Терминът "Влахи" /Българи/ през призмата на западноевропейската диалектика

[Иванко Тертер]

официално установени данни и времевия обхват Valachico lingua:

1390 г.

- Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в приписката се указва, че оригиналът издаден от Мирчо І е на "lingua Valachica scriptum".

източник: латински

1484 г.

- между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /вероятно документа изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/.

източник : латински.

16.09.1485 г.

- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение":

"«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»"

"Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език /руски език/".

източник: латински.

1540 – 1568 г.

Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето когато пише /средата на ХVІ в./ езика на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти.

източник: латински.

25.06.1595 г.

-Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica”

източник: латински.

1630–1642

- епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише:

"lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur"

“Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”

източник: латински.

1651 г.

- Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

14.09.1651 г.

- Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/.

"..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."

източник: латински.

1662 г.

- Същия загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/

"Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"

източник: латински.

1698 г.

- Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г.

Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius"

източник: латински

1770-те г.

- съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн.

Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1825 г.

- съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон".

източник: латински.

[Иванко Тертер]

Информация, която може да се извлече от латинските източници за “valachica lingua”, към днешна дата:

1/ На този език са писали грамоти Мирчо І /1390г./, Баязид ІІ /1484г./ и Стефан Велики /16.09.1485г./

2/ Диалект на този език е сръбския език /lingua serviana/

3/ Диалект на този език е руския език /lingua ruthenica/

4/ Този език е официално признат за църковно служене по православен канон и са издавани църковни книги /псалтири, евангелия/

5/ Този език не е латински към средата на ХVІ в.

6/ Този език е от най-разпространените в Банат към нач. ХVІІІв.

7/ Съставяни са речници за преводи от този език на латински език към края на ХVІІІ-нач. ХІХ в.

[Хан Тупан]

Искам да изкажа една хипотеза и да се опитам да отговоря на някои въпроси, а ако бъдат намерени солидни контрааргументи просто ще я приема за грешна без да я защитавам до последна капка кръв като автора на темата който си мисли, че ни съобщава факт и е само въпрос на избирателно ровене и най-вече избирателно тълкуване на източници за да го докаже.

Първо влах е екзпним т.е. това е наименование дадено от друг без първоначално този другият да е изразил съгласие да го назовават така.Понякога впоследствие този някой може и да приеме името като свое название. Същото е като нашето немци за германците.Те не се наричат така.Влах се среща не само на български но и в другите славянски езици като се изговаря според техните особености - влох,волох влах и т.н. Произхода на думата е германски като първоначално така е наричано келтско племе, а впоследствие всички жители на римската империя. Уелс (Wales)също е екзоним т.е. назвнние дадено от англо-саксонците на уелсците - на уелски Уелс е Къмри.Къмрийците впоследствие са приели това название -не съм запознат дали техните националисти са против. Уелсците не говорят романски език така, че априори да се слага влах=романоговорящ не е точно така, поне не е станало веднага. Сигурен съм без да мога да го докажа, че и славяноезичните не са имали предвид под немец само германците, а всички които са говорели неразбираемо все едно са неми и едва впоследствие когато е трябвало да се отчитат разликите между всичките неми и са започнали да се употребяват различни наименования за различните племена немец е добило значение на германец. В случая с думата влах е сигурно ,че към началото на XII век когато е писнна примерно "Повесть временных лет" влах(волох) поне за източните славяни не е значело само романоговорящ понеже от следните цитати:

Спустя много времени сели славяне по Дунаю, где теперь земля Венгерская и Болгарская. От тех славян разошлись славяне по земле и прозвались именами своими от мест, на которых сели. Так одни, придя, сели на реке именем Морава и прозвались морава, а другие назвались чехи. А вот еще те же славяне: белые хорваты, и сербы, и хорутане. Когда волохи напали на славян дунайских, и поселились среди них, и притесняли их, то славяне эти пришли и сели на Висле и прозвались ляхами, а от тех ляхов ......

-----------------------------------

В год 6406 (898). Шли угры мимо Киева горою, которая прозывается теперь Угорской, пришли к Днепру и стали вежами: ходили они так же, как теперь половцы. И, придя с востока, устремились через великие горы, которые прозвались Угорскими горами, и стали воевать с жившими там волохами и славянами. Сидели ведь тут прежде славяне, а затем Славянскую землю захватили волохи. А после угры прогнали волохов, унаследовали ту землю и поселились со славянами, покорив их себе; и с тех пор прозвалась земля Угорской. И стали угры воевать с греками и попленили землю Фракийскую и Македонскую до самой Селуни. И стали воевать с моравами и чехами. Был един народ славянский: славяне, которые сидели по Дунаю, покоренные уграми, и моравы, и чехи, и поляки, и поляне, которые теперь зовутся русь. Для них ведь, моравов, первых созданы буквы, названные славянской грамотой; эта же грамота и у русских, и у болгар дунайских.

-----------------------------------

виждаме, че се имат предвид аварите и/или българите -първите наистина завладяват славяните в Панония и по Дунав, а знаем ,че Симеон се бие с унгарците около упоменатата година.Така, че си мисля, че по същото време надали и в България влах е значело само и единствено романоговорящ.По-скоро е значело чуждоезичен със сигурност и вероятно и още нещо което се е загубило във времето и със сигурност не е било занаят или професия. И Захари Стоянов е бил овчар (я каква дума си имаме за пастир и то конкретизирана според вида добитък,също благозвучната дума скотовъдец и т.н. В дадена епоха, а и до ден днешен лихвар или банкер, често се асоциира с евреи така, че нищо чудно влах някъде да е упоменато и с това значение - на планински скотовъдец за разлика от другите скотовъдци (Захари Стоянов не пасе овце по хребетите на Балкана въпреки, че е от там, чак в Добруджа). Гораните пък сега се събират на някаква поляна която се казва "Влашка", която е пак в планината. Това само за да демонстрирам ареала и мобилността. Или да конспектирам какво е значела думата влах някога:

1. Чуждоезичен и още нещо (може би съсед или живеещ редом -това обяснява защо славяните наричат волохи аварите "поселили се между тях" -уелсците са обградени с англо-саксонци и т.н.)

2. Планински скотовъдец - не какъв да е , а именно планински

3. Романоговорящ

Последното впоследствие измества другите и те се загубват.

Ако имахме точна статистика кога значенията се сменят нямаше да има неясноти. Такава статистика обаче няма.

Сега да поразсъждаваме малко - Дакия е римска провинция 160 години и там римляните срещат масов отпор но тя видите ли се латинизирала поголовно впоследствие.Че Британия е с аналогична съдба - и от там се изтеглят и са я владели 400 години и не се латинизирала но Дакия се латинизирала? Латинизират се само провинциите с масиран приток на латиноезични колонисти ,а Дакия не е такава. Ако власите са потомци на някакви планински дакийски скотовъдци то те просто няма от кой да научат езика оставяйки настрана нищожното време - планинците по принцип са диви и трудноуправляеми навсякъде по света. Следователно Дакия отпада. Каква е обаче логиката на събитията?

В Мизия имаме римско владичество 600 години, изобилен поток от латиноезични колонисти и толкова "романоговорящи" артефакти колкот няма в 20 Дакии.Латинския е най-масовия език. С две думи бъка от романоговорящи по шевовете и това до 585-та година документирано с "Торна, торна фратере".

Но идват "варварите" - това също е екзоним но с оттенък на нискокултурен, див и пак е за множество народи и пак идва от "бър,бър" -т.е. "не му се разбира".

Империята се свива още повече и по стара практика всичко читаво се омита в областите където може да бъде защитавано т.е. на юг. Не можем да очакваме романоговорящите мизийци да са били толкова тъпи та да са останали да чакат милост от "варварите".Впоследствие понеже попадат в предимно гръцко-говоряща среда, а по-културните от тях са знаели и гръцки този език доминира. Така и така не научават гръцки (той не им и трябва по чукарите) само тези романоговорящи които стават планински скотовъдци. Там където са отишли хубавата земя си е имала собственици и те са били принудени да заемат една или празна или не особенно престижна ниша. И по-скоро по неволя и изживявайки културен регрес те запазват ромаския си език. Такава е според мене връзката романоговорящи-планински пастири.Това не е обидно все пак да не забравяме, че Австралия е населена с доста потомци на затворници. То и в наши дни пастирите са полуграмотни ,а в ония процента е равен на 100 и ако някой случайно да се е ограмотил то е било на гръцки-престижния и доминиращ език. Та така романоговорящите пастири си загубват азбуката която едва ли са ползвали и преди в някакъв особен процент.Та на въпроса за произхода на езиковта култура на романоговорящите на Балканите - тя е римска в своята основа -че е лустросана с купешки италиански и френски думи - лустросана е но и българския език е лустросан с русизми иначе и нашия процен турски думи да би бил около 20-30 минимум. Но преносителите на тая култура са се оказали не цвета ,а по-скоро бедняците от Мизия които не са се адаптирали на новото си място. И май имаме "Велика Влахия" в планините на Тесалия и Пинд като някакво доказателство за подобна теза.

Това е най-ранната Влахия спомената още в 11 век от Ана Комнина. Ако някъде другаде по това време е имало романоговорящи на Балканите то това трябва да търсим пак в планините.Едно полудивашко съществуване без някакви богатства, с малки стада е непрестижно като бойна цел за нашественици и трудно достъпно за конници степняци които са имали къде по приятни и богати неща в равнината и полупланината.

[Хан Тупан]

И така да си продължа хипотезата. В 11 век вековната мечта на Гръцката империя (все пак официалния език е гръцки, а не латински макар и да се казва уж Романия) се осъществява.Варварите на север от Балкана са разбити , а държавата им-унищожена. Целта е въстановяването на предишното могъщество на империята и то тряйно. Трайно няма как да стане ако не се убие спомена за 3 вековната българска държава. Нейната люлка не е нито Охрид нито Скопие нито Преспа макар те да имат значение като културни центрове.И гърците решават да го направят по следния езуитски начин -да гърцизират пряко българите в Мизия (стара същинска България) те не могат. Но защо ако не могат да и придадат гръцки те не и приадат латински облик както е било само преди 4 века? И без това латиноговорящите примитиви не и трябват около метрополията където са почти независими в планинските усои. Разбира се съшинска България е преименувана на Паристрион за да не пази спомена за държавата България. Поради не липса на мозък за такава е обявена западната област понеже едно изцяло игнориране би било прекалено очевадно и лъжливо. И така за наследник на могъщата България е обявена западната и периферия преди известна само с културните си традиции и нио повече.Същинкса България е била унищожена дори като име с тайното желание освен политически да бъде унищожена и етнически.Не пряко, а чрез вековната имперска практика на преселванията на големи маси хора. Тъй като гъркоговорящи ромеи не са имали особенно желание да мръзнат в кучешката зима оттатък Балкана, а са заемали само официални постове и богаташи на дневен ред идват романоговорящите бедняци. Те са били освободени от данъци, а може би дори са се ползвали с някакви други привилегии за да увлекат след себе си българите които също да се овлашат по икономически причини и със старата люлка и символ -държавата им България да бъде приключено и тя да бъде забравена, а спомена да бъде прехвърлен на западната и периферия. И така се появяват изведнъж и власите у ромейските автори - една не малка част от тия власи са били с явен кумански произход понеже е пределно ясно, че Асен и името на куманския предводител О'сен е еднакво и Асен няма от къде другаде да се вземе. Но както знаем и начело на гръцката империя застават недалновидни некадърници които от алчност не им е пукало за стратегическата политика в дългосрочен план и са обложили власите с данъци. Преди привилигировани, за 180 години без съмнение привлекли много българи за овлашаване поради привилигерования си икономнически статус те изведнъж остават на сухо. И какво правят? Най-логично вдигат въстание но не са достатъчно многобройни, а може би културни да основат някаква латиноговоряща империя наследник на латинската Мизия и за това въстановяват по-наскоро унищожената България разбира се с помощта на местното население българите. След въстановяването на държавата България и след като отмира Асеневата династия а може би още при нея злополучните власи може пак да са прецакани с данъци и поради това да са мигрирали примерно на западните планини с по-слаба феодална власт понеже името на поляната Влашка при гораните не е паднало от космоса.

Така хипотезата обяснява защо румънския се различава от езика на армъните -армъните са власите които не са били превселени в Паристрион или са се върнали бързо, а албанските заемки са от миграцията на паристрионските власи на запад. Славянските заемки се обясняват с това, че тия "паристрионски" власи са привлекли много българи, а може би и сърби и са живели заобиколени от тях. Разбира се впоследствие тези власи масово мигрират от запад оттатък Дунава и слагат началото на румънската нация -че техния език е сравнително нов и единен оттатък дунава съдим по липсата на множество диалекти там. Интересен е въпроса с техния етнически термин. Тука някои казват, че езика им бил винаги "ромънеще". Аз не мисля така.Може и на армъните да се е казвал така но на "паристрионските" им наследници живели изключително сред славяноезични и албанци може и да не се е казвал така. Може да са приели екзонима влах за етноним. Както са приели и славянските имена. Защото нямаме Флорин Рпмънеще, а имаме...Владислав Влайку.Впоследствие Османската империя колкото и странно да звучи се мъчи да приложи старата имперска политика и да привлече власите в империята -за това и имаме фанариотските управници. Но великите сили не са съгласни и контраатакуват с новата романска нация от наследниците на Децебал и Юлий Цезар които всъщност са наследници на най-бедната и неприспособила се част от романоговорящите в Мизия впоследствие привлекли по икономически път много славяноезични и претопили още по-впоследствие и много християнизирани кумани и друго население оттатък Дунава.

[Magister militum]

Искам да изкажа една хипотеза и да се опитам да отговоря на някои въпроси, а ако бъдат намерени солидни контрааргументи просто ще я приема за грешна без да я защитавам до последна капка кръв като автора на темата който си мисли, че ни съобщава факт и е само въпрос на избирателно ровене и най-вече избирателно тълкуване на източници за да го докаже.

В случая с думата влах е сигурно ,че към началото на XII век когато е писнна примерно "Повесть временных лет" влах(волох) поне за източните славяни не е значело само романоговорящ понеже от следните цитати.......

Виждам че идваш от Бойна слава,в което няма нищо лошо разбира се,само дето не можах да разбера защо им трябваше да заключват подобната на тази тема с 400 мнения,и с очевидно висок рейтинг,щом 20 000 души са я прегледали.Аааа сега видях излизала извън тематиката на форума.Този мотив направо чупи тъпомера по всички показатели,ха ха ха :biggrin:Сега по темата.На всеки непредубеден е повече от ясно,че през 12 век (но също и през 15 век че 16)влах не е значело само романоговорящ човек,т.е. знак за равенство между двете,въобще не следва да се слага.Този извод е повече от очевиден преглеждайки всички налични латински,гръцки,и въобще каквито се сетиш извори.Затова с тази част от своята хипотеза не откриваш топлата вода.Останалата част ако сложиш някакък хоронологичен ред може и да се отвори за дискусия,защото тъй изглежда повече на приказка отколкото на реално случили се събития.Единствено като много слабо възможна изглежда мисията на романоговорящите маргинали.Бедни,незначителни и неграмотни > започват да овлашват българите и стават нещо като елит (как може да направи това една прослойка от предимно планински скотовъдци е отделен въпрос) > правят на българите един своего рода ренесанс(доколкото един неграмотен селски овчар може да направи ренесанс въобще) > накрая като връх на всичко организират и въстание > после изчезват в неизвестна посока кой от която планинска дупка е дошъл!!.Една такава постановка е много слабо вероятна.

[КГ125]

Няма никакви доказателства за "овлашаване" (каква дума ) на българи преди 19 век.

[КГ125]

Но! Хипотезата изглежда много логична, поне що се отнася до наименованието. Никак не е невъзможно точно такова едно първоначално значение на думата да обясни защо различни народи по различно време са били наричани със сходно име.

За последващото развитие - по-скоро българите оказват съответно влияние върху власите и те започват да се интегрират като малцинство в българската държава (тогава, когато са в пределите й), да реципират институциите й (църква, държавност, азбука, език за богослужение, длъжности и т.н.), докато след отпадането на България от политическата карта, постепенно не тръгват по свой политически път.

[Хан Тупан]

Няма никакви доказателства за "овлашаване" (каква дума ) на българи преди 19 век.

Ако власите са били привилигировани по време на гръцкото "присъствие" нищо чудно и някои да са се поблазнили -съвсем пресен е примера с мнозинството българска аристокрация, което с радост е приело титлите и именията от Василий II някои чак в Мала Азия. Ако думите на Хониат "мизите които сега се наричат власи" могат да бъдат някакво пряко доказателство за овлашаване на част от българите (разбира се не без подкрепата на ромейската политика на дебългаризация) то лично аз не виждам друг начин за демографски бум на влашката диаспора - освен раждаемост имаме и асимилиране на чужденци - българи, сърби, кумани и други впоследствие и то не под формата на завладяване, а под формата на икономически интерес. Все пак по-добре относително свободен планински скотовъдец отколкото полуроб разбирай крепостен селянин без значение дали на феодал или манастир.Факт е обаче ,че с политиката на овлашаване е приключено след въстановяването на българската държава и власите мигрират най-вероятно на запад.

[Хан Тупан]

.Единствено като много слабо възможна изглежда мисията на романоговорящите маргинали.Бедни,незначителни и неграмотни > започват да овлашват българите и стават нещо като елит (как може да направи това една прослойка от предимно планински скотовъдци е отделен въпрос) > правят на българите един своего рода ренесанс(доколкото един неграмотен селски овчар може да направи ренесанс въобще) > накрая като връх на всичко организират и въстание > после изчезват в неизвестна посока кой от която планинска дупка е дошъл!!.Една такава постановка е много слабо вероятна.

Елита не е бил влашки в смисъл на романоговорящ. Бил е от християнизирани кумани която традиция се запазва чак до падането под османска власт на българските държави, а и оттатък Дунава има същата традиция , Асен, Тертероба,Шишман, Басараб са все нейни издънки. Въобще инкорпориането на степняшка аристокрация в уседнали народи е много честа средновековна практика открито прилагана и от ромеите -знаем, че на оцелелите от епидемията узи е била дадена земя, а на аристокрацията и ромейски санове и титли..А иначе за борбеността на планинците можем да съдим и по по-скорошни данни -както знаем цялото ни освободително движение и хайдушки чети не тръгва от равнината където лесно може да бъде потушен всеки бунт още в зародиш. Поне за мене не е странно едни освободени от данъци и с някакви други привилегии власи да въстанат след като са обложени с данък от метрополията -да не забравяме, че точно това е и причината за въстанието ,а не някакви патриотични чувства. На обикновенния крепостен едва ли му е пукало дали го владее грък или българин.

[Иванко Тертер]

Средновековни източници от латински, арабски характер от Х-ХІІІ в. и други, описващи народа “Влахи” /Блахи/ и областта им “Влахия” /Блахия/, като традиционно уседнал народ в Средна Азия:

/систематизиране на събрани, на този етап, от участниците по темата средновековни извори/

М.Поло

- посещава района и нарича Бадахшан с названието Баласиан /Balasian/

Роджър Бейкън в OPUS MAJOR

- “Next to the land of the Pascatyr live the Balchi [Vlachs?], from Balchia Major; these Balchi entered the land of Assani between Constantinople [to the east] and Bulgaria and Hungaria Minor.

Рубрук

- Ибо те булгары, которые живут за Дунаем, вблизи Константинополя, вышли из упомянутой Великой Булгарии. И вблизи паскатир живут иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить Б; от них произошли те, кто живет в земле Ассана . Ибо обоих, как тех, так и этих, именуют «иллак».

Йоан де Галонифонтибус в LIBELLUS DE NOTATIA ORBIS

– “На западе Великая Татария граничит с Валахией, с Россией — с севера и тянется до самого Северного Китая, на востоке она граничит с Хорезмом и некоторыми пустынями... В этой стране много христиан, а именно: греки, разные армяне, зики, готы, таты, воляки, русские, черкесы, леки, йассы, аланы, авары, казикумухи и почти все они говорят на татарском языке.”

62 В рукописи Граца: volathi, в лейнцигскогй: valaci. Имя вероятно, относится к влахам или к куманам, которых согласно Рубруку „немцы называют валанами”. См.: GyN, стр. 136 и 241, прим. 457; < Путешествия, стр. 108. >

Шилтбергер

- "рядом с башкирами живут иллаки, которые называются также блаками…", в бележките: "Магна Валахия была расположена рядом с Башкирией"

Мутахара ибн ал-Макдиси (966 г.)

- споменава за народа “валадж”, между сакалибите и аланите.

Абу-л-Гази в "РОДОСЛОВНАЯ ТУРКМЕН"

- "Хан вырастил этого ребенка на своих руках. После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды 47 возмутились [против Огуз-хана]”.

В.Бартолд

- посочва че названието Бадахшан, област разположена високо в Памир, произхожда от по-старото ранносредновековно Балахшан.

Лакшми Дхар /Lakhshmi Dhar/

- споменава 11 области "Pishach" /бел. в района на Северна Индия, Средна Азия/ както следва: “Кекея, Балахика, Сахия, Непал, Гандхар, Судес, Бхот, Хайва и Канояна”.

Световна ботаника

- "Блахия - това е род растения от семейство "Млечкови" (Euphorbiaceae). Включва 12 вида, произхода си води от Индия /бел. очевидно вкл. северна/ и се разпростира до централна Малайзия (Индомалайската област)"

Забележка при работа с източниците, трансформация на прозношението според вида източник:

"иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить Б" /гърците също не могат да произнесат Б, затова при тях е В/. В този смисъл за латинските източници произнасянето е "блак", за татарите - "иллак, олах", за гърците - "влах/ой/, влас"

допълнение:

The Publication of Kashmir Sabha, Calcutta

"Cultural Heritage of India - Kashmiri Pandit Contribution"

KASHMIR BHAWAN, CALCUTTA

Vol. XXXIV (2000-2001)

Compiled by:

Sunil Fotedar

For KASHMIR NEWS NETWORK (KNN)

http://vitasta.org/pdf/Vitasta2000-2001.pdf

8 Origin of Kashmiri Language / A New View Point

Arjan Dev Majboor

"Pish" in Sanskrit has been used as beautification. It has been used in the same meaning by the languages of Indo-European Group.

"Pish", also means raw flesh. In Atharva Veda "Pishach" word has been used along with 'Gandharvas' and 'Apsaras'. The 'Pishachi' of Kykeya was taken as the standard Pishachi. In the period of Panini, the forms of 'Magdhi', 'Ardha Magdhi', Shorsaini and Maharashtri Prakritas were in vogue. This shows that the branches of Pishachi had spread from Peshawar to Sri-Lanka. P.C. Bagchi mentions Kashmirikas in Choolika Pishachi. This fact is also supported by China-Sanskrit vocabulary.

A scholar Lakhshmi Dhar mentions eleven Pishach areas as below : "Kekeya, Balahika, Sahya, Nepal, Kuntal, Gandhar, Sudes, Bhot, Haiva and Kanojana"

According to Neelmat Purana Pishachas earlier lived for six months in Kashmir and later they began to live with Nagas peacefully and settled in some areas of the valley.”

Ученият Лакшми Дхар /Lakhshmi Dhar/ споменава 11 области "Pishach" /бел. в района на Северна Индия, Средна Азия/ както следва: “Кекея, Балахика, Сахия, Непал, Гандхар, Судес, Бхот, Хайва и Канояна”.

второ допълнение /давано вече по темата/:

"Blachia

Blachia is a genus of plants under the family Euphorbiaceae. It comprises 12 species, found from India to Central Malesia."

http://en.wikipedia.org/wiki/Blachia

Превод:

"Блахия - това е род растения от семейство "Млечкови" (Euphorbiaceae). Включва 12 вида, произхода си води от Индия /бел. очевидно вкл. северна/ и се разпростира до централна Малайзия (Индомалайската област)"

http://en.wikipedia...._Indomalaya.svg

Индомалайската област

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=660&p=82961&#entry82961

[КГ125]

Елита не е бил влашки в смисъл на романоговорящ. Бил е от християнизирани кумани която традиция се запазва чак до падането под османска власт на българските държави, а и оттатък Дунава има същата традиция , Асен, Тертероба,Шишман, Басараб са все нейни издънки. Въобще инкорпориането на степняшка аристокрация в уседнали народи е много честа средновековна практика открито прилагана и от ромеите -знаем, че на оцелелите от епидемията узи е била дадена земя, а на аристокрацията и ромейски санове и титли..А иначе за борбеността на планинците можем да съдим и по по-скорошни данни -както знаем цялото ни освободително движение и хайдушки чети не тръгва от равнината където лесно може да бъде потушен всеки бунт още в зародиш. Поне за мене не е странно едни освободени от данъци и с някакви други привилегии власи да въстанат след като са обложени с данък от метрополията -да не забравяме, че точно това е и причината за въстанието ,а не някакви патриотични чувства. На обикновенния крепостен едва ли му е пукало дали го владее грък или българин.

Дали елитът е бил само от кумани?

Сред воедовите и изобщо елита изобилстват български имена, че и прякори все пак... (и все не се въздържам да посочвам Радо Празнаглава, който ми е любимият средновековен аристократ )

[armatolbg]

"Кумани и Печенеги" - означава баджанаци,роднини.Погледнете от друг ъгъл:ами те идват при съплеменниците си Българите.

[armatolbg]

И така да си продължа хипотезата. В 11 век вековната мечта на Гръцката империя (все пак официалния език е гръцки, а не латински макар и да се казва уж Романия) се осъществява.Варварите на север от Балкана са разбити , а държавата им-унищожена. Целта е въстановяването на предишното могъщество на империята и то тряйно. Трайно няма как да стане ако не се убие спомена за 3 вековната българска държава. Нейната люлка не е нито Охрид нито Скопие нито Преспа макар те да имат значение като културни центрове.И гърците решават да го направят по следния езуитски начин -да гърцизират пряко българите в Мизия (стара същинска България) те не могат. Но защо ако не могат да и придадат гръцки те не и приадат латински облик както е било само преди 4 века? И без това латиноговорящите примитиви не и трябват около метрополията където са почти независими в планинските усои. Разбира се съшинска България е преименувана на Паристрион за да не пази спомена за държавата България. Поради не липса на мозък за такава е обявена западната област понеже едно изцяло игнориране би било прекалено очевадно и лъжливо. И така за наследник на могъщата България е обявена западната и периферия преди известна само с културните си традиции и нио повече.Същинкса България е била унищожена дори като име с тайното желание освен политически да бъде унищожена и етнически.Не пряко, а чрез вековната имперска практика на преселванията на големи маси хора. Тъй като гъркоговорящи ромеи не са имали особенно желание да мръзнат в кучешката зима оттатък Балкана, а са заемали само официални постове и богаташи на дневен ред идват романоговорящите бедняци. Те са били освободени от данъци, а може би дори са се ползвали с някакви други привилегии за да увлекат след себе си българите които също да се овлашат по икономически причини и със старата люлка и символ -държавата им България да бъде приключено и тя да бъде забравена, а спомена да бъде прехвърлен на западната и периферия. И така се появяват изведнъж и власите у ромейските автори - една не малка част от тия власи са били с явен кумански произход понеже е пределно ясно, че Асен и името на куманския предводител О'сен е еднакво и Асен няма от къде другаде да се вземе. Но както знаем и начело на гръцката империя застават недалновидни некадърници които от алчност не им е пукало за стратегическата политика в дългосрочен план и са обложили власите с данъци. Преди привилигировани, за 180 години без съмнение привлекли много българи за овлашаване поради привилигерования си икономнически статус те изведнъж остават на сухо. И какво правят? Най-логично вдигат въстание но не са достатъчно многобройни, а може би културни да основат някаква латиноговоряща империя наследник на латинската Мизия и за това въстановяват по-наскоро унищожената България разбира се с помощта на местното население българите. След въстановяването на държавата България и след като отмира Асеневата династия а може би още при нея злополучните власи може пак да са прецакани с данъци и поради това да са мигрирали примерно на западните планини с по-слаба феодална власт понеже името на поляната Влашка при гораните не е паднало от космоса.

Така хипотезата обяснява защо румънския се различава от езика на армъните -армъните са власите които не са били превселени в Паристрион или са се върнали бързо, а албанските заемки са от миграцията на паристрионските власи на запад. Славянските заемки се обясняват с това, че тия "паристрионски" власи са привлекли много българи, а може би и сърби и са живели заобиколени от тях. Разбира се впоследствие тези власи масово мигрират от запад оттатък Дунава и слагат началото на румънската нация -че техния език е сравнително нов и единен оттатък дунава съдим по липсата на множество диалекти там. Интересен е въпроса с техния етнически термин. Тука някои казват, че езика им бил винаги "ромънеще". Аз не мисля така.Може и на армъните да се е казвал така но на "паристрионските" им наследници живели изключително сред славяноезични и албанци може и да не се е казвал така. Може да са приели екзонима влах за етноним. Както са приели и славянските имена. Защото нямаме Флорин Рпмънеще, а имаме...Владислав Влайку.Впоследствие Османската империя колкото и странно да звучи се мъчи да приложи старата имперска политика и да привлече власите в империята -за това и имаме фанариотските управници. Но великите сили не са съгласни и контраатакуват с новата романска нация от наследниците на Децебал и Юлий Цезар които всъщност са наследници на най-бедната и неприспособила се част от романоговорящите в Мизия впоследствие привлекли по икономически път много славяноезични и претопили още по-впоследствие и много християнизирани кумани и друго население оттатък Дунава.

Армъните никога не са говорили РОМЪНЕЩЕ!нямаш си понятие за тях!Щом си планинец-овчар значи си неграмотен и прост!Колко си далече от истината.И къде са живеели между славяноезични? Така може да говори само Славобугарин!Колкото и да търсите славяни -няма ги.Има само Власи и Българи по тези земи в Средновековието!

[natan]

Славянските азбукарчета знаят кой бил създал азбуката на чехите ,но не знаят кой им е създал държавата и станал причина за освобождението на отечеството им от османската власт. Георги Влаха. С такова политически некоректно име няма как да те пишат и сричат славянчетата за техен освободител. Георги Влаха дал живота си да се освободят Българите !Така не се пише правилно история на бъдеща славянска задунайская губерния.Какво излиза,че в европейската част на Турция нямало славяни, а българи и власи,и те се борели и загивали за свободата си.

[Magister militum]

Но! Хипотезата изглежда много логична, поне що се отнася до наименованието. Никак не е невъзможно точно такова едно първоначално значение на думата да обясни защо различни народи по различно време са били наричани със сходно име.

За последващото развитие - по-скоро българите оказват съответно влияние върху власите и те започват да се интегрират като малцинство в българската държава (тогава, когато са в пределите й), да реципират институциите й (църква, държавност, азбука, език за богослужение, длъжности и т.н.), докато след отпадането на България от политическата карта, постепенно не тръгват по свой политически път.

Съгласен,само да вметна че големия проблем се състои в опитите на някои да изкарат непременно всички Власи романоговорящи или да слагат знак за равенство между понятията влах и румънец.

[Иванко Тертер]

официално установени данни и времевия обхват Valachico lingua:

1390 г.

- Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в приписката се указва, че оригиналът издаден от Мирчо І е на "lingua Valachica scriptum".

източник: латински

1484 г.

- между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /вероятно документа изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/.

източник : латински.

16.09.1485 г.

- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение":

"«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»"

"Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език /руски език/".

източник: латински.

1540 – 1568 г.

Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето когато пише /средата на ХVІ в./ езика на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти.

източник: латински.

25.06.1595 г.

-Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica”

източник: латински.

1630–1642 г.

- епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише:

"lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur"

“Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”

източник: латински.

1651 г.

- Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

14.09.1651 г.

- Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/.

"..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."

източник: латински.

1662 г.

- Същия загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/

"Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"

източник: латински.

1698 г.

- Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г.

Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius".

източник: латински

1770-те г.

- съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн.

Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1791 г.

- в "Supplex Libellus Valachorum" са цитирани данни на лингвиста Самуел Клайн за езика "valachico" /Vlachi seu Valachi/, като според него езикът по своята същност е от групата езици "slavicis".

изтоник: латински

1825 г.

- съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон".

източник: латински.

------------------------------------------------------------

Информация, която може да се извлече от латинските източници за “valachica lingua”, към днешна дата:

1/ На този език са писали грамоти Мирчо І /1390г./, Баязид ІІ /1484г./ и Стефан Велики /16.09.1485г./

2/ Диалект на този език е сръбския език /lingua serviana/

3/ Диалект на този език е руския език /lingua ruthenica/

4/ Този език е официално признат за църковно служене по православен канон и са издавани църковни книги /псалтири, евангелия/

5/ Този език не е латински към средата на ХVІ в.

6/ Този език е от най-разпространените в Банат към нач. ХVІІІв.

7/ Съставяни са речници за преводи от този език /преобладаващо "slavicis", все още, според съставителя Самуел Клайн/ на латински език към края на ХVІІІ-нач. ХІХ в.

----------------------------

допълнение:

Samuil Micu Klein

Supplex Libellus Valachorum

/1791 г./

(D. Prodan, Supplex Libellus Valachorum, ediţie nouă, refăcută, Editura Ştiinţifică, Bucureşti, 1967, pp. 475-492)

"Remansit deinceps dominii quod, inter reliquos sibi in eo succedentes alienos populos, Slavicae quoque gentes quaedam super Romanos Daciae incolas exercuere, vestigium illud hodiedum perdurans, quod nomenclatura Vlachi seu Valachi, quae Slavicis populis, testante Lucio Dalmata et Cromero Polono, quemvis Romanum, Italum aut Latinum denotabat, ipsis duntaxat Daciam incolentibus Romanis posterioribus temporibus adhaeserit".

Към 1791 г. в същността си езика "valachico" /Vlachi seu Valachi/ е "словенски" /Slavicis/, според съставителя на речника "Dictionarium Valachico–Latinum" Klein, Samuel Father 1745 - 1806, цитиран в "Supplex Libellus Valachorum".

[Иванко Тертер]

официално установени данни и времевия обхват Valachico lingua:

1390 г.

- Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в приписката се указва, че оригиналът издаден от Мирчо І е на "lingua Valachica scriptum".

източник: латински

1484 г.

- между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /вероятно документа изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/.

източник : латински.

16.09.1485 г.

- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение":

"«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»"

"Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език /руски език/".

източник: латински.

1540 – 1568 г.

Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето когато пише /средата на ХVІ в./ езика на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти.

източник: латински.

25.06.1595 г.

-Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica”

източник: латински.

1630–1642 г.

- епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише:

"lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur"

“Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”

източник: латински.

1651 г.

- Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

14.09.1651 г.

- Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/.

"..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."

източник: латински.

1662 г.

- Същия загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/

"Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"

източник: латински.

1698 г.

- Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г.

Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius".

източник: латински

1770-те г.

- съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн.

Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1791 г.

- в "Supplex Libellus Valachorum" са цитирани данни на лингвиста Самуел Клайн за езика "valachico" /Vlachi seu Valachi/, като според него езикът по своята същност е от групата езици "slavicis".

изтоник: латински

1825 г.

- съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайн - Scoala Ardeleana "Будски лексикон", като името на езика "valachico", използван в този географски ареал, е променено с ново име "romanesc" от съставителя на речника гръко-католическия протопоп Петро Майор /в превод Петър Велики или Големи/.

източник: латински.

1861 г.

- към тази дата, според изследване на университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia), езика - с бивше име "valachico" и ново име "romeno" /по отношение географския ареал Дунав - Карпати, от двете страни - Днестър/ - е с 20 % латинска лексика, в останалата си част, извън дребни други заемки, е български /сиреч старобългарски, сиреч църковнославянски, сиреч "slave"/.

източник:

Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"

------------------------------------------------------------

Информация, която може да се извлече от латинските източници за “valachica lingua”, към днешна дата:

1/ На този език са писали грамоти Мирчо І /1390г./, Баязид ІІ /1484г./ и Стефан Велики /16.09.1485г./

2/ Диалект на този език е сръбския език /lingua serviana/

3/ Диалект на този език е руския език /lingua ruthenica/

4/ Този език е официално признат за църковно служене по православен канон и са издавани църковни книги /псалтири, евангелия/

5/ Този език не е латински към средата на ХVІ в.

6/ Този език е от най-разпространените в Банат към нач. ХVІІІв.

7/ Съставяни са речници за преводи от този език /преобладаващо "slavicis", все още, според съставителя Самуел Клайн/ на латински език към края на ХVІІІ-нач. ХІХ в.

8/ Към 1861 г. езика /в частта му по отношение на придунавските княжества/ е с 20% латинска лексика.

допълнение:

Изследване на университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia), езика - с бивше име "valachico" и ново име "romeno" /по отношение географския ареал Дунав - Карпати, от двете страни - Днестър/ - е с 20 % латинска лексика, в останалата си част, извън дребни други заемки, е български /сиреч старобългарски, сиреч църковнославянски, сиреч "slave"/.

източник:

Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"

7.4.1. Il romeno

Il romeno è la lingua romanza che si parla attualmente nella antica Dacia ed altrove

Tra le lingue romanze, il romeno offre spesso la maggior affinità col latino, anche se il suo lessico è ricco di voci non latine. E' interessante però notare che nel passato, specie prima dell'indipendenza nel 1861, nella lingua letteraria il vocabolario latino era solo del 20%, essendo il resto costituito da voci slave, neogreche, ungheresi, turche e albanesi; ora lo è del 90%. Gli influssi slavi si avvertono anche in alcuni fatti fonetici e nella presenza di molti suffissi.

http://venus.unive.it/aliasve/index.php?name=EZCMS&page_id=514

[natan]

"Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в приписката се указва, че оригиналът издаден от Мирчо І е на "lingua Valachica scriptum"."

Разбирам да няма грамоти от Мирчо,ама като има нека да го видм и "lingua Valachica scriptum".

Ето в оригинал "lingua Valachica scriptum".

[Eньо]

"Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в приписката се указва, че оригиналът издаден от Мирчо І е на "lingua Valachica scriptum"."

Разбирам да няма грамоти от Мирчо,ама като има нека да го видм и "lingua Valachica scriptum".

Ето в оригинал "lingua Valachica scriptum".

Оказа се, че българския език е lingua Valachica

И от това следва, че днешните българи сме всъщност славофонни власи!

[decapitator]

Оказа се, че българския език е lingua Valachica

И от това следва, че днешните българи сме всъщност славофонни власи!

И не само! Народите влели се в българскта нация не са един или два.

[Eньо]

И не само! Народите влели се в българскта нация не са един или два.

Българската нация - искаш да кажеш българи по паспорт и лична карта за самоличност?

[decapitator]

Българската нация - искаш да кажеш българи по паспорт и лична карта за самоличност?

И тях, да. Но най-вече тия, които се чувстват българи (демек по една или друга причина имат българско самосъзнание и се индентифицират и припознават държавата България за своя родина).

[Иванко Тертер]

Езичеството на власите през XII век

През 1173 г. средновековният наварски приключенец Бенджамин от Тудела,по време на неговия дълъг път от Испания до Свещените Земи, минава през Италия и Гърция. Когато пристига в гръцкия град Цеитун (Ламия) той забелязва:

„Тук започват земите на Велика Влахия.Жителите се наричат влахи (власи).Със скоростта на елени, те се спускат към Византийската Империя за да убиват и плячкосват.Никой не може да ги атакува по време на война, нито пък крал или император да наложи властта си над тях.Те не живеят с християнските традиции и наричат себе си с еврейски имена,поради тази причина някои казват,че те са евреи и одират християните вместо да ги убиват ,както правят и с гърците.”

забележка: "раввин Вениямин из Туделы" - авантюриста Бенжамин по съвместителство е и "равин", т.е. висш еврейски духовен сановник.

http://oceanospotamos.wordpress.com/page/2/

“Происхождение македорумын” Теодора Капидана и Константина Нои

Этнологическое издательство, Бухарест 2008

Какво може да се извлече от източника от 1173 г. :

1/ Тези конкретни "влахи" се спускат /от планините/ да грабят във "Византийската империя" /очевидна преводаческа късна намеса на името на "Романия"/.

2/ Тези конкретни "влахи" не живеят с християнските традиции.

3/ Тези конкретни "влахи" наричат себе си с еврейски имена.

4/ Тези конкретни "влахи" са наричани от някои - "евреи".

5/ Тези конкретни "влахи" одират християните вместо да ги убиват, както правят и с гърците.

Откъде са се пръкнали тези конкретни "влахи":

Очевидно е, че тези конкретни "влахи" нямат държавностна традиция, а живеят на племенна или родова основа. Те са езичници-нехристияни и с наченки на евреизация по отношение на вярата, но останала недовършена /еврейството е възприето само до именната система/. Занимават се с грабежи, вероятно и с номадски дейности като овчарлък.

Повече от ясно е, че конкретно тези "влахи" са дошли /преселени/ от областта "Влахия/ Блахия" при Поволжието и Средна Азия. Поради това езичеството и липсата на християнски традиции е логично. То показва, че са нови преселници, вероятно след падането в ХІ век на България под властта на Константинопол. Полуеврейството им, а за някои пълното им такова, е по линия на официалната религия в Хазарския каганат. Разбира се, при тях е само на повърхностно ниво. Все пак това показва, че същите са дошли именно от пределите на хазарите. Имаме работа с поеврейчени "печенеги" /баджанаци/ или "кумани", възможно същите които са наричани "Мавро Влахи/ Черни Блахи/ Черни Кумани/ Черни Българи".

[Aspandiat]

Той Вениамин Туделски където и да минел, виждал все евреи, нали все пак и той е бил евреин. Така че много не му вярвай.

[armatolbg]

Езичеството на власите през XII век

През 1173 г. средновековният наварски приключенец Бенджамин от Тудела,по време на неговия дълъг път от Испания до Свещените Земи, минава през Италия и Гърция. Когато пристига в гръцкия град Цеитун (Ламия) той забелязва:

„Тук започват земите на Велика Влахия.Жителите се наричат влахи (власи).Със скоростта на елени, те се спускат към Византийската Империя за да убиват и плячкосват.Никой не може да ги атакува по време на война, нито пък крал или император да наложи властта си над тях.Те не живеят с християнските традиции и наричат себе си с еврейски имена,поради тази причина някои казват,че те са евреи и одират християните вместо да ги убиват ,както правят и с гърците.”

забележка: "раввин Вениямин из Туделы" - авантюриста Бенжамин по съвместителство е и "равин", т.е. висш еврейски духовен сановник.

http://oceanospotamos.wordpress.com/page/2/

“Происхождение македорумын” Теодора Капидана и Константина Нои

Этнологическое издательство, Бухарест 2008

Какво може да се извлече от източника от 1173 г. :

1/ Тези конкретни "влахи" се спускат /от планините/ да грабят във "Византийската империя" /очевидна преводаческа късна намеса на името на "Романия"/.

2/ Тези конкретни "влахи" не живеят с християнските традиции.

3/ Тези конкретни "влахи" наричат себе си с еврейски имена.

4/ Тези конкретни "влахи" са наричани от някои - "евреи".

5/ Тези конкретни "влахи" одират християните вместо да ги убиват, както правят и с гърците.

Откъде са се пръкнали тези конкретни "влахи":

Очевидно е, че тези конкретни "влахи" нямат държавностна традиция, а живеят на племенна или родова основа. Те са езичници-нехристияни и с наченки на евреизация по отношение на вярата, но останала недовършена /еврейството е възприето само до именната система/. Занимават се с грабежи, вероятно и с номадски дейности като овчарлък.

Повече от ясно е, че конкретно тези "влахи" са дошли /преселени/ от областта "Влахия/ Блахия" при Поволжието и Средна Азия. Поради това езичеството и липсата на християнски традиции е логично. То показва, че са нови преселници, вероятно след падането в ХІ век на България под властта на Константинопол. Полуеврейството им, а за някои пълното им такова, е по линия на официалната религия в Хазарския каганат. Разбира се, при тях е само на повърхностно ниво. Все пак това показва, че същите са дошли именно от пределите на хазарите. Имаме работа с поеврейчени "печенеги" /баджанаци/ или "кумани", възможно същите които са наричани "Мавро Влахи/ Черни Блахи/ Черни Кумани/ Черни Българи".

Добре, но имам въпроси:1)Как така са преминали през толкова земи без проблеми от Средна Азия до Пинд и Грамос ?

2)Защо говорят латински,нима са си зарязали езика и кога? 3) 1173г.?! Анна Комнина пише за тях по-рано и то други неща? Кое е вярно?