Терминът "Влахи" /Българи/ през призмата на западноевропейската диалектика

[Guest mihai]

Михай, това за мен не е теория, а даденост към ХV век, т.е. преди в ХVІІІ в., когато "учените" "откриват" някакви "даки" слезли от Карпатите, 4 палатков лагер височина, след 1000 години. Затова не е теория, а само КОНСТАТАЦИЯ на една историографска реалност до ХVІІІ век.

Термините се изговарят така:

Блах - единствено число, Блахи, Балхи, Валахи /в руския език гръцката форма на произнасяне с В/ - множествено число

на гръцки е:Влахос, Валахос, ето го твоето Власи откъде произлиза, при поляците е Влоши /С преминава в Ш/.

Изговарянето пък от самите тях си е най-вероятно - былх, бълг, бълги.

Много хубав въпрос зададе за чужденците:Кои са тези чужденци, които наричали румънците власи? Под румънци кого имаш предвид - българите /блахи/ или даките /даки/?

Няма влахи, нямаше никога влахи, само власи. Теорията че имаше припознаване и българите са били назовавани власи е възможна но не вероятна и няма доказателства за нея.

[Togarm]

Отново поставям същия въпрос:

Моля дайте някакъв извор (поне един), в който да се твърди че власите са потомци на даките!

Ама много моля! Поне един.

И все още чакам отговор.

[КГ125]

"Тъй като бе угодно на господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия"[/i]

Иванко, как ще разтълкуваш отделянето на България от Влахия?

пп: помогнете. pls, не беше ли в оригинала "император на българи и власи?"

„След това през миналия месец юни царството ми изпроводи своя архиепископ и (глава) на цялата българска земя и на всеобщата света и велика църква на Търново и велик човек на моето царство, сега въздигнат в примат и архиепископ на цялата България и Влахия на име Василий, който, като пристигнал в Драч, не бил допуснат да премине при твоя светост, за да изпълни твоя светост желанието на моето царство съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои и на всички останали царе на българите."

Това са просто два района и два народа. Държавата обаче е България; Влахия по това време е област, географски понятия за обозначаване на областите, където са живяли власи.

Редактирано Декември 13, 2008 от КГ125

[RIZAR]

Отново поставям същия въпрос:

И все още чакам отговор.

Да чуден въпрос!!!!

Поздравления ,Тогарм !!

Практически падат от Плутон ръмънските драскачи и казват ,да ето ръмънците сме потомци на стаааааа-рите даки . Имаме право не само на Плутон , но и на Марс и на Венера !

След като Плутон вече не е планета, след като астрономи от целия свят предефинираха статуса му на планета-джудже. За да пишат така са най- вероятно интелектуални неземни пигмеи!

А планета може да се смята небесно тяло, което е в орбитата около звезда, но самото то да не e звезда. Небесното тяло трябва да има достатъчно маса, за да може собствената му гравитация да преодолява външните сили, да е с овална форма и около орбитата му да е свободно - а Плутон е мъртъв!

Апропо ДАКСКАТА ВИ ТЕОРИЯ Е ШМЕТНИ КАПЕЛИ ТВОРЕНИЕ НА МИНТИЛИВЦИ , обслужващи модела на "Свещенната Римска Империя".

[Иванко Тертер]

И аз чакам отговора!

КГ125, чети по-горе. На тази страница е! Защо не четене редовете ми и между редовете, а се губи ценно време за обясняване на едно и също нещо по няколко пъти??

Симеон І, Петър І и Самуил са признати от Рим - Ватикан...

Обаче, при Самуил – Bulgarium е Охрид и Видин, западно от р. Искър! Другата част е включена в Източната империя Константинопол считано от 971 г. Затова след Самуил в папската терминология се фиксира само тази част за България, Западната Българска империя с център Охрид и тук населението е българи по самоназванието им – bulgaros bukhi, bulgi от area – та си. Другата част от царството – Източна България е наричана само, като област /подчертавам област/ - българската /на balh – ите извън area-та си, извън държавата си/. Това е Горна и Долна Мизия /Загора/ или Vlachia, Wallachia /Балхия, областта на българите/ спомената от Лайош І Велики в документите му с използваната папска латинска терминология.

ВЕЛИКАТА СХИЗМА МЕЖДУ РИМ И КОНСТАНТИНОПОЛ Е ОТ 1054 г.

И колко добре се наместват думите на Инокентий към Калоян - "Твоят род с произход от Рим"!

Титлата "господар и император на цяла България и Влахия" упомената от Калоян до папата по латинската диалектика означава: император на България /Западното царство/ и Влахия /Източното Царство, Горна и Долна Мизия/. А Калоян правилно подчертава - "на цяла България и Влахия".

По българска вътрешна доктрина това е империя България - от Белград до Черно море и от Карпатите до Адрианопол. Това е цяла България, земята на българите, чийто цар е Калоян и са били неговите предшественици, като ще бъдат и неговите приемници!

Това латинско терминологично политико-географско именуване е фундаментално за цялата ни история, когато я изследваме през призмата на Рим-Ватикан! Българските царе са ползвали тази терминология само /!/ за кореспонденция с контрагенти боравещи с латинската политико-географска терминология - Ватикана, Унгария, Константинополска латинска империя. Във вътрешните документи и българска доктрина, Източна и Западна части са си просто ИМПЕРИЯ БЪЛГАРИЯ!

[Togarm]

Значи няма НИТО ЕДИН извор, който да идентифицира власите като стари балкански даки, но ПОРАДИ ЕЗИКОВИ СЪОБРАЖЕНИЯ (датирани от 1500 години по-късно от римското владичество в Дакия време) се постулира че власите са даки. Следователно са автохтонно население на Балканите.

При албанците НЯМА И ЕЗИКОВИ СЪОБРАЖЕНИЯ, А САМО ПРЕЗУМПЦИЯ ЧЕ НЕ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ДРУГИ, ОСВЕН ИЛИРИ. Тоест, няма нито гърцизми, нито романизми в езика им, освен един много ограничен брой думи, които по правило се срещат в почти всички европейски езици. За сметка на това пък има доста иранизми, които очевидно са по-стари от предполагаемото навлизане на иранизми в езика им чрез османските турци. Всичко това явно е без значение, защото албанците ТРЯБВА да са потомци на илирите. Следователно и те са автохтонно население.

За разлика от власи и албанци, българите ТРЯБВА да бъдат късно монголо-татарски пришелци, защото така е НЕОБХОДИМО някому. Въпреки че съществуват доста наши (макар и възрожденски) извори, твърдящи обратното. И въпреки че са налице и някои византийски (което е просто невероятно - византийците да потвърждават ЗАКОННОТО от тяхна гледна точка владеене на балканските земи от българите) източници, които потвърждават нашата автохтонност. Обаче, тъй като преди IV - V век сл. Хр. не се среща на Балканите името българи в този му вид, следователно ние сме късни пришелци. Въпреки че много от византийските хроники казват "тъй нарешените българи". Което, простичко казано, означава че според византийците нашият народ в миналото е носил и други назания. Обаче, не би - това задължително са "типични" византийски "архаизми", следователно не се броят. И въпреки че няма данни по-ранни от XI век и за власи и шиптари. Просто НЯМА. Обаче това няма значение. Те са си местни, а ние сме нашественици. Така ТРЯБВА. А като съществуват езикови паралели "доказващи" "романизма" на власите (демек, това с което се отличават от нас и което "доказва" че никога не сме били един народ), нима няма такива паралели между тракийския и българския език???

Понеже ме мързи да цитирам академик Владимир Георгиев (който не смята че траки и българи е едно и също нещо), ще постна тук една статия от инженер Емил Живков, който пък по отношение на езиковите примери просто е преписал акад. Вл. Георгиев. Ето я и статията:

Траките са Българи

"псевдонаучен труд" от инж. Емил Живков (Ziezi)

(непълен вариант е публикуван в сп. АВИ-ТОХОЛ книжка 22-23, 2002 г. )

Последна редакция 17.06.2008 г.

Грамотният читател веднага ще възнегодува срещу това заглавие. Ще рече - не е възможно траките да са българи, объркал си приоритетите, приятелю. Виж, българите да са траки - иди дойди, но траките да са българи - това е все едно да поставиш каруцата пред коня. Траките са древен народ, а българите - сравнително нов.

Читателю, изслушай аргументите, пък тогава прецени правилно ли е или не твърдението "траките са българи".

"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..."

Г.С.Раковски

КОЙ ПОСТАВЯ КАРУЦАТА ПРЕД КОНЯ ?

Не е ли странно - днешните гърци били наследници на старите гърци, днешните румънци - на старите даки, днешните албанци - на старите илири, сърбите - на трибалите, днешните македонци - на старите македонци (според македонизма), днешните турци - на троянците (според днешната турска "наука"), а днешните българи нямали нищо общо с най-многобройния народ на античността - траките, които живеели по нашите земи, но изчезнали малко преди да дойдат на конете си пришълците "прабългари". Този безмислен историографски шаблон е упорито налаган от науката през целия XX век . Българите от края на XVIII и началото на XIX век изобщо не са и предполагали, че науката им готви такава изненада - да обяви Свещената им Бащина земя за късно придобита.

Ние можем да разберем "ковачите" на историческата наука от XIX век - трябвало е да се озапти Българския Възрожденски дух, който е застрашавал големите империи (не само Османската , но и Австроунгарската и Руската), както и новоизмислените държави с не по-малко измислени имена Гърция и Румъния, където са живеели огромен брой българи. Всъщност точно Българското Възраждане е накарало Виенската и Руската исторически школи да създадат мита за тюркския произход на българите. Сиреч българите са пришълци в Европа и дори да се намират български поселения на стария континент, то те са "незаконно" тук, те са слабокултурни воинствени варвари, и единственят им шанс да просперират е да са "федерати" или васали на някоя от големите империи. Основен принос за налагането на тази погрешна и пагубна за българите теория имат австроунгарците Павел Йосиф Шафарик и неговият внук (син на дъщеря му) Константин Йосиф Иречек, който на 26 годишна възраст (!) си позволи безрасъдството набързо да скалъпи история на един от най-древните народи - българския. Тази волност на младия чужденец му донесе министерско кресло в българското правителство тогава, а на нас българите - прозвището тюрко-татари, от което и до днес не можем да се отървем.

За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.

След Освобождението Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Българите, които са допуснати да се занимават с история са или виенски, или руски възпитаници - сиреч те вече са превърнати в духовни еничери. Светци на Българщината като Зографският летописец, йеросхимонах Спиридон Габровски, поп Йовчо от Трявна, академик Цани Гинчев, д-р Ганчо Ценов и множество други истински радетели на историческата истина са инкриминирани и дори превърнати в посмешище от същите тези имперски слуги. Еничерите не се посвениха да се подиграят дори и с Паисий, Раковски и още цял ред български възрожденци, като ги обявиха за наивни лаици.

Ето така беше поставена "каруцата пред коня" в световната, и в частност българската историография - българите бяха нарочени за тюрко-татари, без оглед на очевидните факти - терминът татари се появява XII век, терминът тюрки - VI век, а науката е доказала със сигурност, че етнонимът българи е засвидетелстван поне от IV век (Анонимен латински хронограф). Очевидно е, че българите не могат да бъдат и славяни поради същата причина - за славяни се говори едва от началото на VI век. Чудно тогава, за какво спорят вече второ столетие туркофилите и славянофилите в историческите научни среди!? Тук няма място за спорове! Ако изобщо трябва да извеждаме произхода на българите от някой от древните народи, разбира се, че трябва да започнем проучванията си от траките, защото те, според науката са "изчезнали" от територията на Балканския полуостров, тъкмо когато "прабългарите започнали да го завладяват"!

ТРАКИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?

Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин "траки" не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". С две думи - колкото и еретично да звучи - терминът "траки" е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а "гяури", само защото османските дефтери твърдят това.

Като се има предвид горното, смятам за оправдано да сложа "етнонима" "траки" в кавички.

Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БАЛКАН, БАЛХАШ, БАЛАХИЯ, (Валахия или Влахия), БОЛГАРДАГ и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.

А как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним?

Имай търпение читателю, нека не избързваме, и преди да научим кой всъщност е този народ, да видим общото между "траките" и българите. Паралелите са твърде много, и тяхното пренебрегване говори единствено и само, че в историческата наука, при обсъждането на тези въпроси досега е надделявал политическият момент, а не обективният безпристрастен анализ.

АНАЛОГИИ В ЛЕКСИКАТА

Преди всичко нека отбележим, че гръцката азбука винаги е срещала големи трудности с транскрибиране на някои характерни български звуци - б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ. Имайки предвид странните буквосъчетания при изписването на "тракийски" имена и глоси, трябва да сме сигурни, че гърците са срещали аналогични трудности и при транскрибирането на "тракийския" език. Така че аналогиите в лексиката щяха със сигурност да бъдат много повече, ако "тракийските" думи бяха достигнали до нас посредством друга азбука, а не гръцка. И разбира се, ако историческата наука не се гордееше с мита за древногръцкия си произход, и не полагаше усилия да гърцизира болшинството "тракийски" имена (cлед като казваме Омир, а не гръцкото Омирос, защо ни учат, че Кот е Котис, Бог е Бакхус, Котел е Котелас, Геро е Херос...?).

"Тракийски" глоси и думи реконструирани от ономастиката.

1. ак [ak], /1.- стр. 98/ - око.

2. ала [ala], /14./ - хала, вихър, поток.

3. ан [an], /1.- стр. 64/ - на , върху.

4. анг [ang], /14./ - крив, извит, онгъл, ъгъл.

5. асдуле [asdule], /1.- стр. 99/ - ездач, яздя

6. ас [aV], /1.- стр. 108/- аз.

7. бела [bela], /1.- стр. 99/ - бял.

8. бебру [bebru], /1.- стр. 99/ - бобър.

9. берг [berg(a)], /1.- стр. 99/ - планнина, бряг.

10. берса [bers(a)], /1.- стр. 99/ - бреза.

11. бистра [bistra-s], /1.- стр. 99/ - старобългарското "бъйстръ" - бърз

12. брате(p) [brate®], /1.- стр. 201/ - брат. Сравни и старобългарското "братръ".

13. бреда [breda-s], /1.- стр. 99/ - пасище, старобългарското "бред", диалектно "бръд".

14. брилон [brilon] - бръснар (старобългарската дума брит-бръсна).

15. бръза [bruza], /1.- стр. 99/ - бръза(остаряло), бърза.

16. бърд [burd], /18. - стр. 74/ - брод.

17. брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ - струнен инструмент - сравни брън, брънкам, дрън, дрънкам. И до нес се е запазило старото име на струнния инструмент тамбура - в южна България се нарича дрънкя! А този инструмент е известен и с другото си име - булгарина, булгария, булгаре!

18. ведъ [bedu], /1.- стр. 20/ - вода.

19. вер [ver], /18.- стр. 84/ - вря, извирам.

20. вис [bis=vis, is], /1.- стр. 99/ - старобългарското "вьсь" - село.

21. вриза [briza], /1.- стр. 103/ - ориз.

22. гин [gin], /18. - стр. 76/ - гине, чезне, разваля се.

23. дама [dama], /1.- стр. 100/ - дом.

24. дава, дева [deba], /1.- стр. 103/ - град - етимологична връзка с българското "двор" и "дувар".

25. деа, дева [dea, deba (b=v)], /1.- стр. 100/ - дева.

26. деен [dein(a)], /1.- стр. 100/ - деен.

27. дерз, дърз [derz, durz], /1.- стр. 100/ - смел, дързък.

28. диза [diz(a)], /1.- стр. 100/ - крепост - във връзка с българското "издигнат" - защитен; дига - преградно съоръжение.

29. ден [den], /1.- стр. 146, 143/ - ден

30. драб [drab(a)], /1.- стр. 100/ - течение на река - сравни българското "драпам" - движа се пълзешком.

31. дръвета [druveta], /1.- стр. 197/ - дърво, дървета.

32. дръме [drume, dryme], /1.- стр. 100/ - българското "дръма" - храсталак, шубрак.

33. еж [ЕziV], /1. - стр.217/ - еж, таралеж.

34. дун [dun(a)], /1.- стр. 100/ - височина, дюна.

35. жила [geil(a)], /1.- стр. 100/ - жила.

36. з- [z-], /1.- стр. 102/ - из, от.

37. зелка [Zelkia], /1. - стр.217/ - зеленчук, зелка.

38. зама [zama], /1.- стр. 102/ - старобългарското "самъ" - същи, еднакъв.

39. зер [zer], /1.- стр. 103/ - звер, звяр.

40. зет [zeta], /1.- стр. 103/ - сят, засят.

41. золта [zolt(a)], /1.- стр. 103/ - злато, жълт.

42. зъмъ [zymy], /1.- стр. 103/ - змей, змия.

43. ил(у) [ilu], /14./ - старобългарското "илъ".

44. кал [chalas], /18. - стр. 74/ - кал.

45. кара [kara], /1.- стр. 100/ - планина - старобългарското "гора". "Тракийското" име на планината Беласица е Белакр - преводимо на български - Бела гора, Бела планина.

46. катер [kater], /1.- стр. 254/ - катерица.

47. кентa [kenth(a)], /1.- стр. 101/ - чедо.

48. кер [kers(a)], /1.- стр. 101/ - чер, черен.

49. керасо [kerasoV], /1.- стр. 21/ - череша.

50. кетри [ketri], /1.- стр. 101/ - четри, четири.

51. кист [kist(a)] - /1.- стр. 101/ - чист.

52. коза [koza] - /42.- стр. 62/ - коза, козел.

53. колабър [kolabroV], /1.- стр. 103/ - обрядна песен в обряден танц с оръжие - сравни "колобър".

54. купсел [kupsel(a)], /1.- стр. 101/ - купче

55. лаз [lazi], /1.- стр. 101/ - лош.

56. ма [ma, me], /1.- стр. 101/ - мама, майка.

57. мер [mer], /1.- стр. 101/ - голям, велик - сравни "мера" - голяма земя, а също "прабългарските" имена Безмер, Маламир и т.н.

58. мъс [musas], /18.- стр. 78/ - мъх.

59. оста(с) [ostas], /18.- стр. 78/ - устие на река.

60. пайбе [paibes], /1.- стр. 101/ - бебе, рожба.

61. пи [pi], /1.- стр. 101/ - при.

62. прас [pras], /18.- стр. 80/ - пръскам.

63. пъра [pura], /18.- стр. 80/ - пъро (ст.бълг. - лимец). Опитът да се тълкува тази дума чрез новогръцкото "pyros" = "царевица" (царевицата е била позната на траките !?!?) e показателен до къде може да стигне в заслепението си науката!

64. раск [rask], /1.- стр. 101/ - рязък, пъргав, бърз.

65. сабади [sabadi], /1.- стр. 101/ - старобългарското "свободь" - свободен.

66. салта [salta], /1.- стр. 101/ - златен (залта - старобългарски).

67. светъл [suetul], /1.- стр. 102/ - светъл.

68. семeлe [semele], /1.- стр. 101/ - земя (земля - старобългарски).

69. стар [stara], /1.- стр. 102/ - стaр.

70. струме [stryme], /1.- стр. 102/ - течение - сравни българското "стреми се", "устремен".

71. стър [stur], /18.- стр. 82/ - стърна (ст.бълг.), страна, местност; сравни про-стор.

72. сунка [sunka], /18.- стр. 83/ - сок (слюнка).

73. талка [t(h)alka], /1.- стр. 102/ - тласка.

74. тарп [tarp(a)], /1.- стр. 102/ - трап.

75. тим- [tim-], /1.- стр. 250/ - тъмен, черен.

76. траус [traus], /18.- стр. 83/ - троша.

77. три - три.

78. търда [thurd(a)], /1.- стр. 102/ - държа.

79. уту, ътъ [utu], /1.- стр. 102/ - вода; сравни диалектната форма "ъдъ".

80. цев [seba], /1.- стр. 196/ - цев, растението бъз.

Антични "македонски" глоси - според много автори, античните "траки" и "македонци" са родствени народи. Това се доказва и от запазените "македонски" глоси в античността, които всъщност са български думи - ЧЕЛНИК, ВОЙНИК, ВОДИЦА и т.н. За съжаление запазените "македонски" думи са също много ограничен брой, както и "тракийските". Но наред с хиляди други доказателства, тези факти са достатъчно красноречиви, за да направим заключението, че днешните македонски българи са потомци на античното население на Македония.

"Тракийски" местни, лични и родови имена.

1. Абрит [Abritys], /2.- стр. 2/ - "тракийски" град, днешният град Разград --- очевидна е връзката с старобългарската дума брит - бръснач. Абрит = обръснат, обезлесен хълм.

2. Агриани [Agrianes], /2.- стр. 5/ - "тракийско" племе, обитавало най-горното течение на река Струма --- най-вероятно това са живеещите и до днес по тези места българи мохамедани - ахряни. По този начин са се наричали те по между си дори до 1943 г., въпреки че ходжите са им забранявали това име !!! /12.- стр. 189/

3. Аз [Asios], /2.- стр. 8/ - "тракийски" герой от Троянската война --- "Аз" е българско местоимение, първо лице, единствено число, очевидно корен и на ширико разпространеното българско име Асен.

4. Аймон [Aimwn], /7.- стр. 3/ - "тракийското" име на Стара планина. В диалектни говори се е запазило до днес под формата Им /18.- стр. 37/. Ето го къде бил заветният Имеон населен с "прабългари"! Средновековното българско име на Стара планина също е показателно Матoрне горьi - Древни планини /7.- стр. 15/ (или Майчини планини ?). А какво e й древното и старото на една планина, заварена от новодошли нашественици (та били те "славяни" или "тюркобългари"), та ще я наричат Стара планина? Ами другото название - Балкан?! С очевидната близост до нашия етноним това име говори само за себе си. От всичките тези названия всеки що годе разумен човек може лесно да стигне до предположението, че Балкана е прародина на българите. Но явно на науката й е трудно...

5. Аспар - гото-алан по произход - велик военачалник в Римската империя --- очевидна е аналогията с името на "прабългарския" владетел Аспарух (Аспар риx).

6. Ате, Ати [Attis], /2.- стр. 31/ - фригийски Бог Баща --- от древнобългарското "ате" = "отец", "тате". Добре се знае, че Атина е предгръцка богиня. Гърците обаче са заблудили и продължават да заблуждават Света с откраднатите от "траките" и фалшифицирани митове и легенди, в които например се твърди, че името на Всевишния е Зевс. Ако беше Зевс, щеше ли Атина /Бащина, Татина/ дъщерята на Всевишния да се нарича така? Би трябвало да се нарича Зевсина...

7. Ате [Ateas], /2.- стр. 29/ - скитски владетел, загинал в битка с Филип II Македонски --- ясна е връзката с древнобългарската дума "ата", от която произлизат новобългарските "отец", "тате", "тата", "татко", "баш-та", и имената Атила, Атко, Анто. Думата "ата" е нарочена несправедливо за тюркска. Връзката с "тракийския" бог Ате (Атис) е безспорна! Ате е почитан от "траките" като Бог Баща! Какво общо имат тук дивите алтайски тюркски пришълци?! Турците владеят вече няколко столетия българска земя (Балканите и Мала Азия) , затова имат в речника си огромен брой български думи!

8. Атили [АТIЛIOC], /38. - стр.163/ - силно разпространено "тракийско" име, засвидетелствано в надпис върху оброчна плочка от Никополското село Трънковица. Този надпис е само едно от доказателствата, за "тракийския" произход на хуните на Атила /4/.

9. Атина - предгръцка /"тракийска/ богиня, дъщеря на Бога Баща Ате /Ати/ --- името Атина е очевиден епитет със значение - татина, бащина, атина /дъщеря на ате-ца, оте-ца/.

10. Бакх [bakhus] - истинското име на "тракийския" бог, известен ни под гръцкото си име Дионисий. Бакх е син на Семеле и Юпитер в римския пантеон на боговете --- аналогията с българската дума Бог е очевидна.

11. Балакр [balakroV], /1.- стр. 34/ - "тракийското" ("македонско") име на пл. Беласица. --- очевидна е етимологията Бела-гр (гора - старобълг.), Бяла планина.

12. Бастарни [bastarnae], /2.- стр. 33/ - "тракийско" племе от III век пр.н.е. --- аналогия с българската дума бастисвам = нападам, неправилно обяснена етимологически с турската дума "басмак" (?).

13. Бато [bato], /1.- стр. 238/ - много често срещано илирийско лично име --- "прабългарските" имена Батоя, Бат Боян, днешното Батков и т.н.

14. Бебрък [bebrukeV], /1.- стр. 46/ - "тракийско" племе --- думата "бъбрек" е една от малкото, обявени от науката за "прабългарска".

15. Белур [belluros], /2.- стр. 35/ - нелокализирано "тракииско" селище в Родопите --- очевидно името има за корен българското бел, бял. Сравни Белаур - брат на цар Михаил Шишман.

16. Берисад [berisades], /2.- стр. 38/ - "тракийски" аристократ, който след смъртта на Кот(ис) I през 359 г.пр.н.е. управлява одрисите --- разновидност на името Борис - с пълен член "ат" - Борис-ат. Сравни Ирод-от (Херодот), Арист-от (Аристотел) и др.

17. Берое [beroe], /2.- стр. 32/ - "тракииско" селище, днешна Стара Загора --- етимологически свързано с българското "бера", "събирам", "сбор", "събор". Български имена - Беро, Беров.

18. Бистра [bistraV], /1.- стр. 45/ --- бистър, бистра - силно разпространено българско име Бистра, както и Бистрьо, Бистро и т.н.

19. Биталиан, Виталиан [bitalianoV],/23. - стр. 364/ - византийски военачалник родом от Мизия, нелокализираното "тракийско" селище Залдапа. Различните автори го наричат различно - тракиец (Малала), скит (Йорданес), гот или гет. Биталиан е син на Патрикал (Бат Риг ?) и внук на Аспар. Въстанал срещу император Анастасий в 515 година заради несъгласие с религиозната политика на императора. Теофан твърди за него, че е въстанал начело на православни, Комес Марцелин казва, че е начело на ромейска войска, а Малала разказва, че е предвождал хуни и българи. Авторите не си противоречат, ако се приеме, че са въстанали българите християни поданици на империята. - коренът на името е българската дума "бити" - победител.

20. Битини [bithynoi], /2.- стр. 62/ - част от "тракийския" нород стримони, който получил новото си име "битини", след като завладял северозападната част на Мала Азия, и се заселил там --- старобългарската дума "бити" - "побеждавам", обяснява прекрасно етимологията на това име - "победители".

21. Бити, Битю [bithys, Bitus], /2.- стр. 46/ - едно от най-често срещаните "тракийски" имена --- на старобългарски това име се превежда дословно - победител!

22. Бичи [bizoi], /2.- стр. 41/ - често срещано име на "тракийскийските" градове около Босфора, в основата и на Byzantion --- българското "бик", "бичи". Произлиза вероятно от мита за Зевс, който се превърнал в бик, и отвлякъл Европа.

23. Бол, Пол(ес) [Polles], /2.- стр. 218/ - цар на "тракийско" племе --- бол (множество, голям, велик).

24. Болг [bolg] - според староирландските саги, име на владетел, чийто народ [Fir Bolg - народът на Болг] е живял в Тракия --- множество възрожденски автори твърдят, че българите носят името си от Болг - син на илирийския цар Коледа, живял през VIII век пр.н.е. /8.- стр. 29/, /9.- стр. 25/, /10.- стр. 630/.

25. Болог, Волог [Vologaesus], /2.- стр. 65/ - "тракийски" жрец, от племето на бесите. --- аналог на античното име Болг, за което стана дума по-горе. Вологес се споменава от възрожденеца поп Йовчо Тревненски в неговия "Летопис и родословие" като "славянски княз". Същият списък от владетели се предхожда от цяла редица имена, сред които Коледа, Болг, Декефал (!), а след Вологес продължава с Аттила, Боян и Кардан! /9.- стр. 25/

26. Борей [boreas], /2.- стр. 46/ - тракийски бог, персонификаця на силния и студен северен вятър --- в етимологична връзка с думите "буря" и "боря" , както и с българските имена Боре, Борис и т.н.

27. Ботие - член на "тракийското" племе "ботиеи" [bottiaei], /2.- стр. 48/ --- много често срещано българско име Боте, Ботю, Ботьо.

28. Брени [brenai], /2.- стр. 50/ - "тракийско" племе --- очевидна връзка с името на легендарния български владетел Брен (Брем), син на Коледа./8.- стр. 29/, /10.- стр. 630/. От корена на Българската дума "бран" - "браня", "битка", "сражение", "война", "защита", "защитавам", "пазя".

29. Бриги [briges], /2.- стр. 50/ - един от най-големите "тракийски" народи --- старобългарската дума "бризги" означава "разпръсквам". Бригите са живяли разпръстнато из целия Балкански полуостров и Мала Азия. Това са всъщност известните "фриги", които освен с всичко друго, са известни и с "фригийските" си шлемове и шапки, които в средновековието се наричат "български шапки" - например в "Космографията" на Закария Казвини /11.- прил./. За връзката бригу (светъл, блестящ) - българи виж и П. Добрев /13.- стр. 120/.

30. Бръз [bruzoV], /1.- стр. 45/ --- бръз, бърз - днес имената Бързе, Бързьо, Бързаков, Барзов, Бързов и т.н.

31. Бугарама [bugarama, Bourgarama], /2.- стр. 53/ - "тракийско" селище, чието име е засвидетелствано в IV - V век --- аналогия с етнонима на българите.

32. Буза, Бузи, Бузо [buzaV, BuzhV, BuzoV], /1.- стр. 45, 68, 69/ - много често срещано "тракийско" лично име --- буза - днес имената Бузанов, Бузов и т.н.

33. Бургари [burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [burgare] трябва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" !

34. Буребиста [burebistas], /2.- стр. 53/ - "тракийски" цар (на гетите) от I век пр.н.е. --- коренът на това име вероятно е българската дума "буря". Евентуална етимология - Буря Бити - "да бъде силен като буря" или "победител на бурите". Възможна е и етимологическа аналогия с корена на думата "борец" - Боре Бити - "да бъде борец" или "да побеждава като борец".

35. Бурогери [Pyrogeri], /2. - стр.214/ - "тракийски" народ, който живеел в югоизточна Тракия - около Пловдив и по поречието на Марица. Споменава се от Плиний Стари. Вероятно гръцка транскрипция на етнонима "бургари", "българи".

36. Вежин [Vezinas], /Дион Касий, Римска история/ - дакийски първенец, втори след владетеля Децебал --- силно разпространено сред българите име - Вежен, Вежин, Вежинов.

37. Верчо [Verzo], /1.- стр. 238/ --- това илирийско лично име е често срещано и днес сред българите.

38. Веща [Vesta, Hestia], /2. - стр.306/ - "тракийска" богиня на законноста, държавността и познанието, дала на Залмоксис законите. В гръцкия пантеон преминала с името Хестия, а в римския - Веста. Очевидна етимологическа връзка с българските думи "веща" /знаеща/, "невеста" /млада жена, коята не е знаеща, не е веща/ и т.н.

39. Викол - царедворец при дакийския владетел Децебал --- Вокил, "прабългарски" владетелски род.

40. Ведар - "тракийско" лично име --- ведар, приветлив - в днешно време се среща и името Ведрин.

41. Геро, Херо(с) [Heros], /2.- стр. 305/ - бог на "траките", всеизвестният "тракийски" конник --- Геро (герой), Свети Георги - един от най-почитаните български светци. Паралелът с най-известният "прабългарски" символ Мадарският конник е очебиен !

42. Гети - голям "тракийски" народ --- днес разпространеното българско име Гето, Гетов.

43. Главкий /25. - стр. 220/ - "тракоилирийски" цар --- очевидна етимологична връзка с българските думи глава, главен и т.н.

44. Глоса [Glwssa] - дума, засвидетелствана у античните грцки автори със значение - "тракийска" дума --- аналогията с българската дума "глас" е явна! На старобългарски "глас" означава нещо казано, произнесено, думи, слова /5.- стр. 344/.

45. Гордий /15.- стр. 27/ - фригийски владетел --- горд, горди, гордий - абсолютна аналогия с българската дума.

46. Граб [Grabos], /1.- стр. 72/ - цар на илирите по времето на Филип II Македонски --- грабя, завземам, възможна етимологична връзка и с "груб".

47. Дар [Darsi], /1.- стр. 336/ - "тракийски" род --- дар, дарение, подарък - Дарко, Дарев.

48. Децебал [Decebalos], /2.- стр. 80/ - "дакийски" владетел (87-106 г.пр.н.е.), син на Скорило --- Дете Бал, "дете голямо" или "дете владетел". В Българската митология присъстват два легендарни детски образа - Дете Големеше и Секула Детенце. В българския език съществува думата "дечо", "дечко", която напълно отговаря на името Деце Бал (Дече Бал). Децебал е записан в списъка от "славянски князе" на възрожденеца поп Йовчо Тревненски под името Декефал!/9.- стр. 25/

49. Деций [Quintus Herennius Etruscus Messius Decius] - римски император от "тракийски" произход (249-251 г.). --- днешните български имена Дечо, Дечко - върху монетите, които е сякъл, Деций е изобразен като същински дечко.

50. Дим, Дъм [Dimum, Dyme], /18. - стр. 35/ - имена на "тракийски" градове --- Иван Дуриданов свързва етимологически тези названия с българското "тъм-ен"; очевидна е връзката и с "дим".

51. Дима(с), /2. - стр. 8/ - фригийско име --- Димо, едно от най-разпространените български имена днес.

52. Дичо [Dizzo], /1.- стр. 43/ - "тракийско" лично име --- и до днес често срещано сред българите - Дичо, Дичов, Дичев.

53. Добер [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийското" име на днешния град Дойран --- очевидна етимология - добър. Днешното име е преминало през гръцка транскрибция - добър - довър - доур - дойр/он/. Един показателен пример за селище, чието антично име е по-близо до българската си пра-форма, отколкото до съвременната, явяваща се късна гръцка релация.

54. Добери [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- добър, добри.

55. Другери [Drugeri], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- другар, другари

56. Дръстър [Durostorum], /2.- стр. 91/ - стар "тракииски" град на Дунава, днешна Силистра --- дръстя, задръствам, преграждам - знае се, че на това място реката е била преграждана с вериги.

57. Дулa, Дули [Dula , Doulh], /1.- стр. 94/ - лично име, както и име на старо "тракийско" божество --- българската царска династия Дуло, както и множество съвремени фамилии - Дилов, Дулов и т.н.

58. Дуле [ДОYЛНС], /38. - стр.179/ - още една форма на "тракийското" име Дуло, засвидетелствано върху оброчна плочка. Дуло е "прабългарска" владетелска династия.

59. Дулизелм [DoulhzelmiV], /1.- стр. 93/ - двуосновновно "тракийско" име --- ясна етимология - Дули+Зелм (земл, земя) - роден в земята на Дуло.

60. Ерми [ЕРМНС], /38. - стр.83/ - много разпространено "тракийско" име. Както вече бе казано, това е истинското име на "тракийския" бог, известен под гръцка транскрипция Хермес. Херодот казва за "тракийските" благородници и велможи, че почитат преди всичко Ерми, и че извеждат рода си от него. Чудно ли е тогава, че една от управляващите "прабългарски" династии се нарича Ерми?!

61. Зайко [Zaika], /40. - стр.42(212)/ - силно разпространено "тракийско" име. Очевидна етимология от българската дума заек, зайко. Запазено и до днес в български фамилни имена - Заеков, Зайков и т.н.

62. Залмокс [Zalmoxis], /2.- стр. 108/ - цар, жрец и бог на гетите --- много вероятна е старобългарската етимологя на това име, където [zal] е старобългарското "жалъ" - "гроб", "гробница" /5.- стр. 485/, а [mox] е гръцки опит за транскрибиране на българската дума "мъж". Залмокс приживе построява храм-гробница, в която извършва мистерии. След смъртта си е погребан в тази гробница, но на четвъртата година възкръсва. Залмоксис е обожествен и изпълнява ролята на бог на мъртвите в "тракийския" пантеон на боговете. Херодот твърди, че "траките" наричали Залмоксис и с името Гебелейсис, който епитет етимологически се свързва с българската дума "гибел". Залмоксис се отъжествява с Кронос - гръцкия бог на мъртвите. Важна аналогия е и фактът, че подобен храм-гробница строи приживе и Омуртаг, за което свидетелства неговият строителен надпис върху колона /6.- стр. 192/ .

63. Зет - участник в експедицята на аргонавтите, син на Борей --- често срещано българско име Зето, Зетов, Зетова.

64. Зиези [Zeiseis], /39. - стр.22/, /1. - стр.130/ - силно разпространено "тракийско" име. Нека припомним, че според Анонимен латински хронограф от IVвек, Зиези е родоначалник на българите.

65. Золт [Zoltes], /2.- стр. 114/ - династ на гетите --- абсолютно пълна аналогия със старобългарската дума "золъто" - злато.

66. Искандaр - истинското име (според арабски източници) на великия "тракоилирийски" владетел, известен днес с гръцката транскрибция на името си - Александър. --- възможна етимология на това име - "искан дар" = "желан дар".

67. Комети - благороднически ранг при даките в античността /25.- стр. 97/. Очевидно е, че става дума за българската дума "кмет", която и до днес се произнася в различни райони на България по същия начин - комет (например в странджанското село Българи). Същият ранг в средновековието носи комит Никола - бащата на Самуил. Днес шаблонно се твърди, че става въпрос за "византийска" титла, а както виждаме - титлата е дакийска. Кометипили(ос) пък е по-висок ранг дакийски велможи, които са носели високи конусовидни шапки (български шапки !) /11.- прил./. Комитопули са наречени от византийските автори синовете на Комит Никола - Давид, Моисей, Аарон, Самуил !

68. Котел [Kotelas], /2.- стр. 150/ - владетел на гетите --- кот (котка на старобългарски език) - често срещани български фамилии Котов, Котев, Котков и т.н. Възможна аналогия с името на Кубратовия син Кот-раг.

69. Кот [Kotys], /2.- стр. 150/ - царско "тракийско" име --- аналогично на горното.

70. Крестони [Krestones], /2.- стр. 155/ - "тракийско" племе, чието име етимологически се извежда лесно от старобългарската дума "крест" = кръст.

71. Кучи [КoutziV], /39.- стр.58,59,74/ - много разпространено тракийско име. Кучи е син на предводителя на българите Биталиян при въстанието против ромеите в началото на шести век. Очевидно с българска етимология - от думата куче. И до днес това име се е запазило в българските фамилни имена - Кучев.

72. Лангар [Langaros], /2.- стр. 159/ - владетел на "тракийския" народ агриани, които живеят и до днес в своите земи - българите мохамедани ахряни --- лонгур е стара диалектна българска дума и означава дълъг, висок.

73. Лъчи, (Луциус Домитюс Аурелянус 270-275) римски император от "тракийски" произход --- лъч, личен, лъчезарен - и до днес личните имена Лъчи, Лъчо, Лачо са силно разпространени сред българите.

74. Мавър, /39. - стр.65/ - "тракийско" име. Пълен аналог на "прабългарското" Мавър.

75. Марк [Marc] - много често срещано име в Римската имперя. Името очевидно е с "тракийски" произход, тъй като Марк (Марс = Арес) е "тракийски" бог --- Марко е едно от най-разпространените български имена, и не само това, но фолклора ни и до днес пази спомена за Крали Марко. Митологическата компонента на този приказен образ е доста по-стара от реалния спомен за средновековната историческа личност.

76. Марк Улпий Ерми - по род "трак", финансов управител на Дакия (Балахия) по времето на император Траян --- Ерми (Ерми-ар) е "прабългарски" род, засвидетелстван във възпоменателен надпис на Омуртаг. Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрибция на истинското име Ерми). Ето какво казва Херодот за "тракийския" бог Ерми - "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми сред българите мохамедани в Родопите под формата Ерим Баба (Ерим Бабайко, Ерим Баща).

77. Марку, Марков [Markou], /39. - стр.12/ - Бащино или фамилно "тракийско" име - едно от най-разпространените български имена днес.

78. Маркомани - "варварско" племе, припознато от австроунгарската наука за "германско", влизало в многократни битки с римския агресор в земите на долния Дунав. Очевидно става дума за "тракийски" народ, който е взел името на някой от предците си - Марко. Диалектната българска дума "ман" означава "човек". Засвидетелствана в имената на множеството български селища - Драгоман, Ихтиман, Градоман, Герман, Росоман, а и в имената на български владетели - Шишман, Калиман и т.н. Племенното име "маркомани" следователно означава на български език "хората на Марко", "народа на Марко". Нещо повече - според немския професор Каръл Цойс /живял в първата половина на 19 век/, баварците са по род маркомани, а според днешните проучвания на професор Фрицлер, баварците и древните българи са родсвени народи !!!

79. Меда /25.- стр. 102/ - "тракийско" женско име --- мед.

80. Меди [Maidoi], /2.- стр. 174/ - "тракийско" племе --- мед.

81. Медовитини [Maidobithinoi], /2.- стр. 175/, "тракииско" племе, част от медите, преселила се във Витиня - Мала Азия --- аналогично на горното. И един факт, който, странно защо, не се проучва от българската историческа наука - Според "Охридска легенда" - Краткото житие на Св. Климент Охридски, българи са живяли в земите на Малоазийската планина Олимп /до гр.Бурса/ още преди времето на Александър Велики. Това е средището на областта Витиня, населена с "траките" меди.

82. Медок (Амадокос) [Amadokos], /2.- стр. 12/ - "тракийски" владетел от V-IV век. пр.н.е. --- в основата на името вероятно стои българската дума мед.

83. Мокар [Mokaros], /2.- стр. 186/- "тракийски" град --- "мокър" - сравни имената на български селища Мокрен, Мокреш и т.н.

84. Мостич [Mostis], /2.- стр. 186/ - "тракииски" цар III-II век пр.н.е. --- пълна аналогия с известното средновековно българско име Мостич - чъргобиля при цар Симеон!

85. Мука, Мока, Мъка [MoukaV, MokaV], /39. - стр.32/ - едно от най-разпространените "тракийски" имена. Пълна аналогия на запазилите се до скоро български имена с основа Мъка, Мока - например Моканин. Етимологически се извежда от българската дума "мъка".

86. Мъндри [Myndry], /1.- стр. 60/ - епитет на "тракийски" бог --- мъдър, мъдри.

87. Мъта [MatoaV], /1.- стр. 246/ - старо название на долното течение на р.Дунав --- мътен - в долното си течение реката е мътна.

88. Остри - по произход гот, приближен на Аспар --- етимологята на това име е очевидна - "остър", "остро", "остри".

89. Пелий - брат на Язон --- българската дума белий (бял) е възможното етимологично обяснение на това име.

90. Пеример (Перимерулас), /34. стр.36/ - епитет на "тракийския" Херос /Геро/, определящ го като "покровител на посевите" --- близко до български имена от рода Беримир, Боримир и т.н.

91. Пор(ас) [PoraV , PoriV], /1.- стр. 90/ - среща се при множество двуосновни "тракийски" имена --- поря, боря - тази дума е и в основата на множество български имена - Ис-пор, Пор-ис(Борис), Боре, Борко и т.н.

92. Раиздо [Raizdos], /2.- стр. 227/ - бащата на "тракийския" цар Кот(ис) --- възможно е гръцкият дифтунг "зд" да се опитва да представи някакъв негръцки звук, може би българския "ч". При това положение името на бащата на Кот(ис) е Райчо.

93. Раско [RaskoV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, син на Кот(ис) --- абсолютна аналогия с българското име Рашко, Рашо, транскрибирано на гръцки!

94. Раскоупорис [RaskouporiV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, брат на Раско(с) --- очевидно двусъставно име Рашко Борец (Борис).

95. Ратин [RaqinhV], /33.- стр.27/ - име на "тракийски" военачалник, фригиец или битинец --- очевидно от българската дума "рат" - война, и "ратен" - боен, военен /26.- стр.426/.

96. Рез [RhsoV] - "тракийски" цар. /1.- стр. 44/ --- рез, резец, рязък - днес имената Резов, Ризов, Ризников и т.н. Името на този велик "тракийски" цар, известен ни от Омировата Илиада, се е превърнало в нарицателното риг, рих, рег, рекс, рикс - владетел, цар. Титлата очевидно е "тракийска" (древнобългарска), а не старогерманска, както твърдяха австроунгарските учени. Това се потвърждава и от имената и титлите на старите български владетели - Бого-риx, Аспар-риx, Теле-риx, възможно и Кот-раг, както и такива на сродни с българите народи като готите (за които д-р Ганчо Ценов аргументирано доказа още в началото на миналия век, че са гети, сиреч "тракийски" народ) и галите (келтите).

97. Сабад(иос), Сабасиос [sabadioV, SabazioV], /1.- стр. 57/ "тракийски" бог --- според множество учени, името съответства напълно на старобългарската дума "свободь"(свобода)! Доказателство е гръцкият епитет на този бог - EleuqeroV - "свободен". Тук не е мястото да обсъждаме какво са заели "евреите" от древните "траки", само ще отбелижим, че името на този главен "тракийски" бог е един основен пример за това заимстване.

98. Садала [sadalas], /2.- стр.240/ - често срещано име сред "тракийските" династи и царе --- от старобългарската дума "сад", "садя", очевидно във връзка с култа към посевите и оплождането на Майката Земя.

99. Садок [sadokos], /2.- стр.241/ - Често срещано "тракийско" име --- аналогично на горното. Нещо повече - това име е засвидетелствано в средновековието сред българските висши сановници под формата Сондоке!

100. Семеле [semelh, Semele], /1.- стр. 57, 60/ - "тракийска" богиня на Земята --- Вл. Георгиев доказа ясната връзка с старобългарската дума "земля"!

101. Севт, Севтес [sevthes], /2.- стр. 249/ - "тракийски" цар --- светец, светъл, свят, блестящ. - Светозар, Светлин

102. Серди [serdoi], /2.- стр. 257/ - "тракийско" племе, населяващо Сердица [serdica], разположен в географския център на Балканския полуостров --- среда, средица, средище, сердце.

103. Сердица [serdica], /2.- стр. 257/ - "тракийски" град, днешна София. --- градът се намира в географския център на Балканския полуостров, от където най-вероятно идва и името - среда, средица, средище, сердце. Тук науката отново е поставила каруцата пред коня - възприела е становището, че племето серди е дало името на града Сердика. Очевидно това не е вярно, тъй като гръцкото име на Сердица представлява несполучлив опит да се транскрибира на гръцки българската дума срядица [Triadica]. Сравни сряда - средният ден от седмицата (и в унгарския език съществува заемка от българския език за средния ден от седмицата, и тя е именно в този античен вид на думата - "szerda" !). При това положение съвсем резонно е средновековното име на този стар български град да е Средец !

104. Сест [sestos], /2.- стр. 258/ - "тракийски" град --- много възможен е паралелът с българската дума "шест".

105. Силен - според митологията това е името на учителя на Бакх /Дионис/. 100% аналогия с българската дума "силен"!

106. Сирмо [syrmos], /2.- стр. 261/ - цар на "траките" трибали - известно е българското лично име Сирма. Сирмо е отбелязан от поп Йовчо Тревненски с името Сирма /9.- стр. 25/ като български владетел.

107. Сит [sitas], /2.- стр. 262/ - "тракийски" цар --- паралел с българската дума "сит".

108. Ситалк [sitalkes], /2.- стр. 261/ - цар на одрисите --- аналогично на горното.

109. Скопи, (Шопи ?) [skopios], /2.- стр. 264/ - "тракийското" име на Витоша - при тази близост в названията, възниква въпросът - недоглеждане или злонамереност кара някои учени да твърдят, че шопите били пришълци?! Шопите може да са баджанаци /печениги - през гръцка транскрибция/ , но не са пришълци, а най-старото население на Мизия. Известни са два "тракийски" града (в Провинция Горна Мизия и при днешния град Скопие) на име Скопи или Скупи. Коренът на тези имена очевидно е българската дума "скоп" или "скуп" - задруга, роднинска община, сбор. Производни са думите "скупище", "скопище" (преминала и в руския със значение "събрание" ) и "скуп" или "скупщина" , преминали в сърбохърватския със значение на "събрание" /26.- 459,461/. А защо старото име на Витоша, е имало значение на "задруга", "събрание" ? Византийската средновековна писателка Ана Комнина пише, че "скитското съвещалище" - събранието на "прабългарите", се е провеждало на една висока планина до столицата Плиска. Случаят с планината Витоша очевидно е аналогичен.

110. Скорило [scorylo dux Dacorum], /2.- стр. 264/ - предводител на даките, баща на Децебал --- скор, скоростен, бърз - днес името Скорчев. И още нещо - Йорданес нарича Скорило Rex Gothorum - Цар на Готите. Това е още едно доказателство, че "готите" на Йорданес са всъщност даки и гети, сиреч българи.

111. Скор - "тракийско" име, аналогично на горното.

112. Смерд, /4.- стр. 53/ - тракийско име --- според староирландските саги, богът на смъртта, почитан от народа Болг (преселници от Тракия) се наричал Смертул. Смерт е старобългарска дума.

113. Смертул - според староирландските саги, бог на смъртта при народа на Болг, преселници от Тракия --- паралел с българската дума "смърт".

114. Спартак [spartakoV], /1.- стр. 96/ - много разпространено двусъставно "тракийско" име Спар-так, където "так" [takoV] означава - славен, прочут --- паралел с двусъставните "прабългарски" имена Омур-таг и Аспар-рух.

115. Спок [spokes], /2.- стр. 267/ - "тракийски" владетел --- възможна връзка с корена на българската дума "спокоен".

116. Струма [strumwn], /1.- стр. 38/ - "тракийското" име на река Струма --- очевидно името на реката идва от българската дума "стремя", "устремен". Струма извира от Витоша, чието антично име също има българска етимилогия.

1117. Сур [souraV , SuraV], /1.- стр. 94/- много често срещано "тракийско" име --- възможна етимологическа връзка с някоя от българските думи сур(сив), суров, сурва (Сурва Нова Година) или - сурна се (спускам се, свличам се със сила).

118. Телесфор (Телецпор, Телецбор) - Римски папа от "тракийски" произход , наложил в III век българският празник 24 декември (Коледов ден) за Рождество Христово. Преди това празникът Рождество се е празнувал в различни дни от годината, както Великден. --- телец и бор(борец) са думи с широко приложение и в днешния български език.

119. Тер [Teres, Terei], /2.- стр. 274/ - често срещано "тракийско" владетелско име --- заедно с "тракийската" династична титла "бал" образува името на един от най-великите "прабългарски" владетели - Тер Бал, Тервел /сравни Деце Бал/. Възможна етимологична връзка с корена на старата българска диалектна форма "терам" - търся, диря.

120. Удар [Audarus], /1.- стр. 238/ - илирийско лично име --- удар.

121. Цармизигети, Сармизегетусa [Zarmizegethousa], /2.- стр. 243/ - голям дакийски град столица --- възможно тълкуване на това име - "царство на мизи и гети" или "царство на масагети". Прокопий Кесарийски слага знак за равенство между българския народ "кутригури" и масагетите. Цармизигетуза е разположен в планината, която днес се нарича Оръщие (което име очевидно е нововлашка транскрибция на българската дума "оръжие") близо до селище с българско име - Градище (Gradistea) !

122. Цура [Zoura], /1.- стр. 81/, "тракийско" име --- често срещано българско лично име - Цуро, Цура.

123. Чисти [Ktistai], /1.- стр. 16/ - доказана "тракийска" глоса, затворено общество (безбрачни монаси, светии) при "траките" --- съществуват учени /1.- стр. 103/, които свързват етимологически този термин с българската дума "чист", но въпреки това академичната наука си затваря очите за очевидния факт, и обяснява думата чрез гръцкия език ! Господа академични "учени", гръцката дума със значение "чисти" е "катари", а под този термин са известни българите богомили в Западна Европа !!!

124. Чита Прав [Тzitta Пrau], /39. - стр.65/ - "тракийско" име.

125. Управда - едно от българските прозвища на император Юстинян I , "трак" по произход --- под това име императорът е известен като български светия в старата българска богословска литература.

126. Язон - всеки знае кой е Язон, но поради наложените от науката клишета, турдно свързваме това име с българското Ясен, Асен - етимилогически обвързано с изконното българско местоимение - Аз, Яз. А такава връзка е напълно възможна.

Според проф. Бешевлиев, числеността на населението на Мизия и Тракия през първите три века на римско господство в тези територии е надхвърляла общо цифрата 3 000 000 /три милиона/ души /39. - стр.51/. Трябва да се отбележи, че посветителни надписи, от които ние черпим информация за "тракийските" имена, са можели да си поръчат единствено ограничен брой по-заможни "траки" от градското население, които по принцип доста бързо са възприели и чужди имена - гръцки и латински. Огромната маса от "тракийското" население в градовете и най-вече в селата не са имали възможност да изпишат имената си върху камък. Като се има предвид, че до днес са намерени едва около 6000 посветителни надписа, и като съотнесем тази бройка към броя на населението, то излиза, че в една извадка от едва 0.2 % от "тракийските" имена ние откриваме забележително сходство с българския език и именна система. Какво щеше да стане, ако имахме възможност да разберем имената на останалите 99.8% от "траките" , живяли във времето на тривековно римско робство !?

Отново според проф. Бешевлиев/39. - стр.28/, практиката да се дават латински и гръцки прякори у "траките" във времето на римското робство е абсолютно аналогична на същата практика при българите с турски пяркори по времето на османското робство.

Има ли езикова наследственост между тракийски и български, или няма???

Малко ли са тези примери и аналогии???

Айде да не се правим пак на отрепани, а да видим истината в очите и да се опитаме да си я обясним по някакъв логичен начин, а не с изтъркани клишета.

После ще продължа, че става много голям пост.

[Togarm]

Словообразуване

Нека отбележим и някои отчетливи сходства между българския и "тракийския" език при словообразуването, открити и доказани от акад. Владимир Георгиев.

1. Умалителни наставки /1.- стр. 175/ . Пълна аналогия в образуването на умалителни и ласкателни лични имена, наименования на млади същества и малки животни. Например Дърз-е [Durze] от "тракийското" "дърз" (аналогично на българското "дръзъ" - дързък). В българския език - козл-е, вълч-е, а също и при имената - Мил-е, Стойн-е и т.н.

2. Образуване на прилагателни /1.- стр. 178/. Прилагателните в "тракийския" език се образуват както и в българския - със наставка -ин, -ан, -ен. Например в епитета на Аполон - Старач-ин [staraskhnoV] (сравни българското "старец" в смисъл на мъдрец) или пък в "тракийската" (абсолютен аналог на българската) дума дев-ин [deouhnoV] - девин, момински . В българския език прилагателните също се образуват с наставка -ин, -ен, -ан - бащ-ин, черв-ен, скар-ан и т.н.

3. Звук "е" - "В дако-мизийския език ние откриваме същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно делението на два основни диалекта според произношението на праславянското "е" (от ие. е или оу, ау, ъу). В същност има сериозни данни, които показват, че ятовата граница в общи черти е наследена от дако-мизийския субстрат". Академик Владимир Георгиев [1. - стр.257]

4. Наставки "ов" и "ин" - може със сигурност да се твърди, че българските наставки за образумане на българските бащини и фамилни имена са от времето на "траките". Примерите са огромно количество - ето само един - "тракийското" собствено и бащино /или фамилно/ име Котю Марков [КotuV Markou], /39. - стр.12/.

ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ

Пръстенът от с. Езерово

През 1912 г. в местността Пържинака в землището на с. Езерово Първомайско, е била разкопана тракийска надгробна могила, в която са били намерени няколко обрядни погребални предмета, сред които и един златен пръстен с надпис. Предполага се, че пръстенът е бил направен специално за погребението на знатен тракиец. Пръстенът е принадлежал на съпругата на погребания, която най-вероятно е погребана заедно с любимия си съпруг, по тракийския обичай, засвидетелстван у много антични автори. /1. стр. 105/.

Оказва се, че надписът върху този пръстен представлява единственият цялостен текст на "тракийски" език известен на науката до ден днешен. Фактически, изследвайки тази невероятно ценна находка, ние разполагаме с прекрасната възможност, да проверим дали аналогиите между "тракийския" и българския език са единствено лексикални, или съществуват и граматически такива!

Текстът върху пръстена, и опит за разчитането му:

ROLISTENEASNERENEATILTEANHSKOARAZEADOMEANTILEZUPTAMIHERAZHLTA

ROLISTENE - AS - NERENEA - TI - LTEA - NHSKO - A - RAZEA - DO - MEAN - TI - LEZU - PTAMIHERAZHLTA

Ролистене, аз Неренеа ти, лтея ниско, а разеа до мен ти лежи, --------------.

Ролистене, аз, твоята Неренеа, тлея тук долу, а сразен до мен ти лежи(ш), -------------- .

Този опит за разчитане на надписа има за цел да покаже наличието в текста на характерни за българския език граматически особености: звателен падеж /Ролистен-е/, лично местоимение /аз/, кратка форма на притежателното местоимение твой /ти/, съюза /а/, предлога /до/, съкратената форма на лично местоимение /мен/, личното местоимение /ти/. Сиреч, дори и неразчетен до край , надписът свидетелства, че сходствата между "тракийския" език и българския са не само лексикални, но и граматически!

Далеч съм от мисълта да твърдя, че това е единствено възможното разчитане на надписа. Но съм убеден, че той може да се разчете единствено чрез българския език, просто защото е написан на български език. Нека обаче оставим по-нататъшните изследвания на специалистите.

Съдовете от с. Дуванли

При разкопаване на Башова могила при с. Дуванли, Пловдивско, са били открити множество златни и сребърни предмети, сред които две сребърни блюда с позлата, сребърна чаша с позлата и сребърен ритон с позлата. Върху тези четири предмета е изписано с "гръцки" букви едно и също словосъчетание. Наличието на надписа единствено върху предмети, свързани с трапезата, очевидно трябва да ни насочи и към съдържанието му, и да помогне за неговото разчитане. Странно защо тази малка подробност е убягнала от вниманието на изследователите занимавали се с разчитането на този "тракийски" надпис!? Никой до сега не се е опитвал да го тълкува като пожелание относно трапезата на погребания в отвъдния му живот, а това очевидно е първата логична връзка, която би трябвало да направим, тъй като надписът, както вече се спомена, е гравиран върху съдове за храна и напитки.

Текстът върху съдовете, и опит за разчитането му:

DADALEME

DA - DALE - ME

Да дале ме !

Да ме дала-чи (далачи=насища - българска диалектна форма) !

Това "тракийско" пожелание има чисто българска смислова конструкция! Съюзът "да" за изразяване на заповед или желание. Кратката форма /винителен падеж/ на лично местоимение в първо лице единствено число - "ме". Затруднява ни единствено думата "дале", но не задълго - съществува българска диалектна форма "далача" /26. стр. 97/ - пия без мярка, насищам се. От всичко казано дотук става ясно, че надписът върху съдовете от с. Дуванли е пожелание за сит отвъден живот на погребания знатен "тракиец". Именно затова изречението е гравирано единствено върху скъпоценната посуда положена в гроба. Неуспехът на досегашните опити за разчитане се дължи на факта, че те са правени на основата на чужди езици - гръцки и дори албански (!?), и никой не е обърнал внимание, че пожеланието е изписано на български.

Надписите от остров Самотраки

При разкопки след Втората Световна война американският археолог К.Леман /K.Lehmann/ открил на о. Самотраки надписи, които определя като "тракийски". Става дума за около 40 керамични фрагмента с различни по дължина буквосъчетания изписани върху тях. Какво било учудването на научния свят, когато след публикуването на находките/32. стр.93-100/ се оказало, че в два от тях се съдържа българската "кирилска" буква "Б" /фрагменти № 1 и 33/. Леман тълкува този знак с фонетичната стойност "Б" /b/. Фрагментите се датират VI-III в.пр.Хр. Наличието на "кирилска" буква в "тракийски" текст не е прецедент. Известни са и надписи от Тера, които съдържат подобни букви "Б". /1. стр.149/.

Остров Самотраки е известен със засвидетелстваните от античните автори "тракийски" мистерии посветени на божествата "кабири" , които мистерии се извършвали на "тракийски" език много векове след завладяването на острова от гръцките пирати в VIII в.пр.Хр. Възможна е етимологическа връзка между термина "кабири" и етнонима "кимбри" или "кимери", към които народи някои средновековни автори причисляват българите.

Интересното е, че голям процент от надписите от Самотраки съдържат думата "ден" или "дин", в очевидна връзка с старобългарската дума "дьнь" и новобългарската "ден". Смешното тълкуване на гръцката наука на този факт е, че "ден" било епитет на гръцкия бог Зевс ?! Другите български думи, които се откриват в надписите от о. Самотраки са: "дена", "века", "оно", "ли", "дел", "пито", "леси", "ле", "то". Най-често срещаното буквосъчетание е DENTOLE. Разчита се лесно на български:

DENTOLE

DEN - TOL - E

денят тълкувател е

имайки предвид значението на архаичната българска дума "тълмя" /26. стр.517/, "толмя" - предсказвам, чийто корен е именно "тол" /сравни "тъл-кувам", "тол-кувам"/. Самотракийските мистерии са се провеждали в точно определен ден, когато е било възможно предсказването на бъдещето.

Днес на науката са известни едва около 200 тракийски думи (глоси и думи изведени от "тракийската" ономастика) . Както се видя по-горе, близо 80 от тях имат пълен аналог с думи от съвремения и средновековен български език. Доказахме етимологически аналогии и сред местните, лични и родови имена, както и близост в граматиката и смисловата структура на изречението. Такова подобие между античен и съвременен език не може да бъде случайно! То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци! А нека не забравяме, че гръцкият език е бил писмен хилядолетия без прекъсване, докато българският /"тракийският"/ е търпял негативите на трите многовековни робства - 6-7 века римско, 2 века византийско, 5 века османско. При това положение, оцеляването на българския език е едно чудо!

ОЩЕ ВРЪЗКИ

Римски и византийски императори от "тракийски" произход

1. Максимин Тракиец (173-238) [Gaius Julius Verus Maximinus] - родом от Тракия, баща Мичо, майка Абаба. В името си като император е заложил българската година на възкачване "Вер". През три годишното си управление (235-238) не стъпил нито един път в Рим. Резидирал в Мизия (най-вероятно в град Абоба, нарочен от археолозите за Плиска). Българските Възрожденски автори споневат Максимин като "български кесар" (Зографска история) /10.- стр. 630/.

2. Истина, Юстин I [Jistinus] - родом от Илирия, чичо на Истинен (Юстиниян I). Управлявал Византия 518-527 г. Авторът на Зографска история /10.- стр. 630/ го приема за българин по род.

3. Истинен, Юстиниян I (482-565) [Justinianus] - родом от село Ведряна. Племеник на Истина. Баща му се наричал Изток, майка му Бегленица, а леля му Любкиня /тази информация дължим на документ, който разбира се днес е обявен за късен фалшификат от науката/. Един от най-великите византийски императори (527-565). Законодател на империята. Построил град изоснови - Първа Юстинияна и основал там Архиепископия, на която е приемник Преславската и Охридската български Архиепископии. Известен и с другото си българско прозвище Управда, под което е записан сред българските светци в каноничната ни църковна литература. Празникът му се чества от Българската Православна Църква на 14 ноември /19.- стр. 573/. Българин по род според Зографска история /10.- стр. 630/. Някои учени и не дотам учени люде твърдят, че Истинен бил "славянин". Нека припомним, че "славяни" преди VI век няма на Балканите, а Истинен е роден 482 г. Че и други българи са живеели в Сердика по времето на Юстинян, говори Марнавич (Sigmund Marnavich) в анонимната биография на Юстиниян I (1621г.). В нея Марнавич казва: "Сардика с течение на времето получи днешното си име София от храма на Юстинияна. Пред вратите на казания храм Юстиниян въздигна хубав саркофаг на светейшия мъж Богомила или Домниона и го украси със стихове върху мраморни плочи." /21. стр. 11/.

Аналогични черти от бита, религията и бойното дело на "траки", "прабългари":

1. И в двата случая става дума за конни народи.

2. Изключителна воинственост и смелост в битките.

3. Боини похвати - нападение с отстъпление и въвличане на противника в засади.

4. Поставяне на засади по проходите на Стара планина при водене на битки./4.- стр. 127/.

5. Татуиране на тялото /4.- стр. 111/.

6. Прическа чумбас (перчем) /4.- стр. 78/.

7. И "траките" и "прабългарите" са обвинявани несправедливо от гърците, че принасят човешки жертви /4.- стр. 133/.

8. Принасяне на жертви - коне и кучета.

9. Развъждане на породисти кучета /4.- стр. 134/.

10. Тотем на гетите и мизите е бил вълкът (столица Даусдава-Вълчи град). Същото важи и за "прабългарите".

11. Атила (чието име или прозвище е "тракийско" - както видяхме по-горе от името на "тракийския" Бог Баща Ате) е твърдял, че притежава меча на Марс. Марс е "тракийски" бог (Арес). Спомен за бог Марс съществува и до днес в българския фолклор - популярният митологичен образ Крали Марко. Няма селище в България, в което да не се почитат свещени скали свързани с мита за Великана Крали Марко - следи от гигантските му стъпки, следи от тялото му в скалата и т.н. Че името на Марс е било познато на "траките" под формата Марко, говори наличието на "тракийски" град на име Маркодава (Марко град) /25. - стр. 248/.

12. Античните автори говорят за балкански траки и малоазийски траки. Средновековният свод от документи на волжските българи, наречен "Джакфар тарахи" свидетелства, че прародината на българите е "малкия и големия Рум" (Балканският полуостров и Мала Азия). Държавата на малоазийските българи е просъществувала до началото на XVI век /17./. И до днес част от централната планинска верига в Мала Азия се нарича Българска планина.

13. Военен трофеи - отрязани глави на убити противници /4.- стр. 183/.

14. Ритуално пиене от чаша - череп на противник /4.- стр. 206/.

15. Власт над природните стихии на жреца владетел /4.- стр. 236/.

16. Култ към Слънцето.

17. Умения в обработването на кожи /4.- стр. 239/.

18. Тракийските войски били облечени с брони /4.- стр. 242/. Множество средновековни автори твърдят същото и за "прабългарите", дори се смята че бронята е "донесена" в Европа от "прабългарите".

19. Според историята на волжските българи (Джакфар тарахи), прародителите на българите са народите синд и имен, които както вече споменахме, населявали Балканите и Мала Азия. Древното име на Стара планина е било Айм, Им (на латински Хемус), сиреч ясно е кои са били именците. Що се отнася до синдийците - на науката е известен народът синт - населяващ поречието на река Струма в античността.

20. Омуртаг си строи храм-гробница , също както царят жрец на "траките" Залмоксис /6.- стр. 192/.

21. При погребалните обряди "траките" са прилагали трупополагане и трупоизгаряне - /4.- стр. 106/. Същото важи и за древните българи -интересно защо този факт е послужил на науката за довод за разделянето им на "славяни" и "прабългари".

22. Използване за храна на кобилешкото мляко. Нещо повече - цял свят знае, че киселото мляко е български патент, а според античните автори, "траките" са правели кисело мляко /25.- стр. 43/.

23. "Траките" са основната съставна част от войската и главнокомандващите на Александър Велики (около 20 000 /25.- стр. 165/). Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя "тракийските" си военачалници да владеят Бактрия. И до днес обаче по тези места не знаят нищо нито за "траки", нито за "македонци", но знаят отлично кои са българите - в Афганистан "българин" означава човек, живеещ отвъд планините /в северен Афганистан - древна Бактрия/.

24. В епосът на волгокамските българи "Шан кизи дастани" се разказва легендата, че волгокамските българи са потомци на войници на Александър Велики /20. - стр. 63/.

25. Повечето "тракийски" светилища са използвани и от "прабългарите". Нещо повече - най-голямото "тракийско" светилище в Мизия - Мадара, е и най-голямото "прабългарско" светилище!

26. Иконографията на "тракийския конник" се покрива почти на 100% с иконогафския сюжет на "Мадарския конник". Очевидно е, че другия паралел - сасанидският е производен и по-късен от тях.

27. Използването на "тракийски" некрополи за погребване на българи от ранното и същинско средновековие. Съществуват "тракийски" могили, в които буквално един до друг (в един могилен насип, в един и същ стратиграфски хоризонт !) се откриват гробове датирани например от 6 век преди новата ера и 8 в. от н.е. !

28. Върху короната на предхристиянските български владетели е изобразен не някой "тюркски" или "славянски" герой, а Александър Велики.

29. Единственото селище, в което до днес (всъщност до скоро - днес селото е вече почти обезлюдено) се е съхранил "тракийския" обичай нестинарство, се нарича ... Българи! Средновековното име на това странджанско село е ... Ургари (Вургари, Бургари?) - пряка връзка със споменатия по-горе етноним "бургари" !

30. Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 година. Съществуват голям брой български апокрифи, народни приказки и песни, в които присъства образът на Цар Траян. Смешно е да се смята, че някакви пришълци ("тюрки" или "славяни"), ще пазят така упорито /десетки векове! / спомени за събития, които не ги касаят пряко.

31. Музикален инсрумент подобен на китара е бил използван от гетите, когато са отправяли молитви към боговете или са изпращали парламеньори /25.- стр. 106/. Случайно ли днес съществува особен вид китара, тамбура, наречена и булгарина, булгария, булгаре!? Всъщност добре знаем кой пръв свири на струнен инструмент - Орфей с неговата арфа, кръстена на негово име. "Тракийски" струнен инструмен е засвидетелстван под име, което звучи доста по български - брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ от българското - брънка, дрънка, бръмчи, дрънчи. Нека не забравяме, че днешните български народни инструменти кавал и гайда са всъщност "тракийски".

32. Жрецът на гетите Дикеней изкоренил лозята и забранил пиенето на вино /25. - стр. 252/. Същото се знае и за българския цар Крум. Владетелите на "траки" и "прабългари" се придържат към една и съща морална норма - въздържание на народа от ежедневна употребата на алкохол. Виното се е използвало единствено като атрибут при обряди и религиозни празници.

33. "Златната църква" във Велики Преслав по план е аналогична на повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него.

34. Може със сигурност да се каже, че огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор не са "славянски", нито пък "тюркски", а "тракийски" /27./

35. Облеклото на простолюдието сред "траките" е много подобно на българската национална носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти! /29. - стр. 20/

36. Царят на бизалтите ослепил синовете си, които не му се подчинили, също както Борис I ослепил непокорния си син Владимир Расате./29. - стр. 21/

37. Грубите "тракийски" антропоморфни скулптури са аналогични на "пра-българските" така наречени "каменни баби".

38. Апостол Андрей покръства "траките" по Черноморското крайбрежие още в I век след Христа. Факт е, че най-почитаният светец сред българските преселници на Апенините /преселиния IV-VII век/ е именно Апостол Андрей. Този факт е учудващ, ако се доверим на "науката", според която българите са езичници чак до IX век. Очевидно е, че българите са били християни по време на преселението си на Апенините - християни, покръстени от Апостол Андрей в Родината си на Балканския полуостров.

39. За "траките" и "прабългарите" е характерен култът към скални масиви. Справка - Мадара, където имаме наличие на заградена с каменна стена скала от "прабългарите". При "траките" този култ е доказан. Някои автори говорят за Великата Богиня Майка и нейният син - Богът на скалите.

Извори

1. Съществува карта съставена в IV век от Св.Йероним (331-420), въз основа на орографската дейност и картите на владиката Евсевий Кесарийски(270-338), наричан баща на църковната история, върху която ясно личи името на нашите земи в античността - Vulgaria. За съжаление картата е достигнала до нас чрез късен препис (от XII век) и науката не я възприема като автентичен извор, въпреки податките за коректност на преписа (не съществува нито едно друго несъответствие от възприетия историографски модел).

2. Карта на Света от VI век от Анонимен равенски космограф, с отбелязан върху нея етноним "bulgare", придружена от следния текст "Inter vero Traciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant..." - "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят...". Картата е съставена 100 години преди времето на Аспарух.

3. В своите трудове българският историк д-р Ганчо Ценов привежда огромен брой факти в потвърждение на ранното присъствие на българите на Балканите /23., 24./. Ето някои от тях:

--- "...kai oi kaloumenoi Boulgaroi tw kai Qrakh epitrecousi kai epanatrecousi prin gnwsqhnai autous..." - "В тая година (494 г. !) и тъй наричаните българи в Илирия и Тракия нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек", Теофан, p.143 /24./. Трябва да си много сляп византийски император, за да не забележиш предвижване на пришълци българи от земи оттатък Дунава /от Приазовието, от Кавказ, или може би от Китай ?/ чак до Тракия. Как се преминава Дунава и проходите на Хемус /където има римски военни кастели/, и се стига до Тракия така лесно "нападат и се отдръпват, преди да ги забележи човек"!?

--- "A.C. 499. Aristus Illyricianae doctor militiae... contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. Bellum juxta Zurtam fluvium consertum, ubi plus quam IV millia nostrorum... interemta sunt" - "499 г. (!). Арист, военачалникът на илирийските войски... тръгна против българите, които плячкосвали Тракия. Боят се завърза при река Цурта, където бяха убити повече от четири хиляди наши." Комес Марцелин. Значи пришълците българи не само преминали степите, не само преплували Дунава незабелязано, не само преминали охраняемите проходи на Хемус и навлезли в Тракия незабелязано, ами били толкова много, че изклали 4000 римляни !? За да се справят с такава голяма римска войска и то на територията на империята, то българите очевидно не са отскоро по тези земи.

--- Ето какво разказва Теофан за 538 година: "В тази година се раздвижиха в Скития и Мизия двама български княза с много българи и други." По нататъка се разказва накратко следното - Първоначално българите победили византийците, но последните получили подкрепление и на свой ред разбили българите. Връщайки се към Цариград обаче, византийците били посрещнати в Тракия от българска войска, която така разбила ромеите, та от тях оцелели едва една шепа хора! Цели две български войски, начело с цели два български княза водят военни действия във Византия и побеждават ромейската елитна армия на нейна територия! И Теофан, както и по-ранният хронист Малала използват термина РИГЕС за титлата на двамата български предводители Булг и Дронг, което е гръцката форма на "тракийската" благородническа титла РЕКС, РИХ. Нека припомним, че тази титла е доказано ползвана от българските владетели Аспар Рих, Теле Рих и Кот Раг и др. Няма обяснение, като как "монголоидните прабългари" носят "тракийска" титла още в 538 година и продължават да я носят в VIII век?

Просто е учудващо, как при наличието на подобни сведения, може да се твърди, че в V и VI век българите живеели в юрти някъде в Приазовието, Кавказ, Азиатските степи или пък в Монголия. Наистина, възможно е и там да са живяли българи, но въпросните източници говорят ясно, че става дума за българи, живеещи на Балканския полуостров!

4. В своя "Летопис и родословие" възрожденецът Йовчо Тревненски на основата на стари ръкописи твърди следното: "Българите бяха прогонени от Траян Римски и пак се възвърнаха в година 5997 (489) като имаха за предводител Борис, своя княз 5998г. (490г.)" /9. стр. 26/.

5. Съществува един древен български документ, който е известен на науката още от 1866 г. в достигналите до нас три средновековни преписа. Учудващото е, че този извор е публикуван многократно под упорито погрешни и меко казано измислени имена от доста "светила" в българската историческа наука. Става дума за фамозния "Именник на българските ханове"[30], издаван до сега под подобни заглавия, въпреки че в него не се говори за никакви ханове! Та в този докумен, след като се изброяват имената на петима владетели /Авитохол, Ирник, Гостун, Курт, Безмер/, черно на бяло пише следното: "...сии .Е. кънязь дръжаше княжение об оноу страноу доуная летъ .Ф.И.ЕI. остриженами главами. и по томъ приде на страноу доуная исперихъ кнзъ тожде и доселе...". Превод по М.Москов: "Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега." За всеки непредубеден читател става ясно, че владетелите /никакви ханове!/ преди Аспарух са резидирали оттатък Дунава, сиреч в Дакия, в II век. Представителите на академичната наука обаче, заради презумцията, че българите са тюрко-монголски пришълци, продължават да бълват разсъждения от рода: ""Оттатък Дунав" следва да се разбира не пространството около левия бряг на реката, а заеманите от прабългарите територии в Средна Азия (II-IV в.) и в Приазовието (V-VII в.)." [31. стр.19] Късогледство граничещо с безочие ! Нищо не може да оправдае представителите на академичната историческа наука, които така безцеремонно заблуждават обществото с измислиците си, още повече, като се има предвид и следният много съществен факт - името на Аспарух е записано в документа по два начина, един от които е ЕСПЕРЕРИХ ! Ясно доказателство, че българският владетел Еспер (Аспар, Еспор) е носел "тракийската" благородническа титла РИХ !

Още нещо съществено - първият владетел от списъка най-вероятно започва да царува в Дакия по времето, когато под натиска на вътрешни въстания и външни освободителни войни император Марк Аврелий е принуден да прави големи реорганизации в диоцеза - 168 г. (168+515=683 г. - когато Аспарух мести столицата си отсам Дунав в Свещената бащина земя, напусната от българите по времето на войните с император Траян)! Вероятно именно около 168 година частично е възстановена българската държавност (със столица в Дакия) след като българските земи за били завладяни от Траян в 106 година, при победата му над българския владетел Децебал.

Не е ли известно на уважаемите учени занимавали се с древна българска история, че сред "траките" даки е съществувало социално деление на две основни касти? Външните различия между членовете на отделните групи са били именно прическите - едните са поддържали косата си дълга, а другите са бръснели главите си ! /2. стр.147/

И не на последно място - още Херодот споменава за "скитския" народ на име "Остриганите глави".

6. В краткото житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва следното: "OutoV o megaV pathr hmwn kai thV BoulgariaV jwsthr to men genoV eilken ek ton Eurwpaiwn Muson, ouV kai boulgarouV o polus oiden anqropoV, palai men ek ton kata Prousan Olumpou proV ton boreion wkeanon kai thn nekran qalassan upo thV Alexandrou ceiroV kai exousiaV ektopisqenton, meta de sucnon cronon paradromhn dunamei bareia ton Istron peraiwqenton, kai ta geitoneuonta panta klirwsamenon, Pannonian kai Dalmatian, Qrakhn kai Illurikon, kai polla thV MakedoniaV kai QettaliaV" - "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." /22./ Наред с извънредно важната информация за потеклото на българите и в частност на Св. Климент, прави впечатление бележката на Хоматиан, че етнонимът "българи" е термин от простонародния език, докато "по канона" този народ се е наричал "мизи". Това означава, че трябва да преоценим терминът "мизи", ползван от античните и средновековни автори. Става ясно и защо някой автори /например Теофан и Йоан Антиохийски/ , когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - ами защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван най-вече от народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" нарицателно /например мизи/, което не означава, че българите са се появили на света в V век, а просто говори, че те са наричани с други имена в каноничната литература.

7. В автобиографичното житие на Св.Кирил, известно под името Солунска легенда/10./, самият Св. Кирил разказва за себе си, че е родом от Малоазийска Кападокия! Разказва още, че сам той не знаел къде се намира България, но знаел български език! Тези сведения /от първа ръка!/ ни насочват към предположението, че известният ни днес каноничен образ на Св. Кирил е компилация от най-малко две жития:

- това на Курила /Вулфила/ "готски" епископ, живял в IV век в Мизия, родом от Кападокия, създал азбука /абсолютен аналог на кирилицата/ и превел Светото писание на "готски" за "готите" населяващи по това време Мизия,

- и житието на Константин Философ от Солун, който заедно с брат си Страхота /Методи/ създал глаголицата, за да просвещава моравските българи.

В тая връзка нека споменем какво казва Паисий /когото всички много обичаме, но малко четем/ за времената на IV век: "По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари."/28. стр. 55/. Всъщност, гърците добре са знаели за какво става дума, но както видяхме в горната точка 6., избягвали са истинския простонароден етноним "българи" в своята канонична литература.

Според историка на "готите" - "готът" Йорданес, живял по времето на описаните в историята си събития /отново сведение от първа ръка/ - готи и гети е един и същи народ. Нещо повече - той нарекъл своята "готска" история "Getica" ! А както знаем, гетите са един от най-големите "тракийски" народи, който е населявал Мизия. Всъщност това обяснява и наличието на "готи" в Малоазийска Кападокия, от където е родом Св. Кирил /Вулфила/ - големи компактни групи от "траки" многократно са заселвали различни области на Мала Азия. В средновековието в Кападокия е засвидетелствано наличието на две български държави и множесто други български поселения/17./!

8. Както вече стана дума по-горе, българските Възрожденци са ползвали недостигнали до нас източници /повечето унищожени в началото на 19 век от българофоби/. В своя "Неделник" /"Кириакодромион", "Софроние"/ българинът Стойко Владиславов /Софрони Врачански/ пише на "просто-Български" език следното: "Втори бой направил цар Константин с Византия /Цариград/, и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име." Тези Софрониеви думи предизвикват със сигурност снизходително веселие сред "специалистите", които по принцип приемат българските Възрожденци за "наивници", сиреч смешници в попрището История. Но ако вземем предвид хилядите подобни свидетелства за българско присъствие на Балканите от най-древни времена, то ще се окаже, че истинските комици в историографията са именно "специалистите".

9. "Специалистите" явно не са чели сведението на анонимен автор/44. - стр.322/, който говори за старините на Цариград, и за водопровод, прокаран от Константин Велики. Според това сведение, акведуктът вземал води от територията на България. Ясно се вижда на картата, че дългият 150 км водопровод взема води от района на град Визе. Град Визе е столицата на последните одриски /"тракийски"/династи /парадинасти/. Следователно анонимният автор слага знак на равенство между земите на одриската столица Визе и България. На същата карта е показана и каменната стена, която император Анастаси изгражда през 515 година, за да защити Константинопол от българите. Всъщност тази стена се явява очевидно границата между Византия и България в началото на VI век.

10. Цитат от речта, произнесена на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор /Константинопол 09.08.681 година/ от презвитер Константин от гр. Апамея (Сирия): "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия . Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на Аретуса . Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още от начало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите, да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли." /37. стр. 69/. Оказва се, че Константин Погонат не воювал с Аспаруховата гола и боса орда в някакъв си блатист Онгъл, а воювал с България!

11. Унгарци и печенеги /39. - стр.80/- според М. Псел [Michel Psellos, Chronographie, t. II], унгарците са мизи, а печенегите са гети. Това потвържава предположението, че днешната унгарска нация е съставена от българи /хуногури = "траките" мизи/ и маджари, и че печенегите са антични българи - автохтони на Балканите.

12. В хрониката на владиката Йоан от Никиу /живял в VII век/ Мизия е наречена "провинция България". Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, Виталиан се е бил надигнал (516 г.) против император Анастасий. Срещу него император Анастасий е изпратил по море към Варна военачалника Кирил. Сражението станало между Шумен и Варна, след което Кирил се оттеглил във Варна и спрял там, а Виталиан останал в провинцията България. H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378 /43. - стр.33/

РАСОВ ПРИЗНАК

Поради опасността от обвинения в расизъм, не ми се иска да обсъждам на дълго и ширико връзката "траки" - българи от гледна точка на генетика и расови признаци. Още повече, че според мен по принцип няма чисти нации, а смесването на гените в някаква степен води до издържливост на рода. Но все пак, нека кажем Истината, която е широко известна в научните среди - 60% от днешните българи са европеиди от средиземноморската група - MEDITERRANIAN, сиреч преки потомци на автохтонното население на Балканите и Мала Азия. Тази европеидна група е представена най-силно именно в България ! Интересното е, че сред гърците, имаме едва 40% от този ген, доста по-малко от българите. Това е обяснимо, тъй като гърците са пришълци на Балканите, смесили се с автохтонното българско население. 30% от българите са европеиди от другите европеидни групи - ALPINE, DINARIC. Групата на NEO-DANUBIAN /"славянската" група/ е представена в България едва с 5%, точно колкото и TURANID /"тюркската" група/. Много показателен е фактът, че групата TURANID има много силно представителство сред унгарците 25%, по-голямо дори от това на турците 20%. Турците са точно толкова турци /TURANID 20%/, колкото и българи /MEDITERRANIAN 20%/. Знаем на какво се дължи това - на наличието на няколко големи български държави в Анадола от една страна, и нашествието на тюркските орди от друга /36./.

ПЕЛАСГИ

Читателю, дойде време да отговорим на поставения в началото на нашата статия въпрос - как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним?

Това без съмнение е народът, чийто етноним, пречупен през гръцката транскрибция, звучи така - ПЕЛАСГИ. Че пеласгите са живяли на Балканите преди идването на гърците, няма никакъв спор. Достатъчно е да се вслушаме в Херодот - "атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски, но след като преминал към елините променил езика си, който бил варварски и научил елински." (Херодот, I, 56) /16. стр. 29/. Работата е там, че не всички пеласги са били претопени от елините. Напротив, повечето от тези 80 народа, живеещи на Балканите и Мала Азия, които гърците са наричали пренебрежително с общностното название "траки" са потомци на пеласгите.

Терминът "пеласги" е достигнал до нас отново чрез гръцкия език. Затова няма да сме далеч от истината, ако предположим, че истинското име на този народ е било БЕЛДЖИ, БОЛДЖИ, БОЛГИ или БЕЛГИ. Съществува и втори гръцки вариант на транскрибиране на името - ПЕЛАРГИ, който българският учен Йордан Табов аргументирано свърза с етнонима на българите /35./.

Въпреки че директните сведения за пеласгите са оскъдни (историята e заместила етнонима им с прозвището "траки"), нека накрая прибавим и няколко преки връзки пеласги-българи:

1. Историята на античния свят твърди, че пеласгите са населявали Апенините, Балканите и Западната част на Мала Азия. В ранното средновековие на същите територии ние откриваме българи.

2. Паласка - кожена кесия, която виси закачена на колана. Интересното е, че на латински "галската" кожена кесия се нарича "bulga", а този, който носи "галска" кожена кесия - "bulgar". Типът колани с закачени на тях паласки се нарича "български

колан" в ранното средновековие. В староирландските саги името на народа на Болг се свързва с характерните за тези хора торби (bulg,bag), които те носели със себе си. Същите саги разказват, че народа Болг живеел на Балканите но бил заробен от гърците, и се преселил в Ирландия. Очевидно в староирландските саги се говори за пеласгите, чието истинско име е БОЛГ.

3. Старата българска столица се нарича Плиска - в очевидна етимологическа връзка с етнонима "пеласги". Съществуват извори (Codinus /3. стр. 320/), според които гр. Плиска е основан по времето на Константин Велики (няколко века преди някой да е чул за "славяните", които според днешната наука били основали града, а "тюркските прабългари" завладяли и направили столица).

4. Пеласгийската дума пург(ос) [pyrgos], /16. стр. 233/ - крепост (бург - една от най-древните "тракийски" думи, тясно обвързана с етнонима "булгари", "бургари").

5. Пеласгийската дума сели(с) [selis], /16. стр. 233/ - място за сядане (село, селище, поселение). Сравни старобългарското "сел" - седя, и "етруското" celle. Интересното е, че и до днес в Италия има селища, основани от българи, които носят това име - например Celle di Bulgheria, за което се знае, че е българско още от V век.

6. Пеласгийската дума сито(с) [sitos], /16. стр. 233/ - жито.

7. Пеласгийската дума тачъ(с) [tachys], /16. стр. 233/ - бърз, тича.

8. Корените на етнонимите "пеласги" (пречупен през гръцка транскрибция) и "българи" имат почти пълна аналогия помежду си - П-Л-СГ = Б-Л-Г.

Българите са пеласги /41./ - този факт е знаел още Раковски, но чужденците, които са се занимавали с българска история по негово време, както и техните български ученици впоследствие, са се задоволили единствено да отправят иронички забележки към Великия Български Възрожденец. Ето какво казва Раковски: "Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име пеласги , кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им.(Че гръцките описатели много странни речи писани с б са писали с п върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса ! Тъй и множество други.) " /БЪЛГАРСКА СТАРИНА,ПОВРЕМЕННО СПИСАНИЕ, ИЗДАВАЕМО В НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЯ. КНИГА ПЪРВА. ИЗДАНИЕ ПЪРВО. МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, В КНИГОПЕЧАТНИЦАТА СТЕФАНА РАСИДЕСКА, 1865.,VI. НАРОДНИ БЪЛГАРСКИ ПОВЕСТВУВАТЕЛНИ ПАМЕТНИЦИ, ПОТВЪРДЕЮЩИ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ДРЕВЛЕ НОСИЛИ И ИМЕТО КИМБРИ ИЛИ КИМЕРИИ И ЧЕ БРЕМ И БОЛГ БИЛИ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ./

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА БИЛИ БЪЛГАРИ !

И така стигнахме до единствено възможното за нас заключение - древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Само гърците и римляните пренебрежително са ги наричали траки (сиреч варвари). Самите те са се наричали пеласги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики, божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи (валахи - поради гърцизиране "б"->"в"), бактрийци, балгари, болгари, българи.

Разбира се част от българските народностни групи са се разселвали из цяла Евразия, тъй като са били един от най-многобройните народи на света (според Херодот, "траките" са най-многобройният народ на Света след индийците). Но очевидно е, че те не са късни пришълци на Балканите. Този факт доказа по безапелационен начин българският историк д-р Ганчо Ценов. Настоящата статия е посветена на живота и делото на този велик български учен.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Вл.Георгиев, Траките и техният език, БАН, София, 1977 г.

2. Кратка енциклопедия тракийска древност, "Аргес", София, 1993 г.

3. В. Златарски, История на Българската държава през средните векове, Том 1, Част 1, Второ фототипно издание, АИ "Марин Дринов", София, 1994 г.

4. Хр. Данов, Тракийско изворознание, Велико Търново, 1998 г.

5. Старобългарски речник, Том I, И "Валентин Траянов", София, 1999 г.

6. В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, София, 1979 г.

7. Д.Делчев, Хемусъ и Родопи, София, 1925 г.

8. Спиридон иерохсимонах, История во кратце о болгарском народе славенском, ИК "Луна", Габрово, 2000 г.

9. Поп Йовчо Тревненски, Летопис и родословие, УИ "Св.Св. Кирил и Методий", В. Търново, 1995 г.

10. Й. Иванов, Български старини из Македония, (История вкратце об Болгарословенском народе), БАН, 1970 г.

11. П. Добрев, Българи, тюрки, славяни, ИК "Огледало", София, 1996 г.

12. Ст. Райчевски, Българите мохамедани, УИ "Св. Кл. Охридски", София, 1998 г.

13. П. Добрев, Необясненото и необикновеното в ранната българска история, И "Ваньо Недков", София, 1993 г.

14. Thracian Glossary, http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/thra.html

15. Д. Попов, Залмоксис, УИ "Кл. Охридски", София, 1989 г.

16. Б. Динков, Пеласгите, И "Любомъдрие", София, 1999 г.

17. К. Венедикова, Българите в Мала Азия от древността до наши дни, "Тракия" - ООД, Стара Загора, И "Идея", 1998 г.

18. И. Дуриданов, Езикът на траките, ДИ "Наука и изкуство", София, 1976 г.

19. Жития на Светиите, Синодално издателство, София, 1991 г.

20. Сказание за дъщерята на хана, "Агато", София, 1997 г.

21. Раннохристиянски храм Света София, УИ "Св. Климент Охридски", София, 1996 г.

22. Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски" , 1966 г.

23. Д-р Ганчо Ценов, Произходътъ на Българите и начало на българската държава и българската църква, София, 1910 г. (Фототипно издание на "Народен будител", Варна, 2002 г.)

24. Д-р Ганчо Ценов, Хуните, които основаха Българската държава, София, 1940 г. (Ново издание на Издателство Монархическо-консервативен съюз, Варна, 2002 г.)

25. Г. Михаилов, Траките, ДВИ, София, 1972 г.

26. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, БАН, 1974 г.

27. Е. Теодоров, Древнотракийско наследство в Българския фолклор, София, 1972 г.

28. Паисий Хилендарски, Славяно-Българска история, БП, София, 1972 г.

29. Г.Китов, Д.Агре, Въведение в тракийската археология, ИК Авалон, София, 2002 г.

30. М. Москов, Именник на българските ханове, ДИ "Д-р Петър Берон", София, 1988 г.

31. И. Богданов, Именник на българските ханове, И "Отечествен фронт", София, 1981 г.

32. K.Lehmann, Hesperia, Journal ot the American School of Classical Studies at Athens, XXIV, 1955, p. 93-100.

33. Извори за историята на Тракия и траките, Том II, АИ"Проф.М.Дринов", София, 2002 г.

34. Зл. Гочева, Завещано от траките, И"Отечество", София, 1987 г.

35.Й. Табов, Падането на Стара България, София,

36.Carleton S. Coon, The Races of Europe, 1939

37. ГИБИ, т.III, София, 1960 г

38. GAWRIL I. KAZAROW, DIE DENKMALER DES THRAKISCHEN REIERGOTTES IN BULGARIEN, BUDAPEST, 1938

39. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, 1965 г.

40. Кирил Влахов.Трако-славянски успоредици. Годишник на Софийския университет. Том LXIII,1, 1969 г.

41. Георги Стойков Раковски. Съчинения трети том. Историография. Подбор и редакция проф. д-р Веселин Трайков. София, 1984.

42. Вл. Георгиев, Тракийският език, София, 1957. (Благодарение на Никола Иванов, "Лингвистика или белетристика")

43. Д-р Ганчо Ценов, Кроватова България и покръстването на българите.

44. De aqueductis e Bulgaria devectis. Анонимен автор. Старините на Цариград. ГИБИ т. ІХ.

P.S. ЗАЩО ?!

Читателю, след като се запозна с изнесените по-горе факти за идентичност между пеласги и българи, у теб възниква резонният въпрос - защо тезата за автохтонния произход на българите е игнорирана? Ще кажа само две неща, пък ти се досещай нататъка сам. Първо - пеласгите са заселили и са дали името на Библейската "Обетонова" ("обещана чрез обет") земя Палестина в Близкия изток, като са я нарекли на своята Родина Палестина на Балканите (земите по поречието на Струма са се наричали Палестина в древността). Второ - пеласгите са познати в Библията под името филистимляни.

Този труд е "псевдонаучен", а не научен,

тъй като никой не е научил автора как да мисли,

в какви научни аксиоми да вярва, и какво да пише.

© Емил Живков, 1998-2008

Страница ще се обновява непрекъснато!

Последна редакция 17.06.2008 г.

Край на статията.

Пак казвам, не смятам че ние сме идентични с траките, но като потомци на народ родствен с траките (кимерийците), дал миграционни вълни и към Европа и към Азия, нормално е езиците ни да си приличат доста, както е нормално също така да имаме стари поселения на Блканите, в Панония и в северното Причерноморие. Които на някого не е угодно да види и признае.

Ами през оная ми работа е дали ще ги признае, когато са факт, пък бил той и подлежащ на конкретизация.

[Togarm]

ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ, (VI век), ”История на войните”;ГИБИ; Т.II; София 1958г.; с.138-141; българският превод е направен по изданието Procopii Caesarriensis Opera omnia, rec. J. Haury (London – New-York 1914-1940)

Цитат №2

(48. ред) Вести за утигури и кутригури.

… В старо време голямо множество хуни, наричани тогава кимерийци, населявали областите, които току-що споменах (около Азовско море). Над всички господствал един цар. Веднъж на един техен цар се родили двама синове. Единият на име Утигур, а другият – Кутригур. След като умрял баща им, те разделили властта помежду си и дали имената на своите подвластни, така че дори до наше време (средата на VI в.) едните се наричат утигури, а другите – кутригури. Те всички живеели там, имали във всичко общи обичаи и не се сношавали с людете, които живеели отвъд езерото и неговия отток.

ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ, (VI век), ”История на войните”;ГИБИ; Т.II; София 1958г.; с.141; българският превод е направен по изданието Procopii Caesarriensis Opera omnia, rec. J. Haury (London – New-York 1914-1940)

Цитат №3

(46. ред) Продължение на Кавказките планини в Тракия и Илирия.

Едни от разклоненията на Кавказките планини са обърнати на север и запад и достигат до (земите на) илирийците и траките, а другите са (насочени) към изток и юг и достигат до самите проходи, по които обитаващите там хунски племена навлизат в земята на перси и ромеи. (За кой Кавказ иде реч???)

ЙОАН МАЛАЛА, ( V - VI в.) ”Хронография”; ГИБИ; Том II; София 1958г.; с. 206; превода на български е по изданието Ioannis Malalae Chronographia, rec. L. Dindorf, Bonnae, 1831.

Цитат №21

1. Войската на Ахил

И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.

(Вместо коментар от К.К.: Почти същото сведение препредават ,в различна постройка на стиха, още няколко автора, между които, както свидетелства Васил Гюзелев в ”Средновековни поети за България” са Константин Хармониак (XIVв.) и Йоан Цецес (XIIв.). Ще цитирам сведението на последния от книгата на Димитър Чиликов ”Насаме с боговете – прабългарски завет”; Пловдив 1995г; с.28:

”…с тях бе Ахил, многославният син на Пелей и Тетида,

чийто известен родител беше Хирон философа.

Бе предводител на хуните, българите-мирмидонци.

Те бяха две по хиляда, а също така и петстотин.

…Евфрем, синът на Тризен, марокейците водеше смело.

А Пирехмис беше вожд на пеонци, на българи сиреч,

той бе поел от към Аксиос, сиреч известната Вардар.

…Хромий и Еном стояха начело на всичките мизи…”

АЛКЕЙ от Лесбос;(VII-VI в. пр. Хр.;Химн в чест на Ахил; Фр.14;”Извори за историята на Тракия и траките”; София 1981г.; Том I; с.61-62; съставители В.Велков,З.Гочева,В.Тъпкова-Заимова

Цитат №99

Ахиле, ти, който властвуваш в Скития.

Евст. Към Дионис. Описания, 306

Други казват, че друг е този Ахил, цар на

страната при скитите, който се влюбил в

изпратената там Ифигения и останал да я

преследва, откъдето и мястото (се нарича)

Ахилеон. Тези, които казват това, дават

като доказателство думите на Алкей.

Евсевий Хиероним

Е. Книга за имената на селищата, извлечени от деянията на апостолите;ЛИБИ; София 1958г.; Том I;с.221; превода на българското издание е по Die Chronik des Hieronymus, Berlin 1956.

Цитат №31

(11.ред) Градовете и провинциите в Тракия и Илирик

... Мизия (в Североизточна Мала Азия между Фригия и Витиня; К. К.),

провинция в Азия, сега наречена Еолида. Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините.

КРАТКО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ОТ ДИМИТЪР ХОМАТИАН, (XIIIв.);”Гръцките жития на Климент Охридски”; София 1966г.; преводът е по запазения от XVв. Препис в Зографския манастир;осъвремененият текст на български Александър Милев

Цитат №33

Този велик наш отец и български светилник бе по род от европейските мизи, които обикновеният човек нарича българи и които бяха прогонени някога от ръката и мощта на Александра от Олимп при Пруса към Северния океан и Мъртвото море. След много години те преминали с голяма войска Дунава и завладели всички съседни земи: Панония и Далмация, Тракия и Илирик и голяма част от Македония н Солунско (Това се е случило през 489 г - бел. моя, Togarm)).

РАВЕНСКИ КОЗМОГРАФ от VII век;ЛИБИ; София 1958г.; Том I; с.393; в ”Неизвестен автор от Равена”; българският превод е по изданието Joseph Schnetc, Itinraria Romana,vol.II: Ravenatis Anonymi Cosmographia et Guidonis Geographica, Lipsiae 1940

Цитат №34

"... А между Тракия или Македония (по това време с Македония се означава Източна Тракия и по-специално Одринско; К. К.) и Долна Мизия живеят отскоро (В оригинала пише ”modo” - ”само”, а не ”отскоро”) българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития.”(под Голяма Скития авторът разбира Северното Причерноморие; К. К.)

(Авторът на Равенския Космограф е черпил сведенията си от Св. Йероним и Евсевий Кесарийски, които пък са живяли през IV и V век. - бел. моя, Togarm))

ДИОН КАСИЙ, (II-III в.),”Римската история”;ИИТМ; с.375; превод на български Б.Геров по изданието Dionis Cassii Cocceiani Historia Romana, rec. L.Dindorf-J.Melber, vol. I-III,Lipsiae, 1890-1920.

Цитат №44

LI 22, 6-8. Тези (от траките), които живеят отсам реката (Дунав) и до земята на трибалите, се числят към провинция Мизия и се наричат мизи от всички освен от местните жители. (Интересно как са се наричали самите местни жители - мизите???) Ония пък, които пък живеят отвъд Истър, са наречени даки, било че някои от тях са гети, било че са от дакийското племе, което някога е наслявало Родопите. (Ето ви ги вашите даки откъде са тръгнали.)

СХОЛИИ към Аристофан

”Птици", 31 (за същия):

Наричаха го и Сака поради това, че е чужденец, а саките са тракийско племе. Теомп в "Тисамен" наричаше баща му Сака, а самият той го наричаше мизиец.

”АШХАРАЦУЙЦ – АРМЯНСКАЯ ГЕОГРАФИЯ СЕДМОГО ВЕКА по Р. Х.";Пр. К. Патканова, Санкт-Петербург 1877г.

Цитат №70

стр. 21

"Тракия - на изток от Далмация и редом със Сарматия - има 5 малки и една голяма област, в които живеят 25 славянски народа. Техните места са заели готите." (През VII век!?!)

Стр. 21, под линия 61

"Сарматия се намира на изток от Германия. Тя започва на североизток от Загурия (Трансилвания), или от немските българи (И какви са тия "немски българи"?) и продължава край Северния океан (Балтийско море) и Неизвестната земя до Рипийските планини, от които извира реката Танаис (Дон)." (Тоест, от река Висла до река Дон.)

(Опит за сравнителна периодизация на родните източници с официалната хронология:

по поп Йовчо:

"Български князе и царе преди Христа и след Христа")

1. Пелемен-1184 г. - пеонски цар

2. Антигон-1120 г.

3. ...

4. ...

5. ...

6. ...

7. Илирик-986 г. - очевидно илирийски цар

8. ...

9. Владилий-820 г.

10. Коледа-700 г.

11. Болг (& Брен)-670 г. - келтски царе

12. Лила-585 г.

13. Перун-360 г.

14. Сирма-340 г. - цар на трибалите

15. Агрон-300 г. - има такъв фригийски бригийски цар

16. Лангар-240 г.

17. Пиний-230 г.

18. Гентий-200 г.

19. Декефал-120 г. - дако-гетски цар

20. ...

21. Вологис-58 г.пр.Хр. (Болг) - тракийски жрец от племето беси

Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян от края на 1199г.;ЛИБИ; София 1965г.; Том III; с. 308-327; писмата са по изданието на Иван Дуйчев

Цитат №80

(откъс)

”До знатния мъж Йоаница.

…Когато чухме, че твоите прадеди са произхождали от знатен род из град Рим и ти чрез тях си получил благородството по кръв, а така също и за искреното ти чувство на преданост, което изпитваш към римския престол като по наследствено право, ние вече отдавна бяхме решили да изпратим писма и пратеници…”

ЕВАГРИЙ СХОЛАСТИК ( VI в. ), ”ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ”;ГИБИ; София 1958г.; Том II; с.263; българският превод е по изданието The Ecclesiastic History of Euagrius With the Scholia, London 1898.

Цитат №90

”…Хуните, преди наричани масагети, които преминали през Дунав без никой да може да ги отблъсне…”(Те пък преди били наричани кимерийци и т.н....)

МАЛАМИРОВ НАДПИС,(IХв.);”Първобългарски надписи”; София 1979г.; с.127-128; написана и текстовете разчетени от В.Бешевлиев

Цитат №97

”(Кана субиги Маламир) от бога архонт: дядо ми Крум намери с нас тези произведения (?). Баща ми Омуртаг, архонтът, като сключи 30-годишен мир, добре живя с гърците и отначало и аз добре живеех, но гърците опустошиха нашите земи и архонтът Маламир, който управляваше заедно с капкан Исбул, отиде с войска срещу гърците и опустоши крепостта Проват и крепостта Бурдизон и земите на гърците и придоби всякаква слава и дойде във Филипопол и гърците избягаха и тогава капкана Исбул, заедно с прославения архонт, направи среща с филипополийците.”

(От тук пък се вижда че жителите на Филипополис, които не са били гърци - "гърците избягаха" - са били единствено възможно - траки. Което пък означава, че траките не са изчезнали още през периода V - VII век, както се опитват да ни убеждават някои. Което пък ще рече, че има пряк контакт и възможна приемственост между траки и българи.)

КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ, ( IV в.), "Готските игри";”Руские древности”; т.IV; с.139; превод на руски граф Толстой и Кондаков; превод от руски на български език Константин Каменов

Цитат №119

"…след пиршеството, развлеченията бяха музика, песни, театрални представления и латински словославия. На шестия ден на празника се устрои закуска, на която се показаха сините, зелените, българите и разни чужденци; фаргани, хазари, агаряни и Франки; всички се явиха в национално облекло, народни горни дрехи ковади."

(Константин Велики едно към едно ни казва, че българите НЕ СА чужденци в Римската империя, а са местни. И това е в средата на IV век.)

СТРАБОН, (I в. пр. Хр. – I в.),”ГЕОГРАФИЯ”; българският превод на 17-те книги на страбоновата ”География” е по руското издание; Москва 1964г.; превод от старогръцки Г.А. Стратановски; превод на български език Димитър Чиликов, Елена Демирева, Васил Арнаучков и Константин Каменов

Цитат № 199

книга VII; III;с.271

2…Следващият израз при Омир пък се явява доказателство на този възглед (че Зевс е пренесъл погледа си по-нататък, но в никакъв случай не назад;К.К.), защото поетът е съединил с мизите хипемолгите, галактофагите и абиите, които именно са скитащите се в покрити коли скити и сармати. Действително, още и сега тези племена, както и бастарните,са смесени с траки ( наистина, повече са живеещите от тази страна на Истър и с тези, които живеят по тази страна). С тях се смесили келтски племена - бойи, скордиски, и тавриски - скордиските впрочем някои наричат и "скордисти", а тавриските - "тавристи".

(Ето откъде започват и на какво се дължат тракийско-славянските и тракийско-българските/сарматските езикови аналогии.)

СТРАБОН, (I в. пр. Хр. – I в.),”ГЕОГРАФИЯ”; българският превод на 17-те книги на страбоновата ”География” е по руското издание; Москва 1964г.; превод от старогръцки Г.А. Стратановски; превод на български език Димитър Чиликов, Елена Демирева, Васил Арнаучков и Константин Каменов Цитат № 208

книга IX; I;с.377

18…Утвърждават например, че Актика е получила името си от Актеон, Аттида, пък и Аттика - от Аттидите, дъщери на Кранай, по който жителите се наричаха също така краняни; Мопсопия от Мопсоп, Йония - от Йон, син на Ксут, Посейдония и Атина - от едноименните богове. Както вече беше казано, племето на пеласгите също, изглежда, е обитавало тук и вследствие на странстването си получило от жителите на Аттика названието "пеларги". (Или "пелгари"?)

СТРАБОН, (I в. пр. Хр. – I в.),”ГЕОГРАФИЯ”; българският превод на 17-те книги на страбоновата ”География” е по руското издание; Москва 1964г.; превод от старогръцки Г.А. Стратановски; превод на български език Димитър Чиликов, Елена Демирева, Васил Арнаучков и Константин Каменов Цитат№211 книгаII;V;с.128 30. След Италия и Келтика на изток следват останалите части на Европа, които река Истър разсича на две. Тази река тече от запад към изток в Евксинския понт. Отляво остава цяла Германия (която започва от Рейн), цялата страна на гетите, областта на тирогетите, бастарните и сарматите, чак до река Танаис и Меотидското езеро. Отдясно тя оставя цяла Тракия, Илирия и накрая - Гърция.

(Според тази локализация на Страбон, именно гетите, а не готите, са поместени в днешните полски земи.)

Питам: Къде има подобни сведения за власите, правещи някаква връзка между тях и старите даки???

И пак казвам - Не смятам че българите са траки. Приемам напълно версията, лансирана тук от протобългарин (запова когато дойдох в този форум го попитах "Докторе, с мойта глава ли си мислил бе, човек?") - доктор Живко Войников, относно това, че Кавказка България и нейните наследници - Дунавска и Волжка България, са резултат от тохарски миграции и държавотворни процеси. Обаче никой не може да отрече наличието на древни и средновековни сведения правещи връзка между траки, гети и мизи от една страна и българи от друга. Защото кимерийците, част от които мигрират на изток и дават основата на тохарите, са имали вредния навик да мигрират и на запад. И са носили българското име. Очевидно старите автори са знаели много добре този факт, за разлика от нас днес. И няма никаква нужда да се появява "Джагфар Тарихъ" за да ми го казва това, както смята Goro76.

Поздрави!

[КГ125]

Хубаво, Иванко, кои тогава ще да са скитниците -власи, убили Самуиловият брат? Или власите в Душановия кодекс? Или власите от Велика Влахия, Тесалия тоест, която не само че не е била част от България, но и в нея никога не са живяли българи???

[Togarm]

Продължавам да задавам въпроси към господа "румънистите".

Питам:

1. Как стана така, че от предримското балканско население ние сме взаимствали лексиката нероманизирана (виж по-горе цитираната от мен статия на инж. Емил Живков), а власите са я взаимствали в нейния романизиран вариант???

Въпреки, че центровете на българската държавност (с изключение на краткия период при Самуил) са се намирали все северно от Балкана, където са живяли мизи и гети и би трябвало да са романизирани, за разлика от "елинизираните" траки южно от Стара Планина. При това Мизия е била близо 650 години под латинско езиково влияние (нали към средата на VI век Юстиниян I заменя латинския с гръцки език като официален в империята), докато Дакия е била само около век и половина!?!

2. Защо първите сведения за "Влахия", при това "велика", са от Тесалия, а първите сведения за "влашки език" са от Трансилвания???

Ако Тесалия беше родината на "автохтонните" власи, езикът им трябваше да е пълен с гърцизми.

Ако Трансилвания беше родината на "автохтонните" власи, те трябваше да са католици, защото на практика в Трансилвания православие няма, с изключение на един много кратък период от Първото Българско Царство. Кратък, горе-долу колкото периода в който римляните владеят Дакия.

3. Понеже тези две локализации някакси не се връзват с "автохтонната теория", някой умник измисли, че власите първоначално са живеели по долината на река Морава около град Ниш, както и в днешно Косово, и оттам влашките пастири и рибари са се разселили на север и на юг.

Къде са сведенията потвърждаващи едно такова твърдение??? Няма никакви свидетелства за "власи" в посочения район.

4. Ако "влахите / власите" са потомци на даките, и куманите ли са потомци на даките, при положение че са се наричали "вълухи", и че названието "Влахия" за днешната Влашка равнина се появява едва след като куманите я завземат?!? Независимо от разните му там "Велики Влахии" дето уж били в Тесалия. Всички знаят къде е Влахия.

Предполагам, било е чисто куманска практика, завземайки някаква територия, да я кръщават на друг народ?!?

5. Ако власите са потомци на даките и през тия 1500 години "чужда власт" са се крили из Карпатите, защо няма НИКАКВА латинска топонимия и хидронимия??? Нито в Трансилвания, нито във Влашката равнина или Молдова. Включително в планинските части. Нещо повече - първите "латинизми" във влашкия език се явяват в Трансилвания, която по онова време е унгарска!

Имам още много въпроси към вас. Обаче ще си оставя и за по-нататък.

Желая ви успех, и дано разплетете възела в който сами сте се оплели!

[Goro76]

Куцовласи има и в Албаниа. Не знам ако в Тесалиа има, не милсиа че има там но в Епир има.

Да има. Просто това е мнение, заслужаващо интерес, заради етимологията на куц. Защото обясния от сорта нещо им е куцало-смях в залата

[Togarm]

Хубаво, Иванко, кои тогава ще да са скитниците -власи, убили Самуиловият брат? Или власите в Душановия кодекс? Или власите от Велика Влахия, Тесалия тоест, която не само че не е била част от България, но и в нея никога не са живяли българи???

Сигурен ли си? Аз бих те попитал какво население живее в Тесалия след VI век? Особено в северната и западната и част.

Я виж по-внимателно какво казват източниците за тези земи в посочения период.

Колкото до власите в Сърбия, те и до днес си живеят там. Става въпрос за т. нар. "Браничевска област" между долните течения на Тимок и Морава, а не за Шумадия, Зета или Босна (особено там), например, където никога не е имало власи.

[Иванко Тертер]

КГ125, чети внимателно на 1 страница. Пак съм обяснил:

Влахи-пътници са тези българи /затова "влахи", извън държавата България - именно че са българи извън държавата си!/, които са охранявали УЧАСТЪК ОТ ПЪТ. Затова са ВЛАХИ - ПЪТНИЦИ! Не са бродяги, а ВОЙНУЦИ или както под османско са ги наричали ДЕРВЕНДЖИИ. Войнушкия /войнуганския/ институт е български институт от І БЦ, запазен при византийското владичество, ІІ БЦ, запазен в първите два-три века като легален /законен/ институт при османското владичество!

Тогарм, напълно те подкреям. Доста добре се осветяват събитията и хронологията, като се изхожда от влахи-българи, което не е будило капка съмнение допреди три-четири века!

Goror76, може и да смее на народните мъдродсти, ама народа е винаги "циник" и си е казвал нещата, както са си, а не фризирани.

[Goro76]

Допускате същата гершка като западната историография от ХІХ да смятате етносите за монолитни. Протобългаринът посочи цитати, от които са видя, че често власите са били смесвани с бесите. Според мен е мнго възможно носителите на името власи действително да са онези балки на Рубрук. Напълно възможно е и да са някакво изтоиранско племе, преселило се първо в Италия, къето се романизира и оттам на Балканите. Именно в Тесалия то се смесва с околните племена, потомци на тези романизирани антични народи, сред които и траките, имащи сходен бит. Ето така най-вероятно се получават по-късните власи с техния странен език. И оттам вече се разселват из Балканите, нещо нормално като се има предвид начина им на съществуване. Т.нар. Трансилвански власи са заселени от унгарските крале като гранично населени епрез ХІ в., затова и не са католици. Тези в класическа Влахия идват от България. Естествено при миграциите се срещат с различни народи и поради това големите различия във влашките диалекти. Но всичко това съвсем не означава че власите са българи, поради най-простата причина че имат различна съдба, иначе казано смесват се с различни народи. Няма никакви папски диалектики. Западняците не измислят нищо, те възприемат на готово това което са видели. Власите са си власи, българите-българи. В крайна сметка ние изобщо не знаем какъв е бил етническият състав на населието в Източна България през ХІ-ХІІ в., за да смятаме че са 100% българи. Много е възможно дейстиветлно преобладаващи да са били власите, впоследствие изместени от куманите. Ако ви е напарвило впечатление, западняците пишат че Калоян разорявал гръцките области, а населението преселвал в своята страна. Това ясно показва че самато българска държава е бил рядкао населена. Така че дори и носителтие на името власи да е от източноирански произход, то власите от Балакните не са българи. Те са си нещо тоделно и аз не виждам нищо лошо в това. Не е нужно целият сват да са българи.

[Иванко Тертер]

Няма никакви папски диалектики. Власите са си власи, българите-българи.

А за самите влахи и за самите българи, дали "влахите са си влахи, а българите - българи"?

Ей на този въпрос си отговори сам, ако досега всичко посочено не те е навело на този отговор.

[BGVlach]

"Куриоз - ами то си го пише даже в румънската версия на уикипедия за него! Уникално просто. Значи е той и си го знаят комшиите, а не казват

O cronică italiană „Cronaca Carrarese” povesteşte despre o expediţie a regelui maghiar Ludovic cel Mare d'Anjou оn perioada 5 iulie - 14 august 1377 cu intenţia de a supune pe un „Radano prinzipo di Bulgaria infedelle”, identificat cu siguranţă cu Radu I.

http://ro.wikipedia.org/wiki/Radu_I

ОК, благодаря. Но това не променя кой знае какво.

Бъркат България с Влахия, както впрочем и в "Libellus de notatia orbis".

Честа практика в средновековните извори.

Това бъркане и преплитане в изворите ясно доказва, че до/сред българите е имало и много власи.

Не виждам никакъв куриоз в това.

Мисля, че въпросът вече е изяснен"

Въпросът отдавна е изяснен еднозначно от т.н. "казионна" наука:

- Раду I е влашки войвода.

- Фружин потенциален престолонаследник, ама без Царство.

Нещо съм го пропуснал това, че в ХV век царство България вече го нямало. Дай тази връзка да видя.

"България пада първа от балканските страни под османска власт през 1396 година."

(от любимата ти WiKi)

[Иванко Тертер]

Въпросът отдавна е изяснен еднозначно от т.н. "казионна" наука:

- Раду I е влашки войвода.

- Фружин потенциален престолонаследник, ама без Царство.

Ти си в "казионното измерение", аз от известно време насам не съм. Аз съм в измерението, такова каквото е било в историографията до ХVІІ-ХVІІІ век. По него:

- Раду І е - принцепс на царство България и български воевода с апанажно родово владение на рода Бесарабъ в Трансалпинум/ Влахия, част от Царство България, по-късно въздигнато до васал, а по-късно унгарски васал, а след това османски васал. До 1420 г. в качеството си на принцепси и от най-велемощните боляри - Бесараби държат останките от апанажа на Тертеровци - назевзетите части на Карвунско деспотство, отстъпени от царете им - смятам от Йоан Шишман към 1393-1395 г. /когато той отстъпва титула на царството на брат си Йоан Страцимир и вероятно едновременно с това освобождава съратника си Йоан Мирчо от васалитета и му предава или са предадени от Йоан Страцимир частите на Карвунско деспотство около Акерман и Карвуна, без Варна и Козяк/.

- Фружин Цезар е - "господар на Загора /Трансалпинум/Търновска България", като е васал на императора на Свещената римска империя - по тази линия васал е и съответния воевода на Влахия.

- Константин ІІ Асен е - "прославения император на България", в голяма си част е ставал васал ту на Свещената римска империя, ту на Османската държава.

- Радик е /убеден съм/ - български воевода в София. В по-голямата си част османски васал, към средата на 1454 г. се отмята и навярно затова е отстранен и заменен от .... сина на Фружин Цезар /който в това време губи политическата си борба от Ян Хуниади в Унгария и може би затова "стопля" с османците/.

Това е картината на българската държавност към ХІV-ХV век, като в близко бъдеще ще се изясни този въпрос окончателно.

"България пада първа от балканските страни под османска власт през 1396 година."

(от любимата ти WiKi)

Исках връзка на превода на хърватския монах от ХV век със споменавания за влахите!

Иначе знам, че България първа пада в 1396 г. и се освобождава последна в 1878 г., благодарение на братския съветски народ. Но не това ми беше въпроса...

[Goro76]

А за самите влахи и за самите българи, дали "влахите са си влахи, а българите - българи"?

Ей на този въпрос си отговори сам, ако досега всичко посочено не те е навело на този отговор.

Двата народа безспорно са различни и това не подлежи на никакво съмнение. Всички извори единодушно ги разграничават. Това че на тебе ти се искат някои неща, си е твой проблем не са папската диалектика.

[Иванко Тертер]

Двата народа безспорно са различни и това не подлежи на никакво съмнение. Всички извори единодушно ги разграничават. Това че на тебе ти се искат някои неща, си е твой проблем не са папската диалектика.

Добре

Тане Николов от Хасково и Гоце Делчев от Кукуш "безспорно са различни и това не подлежи на никакво съмнение"... Това, че на мен ми се "искало" да е било обратното си е "мой проблем" значи. Да ти кажа, не ми е никакъв проблем!

[BGVlach]

1. Как стана така, че от предримското балканско население ние сме взаимствали лексиката нероманизирана (виж по-горе цитираната от мен статия на инж. Емил Живков), а власите са я взаимствали в нейния романизиран вариант???

Въпреки, че центровете на българската държавност (с изключение на краткия период при Самуил) са се намирали все северно от Балкана, където са живяли мизи и гети и би трябвало да са романизирани, за разлика от "елинизираните" траки южно от Стара Планина. При това Мизия е била близо 650 години под латинско езиково влияние (нали към средата на VI век Юстиниян I заменя латинския с гръцки език като официален в империята), докато Дакия е била само около век и половина!?!

Българската лексика е славянска.

Т.е. въпросът е безсмислен.

Зиези(инж. Емил Живков) е легенда - бащата на "Асоциативната история" - клоун Nо. 1 в Дир.бг.

Лошото е, че на практика може да асоциираме не само на база българския, но и на всеки друг език.

По Зиези-вата логика без проблем може да се докаже, че ако някой, примерно, се казва Тодор Панайотов, то той безсъмнено е етнически грък,

защото както малкото, така и голямото име са гръцки.

2. Защо първите сведения за "Влахия", при това "велика", са от Тесалия, а първите сведения за "влашки език" са от Трансилвания???

Ако Тесалия беше родината на "автохтонните" власи, езикът им трябваше да е пълен с гърцизми.

Ако Трансилвания беше родината на "автохтонните" власи, те трябваше да са католици, защото на практика в Трансилвания православие няма, с изключение на един много кратък период от Първото Българско Царство. Кратък, горе-долу колкото периода в който римляните владеят Дакия.

Предполагам, че армънското(куцовлашко) наречие(за мен си е направо друг език) е пълно с гърцизми.

Да се говори за католицизмът в Трансилвания до 10 век. е най-малкото спорно.

3. Понеже тези две локализации някакси не се връзват с "автохтонната теория", някой умник измисли, че власите първоначално са живеели по долината на река Морава около град Ниш, както и в днешно Косово, и оттам влашките пастири и рибари са се разселили на север и на юг.

Къде са сведенията потвърждаващи едно такова твърдение??? Няма никакви свидетелства за "власи" в посочения район.

Източниците са малко, затова и има разни теорий.

4. Ако "влахите / власите" са потомци на даките, и куманите ли са потомци на даките, при положение че са се наричали "вълухи", и че названието "Влахия" за днешната Влашка равнина се появява едва след като куманите я завземат?!? Независимо от разните му там "Велики Влахии" дето уж били в Тесалия. Всички знаят къде е Влахия.

Предполагам, било е чисто куманска практика, завземайки някаква територия, да я кръщават на друг народ?!?

Какво е Dacia ripensis, България, Кумания, Загора и Влахия през реазличните периоди обясниха обстойно както "протобългарин", така и "Goro76".

+++ Следният обобщаващ цитат от ICA-та:

...В онази епоха под Влахия следва да се разбира Мизия, а не както мнозина погрешно смятат - територията между Дунава и Карпатите - дн. Влахия, която от своя страна тогава се е наричала Кумания...

5. Ако власите са потомци на даките и през тия 1500 години "чужда власт" са се крили из Карпатите, защо няма НИКАКВА латинска топонимия и хидронимия??? Нито в Трансилвания, нито във Влашката равнина или Молдова. Включително в планинските части. Нещо повече - първите "латинизми" във влашкия език се явяват в Трансилвания, която по онова време е унгарска!

1. Никой тук не е твърдял, че власите са единствено потомци на даките.

2. Не бъди толкова сигурен, че няма НИКАКВА латинска топонимия и хидронимия?.

За да твърдиш това, трябва да си сигурен за ВСИЧКИТЕ топо- и хидроними,

което едва ли е така.

Като проминентен пример "Карпати".

Според една от тезите името има римски произход: Carpates montes, Carpetae

"Криенето" из Карпатите е било до време.

После имаме класическа асимилация и/или изтласкване на славяни/унгарци/кумани/и пр, доколкото въобще ги е имало,

от равнините.

Механизамът е ясен - малкото се разтваря в многото.

Желая ви успех, и дано разплетете възела в който сами сте се оплели!

Оплитането е изключено.

Ако е хептем заплетено, ний по кимерийски разсичаме възелът с помощта на кривият ни дако-тракийски меч.

[RIZAR]

2. Не бъди толкова сигурен, че няма НИКАКВА латинска топонимия и хидронимия?.

За да твърдиш това, трябва да си сигурен за ВСИЧКИТЕ топо- и хидроними,

което едва ли е така.

Като проминентен пример "Карпати".

Според една от тезите името има римски произход: Carpates montes, Carpetae

"Криенето" из Карпатите е било до време.

После имаме класическа асимилация и/или изтласкване на славяни/унгарци/кумани/и пр, доколкото въобще ги е имало,

от равнините.

Механизамът е ясен - малкото се разтваря в многото.

Абсолютна слепота "свещенна римска слепота'' .

Св. Карп се числи към 70-те апостоли на Иисуса Христа. Неговото име е или гръцко / Κάρπος-плод/ или тракийско/дакийско/ - карпа-скала/

има племе КАРПИ -ТРАКИ ,ето оттам идва и наименованието КАРПАТИ ;

Да знаеш откъде идва името на Иберийския п-в - не беше ли от Ибери ???

Ами Карпати идва от ТРАКИЙСКИТЕ - КАРПИ - СКАЛА -СКАЛИСТИ - КАРПАТИ

Апропо ,обаче на мене никой не ми каза ,защо след като Куци си е чисто трако-готско име ,т. е. българско да пращате в ПОЛИНЕЗИЯ .И после ,ееее - Рицар заяждаш се .

Казвам му на Смордо , откъде са се пръкнали Даите , саките /сакаливрите/ и масагетите ,че са дошли от Запад от земите на гетите/даките/.

Това посочват изворите ,които привежда постоянно ТОГАРМ ,които и аз бях посочил отдавна в темата за Прародината на българите .

Обаче слепеца си е слепец ,та дори било то и свещен "римски"....

[Иванко Тертер]

Българската лексика е славянска.

Т.е. въпросът е безсмислен.

Естествено, че т.нар. "църковнославянска" лексика е българска, до ХІХ век в научните и всички други среди този споменат от теб език се нарича БЪЛГАРСКИ ИЛИ СТАРОБЪЛГАРСКИ. "Църковнославянски" в замяна на дотогавашния "старобългарски" е наложено от Руската академия на науките в нач. ХІХ в., когато се дава ход на политическата доктрина "славизъм" в замяна на дотогавашната руска внъшна доктрина "ромънизъм". Навсякъде, където се пише сега "църковнославянски" трябва да се чете "български" или от мен да мине "старобългарски" /което е пак творение на умни глави, ама поне е по-близо до оригинала/. Освен това "славяните" /посочваните с този римски термин/ имат десетки различни езици - какво общо може да има между славянски гръцки, латински, български, арабски, тюркски и т.н. и т.н. езици? Няма нищо общо и е неграмотно от гледна точка на учените и хората живяли до ХVІІІ в., да се говори за някакъв такъв общ език с такова име.

Ако "влахите / власите" са потомци на даките, и куманите ли са потомци на даките, при положение че са се наричали "вълухи", и че названието "Влахия" за днешната Влашка равнина се появява едва след като куманите я завземат?!?

Не вярвам да очите си! Кои са потомци на даките? Дай някое доказателство или източник за това, Тограм се скъса да моли.

Естествено, че "Куманите" са наричани и "Вълухи" от гърци, "Илахи" или "Олахи" от "татарите" или по-точно както те са се наричали себе си - БУЛХИ, БУЛГИ. Е, то това е и топонима на тази равнина, останал до замяната му с "таръ романеще", дето никой до ХІХ век не го е чувал, както не е чувал и термина "църковнославянски" за език. Ватикана за четвърти официален език да не би да е признал /ІХв./ някакъв "църковнославянски"? Някой представя ли си Ватикана наред с другите три етнически названия на езиците, да постави някакъв научен термин за име на официален език? БЪЛГАРСКИЯ е признал, т.е. "Влахския" на Стефан Велики /от договора му с полския крал Казимир от 1485 г./

+++ Следният обобщаващ цитат от ICA-та:

...В онази епоха под Влахия следва да се разбира Мизия, а не както мнозина погрешно смятат - територията между Дунава и Карпатите - дн. Влахия, която от своя страна тогава се е наричала Кумания...

Нали и аз това съм писал сто пъти досега! А как са наричали тази област самите населяващи я БЪЛГАРИ?

"Влахия" е в латинска папска терминология, "Горна и Долна Мизия" - за гърците в Константинопол и е "БЪЛГАРИЯ" за населяващите я българи и българските царе - по вътрешна българска терминология!

[BGVlach]

Исках връзка на превода на хърватския монах от ХV век със споменавания за влахите!

Виж в темата за "Генетичните .. м/у българ и румънци" за линка, който дадох тогава на КГ125,

Иначе знам, че България първа пада в 1396 г. и се освобождава последна в 1878 г., благодарение на братския съветски народ. Но не това ми беше въпроса...

Иванко, всяка уважаваща себе си диалектика релативира понятията "първи" и "последен".

Т.е. дишай спокойно.

[BGVlach]

RIZAR-ю,

моя милост написа "според една от тезите името има римски произход: Carpates montes, Carpetae.".

Кой е слепецът, претендиращ за незаяждащ се?

Познати са ми и другите тези, който показваш.

Проблемът е, че всичките до една са спорни.

[RIZAR]

RIZAR-ю,

моя милост написа "според една от тезите името има римски произход ...".

Кой е слепецът, претендиращ за незаяждащ се?

Познати са ми и другите тези, който показваш.

Проблемът е, че всичките до една са спорни.

Аз по принцип съм спорна личност ,следвам или поне се стремя да следвам една друга Личност ,която е била също много спорна и до днес е спорна .Така , че от защитаване на "спорни'' тези не се плаша . Плаша се да стана едно зомби и да дигам лява и дясна ръка и да следвам следващия "Разбойко " към светлото бъдеще .

Тук не ти е Бойна слава ,да си налагаш вето , баннване и оплюване за щяло и не щяло . С Тогарм и Иванко ви пуснахме поне 50 извора ,вие така и не можахте ,а дали въобще ще можете в което се съмнявам и един да пуснете поне ЕДИН -ЕДНИЧЪК да ви се откъсне да посочите ???