Терминът "Влахи" /Българи/ през призмата на западноевропейската диалектика

[Eньо]

Темата е за термините "Българи /Блахи/, Влахи" в изворите, най-вече от латински характер.

Обсъждани неща, още повече Св. Йероним /май го приключихме еднозначно в темата за "Къде е Малка България, защото Велика България е между Дунав и Кавказ"/ да не се вмъкват тук, ако може. Или да се прави друга тема, най-добре.

ОК. Както виждаш хипотезите на твоите другари издишат отвсякъде ...

[Aspandiat]

Като стана дума за названието на влахите в изворите, не си спомням дали съм пускал това:

“А после от онази страна на река Данобар е народът на готите, а след това са ърусите. Град Москов е престолнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него. След това е народът на булгхарите, [който] достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези [народи] са на северозапад [от Армения]. ("Ашхарацуйц" на Вардан Аревелци, около 1270 г.)

[RIZAR]

ОК. Както виждаш хипотезите на твоите другари издишат отвсякъде ...

Грешна насока , г-н Еньо !

Картата е късна спор няма. Изворът обаче е съвсем друг, а според него бл. Йероним определя, че хуните са произлезли от витините, т.е. той ги счита за тракийски европейски народ , а не за някакви къснодовтасали и презимували (около 150-200г при угро-фините около Сибир) монголски чергари.

[RIZAR]

А за ''жълти'' хуни на Волга и Дунав през ІV в. не ми се вярва да е имало, освен във фантазията на съвременни научни работници.

Еньо-Ица , хващай се за латинския , ако не ти харесва специализирания превод -

Ето мястото от коментара на св. Йероним към книга Битие (liber Hebraicorum Quaestionum in Genesim, 27 - PL XXIII, c. 998-1000):

"(Битие 9:27) 'Нека Бог разшири Яфет, и нека той се засели в шатрите на Сим.' От Сим произлизат евреите, от Яфет - множеството на езичниците. И тъй понеже е широко множеството на вярващите, той е получил името си "Ширина" от думата ширина, което се казва (на еврейски) "яфет". А това, което казва: 'и нека се засели в шатрите на Сим', е пророчество за нас, които ще се заемем с изучаването и познанието за Писанията, след като Израел бъде отхвърлен...

(Битие 10:2) 'Синове на Яфет: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тубал, Мосох и Тирас.' На Яфет, сина на Ной, се родили седем сина, които притежавали земята в Азия от Аман и Тавър, планини в Целесирия и Киликия, чак до река Дон, а в Европа чак до Гадира, като оставяли имената си на места и народи. Впоследствие повечето от тях били променени, но други са останали, както са били. От Гомер са галатите; от Магог - скитите; от Мадай - медите; от Яван - йонийците, които се наричат и гърци: оттук е и Йонийско море. От Тубал са иберите, които се наричат и испанци, от които са келтиберите, макар и някои да подозират, че от него са италийците. От Мосох - кападокийците: оттук и градът, който до ден днешен се нарича при тях Мазека (от друга страна Седемдесетте преводачи смятат, че кападокийците са от Кафторим). От Тирас - траките, чието име не е чак толкова променено. Зная, че един автор, както с оглед на настоящия пасаж, така и с оглед на Йезекиил, е съотнесъл Гог и Магог с историята на готите, които наскоро безчинстваха из нашите земи, но дали това е вярно, проличава от края на самата война. Във всеки случай всички предишни учени са имали обичай да наричат готите по-скоро гети, отколкото Гог и Магог. И така, тези седем народа, за които споменах, че произлизат от потомството на Яфет, обитават северната част на света."

Както виждаш, Йероним смята, че от Магог произлизат скитите, и не се съгласява със свързването на Гог и Магог с готите (както е смятал неназованият по име Амброзий, очевидно използвайки набезите на готите като аргумент за правотата си).

[Иванко Тертер]

Като стана дума за названието на влахите в изворите, не си спомням дали съм пускал това:

“А после от онази страна на река Данобар е народът на готите, а след това са ърусите. Град Москов е престолнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него. След това е народът на булгхарите, [който] достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези [народи] са на северозапад [от Армения]. ("Ашхарацуйц" на Вардан Аревелци, около 1270 г.)

Това за 1270 г. ли е известие /в "реално време" ли пише Аревелци/? Ако е в реално, може спокойно да се съпостави с Р. Бейкън, Рубрук, както и с арабските източници, които пишат същото по това време.

В общи линии "улахите" /прочетете "саклаб" или "саклав" по начина, по който четат арабите, съответно фигурира в източниците им/ са волжките българи в общия смисъл. В частност може да се имат предвид куманите или печенегите, които са били в зависимост или включени в държавността на Волжка България до падането й от татарите. Да си спомним, че Ана Комнина нарича "влахите" номадски племена, а какво са печенегите и куманите в онова време, ако не такива?.

По нататък "булгхарите" достигащи до Сарматите /бел. "поляците"/ и оттам до Иберия /бел. "георгианите", грузия/ са "черните българи" /княз Светослав и сие правоприемнци/.

Дунавските българи са от тях на запад, но както виждам в текста на Аревелци, за тях не е описано нищо.

[Aspandiat]

Това за 1270 г. ли е известие /в "реално време" ли пише Аревелци/? Ако е в реално, може спокойно да се съпостави с Р. Бейкън, Рубрук, както и с арабските източници, които пишат същото по това време.

По нататък "булгхарите" достигащи до Сарматите /бел. "поляците"/ и оттам до Иберия /бел. "георгианите", грузия/ са "черните българи" /княз Светослав и сие правоприемнци/.

Дунавските българи са от тях на запад, но както виждам в текста на Аревелци, за тях не е описано нищо.

Не, не е в реално време, късна добавка е от около 1360-те години. Но пък е базирано на стари, недостигнали сведения, които явно смесват Аспарухова и Кубратова България и затова страната на българите стига чак до сарматите и Иверия.

[Иванко Тертер]

Не, не е в реално време, късна добавка е от около 1360-те години. Но пък е базирано на стари, недостигнали сведения, които явно смесват Аспарухова и Кубратова България и затова страната на българите стига чак до сарматите и Иверия.

Е, ясно, ето защо сме описани дунавските и приднепровски българи в една обща колона, като "булгхари". А "улахите" в този ред на мисли са си същите "волжки българи" /в общия смисъл на думата, включая включените в общата им държавност местни, место разнородни племена и етноси/.

Вероято е описана обстановката към ІХ-Х век. Във времената на приемане на христианство и мюсюлманство в западната и източната част на древната България, което допълнително ги отдалечава една от друга. Ето защо от едната страна са "булгхари" /дунавски и приднепровски/, от друга "улахите" /волжки българи/.

[Aspandiat]

А "улахите" в този ред на мисли са си същите "волжки българи" /в общия смисъл на думата, включая включените в общата им държавност местни, место разнородни племена и етноси/.

Вероято е описана обстановката към ІХ-Х век. Във времената на приемане на христианство и мюсюлманство в западната и източната част на древната България, което допълнително ги отдалечава една от друга. Ето защо от едната страна са "булгхари" /дунавски и приднепровски/, от друга "улахите" /волжки българи/.

Не, улахите са си баш власите във Влашко и авторът е смесил данни от 1360те години и VІІ век. Ще ти обясня защо. Това, че авторът е писал през 60-не години на ХІV век личи от споменаването на Москва като столица на страната на русите. Московското княжество възниква през управлението на Даниил Александрович (1276–1303), а в 1326 г. митрополитът премества седалището си от град Владимир в Москва. През 1359 г. Дмитрий Константинович, велик княз на Суздал, получава хегемонната титла над руските княжества от татарския хан и се установява в град Владимир. През 1362 г. внукът на Иван Калита княз Дмитрий Донски (1362–1389) връща отново хегемонната позиция в град Москва, за да не я загуби повече. В 1367 г. започва строителството на първия каменен кремъл в Москва. Следователно интересуващият ни пасаж едва ли е добавен към текста на Вардан по-рано от 1367 г.

[RIZAR]

А важния цитат на бл. Йероним за хуните е следният -

"...Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мези, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините ." - ЛИБИ I с. 217 ;

Йероним следва Херодот, който пише в VII книга на своята история - "Фригите, както твърдят македонците , се наричали бриги по времето , когато живеели в Европа ззаедно с македонците, но след като се преместили в Азия заедно със страната сменили и името си на фриги. " - 73 стих и "Преминавайки в Азия (траките) , те били наречени битюни (витини) , както сами твърдят , преди това се наричали стрюмонии и живеели на брега на Стримон. Казват, че били изтласкани от тевкрите и мизите. "

Хуните са споменати през IIв. от Клавдий Птоломей близо до Карпатите.

Маготин смята, че това е късна интерполация, но това не е така, защото виждаме още един тем съвременен автор , да ги ситуира като европейски народ .

[Иванко Тертер]

Не, улахите са си баш власите във Влашко и авторът е смесил данни от 1360те години и VІІ век. Ще ти обясня защо. Това, че авторът е писал през 60-не години на ХІV век личи от споменаването на Москва като столица на страната на русите. Московското княжество възниква през управлението на Даниил Александрович (1276–1303), а в 1326 г. митрополитът премества седалището си от град Владимир в Москва. През 1359 г. Дмитрий Константинович, велик княз на Суздал, получава хегемонната титла над руските княжества от татарския хан и се установява в град Владимир. През 1362 г. внукът на Иван Калита княз Дмитрий Донски (1362–1389) връща отново хегемонната позиция в град Москва, за да не я загуби повече. В 1367 г. започва строителството на първия каменен кремъл в Москва. Следователно интересуващият ни пасаж едва ли е добавен към текста на Вардан по-рано от 1367 г.

Това за Москов е ясно, но не означава че е грешка или объркване, според мен. Би било грешка, да се смята че е грешка на Аревелци, защото би излязло, че българите - Йоан Александър сиреч - граничат със "сарматите" и до "Иберия"!? Няма никаква грешка и не бърка Аревелци. Текстът си е точен. "Улахите" са съседи на Москов, но на юг-изток. Объркването, е че Аревелци е смятал, че и тогава в миналото, както и сега /когато пише/ Москов е столица на ърусите, но това не е така. Столицата на ърусите е бил Киев.

Какво казва източника:

"От онази страна на Дон /Данобар/ е народът на готите, а след това са ърусите". Тук прави лирично отклонение, където малко оплита нещата, като казва - "град Москов е столнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него" - Това наистина е така, но в ср. ХІV в. Москва е столица на ърусите, а улахите - волжките българи-кумани-печенеги, са й съседи от юг-изток. После продължава от там, където бе спрял за да прави отклонение - "след това /след ърусите!/ е народът на булгхарите, който достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези народи са на северо-запад от Армения".

“А после от онази страна на река Данобар е народът на готите, а след това са ърусите. Град Москов е престолнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него. След това е народът на булгхарите, [който] достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези [народи] са на северозапад [от Армения]. ("Ашхарацуйц" на Вардан Аревелци, около 1270 г.)

Описанието е за ситуацията към ІХ-Х век, с леко отклонение в частта столицата на ърусите /Москва/, влизост до която са "улахите". Другия вариант е да се има предвид дошлите "улахи" /печенеги, които са федерати на І БЦ/ и охраняват българската гранична област между Днестър и Днепър /и "рязват главата на Светослав в 972 г./. При този вариант, на който се спирам накрая, смятам разположението е такова:

Дон - Готи - Ъруси /стол. в ХІVв. Москов/ - Пацинаки /"Улахи"-от Улахия, Волжка България, охраняващи севера на І БЦ. Ана Комнина нарича улахите "номаски племена", идеална идентификация за пацинаките/ - Булгхари.

[Aspandiat]

Това за Москов е ясно, но не означава че е грешка или объркване, според мен. Би било грешка, да се смята че е грешка на Аревелци, защото би излязло, че българите - Йоан Александър сиреч - граничат със "сарматите" и до "Иберия"!? Няма никаква грешка и не бърка Аревелци. Текстът си е точен. "Улахите" са съседи на Москов, но на юг-изток. Объркването, е че Аревелци е смятал, че и тогава в миналото, както и сега /когато пише/ Москов е столица на ърусите, но това не е така. Столицата на ърусите е бил Киев.

Какво казва източника:

"От онази страна на Дон /Данобар/ е народът на готите, а след това са ърусите". Тук прави лирично отклонение, където малко оплита нещата, като казва - "град Москов е столнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него" - Това наистина е така, но в ср. ХІV в. Москва е столица на ърусите, а улахите - волжките българи-кумани-печенеги, са й съседи от юг-изток. После продължава от там, където бе спрял за да прави отклонение - "след това /след ърусите!/ е народът на булгхарите, който достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези народи са на северо-запад от Армения".

“А после от онази страна на река Данобар е народът на готите, а след това са ърусите. Град Москов е престолнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него. След това е народът на булгхарите, [който] достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези [народи] са на северозапад [от Армения]. ("Ашхарацуйц" на Вардан Аревелци, около 1270 г.)

Описанието е за ситуацията към ІХ-Х век, с леко отклонение в частта столицата на ърусите /Москва/, влизост до която са "улахите". Другия вариант е да се има предвид дошлите "улахи" /печенеги, които са федерати на І БЦ/ и охраняват българската гранична област между Днестър и Днепър /и "рязват главата на Светослав в 972 г./. При този вариант, на който се спирам накрая, смятам разположението е такова:

Дон - Готи - Ъруси /стол. в ХІVв. Москов/ - Пацинаки /"Улахи"-от Улахия, Волжка България, охраняващи севера на І БЦ. Ана Комнина нарича улахите "номаски племена", идеална идентификация за пацинаките/ - Булгхари.

Ееее, ти съвсем прати всичко в трета глуха.

[Иванко Тертер]

Ееее, ти съвсем прати всичко в трета глуха.

Просто освен, че Булгарите са от "Сарматия до Иберия", което въобще изключва наличие на "готи" и "ъруси", нищо друго не се разбира от неговия пасаж. Това е негов препис на стария "Ашхарацюйс" ли? Ако е така и е запазил старите термини /ако в оригинала има "булгари" и "улахи" отделно/, май излиза, че булгарите са си "автохтонни", а "улахите" са древните им сънароднци, които вървят обратния пък от Имеон към дома, след има-няма хилядолетие.

[Aspandiat]

Просто освен, че Булгарите са от "Сарматия до Иберия", което въобще изключва наличие на "готи" и "ъруси", нищо друго не се разбира от неговия пасаж. Това е негов препис на стария "Ашхарацюйс" ли? Ако е така и е запазил старите термини /ако в оригинала има "булгари" и "улахи" отделно/, май излиза, че булгарите са си "автохтонни", а "улахите" са древните им сънароднци, които вървят обратния пък от Имеон към дома, след има-няма хилядолетие.

Те тези готи са в Крим. Не е препис на стария Ашхарацуйц, различен е, ако и авторът да е ползвал някои данни от онзи от VІІ век.

[Иванко Тертер]

Те тези готи са в Крим. Не е препис на стария Ашхарацуйц, различен е, ако и авторът да е ползвал някои данни от онзи от VІІ век.

Е нали готите са преди ърусите в текста? Ако готите са в Крим, значи ърусите стават западно от Крим, след това нагъчкани улахи, а накрая булгхари - дело са от Сарматия до Иберия.??

[Aspandiat]

Е нали готите са преди ърусите в текста? Ако готите са в Крим, значи ърусите стават западно от Крим, след това нагъчкани улахи, а накрая булгхари - дело са от Сарматия до Иберия.??

Ама ти защо си седнал непременно да локализираш етносите по права линия от изток на запад или обратното?

[natan]

ОК. Виждам, че не желаеш да споделиш същината на "изворите си".

Хайде по т.1 -карта от 4 век от Св. Йероним.

Етнонима "българи" не съществува преди втората четвърт на седми век - образуването чрез сливане на кутургури и оногури в Кубратовата държава.

Въпросната "карта на Св.Йероним" не е оригинал от Vв. , а много късен препис.

Дори не е от 12 в. поради простата причина, че името Bulgaria не би трябвало да бъде изписано с U а с V.

Хайде по т. 2 - Йоан Малала се обоснови за използване на "българи". Чакам също така и по точки 3,4,5,6,7 и 8.

Изработилият въпросната карта точно е прекопирал каквото е пишело на нея. И оригинала е от тези времена в които още не е съяествувало U в латинския. Погледни някоя стела и ми покажи U . Няма ,всичко е с V.

Точността на копировачите се доказва по много начина начина.

( Намерената свещена еврейска книга в скролите от Мъртво море бе с абсолютния брой думи и знаци на страница както и модерен текст-копие съхранявано и използвано за служби в Канада.)

Но тъй като става въпрос за карта доказателството е тази т.нар. Певтингерова карта ,на която българите са дадени с името им известно тогава беллегерри. На нея фигурира един град който е открит за съвременната наука в 19 век-Помпей.Или копировачите съвестно и чиннопреклонно като Чудомиров герой са си изпълнявали поставените задължения.

Или и двете карти отразяват точно това което е било в оригинала от 4 вел- българи ,там където са посочени и от Равенския хронограф ,изработен по тях в шести.

[Aspandiat]

Етнонима "българи" не съществува преди втората четвърт на седми век - образуването чрез сливане на кутургури и оногури в Кубратовата държава.

И как можеш да обосновеш това твое твърдение? Питам те съвсем сериозно. Най-лесно да опонираш на другите, но извинявай, не съм видял досега от тебе пост "за". Всичките са "против". Ще бъда съвсем ясен - досега не съм прочел от теб стойностен пост, в който да се казва: "Мисля така, защото така и така" или "не си прав, защото така и така".

[RIZAR]

Той не мяма сили да се разграничи от научния си ментор ... не помниш в една твоя тема , професора твърдеше ,че до VIIв. нямало ''прабългари'' .

[Eньо]

И как можеш да обосновеш това твое твърдение?

Това е форум за история. Вземи и прочети какво пишат изворите.

Етноним "българи" (Βονλγαροι) няма преди втората четвърт на 7 век (до образуването на новия каганат начело с Кубрат от отцепилите се от Аварския каганат кланове кутригури и утигури).

Преди това навсякъде се говори за хуни, кутригури и утигури. Но ти не си виновен, че не знаеш това, виновни са тези български автори псевдоисторици, които заменят в преводи хуни, кутригури и утигури със "българи" вероятно със патриотична цел.

Πάλαι μὲν Οὔννων, τῶν τότε Κιμμερίων καλουμένων, πολύς τις ὅμιλος τὰ χωρία ταῦτα ἐνέμοντο, ὧν ἄρτι ἐμνήσθην, βασιλεύς τε εἷς ἅπασιν ἐφειστήκει. καί ποτέ τις αὐτῶν τὴν ἀρχὴν ἔσχεν, ᾧ δὴ παῖδες ἐγένοντο δύο, ἅτερος μὲν Οὐτιγοὺρ ὄνομα, Κουτριγοὺρ δὲ ὁ ἕτερος. οἵπερ, ἐπειδὴ αὐτοῖν ὁ πατὴρ τὸν βίον συνεμετρήσατο, τήν τε ἀρχὴν ἄμφω ἐν σφίσιν αὐτοῖς διεδάσαντο καὶ τὴν ἐπωνυμίαν τοῖς ἀρχομένοις αὐτοῖς ἔδοσαν. οἱ μὲν γὰρ Οὐτίγουροι, οἱ δὲ Κουτρίγουροι καὶ ἐς ἐμὲ ὀνομάζονται. οὗτοι μὲν ἅπαντες τῇδε ᾤκηντο, κοινὰ μὲν τὰ ἐπιτηδεύματα ξύμπαντα ἔχοντες, οὐκ ἐπιμιγνύμενοι δὲ ἀνθρώποις, οἳ δὴ τῆς τε Λίμνης καὶ τῆς ἐνθένδε ἐκροῆς ἐς τὰ ἐπὶ θάτερα ἵδρυντο, ἐπεὶ οὔτε διέβαινόν ποτε τὰ ὕδατα ταῦτα οὔτε διαβατὰ εἶναι ὑπώπτευον, πρὸς τὰ εὐκολώτατα περίφοβοι ὄντες, τῷ μηδὲ ἀποπειράσασθαι αὐτῶν πώποτε, ἀλλ’ ἀμελέτητοι τῆς διαβάσεως παντάπασιν εἶναι.

Procopii Caesariensis, Opera omnia, vol. II: De bellis libris VIII.5.1 5

[natan]

Eньо,

Току що ти доказах,че адвокатското ти твърдение,че "Етноним "българи" (Βονλγαροι) няма преди втората четвърт на 7 век (до образуването на новия каганат начело с Кубрат от отцепилите се от Аварския каганат кланове кутригури и утигури) основаващо се на факта,че няма оригинален намерем документ създаден преди въпросното време,втората четвърт на 7 век ,вече не е меродавен.

На Певтингеровата карта преписвачът от 1275 г, а и всички последващи Ортелиус включително много съвестно си преписват документа и на него е написано името на българите,беллегерри,така както е било и е звучало преди латинския да се в(б)улгаризира.

Доказателството за това е наличието на Помпей открит в 19 век.Или този документ отразява вярно съдържание от поне времето в което е съществувал Помпей,което е далеч преди втората четвърт на 7 век .

А пък в документа в който се споменава българи от втората четвърт на 7 век ,те не са дадени като етноним.В Равенския хронограф ясно и точно ти е указано че не идват уногундури или савири,кутригури ,а че в Тракия,Мизия и Македония са хора които сега (втората четвърт на 7 век ) се наричат българи и те идват от по горната Скития. За да се посочва в Равенския ,че са напълнили Тракия,Мизия и Македония във втората четвърт на 7 век тези хора очевидно не са утригури,оногундури,котраги дошли след 681 г.Последните изброени само са се вляли в голямото семейство на "българите" така както е описан и алгоритъма в Равенския и потвърждават написаното по рано от него,а именно ,че от Скития по причина идват хората населили изброените провинции и наричани българи.

[Eньо]

Eньо,

Току що ти доказах,че адвокатското ти твърдение,че "Етноним "българи" (Βονλγαροι) няма преди втората четвърт на 7 век (до образуването на новия каганат начело с Кубрат от отцепилите се от Аварския каганат кланове кутригури и утигури) основаващо се на факта,че няма оригинален намерем документ създаден преди въпросното време,втората четвърт на 7 век, вече не е меродавен.

На Певтингеровата карта преписвачът от 1275 г, а и всички последващи Ортелиус включително много съвестно си преписват документа и на него е написано името на българите,беллегерри ...

Много ясно е защо в преписи от края на 13 в. може да се вмъква "българи" или "България". По това време владетел на българите вече е свинаря Ивайло - Лахана.

Но тъй като става въпрос за седми век ето какво казват изворите:

"Когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища (на империята). Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха жертва кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце, че почитаха тварите, вместо техния творец."

[Иванко Тертер]

Ама ти защо си седнал непременно да локализираш етносите по права линия от изток на запад или обратното?

А как са изброени тогава? Хаотично без някаква логична последователност ли?

Има и друго. Ако приемем, че изброяването е от изток към запад се получава точно съвпадение за народностния състав на тези земи описвани в латински /папски/ източници. Това към ср. ХІV в. и какво имаме:

р. Днепър - Готи /Крим/ - Рутени /Ъруси, ок. р. Днестър// - Блахи /Влахи, р. Прут-Карпати-Дунав/ - Българи /от Сарматия до Иберия??/ - да не би изброените готи-ъруси-блахи, да са известни с общото старо име "Българи" /Паисий казва, че ни бъркали с готите/ от Сарматия до Иберия и за това да е споменал така Аревелци??

Сега да видим какви данни за преселване на "Блахи" /Влахи/ има в източниците от епохата. От преки свдетели на процесите - политически и демографски.

Роджър Бейкън /ср. ХІІІ в., OPUS MAJUS/

- “Next to the land of the Pascatyr live the Balchi [Vlachs?], from Balchia Major; these Balchi entered the land of Assani between Constantinople [to the east] and Bulgaria and Hungaria Minor.

превод:

от Велика Влахия /Blachia/-южно от Паскатир са дошли тези влахи, които сега /бел. ХІІІв./ са в земите на Асеня при Константинопол.

Значи в държавата на Асен І /или Йоан Асен ІІ/ към ХІІІ в. има дошли и населени влахи от Велика Влахия до Паскатир. Държавата на Асен е между Унгария и Константинопол, т.е. географски от Карпатите до Адрианопол. Пита се:

Тези влахи какво представляват? От кой континент идват - от Рим или Азия? На какъв език говорят? В какви отношения са с българските царе? Какъв е поминъкът им /А.Комнина ги нарича номадски племена/? Каква е военната им функция в отношенията с българските царе? Предвид тази им военна-служебна функция титлата на водачите им "воевода" ли е? В крайна сметка това са куманите или печенеги от Средна Азия, традиционни съратници на Асеневци /възможна брънка от едното родителско коляно от тях/ и съюзници на ІІ БЦ или са наследници на Траян говорещи ромъна лингва и идващи от Рим?? За да се отговори дали са пъвите от Средна Азия или вторите от Рим, най-напред трябва да се отговори къде е Башкирия /Паскатир/ откъдето те са дошли в земите на Асен!

Башкирия е в Средна Азия или Башкирия е на Апенинския полуостров в Европа??!

[Eньо]

Тези влахи какво представляват?

Тези, които враговете им ги наричат на подбив "влахи" са романизирани траки, които въпреки опустошенията които нанасят на земите им варварските племена и съдбата им да живеят без възможност да изградят своя държавност в продължение на векове все пак са успели да оцелеят и все още ги има от двата бряга на Дунав.

[Иванко Тертер]

Тези, които враговете им ги наричат на подбив "влахи" са романизирани траки, които въпреки опустошенията които нанасят на земите им варварските племена и съдбата им да живеят без възможност да изградят своя държавност в продължение на векове все пак са успели да оцелеят и все още ги има от двата бряга на Дунав.

Имаш предвид нероманизираните траки са "влахи", а езикът им е "влахико" /Български или църковнославянски/. Това са чужденците, неримляни и нероманизирани. Тези от траките, които се романизират /през вековете/, си викат и им викат "романи" /ромеи или римляни"/ при все, че са с произход "влахи". Езикът им е латински, но тъй като им е трудно да го усвоят, са го говорили доста развален. Лъв Дякон се хванал главата и се жалва, че откакто дошли българите, развалили хубавия латински. Но, това не е по същество. Да се върнем към сухите източници, давани горе, което е темата ни.

[Aspandiat]

Това е форум за история. Вземи и прочети какво пишат изворите.

Етноним "българи" (Βονλγαροι) няма преди втората четвърт на 7 век (до образуването на новия каганат начело с Кубрат от отцепилите се от Аварския каганат кланове кутригури и утигури).

Преди това навсякъде се говори за хуни, кутригури и утигури. Но ти не си виновен, че не знаеш това, виновни са тези български автори псевдоисторици, които заменят в преводи хуни, кутригури и утигури със "българи" вероятно със патриотична цел.

Хубаво препоръчваш да се четат изворите. Ако тези не си ги чувал, препоръчвам ти да почнеш от тях и после да говориш глупости. Давам ти и страничките, че да не се мориш да ги търсиш:

Около 480 г.

“Съюзът между двамата Теодориховци отново безпокоял ромейската държава, тъй като те опустошавали тракийските градове. По тази причина Зенон бил принуден да повика за пръв път българите за съюзници”. (Ioannis Antiocheni. Excerpta de Insidiis. ГИБИ 3. С., 1960, с. 32)

Около 490 г.“

Докато това ставало [докато остготският крал Теодорих воювал срещу Одоакър в Италия] в Италия, българите жестоко опустошавали цяла Тракия”. (Pauli Diaconi. Historia Romana. ЛИБИ 1. С., 1958, с. 410)

Около 501-502 г.

“Когато уреждаха там управлението, Гърция (т.е. Византия) прояви враждебност поради намесата на федерата Мундо, като привличаше за защитата си своите българи, с които заплашва при военни сблъсквания като с преден укрепен пост. Тогава Мундо, преди да беше научил, че защитниците замислят сражение, видя, че го започват за своя сметка, и затова сметна, че ще бъде достатъчно защитен ако твоите (на Теодорих, командвани от Пиция) кохорти узнаят в какво затруднение се намира самият той, та повери на бързи вестители истината за опасното си положение. А Пиция, щом съзря отдалеч буйната българска младеж, подсили пламенния устрем на своите младежи с още по-пламенни слова... Бойни сигнали смениха тези слова. Тогава, както обикновено черният облак загърмява, а къщите заскърцват от развилнялата се буря, така стремглаво се хвърлиха веднага едни срещу други бойците. Дълго време изходът на сражението се колеба върху несигурните везни на победата, понеже и двете страни проявиха еднакво ожесточение в битката. Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало във време на сражение. И готите и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че виждат всред човешкия род противник равен на себе си... Обърнат бе в бягство българският народ, и с това, че се спаси, бе наказан по-тежко... Боже, небесни съднико, умножи дадените в изобилие дарове! Те, които никога не се съмняваха в победата си и на които се учудваше светът, сега се оттеглят, след като загубиха бойните си знамена, и смутени от това, че са оцелели, се провикват, че са много по-щастливи от ония, на които се бе паднало да загинат. Защо да припомняме избиването на войниците и позорното оттегляне на вожда Сабиниан, когато нямаме намерение да разказваме, какво се е случило се един незащитен човек, след като е била отстранена военната му защита... Между това римското царство (т.е. остготска Италия) си възвърна своите граници, ти заповядваш сега на сирмийците по обичая на древните императори. Тези, които досега владееха наши земи, вече не са сигурни за своите поради съседството си с тебе”. (Magni Felicis Ennodi. Panegyricus Regi Theodorico. ЛИБИ 1. С., 1958, с. 301–302)

540 г.

“През тази година преминал на страната ромеите синът на Гиесм, Мундо, който произхождал по род от гепидите и който след смъртта на баща си бил отишъл при Рига, негов вуйчо по майка, цар на Сирмиум. Като научил това, Теодорих, кралят на Рим, изпратил да го повикат. Мундо се съгласил, отишъл при него и станал негов съюзник.

След смъртта на Теодорих той отишъл при река Дунав и помолил император Юстиниян да бъде под негова власт. След това Мундо отишъл в Константинопол. Императорът го почел богато заедно със сина му, направил го военачалник на Илирик и го отпратил. При пристигането му в Илирик излезли българите в голямо множество, а той потеглил срещу тях и избил всички... И настанал дълбок мир в Тракия, понеже хуните вече не се осмелявали да преминават Дунава. Пленените българи императорът изпратил в Армения и Лазика и ги включил във войсковите отряди” (Theophanis Confesoris. Chronographia. ГИБИ 3. С., 1960, с. 238)