Терминът "Влахи" /Българи/ през призмата на западноевропейската диалектика

[Иванко Тертер]

Но съгласи се, че не можеш да очакваш от един себеуважаващ се

наследник на римската цивилизация да взима насериозно 1-2 писания

относно нек'ви си диваци от ценрална Русия или Азия.

Наясно съм, че наследници на римската и македонската цивилизации въобще от 1-2 писания няма да се трогнат от "нек-ви диваци от Русия или Азия". Темата и източниците събрани в нея, са предимно за ползване от не наследници на римската и македонска цивилизация, а за обществения и научен останал "плебс" в европейски и световен мащаб.

[Иванко Тертер]

Систематизирам дотук

официално установени данни и времевия обхват Valachico lingua:

16.09.1485 г.

- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение": "Hес inscnpsio ex valahico in latinum versa est...".

източник: латински.

25.06.1595 г.

-Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica”

източник: латински.

1651 г.

- Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1698 г.

- Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г.

Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius"

източник: латински

1770-те г.

- съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн.

Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1825 г.

- съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон".

източник: латински.

допълвам горе - Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica” /блахико-влахико/

Notarul Simeon Swierowski a tradus, la 25 iunie 1595, la Kracowia

un răvaş al lui Petru Şchiopu „ex lingua valachica”(din limba valahă).

http://www.akademos.asm.md/files/%20%D0%B8...OASTR%C4%82.pdf

[BGVlach]

допълвам горе - Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica” /блахико-влахико/

Е, и?

P.S:

Şchiop не е "шоп" , а куц.

Т.е. при правилен превод на "блахико"(sic.) Petru Şchiopu е Петър Куция, а не Петър Шопа.

[Eньо]

Şchiop не е "шоп" , а куц.

Т.е. при правилен превод на "блахико"(sic.) Petru Şchiopu е Петър Куция, а не Петър Шопа.

Sa stii, ca afurisitul ala de Terter are dreptate.

Inainte da razboiul Ruso-Turc inca se mai spunea populaciei la est de Serbia sciopi si de acolo - sopi.

Поради отпускането на панталоните от вълнен плат тъкан ръчен стан, които носело това население и куцащата от често препъване походка се наричало Şchiopi и оттам Şopi (Shopi).

[КГ125]

Текстовете на чужд език - в превод, плз.

[Eньо]

Текстовете на чужд език - в превод, плз.

Не вицдаш ли, че е преведено.

[BGVlach]

Sa stii, ca afurisitul ala de Terter are dreptate.

Inainte da razboiul Ruso-Turc inca se mai spunea populaciei la est de Serbia sciopi si de acolo - sopi.

Поради отпускането на панталоните от вълнен плат тъкан ръчен стан, които носело това население и куцащата от често препъване походка се наричало Şchiopi и оттам Şopi (Shopi).

Ionut alu Terteriu are dreptate ... ама почакай малко и ще видиш как от куцащ(вероятно паднал от коня) из Шоплука български баджанак(печенег) става șchiop ... нищо, че го има даже и в истро-романския(șliop)

[BGVlach]

Текстовете на чужд език - в превод, плз.

За руския важи ли .. или да си не просим наказание?

И, нима наречията на "блахико-влахико"(sic.) са чужд език?

[Иванко Тертер]

Систематизирам дотук

официално установени данни и времевия обхват Valachico lingua:

16.09.1485 г.

- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение":

"«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»"

"Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език /руски език/".

източник: латински.

25.06.1595 г.

-Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica”

източник: латински.

1630–1642

- епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише:

"lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur"

“Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”

източник: латински.

1651 г.

- Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1698 г.

- Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г.

Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius"

източник: латински

1770-те г.

- съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн.

Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1825 г.

- съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон".

източник: латински.

допълвам горе - епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише: "lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur"

“Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”

http://forum.krstarica.com/archive/index.php/t-239248.html

Maxim Predojević (1630–1642)

http://de.wikipedia.org/wiki/Bistum_Kri%C5%BEevci

Крижевска епископия, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/

[BGVlach]

допълвам горе ....

Допълни в списъка, и че българските имигранти във Влашко са се писали сърби (sirb) ...

[Eньо]

Допълни в списъка, и че българските имигранти във Влашко са се писали сърби (sirb) ...

Руската армия през руско-турската война навлизайки в населените с румънскоговорящо население села на десния бряг на Дунав заварва тук-там бегълци от колибите в Балкана - славянофони християни, които местното население е наричало сърби.

[natan]

Е, и?

P.S:

Şchiop не е "шоп" , а куц.

Т.е. при правилен превод на "блахико"(sic.) Petru Şchiopu е Петър Куция, а не Петър Шопа.

На валахико не е куц,а кьопав,или Петър Кьопавия,Кьопчо,Чопав,съпинят,съпиня се

[Eньо]

На валахико не е куц,а кьопав ...

По кой речник работите, колега?

[BGVlach]

На валахико не е куц,а кьопав,или Петър Кьопавия,Кьопчо,Чопав,съпинят,съпиня се

ОК. Но "кьопав" е диалектно - не го твърдя, но май само в Зап. България - докато "куц" е книжовно.

(Не забравяй, че от Освобожденето до сега София води безмилостна война с дилектите български. Т.е. нека бъдем патриоти и решително кажем "Не" на "кьопавизацията" .)

[natan]

ОК. Но "кьопав" е диалектно - не го твърдя, но май само в Зап. България - докато "куц" е книжовно.

(Не забравяй, че от Освобожденето до сега София води безмилостна война с дилектите български. Т.е. нека бъдем патриоти и решително кажем "Не" на "кьопавизацията" .)

Петър Берон в "Рибния буквар" за да учи децата на български пише като местоимения не той,тя и то а он,она,оно. Кое на кое е диалект, като буквара е от 1824 г.?Че на руското кошка му обърнали ш-то на Т и станало котка,

[КГ125]

На цирк го обърнахте.

Кхъм, кхъм..

Редактирано Декември 17, 2009 от КГ125

[natan]

И кое му е цирка ,че в "шопско" говорят като в 1500 година ,така и в 1800 та и днес и са на 15 км от Столицата и по тусрко и сега и нито тусрки са научили нито "правилния " български !? На езика на "куманите" дето се говори и в Словакия,Сърбия,Словения,Русия и на вандалите в северна Африка .

Забравих,че според теб власите вървели със стадата си по билото на Стара Планина до Карпатите! Като циркови клоуни са си подвърляли овцете и другарите през дефилетата

Кхъм, кхъм..

Редактирано Декември 17, 2009 от КГ125

[КГ125]

Именно оттам са вървели.

Отнасяйте се по-сериозно към темата. Какви са тия кумани, които са говорели на словенски??

Редактирано Декември 17, 2009 от КГ125

[natan]

Именно оттам са вървели.

Отнасяйте се по-сериозно към темата. Какви са тия кумани, които са говорели на словенски??

Верно бе,не пише кьопавия а патриота !

[BGVlach]

Именно оттам са вървели.

Отнасяйте се по-сериозно към темата. Какви са тия кумани, които са говорели на словенски??

Казвах ти аз тогава за езотериката, но ти ... нема та нема.

Гледай сега, как славянски езици на голямо стават "кумански" ... и то при наличие на "Codex Cumanicus".

[Иванко Тертер]

Гледай сега, как славянски езици на голямо стават "кумански" ...

по въпросите "как славянските езици стават...", в долната тема, не тук /там е специализирано/:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6472&st=140

«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»

ПРЕВОД:

«Haec Inscriptio ex Valachico (Bulgarian) in Latinam (Latinam) versa est sed Rex Ruthenica (Russian) Lingua scriptam accepta»

“Преведено от български на латински, но кралят задържа екземпляра написан с формата на руския език”

[Иванко Тертер]

Систематизирам дотук

официално установени данни и времевия обхват Valachico lingua:

16.09.1485 г.

- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение":

"«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»"

"Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език /руски език/".

източник: латински.

25.06.1595 г.

-Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica”

източник: латински.

1630–1642

- епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише:

"lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur"

“Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”

източник: латински.

1651 г.

- Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

14.09.1651 г.

- Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/.

"..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."

източник: латински.

1662 г.

- Същия загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/

"Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"

източник: латински.

1698 г.

- Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г.

Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius"

източник: латински

1770-те г.

- съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн.

Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1825 г.

- съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон".

източник: латински.

Допълвам систематизирането :

На 14.09.1651 г. Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/

източник: латински.

"..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."

“От Туркия са пристигнали много “блахи” – valachorum /общо название/ или “расциани” /частно, географско название/ или по-точно сервиани /още по-частно, от частта на “Расция, наречена “Сервия”/ в покрайнините на хърватската или славонска земя, която е точно срещу Туркия.

------------------------------------------------------------------

През 1662 г. Загребския католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /т.е. от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа /бел. част от Свещената римска империя/

източник: латински.

"Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"

“Блахи” или “Расциани” или по-точно Сърби от кралство Сърбия”.

http://forum.krstarica.com/archive/index.php/t-239248.html

[Иванко Тертер]

Систематизирам дотук

официално установени данни и времевия обхват Valachico lingua:

16.09.1485 г.

- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение":

"«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»"

"Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език /руски език/".

източник: латински.

1540 – 1568 г.

Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето когато пише /средата на ХVІ в./ езика на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти.

източник: латински.

25.06.1595 г.

-Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica”

източник: латински.

1630–1642

- епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише:

"lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur"

“Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”

източник: латински.

1651 г.

- Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

14.09.1651 г.

- Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/.

"..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."

източник: латински.

1662 г.

- Същия загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/

"Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"

източник: латински.

1698 г.

- Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г.

Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius"

източник: латински

1770-те г.

- съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн.

Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1825 г.

- съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон".

източник: латински.

Допълвам систематизирането :

1540 – 1568 г.

Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише:

„...Moldovenii au aceeaşi limbă, obiceiuri şi religie ca şi muntenii, se deosebesc numai prin îmbrăcăminte. (…) Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/, căci ei sunt copii din Roma...“ /латинския текст е даден в превод на съвременен румънски език/

(...Молдовените имат същия език, обичай и религия като мунтените, отличават се само по облеклото.(...) Тяхният език, както и на другите блахи е бил някога романа /=latinum/, тъй като те са деца на Рим...)

...Молдовените /населението в областта с латинско папско име "Молдова"/ имат същия език, обичай и религия като мунтените /областта между Олт и Прут, и Карпатите и Дунав с латинско папско име "Мунтения"- ЗАГОРА- Подпланиние/, отличават се само по облеклото.(...) Тяхният език, както и на другите блахи е бил !!!някога!!! romana /= latinum/, тъй като те са деца на Рим...) - населението в Молдова и Мунтения говори един език значи, който някога, някога, а не през 1550-те г., е бил limba romana /=latinum/. Какъв език говорят значи към 1550-те valachi /блахите/, щом не е “limba romana” /= latinum/? Valachico /Блахико/ limba! А как му е другото име на този “църковнославянски” език?

-------------------------

„...Valahii sunt creştini, numai că urmând pe greci, se deosebesc de biserica noastră catolică în privinţa purcederii duhului Sfânt şi a altor articole mai puţin importante...“ /латинския текст е даден в превод на съвременен румънски език/

(“.. Блахите са християни, само че следват гърците, (и) се отличават от нашата католическа църква в гледището (си) за началото на Св. Дух и други неща от по-малка важност...”)

Блахите са христиани, само че следват православието /по гръцкия канон/ и се отличават от неговата /на автора Н. Олах/ католическа църква в гледището си за началото на Св. Дух и други неща от по-чалка важност...

Че и езикът им /limba valachica/ е признат от Рим за един от четирите официални езика за богослужение. Как ли ще да са се именували - самите те и владетелите им - наричаните от латинските папски източници valachi /блахии/?

[RIZAR]

От това систематизиране можеш да съставиш цял корпус, ма кел файда, и мъртъв да възкръсне пак няма да повярват.

Апропо, Иванко кога ще съставим корпус от изворите указващи на българите като древен тракоилирийски народ. Последната ти десетка в тази насока, за "Старобългарския превод на "История на Юдейската война" от Йосиф Флавий" и споменаването в него на даките (влахакитата) като предци на българите, оформя едно добро комплиментарно изпълнение на изворовото богатство по този щекотлив въпрос.

[BGVlach]

...

... Какъв език говорят значи към 1550-те valachi /блахите/, щом не е ”limba romana” /= latinum/? Valachico /Блахико/ limba! А как му е другото име на този ”църковнославянски” език?

От 16 век има доста неща на limba romÂnă(да се не бърка с първоизточника romÁnă).

От къде ще знаем иначе за n-ротацийте например?

Само за протокола:

След като нЕма писмени паметници на "блак"-ски от този период южно от Дунав,

трябва ли по твоята логика да смятаме, че българи по това време вече също нЕма,

и появаването им няколко века по-късно съответно да смятаме за продукт на

... "руската диалектика"?