вяра и религия

[марушка]

Не съм образован, нито се смятам за интелигентен и въпреки това не съм в никаква степен суеверен, макар, че едно време съм бил.

Мисля, че някъде четох, че вероятността да има някакво поле в което действа "божията" или някаква друга свръхестествена сила е нищожна, иначе биха я засекли, но за това е по-добре да се изкаже някой физик.

Суеверията и религиозността са изцяло по психологически причини.

От друга страна доста ме очудва как модераторът на този научен форум така страстно защитава източното православие.

Ами всеки човек си вярва в нещо и учените вярват в нещо. Чела съм например и че доста физици,не само учени вярват в съществуването на божествени сили.

[марушка]

Затова и съществуват Църквите.За да образоват поне малко "бедните" души,и макар и да не го разбират какво е вярата,хората подражават на действията и гледната точка предложени от това учение(религиятя).Понеже тези действия и гледната точка водят към доброто.

А човекът който е разбрал какво е вярата,няма нужда да ходи на таково училище,защото той знае много по добре от тези които ходят,а и дори които преподават, какво е добро и какво не е.

И човекът който носи вярата в себе си не може да я изгуби,както би могъл да изгуби надеждата.

Църквите - в какъв смисъл водят към по-добро. Има свещеници,които нямат морално чисто реноме,както съвременните ходжи,така и съвременните свещеници нямат морална етика въобще - примерно едни крадат,трети се карат за кариера,четвър

ти прелюбодействат - не са като най-ранните християнски светии,които чета в "Житията на светиите",коренна разлика.

[Traqn Monev]

Като се заговори за тази тема винаги се сещам за Моята молитва на Ботер ( http://www.litclub.bg/library/bg/botev/poezia/molitva.htm ). Прочетете го ако не сте. Ще ви накара много да се замислите (или поне на мен така ми действа)

[КГ125]

Е, той Ботев не е религиозен, нали е радикален национал-революционер. Хубаво стихотворение, впрочем.

[glishev]

Много интересно, че аз пък съм религиозен, а също не съм суеверен.

[Kuna]

На основата на собствени наблюдения бих казала, че у нас религиозността /православната/ се изразява много под формата на суеверност, формално спазване на някакви приети практики и стереотипи, отколкото в истинско познаване на тази религия и/или в съответното праведно поведение или по-голяма духовност. Наблюденията ми са сред контингентите на градинките - майки, баби и пр.

[glishev]

Да, има битово православие, което е по-разпространено и то главно между жени. В него има и много еклектизъм.

А има и текстово православие, което е много по-малко разпространено и то главно между мъже.

Редактирано Декември 10, 2010 от glishev

[КГ125]

Много интересно, че аз пък съм религиозен, а също не съм суеверен.

Именно! И това прави подходът ти сходен с този в стихотворението Съдържанието зад двата..хм, мотиви ли, как да го кажа, е едно всъщност!

[Kuna]

Кое прави един човек религиозен, и кое суеверен? На какво се дължи разделението?

Въпросът е много много интересен. От доста време разсъждавам по него. Имам някои идеи, но са много разхвърляни и не смея още да ги изложа. За да не се изложа

Бих казала, че основната причина е културна, обществена, а не чисто психологическа и субективна.

Редактирано Декември 10, 2010 от Kuna

[alvassareiro]

струва ми се, суеверието е вярата в неща, които не са канонично залегнали. Граничи с езически и предхистиянски реликти.

[glishev]

Мога да дам пример само със собствения си опит. Според мен вярата, религиозността и суеверието имат общ произход, но са самостоятелни феномени.

Вярата е убеденост в истинността на някакво положение - включително и без рационални причини. Или пък с умозрително рационални, а не експериментално доказуеми. Всъщност смятам, че умозрително рационализираната вяра е най-добрата. Или може би само на такава съм способен.

Религиозността е външна изява на тази вяра. Но по-скоро церемониална, интелектуална и/или етическа изява, а не изява с надеждата за някакъв пряк ефект.

Суеверието също е външна изява на вяра, но с цел директно да се предизвика или да се предотврати даден ефект. В този смисъл суеверието и магията са едно и също явление. Вярата, изразена чрез суеверия обикновено е по-простичка и непосредствена от умозрителната, религиозната вяра. И доста по-неубедителна за мен, защото й липсва рационализиращият момент.

Когато например се моля, всъщност не очаквам чудеса. Затова съм придобил и навика да се моля с формули и то на църковнославянски, което според някои по-непосредствено вярващи означава, че всъщност не се моля, защото наблягам на церемониалната, а не на фактическата страна на молитвения акт (изобщо не се съобразявам с подобни мнения - молитвата за мен преди всичко е израз на почит, а не "молба"). Понякога чукам на дърво, но това при мен служи само за подсилване на значението на израза на нежелание за нещо.

Но има хора, които се молят непрекъснато. И се молят за всичко - колата им да тръгне, да им мине настинката, да си намерят очилата. Има и хора, които, чукайки на дърво, действително смятат, че така пречат на Дявола да чуе от какво ги е страх. Има и хора, които плюят през рамо, когато котка им пресече път. И т. н. Подобен род молитви и подобен род действия според мен са проява на суеверие и се различават рязко от религиозността. Алва е прав в доста голяма степен като казва, че суеверие е това, което се отличава от каноничното действие. Това е така - канонът се стреми да рационализира вярата по умозрителен път и да я превърне в религиозност. А суеверието е почти изцяло ирационално.

Ще ми се да отбележа, че не изключвам мистичния опит като възможен и дори похвален. Но нямам такъв (и слава Богу). Същото мога да кажа и за т. нар. състояние на постоянна вътрешна молитва. То със сигурност съществува, но е почти непостижимо за мирянин - освен може би за дете или юродив. Това не са феномени, задължително свързани със суеверието, а по-скоро с религиозността. Или поне така смятам.

Редактирано Декември 10, 2010 от glishev

[alvassareiro]

Достатъчно добро и изчерпателно обяснение.

[Kuna]

Да, съгласна съм с тези ваши писаници, Алва и Глишев.

Ето това е черновата на мнение, което не пуснах по-рано, щото не е издържано и конкретно, но ще го пусна все пак, защото може да предизвика размисли, уточнения, поправки и т.н.

Най-общо казано, в култури, в които религията е по-рационална и прагматична, суеверието е и по-ниско. Скандинавските общества, Западна Европа, англосаксонските култури. Това като правило са и обществата с най-дълги традиции на гражданско общество, правов ред и пр. Обратното - там, където религията е по-примитивна и мистична, суеверието е голямо, организацията на обществото пък е по-малко дисциплинирана и принципна.

[Б.Богданов]

струва ми се, суеверието е вярата в неща, които не са канонично залегнали. Граничи с езически и предхистиянски реликти.

"... Аз в Бога не вярвам, но вярвам в Богородичките! ... "

Дочут разговор между две жени на опашката пред катедралата Св. Александър Невски по повод поклонението пред трите чудотворни икони на Богородица.

[Kuna]

Женоря, кво да ги праиш

[glishev]

Куна, рационализираната вяра може и да не е прагматична - който си губи времето в упражнения по рационализиране на вярата, надали е голям прагматик

Както и много прагматични хора могат да бъдат дълбоко суеверни - та чукането на дърво има прагматичната цел да не чуе Дяволът страховете, които споделяш.

Богданов, точно тоя тип вяра според мен кара светите Отци да се въртят в гробовете си. Господи, Ти ли криво ни учи, ние ли криво Те разбрахме...

[Kuna]

Ми мисля, че искам да кажа следното: едно протестанство или калвинизъм са по-прагматични от католицизма или православието. Примерно. По-малко мистични. Съответно, с вековете са се създали условия за по-малко суеверни нагласи. Или пък са се преодолели подобни примитивни нагласи. Нещо такова. Най-лаишки.

Иначе си прав, но мисля, че контекстът е малко по-различен. Под рационализиране и прагматизъм в случая разбирам просто по-малко мистицизъм, повече опростяване, а не липса на логика.

[glishev]

Суеверието е много чуждо на мистицизма.

Инак това с нагласите не съм сигурен, че е вярно. Има един момент в историята, когато калвинистите преследват вещици, а католиците не го правят. А католиците очевидно са по-мистично настроени.

[Kuna]

Суеверието е много чуждо на мистицизма.

Инак това с нагласите не съм сигурен, че е вярно. Има един момент в историята, когато калвинистите преследват вещици, а католиците не го правят. А католиците очевидно са по-мистично настроени.

Трябва сигурно да уточня какво разбирам под мистицизъм. Ще си помисля и ще пиша, евентуално. Може да не използвам правилно понятията, може да се изразявам много неясно, може и двете.

Всъщност, това което мисля, че твърдя, е само констатация относно крайния продукт към момента. Т.е. не визирам процесите в исторически план.

Я да се опитам да парафразирам: според вас защо някои общества/култури днес са много по-малко суеверни, отколкото други? Не защо едни хора са по-суеверни от други - това според мен е по-ясно.

[glishev]

Мистицизмът си струва опита за определяне. И аз ще помисля. На въпроса за обществата сигурно Алва има готов отговор

[alvassareiro]

Хофстеде е измервал нивата на суеверие по света, и корелацията, която вади, е пряка, между външна причинност и суеверие. Това е и очевидно, и обяснимо, и логично.

Проблемът идва с дефиницията за суеверие. Обяснението на Хофстеде е задоволително доколкото не се прави разграничение между религия и суеверие. Поясненията, които даде горе Глишев, и които са доста точни, хвърлят светлина върху разликите между религиозност и суеверност, и струва ми се, един от основните фактори на ниво общество, който ги определя, е нивото на образованост. Би било интересно да се види има ли корелация между ниска образованост и суеверност. В смисъл, че при ниска образованост вярата се изражда в суеверие.

Редактирано Декември 10, 2010 от alvassareiro

[glishev]

Имам едно ужасяващо лично наблюдение. Необразованите хора наистина често са суеверни. Образованите действително често не са нито религиозни, нито суеверни. Дотук нищо ново.

Но обикновено от образованите вярващи хуманитарите са по-скоро религиозни, а екзактните учени - по-скоро суеверни. Нека по-умни от мен глави да разсъждават защо е така.

[alvassareiro]

Това е интересно наблюдение, и едно мое допускане е, ако е вярно, че "суеверността" на точните науки може да се дължи на принципа на детерминизъм, залегнал в тях. А от детерминизъм до фатализъм крачката е много къса.

Редактирано Декември 10, 2010 от alvassareiro

[Kuna]

Алва, на мен ми е интересно обяснение на историко-социалните причини за суеверието с разграничаване на суеверие и религиозност. Ще поразровя като имам възможност. Сигурна съм, че и ти ще излезеш с нещо интригуващо.

Глишев, наблюдението ти е много интересно, а Алвата също прави много логичен коментар по него.

Моите наблюдения пък са, че образованите хуманитар/к/и като цяло са си много суеверни, с или без да са религиозни, особено при определени жизнени обстоятелства. Индивиди с по-ниска образованост също са си суеверни, но това си е труизъм, не прозрение. Затова се чудя къде е причината - залагам на културата, на условията, в които растат тези хора. Ако сред жените суеверието се проявява активно /с действия, или по-скоро с противодействия :laugh:/, често с доста голяма доза мисловна дейност /да кажем "разсъждение"/, при мъжете е по-скоро пасивно приемане с елемент на съгласие и без никакъв елемент на разсъждение. Трябва да отбележа, че лично аз спадам към първата група - да речем, че съм човек с образование, може би не съвсем чист хуманитар, но формално погледнато по-скоро хуманитар, който явно е бил много повече суеверен, отколкото религиозен. Та затова психологическите причини на ниво отделен човек не са ми толкова интересни, защото вече съм си ги установила. Виж, като социален феномен, специфичен или не за съответната култура или нация и обвързан със съответните обективни исторически фактори, живо ме интересува.

Така, сега да се опитам да дефинирам какво имах предвид под мистицизъм. Ще използвам един много прост пример. Не съм познавач на религиите и иторията - знанията са ми много много повърхностни, но целта ми е схематизиране. От една страна, Източноправославната религия е по-мистична в следния смисъл. Влизаш в една такава църква, ухае на тамян, чуват се песнопения, свещите придават тайнственост, а иконите допълват усещанията. Зоната зад олтара е забранена за простосмъртните, миряните трябва да стоят прави и да благоговеят. Въздействието върху сетивата, ритуалността са големи, на тях се залага доста за постигане на внушенията. От друга страна, да вземем един протестантски храм, примерно. Та имам предвид не мистицизма на доктрината, а на въздействието върху хората. Или думата на български е по-скоро "мистичност."

Редактирано Декември 11, 2010 от Kuna

[Doris]

Това е интересно наблюдение, и едно мое допускане е, ако е вярно, че "суеверността" на точните науки може да се дължи на принципа на детерминизъм, залегнал в тях. А от детерминизъм до фатализъм крачката е много къса.

По-скоро чувството за хумор на хората в сферата на точните науки често остава неразбрано за околните. Типичен пример за техничарско суеверие е ефектът на кутията.