Терминът "Влахи" /Българи/ през призмата на западноевропейската диалектика

[Last roman]

Литаврин Г.Г. Влахи в византийских источниках Х-XIII вв:

http://dacoromania.org/index.php?nma=catal...e=1&nums=68

«Весьма полезно для Романии, государь, — пишет Кекавмен, обращаясь к императору, — не оказывать чести иноплеменникам, ставя их на высокие посты. Если они будут служить за одежду и хлеб, знай, что будут исполнять службу верно и преданно, посматривая на длань твою и ожидая нескольких номисм и хлеба. А когда ты удостоишь иноплеменника более высоким титулом, чем титул спафарокандидата, с того момента он будет небрежен и перестанет служить тебе верно. Я расскажу, а ты послушай, государь, как при разных обстоятельствах приходили иноплеменники к царствовавшим до тебя — и к багрянородному Василию, и к его отцу, и к деду, и к прадеду и так далее. Да что я поминаю старых (василевсов)? Ни Роман Аргиропул, ни другой кто из блаженных василевсов не возвышали франка или варяга в достоинство патрикия, не давали приказа возвести кого-нибудь из иноплеменников в ииаты или стратофилаки. В лучшем случае иногда кто-нибудь из них становился спафарием. Все они служили за хлеб и одежду, и процветала Романия. Расскажу твоей царственности кое-что в качестве примера. Мой дед Никулица, немало потрудившись для Романии, стал ду-кой Эллады в награду от самодержцев за верность. Власть эту он получил пожизненно посредством выдачи хрисовула, как и доместикат экскувитов Эллады. Но вот прибыл один, по имени Петр, племянник василевса Франкии, к блаженному василевсу Василию на четвертом году его царствования. И василевс удостоил его титула спафария, поставив его доместиком экскувитов Эллады. А деду моему василевс написал: "Да будет тебе известно, вест, что прибыл на службу к моей царственности Петр, родной племянник короля германцев, и, как он говорит, решил жить и умереть рабом моей царственности. Поверив в его искренность, моя царственность не позволила выдвинуть его в стратиги, чтобы не унизить ромеев, а поставила его доместиком подчиненных тебе экскувитов. Однако узнав, что ты получил эту должность от моего отца через хрисовул, моя царственность дарует тебе вместо экскувитов начальство над влахами Эллады". Видишь, какую проявил осторожность багрянородный по отношению к иноплеменнику, хотя он был тогда василевс».1

Четвертый год правления Василия II — это время с 10 января 979 г. по 10 января 980 г.

Второе (а возможно, даже первое по хронологической последовательности событий) известие о влахах принадлежит Иоанну Скилице, византийскому автору конца XI столетия. В промежуток между 976 и 980 гг. (более ранняя дата из этих пяти лет нам представляется вероятнее) один из четырех комитопулов, возглавивших возрожденное Первое Болгарское царство, старший из братьев — Давид, «погиб тотчас, убитый между Касторией и Преспой, в так называемых Прекрасных Дубах, некими влахами-путниками».2

Начиная с этих свидетельств вплоть до конца XIII столетия термин «влахи» в византийских источниках упоминается неизменно наравне с прочими этнонимами. Известно, сколь сложно содержание этнонимов в средневековых, в том числе византийских памятниках: они нередко заключали в себе указание не только на этническую специфику народа, но и на преобладающий род его занятий, территорию обитания, политическую организацию, религиозную принадлежность и т. д. Учитывая это, можно сказать, что в известном смысле собственно «этнический аспект» термина «влахи» был присущ ему даже в несколько большей степени, чем, например, употреблявшимся в тех же памятниках этнонимам «ромеи» или «болгары»: в содержание понятия «влах»* не входило представление об определенной, строго очерченной территории, как и об особом государственном объединении, этническое наименование большинства подданных которого могло быть перенесено и на иные этнические группы в его пределах.

К сожалению, конкретное содержание термина «влахи» в византийских источниках раскрывается лишь в упоминаниях об особенностях хозяйственной деятельности и быта влахов и в указаниях на их тесные взаимные связи. Ни в одном документе той эпохи не говорится непосредственно о каких-либо языковых или антропологических отличиях влахов от других народов Балкан. Несомненный намек на их языковую специфику содержится лишь в беглом замечании ученого византийца XII в. Иоанна Киннама, что согласно некоей устной традиции, предки влахов некогда переселились из Италии. Свидетельство Никиты Хониата об особом «влашском» языке (на этом языке один из пленных византийцев просил царя болгар Асеня отпустить его ради «еди-ноязычия») не является бесспорным: Хониат мог иметь в виду и не собственно влашский, а болгарский язык.

Тем не менее мы считаем совершенно верным вывод М. Дьони, что ни одно известие о влахах вплоть до конца XIII в. не дает оснований к тому, чтобы усматривать в этом термине указание не на определенную этническую группу на Балканах, а лишь на слой населения, занятого по преимуществу специфическим, кочевым или полукочевым, скотоводством. Выходцы из среды влахов оставались, как мы увидим, «влахами» и тогда, когда они превращались в видных горожан.

Единственный раз (у Анны Комнины) между понятиями «влахи» и «кочевники» поставлен знак равенства (кочевников, пишет она, «в просторечии называют влахами»). Как показал М. Дьони в специальной работе, Анна допустила небрежность: она хотела сказать, что влахи — кочевой народ, а отнюдь не то, что любые кочевники — влахи; что именно их, а не всех кочевников было приказано призвать в войско. Далее она, обращаясь к официальным документам, использует этот термин в его точном этническом значении наравне с другими этнонимами.

Не имея намерения выходить за пределы указанного в заголовке периода, мы хотели бы все-таки сказать несколько слов о судьбе термина «влахи» в XIV-XV столетиях. Уже Д. Ангелов указал на случаи, когда термин «влахи» переносится в источниках XIV в., относящихся к Северной и Средней Македонии и к Эпиру, на представителей иных этнических групп, если они занимались преимущественно перегонным скотоводством. Применительно к землям сербо-хорватов подобная эволюция термина «влахи» особенно детально прослежена в последние годы югославскими историками. Приводимые при этом свидетельства о постепенном (особенно с середины XIV в.) исчезновении конкретного этнического содержания в понятии «влахи» бесспорны, хотя не представляются убедительными такие аргументы, как ссылки на личные славянские имена «влахов», славянские названия их поселений, на примеры противопоставления в источниках «влахов» любым оседлым жителям, в частности земледельцам, на отсутствие упоминаний о месте жительства «влахов», которых сербские государи дарили монастырям и т. п.

Что касается XI-XIII столетий, то какая-либо разница в частоте упоминаний о влахах на востоке и на западе полуострова столь труд нозаметна, что на ее основе мы не можем составить представлений об отличиях в плотности влашского населения там и тут. Помимо Эпира, Македонии, Фессалии, полуострова Халкидика и Северо-Восточной Болгарии, влахи упомянуты также в районе нижнего течения р. Марица и как жители самого Балканского хребта. Относительно последнего известия стоит заметить, что говоря о событиях 1094 г., Анна Комнина называет этих влахов на Геме как давних местных жителей, отлично знающих горные тропы через хребет, по которым они тайно провели войска Лжедиогена.

В 1166 г., ведя упорные войны с венграми, Мануил I решил нанести им удар с неожиданной стороны. Он отправил протостратора Алексея с войском к берегу Дуная (к тем местам, откуда вторгался обычно во владения венгров), чтобы отвлечь внимание врага. «Льву же некоему по прозвищу Ватац, — продолжает Киннам, — ведущему из другого места (ítcpcoBev) иное крупное войско и большое полчище влахов, о которых говорят, что они некогда были переселенцами из Италии, повелел вторгнуться в землю гуннов из мест у понта, называемого Эвксинским, откуда никто никогда во все времена не совершил на них набега». Поход Ватаца был весьма удачен. Император решил закрепить успех, снова отправив войско «напасть сверху откуда-то на гуннов, живущих рядом с землей тавроскифов». На этот раз войско вел Иоанн Дука. Быстро преодолев труднопроходимые места, он разорил и опустошил земли венгров.

[Иванко Тертер]

Литаврин Г.Г. Влахи в византийских источниках Х-XIII вв:

http://dacoromania.org/index.php?nma=catal...e=1&nums=68

Добро утро! Да беше започнал от стр. 1 - пост № 1 от темата! По-кратък щеше да е пътя до статията на академик Г. Литаврин.

[КГ125]

"большое полчище влахов, о которых говорят, что они некогда были переселенцами из Италии,"

[Guest mihai]

Населението на Мизия беше вече предимно романизирано когато славяните пристигнаха там. Затова българската граматика има голямо романско влияние.

[Иванко Тертер]

Затова българската граматика има голямо романско влияние.

КГ125, как ще отговориш на този много сериозен факт? Всъщност кога влахите южно от Дунав сме загубили романското във "влахския си език", което северно от Дунав влахите са запазили и досега?

[BGVlach]

Населението на Мизия беше вече предимно романизирано когато славяните пристигнаха там. Затова българската граматика има голямо романско влияние.

Че влияние има е ясно, поне за всеки, който знае/ползва и двата езика.

А влиянието само по себе си може да бъде само взаимно, освен ако не се налага със сила,

което в случая е изключено.

И двете наций произхождат от почти идентчни съставки,

който се налагат/проявяват в различна степен, преливайки се една в друга - процес продължил до началото на 20 век.

Скромното ми мнение е, че в ПБЦ, власите са/сме живяли отделно от другите,

а "мешането" на юг от Дунав почва във ВБЦ.

[BGVlach]

Да, но все още се служи и пише на български, при наличието на влашки етнос. Следователно процесът е дълъг. Това, че някой е посочен като влашки, а не български владетел маркира само началото му - това е късното средновековие, в което всеки в Европа е владетел на някаква област, наречена как ли не.

Прави ми впечатление обаче, че след падането на България никой от владетелите на север от Дунава не се опитва да възстановява българска държавност, а стават васали на унгарския, полския крал или на султана. А относителна свобода са имали. Воеводите, бановете и пр. са си останали малки феодали, в т.ч. и Мирчо и Стефан не посягат да се нарекат царе или крале.

Mircea Cel Batran се самонарича "автократ", сече монети и раздава грамоти.

Аз на това му викам не относителна, а пълна свобода.

Нима наистина смяташ, че Шишман му е бил ментор под каквато и да е форма?

Или че Mircea се е интересувал от "експертното" му мнение преди битката при Ровине?

Т.е., политическата еманципация въобще не трае дълго, защото по него време вече явно е приключила.

А тя почва, според мен, с Besarab I, който профилактично хвърля един як "чомагашки" бой на унгарският си шеф с ясната заръка -

"пасете си конете из Панония и не се бъркайте в усуканите православни работи, които и без това не разбирате".

За Stefan Cel Mare пък да не говорим - нерде България, нерде Молдова.

[Last roman]

Добро утро! Да беше започнал от стр. 1 - пост № 1 от темата! По-кратък щеше да е пътя до статията на академик Г. Литаврин.

Само че твоите изводи са малко по-различни от тези на академика, който никъде не твърди, че власите са: а/ кумани; б/ българи.

[BGVlach]

Само че твоите изводи са малко по-различни от тези на академика, който никъде не твърди, че власите са: а/ кумани; б/ българи.

Нима не си прочел все още за сливенското "кума/кумай", явяващо се "the missing link" в случая?

(Ползването на международната фонетична азбука е, естествено, незадължителна подробност)

Поздрав

[Иванко Тертер]

Само че твоите изводи са малко по-различни от тези на академика, който никъде не твърди, че власите са: а/ кумани; б/ българи.

Остави моите и на Литаврин изводи /с него не си противоречим въобще, казвам това, което той премълчава или не може академично да признае засега, засега/. Твоите изводи какви са? За теб това е важно. За никой друг не е, но за теб е важно. Тогава ще ти се изясни и въпроса дали Мирчо Чел Братън е възможно въобще да е имал ментор в лицето да речем на Йоан Чел Шишмън. Но дотогава има много време, ХІV век е, а терминът е много-много по стар и връзките се разкриват от поне хиляда години преди този менторски момент.

[Guest mihai]

Че влияние има е ясно, поне за всеки, който знае/ползва и двата езика.

А влиянието само по себе си може да бъде само взаимно, освен ако не се налага със сила,

което в случая е изключено.

И двете наций произхождат от почти идентчни съставки,

който се налагат/проявяват в различна степен, преливайки се една в друга - процес продължил до началото на 20 век.

Скромното ми мнение е, че в ПБЦ, власите са/сме живяли отделно от другите,

а "мешането" на юг от Дунав почва във ВБЦ.

Теоретично приликите могат да бъдат обяснени с тракийски език но тракийският език не съществува. Само албански език съществува. Не говоря за тракийско влияние в румънски и български езици а за романско влияние в български език. Например редукцията (не знам ако тази дума съществува) на неударени "о", "а", и "е" към "у", "ъ" и "и" е най-вероятно романско явление която съществува и в румънски и в португийски език (с частично изключение на "е"->"и"). При "о" и "а" явлението е идентично в тези три езитси. Не знам ако в албанския има нещо подобно но фактът че португийски език има това явление кара албанско-тракийското влияние много невероятно.

Прилична е и промяната на "я" към "е" (място, места) в български език с руманската "еа"->"е", но вместо "я" има дифтонг "еа" (една сричка). Този дифтонг е специфично румънски: мреанъ-мрене (мряна-мрени), мреажъ-мреже (мрежа-мрежи). Има подобно редуване "оа"/"о" (дифтонгът "оа" е друг специфицен румънски дифтонг) в румънския език. Тази прилика не е сигурно доказателство на румънско влияние, не знам ако нещо подобно съществува в другите романски езици.

Мешането вероятно беше много ускорен от Асеневците като власи.

[BGVlach]

Теоретично приликите могат да бъдат обяснени с тракийски език но тракийският език не съществува. Само албански език съществува. Не говоря за тракийско влияние в румънски и български езици а за романско влияние в български език. Например редукцията (не знам ако тази дума съществува) на неударени "о", "а", и "е" към "у", "ъ" и "и" е най-вероятно романско явление която съществува и в румънски и в португийски език (с частично изключение на "е"->"и"). При "о" и "а" явлението е идентично в тези три езитси. Не знам ако в албанския има нещо подобно но фактът че португийски език има това явление кара албанско-тракийското влияние много невероятно.

Прилична е и промяната на "я" към "е" (място, места) в български език с руманската "еа"->"е", но вместо "я" има дифтонг "еа" (една сричка). Този дифтонг е специфично румънски: мреанъ-мрене (мряна-мрени), мреажъ-мреже (мрежа-мрежи). Има подобно редуване "оа"/"о" (дифтонгът "оа" е друг специфицен румънски дифтонг) в румънския език. Тази прилика не е сигурно доказателство на румънско влияние, не знам ако нещо подобно съществува в другите романски езици.

Мешането вероятно беше много ускорен от Асеневците като власи.

Говорейки за прилики имах впредвид най-вече лексикалния фонд,

където и на аматьор като мен е позволено да има мнение.

Иначе лингвистиката ми идва високо като наука, особено фонетиката.

Което не значи, че термини като палатализация или IPA са ми непознати.

За т.н. "тракийски" съм съгласен. Умряла работа - няколкото графити и един пръстен с гръцки букви са абсолютно недостатъчни като източник на информация.

Макар, че тия членувания "отзад", характерни за езиковият ни съюз балкански, като нищо могат да се дължат и на тракийски остатъци, излязли наяве покрай турското влияние.

Поздрави / Salutari

[КГ125]

Mircea Cel Batran се самонарича "автократ", сече монети и раздава грамоти.

Аз на това му викам не относителна, а пълна свобода.

Нима наистина смяташ, че Шишман му е бил ментор под каквато и да е форма?

Или че Mircea се е интересувал от "експертното" му мнение преди битката при Ровине?

Т.е., политическата еманципация въобще не трае дълго, защото по него време вече явно е приключила.

А тя почва, според мен, с Besarab I, който профилактично хвърля един як "чомагашки" бой на унгарският си шеф с ясната заръка -

"пасете си конете из Панония и не се бъркайте в усуканите православни работи, които и без това не разбирате".

За Stefan Cel Mare пък да не говорим - нерде България, нерде Молдова.

Автократ, ама не цар, крал или княз Това пък аз му викам процес на постепенно развитие на държавността. Във време на всеобща феодална разпокъсаност. Колкото повече българската власт отслабва, а после турските и унгарските са далече, се засилват влашките княжества и съответно завършва оформянето на бъдещата нация.

[Guest mihai]

Говорейки за прилики имах впредвид най-вече лексикалния фонд,

където и на аматьор като мен е позволено да има мнение.

Иначе лингвистиката ми идва високо като наука, особено фонетиката.

Което не значи, че термини като палатализация или IPA са ми непознати.

За т.н. "тракийски" съм съгласен. Умряла работа - няколкото графити и един пръстен с гръцки букви са абсолютно недостатъчни като източник на информация.

Макар, че тия членувания "отзад", характерни за езиковият ни съюз балкански, като нищо могат да се дължат и на тракийски остатъци, излязли наяве покрай турското влияние.

Поздрави / Salutari

В днешния български език има само 1 падеж на съществително име (с изключение на звателен падеж, само при някои думи). В днешния румънски език има 2 падежа (+ звателен падеж при някои думи). Предполага се че бйлгарският е загубил другите падежни форми поради румънското/романското влияние но остава без отговор защото румънски език има 2 (или 3) падежа докогато западните романски езици имат само 1 падеж (няма звателен падеж). Поради ли славянското/българското влияние? Възможно. Изглежда че български и румънски езици са си уравновесял взаимно броят на падежите.

Salutari si tie/поздрави и за теб

[BGVlach]

Автократ, ама не цар, крал или княз Това пък аз му викам процес на постепенно развитие на държавността. Във време на всеобща феодална разпокъсаност. Колкото повече българската власт отслабва, а после турските и унгарските са далече, се засилват влашките княжества и съответно завършва оформянето на бъдещата нация.

Точно. Секло им е пипето и бързо са разбрали, че не формата е важна, а съдържанието.

То е било и пред очите им - унгарец и турчин от гола титла страх няма.

[Last roman]

Остави моите и на Литаврин изводи /с него не си противоречим въобще, казвам това, което той премълчава или не може академично да признае засега

ох, извинявай, забравих, че споря с световно признат акадамик по влахо-блахо-куманските въпроси.

[Иванко Тертер]

Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар", разбира се посмъртно костатацията му се превежда от латински, като "румънския език е много популярен в Темешвар" /при все, че тогава румънския език е 10 % лингва ромъна и 90 % лингва влахико /vlachico/ - български /bulgarian/

For example Mathias Bel- hungarina historian who visited Timisoara sometime between 1720-1730 - wrote that the only language spoken in the town in that period was romanian - hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius. Why would a hungarian lie about this back in 1720? - Защо? Защо?

/The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius" /in Timisoara the romanian language is very popular/...

Бих отбелязал само, че "влахският / valachico" е бил особено популярен и в Карабогдан /Молдова/ и то доказано отпреди писмото на Н.Йорга до брашовските търговци:

Sulla variante latina del giuramento di Colomea, del 15 settembre 1485, c’è una nota molto interessante: “hec inscriptio ex valachico in latinum versa est […]”, vale a dire “questo atto fu tradotto dal romeno in latino […]”. /пак със супер превода от ново време/!

Определено смятам скоро да направя една обща тема за някои интересни европейски термини, които да дадат един много дългоочакван отговор на въпроса какво се крие в архива на Ватикана по повод мисията на Константин Кирил-Философ в Рим 867г. Там спокойно ще може "академиците" /а не академиците/ да ме осмеят

[Goro76]

Е и къде в тези два цитата видя че власите са говорили български.

[BGVlach]

Да напомни и какво казва Flavio Biondo, секретар на папската курия, през 1452:

(взето от форумът на сръбските власи)

...Et qui e regione Danubio item adiacenti Ripenses Daci, sive Valachi, originem, quam ad decus prae se ferunt praedicantque Romanam, loquela ostendunt, quos catholice christianos Roman quotannis et Apostolorum lumina invisentes, aliquando gavisi sumus ita loquentes audiri, ut, quae vulgari communique gentis suae more dicunt, rusticam male grammaticam redoleant latinitatem...

...Epirotas Macedonas Peloponnenses Graecos Moesos Ripenses et, ut nostris utar nostrae aetatis vocabulis, Albanenses Sclavones Bosnenses Graecos More incolae et Serviae Bulgaros ac Romano ortos sanguine Ulachos...

[Иванко Тертер]

Да напомни и какво казва Flavio Biondo, секретар на папската курия, през 1452:

(взето от форумът на сръбските власи)

...Et qui e regione Danubio item adiacenti Ripenses Daci, sive Valachi, originem, quam ad decus prae se ferunt praedicantque Romanam, loquela ostendunt, quos catholice christianos Roman quotannis et Apostolorum lumina invisentes, aliquando gavisi sumus ita loquentes audiri, ut, quae vulgari communique gentis suae more dicunt, rusticam male grammaticam redoleant latinitatem...

...Epirotas Macedonas Peloponnenses Graecos Moesos Ripenses et, ut nostris utar nostrae aetatis vocabulis, Albanenses Sclavones Bosnenses Graecos More incolae et Serviae Bulgaros ac Romano ortos sanguine Ulachos...

Много добри източници!

1. "... Жителите на Дакия наричани прибрежни валахи /българи/ ... по произход от Рим..."

/Многократно е споменато за произхода от Рим на българските царе и - Симеон, Петър, Самуил и Калоян! - с признати титли за тях и народа им - българи/ "valachi". Отделно по-нисш произход от Италия имат доалцекови и алцекови българи, евентуално преселени някога обратно на Балканите - според смътни спомени на "волахите" описвани от Хониат. Едва ли обаче папството ще се интересува от тях, а не от официално признатия знатен произход от Рим на българските царе - "валахи" /българи/

2. Изброяване на политико-геграфски области - "Жителите на Епир, Македония, Гръцки Пелопонес /бел. в тази 1452 г. има и "негръцки", а също и латински Пелопонес"!/, Мизия, които помежду си се наричат Албанци /за Епир/, Словени /за Склавония/, Босанци, Гърци-морейци /за разлика от латини-рморейци в този период/ и владетелите на Сърбия, на Българите и Романия, които са по-кръв от "валахски" /български произход". /за Сърбия и България даже няма да уточнявам българския им произход по кръв - на Страцимировци, Шишмани и на сръбските късни крале, особено пък на Стефан Душан - от три страни българи, от чевтъртата полубългарин. По - инстересното е защо владетелите на Романия са по кръв с български /валахски/ произход! Последните двама императори са Драгаши. Цитата е от 1452 г. и е апел преди щурма на османците към Константинопол. Последният император Константин Драгаш Палеолог и управлявалия преди него негов брат са правнуци на Йоан Александър, внуци на владетеля на източната част на Охридското българско царство - деспот Константин Деян /от майка им Елена, дъщеря на Константин Деян. Те са по тази линия племенници на българския воевода в София Радич /пленен от османците в 1454 г./ Племенници са на потурнака /приелия исляма/ Юсуф - брат на майка им и син на Константин Деян /той е убит вероятно 1431 г. от Тураханпаша, след като се отмята малко преди това от васалитета спрямо султана/.

BGVlach, давай още източници на латински език от папска канцелария или на католически владетели. Искам всички да ги съберем тук на едно място!

[BGVlach]

1. "... Жителите на Дакия наричани прибрежни валахи /българи/ ... по произход от Рим..."

/Многократно е споменато за произхода от Рим на българските царе и - Симеон, Петър, Самуил и Калоян! - с признати титли за тях и народа им - българи/ "valachi". Отделно по-нисш произход от Италия имат доалцекови и алцекови българи, евентуално преселени някога обратно на Балканите - според смътни спомени на "волахите" описвани от Хониат. Едва ли обаче папството ще се интересува от тях, а не от официално признатия знатен произход от Рим на българските царе - "валахи" /българи/

2. Изброяване на политико-геграфски области - "Жителите на Епир, Македония, Гръцки Пелопонес /бел. в тази 1452 г. има и "негръцки", а също и латински Пелопонес"!/, Мизия, които помежду си се наричат Албанци /за Епир/, Словени /за Склавония/, Босанци, Гърци-морейци /за разлика от латини-рморейци в този период/ и владетелите на Сърбия, на Българите и Романия, които са по-кръв от "валахски" /български произход". /за Сърбия и България даже няма да уточнявам българския им произход по кръв - на Страцимировци, Шишмани и на сръбските късни крале, особено пък на Стефан Душан - от три страни българи, от чевтъртата полубългарин. По - инстересното е защо владетелите на Романия са по кръв с български /валахски/ произход! Последните двама императори са Драгаши. Цитата е от 1452 г. и е апел преди щурма на османците към Константинопол. Последният император Константин Драгаш Палеолог и управлявалия преди него негов брат са правнуци на Йоан Александър, внуци на владетеля на източната част на Охридското българско царство - деспот Константин Деян /от майка им Елена, дъщеря на Константин Деян. Те са по тази линия племенници на българския воевода в София Радич /пленен от османците в 1454 г./ Племенници са на потурнака /приелия исляма/ Юсуф - брат на майка им и син на Константин Деян /той е убит вероятно 1431 г. от Тураханпаша, след като се отмята малко преди това от васалитета спрямо султана/.

BGVlach, давай още източници на латински език от папска канцелария или на католически владетели. Искам всички да ги съберем тук на едно място!

:head_hurts_kr:

1. За българи, с или без Алцек, ни вопъл ни стон.

За това пък:

- произход(според разкази): ....(ferunt) praedicantque Romanam

- граматика(де е RIZAR???): ....rusticam male grammaticam redoleant latinitatem..

2. ...Bulgaros ac Romano ortos sanguine Ulachos.

Баш юзбаши-диалетиктика ли ще седне да дели, "...българи и римляни по произход с влашка кръв"?

Точно и ясно. Всичко друго са волни съчинения на тема "Какво е искал или щеше да ни каже Флавио, ако папата не му беше дишал постянно във врата".

[BGVlach]

Попаднах и на друг един "диалектик" József BENKŐ, секуй при това.

Т.е. с директни наблюдения върху т.н. "valahico", който представя през далечните 1777-1778 във Виена.

Кратък анализ на Violeta BARBU за "Glosarul latino-român al lui József BENKŐ".

http://www.cosys.ro/acta/cikkek/ro/barbu.htm

Макар и на румънски, колонките "Valachica | Latina " са очеизвадни дори и за невладеещите езика читатели.

(Някой сега може и да ни обясни, как и защо всъщност повечето думи са български)

...и пак нищо за кумани, балхи, и пр. знайни и незнайни клонове на племето българско.

[Иванко Тертер]

BGVlach, благодаря че поддържаш темата и интереса към нея! Имам го това произведение. Все пак, благодарности, ще ми е от полза, когато стигнем до него. Все пак може ли да ми намериш в оригинал - фототипно издание на този речник:

Dictionarium Valachico-Latinum

Klein, Samuel Father

1745 - 1806.

Или към някой друг valachico-latinum речник, писан до нач. ХІХ в.

Искам да видя някои латински думи как са били на "влашки език" до ХІХв.

Още по-добре да ми дадеш цели текстове или речници от ХVІв, ХVІІв., ХVІІІв. на "влашки език".

Все пак фототипно трябва да го има някъде в румънския интернет. Културните паметници за езика са десетки и стотици, както се вижда, така че 100% има някъде такива отпреди или от самия ХVІІІв.

Предварително благодаря!

[КГ125]

Какви речници на влашки, като това е разговорен език. Има думи, записани с български букви. Когато езикът се развива в румънски, тогава имаме и речници. Няма нищо чудно.

[Иванко Тертер]

Какви речници на влашки, като това е разговорен език. Има думи, записани с български букви. Когато езикът се развива в румънски, тогава имаме и речници. Няма нищо чудно.

КГ125, ти прочети ли заглавието на този речник и в кои години е живял автора му?

Dictionarium Valachico-Latinum

Klein, Samuel Father

1745 - 1806.