Творчеството на Ф. М. Достоевски

[FreiGeist]

Престъпление и наказание - невероятна книга!

Колко дълбока психология е представил Достовски само! Децата само пропоскаме, че не я изучаваме в училище! Според мен, в тази книга има от всичко по много.

[mitaca]

Децата няма да я разберат (всъщност подозирам, че и аз не я разбирам съвсем, въпреки че съм я чел 2 пъти и съм гледал сума ти версии на киното), само ще ги мъчим. Аз по принцип от години съм за забраняване на предмета литература в у-ще (не знам сега съществува ли тъпашкия въпрос: "Какво е изкал да каже автора" , като бъде изменен в история на литературата или нещо подобно.

Децата "Под игото" не разбират та камо ли Достоевски , мое мнение.

[glishev]

Аз с огромно задоволство отказвам да я разбера

[Б.Богданов]

***

... съществува ли тъпашкия въпрос: "Какво е изкал да каже автора"

***

Още по - зле става когато се отговаря на този въпрос с тъпашкия отговор "... с това авторът иска да каже ... "

[FreiGeist]

Аз с огромно задоволство отказвам да я разбера

Хехе! На някой не му е понесло теорията на Разколников, а? Хехе, какво му е на симпатичния младеж, то хептен симпатичен, ако се замислиш, че и угризения на съвестта... Тцъ тцъ... Чак жал да ти стане! Особено както го разпитват из участъка, кой знае какво му е било? Имайте милост, Глишев Неразбираевич!

Това в рамките на шегата. Иначе и аз забелязвам някакъв прекален трагизъм и в Идиот и в Престъпление и наказание. Достоевски доста е изстрадал. Е, както е казал един философ: Човек трябва да носи хаос в душата си, за да роди танцуваща звезда!

[glishev]

Колега ФрайГайстович (ФрейГейстович по руски), таман тия угризения не ми бяха по сърце. Ами противна била бабичката, теглил си й балтията, взел си парите... какво разкаяние тука? Take the money and run. Ухвати денги и улитай к Швейцарии, таковата (това е Глишев руски).

[FreiGeist]

Другата жена, другата! Освен това, той обижда себе си, че точно с тази бабичка се е захванал. Всъщност и на мен ми хрумна същата мисъл. Но навярно ако с мен се случи същото, тей де, евентуално(засега нямам амбиция да ставам Наполеон или Цезар), то и аз ще имам угризения. Което е интересно. Автора не тръгва да обяснява правотата на убийството, а само чувствата, които то поражда, понеже е неестествено да убиеш себеподобен. Убийството от рационална гледна точка е оправдано отвсякъде! Добре си го надушил. Изобщо странен случай. Вероятно още нещо, което спомага за ужасната ситуация и чувства на Разколников е болестта. Дали тя не обърква всичко... Просто излиза, че е прекалено слаб да се справи с идеята си, при условие, че треската е започнала още преди убийството, изчакай, може и да мине... А той в полу-съзнателно състояние тръгва да убива. Не му понася на човека! Толкова ли не е могъл да съобрази ,че не е толкова велик, за колкото се мисли.

Но за възпитанието на Родион Романович нищо не е казано. Как е възможно изведнъж човек, който развива такава теория да се окаже човеколюбец, дори и за отрепките. Добрата му душа си личи и от парите, които дава на Катерина. Изобщо противоречива личност. Но такива личности правят произведенията велики! Само се сещам за Хамлет, където няма много оригиналност в сюжета, а пък какво произведение само и то заради една противоречива личност...

[glishev]

Хамлет не е противоречив, противоречив го правят интерпретациите. При това лошите - като тази на Лорънс Оливие например. Предпочитам другата, на Дзефирели. Хамлет по-скоро ми напомня 47-те ронини: забавя, но не забравя.

Всеки от нас е удрял човек и знаем, че невинаги съжаляваме за това. Ако пък някой влезе в дома ми неканен, може овде да му биде гробот ладен - и пак без угризения. Насилието изобщо не е нестествено, даже напротив. Отказът от него е неестествен. Достоевски е бил странен човек, пък и далеч не е бил някакво невинно гълъбче. Мъж със свой характер, но с безобразни идеи за това как трябва да се живее - при това на практика проповедник. Ужасно е, когато писател проповядва така неприкрито. Мислиш си, че четеш роман, а то се оказва морален трактат, при това такъв, който не ти харесва (поне в моя случай). Не че няма и морализъм, който да харесвам - има си. Сенека, Лабрюйер, Дайдоджи Юдзан и Такъри ми идват дюшеш, но Достоевски просто прекалява, според мен.

[КГ125]

Достоевски там отива много по-дълбоко от самозащитата или, хм, справедливото насилие. Много, много, много по-надълбоко - цялат цивилизация с нейните морални дилеми се събира в това престъпление и в развитието после, че и висши морални величини, в и извън човешката психология, Господ ли ще е, друго ли ще е, за Достоевски това е християнският Бог ....

Ако може да се каже "титан", това е той и 5-тте му книги. Само трябва малко търпение да се прочетат първите сто страници, в които някой някъде отива, някой пие чай, друг си купува брадва... и т.н.

[glishev]

Мда, всички така казват... но не, тази книга просто не е за мен писана. Слаб съм в теорията на морала. За щастие - в практиката съм още по-слаб (като Достоевски, така да се каже). Все си викам, че поне в четенето на романи не съм слаб, но като опра до Фьодор Михайлович, ме хващат бесовете, чувствам се идиот, самите текстове започват да ми изглеждат като ненаказано престъпление, а и съвсем не ми се четат записки от литературното подземие. Така де, вече не съм юноша

[Стоедин]

Глишев, ще се каеш за тежките слова, ама всуе! Престъплението води до наказание(освен в татковината), но готиното е, че има и прошка(нали си християнин, вагабонтино!). Обаче! Прошка има само ако се покаеш. Тогава всичко си идва по местата-престъпление(свободната воля и пр.), наказание(земния съд-сянка на Божия), покаяние(пречистване от греха и болката) и прошка(смисъла на живота, милувка от Бога). Ама кво обяснявам на таквиз нечистивци! Стойте си при Гогол и Зола дето само на хората кирливите ризи за разстуха вадят и от хорската мъка правят капитал! Анатема, литературни башибозуци!

[glishev]

Няма покаяние, защото няма знание. Няма знание - няма грях. Няма грях - няма наказание. Виновен е само този, който се кае. Достоевски нищо не разбира от християнство

Редактирано Юли 6, 2010 от glishev

[КГ125]

А-а, сакън! Разбира, и то много....

[КГ125]

Мда, всички така казват... но не, тази книга просто не е за мен писана. Слаб съм в теорията на морала. За щастие - в практиката съм още по-слаб (като Достоевски, така да се каже). Все си викам, че поне в четенето на романи не съм слаб, но като опра до Фьодор Михайлович, ме хващат бесовете, чувствам се идиот, самите текстове започват да ми изглеждат като ненаказано престъпление, а и съвсем не ми се четат записки от литературното подземие. Така де, вече не съм юноша

... с участието на братя Карамазови!!!

[glishev]

Тия Карамазови винаги съм ги смятал за турци. Или са Кърмъзови, или са Кара Мазови.

[mitaca]

ОТ По принцип рядко натискам зеленото копче с надпис +, ама последните коментари много ми харесаха . Това разбира се не значи, че ще заменя Зола за Достоевски, камо ли Балзак .

[Panzergrenadier]

По принцип има доста спорове доколко Ф. Достоевски се вживява в ролите на своите прозаични герои и дали в същност писателят не слага своето собствено житейско кредо и душевните си лутания в устата и мислите на героите си. Героят от "Записки от подземието" е пълен психопат, според настоящето разбиране за тази болест, определен като "парадоксалист"... Такива люде могат да виреят само в някаква особена нездрава руска среда. Търсил съм подобни герои и при Х. Хесе, Ф. Ницше или Й. Гьоте и къде ли не - напразно! Еееех, парадоксалната руска душа!

[glishev]

А, да... Ницше и Хесе също не са ми любимци. Все пак Ницше понякога е приятен за четене макар да е слаб философ. Достоевски е - няма какво да си кривя душата - на места очарователен, но Хесе ми досажда до смърт.

Редактирано Юли 8, 2010 от glishev

[каскадьора]

Ако търсите нещо лесно за четене, препоръчвам Самюъл Бекет , особено "Текстове за нищо"...

[glishev]

Аз съм си просто момче от махалата и такива засукани автори не чета Дай ми на мен Киплинг.

[КГ125]

По принцип има доста спорове доколко Ф. Достоевски се вживява в ролите на своите прозаични герои и дали в същност писателят не слага своето собствено житейско кредо и душевните си лутания в устата и мислите на героите си. Героят от "Записки от подземието" е пълен психопат, според настоящето разбиране за тази болест, определен като "парадоксалист"... Такива люде могат да виреят само в някаква особена нездрава руска среда. Търсил съм подобни герои и при Х. Хесе, Ф. Ницше или Й. Гьоте и къде ли не - напразно! Еееех, парадоксалната руска душа!

"Записки от подземието", "Играчът на рулетка" и пр. са само упражнения, фон на голямото нещо - Петте книги.

[glishev]

"Играчът на рулетка" не е никак лош. Всъщност явно обичам да чета за комарджии - от цялата белетристика на Георги Марков харесвам най-вече "Портрет на моя двойник".

[Mochana]

От няколко дена си мисля за руското творчество и много съм се навила да се задълбоча в него с различни жанрове книги на различни автори. Мисля да започна точно от Достоевски

[Стоедин]

Не съм сигурен, че Достоевски е автора с който трябва да се започне навлизане в руската литература? Пробвай. Бих ти препоръчал Чехов, Пушкин и Булгаков за начало, но избора си е твой.

[КГ125]

Всъщност добра идея, катго е все едно дали ще се почва с Достоевски или с други. Най-добе е да си се изчете най-доброто от всеки - от Гогол, през Толстой и Тургенев. Твърде, твърде добра литература, като се замисля!