География на езиците (лингвистична география)

[ISTORIK]

География на езиците (лингвистична география)

С какво се занимава науката лингвистична география

(география на езиците, лингвогеография, геолингвистика)?

http://www.krugosvet.ru/articles/77/1007726/1007726a1.htm

------------------

Езиковите семейства

http://www.localisation-traduction.com/gui...guistiques.html

-------------

Карта на езиковите семейства

http://pedroiy.free.fr/alphabets/cartelangue.htm

---------------

Езиковите групи в късната античност

http://antique.mrugala.net/Atlas%20antique.../carto/hum.html

-------------------------

По-важните езици - по азбучен ред

http://www.localisation-traduction.com/gui...te-langues.html

--------------------

ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯ ГЕОГРАФИЯ МИРА И ИНТЕРНЕТА

http://www.languages-study.com/statistics.html

--------------

ИЗУЧЕНИЕ ЯЗЫКОВ В ИНТЕРНЕТЕ

http://www.languages-study.com/

--------------

Linguistic Geography of the Mainland United States

http://www.evolpub.com/Americandialects/AmDialMap.html

-----------------------

КНИГАТА:

География на езиците

Ролан Бретон

Настоящото съчинение е географско, а не лингвистично. Целта му е да изследва онази междинна област, която би могла да се нарече геолингвистика, така както говорим за социолингвистика и демолингвистика. Написано от географ, то не е в състояние да се занимава със същинска лингвистика, т.е. с феномените на езика (фонетика, лексика, граматика и пр.) и проявлението им в пространството — задача от компетенциите на лингвистите, — а по-скоро е насочено към така наречената „лингвистична" или още „диалектологична география". Като изхожда от заключенията на лингвистите, географът третира езиците (или диалектите) като феномени от социетален мащаб и само повърхностно засяга външните проблеми на лингвистика, т.е. онези, които са свързани с речта като цяло, за да изследва социалните и пространствените им измерения.

Обособила се от лингвистичната география, географията на езиците тук се разделя на обща география, върху която се спираме отначало, за да преминем след това върху регионалната география.

Първата очертава самия предмет на изучаване: езика като основна етническа характеристика на индивидите и спойващо звено на общността. Вариантите при разпространението на езика в общността, времето и пространството отразяват една динамика, която географският подход осветлява и спомага да бъде обяснена. Очертава се една екология на езиците, която е принос в географията на културите, в географията на духа. Научният подход в нея се основава върху определянето на лингвистичните феномени и отношенията им с останалите характеристики на обществата.

Изложението върху разпределението на езиците в главните континентални и субконтинентални ареали, както и в големите държави, дава възможност да се очертае тази регионална география на езиците, която все още е трудно да се наложи поради липсата на сигурни и достоверни данни. Накрая ще отбележим и факта, че дванадесет езика обхващат над 60 % от населението на света не само в качеството им на майчин език, но в много по-голяма степен и като инструмент на културен пренос.

http://www.helikon.bg/book.php?book_id=18096

---

Бази данни за държавите

(малко са поостарели)

http://www.flags.net/index.php

-----------------

Последни демографски данни

http://www.ined.fr/population-en-chiffres/monde/index.html

---------------

Малко социология...

http://www.insee.fr/fr/home/home_page.asp

[ISTORIK]

Всеки месец в света завинаги изчезват два езика. Тази информация публикува лингвистът Дейвид Харисън (David Harrison) от Института за живи езици (Living Tongue Institute) в САЩ, съобщи АП. В момента на Земята съществуват около седем хиляди езика. На 83 от най-разпространените говори 80 процента от човечеството, а на 3500-те най-малко популярни едва 0,2 процента. Според Харисън езиците изчезват по-бързо от животните в Червената книга.

Има пет “зони на бедствие” за езиците, които умират или са под заплаха за изчезване:

1. Северна Австралия (153 езика);

2. Централна и Южна Америка (113) езика – тук влизат страни като Еквадор, Колумбия, Перу, Бразилия и Боливия;

3. Северно Тихоокеанското плато (54) – Британска Колумбия в Канада, щатите Вашингтон и Орегон САЩ;

4. Щатите Оклахома, Тексас и Ню Мексико (40) – Оклахома е мястото на Земята с най-висока пътност на изчезващи езици;

5. Източен Сибир, Китай и Япония (23 езика).

Общо под голяма заплаха от изчезване са 383 езика в тези пет зони. Основната причина, която ни кара да говорим за изчезване на тези езици е малкия брой “носители” на езика – обикновено 1-2 човека. Например “Силец-Ди-Ни”, последният от 27-те езика, на които говорят индианците в резервата Силец, Орегон, изчезва защото го говори само един човек. На много места, коментира Харисън, най-младия от последните носители е на повече от 60 години. На езика на племето Ючи, който не е свързан с останалите езици по света с никакви лингвистични корени, говорят само петима старци в доста напреднала възраст.

Според оценките на ученият около половината от седемте хиляди езика на Земята никога не са записвани на книга и когато последния човек, който го говори почине, тогава изчезва и самия език. С всяка от тези загуби ние губим всичко, което са споделяли тези хора през столетията – за времето, небето, животните, растенията, науките, природата, митовете и легендите, музиката...

[stinka (Rom)]

Има хиляди езици,които ще изчезнат например на остров Нова Гвинея и Соломоновите острови се говорят над хиляда езика. Повечето от тях напрактика говорими в по 1-2 села. С глобализацията те направо са обречени.

По добра карта на езиците по света

http://en.wikipedia.org/wiki/Template:Distribution_of_languages_in_the_world