Самоубийството и смисъла на живота!

[Doris]

Според мен е вредно твърде много да се разсъждава за самоубийството. Спомнете си какво стана с Веселин Андреев след като написа "Соната за Петя Дубарова".

[КГ125]

Taka e. За живите - живота!

[glishev]

"Смъртта - така трудна, така лесна..."

(Пол Елюар)

Изберете българското:

Животът - така труден, така сладък!

[Kuna]

Според мен е вредно твърде много да се разсъждава за самоубийството. Спомнете си какво стана с Веселин Андреев след като написа "Соната за Петя Дубарова".

Едва ли фиксацията върху смъртта на Дубарова е допринесла Андреев да избере да сложи край на живота си. По-скоро е обратното - разсъждаването за самоубийството е признак на някаква уязвимост, моментна или трайна. /Снощи гледах "Карингтън," между другото/. Имам много много близка приятелка, чиято майка, която за мен беше повече от роднина, защото сме израсли с дъщеря й заедно, се самоуби. Нейните мотиви ги разбирам напълно. По-точно, това не са мотиви, а състояние, за което можеше да се направи нещо, ако тя самата имаше волята и желанието за това. Близките й от една страна не спират да носят чувство за вина, от друга осъзнават, че всеки живее собствения си живот, прави своите собствени избори и насила другите невинаги могат да повлияят. Травмата обаче върху тях е жестока, дори и за най-устойчивата психика. Е, предполагам, направила ги е по-силни, ама за чий ти е да си силен на такава цена?!

PS Есид, японците са яки. В метрото имало аудио съобщения "моля не опипвайте другите пътници" - представи си докъде им е дошло

[tanariil]

По-скоро е обратното - разсъждаването за самоубийството е признак на някаква уязвимост, моментна или трайна.

Причината не е една за всички, които решават да сложат край на живота си. Една депресия също може да доведе до такъв край, когато не се вземат навременни мерки от специалист. Но това не означава, че всички, които се самоубиват, са в депресия.

[Flatline]

А би трябвало да са благодарни, че са живи. Който не цени живота, не заслужава да живее.

[Kuna]

Причината не е една за всички, които решават да сложат край на живота си. Една депресия също може да доведе до такъв край, когато не се вземат навременни мерки от специалист. Но това не означава, че всички, които се самоубиват, са в депресия.

Може да не са всички, но огромното мнозинство са. А и депресията има много различни проявления и различни причини. Нерядко хора, които живеят или работят с един човек, може с години да не разберат, че е с депресия. Може и човек сам да не го знае.

[Axil]

А би трябвало да са благодарни, че са живи. Който не цени живота, не заслужава да живее.

Не можеж да съдиш така хората. Не ти си човекът който може да го прави. Изобщо не може да се каже че някой не цени живота... Има само такива които не осъзнават че го ценят.

[phoenix]

Здравейте,аз от около две години имам суицидни мисли и много ми е трудно да потърся помощ, затова реших да се регистрирам и да пусна тема тук...Не си мислете, че е тийнейджърска депресия преди да сте ме изслушали.Аз съм момче след два месеца ще направя 17 години...Всичко започва много отдавна, още от малък имам проблеми с момичетата, досега не съм имал гадже не съм се целувал с език, комплексирах се, ако преди се чувствах като цар на света, сега живея в един ад без пламъци, ИМАМ НУЖДА от ПОМОЩ.В депресия съм, нищо не ми се прави, нямам желание, нямам воля, всичко изведнъж загуби смисъл, ако преди мислех като Шекспир, че човекът е венец на всички живи твари, то сега мисля, че човекът е просто животно, което се ражда, храни, воюва за женски и територия... ако преди бях усмихнат сега съм тъжен.Проблемът ми е в това, че моята ситуация е като затворен кръг, от който има само един изход.Харесвам едно момиче вече от около четири години, на третата година бях извън България при родителите си за един месец и точно тогава тя осъзна, че и тя ме харесва.Аз се прибрах в България и станахме гаджета, а тя каза "-ако ще ходим, да е тайно, че ще ми се подиграват, ако разберат".Аз разбира се на седемдесет и седмото небе от щастие най-накрая в този студен свят аз ще получа любов, близост (имам предвид духовна), но нещата започнаха да вървят на зле, нито веднъж тя не ме целуна, прегърна, хвана за ръка (за ръка ме хвана по тва време една позната от две седмици, в автобуса)и така шест месеца, аз страдах, тя получаваше любов от всеки, но винаги пренебрегваше моята.Заряза ме защото съм грозен, или поне нейните приятелки ме нямат за супермен.Аз съм жалък, молел съм я със сълзи на очи да ми направи някакъв намек както на другите, тя не можа с мен.Аз съм изрод, аз съм вече мъртъв и само тялото ми е останало...Аз съм поетична натура пиша рап текстове, направих си татуировка Исус на горящ кръст с надпис "само Господ може да ме съди" с надеждата, ако го има да ми помогне. Реших да ви пиша, защото ме е страх, не се познавам вече, страх ме е да не направя в тежък момент непоправима грешка...Почти всяка нощ сънувам кошмари, в последния ми кошмар бях сред полета и планини, ту трева, ту скали и изведнъж навсякъде около мен започна да извира вода (в съня съм на остров), аз започнах да бягам водата ме понесе към центъра на град, който беше празен...Кажете ми има ли смисъл един такъв живот, на неудачник, един изрод...Заради това момиче се преместих извън България при родителите си с надеждата да я забравя...Вече я загубих тотално, от позната стана приятелка, после най-добра приятелка, а накрая като сестра и не мога да спра да се обвинявам затова, че съм грозен изрод, чувствам се виновен защото искам да съм щастлив.Пълноценен ли ще е живота ми, без някой с който да споделям всичко.Загубих всичко и всички, а топлината която ме топлеше доскоро в празния, повърхностен свят е на път да изпепели душата ми...Имам много поетични текстове за това какво е да си на дъното, колко е трудно, как в един момент желаеш смъртта пред това да кажеш на баща си, че си един неудачник без приятелка.Ето ви мислите на един човек сериозно обмислящ самоубийство, човек на кръстопът.Ако ми помогнете с някоя мисъл, с някой съвет...ще съм ви благодарен докато съм жив, макар че много хора са ми казвали остави я, забрави я, изглежда ми непосилно.Искам да умра и искам да живея, но знам, че и двете са невъзможни едновременно.Ако съществува Бог, той би разбрал, колко ми е трудно и колко съм страдал...МОЛЯ ВИ, аз имам нужда от помощ и се осмелих да я поискам...

[glishev]

Всички сме минали през това. Повече баня, бръснене, лицеви опори и ще се намери нова муза. Дерзай, пич, мъжете сме тъпанари до двайсет и втората си си година. После почва животът. Винаги има време да се утрепеш, така че не си струва да бързаш.

[phoenix]

Не знам, само на въпросното момиче съм споделял за товаи... незнам лесно е да се каже отстрани, трудно е когато нямаш воля и желаеш да дишаш, а с всяко издишване живота затяга хватката си.Наруших всичките си принципи, дори в опит да забравя замалко за тия неща опитах трева, всъщност два пъти и сега за коледа пак ще пуша...Опитвам се да се боря с демоните си, но се преборих с единствения демон който трябваше да опазя и да остане - съвестта.

В опити да се спасявам се удавих във морето

вече не виждам сала не ти виждам лицето

толкова са далече тези скапани острови очи

толкова далечно блестят като две звезди

обещанието дадено от мен ще бъде спазено

да потърся помощ за сърцето си премазано

кое в кой е не е в теб вината просто нещата

са така че в мен я няма красотата искрата

гасне точно в центъра на огъня е най-студено

зае@и тия рими за мен нищо те не значат

искам да кажа как без теб очите ми плачат

дращат по снимките ти а струните влачат

изговаряйки името ти Поля Поля след завоя

обърнах се и осъзнах че теб те нямаше

всичко вехнеше а земята под мен пропадаше

и въпреки това от ада имах изход бяг

няма щастие приятели има болка и враг враг

деня ми няма слънце щото нямам тебе

ти за мен беше най-красивото и мило бебе

Рап от Беге до Палма няма джаз няма фънк няма реге

без де@а твойта мама мога да запаля всяко цвете

както вехнат цветовете чакам да се слеят световете

в пъстрата палитра носена на гръб от ветровете

но мечтите тя реже ги като с мачете като с катана

дърпам давя се затънал в катрана в дълбока яма

изход няма бягам изплашен по коридори без врати

виждам лица но липсват им очи боли колко съдби

трябва да вземеш господи или болката ти е храна

моето слънце залезе и настана тъмнина душа борба

за щастие и моля те приятелството само подари ми

с нова роля пак ярка светлина с любов деня озари ми

вдъхнови ме пак да изпиша за лицето ти рими шанс

любими моменти простете ми че загубих ви в транс

жив див накрай ме да се чувствам не в тоя срив

по-обречен от заразен със ХИВ усмивката е в архив

запечатан скрит със парола и в мозъка си ровя

за нея ако трябва от ковчега да я изровя не мога

да си позволя загуба в края на житейска парабола

битка библейска водя срещу дявола трудна работа

и кво като умрях десетки пъти та нали съм феникс

ту в едното ту в другото поле като игра на тенис

огъня отвътре нажежи химикалката листа пламъка

изяде ми замъка само с няколко залъка

Изтъркаха се римите банални стават думите

всеки ден пред мен да предпочиташ другите

болката изгаря но душата ми е вече мъртва

в сърцето имам дупка помогни да я закърпя

будя се заспивам кошмар и ад прикривам

усмивки фейк кажи личи ли че умирам тъжно е

кво да кажа за постъпката ти да мръсно е

искаш да направиш нещо знай че късно е

ти дръпна спусъка ти си тая дето стегна въжето

спря ми сърцето ще запомниш ли лицето

ще запомниш ли очите ми погледни истини

хиляди в тях крият се туптейки във гърдите ми

прегръщаш ме целуваш ме в мечтите ми

реалноста е такава че се давя в сълзите си

рисувайки устните ти и живота свърших боите си

след това залбуда появи се кратка и луда

казах си ето Господ не иска така да бъда

отмина заблудата и съм готов да се прекърша

земята тегли ме иска топло да прегърне

студеното сковано тяло завинаги да обгърне

вървя по път от който никой няма да се върне

Аз съм птица аз съм феникс аз съм частица сакрално

в общество профанно за еденица време бе идеално

но изчезна изпари се като дъжд в нажежена пустиня

дълго скитах се от тук от там си просех милостиня

деня стана седмица седмицата месец месеца година

на два пъти намерих кивота но го изгубих късмет

дори без нищо с теб как се чувствах принц в дворец

в тази приказка светлината ми догаря като свещ

душата ми изпепелява красотата като пещ горещ

бях но вече съм изстинал лириката вече не попива

болката която като океан залива пари като коприва

но няма лек няма билет няма път за излизане от ада

и някъде по пътя спрях да се боря демона напада

предадох се пречупих се продадох се отдадох се

на мечтата си увлякох се прецаках се опарих се

ден след ден гледам един и същи изтъркан епизод

и всеки ден моля Бог да напише моя некролог

всеки ден искам да съм друг всеки ден се проклинам

не вярвах в Бог но го моля да избирам искам помощ

искам да съм като преди да не съм толкова лош

искам да мога да плувам давя се в сълзите мечтите

в храносмилането на свят зависещ от парите лъжи

на всеки ъгъл болка за изрода за глупака кръгъл

кой бях а кой станах порастнах а ти си Ам Гъл

дали спя или съм буден все в кошмар ли съм труден

реалноста удари ми шамар изглежда че съм буден

кой съм къде съм с кой съм чувствам се изгубен

заблуден презрян сигурно защото съм толкова счупен

Живота ми е изгубена магистрала не парабола

а спирала воден от злината слуга на дявола

не избирам пътя си следвам знаците губя ума си

толкова съм изморен заспивам дори в съня си

света студен мрачен скован от ледников период

болката която топиш цял живот вървиш горд

ходех с наведена глава затва не виждах слънцето

вдигнах очи и в мен тя пося с любов зрънцето

което порасна стана здраво високо до небесата

и в тоя момент дойде смърта да жъне с косата

аз съм семпай за теб сенсей режа с катана самурай

всеки който посегне към моя рай отива в ада

съзнанието ми гори на клада хвърлена граната

ако си в Сахара тая рима е водата а жаждата

която те мъчи е измамата не го правя за манджата

правя го защото съм психо тихо кормя в нощта

сянката ми е безкрайна слята с мрака даващ мощта

да те превърна в кукла водена от моята ръка

света е театър с малцина кукловоди тъпа пиеса

за всеки човек достоен стоят поне хиляда псета

моя рап убива без да оставя видими отпечатъци

анихилира нищожните ти мозъчни зачатъци

нормално ли е да пиша чак толкова тъмни и депресивни неща на 16 години

Редактирано Декември 4, 2010 от phoenix

[mitaca]

Повече други занимания. Опитай се да не мислиш за нея (ясно ще е трудно). Мъжете сме винаги тъпанари . И винаги изгубваме музи, ама само така си мислим . "Музите" изгубват нас. Намери сериозно занимание, може да не е ядрена физика , да се заровиш в него. Комуникирай. Момчетата не са грозни, те са "смотани". В очите на връсничките си. Да да, ама не. Огледай се! Не се опитвай да я спечелиш на ново, спечели някоя друга. Бъди готов и тя "скъса" с теб. А знаеш ли колко момичета мислят за теб? Колко си отблъснал? За колко даже и не си разбрал?

А знаеш ли колко още ще има? Уверявам те много! Много пъти ще Я намираш и ще Я губиш, много пити те ще ТЕ намират и ще ТЕ губят .

Но накрая ще се получи! Не се отказвай да опитваш. Не оставяй една несполука да те съкруши. Не мисля за по-лошо.

Но ако изпитваш все още други освен приятелски чувства към нея, просто се отдели, престани да я виждаш. ВЪОБЩЕ. Очевидно много те е наранила. Не мисли, че ще я нараниш, така ще е по-лесно и за нея. Нали нямаш нужда от приятелка, сестра или майка особено нея. А пък и ще си прочистиш мозъка. Ще се заемеш със заниманията си. И не се опитвай бързо да "завоюваш" друга, клин клин избива, ама един остава. Огледай се, ама помисли. Заслужава ли си? Има ли "химия", ама има ли интереси? На твоята възраст обаче "химията" е по важна. Но се калявай, такъв е живота . Не винаги получаваме това което искаме, даже да сме го завоявали (според нас ).

Абе много сухарско стана, ма дано да съм ти помогнал?

[Kuna]

Всички сме минали през това. Повече баня, бръснене, лицеви опори и ще се намери нова муза. Дерзай, пич, мъжете сме тъпанари до двайсет и втората си си година. После почва животът. Винаги има време да се утрепеш, така че не си струва да бързаш.

Така е. С едон уточнение. Не сте само мъжете така.

Феникс, присъединявам се към съветите на другите.

[lila_va]

Не ти си я изгубил, а тя теб. Ти си се отървал, макар сега да не го разбираш. Запомни, никой не е чак такова съкровище, че да си заслужава да се унижаваш, измъчваш, еле пък убиваш заради него. Наскоро си паднах по момче, което изобщо не ме забелязва. Във фейсбук съчувстваме на приятелка, която е с разбито сърце... И всеки мисли обекта на въжделенията си за единствен и неповторим. Странна работа

Не прави нищо, ама нищо, което да ти напомня за нея! Това е моят съвет. Поне седмица опитай и виж как ще се почувстваш. Имам предвид, че няма значение дали ще отидеш на другия край на планетата, ако продължаваш да мислиш за нея. Физически се отдалечаваш, но мислено не я напускаш. Това е лошо. Спри с поезията (явно я свързваш с чувствата си), намери ново хоби, излизай с приятели. Най-важното - учи! Нищо не помага повече. В началото ще си разсеян, ще ти се налага да препрочиташ една страница по десетина пъти, но няма значение, не се отказвай! Методът е изпитан и работи

Времето лекува всичко. Така че дай си време. Както и другите ти казаха - някъде там те чака нова муза, позволи и да те намери

Успех и горе главата!

[Warlord]

И също така спри и с тийнейджърската депресия, рапа, тревата и малоумните татуировки. Това не е съвет, а заповед!

[Warlord]

Хаха бива ли така, излагаме се Може да поднесем своите извинения и помощта си по случая. Обещаваме ако пича реши да сваля мацката с наука да помогнем с каквото можем тук. Може дори в отделна тема да развием научно обоснована теория защо двамата трябва да станат гаджета и да му я изпринтираме за да я покаже на мацката, ако не вярва

[phoenix]

Благодаря ви много, всички имате право, и аз сам зная, че е така, но не мога да я забравя имам слаба воля...Извън България съм вече от около два месеца и се запознах с нови приятели, които се моля да са по-верни и по-добри от предишните които се натискаха с нея у нас, пред мен, с извинение "-ама брат аз те уважавам, просто бях пиян снощи"...тя да се дърпа от мен все едно не съм човек...няма смисъл, извинете ме, че ви загубих от времето...както казва един познат (той не знае за проблемите ми)"Не унивай, всичко е загубено!" Тийнейджърска депресия звучи подигравателно и не искам да ви обиждам, но нима си мислите, че когато едни проблеми не са ваши, те са по-малки.Никога не си мислете, че на някой му е по-лесно отколкото на вас... тая мисъл откакто я чух ме плени.Животът е безценен, заради това което можеш да направиш, шанс да промениш нечий друг живот! Аз нямам такъв шанс, не веднъж съм се молел да умра аз, мен да ме блъсне кола, мен да ме наръга някой ненормален, отколкото да умре някой който наистина има смисъл да живее...Хора, моля ви се променете си малко мисленето, злобно е да искате от някой да се измъчва и да страда...те убиха миналото ми и спомените ми, аз ще убия бъдещето и болката си...Ако за вас живота е песен за мен не е!Опитвах се да се разсейвам с компютърни игри, защото в тях пишеш код и си Бог, досега винаги съм избирал трудния път, но само веднъж се моля за лесния, искам да знам, че съм направил нечий ден значим, че има човек който да събере цялата вселена в мен, но вместо такъв човек намерих повърхностна и злобна жена, родителите и се карат...Питам я защо не ми кажеш веднъж обичам те и тя: "-ами те нашите не си го казват и затова", но винаги би го казала заради друг, аз цял живот съм клоун - разсмивам другите, но все аз съм тъжен...Дали е лудост да сложиш край на живота си, или знак че си прогледнал безцелието на света и той е недостоен за теб.Кое е по красиво, да умреш като мъж, или да страдаш и да живееш като страхливец...

[Doris]

Дали е лудост да сложиш край на живота си, или знак че си прогледнал безцелието на света и той е недостоен за теб

По-скоро не е честно спрямо момичетата, които те харесват или биха те харесали.

[phoenix]

Никой не смята за нечестно, когато изрода умира в края на филма,а и светът пак ще се върти, макар че ми се ще да умра и да знам, че променям нещо, мисленето поне на някой...аз сам кова съдбата си и се питам същото като Шекспир - дали е по-достойно да търпиш стрелите на свирепата съдба или обнажил меч да се опълчиш и да ги зачеркнеш всички, едно убодване и заспиваш... нещо такова май беше миналата година съм го учил

кажи го това на най-студеното и безсърдечно момиче, или поне към мен беше такава

Редактирано Декември 4, 2010 от phoenix

[Doris]

Искам да кажа, че освен това момиче има и други. Я вземи се огледай. И без това мъжете са по-малко на брой от жените. Някоя ще остане заради теб сама.

[Warlord]

"Тийнейджърската депресия" по принцип не е подигравателен термин, а нещо нормално, през което всички сме минали. Номера е да не ги взимаш толкова на вътре нещата това че си попаднал на студено момиче не означава, че всички останали са такива и че няма да срещнеш други. А пък да се самоубиеш заради такава пача е всичко друго, но не и "умиране като мъж"! Така че горе главата, бойното поле на живота не е лесно и с такъв тип мислене не можеш да побеждаваш.

[Panzergrenadier]

В прозаична форма за смисъла на живота и самоубийството могат да се кажат много неща, но дълбоките чувства и мисли по тези теми не се обясняват, а се усещат най-дълбоко в поетична форма.

Парчето „Pull The Plug” на групата Death изразява смисъла на живота и самоубийството много точно.

Pull The Plug

Memories is all that's left behind

As I lay and wait to die

Little do they know

That I hear their choice of life

End it now, it is the only way

Too cruel, that is what they say

Release me from this lonely world

There is no hope - Why don't you

Pull the plug

Let me pass away

Pull the plug

Don't want to live this way

Once I had full control of my life

I now behold a machine decides my fate

End it now it's all too late

What has now been days, it seems like years

To stay like this is what I fear

Life ends so fast, so take your chance

And make it last

End it now, it is the only way

Too cruel, that is what they say

Release me from this lonely world

There is no hope - Why don't you

Pull the plug

Let me pass away

Pull the plug

Don't want to live this way

Издърпай щепсела

Само спомените останаха

Аз лежа и чакам да умра

Те не подозират,

Че аз чувам техния избор за живота

Прекрати го сега, това е единственият начин

Те казват, че е твърде жестоко

Освободи ме от този самотен свят

Няма надежда,

Защо не издърпаш щепсела

Нека си отида

Защото не мога да живея така

Някога контролирах живота си

А сега машината решава живота ми

Спри я защото е твърде късно

Дните изглеждат като години

Страх ме е от това положение

Живота угасва бързо, поеми риска

И го свърши

Прекрати го сега, това е единствения начин

Те казват, че е твърде жестоко

Освободи ме от този самотен свят

Няма надежда,

Издърпай щепсела

Нека си отида

Защото не мога да живея така

Чък Шулдинър обичаше живота и до последния миг на болестта си се бореше за него, въпреки, че беше кръстил рок-групата си Death.

Почивай в мир Чък!

[Warlord]

Чък беше изключителен и като музикант и като философ. Наистина е жалко, че такива гениални хора си отиват въпреки борбата до край за живота си, а пък други имащи целия живот пред себе си искат ей така да го захвърлят за глупости.

Ако хората просто си взимаха поуки от историята и заобикалящия ги свят...

Редактирано Декември 4, 2010 от Warlord

[Alexander_Nevski]

преди 3 дни бях на една голяма лекция за самоубийства та да кажа нещо, скоето не се бях сблъксвал ...

лекторът разказваше, че наскоро ходил в един офис където се самоубили 3ма един след друг ...

явно има клъстъри от самоубийства ... и когато познат, роднина или колега го направи ... за някой който го е познавал е много по-лесно да го направи ...

[glishev]

Клин клина избива. Като се огледаш за някоя друга, тая ще ти отмилее. Изпитано е и работи

Не че и с втората ще стане, но пък ще ти пука по-малко. С някоя поредна вече ще се получи, ще се изложиш и ще ти е тъпо, но с още по-следващата поколения мъжки прадеди, ревящи в душите на модераторите гарантират успех и щастие

Да се правят депресарщини на 16 е тъпо, но нормално, да. Само не пуши треви (от това се оглупява зверски), не се загрозявай с тауировки и ако ще пишеш поезии, барем да не са рап. На двайсет и пет вече ще ти е леко и ще правиш само и единствено весели простотии в дамска компания - в моментите, когато не се чудиш откъде да изработиш още някой лев. И изобщо няма да ти пука за никакви депресарски неща.

А после някой ден ще се окаже, че случайно си попаднал на някоя изключителна мацка и всичко ще е цветя и рози. Но няма да е днес, така че зубкай там, ритай футбол, бръсни се, къпи се, чети книги и стискай зъби. А и какво пък, човек трябва да си престрада младините.

Ето една забавна историйка за нещастно влюбен тип:

Из "Morkinskinna" ("Книгата на Гнилата кожа", ХІІІ в.),

(в: ) "Староисландски саги и митове", НК, Сф, 1989.

Превод от староисландски Михаил Минков

Може би любимият ми фрагмент от старата скандинавска литература. Илюстрацията е снимка на каменната глава от Берген, портрет на Ейстейн І Магнуссон (р. 1088, крал на Норвегия 1103-1123 заедно с братята си), герой на разказа. Правописът на българския превод е напълно запазен.

Разказ за Ивар Ингимундарсон

От нещата, които сега ще разкажа, може да се забележи какъв прекрасен човек е бил крал Аюстейн и колко предан и изобретателен се е показвал, като е търсел да разбере какво измъчва любимците му.

При крал Аюстейн живеел един човек, който се казвал Ивар и бил син на Ингимундур, исландец по произход и от знатен род, умен човек и добър скалд. Кралят го ценял много и се отнасял към него с обич, както се вижда от този разказ.

Братът на Ивар се казвал Торфинур. Той също отишъл в чужбина при крал Аюстейн и там бил уважаван от много хора заради брат си. Обаче му докривяло, че не го сматат за равен на брат му и че трябвало да се осланя на него, затова не му харесало при краля и се заприготвял да отпътува в Исландия.

Преди братята да се разделят, Ивар поръчал на Торфинур да занесе вест на Одню Йоансдотир да го чака и да не се омъжва. Казал, че тя му е най-скъпа от всички жени. После Торфинур отпътувал и пристигнал благополучно, обаче решил да поиска Одню за себе си и я получил.

Малко по-късно Ивар пристигнал от чужбина и научил за това; сметнал, че Торфинур е постъпил зле спрямо него, и всичко му опротивяло; върнал се при краля и у него бил пак на почит като преди.

Ивар бил много опечален и когато кралят забелязал това, извикал Ивар на разговор и го попитал защо е така тъжен:

- Преди, когато бяхте при нас, ни забавлявахте с думите си по най-различни начини. Питам за това и понеже знам, че не сме ти направили нищо лошо, а и ти си толкова умен, че не ще се усъмниш в нещо, което го няма. Кажи ми сега какво има.

Ивар отговорил:

- Това, което стана, господарю, не мога да го разкажа.

Кралят казал:

- Тогава аз ще отгатна. Да е имало някакви хора, които не са ти допаднали?

- Не е това, господарю - рекъл Ивар.

Кралят попитал:

- Да не би да ти се струва, че получаваш от мен по-малка почит, отколкото би желал?

- Не е това, господарю - рекъл той.

- Да си видял някакви работи в нашата страна - попитал кралят, - които да са ти се сторили много неприятни?

Той казал, че не било това.

- Гадаенето вече ни затруднява - рекъл кралят. Да ти се ще да владееш някакви имоти?

Той отрекъл.

- Да има някакви жени във вашата страна - попитал кралят , - по които да копнееш?

Той отговорил:

- Така е, господарю.

Кралят казал:

- Недей да се измъчваш за това. Щом се запролети, замини за Исландия. ще ти дам пари и писмо с печат от мен до хората, от които зависи работата, и не очаквам да има такива, които да не отстъпят пред моите приятелски молби или заплахи и да не дадат жената. Ивар отвърнал:

- Това не може да стане.

Кралят казал:

- Няма начин да не може. И на друг човек да са я дали, аз още повече ще настоявам и щом искам, ще ти я взема за жена.

Ивар отговорил:

- Нещата стоят по-сложно, господарю. Брат ми е женен за нея.

Тогава кралят казал:

- Да се откажем от тая работа - рекъл той. - Виждам тогава друго разрешение. След Коледа ще тръгна по гощавки; ела и ти с мен и ще видиш там много изтънчени жени и стига да не са от кралско потекло, ще ти взема някоя.

Ивар отвърнал:

- Тежка е моята работа, господарю, понеже всеки път, когато видя хубави жени, си спомням за онази жена и мъката ми само расте.

Кралят казал:

- Тогава ще ти дам власт и имоти, както вече ти предложих, за да се забавляваш с тях.

Той отвърнал:

- Нямам желание за това.

Кралят казал:

- Тогава ще ти дам пари - ходи да търгуваш, в които земи искаш!

Той отвърнал, че не му се ще.

Тогава кралят казал:

- Сега вече съм доста затруднен, понеже опитах всичко, което можех. Остава само едно нещо, но то има съвсем малка стойност в сравнение с онова, което ти предложих, и все пак не се знае кое може да помогне най-много. Идвай при мен всеки ден, когато масите са вдигнати, стига да не обсъждам неотложни дела, и ще си бъбрим с теб. Ще говорим за тази жена колкото искаш и каквото ти дойде на ум. Аз ще отделям време за това, защото се случва понякога на хората да им олеква, когато разкажат за мъката си. Освен това никога няма да си тръгваш без подарък след среща с мен.

Ивар отвърнал:

- Ето това искам, господарю, и благодаря за разпита.

Така и направили: винаги когато кралят нямал трудни дела за обсъждане, разговарял с Ивар за онази жена. Това помогнало много и Ивар се отърсил от мъката си неочаквано бързо. После се развеселил и си възвърнал предишното радостно и веселяшко настроение. И останал при Аюстейн.

Ето, човекът не е пушил треви и не е правил глупости, а си е гледал живота.

Редактирано Декември 4, 2010 от glishev