашите боляри били или изклани, или изтурчени.

В Бдинска област и в Ломска околия, че е имало боляри, това е безспорно, за което свидетелстват развалините на болярските замъци и запазените предания.

Като образец на тези наши древни болярски замъци или "градове" представлява оцелелият по чудо замък при Видин, известен под названието Бабини Видини кули....................

.... По-послешните бейове са всички турци, преселени из Маджарско след изгонването на турците из Австрия. Бдинската държава била преименувана в Бдински пашалък.".....

"История на град Лом и Ломска околия", 2003, изд.Изток-Запад

Редактирано Ноември 30, 2009 от КГ125

[Иванко Тертер]

...1422 г., 16 септемврий. С това се свършило Видинското царство.

Цяла България била под властта на турците, но болярите запазили своите владения и имали известни привилегии. ...

Да, и едноличен цар на България става съответния султан в Коннстантинопол. Не напразно Баязид І, след като превзема Търново започва да сече царски монети там с традиционно българско христианско изрисуване на владетеля в "ези"-то и арабски надпис на гърба - "тура"-то, а надписът е - "бога да пази държавата" /на която е станал владетел де, България/.

http://ald-bg.narod.ru/BG_vladeteli/Alexander_Sisman.JPG

В 1422 г. османския владетел премахва Видинския си конкурент или опонент за носене на царския титул на царство България и става едноличен такъв владетел на върха на пирамидата. Под него поне два - три века е бил съхранения български елит - жупани, воеводи, деспоти, логотети, кнезове, военизираното население /войници или войнугани/, а в административно отношение територията на България заключена между Карпатите и Дунав запазва автономията, която е предоставена от Йоан Шишман по времето на Мирчо Стари. В този смисъл тази област на царство България остава непокътнатия оазис от Второто БЦ, където поне два века след това се е развивала българската писменост, култура, книгопечатане и традиции. Трансформацията там настъпва след отстраняване на династията Бесарабъ и загубване автономния статут към средата на ХVІ век. Необратимата трансформация от своя страна е от ХVІІІ век насетне, където политическия елит е налаган от Великата порта и е бил съставян от фанариоти и даже от случайни италиански авантюристи от венецианските колонии в Пелопонес и Крит.

А как пресъздава ситуацията с владетелите на царство Българие Бл. Клайнер: http://www.promacedonia.org/bk2/bk_hrono.htm

Хронологичен ред

на князете и царете на българите от тяхното

навлизане в Европа до падането на българското

царство

Баязид I Илдъръм, султан турски [764]

петдесет и пети владетел на България, нанесъл ѝ големи щети и попречил много на обръщението на българите. Носил прозвището Илдъръм (Мълния небесна), защото опустошил не само България, но и Тракия, Дардания и Македония. Той обсадил Цариград, но бил принуден с големи загуби да отстъпи. Пленен от Тамерлан и затворен в желязна клетка, умрял в 1398 г.

Сюлейман Емир, султан турски [765]

петдесет и шести владетел на България, син на Баязид. Той водил война с брата си Муса, т. е. Мойсей, обаче бил победен, докато гледал да се спаси с бягство и бил убит от жителите на едно село, където се бил укрил.

Муса или Мойсей Куручелеби [766]

петдесет и седми господар на България, влязъл в сражение при Одрин с брата си Мехмед, бил сразен в боя и опитал да се спаси чрез бягство, но бил заловен и по повеля на брата си бил удушен в 1414 г.

Мехмед I, брат на Сюлейман и на Муса [767]

Петдесет и осми господар на България. Той завзел голяма част от Сърбия, Влашко и Славония и пръв от турските султани се прехвърлил през Дунава. Умрял в Бруса в лято Христово 1422-ро, след като царувал осем години.

Мурад II, син на Мехмед I [768]

Петдесет и девети български господар. При неговото царуване пробляснала голяма надежда да се освободи България. Унгарският крал Владислав прочее се опитал да изтръгне България от турците и през първата година спечелил много победи, но по недоимък на продоволствие бил принуден да се върне в Унгария. На следващата година той започнал войната с по-големи приготовления. Мурад, като узнал, че Владислав е излязъл против него с такава военна сила, поискал мир. Владислав, убеден от други, склонил на мир и го потвърдил с клетва върху светите евангелия. Наскоро след това обаче Владислав се разкаял за сключения мир и по подбуждение особено на владиците нарушил сключения мир и с огромна войска навлязъл в България. Той опустошил Никопол, превзел в Тракия Каварна, Макрополис, Калиакра, Галата и Варна, много пъти се сражавал с променлив успех и най-сетне загинал в бой на 10 ноември 1444 г. край Черно море.

Мурад пък завзел Солун и цяла Гърция до Коринт, но при опита да превземе Белград претърпял неуспех. Бидейки пет пъти победен от славния герой Ян Хуниади, той се принудил да иска мир при условия, угодни за победителя. Нанесени му били много поражения и от Георги Кастриоти (Скендербег), който му изтръгнал Епир и Македония. Отблъснат бил и при обсадата на Кройя, и така не понесъл това, че посегнал на живота си и умрял в 1450 г.

Мехмед II син Мурадов [769]

Шестдесети господар на България, превзел Цариград и много други градове не толкова с оръжие, колкото само с навяване на страх. Той обсадил Белград, но бил отблъснат от мъжествения Ян Хуниади, загубил четиридесет хиляди от своите и бил принуден да бяга. Преследвайки бягащия [султан], Хуниади бил ранен смъртно

207 и умрял за голяма скръб на християните. Така изчезнала всяка надежда за освобождение на България, особено когато Мохамед, след като превзел Цариград, убил и император Давид Комнин, който обитавал в Трапезунт, унищожил напълно гръцката империя, отнел Пелопонес от венецианците, завладял напълно Босна и Албания, навял страх на цяла Италия и след това превзел град Отранто в Италия.

и т.н. и т.н. до Фердинад І Български - 1908 г.

[КГ125]

Книгопечатане? Останалото ми звучи логично.

[Иванко Тертер]

Книгопечатане? Останалото ми звучи логично.

Тъй, тъй.

http://www.novini.dir.bg/2009/09/29/news5146947.html - за основа и обща култура по въпроса.

"ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ" от 1512 г., издадено в Търговище от монах Макарий http://www.nationallibrary.bg/redkiizd.html , най-вече и др.

[КГ125]

То тъй Ама в Северна България ли са печатани?

[Иванко Тертер]

То тъй Ама в Северна България ли са печатани?

Да, в северна България са печатани. В Търговище. Имало е печатница и в Ръмник. Даже и в най-северната гранична точка - в Брашов, в българския манастирски комплекс. Както се вижда книгопечатането на български език към ХVІ в. е било съсредоточено в центрове в най-северните отдалечени от султана части на ІІ българското царство. В периметъра на граничния възел Рукар-Бран-Брашов.

[КГ125]

Ясно, мерси