Терминът "Влахи" /Българи/ през призмата на западноевропейската диалектика

[Иванко Тертер]

Например къде?

Навсякъде в западноевропейски източници /с латинска католическа терминология/

Всички западноевропейски документи, където е упоменато "влах". Писал съм по-горе къде в частност, протобългарина също даде източници, Вилардуен, кореспонденцията на папата с Калоян, кореспонденцията на Лайош Велики - абе навсякъде където западноевропейски католически източници казват "влах" това е "българин" по тяхната терминология.

Прочети "Геста хунгарорум" и където пише "влахи", сложи "българи". Това е което исках да кажа за западноевропейската терминология спрямо българите и го направих.

Повтарям последно:

френската хроника “Descriptio Europае Orientalis”, написана през 1308 г.

В същата хроника от 1308 г. се говори за империята България, през средата на която минава река Дунав и столицата е Видин, като начело са стояли императорите Шишмани. Нека да позная от раз - в латинския оригинален текст на хрониката тази посочена империя е наречена "Vlachia"! Познах ли? Всъщност десетте "влахски крале" победени от Арпад са комитите на отвъддунавски български /в лат. терминология-влахски/ комитати, воювали с Арпад. Накрая са покорени, но Трансилвания до ХVІ-ХVІІ век си остава една самоуправляваща се област, в чието самоуправляващо се административно тяло - събранието, наред с маджари и саксонци, свое място са имали и третата народностна група българите /влахи в лат.терминология/.

Сега гледам тук е качен откъса от хрониката за да се докаже, че Трансилавния преди да стане унгарска била Влахска /т.е. румънска/.

http://www.youtube.com/watch?v=cRLBQKfSHaU

Да де, ВЛАХСКА е била това е безспорно, ама БЪЛГАРСКА начело с комити и с цар Симеон І Велики. Наричани в западната терминология и хроники ВЛАХИ /ВУЛХИ, БУЛХИ, БЛАХИ, БАЛХ/.

Голям смях. Разкрихме ги. Сигурен съм, че това е кодът, ключът към всички отговори на поставените в последните два-три века ребуси и загадки

[КГ125]

Империята или земята е наречема Влахия? Текста в оригинал, плийз?

[Иванко Тертер]

Текста в оригинал, плийз?

И аз го искам, но в оригинала му на латински език съдейки по заглавието - "DESCRIPTIO EUROPAE ORIENTALIS".

[КГ125]

Дай какъвто превод имаш.

[Иванко Тертер]

Ето например с "Геста хунгарорум". Перфектен източник за времето на завладяване на Горна земя българска /Трасилвания/ от маджарите. Понеже е писано на латински с латинска терминология, вместо "влах" четем "българи" и го превеждаме българи. Какво се получава?

Gesta Hungarorum

http://en.wikipedia.org/wiki/Gesta_Hungarorum

http://la.wikisource.org/wiki/Gesta_Hungarorum

1. Gelou (Gelu in Romanian, Gyalu in Hungarian) leader of the Vlachs (ancient Romanians)[18] and Slavs[18] in Transylvania was ruling over the Middle part of Transylvania[18] and had his capital at Dăbâca. He was defeated by the warriors of the Magyar chieftain Tétény (also called Töhötöm; in the original Latin: Tuhutum) sometime during the 10th century.

Гела /унг., Желю, Жельо - български/ - лидер на БЪЛГАРИТЕ /в 18 в. нарочени за румънци/ и на СЛАВЯНИТЕ в Трансилвания и управлявал средната част на Трансилвания... Ето го единия комит, назован за един от десетте "влахски крале" в Гестата, които Арпад покорил.

2. Glad (Bulgarian and Serbian Cyrillic: Глад) ruled over the South-West of Trabsylvania,[18] having authority over the Slavs and Vlachs, which consisted most of the population of mentioned regions at the time. He was, according to the Gesta Hungarorum, a voivod (duke) from Bundyn (Vidin), ruler of the territory of Banat, during the 9th and 10th centuries. He also ruled part of south Transylvania, and Vidin region, and was a local governor or vassal of the First Bulgarian Empire under Bulgarian tsar Simeon. Glad was defeated by the Hungarians during the 10th century[citation needed]. One of his descendants, Ahtum, was a duke of Banat and the last ruler[citation needed] who opposed the establishment of the Hungarian Kingdom in the 11th century, but he too was defeated by the Hungarian Crown.

Глад /на бълг. и ср. -Глад/ - управител на Югозападната част на Трансилвания, т.е. съсед на Желю /Гела/, управлявал всички СЛАВЯНИ и БЪЛГАРИ, които съставлявали повечето от населението на този регион в това време... и нататък всеки да си чете.

Това е толкова в унисон с нашата историография, че направи ще извади очите на всеки който малко от малко поназнайва историята ни по времето на Борис І и Симеон І. "Влах" в латинската терминология е "Българин" и четейки техни източници трябва да се има това предвид.

[Goro76]

Иванко се сбърка да ни доказва историческата си неграмотност. За Гестата протобългарина добре изясни въпроса. В западните източници от ХІV в. България и Влахия не ги бъркат. Вземи пътуванията на Джон Мандевил, El libro del conoscimiento, вземи и географските карти, колкото и не точни да са. Няма, никъде няма такова объркване, освен в собствените ти представи. Що не дадеш някакви извори, ами предположения. Ама така може би пише в опигинала. Ами дай да го видим де. Смесването на България и Влахия е само до средата на ХІІІ в., защото онова което по-късно се е наричало Загора, тогава се е наричало Влахия-факт, но по-късно такова животно нема.

[Иванко Тертер]

Да, просто съм спрял историческата си грамотност на кота ХVІІІ век и оттам настене съм явно напълно неграмотен. Не ме е срам от това. А не е задължително да съм грамотен от този период насетне, тъй като не съм по професия историк.

Българите наричат северно от Дунав Влахия, латинските термини под Влахия разбират областта Горна и Долна Мизия - то това си е България за българите.

"Западняците" ги бъркат, според теб, а не ги бъркат а отграничават един от друг според мен, по линията на времето на идване на съответните българи на Балканите и Европа. Първо са "влахи /балхи/", после "българи" /балхари/- мести се границата и столицата на България на юг от Дунав в VІІ век, накрая идват "куманите" - последната вълна българи. Също ги отграничават и по вероизповедание, тъй като куманите са езичници преди пристигането си, за което говори и анонимната българска летопис от Второто българско царство.

[Goro76]

Българите наричат северно от Дунав Влахия, латинските термини под Влахия разбират областта Горна и Долна Мизия - то това си е България за българите.

Това пък де го прочете. В унгарската грамота под Влахия са разбира т.нар. Долна Мизия, т.е. Влахията от ХІІІ в.

"Западняците" .....отграничават един от друг според мен, по линията на времето на идване на съответните българи на Балканите и Европа. Първо са "влахи /балхи/", после "българи" /балхари/- мести се границата и столицата на България на юг от Дунав в VІІ век, накрая идват "куманите" - последната вълна българи. .

Е това си е принос в историята. Според П.Добрев, "бащата на Балхара", балхи и балхари са едно и също. А ти откъде прочете че са различни народи, дошли по различно време и че балхите са влахи, при условие, че в нито един документ власите не се наричат бласи. Откъде разбра,че куманите са българи. По съшата логика може и да са унгарци.

За да е убедителна тезата ти дай факти. Приказки от сорта "немам доказе али твърдим" не вървят.

[Иванко Тертер]

Това пък де го прочете. В унгарската грамота под Влахия са разбира т.нар. Долна Мизия, т.е. Влахията от ХІІІ в.

Отговори ми на следния въпрос:

т.нар. Долна Мизия - къде се намира тази област? Кои градове са влизали и влизат днешно време в нея? Българите в ХІІІ и ХІV век как са наричали т.нар. Долна Мизия?

Аз също твърдя, че влахите в нито един документ не се наричат влахи, а така са наричани според ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА ПАПСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ.

[RIZAR]

Отговори ми на следния въпрос:

т.нар. Долна Мизия - къде се намира тази област? Кои градове са влизали и влизат днешно време в нея? Българите в ХІІІ и ХІV век как са наричали т.нар. Долна Мизия?

Аз също твърдя, че влахите в нито един документ не се наричат влахи, а така са наричани според ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА ПАПСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ.

През ЦЯЛАТА ДЪРЖАВНОТВОРНА дейност на ВБЦ ,а от времето на Симеон от ПБЦ се казва ,че Българския цар е цар "блъгаромъ и гръкомъ" .

Никой не казва , българи и власи .Това е неточен превод .

Защо Стефан Душан казва ,че е цар на "сърби и гърци" ,а не на сърби и власи ???

Нали е имал куцовласи в държавата си ???

На кой за какъв дявол му е да споменава някв пастири -нещастници .

На какъв ще прилича пред очите на света ????

ВЛАСИТЕ не са народ !!!Запомнете ,те са категория население - "римски граждани" .

Цар Калоян е написал в писмото си "аз съм цар на българи и гърци" ,а ония шматки преводачите са написали " българи и власи" , ЗАЩОТО след кръстоносните походи НИКОЙ не признава Цариградския император за "РИМСКИ ИМПЕРАТОР''. Ако му признаят ,че е император на на "РИМ" ,трябва германския император да го поставят по-долу от него ,същото е и с "Латинския" император .

Латинската империя е също измислено историческо терминологично понятие . Бодуин /Балдуин/ е РИМСКИ ИМПЕРАТОР.

НО ТОВА ВИЕ КАЗИОННИ ПАПАГАЛИ НИКОЙ ОТ ВИЕНСКАТА ИЛИ РУСКАТА ШКОЛА НЯМА ДА ВИ ГО КАЖЕ !

Затова и повтаряте някакви измишльотини от времето на 17-19век . -времето на войната за наследството на Рим .

Ръмъния си е от край до край измислена държава и създадена през 19-ти век.

И до днес тя си е на 3 анклава - Трансилвания - прокатолическа и униатска , Молдова -проруска и Влахия -пробългарска или по -скоро прогръцка .

[Goro76]

т.нар. Долна Мизия - къде се намира тази област? Кои градове са влизали и влизат днешно време в нея? Българите в ХІІІ и ХІV век как са наричали т.нар. Долна Мизия?

Т.нар. Долна Мизия през ХІ-ср.ХІІІ в. е наричана Влахия а после Загора, но това не означава, че власите са българи.

[Иванко Тертер]

Т.нар. Долна Мизия през ХІ-ср.ХІІІ в. е наричана Влахия а после Загора, но това не означава, че власите са българи.

Не искам да ти доказвам, че някакви наричани от другиго влахи са българи.

Отговори ми:

Т.нар. Долна Мизия през ХІ-ср.ХІІІ в. е наричана Влахия а после Загора, А ОТ БЪЛГАРИТЕ КАК Е НАРИЧАНА?

[Goro76]

Т.нар. Долна Мизия през ХІ-ср.ХІІІ в. е наричана Влахия а после Загора, А ОТ БЪЛГАРИТЕ КАК Е НАРИЧАНА?

Е на този въпрос надали ще се намери някой да ти отговори. Липсват източници. Вероятно Загора, ако се съди по Дубровнишката грамота

[Иванко Тертер]

Ще опресня паметта тогава:

Ето какво пише в грамотата на цар Иван Александър (1331 -1371), която дал на Венецианската република: “…..Клетва и договор на господин Александър – цар на Загора или България с Веницианската сеньория от 1346 г………”

Да пускам ли още от стотиците вътрешни източници за назоваване на т.нар. Долна Мизия от българите - БЪЛГАРИЯ?

И не само вътрешно - български, но много чуждестранни ИЗВЪН западноевропейските - руски, гръцки и др.?

Чудя ти се - знаеш как западноевропейците наричат т.нар. Долна Мизия - Влахия, а не знаеш как самите българи са я наричали, вкл. царете ни - България! На какво се дължи това? Едва ли е само от стремеж за историческа грамотност?

[Goro76]

Ще опресня паметта тогава:

Ето какво пише в грамотата на цар Иван Александър (1331 -1371), която дал на Венецианската република: “…..Клетва и договор на господин Александър – цар на Загора или България с Веницианската сеньория от 1346 г………”

Това ли са ти източниците Ха-ха-ха

Под наименоватието Загора, най-вече в италиянските източници се разбира България. За това е написано Загора или България. Историята на това понятие много неясно. Първоначално се среща като област в Дубровнишката грамота, но от времето на Контстанин Асен Тих италианците наричат нака Търновнския цар. От друга страна обаче в цитираната от мен италианска карта под това име е наричан само по-късното Търновско царство, докато Видинското е България.

Само не разбрах къде е връзката с Влахия. А ще ми отговориш ли защо влашките князе се титулуват войвода на Угровлахия, а не на България? При това титлите им са написани на замразения според твоите дум старобългарски език.

[Иванко Тертер]

Аз виждам, че на теб ти бяга връзката. Спокойно. На някой друг може да не му убягва.

А сега да се прочете пак:

Из Грамота на унгарския крал Людовик /Лайош/ І Велики от 1366 г.

След като онова най-жестоко племе на турците премина от Азия през Хелеспонта в Тракия, Панония, Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия , започнали да опустошават и завладяват, на своята власт и религия да подчиняват.

Влахия се отнася към Мизия /Горна и Долна е само допълнение/ - това е латинската папска терминология. В българската такава е - България.

И се получава диалога /шарж към кореспонденцията на папата Инокентий и Калоян/:

- Калояне, как е времето във Влахия?

- Ами в България времето е ОК!

- Ти влаха си много добре нали?

- Като всеки българин, не се оплаквам!

- Много хубав е влахския език, получих присмото ти и останах доволен.

- Да, българския език е много богат и с него отлично вможе да се СЛАВИ бога. Затова сме словени и то от най-обичните на бога.

Или папата с някой овчар и пастир е кореспондирал? Наистина смех. И умуват вече как става така - първо българите, после демографски бум идват на тяхно место влахите, след трийсет години влахите изчезват и с нов демографски бум идват пак българите и тъй до днес. Голямо умуване трябва да става...

Терминът "Влахи" е "Българи" през призмата на западноевропейската диалектика!

[Goro76]

Терминът "Влахи" е "Българи" през призмата на западноевропейската диалектика!

Глупости!!!!

Това пък от къде го измисли? Значи от една страна власите са българи, а от друга власите не се смятат за такива. Ако беше вярна тезата ти откъде се появи тогава румънският език ?. Йорга ли го е измислил. Твоята тезе е копие на гръцката за вулгарофоните елини (по-късните т.нар македонци) Значи власите първо били българи, а после изведнъж забравили българския и проговорили на румънски (влашки)

А още по-интересно е как така западняците решили че тези българи са по-различни, че даже им измислили и отделно име.

А иначе в оригинала на Описанието на Източна Европа си пише България. То само е достатъчно заглавието: Anonymi Descriptio Europae orientalis eimperium Constantinopolitanum, Albania, Serbia, Bulgaria, Ruthenia, Ungaria, Polonia, Bohemiae anno MCCCVIII exarata

В този пътепис власите са споменати, че живеят между Тесалия и Македония и в Панония (т.е. Трансилвания). Както виждаш авторът не смесва понятията, макар и да е католик.

Посочи ми поне един документ, от който да се вижда, че власите са се самоопределяни като българи.

[Goro76]

А за България и Загора прикрепям една италиянска карта също от ХV в., където ясно се виждат италиянските представи .

[Иванко Тертер]

Europae orientalis eimperium Constantinopolitanum, Albania, Serbia, Bulgaria, Ruthenia, Ungaria, Polonia, Bohemiae - да, това са имена на държавите според официалното им наименования!

Точно затова липсва Влахия, защото такава държава няма. За западноевропейските източници има една област, подчертавам област/!/ Влахия, която е част от държавата /империя/ България и е с граници между Карпатите и Стара планина /поне/ - по вътрешно наименование на българите това е България.

А споменатите влахи в Тесалия, Македония и Панония с увереност може да се каже, че са наречени така, защото не са в пределите на империя България и спрямо тях не действа вътрешното название етноним - българи. Българи са в империя България и са споменати по вътрешно-държавната терминология и име, както и държавата им България, а "влахите" са извън обсега на империя България и спрямо тях е применена латинската терминология.

Това е ако са изписани "vlachi". Ако са изписани "blachi" - това са "куманите" от Blachorum /Средна Азия, южно от Паскатир/.

До ХІІ в. /въстанието на Асеневци/ под България е западно от Искър. Това си е Западната Българска империя на Самуил. Тя е с последното такова име и съответно населението. Източната част на българската империя попада по-рано под ромейска власт и затова там са "влахи" в източниците на ХІ-ХІІ в. повечето хора /в пример за назоваване - Влахерн - скитския /!/ вожд от древното време, назоваване на скитите-в т.ч. българите така е стар латински термин/. Българите преобладават в западната част според изворите, съвпадаща с тема България и старите граници при Самуил. По този начин се вижда разграничението на българи в България /вътрешно наименование/ и извън държавата си /външно-латинско наименование/.

Картата е добра - явно указва на разделянето за което говорих. Само, че е от ХV в, въпреки това показва Видин - Константин ІІ Асен, Загора - Фружин, Влахия е "Транслалписка Влахия" или "Угро-Влахия", което в превод от унгарската папска терминология е "Задпланинска България" или "Унгарска България" /завоюваната, завоювана е нали, васална/, начело с българските воеводи и принцепси /ако си пропуснал за това, наваксвай тук по форума/. Много съжалрявам, че не е останала българска карта от епохата. Нещата щяха да са вече безспрони.

Съсредоточи се в темата и само в границите й. Покажи ми 1 бр. документ за самоопределяне на влахите като ромеи или ромънци! Аз ти представям - цялата кореспонденция на Калоян с папата. Той там се самоопределя по вътрешна българската терминология, като българин.

[Togarm]

Иванко, ето моят принос към твоята идея. Става въпрос за едно изследване, което съм копнал от нета и сега видях голям зор да го прехвърля от PDF Foxit Reader формат в Word формат за да мога да го пейстна тук. Автора не помня кой беше, но ако настоявате ще ровя отново в нета докато го намеря.

Би било хубаво ако някой може да го резюмира на български, или ако има време и нерви да го преведе цялото. Аз време нямам, пък и около 5 - 10 % от текста на английски ми се губи, а не ми се рови из речници. Който разбрал - разбрал, който не е - да ходи да търси даки в Румъния. Със здраве!

Пействам:

Chapter IV

Dacia after the Romans –

Dacia before the Rumanians.

The territory of Dacia did not turn into a wasteland following

Roman withdrawal. We saw that its eastern areas were settled by

Karps. By the mid-13th century, Aurelian made a short-lived attempt

to restore the borders of the Province but it is unlikely that he would

have disrupted these settlements. After he relinquished the Sucidava-

Porolissum route (Celei - Mojgrбd), it facilitated the further expansion

of the Karps and created an opportunity for an influx of nationality

groups, which had been living on the northern and western borders of

the Province. Their immigration began after 271; a grave in Radnуt

attests to that. It has a large urn, typical of the Hungarian Great

Plains Region, which held a medal portraying Empress Severina

(271-275); it must have been interred subsequent to that date. The

settlers had a culture characteristic of the Great Plains and of

"Barbarians from the Imperial era". Examples of this culture could be

observed at settlements from (Batos, Sinfalva) and in cemeteries

(Maroscsapу). In addition to Karps and 'Great Plains Barbarians'

German populations appear from the north-eastern parts of the

Carpathian Basin, (Kisbбcs, Sepsibesenyх), as well as a small group

(Magyarszovбt, Csernбton, Kisekemezх) which is different: they do

not use cremation. In the meantime, the Karps occupy Oltenia (the

former Dacia Inferior) (Locuє teni, Reєca, Fгrcaєele).

This archeological mosaic conforms to the deductions we can

make on the basis of contemporary sources. Some time after 291

Mamertinus makes a speech lauding Emperor Maximian (285-308).

156

He says that the Tervingi - who belong to the Goths - and the Taifals

allied in attacking the Vandals and the Gepidae. (Tervingi, pars alia

Gothorum, adiuncta manu Taifalorum, adversum Vandalos

Gipedesque concurrunt - Genethl. Max. 17, 1). Ever since the

Markomann wars, the Vandals have lived along the northern borders

of Dacia, i.e. the north-eastern area of the Carpathian Basin and the

upper reaches of the Dniester river. However, on the basis of other

data, in this instance "Vandals" really must have been Victovals who

lived close to the Upper Tisza (Theiss) and in the valley of the

Someє rivers. In 248, the Taifali and Goths take part in the

devastation of the Empire's Black-Sea area; other sources place

them at the Danube-delta. Tervingi are the western group of the

Goths. Their name (forest dwellers) suggests that we look for their

habitat in the vicinity of the Carpathians (within Gothic archeological

context). In credible sources it is here that the Gepidae appear for the

first time. Iordanes also writes about this (the Fastida-Ostrogoth war)

and tells us that the Gepidae are locked in by mountains and forests.

They must surely have been living in the Carpathian Basin (Iord. Get.

XVII). In other words, all the nations who participate in this war have

lived along the border of Roman Dacia and around 290 AD, at least

the Victovals and the Gepidae in the territory of former Dacia. This

is one of the reasons why this war cannot be placed northeast of the

Carpathians, R. Harhoiu's contention notwithstanding. Eutropius

writes in 360 that Dacia in inhabited by Taifali, Victohali and Gothic

Tervingi (Eutr. Brev. 8, 2, 2 - nunc Taifali, Victohali et Tervingi

habent). Excepting the Gepidae, all of them are peoples which

participated in the war of 290 (or pre-290). In connection with this war,

Iordanes writes that the Gepidae suffered defeat and withdrew:

157

(Regrettably, only this much can be used of Jordanes story. The royal

name of Fastida is based on Latin fastidium (haughty, demanding)

(Fastida fuerat elationis erectus - Jord. Get. XVII. 100): "Fastiva was

bloated with arrogance". Thus, neither the town of Galtis nor the Auha

river can be used to pinpoint more closely the location of the war - for

all we know, it may have been near the Black Sea!). It is apparent

that the war was fought for the possession of Dacia; the victors

managed to grab a large portion of it, while the Victovali probably

only held on to the territory they already had. Indeed, from the end of

the 3rd century, a new archeological culture emerges in former Dacia,

for the time being only in Transylvania. This new culture has links

with the Goths and Taifali who have settled there. What Rumanian

research calls the Sfоntu Gheorghe culture and the (No. I) cemetery

in Bratei, may be the remnants of these peoples. A replica exists of

the trough-shaped graves of Bratei and the legacy of on-site

cremation in (Danиeny, Etulija) Bessarabia, in the region where

Taifali have presumably lived at an earlier time. One of the graves at

Sfоntu Gheorghe-Eprestetх can be linked to this legacy, while the

other graves with similar relics could be linked to Goth Tervingi. As a

result of the wars fought for the possession of Dacia, the Karps are

leaving their homes in the region between the Prut river and the

Carpathians and the area of their Dacian Conquests. Galerius leads a

campaign against them between 295-297. As per Eusebius (Historia

Ecclesiastica VIII. 17, 3.) he took up the title of Carpicus Maximus six

times and, at some point, during this time the Karps resettled withinthe

borders of the Empire. More correctly, they were being resettled;

Carporum natio translata Omnis in nostrum solum, Aur. Vict. Caes.

39, 43; Carporum gens universa Romania se tradidit, Cons. Const. ad

158

a. 295-MGH IX. 230). The Karps also leave their settlement in Oltenia

(the late Dacia Inferior); they are most probably replaced by Goths

(Almгj,Caracal). In spite of the emigration of the Karps which was

due to the wars around 290, it is hard to believe that only Taifali,

Tervingi and Victovali would have lived in the former Dacia. Written

records also dispel this assumption. In 367 Emperor Valens starts out

against the Goths from Daphne (in the Argyas-Danube delta). The

Goths took refuge in montes Serrorum. "Serrus' mountains" appear in

ancient references only once. However, as we learn of Sarmatians in

this area at a later date, we presume the Serri may have been

Sarmatians (the name corresponds to Avestic sairima). We already

know of these Sarmatians from the campaign of Constanine in 358

AD. They must have populated a portion of Dacia, specifically its

South-west area. We also think that the 4th century findings from

Micia (Vecel) can be attributed to them. We believe that they do not

relinquish this territory; after they suffer defeat in 376 from the Huns,

Athanaric retreats to the hilly, mountainous Caucaland (ad

Caucalandensem locum), chasing out the Sarmatians. Montes

Serrorum and mountainous Caucaland must refer to the Southern

part of Transylvania.

From written references and from other evidence, we can gain a

thorough understanding of the inhabitants of Dacia after 271. In the

late Roman province there are no Romans - Latin-speaking Romans.

We do not claim that no such individuals could have existed there; as

the result of the Barbarians' forays masses of prisoners were

abducted from the Empire. We do know, however, that on Dacian

territory there were no Latin-speaking groups which constituted a

community and which would have maintained contact with each

159

other. There was no ethnic group characterized by Romanism. No

evidence to the contrary is presented in written records or through

archeological finds. If K. Horedt is prepared to use the Daco-Roman

adjective, based on archeological finds post-dating 271, his error is in

not noticing how much of the same culture the Barbarians (from the

vicinity of Rome) acquired. Yet, a great deal of material originating

from the European borders of the Empire, from the mouth of the

Danube to the estuary of the Rhine has become accessible. We no

longer have to rely on calculated guesses - in most instances we also

have evidence. It is a fact that, after 271, there are Barbarians in

Dacia and that there is no trace of a Roman way of life and of Latin

speakers.

When the Huns appear on the scene, they become a

determining factor in the history of Europe. The Huns chased out the

western Goths, and later defeat the Romans at Hadrianapolis (Aug.

9, 378). The ethnic and political landscape of the erstwhile Dacia

changes during this period, and the same holds true for large sections

of the Roman Empire. After 376 the Huns settle in along the Lower-

Danube. They take possession of Oltenia (the late Dacia Inferior),

together with Muntenia. This is not only nominal rule; around 400,

and at the start of the 5th century this becomes the central seat of

Hun power. Numerous findings of cauldrons (in Sucidava, Desa,

Hinova, Hotгrani, 'Oltenia') and a richly appointed grave in Coєoveni

attest to this. There is a population-shift in other parts of Dacia, as

well. During the last quarter of the 4th century, the Ostrogoths -

presumably Arianus Christians - (Marosszentanna culture) reach

Transylvania. The Huns also resettle here Pannonian provincials at

the start of the 5th century (Gyulafehйrvбr, Kolozsvбr). In this period,

160

the knowledge of the Latin language may have been considerable in

the territories of former Dacia Apulensis and Porolissensis. In the

Christianization of the Goths a large role was played by those

prisoners from the Roman Empire, whom they took around 260,

during the time of their Middle-Eastern campaign. However, the

majority of these enslaved people spoke Greek or some Middle-

Eastern language, as demonstrated by the list of Goth saints (Sabas,

Sansalas, Arpyla, etc.). According to Auxentius of Durostorum, the

Goth Bishop, Vulfila (311-384) preached in Greek, Latin and Gothic.

This however, cannot imply that he preached in Latin north of the

Danube, because the Gothi minores, the people of Ulfila, settled in

the Empire in 348. Among the Goths the sermons were preached in

Gothic, as suggested by Vulfila's translation of the Bible into Gothic.

The inscription on the hanging lamp in Beretfalva was actually written

in Latin (Ego Zenovius votum posui - "I, Zenovius made the

donation"- but its nearest likeness bears a Greek inscription and

Zenovius also has a Greek name. Greek has as great a role in

Christian conversion as does Latin. The whole period was

characterized by polyglot nationalities. Priskos, in the court of Attila,

writes about the Scythians - who were Attila's subjects - that they

were a mixed population, speaking Gothic and Hun. Those, who

associated with Romans also spoke Latin. In the middle of the 5th

century, this was expected of the Huns, who ruled all of Pannonia by

the mid-5th century and was especially true at Attilaґs court, located

somewhere between the Danube and the Tisza (Theiss) rivers,

opposite Aquincum. (Numerous kettles found in the area also indicate

the location). It is noteworthy that Priskos makes no mention of

Latinized people beyond the Roman Empire. Among the Scythians

161

only those speak Latin who have more contact with the Empire. This

is what Priskos meant by "Romans". The rule of the Huns was a fatal

blow to the Romanism of the provinces along the Danube. The critical

event was not so much the period (432-434) when Pannonia fell to

the Huns. There, the provincials were able to live in relative security

albeit under changed conditions. It was the aftermath of the campaign

of 447. The Huns razed the territory along the southern banks of the

Danube, from Singidunum (Belgrade) to Nova (Sviєtov, Bulgaria);

some 200 km-s or a five days' walk. Naissos (Niє ) became the

Roman frontier-town. A wasteland was created along the frontier. All

of Dacia Ripensis and the northern area of Moesia Superior became

a no-man's land. Romanism, which flourished in the Danubian

territory was wiped out, except for small traces in Pannonia and, in a

few towns along the Danube in Moesia (which was primarily Greek).

The areas which the Huns razed came under Roman rule temporarily

one hundred years later, during the reign of Justinian. With respect to

Daco-Roman continuity, these circumstances are significant also in

terms of the Rumanian language. The ancestors of the speakers of

the Rumanian language participated in the changes of late Latin (4th-

7th Centuries), which do not appear even in the relatively isolated

Sard dialect. This could only be possible if the assumed Latin

language in Dacia had been in uninterrupted contact with Latin

spoken on the Balkan peninsula. There was no opportunity for such

contact between 447-551. Therefore, had the languages survived

which were spoken by those who stayed behind after the fall of Dacia

- or of Pannonian provincials, resettled here during Hun rule - this

would now be very different from contemporary Rumanian. It is

beside the point that neither Dacian, nor Pannonian Latin could have

162

been a predecessor of Rumanian - as we have seen earlier. The

relationship of Romanism to the local population in this era is

characterized by an object which came to light in Vecel. It was a ring

made out of an inscribed/fibula which originally bore a Latin

inscription, (Quartine vivas) an example of a behavior entirely

different from Roman mentality.

Attila died in 453. The alliance of his sons is defeated at the

battle of Nedao (the name of the Danube, distorted in a Goth epos to

Denao, Dхnaws), which was won by the Gepidae and their allies. The

Ostrogoths were in alliance with Attila's sons. They leave the

battlefield in defeat and, thus, once again a complete population -

exchange takes place on the territory of Dacia within a short time.

The Ostrogoth settle in Pannonia in 456 (for 17 years only), when

they leave we assume Pannonian provincials are leaving with them.

We have no subsequent information about them. Dacia is taken by

the victorious Gepidae. There can be no question about their

possession of the northern part of the province (including the former

Napocensis and Porolissensis). The family of Ardaric, King of the

Gepidae, establishes a burial ground along the Someє river, at

Apahida near Cluj, after the Goths are routed (Jord. Get 264). As

victors and as heirs of the Hun power, the Gepidae are granted

"peace" by the Imperium Romanum, i.e., the eastern Roman Empire

and the annual payments due to an ally. A relic of these events was

found in Ardaric's grave (I. grave in Apahida), a gold fibula. This

brooch clasped a paludamentum (military cape) - a gift from the

Roman Emperor. Ardaric's gold rings are also imperial gifts, one of

them inscribed with the abbreviation: O M H A R V S (Optimus

Maximus Hunnorum Ardaricus Rex Votum Solvit).... "Ardaric, the

163

mightiest king of the Huns, is honoring his vow"). According to

Iordanes, the Gepidae occupy all of Dacia (Nam Gepidi Hunnorum

sibi sedes viribus vindicantes totius Daciae fines velut victores potiti,

Jord. Get. L, 264). Numerous archeological sites attest to this in the

northern part of the province (Cege, Mezхszopor, Marosnagylak,

Kissink, Magyarkapus etc.). Our picture of the erstwhile Dacia Inferior

or Malvensis (Oltenia), is less clear. However, as some of the Huns

who were defeated by the Gepidae settled on the opposite side, in

Dacia Ripensis, in the territory bordering the Vit, Lom and Isker rivers,

it is conceivable that Oltenia was left as a barren borderland. The

northern part of Moesia was overrun by a mixed and scattered

population. Iordanes tells us about Mundo, a descendant of Attila.

(For reasons of chronology: it was more likely his father, Giesmos).

This 'Mundo' brought robbers (scamarae) and vagabonds to this

barren and uninhabited area from the vicinity and ruled as their King.

(Iord. Get. 301). This "kingdom" of Mundo's allies itself with the

Gepidae or the Ostrogoths - depending on the political situation - until

529, at which time Mundo offers his services to Emperor Justinian.

During this period, (prior to 535) an attempt is made to reestablish

Roman sovereignty along the Danube and we can find Roman towns

along its left bank (Litterata-Lederata, Recidiva-Arcidava).

Conceivably, Oltenia may have been under the rule of Giesmos and

Mundo. Mundo had a close relationship with the Herul people who

settled in 512 in Dacia Ripensis and the western part of Moesia

Inferior. Justinian resettled them in 535 in the vicinity of Singidunum

(Belgrade), at the time of the reestablishment of Roman power in the

area. The above reflects the ambiguous situation of Oltenia during

the second half of the 5th century. At the beginning of the 6th this

164

may also be the reason for the absence of archeological material in

the region.

While their Kingdom stood, the Gepidae have most certainly had

possession of Oltenia, and more than that. Going back to

Cassiodorus, Iordanes wrote (Iord. Get. 33-34) that 'in the western

part of Scythia lives the Gepida nation, surrounded by big and noted

rivers. The Tisza (Patthissos-Theis) flows along its N-NW part, the

mighty Danube along the South and the Flutausis river intersects it

from the east. Beyond, there is Dacia protected by steep mountains

which frame it wreath - like. - In quo Scythia prima ab occidente gens

residet Gepidarum, que magnis opinatisque ambitur fluminibus, nam

Tisia per aquilonem eius chorumque discurrit; ab africo vero magnus

ipse Danubius, ab eo Flutausis secat.... introrsus illis Dacia est, ad

coronae speciem arduis Alpibus emunita. This description reveals that

Gepida-land extended beyond the Carpathians up to the Danube and

the Flutausis rivers. The latter is frequently identified as the Olt, as a

truncated version of Aluta. Iordanus' text tells us, however, that this

river is to be found beyond the Carpathians. This is also what

Schuchardt and Daicoviciu declare. In various manuscripts the river

also appears as Flutaus, Flutausi, Flutasi and we assume this is the

Alanian name of the Prut river. Flut-av reflects customary Alanian

usage, av means 'water' (and 'river').

Gepida dominance continues to spread. They occupy the

majority of towns in Aurelian Dacia (Ripensis and Mediterranea)

(Procopius, De bello gotico III. 33, 8). This occurs after 535 and is

probably related to Mundo's death in 536. The Gepidae gained as

allies the Heruls who had been resettled in the vicinity of Singidunum.

They also took possession of the northern area of Moesia Superior,

165

which they held until 551. Between 473-504 and 536-567, the

Gepidae also ruled the territory between the Drava and Sava rivers,

(in between it was under the Goths of Italy) the possibility exists that

Latin-speaking groups would enter the Gepida Kingdom, the former

Dacia. This deserves serious consideration. Gepidae occupy an area

which is under the hegemony of the archbishopric of the Justiniana

Prima, founded in 535. It encompasses the provinces of Dacia

Mediterranea and Ripensis, Moesia Prima, Dardania, Praevalitana,

Macedonia Secunda and Pannonia Secunda. M. Friedwagner sees

the possibility of the emergence of a new neo-Latin language within

the archbishopric; the Gepidae occupied an area of this very region.

In the charter of the archbishopric, we note the expectation that " both

banks of the Danube would be populated with our citizens and that we

would again rule over Viminacium, Recidiva and Litterata which are

beyond the Danube. "(... ut utraque ripa Danubii iam nostris civitatibus

frequentaretur, et tam Viminacium quam Recidiva et Litterata, quae

trans Danubium sunt, nostrae iterum dicioni subactae sint'... Cod.

Iust. Nov. XI.).

All of this remains an expectation. At best, we might conclude

that this was the central seat of power which Mundo relinquished. The

Gepida-occupation resulted in a further southern shift of Romanism

from the central portion of the Balkan Peninsula. Friedwagner may be

correct in assuming that the founding of the archbishopric (in the

context of Gepida campaign thrusts) started the development of the

Rumanian language.

We also possess archeological evidence pertaining to the

expansion of Gepida power south of the Danube (Arиar, Iatrus, etc.).

It is more surprising that no such evidence comes to light in the area

166

between the Lower-Danube, the Carpathians and the Prut. Except for

one shard from Є imnic there is no trace of the characteristic Gepida

relics from the Great Plains region and from Transylvania. We know

of an Ipoteє ti-Cоndeє ti culture in the region; even Rumanian

researchers link it to the Transylvanian Gepida culture. The object

which came to light (ceramics, lanterns and metal objects) also reflect

this connection, - in addition to evidence of local characteristics. To

illustrate: a bronze strap-end found at the site of the Ipoteє ti-Cоndeє ti

culture's site at Soldat Ghivan, has an exact duplicate in the Gepida

cemetery at Tiszaderzs; a similar object was found at

Marosveresmart and in a Pйcs (Hungary) cemetery from Avar times

(public cemetery - Pйcs). Pieces unearthed in Cariиin Grad

(Iustiniana Prima) and Kizlev (at the Dnieper) attest to a more distant

relationship. We are led to this region by additional characteristics of

this archeological material. In 594, a Christian Gepida guides the

Byzantines who are ready to attack the Slavs inhabiting the Ialomiю a

(Ilivakia) region. In the Ipoteє ti-Cоndeє ti culture there definitely are

traces suggesting a Christian presence; we can assume that in a

wider context, the peoples of this culture can be considered Gepidae.

They cannot be assumed to be Slavs; with their objects-relics we are

familiar. The assertion that the peoples of this culture are "Roman"

(i.e. Neo-Latin), because they show Dacian traditions and Byzantine

connections (!) is obviously false.

The post-Hun, Gepida era is characterized by the retreat of

Romanism along the Danube; South of the Danube in particular. We

do not deny that Latin speakers may have entered Gepida territory in

former Dacia. They may have come as prisoners or as merchants

etc., but Gepida archeological findings of bent-legged fibulae or iron

167

pins are no evidence of their legacy. Regarding the Romans of the

Balkan peninsula and their alleged contact with Dacia: the fact that

Moesia Superior and the areas along the Danube of Dacia Aureliana

were, between 447 and 551 AD, wastelands or dominated by

Barbarian peoples, excludes a continuous connection during the late

Latin period between the north and the south. In a language which

developed along separate lines for 100 years, we cannot search for

the characteristics of Balkan-Latin, - yet, these do exist in the

Rumanian language.

In the vicinity of former Dacia, the expansion of east-European

populations dominates during the period which follows the Gepida

Kingdom. In 567 the Avar-Langobard alliance defeats the Gepidae.

Thereafter, for 350 years this was a territory which is known as

Avaria, land of the Avars, - up to the early 9th century. However, we

do not note significant changes in the former Roman province at this

time. Although early Avar findings make their appearance here by the

end of the 6th century (Korond, Erzsйbetvбros), long-time Gepida

settlers have stayed put. Cemeteries of the Avar-age up to the 7th

century bear such evidence - Mezхbбnd, Marosveresmart. There are

numerous findings in Oltenia - the former Dacia Inferior - of the

Ipoteє ti-Cоndeє ti culture which seem to date from the post-Avar

occupation (Fгcгi, Fгrcaєul de Sus, etc.). As the same time, the

Slavs make an appearance in Wallachia's eastern and Transylvania's

south-east. region. We have no archaeological data on the Slavs

from the territory of former Dacia prior to the middle of the 7th

century (Nagyekemezх). However, thereafter they will become long-

term, continuous settlers of the hilly, mountainous region. Ethnic

interrelationships of the era are revealed to us by written records and

168

through archeological finds. A geographer from Ravenna describes

Dacia in 800, using data from Iordanes as well as more ancient

references. He writes that "Dacia which is now known as Gepidia, is

populated by the Huns ....". Datia ..... que modo Gipidia ascribuntur; in

qua nunc Unorum gens habitare dinoscitur' - An. Rav. I, II). He goes

on saying: "Dacia, also called Gepidia, is now inhabited by Huns who

are also called Avars".. Datia .... que et Gipidie apellatur, ubi modo

Uni, qui et Avari inhabitant' - An. Rav. IV. 14). This agrees with

archeological data which substantiate the settlement of the peoples of

the Avar Empire on the territory of the former Dacia. We have

evidence as to the identity of those peoples. In 600 the Byzantines

initiated a campaign in the area of the Tisza river. During this foray

they destroy three Gepida villages and take 3000 Avars prisoner: 800

Slavs (according to the 'Historia' of Theophylaktos Simokatta the

number was 8000) 3000 Gepidae (none, according to the above

source) and 2000 Barbarians (6200 as per T. S.). Independent

sources validate this picture, augmenting it with Bulgarians. We might

add that, in this age, Huns and Avars were considered to be eastern

nomads, Bulgarians included. The 'Barbarians' showing up on the

roster of prisoners cannot be identified as Bulgarian; they are the

'byproduct' of the final tally of prisoners taken. But then, we cannot

turn them into anything else, either. To see them as "ancient

Rumanians" would exceed the limits of any hypothesis.

There are some changes in ethnic inter-relationships in Avar

times; as we understand them, these changes result in the

strengthening of the Turkish element from the east. When Byzantine

frontier-defenses collapse along the Danube in 602, these events

help to eradicate the last remnants of Romanism which had managed

169

to survive in a few towns of the territory, most of which have become

Hellenized. Let us note that there existed groups speaking late-Latin

within the Avar Empire, - but not in Dacia. This has been supported

by archeological evidence from the vicinity of Keszthely, Hungary. In

addition, we have the legacy of place-names in Trans-Danubia's

western and south-western area (of Hungary) - Zala, Zцbern, Lafnitz,

Rбba - (names of rivers). We can include in this group those Romans

who were made captive by the Avars in course of their Balkan

campaigns and who repatriated to Byzantine territory in the 630's.

However, many of them were Greek. The defenders of Sirmium also

prayed to God in Greek when the Avars occupied the town in 582.

The Avar occupation of the Carpathian basin ends - for a long time to

come - free contact between territories lying north and South of the

Danube (military campaigns and the repatriation of prisoners of war

do not count as 'natural connections'). The process is also

strengthened by the immigration of Bulgarians and the establishment

of their statehood in the northern part of (contemporary) Bulgaria in

681.

The territory connects the northern and southern banks of the

Danube but creates a final separation between the territories of the

eastern Roman Empire (originally: Imperium Romanum) and

"Barbarian" Europe. It is at this time that the Roman Empire becomes

Byzantium, and is obligated to acknowledge the 'de facto' emergence

of another power within its borders. The period between 567-795 (or

to 803, when the Avar empire actually ceases to exist) brings about

the complete liquidation of Romanism along the Danube. For the

beginning of the epoch G. Schramm also concurs with this view and

170

substantiates the retreat of Romanism from the whole of the Balkan

Peninsula to merely its Southern tip.

In 811, following the collapse of Avar hegemony in the

Carpathian basin the former Dacia comes under Bulgarian rule

(Dacia Inferior - Oltenia - was already theirs) and will remain so until

the time of the Hungarian conquest of the territory. The conditions in

existence among different folk groups - as we knew them - underwent

a change in response to the determined and aggressive resettlement

policy of the Bulgarians and the transformation generated by their

institutions. The Bulgarian Krum Khan resettles 12,000 men and their

families (different sources quote different figures) across the Danube

( Впхлгб н ф Йуфсп ) after he takes Hadriananpolis in

813. This comes to 40,000 people - according to the source with the

highest quote. Even without this reference, we could ascertain from

archeological evidence that ethnic groups from Bulgaria - south of the

Danube - migrated to Wallachia and Transylvania. The bi-ritual

cemetery at Bratei is a relic of these times, and so is its replica in

Oltenia (Izvoru, Obоrєia, etc.). This cemetery reflects the coexistence

of the old-time population and the large number of Slavs who

migrated to this region or were resettled here from the Danube delta.

(The former were identified by their characteristic 'avar' graves.) The

migration also points to a N.W. shift (from S. E.) of the population

and also of these ethnic groups. Along with the Slavs, who are

resettling here, Bulgarians also arrive: the Onogundurs (Maroskarna,

Kйzdipolyбn) who still speak Turkish at the time, a so-called

Bulgarian-Turkish. In the 820's a sizable Slav group arrives from

eastern Europe. They settle along the Szamos River. These were

originally western Slavs (Abodrits) and were later known as

171

Predenecent peoples (Szilбgynagyfalu, Szamosfalva, Apahida). Their

name comes from the Donyec river. A significant ethnic mix has

taken place in the former Dacia. The remaining population of the

Avar Empire, Bulgarians and different Slav groups intermingle in the

former Dacia, and here we can enumerate three groups: those

already here, those who were resettled from the vicinity of the

Danube-delta and the Abodrits. It also is possible that ancient

Rumanian groups - from the Southern part of the Balkan peninsula -

were among them. They might come with those who were resettled

by the Bulgarians, or simply as a result of opportunities for travel and

movement within territory under Bulgarian rule. K. Horedt and L.

Makkai assume that Rumanians migrated and settled northward in

the 9th century. They engaged in transhumance between the Danube

and the Carpathians. These assumptions are well-intentioned but lack

substantiation. Completely so in the case of Makkai whose starting

point is the Latin identity of the cities along the Danube during

Iustinian's reign but such settlements did not occur. At any rate such

settlers would not have become shepherds; we also know that

transhumance is bound to a given locale, where summer and winter

grazing areas are interchangeable. Thus, more distant settlements

are not logical. Horedt refers to Hungarian sources, Kйzai and

Anonymus. He misinterpreted Kйzai who acknowledged Szekler

presence in the Carpathian Basin prior to the Hungarian conquest, but

he also stated that they settled in Transylvania only after the

conquest (SHR I. 162-163). This is important, inasmuch as Horedt

ties Rumanian presence in the region during the 9th century to

Kйzai's comment that the Szeklers and the Rumanians (blacki) lived

together in the alpine region. Anonymus is harder to explain. Not only

172

because of the anecdotal narrative of the 13th century chronicler but

because his unsubstantiated statements spawned a large volume of

literature. Many researchers have viewed his work as an accurate

source for the 9th century. Anonymus claims to have knowledge of

Rumanians (Blaci) along the Szamos river at the time of the

Hungarian conquest in 896. However, he also claimed to know of

Czechs in Nyitra, Bulgarians in Zemplйn, Greeks in Titel and Belgrad,

Kumans in the Bбnsбg, Germans (Romani) in Veszprйm, Hungary.

Contemporary sources - i.e. close to the time of the Conquest -

assure us that none of these peoples were in the area to which

Anonymus attributes them, not even the Germans and the

Bulgarians. How did this 13th century chronicler come to identify

these groups as inhabitants of the area at the time of the Conquest?

According to J. Deйr, (and I. Z. Tуth, Gy. Gyхrffy and L. Makkai

agree): the writer "populated" these areas with nationalities who were

neighbors of 13th century Hungary. We would like to modify Deйr's

premise with the observations that Anonymus only selected

nationalities with whom Hungarians had waged war. Russians, Poles,

and Serbs were not included. In other words if Anonymus lists the

Blaci (Rumanians) as 9th century inhabitants of the Carpathian Basin

that could only mean that, in the 13th century they were not a

significant population in that region. Credible sources substantiate this

- in the mid 13th century they only know of Vlachs (Rumanians)

beyond the Carpathians.

During the period of Bulgarian rule in the 9th century we are

therefore unable to verify that groups of Rumanians would have

entered the former Dacia from the Southern region of the Balkan

peninsula. Some findings were made in a Wallachian settlement

173

(Bucov) which had Glagolite and Cyrillic letters and so-called

Murfatlar symbols. It seems to be without foundation to attribute these

to (rural) Rumanian writings, when we know that these symbols were

being used by the Bulgarians at the time. Today we already know that

the Murfatlar writing came into being in 893, or very soon thereafter.

It was the by-product of anti-Greek measures taken by Simeon, and

(legible) inscriptions were, therefore, written in the Bulgar-Turkish of

the Danube region. One cannot take a 10th century vessel from

Dobrudja (Capidava) and identify thereon the 'Rumanian name' of

Petre - read left to right - when all the inscriptions on the object are

written right to left and the above is meant to be read as ertep. The

word means 'I write' in (Danubian) Bulgaro-Turkish. An ethnic

identification of archeological finds is frequently difficult to make, and

when this happens with the sole aim of showing Rumanian origins

then we must disqualify both hypothesis and results. Verifiable data

have not established the resettlements of ancient Rumanians from

the Balkan Peninsula to the former Dacia; the groups resettled by

Krum from Hadrianapolis did not stay either. Given the first

opportunity - after 25 years - they returned to their original home, with

Byzantine (and Hungarian) military assistance. Other groups which

were made to resettle there may have had similar histories.

At the time of conquest of this territory in 895, Hungarians found

Danubian Bulgaro-Turks, eastern and Southern Slavs in the former

Dacia. The tribal population of the late Avar empire may have

dominated the region's southern area, Oltenia. (Izvorul, etc.) The

defeat of Bulgarians enabled the Hungarians to occupy Dacia's

Transylvanian area in the late 9th and early 10th Centuries. Their

cemeteries date back to the first half of the 10th century on Zбpolya-

174

St. in Kolozsvбr (Cluj), and in Marosgombбs. Early Hungarian

chronicles attest to the occupation of Transylvania, which was among

the first such areas in the Carpathian Basin. We learn that "they

reached the borders of Hungary, i.e. of Transylvania" (a.k.a. Erdйly)

deveniunt in confinium regni Hungarie scilicet in Erdely, SRH I. 286.).

Apparently, Anonymus was unaware of this reference. After the

fighting for the new land died down, the allied Kavars settled in

Transylvania. Place-names in the area do not reflect the names of

the conquering tribes, and the only places where these can be absent

in conquered territory would be those where the allied Kavars lived.

Transylvanian cemeteries dating from the period of the Hungarian

Conquest indicate a burial ritual (stones under the head) which

differed from those in Hungary, and this implies that we must view

this population as unique in the Carpathian basin of the 10th century.

As additional verification, we can point to the inscription in the Kazar

style and language about a process of construction in

Alsуszentmihбlyfalva, near Torda. The Kavars were Kazars and the

inscription has probably come from their ruler, the "gyula". In the first

half of the 10th century this was the site of his headquarters. The

oldest Transylvanian fortress, Tordavбr (Vбrfalva), was built here, but

transferred in the middle of the century to (today's) Alba Iulia.)

Acharacteristic of the period: the ruler transfers his seat of power from

one Roman center (Potaissa) to another Roman site (of ruins):

Apulum. In 952, the then ruler - or "gyula" - accepts Christianity in

Constantinople and is assigned a bishop (Hierotheos) who erects in

Gyulafehйrvбr (Alba Iulia) the first house of worship, known as the

"round church". It is unlikely that Hierotheos would have come by

himself. We do not know who accompanied him but we do know that,

175

at this time, a segment of the local population came from the

Southern territories of the Balkan Peninsula. An eastern-rite Christian

cemetery in (Csombord near Nagyenyed) is the counterpart of others

from the turn of the 9th-10th Centuries found in today's South-

Bulgaria south of the Balkan mountains; the inhabitants of Csombord

must have immigrated from there. This population might have been

Rumanian, - or there could have been Rumanians among them. They

came from that portion of the Balkan Peninsula which has written

evidence of the existence of Rumanians there. However, Csombord

is too far removed from the Barcasбg in the Carpathian Basin, where

Rumanians appeared between 1202-1209. They must have been

there earlier, though: (the land which was given to the Cistercian

monastery at Kerc was taken from them). Also, the period from the

second half of the 10th to the end of the 12th century is too long a

time to establish a connection between the Rumanians of the 10th

century and latter-day ones. In addition, those words in the Hungarian

language which are of Bulgaro-Slav origin (rozsda-rust; mostoha-

stepparent; mesgye-lane) are too numerous to infer a connection

other than a direct Bulgaro-Hungarian one. As this Bulgaro-Slav

language initially was only in usage South of the Balkan mountains,

the presence of their words in the Hungarian language suggests a

settlement of Bulgarians in the territory. Some of the words, which

became part of Hungarian usage (pap-priest, kereszt-cross) have a

religious connotation. These we can attribute to Christian conversions

taking place in eastern territories such as the baptism of the 'Gyula'

(Chieftain). Therefore, the newcomers from Csombord must have

been Bulgaro-Slavs but we wish to repeat: the arrivals could have

included Rumanians. This can neither be proven, nor disproved.

176

In 1003, St. Stephen, King of Hungary goes to war against the

Supreme Chief (Gyula) Prokuj (who was his uncle) and occupies his

land. Transylvania becomes an integral part of Hungary of the Middle

Ages, but the separate development of Transylvania during the

preceding 100 years left its mark. The suzerain lord of the territory

retains the inherited title of Vajda (voivode), originating in the 10th

century, as were the Supreme Chiefs - including the Gyula - in earlier

times. Populating this voivodship, which suffers repeated forays from

eastern nomads - the Petchenegs, Uzes and the Kumans - continues

to be difficult. There is no other territory within Hungary in the Middle

Ages with such a large portion of the colonized population: the

Saxons, the Szeklers and - temporarily - even the German Order of

Knights (Knights Templar). It almost resembled Trajans' forced

resettlement of his veterans into Dacia. This diverse group of settlers

is augmented at the end of the 12th century by Rumanians as frontier

guards along the Southern Carpathians. The number settling in the

Transylvanian Basin is small, and in 1290 the Hungarian King,

Andrбs III, intends to gather all Rumanians on royal property but three

years later he relinquishes the plan.

The above illustrated that we cannot ascertain a legacy of

Romanism in Dacia subsequent to the cessation of Roman

hegemony. There are no communities left - large or small - where

Latin is spoken. By the end of the 3rd century, the new settlers drove

out even the Karps; the population has completely changed in the

province. The same thing happens one hundred years later, after 375;

with the arrival of the Huns, the earlier inhabitants leave the territory.

They are replaced by Ostrogoths, resettled by the Huns (or they might

have come on their own). Following the Battle of Nedao in 454 a third

177

population-exchange takes place. The Ostrogoths move to Pannonia

and Dacia is occupied by the Gepidae. Only from this time on can we

consider any continuity in the region; the presence of the Gepidae in

the Carpathian Basin is recognized for a long time, up to the 9th

century. We do not know what effect the Hungarian conquest had on

the ethnic relations in the region. Archeological data is sparse but we

cannot exclude the possibility that once again it brought about a

population displacement in Dacia.

These historical events reveal that, in this territory, we cannot

assume the existence of Roman - Rumanian continuity - or up to the

end of the 5th century, that of any other peoples. This may be clear

by now. With regard to additional references: rivers, which do not

leave Transylvania do not bear names of ancient origin. The name of

smaller rivers have Hungarian or Slavic origins. The largest among

them, the Kьkьllх has a name of Turkish origin. As it cannot have

derived from Bulgaro- Turkish, Petcheneg or Cumanian, the process

of elimination leaves the Kavars who could have named the river

Kьkьllх, which means Kцkйnyes in Hungarian or Tоrnava in Rumanian

(which is a word of Slavic origin). This bears witness to the likelihood

of population movements in wake of the Hungarian Conquest. On

Dacian territory we may assume to have witnessed four such

migrations, i.e. population exchanges. Romanism could only be a

recurrence in this region, as indeed happened 900 years later when

Rumanians made their presence known on the borders of the former

Roman Province.

178

Chapter VI

Dacians, Romans, Rumanians

It may not be necessary to reiterate all the conclusions we

reached on the basis of the evidence examined in previous chapters.

We only have "negative" data pertaining to the Romanization of the

multi-ethnic, multi-lingual indigenous population of the Dacian

Kingdom. Therefore, we cannot even hypothetically discuss Daco-

Roman continuity. Our sources also revealed that the Latin spoken in

Dacia could not have been the forerunner of the Rumanian language

but it could well have been the basis of Dalmatian. Yet, historical data

preclude this possibility. Of course, we do not claim that no single

Dacian Roman could have become part of Rumanian ethnogeny, but

a Sarmatian or Germanic individual could have done the same thing.

Specific cases can be examined historically but they will prove the

exception, rather than the rule.

As we could see, there were frequent population exchanges

within the territory of the former Dacian Kingdom, or Roman Province

in the 270's, 370's, 450's and probably, something similar occurred in

the 890's. Yet, these movements do not support the survival of an

earlier population, even if we were to assume that this might be the

case. There is no ground for such assumptions. The geographical

designations of the former Dacia do not include a single Roman place

name and, the Rumanians who settled here in the Middle Ages,

adopted the overwhelming majority of their waterway and place-

218

names from Hungarians, Slavs and even Saxons (excepting a few

insignificant waterways and names of villages which were late

settlements). This could not have come about, had they been

continuous residents of the region from Roman times. One can try to

refute the evidence reflected by place names (such as claiming "they

were translated") but to translate the names of waterways and place

names which have no meaning is not only not customary but also

impossible.

Let us assume that - contrary to all data at our disposal - a

Romanized population continued to exist on Dacian territory during

the period of the Great Migrations, who would have been the

ancestors of Rumanians. In this case, we would find in contemporary

Rumanian a large number of words of Germanic (Gothic and Gepida)

as well as of Turkish (Avar and Bulgarian, later Petcheneg and

Cuman) words. Furthermore, these words would have to be present in

at least as large numbers as those which the Rumanian language

shares with Albanian. Yet, such are not found, which is illustrated by

the unsuccessful attempts of K. Gamillscheg, who tried to show Old

Germanic words in the Rumanian language. Especially striking is the

absence of Cuman words; this suggests that Cumans were no longer

present in large numbers in the territory by the time Rumanians

arrived in significant numbers. This happened in the period following

the Tartar invasion, thus the settlement of a substantive number of

Rumanians north of the Danube can be traced to the second half of

the 13th century.

We are left with negative data regarding the survival of

Romanism in the former Roman territory of Dacia. However, a wide

219

variety of data exists to substantiate how the ancestors of Rumanians

evolved into a nation in the southern region of the Balkan Peninsula.

We also ascertained that the ancestors of the Rumanians did have

some links with Dacians; they did live together for some time with

their tribal kin, the Karps, in the area between the lower-Danube and

the Balkan Mountains. The Rumanian and Albanian languages

constitute proof of this earlier intermingling. Latin-speaking Romans

from Moesia Inferior who were the ancestors of Rumanians inhabited

a territory, the original population of which spoke Geta: a language

related to Dacian. Thus, a connection between Dacians and

Rumanians does exist, but it is a tenuous connection. Therefore a link

can be acknowledged but under no circumstances does this support

Daco-Roman or Daco-Rumanian continuity. The humanistic theory of

such continuity belongs to the history of science.

Nevertheless, we realize that this humanistic theory - and the

sequels that followed - is not likely to be soon discarded. There will be

those who will continue to consider Anonymus an authentic and

reliable source. Likewise, credit will be given to the reference in

Russian annals, pertaining to ancient history, wherein white Ugrians

(Ugri bм lii) chased the "Volochs" from the land of the Danubian Slavs.

They will fail to note that this confusing story in Russian annals

speaks of 'Norici' (Norci). These Norici are described as Slavs. It is

true that these Slavs were attacked by the Voloch (Romans). If white

Ugrians drove them away they must have been Huns, considering the

modernized use of names employed by this source. From this same

source we also hear of Hungarians (Ugri) chasing out Volochs at the

time when they conquered the territory. We believe this assumption is

220

based on the tendency to link a well-known event to a similar name.

Analysts of historical data know of many such examples. Thus, the

existence of Rumanians along the Danube during the period of the

Hungarian Conquest was not mentioned by late-Russian chronicles.

Facts can be misrepresented through rationalization but they

nevertheless remain facts. Even if we are reluctant to acknowledge

them.

[КГ125]

Иванко, не е спомената Влахия, защото няма такава държава. Това изобщо не значи, че няма такава ОБЛАСТ, територия. Нищо не доказва по никой начин Влахия и България да е едно и също нещо, освен териториално. Както и Мизия. Никой никога никъде не говори за идентичност на народите. А георгафските наименования през средновековието са много богато нещо...

[Иванко Тертер]

Thus, the existence of Rumanians along the Danube during the period of the

Hungarian Conquest was not mentioned by late-Russian chronicles.

Togarm, тази статия преди време ми беше минала през очите. През годините съм прочел доста неща по темата, вече повечето даже и не помня къде точно съм прочел. Едва последната година-две взех да систематизирам в отделна папка. Сещам се, че бях чел относно това, че руските хроники "мълчат" за унгарски завоевания на "румъноезични земи". В руските хроники стававъпрос за "волохи" /влахи/, като същия етноним дават и на онези, които са в Биляр и Казан, като последните нито са християни-православни /като тези в Трансилвания/, нито пък латиноезични /като тези които са сега в Трансилвания/. Очевидно се касае за назоваване "волохи" на "българите" -волохи, валахи /в сегашния руски език/, влахи, р. Волга...

Иванко, не е спомената Влахия, защото няма такава държава. Това изобщо не значи, че няма такава ОБЛАСТ, територия. Нищо не доказва по никой начин Влахия и България да е едно и също нещо, освен териториално. Както и Мизия. Никой никога никъде не говори за идентичност на народите. А георгафските наименования през средновековието са много богато нещо...

Има област Влахия /във външно латинско наименование/, която съвпада с държавата /империя/ България /по вътрешно българско наименование/. Е, това е темата и заглавието! Ето ги двете значения на едно и също нещо. Изберете си по коя терминолагия да се работи и за мен няма проблем. Ако искате с латинска терминология, готов съм да обсъждаме историята на Влахия /от Кубрат до Михаил Витязул и Теодор Балина/, ако искате с българска терминология, пак съм готов /от Кубрат до Михаил Витязул и Теодор Балина/.

Именно, че географските наименования са нещо много богато в средновековието и сега, трябва да се търси "ключа" и логическата връзка-последователност, по която да се работи и изучава, като същата не следва да е явно или очебийно разминаваща се с източниците.

Сегашната система неотдаваща значение на "влах=българин" в старите предимно латинските източници, е очевадно разминаваща се с логиката на събитията в историята. Отчитането на горното обратно, слага ред в системата между отделните източници.

Е, може ли да си пасат овцете по баирите на Тесалия латиноезичните овчари и в същото време да участват в събранието на Трансилвания и да имат решаващ глас за това, как да се спасява християнството от "варварите" идващи от изток? Може ли да бъдат в катуни да са най-долната социална група в българското общество /според Ана Комнина/ и в същото време да имат "десет крале" на другия край в Трансилвания, които отбраняват старите си владения от унгарците? Може ли да доят кравите и едновременно с това да имат кореспонденция с Инокентий ІІІ и да се бият с кръстоносците на Бодуен, като го побеждават, а преди това му дават ултиматуми от столицата им Търново? Може ли първото латино-българо-румънско езично писмо /не датирано в самия текст/ да е намерено през ХХ от Н.Йорга и да го датира самия той от 1521 г., а да имат васален договор на "влахски език" от Стефан Велики от 1485 г.? Йорга може да е всякакъв, но не е луд да претендира, че всъщност под "влахския език" посочен в договора от Казимир Полски се има предвид официалния за Богданско воеводство - български език /църковнославянския/.

Иначе куцовласи, цинцари, даки, може и да има. Изучавайте. Ама с влахите трябва веднъж завинаги да се сложи ред - през призмата на всеки от източниците /западни-католически, вътрешни-български, руски, гръцки/.

[КГ125]

От това, че областта съвпада не следва идентичност на двата народа, ей това е темата. Защото хрониките многократно казват "Българи и Власи". Да си чул някъде да казват "Българи и Мизи"?

Може да пасат овцете в Тесалия и да участват в събранието в Трансилвания, може и в Душановия кодекс да ги описват специално, защото номадството е именно това - разселване по различно време на различни места. Тесалия се казва Велика Влахия. Там Българската държава стигала ли е?? Та е станала и велика?

Кой казва, че всички трябва да са на едно място?

[Goro76]

Точно затова липсва Влахия, защото такава държава няма. За западноевропейските източници има една област, подчертавам област/!/ Влахия, която е част от държавата /империя/ България и е с граници между Карпатите и Стара планина /поне/ - по вътрешно наименование на българите това е България.

Западноевропейските източници започват да наричат Влахия на север от Дунав - княжеството на Басарабите. То за това и първото споменаване е едва от 1330 г. В цитираното съчинение Влахия изобщо не се споменава нито като старана, нито като област, нито като каквото и да е. Говори се само за власи тук там.

Така и не показа никакви документи доказващи тезата ти. А най-странното е че твърдиш неща с такава сигурност, сякаш си бил там. Така наука не се прави. Това е историческа фантастика.

Съсредоточи се в темата и само в границите й. Покажи ми 1 бр. документ за самоопределяне на влахите като ромеи или ромънци! Аз ти представям - цялата кореспонденция на Калоян с папата. Той там се самоопределя по вътрешна българската терминология, като българин.

Понятието румънец и късно. През средновековиета са се наричали власи, но не и българи. Калоян се титулува крал на българи и власи, а не на българи или власи, че да е вярна хипотезата ти.

До тук само голословни твърдения. Липсва конкретика.

[Иванко Тертер]

Влахи /Блахи/ - Балхари - Блахи /"Кумани"/ е едно и също, като разликата е, че са три различни вълни в Европа. Различават се по време на идване и включване в политическата история на Европа. Също и по време на приемане на християнската религия. Последните /"куманите"/ идват "езичници", но това не пречи да си едно с останалите две описани вълни сънародници. Доказва и това, че приемат религията и те. А и без нея и с нея после, винаги са едно цяло.

В източниците указващи на "Българи и Влахи", от късния период след ХІІ в. /особено титулатурата на царете ни/, се има предвид "Българи и "Кумани"". Ама зад тази фасада, на тях им е било все тая - имат един корен, един бит, език, врагове.

Повесть временных лет /този спорния източник/, но какво има предвид:

В год 6406 (898). Шли угры мимо Киева горою, которая прозывается теперь Угорской, пришли к Днепру и стали вежами: ходили они так же, как теперь половцы. И, придя с востока, устремились через великие горы, которые прозвались Угорскими горами, и стали воевать с жившими там волохами и славянами. Сидели ведь тут прежде славяне, а затем Славянскую землю захватили волохи. А после угры прогнали волохов, унаследовали ту землю и поселились со славянами, покорив их себе; и с тех пор прозвалась земля Угорской.

898 г. унгарците отвоювали земята /Трансилвания/ от волохите.

Чакай малко, не отвоюваха ли земята на българите начело с царя им Симеон І? Защо са тука волохи, а пък царя ни се кипри с титлата цар на българите"? Или не е тъй? Оттам отиваме на"геста хунгарорум" и там унгарците пишат, отвоювали земята от влахите и техните "десет крале". Ето ги комитатите /"кралства"/, начело с комити /"крале"/.

Или да позная. То това е съвпадение, то Симеон І воювал с унгарците и загубил Трансилвания, но не означава че е онази част от Трансилвания, която загубили "власите", които също воювали с унгарците и сигурно са имали "десет такива като Симеон крале". В общи линии унгарците воювали на два фронта в Трансилвания и победили българи и власи, което не е едно и също, а два народа, както се вижда от различните източници. Просто ПВЛ засяга войната на власите, но не засяга войната на българите. Нея откъде ли са я измислили последните, сигурно от гръцки източници и така се разбира за двойния фронт на унгарците.

Понятието румънец и късно. През средновековиета са се наричали власи, но не и българи.

След като понятието румънец е късно, откъде разбра, че са се наричали власи, но не и българи? Нали по-горе сам писа, че няма нито един източник за самоназоваване по този начин. Как се появява понятието румънец и защо въобще тогава се е наложило смяна само на етнонима от влах на румънец, като всичко си е останало по старому и след промяната? Защо не е останало влас?