Самоубийството и смисъла на живота!

[Warlord]

Пускам тази тема по повод на едни теми, които прочетох днес сутринта и през целият ден не съм спрял да мисля за това:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8225

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8233

Подхващам една доста неприятна тема, но за съжаление това са нещата от живота, който далеч не е розов като в приказките. Особено фрапиращ е вторият случай.

Понеже темата засяга съвсем лични чувства и частни случаи ще трябва да кажа малко и за себе си. Винаги съм живял сравнително скромно и всъщност немога да се похваля с кой знае какво, но никога не съм изпитвал остра нужда от липса на нещо. Когато прочетох историята на този младеж обаче наистина бях потресен от това какъв може да бъде животът и как с основание може да поискаш да му сложиш край. Първото, за което се замислих, и ми стана супер тъпо, е че през целия ден преди това съм се ядосвал за някакви абсолютни глупости, особено в сравнение с проблемите на посочения човек. Нервиран бях например, че преди това в работата ме бяха изгърчили повече от обикновеното, че на купона вечерта бяха пуснали някаква чалга, скарахме се с приятелката ми без причина защото и на двамата ни беше криво, после се сбих с един от купона, който се опитваше да я сваля. Всъщност той не я сваляше, а само си говореха, а и не знаеше, че тя ми е приятелка. Но аз вече бях ударил 5-6 бири и реших, че ще си изкарам върху него натрупаните нерви за последните няколко дена. Едва успяха да ме удържат и то само защото тя застана пред мене и не ми даде да продължа, ако не го беше направила сигурно нямаше да могат да ни разтърват на време и както го бях взел на прицел човека щеше да отнесе доста демидж и то за нищо! После като се осъзнах и ми стана гадно за него, защото не беше виновен за нищо, а трябваше да изтърпи този инцидент и дори не можах да му се извиня защото веднага след това си тръгна.

Сега ми е супер тъпо за всичко това като чета тези писания - http://evanescencebg.byethost17.com/e107_p...t.php?content.4

От една страна, човека е прав да иска да сложи край на живота си при това положение, от друга има шанс да продължи да живее нормално и дори да бъде щастлив загърбвайки миналото си, защото той все още е съвсем млад. Аз вече му пратих съобщение, в което му предложих да се срещнем някъде и да си поговорим за това, да се опитам да го окуража и разубедя от посегателство върху живота му, да се опитам да му стана приятел. Защото според мен само приятелството може да придаде смисъл на по-нататъшния му живот, докато сега той е сам и е загубил всичко!

Тук можете да изкажете мнението си за самоубийството, както и за смисъла и несправедливостта на живота.

Редактирано Септември 18, 2007 от Warlord

[П. Теодосиев]

Може би половината или дори болшинството от хората някога са си мислили да сложат край на своя живот. Повече от 28 000 американци действително го правят всяка година, като мъжете са три пъти повече от жените. Над 200 000 опитват да го направят, като жените са три пъти повече от мъжете. Мъжете са склонни да използват огнестрелни оръжия, а жените — лекарства (70% от които са им били предписани). Самоубийствата са по-чести сред студентите, отколкото сред учениците; сред разведените, отколкото сред женените; сред лекарите, адвокатите и зъболекарите.

Съществува повишен риск от самоубийство във възрастта между 15 и 25 години. Броят на самоубийствата в този възрастов обхват се е увеличил три пъти през последните 30 години. Днес единствено злополуките и убийствата взимат повече жертви. Изследване на Центъра за контрол над болестите на САЩ, проведено през 1991 сред гимназиални ученици, показа, че 34% от момичетата и 21% от момчетата са обмисляли дали да не сложат край на живота си, и всъщност през миналата година 16% от гимназистите “са си изготвили специален план”, 8% са “опитали да се самоубият” и 2% са имали нужда от медицинска помощ! Това е ужасяващо. Юноши, които пият и взимат наркотици, са изложени на 30% по-голям риск да опитат да се самоубият, отколкото тези, които не пият и не взимат наркотици (25% са направили по няколко опита), а опиталите да се самоубият са споделили за много по-голяма самота, отхвърленост и повече наказания през детството. Интересно е, че по-малко от 1% от тези млади хора, които са опитали прекратят живота си, са се обадили на горещата линия за самоубийства, една трета от родителите така и не са разбрали за тези опити и почти две трети от тях са живели в домове, където са имали достъп до огнестрелно оръжие или други смъртоносни средства след като са опитали да се самоубият (Berman, 1990). Уау! Колко още можем да изглупеем?

Броят на самоубийствата е висок и сред застаряващото население (Leenaars, et al, 1992). Разбира се, решението как да се справим с едно болезнено, обезсърчаващо преживяване е силно повлияно от това да ли ти остават още 50-60 или 2-3 години живот. Нашето общество постепенно преосмисля моралността на самоубийството (или “смъртта с достойнство”), когато човекът страда в края на живота си и почти няма реалистична възможност да бъде щастлив или полезен в бъдещето. На мен това ми се струва здравословно (вж. Quill, 1993).

Почти 80% от всички самоубийци са страдали от депресия, 65% до 80% са "търсили помощ". И въпреки това повечето от тях са изпитвали смесени чувства към самоубийството. Те просто искат да премахнат своето нещастие. Те искат решение на проблемите си, но в този момент не им хрумва нищо друго. Според някои предвиждания само 5% до 20% твърдо са решили да умрат, но все пак мнозина са готови да поемат риска да умрат. Те копнеят да бъдат спасени. Преди време имах пациентка, която три или четири пъти взе свръхдоза лекарства, но винаги го правеше преди нашите срещи, отчасти за да провери дали ще я спася. Тези викове за помощ съобщават на останалите, че те са разстроени и ги боли, че имат нужда от внимание и любов. Ако чуете подобни викове (включително и коментари, намеци, въпроси или шеги), вслушайте си и веднага покажете своята загриженост. Вие не трябва да разрешавате всичките им проблеми, само трябва да им окажете малко помощ — малко облекчение на болката, което може да спаси живот (Shneidman, 1985).

Ако вие изплаквате болката си (или бихте искали), не правете неясни намеци в разговорите си с тези около вас, а подчертайте, че сте много нещастни и незабавно се нуждаете от помощ. Не спирайте да го повтаряте, докато не срещнете приятел, който ще ви чуе. Особено важно е да си потърсите "приятел-професионалист" (половината от тийнейджърите, които са изпитвали такава болка, че са решили да опитат да сложат край на живота си, не са получили никаква квалифицирана помощ след опита си).

Какви са другите предупредителни знаци? Всички признаци на депресия. Един на всеки четири опитали да се самоубият е от семейство, в което вече има самоубийци. Употреба на наркотици и алкохол. Внезапни промени в настроението. А също така и предишни опити за самоубийство (25% - 40% са опитвали и преди). Често срещани са и намеците в разговорите ("Скоро няма да има нужда да се тревожиш за мен"), разговорите за самоубийство и особено конкретните планове, подготвителните действия (раздаване на ценени вещи, оправяне на работите), нацупеността и отдръпването от света, умствените проблеми, погълнатостта от смъртта, носенето на оръжие, поемането на рискове, лошите резултати в училище или на работното място. В голяма част от случаите човекът е претърпял загуба — здравословна, икономическа, на самочувствието, любовта, гордостта — или е въвлечен в алкохолизъм, престъпление, хомосексуализъм или развод. 75% от тийнейджърите, които опитват да сложат край на живота си, съобщават за семейни проблеми, мнозина страдат и от психологически проблем. Поради неизвестна причина пристъпите на страх и мигрена се свързват с по-голям риск от самоубийство. Почти всяка загуба, криза или конфликт увеличават този риск (Neiger & Hopkins, 1988; Lester, 1992). Не се поддавайте на общи заблуди. Тези, които говорят за самоубийство, действително се самоубиват! Хора, които излизат от дълбока депресия, го правят! Хора, които са красиви, умни и като че ли имат всичко, го правят! Не поемайте излишни рискове.

Предвиждането на самоубийството е трудно. Все пак Левинсон, Роуд & Сийли (Lewinsohn, Rohde & Seely, 1994) са установили, че 73% от тийнейджърите, които са опитали да отнемат живота си, отговарят на поне 3 от тези 6 признака: (1) предишен опит за самоубийство, (2) опит за самоубийство на приятел, (3) суицидни мисли, (4) депресия, (5) ниско самочувствие и (6) дете на майка-тийнейджърка.

Един особено тъжен факт, свързан със самоубийствата, е, че те са реакция на сегашна ситуация, която по-късно няма да е същата или ще се приема по различен начин. Но след като веднъж сте мъртъв, няма как да разберете това. Опитът на професионалистите е показал, че често тези, които са опитали да се самоубият и са спасени, няколко дни или седмици по-късно се радват, че са живи. Изследване на 515 души, които са били разубедени да не скачат, е показало, че само 25 от тях са се самоубили по-късно (Colt, 1984). Това е моят аргумент срещу твърдението, че "това е въпрос на личен избор". Вярвам, че поведението, което изразява загриженост и любов, е по някакъв начин да се избегне самоубийството, да се окаже възможно най-много психологическа помощ и подкрепа от страна на семейството, приятелите, вас самите и професионалистите, след което в продължение на няколко месеца внимателно да се наблюдава опиталия да се самоубие човек. Куинет (Quinnett, 1987, 1992) призовава онези, които обмислят самоубийството си, да стиснат зъби и да отбягват това фатално невъзвратимо разрешение на временните проблеми.

Е. С. Шнайдман (E. S. Shneidman, 1968), ранен изследовател на самоубийството, е установил три типа. (1) Самоубийството е в резултат на мисли: например, мисли от социално, политическо или религиозно естество, заради хронична физическа болка, поради вътрешен смут или умствена болест. Примери: когато християнството е било млада религия, много вярващи са се самоубивали, за да отидат в рая. Решението, което отците открили преди 1500 години, е било да направят самоубийството грях. Споменатата по-горе причина № 9, обърнат навътре гняв, също е пример за това, но само за 25% от самоубилите се е известно, че са били отрицателно настроени към самите себе си (Sue, Sue & Sue, 1981). (2) Самоубийството е в резултат на междуличностен конфликт. Саморазрушението може да бъде начин да се отвърне на удара и да предизвика вина, това може да бъде единственият начин да се изрази гневът. Често такива хора имат нужда от помощ, за да овладеят отношенията си с другите, те имат нужда от умения за общуване и вземане на решения. Например, едно изследване посочва, че 30% от всички самоубили се юноши са хомосексуалисти, лесбийки или бисексуални младежи. Предполагам, че нашата култура ги е накарала да се чувстват различни, ненормални и/или виновни. (3) Самоубийството е в резултат на "изпадане" от живота и чувство на отчуждение, изолация или безсилие. Тези хора се нуждаят от значима цел. Подобно на много други видове поведение и самоубийството се дължи на различни причини (Lester, 1992).

Други изследователи посочват други два основни вида самоубийства: пряко, бързо саморазрушение и косвено, бавно саморазрушение. Имаме първия тип, когато някой се застреля или се блъсне с колата си в дърво. Имаме втория тип, когато някой се самоунищожава, като предизвиква инциденти около себе си, отказва да получи лечение или не изпълнява неговите предписания, злоупотребява с храна или лекарства, злоупотребява с тялото си, рискува да се разболее от СПИН и т.н. Повечето от тези хора отричат, че се самоубиват, но всъщност го правят. За нещастие, някои хора вярват в древната арабска идея, че разрушението или смъртта е необходимост преди да съградиш нещо отново или да заживееш на по-високо ниво.

Случайно появила се, бързо отлитащата мисъл за самоубийство не е необичайна за мнозина, ако не и за повечето от нас. Но повтарящите се мисли особено за това как можем да се нараним, това вече е причина за тревога. Ако "слагането на край на всичко" ви е на ума, вие трябва да вземете мерки, като веднага потърсите професионална помощ. Потърсете психотерапия, а не просто лекарства от вашия мил семеен лекар, макар че антидепресантите може да се окажат важни за бързото овладяване на депресията.

Вие също трябва да си помогнете: направете си списък на всички причини, поради които си заслужава да се живее — хората, които са загрижени за вас, и болката, която те ще изпитат при вашето самоубийство (много от тези, които познавате, ще смятат, че вината е тяхна); нещата, които бихте могли да направите; уменията, които притежавате; нещата, които ви забавляват и които ще ви липсват, и т.н. Ако се самонаранявате, представете си ясно последствията. Ако сте погълнати от себе си, разширете вашия свят — потърсете приятели, како и начини да помогнете на другите. Издирете причините за вашата тъга и си обещайте да си помогнете сами да ги премахнете. Преодолейте вашия срам и вина, издигнете се в собствените си очи. И най-важното, събудете се, направете нещо! Започнете да променяте света около вас и вашия мироглед (вж. глава 3). Един терапевт бе отбелязал, че "целта е не да попречим на хората да се самоубиват, а да им помогнем да намерят причина да живеят".

Ако ваш приятел или роднина започне да ви се доверява, когато започне да мисли за самоубийство, вие трябва да проявите съчувствие към неговото страдание, но и да се опазите от това да се превърнете негов терапевт. Настоявайте той да се срещне с истински терапевт. Не позволявайте да се окажете в капана на буденето в три посред нощ, когато приятелят/роднината ви е потиснат, или да пиете и плачете в някой бар до късно през нощта. Вашият приятел/роднина се нуждае от професионална помощ. Ако всеки път се втурвате да спасите своя приятел/роднина, вие може да се превърнете в товар и всъщност да се окаже, че му пречите да се обърне към терапевт. Трудно е да настоявате да започне терапия, особено когато той казва, че вие сте "единственият, който може да ми помогне…", но вие не сте човекът, който трябва да се справи със ситуацията. Трудно е да се разбере самоубийството на любим човек. То е шокиращо, то може да ви накара да се чувствате засрамени, виновни, побъркани, облекчени или напълно объркани. Това е особено вярно за случаите, когато сте им позволили да разчитат изцяло на вас за помощ. Прочетете Розенфелд и Прупас (Rosenfeld & Prupas, 1984), ако сте притеснени от нечие самоубийство. Внимавайте, около 10% от опиталите да се самоубият опитват отново до 3 месеца. Вие трябва да настоявате тези хора да получат професионална помощ; ако ще помогне, отидете с тях, ако трябва, насилете ги да се срещнат с професионалист. Ако ваш приятел все пак се самоубие, по всяка вероятност ще имате нужда да прочетете нещо за това или да го обсъдите с приятели, група за взаимопомощ или съветник (Hewett, 1980). Психиатърът Сю Чанс (Sue Chance, 1992) описва как тя и нейното семейство са преживели самоубийството на нейния син.

Д-р Клей Тъкър-Лад

[byzantiner]

Имам една лекция по философия по въпроса, но тъй като не смятам, че е меродавна с нещо, освен ако не сте религиозни( така де философът, от който съм слушал тази лекция е по-религиозен човек....) Затова ще я прикача( файлът не е голям). Който се интересува нека я прочете. Мисля, че когато става въпрос за нещо толкоз сериозно, не бива да натрапваме чужда позиция, била тя инетересна.

philosophy.doc

[mishole]

Разбира се че предстоящите мисли на пръв поглед изглеждат банални,но помисляйки за последстията лесно всеки би се уверил в поливалентността им.:Не се тревожете за дреболии,и помнете,че всички неща са дреболии.и достатъчно е само едно леко прехвърляне в главата на всеки мислещ човек е да се увери,че има толкова много същества,които са повече от ужасно страдащи,та вашия проблем премерен спрямо техния да се окаже нищожен.И другата мисъл е "Не се измъчвайте заради грешките на другите".Проблемът провождал неизменно човешкото съществуване от друга страна изцяло се илюстрира с поговорката "на чужд гръб и сто тояги са малко".Всъщност нещата се опират до една много скромна и лесна рецепта:лекарството за всяка болка и проблем е чисто и просто да мислиш за друго. :lightbulb:

[Guest Serena]

СЕНЕКА Писма до Луцилий

Самоубийството е вид Свобода

LXX

(1) След дълго прекъсване отново видях твоите Помпеи, а с тях и младостта си. Стори ми се, че всичко, което съм правил там на младини - а това беше съвсем неотдавна - мога да правя и сега.

(2) Но целият живот, Луцилий, е вече зад кърмата ни; и както в морето, по думите на нашия Вергилий "се отдалечават селищата и брега", така в бързото течение на времето първо се скрива от погледа детството, после младостта, след това времето между младостта и старостта, която граничи и с двете, и накрая, най-хубавите години на самата старост; а вече може да се види и общия край на човешкия род.

(3) Ние в безумието си го смятаме за скала, а това е пристан, и да влезем в него понякога трябва да побързаме и никога не бива да се отказваме. А ако някой стигне там на млади години, да съжалява за това е все едно да се оплаква от бързо плаване. Нали сам знаеш: един го мами и задържа мързелив ветрец, убива го от скука безветрието, а друг бързо се носи с попътен вятър.

(4) Същото е и с нас: едни животът бързо-бързо довежда дотам до където те биха стигнали и без да бързат, а други дълго бие и бавно довършва. Впрочем, както знаеш, за това не винаги трябва да се държим: благо е не самият живот, а достойният живот. Така че мъдрият живее не колкото е длъжен, а колкото може.

(5) Той ще погледне къде му предстои да прекара живота си, с кого и как, в какви занимания; той мисли за това как да живее, а не колко да живее. И ако срещне много отнемащи покоя тегоби, той се пуска на свобода и то не в последния момент: щом фортуна стане подозрителна, той започва внимателно да се оглежда - не трябва ли още днес всичко да прекрати. За него няма разлика дали сам ще сложи края или ще го дочака, по-рано ли ще дойде той или по-късно: в това мъдрият не вижда голяма загуба и от това не се бои. Което капе по капка, не може много да се изгуби.

(6) По-рано ли ще умреш или по-късно не е важно, добре или зле - ето кое е важно. А да се умре добре означава да се избегне опасността да се живее зле. Според мен, само за женска слабост говорят думите на онзи родосец, който, когато по заповед на тирана го хвърлили в яма и го хранили като животно, отговарял на съветите да се откаже от храна: "Докато човек е жив, е длъжен да се надява на всичко!"

(7) Даже ако това е вярно, не за всяка цена може да се купи животът. Нека е голяма наградата, и сигурна, аз пак не искам да стигна до нея чрез срамно признание на своята собствена слабост. Нима ще мисля за това, че с живия фортуна всичко може да направи, а не за това, че с умеещия да умре тя нищо не може да направи?

(8) Но понякога мъдрият дори виждайки смъртта и знаейки за определената гибел, не бърза да се намеси. Глупаво е да се умира заради страх от смъртта. Нека идва убиецът - ти чакай! Защо бързаш насреща? Защо да се нагърбваш с делото на чужда жестокост? Завиждаш на палача си ли? Или го щадиш?

(9) Сократ е могъл да свърши със себе си, въздържайки се от храна и да умре от глад, а не от отрова, а той тридесет дни е прекарал в тъмницата, в очакване на смъртта - не в мисли за това, че всичко може да се случи, не защото такъв дълъг срок вместява много надежди, а за да не наруши законите, за да могат другарите му за последно да прекарат време с него. Какво би било по-глупаво от това да се презира смъртта, страхувайки се от отровата?

(10) Скрибония, една почтена жена, била леля на Друз Либон, юноша толкова невъздържан, колкото и благороден: той се надявал на повече, отколкото могъл да се надява не само в своето си, но и във всяко друго време. Когато го изнасяли болен от сената на носилка, при това в съпровождение на не много хора (близките му позорно го напуснали, като че ли не бил осъден, а вече екзекутиран), той започнал да се съветва: сам ли да приеме смъртта или да я дочака. Тогава Скрибония му казала: "Какво удоволствие ти доставя да вършиш чуждото дело?" Но не убедила Друз и той свършил със себе си, не без причина: нали ако обреченият на смърт е още жив на третия или четвъртия ден, то той, по мнението на врага, не върши своята работа.

(11) Не може да се изведе общо съждение за това трябва ли, когато външна сила заплашва със смърт, да се бърза насреща й или да се чака; има много неща, които скланят в едната или в другата посока. Но ако едната смърт е в мъчения, а другата - бърза и лека, то защо да не я предпочетем? Аз внимателно бих избрал кораба, ако имам намерение да пътувам, или къщата, ако имам намерение да се заселя - и по същия начин бих избрал смъртта си, отивайки си от живота.

(12) Освен това, животът не винаги е толкова по-хубав, колкото е по-дълъг, но смъртта винаги колкото е по-далеч, толкова е по-лоша. В нищо друго не сме длъжни да угаждаме на душата си така, както в смъртта: нека излиза откъдето тя иска; дали ще избере меч или въже, или напитка, смразяваща жилите - нека скъса веригите на робството, както поиска. Докато чакаш, мисли за одобрението на другите; когато умираш - само за себе си. Което на теб ти се иска, това е добро.

(13) Глупаво е да се мисли така: "Някой ще каже, че не ми е стигнало мъжество, друг - че съм се уплашил, а трети - че е можело да избера по-благородна смърт". Нима не разбираш, че планът в ръцете ти е недостижим за мълвата? Гледай едно: как по-бързо да се изтръгнеш от властта на фортуна, а не дали ще се намерят такива, които да осъдят постъпката ти.

(14) Ще срещнеш даже мъдреци по занаят, които ще твърдят, че не бива да се извършва насилие над собствения живот и смятащи самоубийството за позор: редно било да се чака края, определен от природата. Който говори така не вижда, че сам си прегражда пътя към свободата. Най-доброто от създаденото от вечния закон е, че той ни е дал един път към живота, но много пътища, водещи извън него.

(15) Аз ли да чакам жестокостта на някой недъг или на човек, когато мога да изляза от кръговрата на мъката, да отхвърля всички беди? В едно не сме прави да се оплакваме от живота: той никого не задържа. Не е толкова лошо положението на човека, щом всеки нещастник е нещастен само заради своя порок. Харесва ли ти животът? Живей! Не ти ли харесва - можеш да се върнеш откъдето си дошъл.

(16) За да се избавиш от главоболие, ти често си си пускал кръв; за да свалят тегло, отварят вена; няма нужда да се разсича цялата гръд - скалпелът отваря пътя към великата свобода, с цената на убождане се купува безгрижието. Какво тогава ни прави мързеливи и безсилни? Никой от нас не мисли, че някога ще му се наложи да напусне този дом. Така старите обитатели привързаността към мястото ги прави снизходителни и ги удържа в дома им, колкото и да не им е добре там.

(17) Искаш ли да бъдеш свободен напук на тази плът? Живей така, все едно утре ще се преселиш! Винаги имай предвид, че рано или късно ще се лишиш от този дом и тогава по-смело ще понесеш неизбежността на това преселение. Но как да си спомнят близкия край тези, чийто желания нямат край?

(18) А нали за него е най-необходимо да размишляваме, защото всяка друга подготовка може да се окаже излишна. Закалил си духа си срещу бедност? Но богатството си е останало с теб. Въоръжил си се с презрение срещу болката? Но щастливото съществуване на здравото, не познаващо недъзи тяло, никога няма да поиска от нас да приложим на дело тази добродетел. Убедили сме себе си, че трябва мъжествено да се понася загубата? Но всички, които сме обичали, фортуна е дарила с по-дълги от нашите дни. И само готовността за едно ще поиска от нас денят, който със сигурност ще дойде.

(19) И напразно си мислиш, че само великите хора са имали твърдостта да счупят катинарите на човешкото робство. Напразно смяташ, че никой не може да направи това, освен Катон, който, като не успял да изпусне духа си чрез меч, отворил пътя му с ръце. Не, хора от нисък произход в непреодолим порив са бягали от всички беди и, когато не е било възможно нито да се умре без затруднение, нито да се избере оръдието на смъртта по свое предпочитание, са взимали това, което е било под ръка и със силата си са превръщали в оръжие предмети, безобидни по природата си.

(20) Неотдавна преди бой със зверове один от германците, които подготвяли за сутрешното представление, се отдалечил за естествени нужди - не е имал друг начин да се скрие от стражата; намерил там пръчка и я пъхнал в гърлото си, със сила преграждайки дишането си и така издъхнал. - "Но това е оскърбление на смъртта!" - Нека да е така! - "Колко мръсно, колко неприлично!" - Но има ли нещо по-глупаво от капризите при избора на смъртта?

(21) Ето това е смел човек, достоен за това съдбата да му беше дала избор! Колко храбро би се възползвал той от кинжала! Колко смело би се хвърлил в морската бездна или в пропастта! Но, лишен от всичко това, той пак намерил и начин да срещне смъртта, и оръдие; знай, че за решилия да умре няма друга причина за бавене, освен собствената му воля. Нека съдят постъпката на този решителен човек както искат, стига да се съгласят, че и най-мръсната смърт е за предпочитане пред най-чистото робство.

(22) След като веднъж дадох ти дадох долен пример, ще продължа: та всеки ще поиска повече от себе си, когато види какво са презрели дори и най-презряните хора. Ние мислим, че Катоните, Сципионите и всички, за които сме свикнали да слушаме с възхищение, за нас са недостижими за подражание; а аз ще ти покажа, че на игрите със зверове ще се намерят не по-малко примери на тази добродетел, отколкото сред водачите на гражданска война.

(23) Наскоро, когато возели бойците под стража за утринното представление, един от тях, все едно дремейки, отпуснал главата си толкова ниско, че тя попаднала между спиците и седял така на скамейката си, докато завъртането на колелото му пречупило врата: и същата каруца, която го возела на екзекуция, го избавила от екзекуция.

(24) Който поиска, нему нищо не ще попречи да разбие вратата и да излезе. Природата не ни държи затворници; на когото необходимостта позволява, нека търси по-лека смърт; който в ръцете си има достатъчно оръдия, за да се освободи нека избира; който няма удобен случай, нека грабне най-близкото като най-добро, дори и то да е ново и нечувано. Който има достатъчно мъжество да умре, има и достатъчно изобретателност.

(25) Виждал ли си как последните роби, ако болката им стане нестърпима, се сгърчват и измамват и най-бдителните стражи? Велик е този, който не само си е заповядал да умре, но и е намерил способ. Обещах да ти дам много примери за хора от същия занаят.

(26) По време на второто зрелищно сражение на корабите, един от варварите забил в гърлото си същия нож, който бил получил за бой с врага. "Защо аз - казал той - да не избегна наведнъж всички мъки, всички унижения? Защо да чакам смъртта, когато в ръцете си имам оръжие?" И гледката била толкова по-прекрасна, колкото по-благородно е хората да се учат да умират, вместо да убиват.

(27) Нима това, което имат най-изгубените и зли души, няма да имат хората, калени срещу тези беди с дълги размисли, под наставничеството на всеобщия учител - разума? Той ни учи, че макар ориста да ни доближава по разни пътища, завършва с един: толкова ли е важно как ще започне, щом изходът е един и същ?

(28) Същият този разум учи също да умираш както ти харесва, ако това е възможно, а ако не - както можеш, грабвайки първото средство на пътя си за разправа със себе си. Срамно е да се краде, за да се живее, да се краде, за да се умре е прекрасно. Бъди здрав.

[Р. Теодосиев]

В отговор на: Самоубийството е вид Свободаю

Целия този текст е формулиран така, че да каже и предразположи човек към вярата в смъртта и доброто в нея…

Но тук се казват някои…не истини…като пример ще дам споменатата история със Сократ.

(9) Сократ е могъл да свърши със себе си, въздържайки се от храна и да умре от глад, а не от отрова, а той тридесет дни е прекарал в тъмницата, в очакване на смъртта - не в мисли за това, че всичко може да се случи, не защото такъв дълъг срок спестява много надежди, а за да не наруши законите, за да могат другарите му за последно да прекарат време с него. Какво би било по-глупаво от това да се презира смъртта, страхувайки се от отровата?

Сократ не просто е имал шанс да се самоубие сам, а е имал не веднъж шанс да избяга и дори да продължи работата с учениците си…, но за да докаже, че е прав той приема смъртта…не защото е хубавото решение, а защото с това той доказва колко е силно твърдението му…цялата работа е в това, че той умира, защото така трябва, а не, защото така би било хубаво да направи…

Дават се още примири с други случаи и личности, но всеки може да изтълкува начина и случая по различен начин…тези неща не са точни и не може да се дават такива определения за такива неща…

Тук се разглежда самоубийството като по доброто решение от „другата” смърт…, която тук се разглежда като…страдание и мъчение, което също е субективно и неточно…за твърдение…

Всичко е в нашето съзнание и ако се приема като „хубаво” както тук се описва то би могло да е такова, но в нашето съзнание…това би било една част от цялата заблуда, в която живеем…

[Мерил Стрийп]

Искам да умра. Провалих се отвсякъде.

[Doris]

Докато човек е жив все още не се е провалил съвсем.

[glishev]

За тия неща нямам какво да се говори. Те или се правят, или не.

[Doris]

Напротив, по-добре е да не се правят.

Животът не е компютърна игра - да умреш и после пак да си цъкаш.

[glishev]

По-добре е да не се правят, да. Но няма смисъл да се умува много по тях.

[В.Павлов]

Ееее Глишев, това не са думи на божи човек. Най-малкото възможността да се разубеди човек да посегне на своя живот, си заслужава разсъждението или обсъждането. Според мен, е похвално усилието на warword-a, един път за отварянето на темата и втори път за желанието да се свърже с такъв човек и да си говори с него. Случи ми се еднъж, да изляза на среща с едно гадже с което се запознах преди време в irc или icq, няма голямо значение. Та въпросната дама, до такава степен се беше отчаяла, че говореше за самоубиство. Аз пък реагирах съвсем първично, и по може би най-идиотския начин, просто спрях да контактувам с нея. Истината е че много хора достигат до такива моменти, от самота и може би, контакта с подходящи хора би действал оздравително.

[Galahad]

Как стои въпросът у нас? Преобладаващия брой случаи на самоубили се е на възрастни хора и хора с тежки, обикновено нелечими заболявания (много често при психични заболявания), а най-често и двете. В тези случаи при неуспешен опит се прави следващ до успех, като понякога се променят способите. Най-популярните са обесването и скока от високо. По-трудна е преценката за удавяне и отравяне, тъй като понякога е трудно да се разбере дали е станала злополука. Противно на филмите оставянето на предсмъртно писмо е рядко явление, а дори и когато го има то по изключение обстойно обяснява причините за самоубийството. Това се дължи на обстоятелството, че дори хора, които често са обмисляли тази възможност и дори са правили опити обикновено пристъпват към фаталното решение с известна спонтанност. Затова ако се започне писането на дълго предсмъртно писмо спонтанността често отминава и човекът се отказва. При някои по-бавнодействащи способи като да речем прерязването на вените на ръцете също нерядко се стига до отказ. Тази спонтанност често е пречка да се разбере, че човекът е решил да сложи край на живота си. Може да изглежда нормално и дори жизнерадостно, а в следващия момент да се окаже мъртъв. Често въобще не се споделя идеята за самоубийство, а тя се долавя по някои косвени изказвания. Напр. нелечимо болните просто се оплакват, че им е трудно да живеят с това заболяване, като при това усилено търсят подходящо лечение, което подвежда че желаят да се борят за живота си и да оздравеят.

Има една група случаи, при които просто се търси внимание. Хората, които правят това понякога не си дават сметка, че едно такова упражнение може да се окаже фатално - предозиране, по някакво стечение на обстоятелствата този, който очакват да ги спаси да не се появи и т.н. Околните също трябва да мнимават да не ги насърчават със своята прекомерна загриженост. Забележете, че още при малките деца се проявява как вниманието насърчава примерно плача - ако детето плаче (разбира се говорим за капризничене, а не примерно ако действително изпитва силна физическа болка) и му се обръща внимание плачът е траен и висок, но оставено без внимание - спира да плаче. Така че внимавайте с престараването. Ако не можете да отстраните причината, разубеждаването може само да отложи проблема. Напр. ако човек страда от нелечима болест, която е свързано с непрекъснато изпитване на физическа болка, дори и да се откаже за момент, тежкото страдание скоро ще го накара пак да мисли за това. Но ако накарате някой, при които проблемите не са толкова фатални да се види в центъра на вниманието и това му хареса, опитите да се задържи на това положение по познатия успешен начин ще продължат до фаталната грешка.

Тъй като единия линк е за ефтаназията (другия не ми се отвори) - нещата не са чак толкова прости. От една страна може да се злоупотреби и ефтаназията да се превърне в средство за легално убийство. Като вица за оня, дето като видял, че застреряли кучето, което било със счупен крак, той застрелял тъща си като си счупила ръката за да не се мъчи. Черен хумор, но при разрешаване на ефтаназията доста богати наследодатели ще се "възползват" от възможността. Друг проблем е, че когато страда, човек е готов да се отърве по всеки възможен начин. Мен като ме заболи зъб ми иде да си извадя всички, а всичко приключва с 10мин. пломбиране. За съжаление решението е доста по-сложно от това дали един безнадежно болен човек трябва да бъде оставен да страда дълго или всичко да приключи бързо и лесно.

[Doris]

Често въобще не се споделя идеята за самоубийство, а тя се долавя по някои косвени изказвания.

Според мен идеята винаги се споделя, но често остава неразбрана. Това е като вик за помощ , ако можеш отзови се. Желанието за самоубийство не е нормално състояние, това е състояние на криза за това околните би трябвало поне да опитат да помогнат за излизане от него.

[glishev]

Интересно нещо, веднъж го изпитах. Абсолютно ирационално чувство. Чаках рейс на Орлов мост и като се зададе, за момент почти ми се прищя да се метна. Все едно фаровете бяха като очи на змия, хипнотизираща пиле. Детинщина, разбира се. Трябва да съм бил на шестнайсет. Виж, веднъж като се давих, така драпах да се отърва... Бре, мама му стара, като беше за лиготията, ми се беше уж приумирало, ама като опря ножът до кокала, така ми се доживя, че още не ми е минало. И дано все така да е.

Дядо ми, царство му небесно, вече съвсем немощен и болен, веднъж каза, че не, още не му се мре. Мисля, че не го беше страх, просто му се живееше.

Редактирано Август 3, 2010 от glishev

[Skubi]

Десети септемри е денят на самоубийците.

Тук в унгария имаше села местности където това беше част от фолклора. Старите когато са осъзнали, че са тежест на семейството взимали парче хляб, сланинка, вода и заминавали в блатото и не се завръщали...

Доста време водеха световната статистика на самоубийсво, но сега са на 6-7 място. Бивщите републики на съюза са ги "преварили"в миналите дестина години....

Има даже и един мит за химна на самоубийците от унгареца Георги Шереш, "Мрачна неделя". Казват на времето до всеки самоубиец са намилрали или ткстът или плочата на тази песен.

http://www.youtube.com/watch?v=_b9g0KbugL4&feature=related

[Galahad]

Според мен идеята винаги се споделя, но често остава неразбрана. Това е като вик за помощ , ако можеш отзови се. Желанието за самоубийство не е нормално състояние, това е състояние на криза за това околните би трябвало поне да опитат да помогнат за излизане от него.

Самоубийците може да ги разделим на две групи. Едните разправят че ще се самоубият, но никога не го правят, освен ако поради някаква грешка театрото не завърши фатално. Другите обикновено не казват, че имат такова намерение и ако изразяват тази идея, то обикновено го правят косвено, без въобще да споменават директно, че смятат да се самоубият. В първата група обикновено са девойките в пубертета. Те са самоубиват поединично и групово като взимат я по 2 хапчета аспирин наведнъж, я две хапчета валидол. Във втората група, която е най-масовата сред фатално завършилите самоубийства попадат възрастните мъже.

Има и логика в това, че реално извършващите самоубийство обикновено не споделят идеята си, за разлика от тези, които театралничат за да привлекат внимание. Тези, които наистина имат идеята за самоубийство смятат, че имат проблем или ппроблеми, за чието решаване никой не може да им помогне. Това може да не е така, но те така смятат и заради това не мислят за необходимо да споделят идеите си. Действителното наличие пък на сериозен поблем като напр. нелечимо тежко заболяване винаги е една индиция, че на човека който го има може да му се върти такава идея в главата и де го извърши без да даде и най-малък намек за това. Тези пък, които търсят внимание, веднъж получили го, са готови на някои рискове за да го поддържат. Тъй че трябва много да се внимава при раздаването на неспецеализирана помощ. За предпочитане е ако тръгнете да помагате е да се насочите към основния проблем, без да го обвързвате с призивите за самоубийство. Напр. при нещастна любов просто да запознаете човека с ново гадже.

[glishev]

Съвсем разумно мнение.

[Warlord]

Сега като си припомних тази тема осъзнах колко много време е минало откакто съм в този форум не че много съм се променил оттогава, но сега едва ли бих тръгнал да се занимавам с подобни "благородни дела", освен ако не става въпрос за близки приятели де, но не и за тийнейджърски депресарщини. Най-вече защото както Галахад посочи понякога е само привличане на внимание, но и да не е такъв случая все тая - ако потенциалния самоубиец сам не желае да си помогне то никой друг няма да може да му помогне.

[Tyroglyphos]

Докато човек е жив все още не се е провалил съвсем.

Дори и когато човек се е провалил напълно, обикновено си струва да продължи да живее заради другите хора. В това отношение самоубийството може да се разглежда и като висша проява на егоизъм.

Тук в унгария имаше села местности където това беше част от фолклора. Старите когато са осъзнали, че са тежест на семейството взимали парче хляб, сланинка, вода и заминавали в блатото и не се завръщали...

Подобен обичай е характерен за много култури, такива мотиви се срещат и в българския фолклор. Човек все пак трябва да има право да се разпорежда със собствения си живот, стига да не го прави безразсъдно.

Промяната в отношението към самоубийството вероятно в голяма степен се дължи и на християнството, където то се смята за изключително тежък грях. Което е донякъде странно, тъй като немалка част от християнските мъченици от днешна (пък и от тогавашна) гледна точка са действали именно като самоубийци. Странно е и това, че общополезното самоубийство често се оправдава и възхвалява под името саможертва, докато в случаи, когато примерно някой болен човек се е самоубил, за да не бъде в тежест на близките си (т. е. пак в полза на някаква, макар и по-малка общност), това се разглежда като лудост, грях и т. н.

[AciDBurn]

Самоубийството е личен избор - нямам нито желанието, нито намерението да осъждам, този решил сам да сложи край на живота си, защото в края на крайщата живота...не е за всеки и не е по силите на всеки.

И все пак, според зависи от обстоятелствата, за мен самоубийството си остава перманентно решение на временен проблем. Но всеки си знае.

“Life is like a movie, if you've sat through more than half of it and its sucked every second so far, it probably isn't gonna get great right at the end and make it all worthwhile. None should blame you for walking out early.” - Doug Stanhope.

[Axil]

Самоубийството... Няма какво да спорим. В почти всички религии това е грях. Понякога никой не предполага какво му е всъщност на човек. Често се замислям по тази тема. Ако някой наистина е в такова лошо състояние какво печели и какво губи:

1: Какво печели

1.1. От самоубийството може да се оттърве от проблемите си въпреки че има и много други начини да го направи.

2: Какво губи

2.1. Губи всичко. Живота хем е игра на риск печели риск губи хем изобщо не е игра. Само най-окаяните мислят за самоубийство, но дори и те в повечето случаи се отказват от тази глупава постъпка.

Най-често жертвите са млади хора още неопознали живота и неговата красота и очарователност. Те не могат да се владеят толкова добре колкото по-възрастните (макар че случаи на самоубийства могат да се срещнат при всякакви възрастови групи).

Каквото и да говорим, каквото и да направим, за жалост не можем да върнем покойниците. Всеки ден говорят за убийства и самоубийства като че ли всичко това е маловажно. Е това не е маловажно!!! Даже напротив. Нека всички ние когато видим че някой наш приятел (или враг) е решил да посегне на живота си да се опитаме да го спрем, да се опитаме да спасим един човешки живот. Защото на мен лично ми става хипер криво когато в края на някоя година видя статистиките определящи самоубийствата.

[tanariil]

Нали отчитате, че някои хора са болни от смъртоносни и доста болезнени болести и за тях смъртта е единственото възможно решение за справяне с проблема.

Така че зависи поради каква причина е самоубийството. Има и оправдани, и неоправдани самоубийства.

[КГ125]

Не съдете, за да не бъдете съдени. Но все пак това е нещо, което не може да се поправи, така, че....

[AciDBurn]

До колко самоубийството е грях - от морална (не религиозна) гледна точка, приживе имаме много по-греховни постъпки от тази (не всички, разбира се).

Самоубийството не е постъпка на страхливец. Да не забравяме, че доброволно да си сложиш край на живота, не е особено лесна постъпка - преполага се (или поне аз така си мисля), че преди подобно радикално решение, човекът добре се преосмислил двете страни на монетата. Съзнателния избор да избереш да не съществуваш, предполагам е подтикнат от безизходица и страдания (било то физически или душевни).

За всичко в този свят си има причина.

Което ми напомни на Аокигахара - огромна гора в Япония, известна с това, че е любимо място на самоубийците.

Ето още малко информация (така, предупреждавам, че под статията има снимки, които не са особено приятни и дори много хора биха ги намерили за доста потресаващи, за това - внимавайте! Да не кажете, че не съм предупредила.)

Доста интересно място, което и доста говори за психиката на съвременния японец.

П.П.: Надписа на японски на табелата (на една от снимките) означава нещо от сорта "Живота е ценен подарък от родителите ви. Помислете за близките си!" (определено зор са видяли, щом чак и надпис са сложили)