Самоубийството и смисъла на живота!

[phoenix]

Тя тотално ме отряза искам повече от всичко да умра дори веднъж се рязах по тялото за да видя дали боли много, много пъти съм се чудел как да го направя, страх ме е да го направя, страх ме е ако го направя, какво ме чака отвъд, има ли Господ, ще ме накаже ли, ще разбере ли болката ми и да ми прости, страх ме е ако взема хапчета че може да ме спасят, мислил съм да си купя пистолет бързо и безвъзвратно,ако съм сигурен че няма бог бих се самоубил на мига, защото ако всичко просто свърши за мен няма разлика дали на 75 или на 16, нека тя да страда и да живее с мисълта че тя ме е убила, не ми пука...тя знаеше какво може да направи и нямам предвид секс или да я карам да ходим, а нещо съвсем елементарно, нека да страда, нека да живее с тая мисъл, че заради повърхностното и мислене този когото нарича най-добър приятел се е самоубил заради нея, заради болката която ми причини, заради самочувствието ми което погреба дълбоко под земята, заради кошмарите които ме измъчват 2 шибани години, заради ада в който превърна светът ми.Колко ценен е за вас живота на мен не ми пука, вие нямате представа какво е когато знаеш, че нищо няма да направиш на тоя свят, това е моята истина, моето мислене, щастието ми е като шинелът на Акакий Акакиевич - дори да го постигна с нечовешки лишение и усилия, то скоро ще ми бъде отнето

прав си за крал Аюстейн и другият човек, обаче аз искам една малка частица щастие, дори с риска да ме трови, досега не съм бил щастлив, толкова е зле че първите и единствени две марихуани досега които пуших нито се смях нито нищо, при първата започнах да повръщам да се потя да ми бие сърцето и пак бях щастлив защото не мислех за проблемите си с нея, седмица по-късно пуших за втори път и пак не ми беше весело, но не ми беше и зле и пак спрях да мисля за това, продължих след първия път защото се надявам да е малко по-добре, да съм малко по-щастлив

Редактирано Декември 5, 2010 от phoenix

[iordanov]

Има двама човека които със сигурност ще накажеш, ако се самоубиеш: майка ти и баща ти.

Явно в момента не се харесваш особено. Това не е непременно чак толкова лошо. Може да помогне на един разумен човек да се замисли над грешките които е допускал и продължава да допуска. Човек така доста учи, по метода на пробата и грешката.

Да предположим че ти беше обърнала внимание, сега повече ли щеше да се харесваш?

[Incorrectus]

нека тя да страда и да живее с мисълта че тя ме е убила, не ми пука...

вие нямате представа какво е

Явно не искаш да се самоубиваш, а искаш да наказваш. Ако ще се трепеш, ти ще си си виновен. А вече няколко човека ти казаха, че всички минаваме през подобни трудности и имаме представа. Проблемът ти не е уникален, та толкова да се вайкаш, а е универсален. С други думи, проблемът ти е нищожен, но ще разбереш това, когато се реши. Този тип трудности изискват време, а следователно и търпение.

Моето мнение е, че проблемът ти ще се реши чудотворно от жена, но от друга. Остави го това момиче, не може да искаш още с първото влюбване да попаднеш на човека. Още си малък за сериозна връзка, затова още не може да имаш такава. Но за да срещнеш подходящия човек, спри да хленчиш, че ще отблъснеш момичетата, и си гледай належащите задачи в живота. Айде със здраве и след няколко години да се обадиш, че имаш сериозна връзка.

[lila_va]

Явно не искаш да се самоубиваш, а искаш да наказваш.

Само дето не осъзнава, че единственият начин да я накаже, е като заживее щастливо без нея. Имам предвид, откъде накъде точно смъртта му ще я накаже? Все пак доколкото разбрахме става въпрос за едно изключително безчувствено и "леко" момиче, което най-вероятно ще го забрави на втория ден

Феникс, този ник защо си го избрал?

Според мен е наранено повече егото ти, отколкото чувствата. Това е нормален етап - чувстваш се ужасно наранен, страдаш от което, а се заблуждаваш, че тъгуваш за човека, който ти е причинил това. Ех, че кой не го е изпитвал?! Важното е да се научиш да правиш разлика между двете.

И стига с тая трева, че накрая ще вземеш наистина да се утрепеш! Няма да ти помогне.

[КГ125]

На 17 години е нелогично, щуро и много неправилно да знаеш, че "нищо няма да направиш на този свят." Това чисто е просто е уникална заблуда, а решения, основани на заблуди, не могат да се вземат, нали тъй?

Я по-спокойно, 30 лицеви опори на ден, къса прическа и изпълняване на задачите (в училище ли ще е, къде ще е, все едно). Ако пък можеш да се запишеш на някое айкидо, още по-добре.

[glishev]

Добре.

Дами и господа, темата беше за самоубийството като такова, а не за евентуалното самоубийство на един конкретен юзър.

Човекът си сподели мъката, ние пък му казахме по няколко точни и окуражаващи думи. Оттам нататък всичко е в ръцете на самия него, на семейството му и прочие.

Форумът е БГ-наука, а не БГ-драма. Всеки е бил на седемнайсет, всеки е бил нещастно влюбен и мнозина сме били неудачни, неуверени и тревожни. Нека продължим нататък, защото ми се струва, че в момента насърчаваме phoenix да пише и да мисли колко е нещастен. Което със сигурност е погрешно.

phoenix, във форума пишем и практикуващи, и бивши даскали, повечето не сме много дърти, така че имаме ясни спомени от гимназиалните си години. Ако искаш - пиши си с някого тук на ЛС, но нека не превръщаме публичната секция на форума в изповедалня. Ще ти препоръчам да си говориш за тия неща с най-близките. Със семейството е трудно, но не е невъзможно. С приятелите е по-възможно, но не винаги е уместно. Училищният психолог е добър вариант, но понякога е досадник, така че изборът е твой. Колегата iordanov е прав като пише, че от евентуален твой опит да се утрепеш наказани ще са най-вече вашите. Още повече, че при евентуален опит е доста вероятно просто да се осакатиш, което допълнително ще ти вгорчи живота.

Всъщност се надявам, че не би си посегнал - самоубийството е отвратителна, страхлива и егоистична постъпка, когато човек е на седемнайсет. И дори някак нелепо смешна, ако мога да се изразя така. Тъй че стягай се - животът е шарен, в него има и лошо, и хубаво, а на твоята възраст най-хубавото тепърва предстои, колкото и да не ти се вярва.

Нека спрем с тази конкретна тема дотук. Благодаря на всички.

Като за форума би било по-разумно да помислим за самоубийството като биологически, исторически и културен феномен.

Що се отнася до мен, утре смятам да практикувам сОмоубийство.

Редактирано Декември 5, 2010 от glishev

[phoenix]

Знаете ли какво, прави сте!Ще си дам още две години да видя как ще се променят нещата мисленето ми, какво ще се случи през това време и ако нещата се оправят ви обещавам, че ще пусна само едно мнение да ви изразя благодарност и да кажа как се е развило всичко накратко...Започнал съм фитнес, нови приятели, нов живот в Испания и се надявам тук да не са така повърхностни както в България....БЛАГОДАРЯ ВИ!

[КГ125]

А така!!!!

[ISTORIK]

Има сайтове за запознанства, има агенции за запознанства (агенциите са и онлайн, и офлайн).

Регистрирай се в някой такъв сайт (или - в повече от един). Е, разбира се, в такива сайтове има два основни типа хора - такива като теб и такива, които са различни от теб. Разбира се, хората в тези сайтове са различни като потребителите на всеки интернет форум. Може пък любовта да изскочи отнякъде. Но не тръгвай с голяма кошница. Аз съм бил потребител на над 10 години в множество такива сайтове - и български, и чужбински, търсещ и чакащ да намеря своята половинка. Накрая се оказа, че тя ме е намерила. Но се пази от мошеници и измамници, има ги много.

Друг вариант е да се регистрираш във Фейсбук. И там може да сещнеш любовта.

Трети вариянт е да се огледаш в интернет тематични форуми (един от многото е този).

В световен мащаб, жените са повече от мъжете. Все някъде някога ще срещнеш любовта. Или тя ще те срещне. Бъди оптимист и не се затваряй в себе си.

Ако сметнеш за необходимо, иди при психотерапевт. Може да помогне, като предложи някакъв вид психотерапия.

Може да си поговориш и с някой свещеник.

Компютърните игри, в комбинация с подходяща музика, могат да намалят стреса.

Пробвай следните игри: Diablo, Diablo II, Titan quest, Sacred, Sacred II, Guild wars.

Бих ти препоръчал да се захванеш с някое бойно изкуство, като например тай чи чуан или айкидо (може и с двете!).

Препоръчвам ти успокояваща музика, примерно - нещо такова:

Редактирано Декември 5, 2010 от ISTORIK

[Име]

http://www.youtube.com/watch?v=EwsvRgFcFAg&feature=related

commiting suicide is a one way ticket to hell. 

http://www.youtube.com/watch?v=OS86995vQj4&NR=1извършване на самоубийство е еднопосочен билет към ада.

а не се ли спасяваш от адските мъки приживе...

Редактирано Януари 30, 2011 от Име

[Име]

Моята връзка

Само в Япония бездомниците имат пари в банка, но живеят под моста в картонена колиба, защото тези пари не им достигат да си наемат жилище. Причината да виждаш костюмирани хора, живеещи в палатка в парка, е че са били уволнени от работа, а само в Япония не можеш да си намериш повторно работа ако си бил уволнен дисциплинарно. Никога.

Родителите ти не искат да имат нищо общо с теб, защото си ги засрамил, поради което и не можеш да живееш с тях вкъщи.

http://www.youtube.com/watch?v=6CK1KdAha78

[pishman]

Здравейте!

Обръщам се с молба за съдействие, съвет, помощ!

Синът на моя приятел, младеж на 27 години от октомври миналата година до тези дни прави три опита за самоубийство, два с хапчета и престой в токсикологията на „Пирогов” и междинен с опит да си пререже вените. Разбира се след първия още бе прегледан от психиатър, отправен за консултация към „Центъра за психично здраве”, но когато отишли там им записали час за след месец! Аз ги свързах с психотерапевт, която му направи ред тестове, котсултира се със психиатър. И констатира сериозна депресия (което си бе очевидно, де), но без други отклонения. Изписаха му лекарства (не мога да кажа в момента какви) и консултации веднъж седмично. Но момчето ходи 3-4 пъти и се отказа с предтекса, че е много скъпо. На няколко пъти е оставал за по няколко дена без хапчета, а който е имал досег до антидепресанти знае какво означава това. Познавам ги от година и половина – откакто ходя с баща му. Момчето е интровертно, прикрито, агресивно когато попиташ за нещо лично, ОТКАЗВА да споделя каквото и да било (дори сок, солети ....). И това е в моментите, когато е спокоен. Трудно се общува с него и обикновено е изолиран от живота на дома, брат си и баща си. Майка там няма от години. В същност основните кризи започнаха преди година, когато се скара с приятелката си – човек, на когото се беше доверил и който явно му служеше за „патеричка” през живота. Но дори към нея не бе склонен да дава НИЩО, вкл. чувства. Като се скараха си прибра подаръците, които й бе правил по различни поводи.

Аз съм пишман психолог т.е. имам психологическо образование, но не практикувам. Познанията ми стигат, за да разбера проблема, но не и да съм полезна на практика. През времето, в което го познавам съм се опитвала (разбира се) да говоря с него няколко пъти по-надълбоко, но той преценява всеки нов човек от гледна точка какво може да получи, а освен това аз „спя с врага” . Непрекъснато говоря с баща му, опитвам се да му обяснявам причините за поведението на момчето му и да туширам нарастващата паника. Но това е като да гасиш пожар с чаена лъжичка.

Молбата ми е: кажете как да накараме младежа да ОТИДЕ на специалист – има записан час за утре, но отказва да отиде, и да започне сериозно лечение. В момента взима „Ксанакс”, но без особен ефект. Изключително нервен и агресивен е, преследва бившата си приятелка. Последния му опит за самоубийство бе миналата седмица, изписаха го в петък. Моля за всякакви идеи! Благодарая предварително.

[КГ125]

Тук препоръка може да даде само много сериозен специалист.

Редактирано Юни 27, 2011 от КГ125

[Skubi]

Здравейте!

Обръщам се с молба за съдействие, съвет, помощ!

Синът на моя приятел, младеж на 27 години от октомври миналата година до тези дни прави три опита за самоубийство, два с хапчета и престой в токсикологията на „Пирогов" и междинен с опит да си пререже вените. Разбира се след първия още бе прегледан от психиатър, отправен за консултация към „Центъра за психично здраве", но когато отишли там им записали час за след месец! Аз ги свързах с психотерапевт, която му направи ред тестове, котсултира се със психиатър. И констатира сериозна депресия (което си бе очевидно, де), но без други отклонения. Изписаха му лекарства (не мога да кажа в момента какви) и консултации веднъж седмично. Но момчето ходи 3-4 пъти и се отказа с предтекса, че е много скъпо. На няколко пъти е оставал за по няколко дена без хапчета, а който е имал досег до антидепресанти знае какво означава това. Познавам ги от година и половина – откакто ходя с баща му. Момчето е интровертно, прикрито, агресивно когато попиташ за нещо лично, ОТКАЗВА да споделя каквото и да било (дори сок, солети ....). И това е в моментите, когато е спокоен. Трудно се общува с него и обикновено е изолиран от живота на дома, брат си и баща си. Майка там няма от години. В същност основните кризи започнаха преди година, когато се скара с приятелката си – човек, на когото се беше доверил и който явно му служеше за „патеричка" през живота. Но дори към нея не бе склонен да дава НИЩО, вкл. чувства.

Защо няма майка?

Нямали човек на когото до има доверие?

От описанието ми идва не депресия ами основно един вид аутизъм. Аспергер синдрома.

Те не могат да си изразяват чувсвата, а когато им писне избухват.

Обизателно трябва да се намери човек на когото има доверие или план, задача която да му привлече вниманието....

:book:

[pishman]

Благодаря за бързия отговор!

видях го още същия ден, но малко късно отговарям, защото имахме доста работа и напрежение. За момента напрежението поспадна малко. Склони да отиде на лекар, има назначена терапия. А по въпроса за майка им - разведени са от много години и почти не поддържа отношения с тях. Пропуска дори рождените им дни. Явно е, че момчето е натрупало много гняв към нея. И явно никой до момента не е могъл да компенсира нейната липса. Не мисля, че има аутизъм, но тъй като е изключително интелигентен и трудно намира равностойни приятели е развил доста устойчиво чувство за уникалност и стабилен нарцисизъм. Това допъва изолацията му. От друга страна безтегловността му се увеличава от липсата на конкретни цели и интереси, подсилени в момента от депресията. Сега се опитвам да намерим заедно някаква област, която трайно да привлече вниманието му, точно, за да направя някакъв по-дългосрочен план. Все още изпада в афективни състояния, активната фаза на кризата не е отшумяла още напълно, но малко по малко се връща в света на живите и между репликите, че следващия път просто ще се скрие по-добре, за да не го намерим се прокрадна и "Искам да бъда щастлив"...

Ще съм благодарна за всякакви идеи и предложения за терапии - групови, индивидуални или други педложения.

Желая приятна вечер на всички!

[Стоедин]

Имам проблем с дефиницията на самоубийството. Като християнин смятам, че е най-големия грях и е невъзможно да го извърша. Ако човек постави живота си умишлено в риск и това доведе до смъртта му самоубийство ли е или не?

Например: Вървиш по средата на улицата, катериш се по скали без предпазни мерки или се гмуркаш в дълбоки и непознати води без да си добър плувец. Подобни "забавления" могат да доведат до смърт, но може и нищо да не се случи. Въпроса е щом осъзнавам риска, но не взимам предпазни мерки и това доведе до смърт самоубийство ли е или инцидент?

[Doris]

......Ако човек постави живота си умишлено в риск и това доведе до смъртта му самоубийство ли е или не?

....

Не, рискът може да е нещо доста привлекателно за хората на които им се живее. Да застанеш на ръба, да прескочиш пропаст, да се гмурнеш в дълбокото - има риск за живота, но пък тези моменти доставят и голяма радост за някои . В опита за самоубийство няма радост, а само нещастие. И намеренията са противоположни в двата случая.

[Zilzak]

Имам проблем с дефиницията на самоубийството. Като християнин смятам, че е най-големия грях и е невъзможно да го извърша. Ако човек постави живота си умишлено в риск и това доведе до смъртта му самоубийство ли е или не?

Например: Вървиш по средата на улицата, катериш се по скали без предпазни мерки или се гмуркаш в дълбоки и непознати води без да си добър плувец. Подобни "забавления" могат да доведат до смърт, но може и нищо да не се случи. Въпроса е щом осъзнавам риска, но не взимам предпазни мерки и това доведе до смърт самоубийство ли е или инцидент?

Колко приятен въпрос, очарован съм. Ти, като християнин май се ровиш прекалено дълбоко в теми, които твоят Бог не толерира. Мисля, че именно тай казваше "приеми ме като дете" тоест не се усъмнявай в мен. А самоубийството май е доста силно съмнение в избора му да те дари с живот. И по-скоро въпросът ти май пита "не съм ли прекалено голям страхливец", защото просто искаш да облечеш слабостта от самоубийството във поет риск.

[adXok]

По принцип няма нищо лошо в самоубийството. АКо да речем си планинар любител и се хързулнеш в някой ров... кво се бори: непредумишлено самоубийство... ъ-ъ-ъ...

Самоубийството се води грях, защото греха е морална категория към и спрямо душата, която е пожелала да изпита материалния живот в тялото на в последствие оформящата се личност, човешко същество, име, его.

Самоубиваш се и тази воля идва от душата, но това е провал за нея. Тотален провал. Каприз, прищявка. като да си харесаш обувки от магазина и след това да искаш да ги смениш, само защото "нещо ти убиват, май... май едната е по-нееднаква с другата... ама коя" и подобни. Глупаво сравнение, но е така в общи линии.

Смата тема е абсурдна, затова ще си позволя и допълващ "абсурден" коментар:

· душата още с влизането в тялото... някъде към 40+ някой си ден след зачеването, знае кусурите на тялото и дори до кога му е срока на годност като материя и развитие, с хода на живота душата дори знае кога и от какво ще умре тялото, при определен тип събития в живота

· душата знае какво иска да изпита от живота в даденото тяло, такова е намерението за съществуване, то е трупане на спомен, чрез времето (материйното)

· колебливите желания за преднамерено самопрекратяване на телесното съществуване е, както казах, провал... и почваш отначало, докато не преминеш докрай и без да капризничиш за нещо

Имам си собствено виждане за т.нар. душевни, психични (психе на гръцки съм сигурен, че знаете както как се превежда тъй де, тафтология стана, ама карай) болести. Те са различни и имат различна причина. "Кагато всичко се обърква, когато вече нямаш някого или нещо, когато имаш приплитащи се спомени" и т.н. поред, са все предпоставки, но не са извинение.

Каляване на духа, чрез терзания на душата, която гради спомени и трупа опит в, с и чрез материята и това го наричаме живот. Хубав, лош... ние градим реалността си заедно с всички останали като нас. Конфликти, дразги... сплетни, радости и мъки. Толкоз. И смирено трупаш опит, показваш асоциации с вече натрупан такъв, градиш нови, споделяш, търсиш, учиш!

Самоубийството не решава нищо. Просто задраскваш страницата с най-последния живот и душата ти отчита - ПРОВАЛ... FAIL... и после пак ще се родиш и ще минеш през същите терзания, ако не и по-гадни, за да калиш духа си, да превъзмогнеш усещането, страха, проблема, желанието, емоцията. Душата просто го иска така, а не преходното мимолетно его на поредното тяло във времето и материята.

Това е. И тук няма място за християнщини, ислямщини, будизмовщини и юдеищини. Той и Исус и Мохамед не са казали по-различно от това, дето го написах горе, ама догмите ще попречат на повечето от вас "да го видят". Карай... споделям просто. Не сикам да отклонявам никого от поетия му път.

Редактирано Юли 15, 2011 от adXok

[Zilzak]

Доста противоречиви мисли провокирахте в мен Господин adXok и смятам, да ги споделя с Вас. Нека започна хронологично с вашата публикация. Доста силно впечатление ми прави думата "грях" и съответно, кой определя какво е този грях и какво не? Възможно ли е човешкият ум да проумее вселенският и космичен замисъл, и да види цялата картина, за да определи кое е бяло, и кое черно? Може би черното парченце, което виждаме е от черните очи на невинно пеленаче...

Следващата интересна дума е "душа" ммммм така прекрасна дума и също толкова подмолна. Особено, като се има в предвид, че доста от "душевните" състояния се предизвикват хормонално и биват повлиявани от хранителния фактор, но това не е толкова важно. Та издигайки тази явно властолюбива и почти диктаторска политика, която описвате на душата, какъв е смисъла да обитава тялото, за какво толкова се подготвя? Ако знае какво иска да изпита, значи го е изпитвала. Нещо просто не ми се вързва, но просто както казах, трудно ще опишем всесилният замисъл на нещата.

Да преминем към терзанието и теорията за каляването на духа. Мога да кажа едно голямо "ухаааа". Мисля, че не ви е лесно с такова мислене, да се кали духа, не е нужна терзание.... особено на душата. Тук, тук идва големият въпрос, каква е връзката между духът и душата? До момента във мнението Ви четох за величието на душата, тук вече чета за терзание на тази душа, за каляване на "новата" дума "дух", който явно не е толкова "велик" както душата, но пък именно за сметка на душата, го каляваме. Тоест, аз градя, за да страдам, за да може (тука малко се обърках, понеже не разбрах, какво искате да кажете)духът, да се кали, защото така иска душата?

Относно религиите, май казват друго, че за да е силен духа, се нуждае от вяра и че "Богът" в който се вярва винаги ще е до нас, за да ни помага. Тоест, че именно за пречистването на душата е нужна вярата, за да открие пътя е нужна вярата... и от там идва силата на духа. По-просто не търси божията сила вън, просто погледни в себе си, за да пробудиш божественото вътре в себе си именно с вяра.

А това да отнемеш собственият си живот, мисълта за това винаги може да се промени, просто е нужно да се говори за това. Защото май душата не винаги успява да прецени способностите на тялото в което се вселява.

[Zilzak]

като разбира се, не делим религиите

Редактирано Юли 15, 2011 от Zilzak

[adXok]

Zizlak,

грях си е дефиниция по определени догми (за някои хора е грях да се съблечеш гол, но това говори повече за техните обрулени от суетата на догмите егота и за нищо друго) и по тая причина има всякакви, милиони грехове. Самоубийството нека не е грях, а просто провален опит за живот.

Не случайно вметнах идеята с планинара, който се подхлъзва и пропада... еми умира долу в пропастта. И какво от това?! Всички оплакват после името-етикет според изграденото му его до момента и толкоз. Отива пак в океана от материя.

Обаче от другата старана душата му констатира какво!? Опит... житейски, някакъв. Самоубил ли се е?! И да и не. Гледай го като играта на Руска рулетка. Гледай на правилата на тази кошмарна игра, като на догмите за това що е грях в познатите ни обществени норми (религиозни, научни, социални и ала-бала). Само че никой няма да ти даде и грам гарнция, че ако никога не играеш Руска рулетка, няма да умреш от изстрел в главата (при съвсем друга житейска ситуация във времето, "грехът" пак е същия - изстрел в главата по подобни или малко по-други "правила"). Резултата е все - мъртво тяло и оплакано или не его с името му. Може би започвам да звуча цинично, затова нека не разисквам по-натам.

Ах, да... изпуснал си една подробност, но много съществена. Говоря за това, което написа, че душевните състояния могат да се предизвикват от хормони, химикали, опиати, болести. А, как иначе, бе човек. Все едно да кажеш: "Като се нахрани, човек (?! тяло) спира да е гладен."

Идва при теб героя Иван Иванов и е с психично разстройство (пре-дефинирано или с някаква близост). Ама той не беше такова момче... ама почна да пие (защо? не става ясно и едва ли ще се намери лесно причината), ама започна и да... (избери сам).

И изведнъж става ясно, че Иван Иванов се променя и "не е момчето, което всички познавахме": апатичен, алкохолизиран, пие хапчета, не е добре, айде да му дадем анти-депресанти, те влияят химически на мозъчето му... че как няма, нали и мозъка е от веществена материя, както и хапчетата, както и храната, водата и субстанциите, които пие и вкарва човек в организма си.

Не боледува душата, душата само иска да изпита материален живот. Душата в огромната част от хората е в тотален разрез с Егото им. Пир някои се наблюдава като определен тип квалифицарани "душевни болести", щото са дефинирани като такива. Боледува тялото. И не случайно я има онази гръцка поговрка "Здрав дух, в здраво тяло." само че тя се разбира крайно наивно и забележи - "обърнато". Болно ли е тялото, егото страда и душата не може да трупа опит, а само иска това тяло да отхвърли болестта (дефинирана естествено като такава и открита). Пример:

· дядо ми почина от рак... мисля че беше на стомаха или червата (беше и сляп почти...)

· изобщо не даде никой да го води по лекари да го лекуват с хапчета, мапчета... искаше просто по цял ден и си свиреше на кларинет и тъпан, да ни разказва случки от комунистическото време, войната като е бил малък... човешки неща - опит, житейски, трупан...

· и си умря доволен, въпреки болките, един път не се оплака!

Какво е един човек с осакатени крайници... еми дефинирам го като "двигателно болен", така да се каже, щото не е като останалите "двигателно здрави".

Нали се сещаш, че като си определен като душевно болен, никой не ти дава хапче за регулиране на стомашните сокове например. Всички хапове, които ще ти дадат стрелят в мозъка. При това - на посоки. Като "даде ефект" не значи, че лекува, а просто че дава ефект и променя предно състояние у индивида и егото му. Но това са смешните методи на конвенционалната медицина.

Всяка дефинирана като душевна болест е ИНДИВИДУАЛНА за всеки отделен индивид. Както за всички които ядат развалена храна, може да се очаква, че ще изкарат диария, така и за мозъка определени хапчета, храни, вещества оказват влияние и човека (индивид-егото) сякаш се променя "към правия път". И как няма... като сме дефинирали коя душевна болест какви симптоми проявява "макар и обобщено".

Сещаш ли се притчата за духовете в някои хора, които Исус изцелил и ги попитал за името им и онзи там казал... ние сме Легион, защото сме много. Ще прозвучи като "невероятна измислица", но личното ми мнение е, че душата на този човек е позволила осъзнаване на спомените си, трупани при други състояния на човешка его-форма. Шизофрения му казват май по наше време. Е, та Исус е имал духовната способност да общува с душата и Духа (единното съзнание на всички живи същества и това което наричаме живот) и просто е успокоил душата на този човек да се насочи към него момент от време и да продължи трупането на опита си в материята. Предполагам това отговори на въпроса ти за разликата между Духа и душата.

Иначе в религите има Бог, който е част от едни други богове, съвсем идентични същества като нас с ум и разум, но и за друг ОМОНИМЕН бог, който е в едно с Духа и "съзнанието", което прави всичката тази трансформация на енергия в материя, физични и прочие закони, форми и дизайн на пространствотои времето и т.н. "продукти". И да, напълно съм съгласен с това:

По-просто не търси божията сила вън, просто погледни в себе си, за да пробудиш божественото вътре в себе си именно с вяра.

· но трябваше да пуснеш малко разсъждение що е то вяра, сила.

Затова много от така наречените лакомници, завистници, алчни люде и прочие... Исус ги е дефинирал като болни. И те са такива, включително и в наши дни. Това е егоизма и той е връх на егото над душата, заради материята и времето в което тя е избрала да съществува и трупа спомени. Някои хора толкова силно се привързват към егото си и трупането на материя (кажи го егоизъм, алчност, безскрупулност), че едва като се гътнат на легло осъзнават колко са преходни телата им и колко "болна е била душата им". Не при всички де... повечето егота си живеят в пълната заблуда.

Има и такива, които пък започват да изпитват панически страх от смъртта на тялото си. И пак залитат в безскрупулност или пък... стават философи. :D

Но страхът от смъртта е егоистично явление. Душата презира страха. Но чрез него егото "тормози" душата. Някои хора преживяват голям страх или тревога и "лудват". В такъв момент душата отключва и може да отключи спомени за минали свои състояния като Его в материята и времето. Един вид индивида започва да проявява двойнствен характер... и как няма... а може и тройствен, четворствен... зависи от натрупания опит и най-близкия до тревогите в момента.

Друг е въпроса, че този тип комуникативна (духовна) енергия, може да се ползва и по съвсем други начини, но ще стане прекалено дълго изложението ми и ще ме пратите в Канал2001. :D

Редактирано Юли 15, 2011 от adXok

[Zilzak]

С теб е приятно да се беседва, но мисля, че не четеш достатъчно добре, какво пиша. Тоест няма как човек да постави клеймо какво е добро и какво не. Няма как да го разделиш, защото колкото и да е лошо едно нещо, някъде там има място, където то е прекрасно.... има една философия, която гласи "когато търсиш отговор на някой въпрос, то чуй мнението на околните, постарай се да го разбереш, но не го приемай за истина. След това, размишлявай и ти по дадената тема, стигни до някакво заключение, но отново не го приемай за истина, защото истината е там, без значение, дали ти вярваш във нея". Опитвам се да кажа просто, че служейки на ума си, служейки на правила, догми и прочие ние заживяваме в миналото... дори мозъкът ни със своите мисли ни кара да живеем в миналото, просто защото не може да обработва информацията моментално. Душата се вселявала с цел.... това моментално ни превръща в роби, което от своя страна, ми се вижда странно.... защото поставяйки си цел, ние робуваме на нея.... тоест посвещаваш живота си, за да станеш велик писател... и се започва едно писане, писане.... относно хормоналното влияние на ума над душата, нямах в предвид това... предполагам знаеш какво е ДМТ и още ред други..

[adXok]

Разрови се в темите за физика и загадки тук. Там има неща за време, минало бъдеще... измерности.

Твоето его би трябвало "да е роб" на душата ти - позна. При "греховете" обаче става обратното и имаме какво беше: алчност, завист, лакомия...

Все свързани неща с благоговеене пред материята и желание за още и още и още, ама и още от нея... тъй да имам, да знам, че като умра съм имал...

Да, ама не... едното време няма нищо общо с другото, както и съхранението на спомена кога и къде какво си имал и как то изчезва (трансформира се) във времето на материята.

Мисля, че пак Жисъс го беше казал: "Не се привързвайте към това дето го молец изяжда и ръжда го покрива."

Да, знам какво е ДМТ: една специфична геометрия от материя в пространството, която се наслагва (отваря) една друга геометрия, общо позната като халюциноген и забранено наркотично вещество, макар че го има у всеки жив човек и растения, както е и с водата между другото.

[glishev]

Бел. мод. Това тук някога беше раздел "Психология и логика" във форума на сп. "Българска наука". Гледам, че се е превърнало в псевдогностическа раздумка. Смятам, че един катанец е на място, но колегите да кажат.