Руско-Ирански войни

[Warlord]

От началото на 18 в. Руската империя започва да проявява интерес към кавказките владения на Иран и южното каспийско крайбрежие. През 1722 Петър І организира поход, с който руските войски превземат прикаспийските провинции на Иран с градовете Баку, Астрабад, Решт и Дербент, чиито владетели практически не се подчинявали на шаха в Техеран. Около 7 години след Петър І неговите приемници постепенно се отказват от персийските кампании.

Руската експанзия към Персия се възобновява чак в края на 18 в., след персийското нашествие в Грузия и разграбването на Тифлис (Тбилиси) през 1795. В отговор на това на 10 май 1796 руските войски превземат Дербент, а впоследствие и Баку. В края на годината руският император Павел І заповядва нахлуване на руските войски от Грузия в Иран. Бойните действия се развиват паралелно с войната против Османската импария, която също се явява враг и конкурент на Персия.

Руско-Ирански войни (1804-1813)

През 1804 руските войски навлизат в Ереван, васално на Иран ханство и разбиват персийската кавалерия на Сюлейман-хан при крепостта Гумри. На 2 юли при Ечмиядзинския манастир руската армия на ген. Цицианов дава сражение на 20 000 персийска войска командвана от сина на шаха Аббас Мирза и на 16 юли обсажда Ереван. Аббас Мирза прави опити да изтласка русите от града по време на обсадата, но е отбит. На 2 септ. Обаче персите унищожават Тифлиския полк и това поражение, както и недостигът на продоволствие и барут заставят ген. Цицианов да снеме обсадата на Ереван.

На следващата година Аббас Мирза и Баба-хан се придвижват към Тифлис, но пътят им е преграден от руски отряди. На 9 юли при река Загам Аббас Мирза търпи тежко поражение от отряда на полк. Карягин и се отказва от похода към Грузия. До края на годината ген. Цицианов успява да присъедини и Ширванското ханство към Руската импария, след което се насочва към Баку. На 20 февр. 1806 обаче е предателски убит по време на преговори от бакинския хан Хюсеин Кули-хан. В суматохата след това руските войски се организират да превземат Баку с щурм, но са отбити.

След убийството на Цицианов започват антируски бунтове в новоприсъединените земи. В тяхна помощ Аббас Мирза изпраща 20 000 войска, която обаче била разгромена в Ханашипското дефиле от ген. Неболсин.

В началото на ноем. Въстанието е смазано от заменилия Цицианов граф Гудович земите около Дебрент и Баку бързо се връщат в руски ръце.

През 1807 бойните действия на руските войски в Кавказ са съсредоточени предимно срещу османските турци, докато на персийския фронт настъпва затишие.

На 15 септ. 1808 Гудович предприема настъпление към Ереван и го обсажда, но след неуспешен щурм и липса на обсадна артилерия е принуден да се оттегли.

На 28 септ. 1809 последва ирански контраудар, в резултат на който персийците овладяват крепостта Ленкоран.

Военните действия не спират и през следващите години водейки се с променлив успех, като паралелно с това има сблъсъци и между турски и руски части на запад. През това време руските войски често се сблъскват и с партизанските движения на местните азербайджански племена и мюсюлманските народности в Северен Кавказ, от които понасят големи загуби както при боевете така и от различни болести.

Прелом настъпва през 1810, когато на 29 юни когато отрядът на полк. Котляревски овладял крепостта Мигри и излизайки на брега на Аракс разбил авангарда на армията на Аббас Мирза. Иранските войски отново се опитват да навлезнат в Грузия, в същото време войската на Исмаил-хан е разгромена при крепостта Ахалкалак и няколко хиляди иранци заедно с пълковоеца си падат в плен.

На 26 септ. Конницата на Аббас Мирза претърпява поражение от отряда на Котляревски. Същият този отряд непосредствено след това предприема внезапен удар по крепостта Ахалкалак, превзема я и пленява турския гарнизон вътре.

1811 преминава в относително затишие.

През 1812 Аббас Мирза се възползва от отвличането на руските сили от района покрай Наполеоновите войни и овладява Ланкоран. Но малко след това претърпява две поражения от отряда на Котляревски, който още през ян. 1813 щурмува Ланкоран и си го връща обратно, но по време на щурма генералът е тежко ранен и принуден да изостави военната си служба.

В Иранския двор обаче преценяват, че ресурсът и интересът им към тази война е изчерпан и започват мирни преговори завършили с Гюлистанския договор според който към Русия са присъединени Карабахското, Гянджинското, Ширванското, Шекинското, Дербентското, Кубанското и Талишкото ханство.

Редактирано Декември 6, 2008 от Warlord

[Warlord]

Руско-Иранска война (1826-1828)

През юли 1826 се разпалва нова Руско-персийска война. На 6 авг. крепостта Шуша е обсадена от Аббас Мирза с 18 000 войска. На помощ на обсадения гарнизон главнокомандващия Кавказката армия ген. Ермолов изпраща 8 000 отряд на полк. В.Г.Мадатов, който успява да изтласка иранските сили. След това той се присъединява към силите на ген. Паскевич и на 25 септ. те разбиват войската на Аббас Мирза принуждавайки я да отстъпи към границата.

На 19 окт. отрядът на полк. Мищенко превзема Стари Шемах, а на 31 окт. армията на Ермолов влиза в Нуха.

През 1827 Ермолов бил заменен на поста си от Паскевич, който веднага активира наново бойните действия против Иран. На 25 апр. Отрядът на ген. Банкендорф превзема Ечмиядзин, а на 5 май обсажда Ереван. На 8 юли Паскевич превзема Нахичеван с основните сили. На 17 юли кавалерията на Аббас Мирза е победена при Джеван Булак, а два дни след това капитулира иранската крепост Аббас Абад.

През втората половина на август Аббас Мирза опитва да си върне Ечмиядзин, за да лиши врага от база за по-далечни настъпления. Но търпи неуспех срещу ген. Красовски край селището Аштарак.

В последствие Паскевич достига Ереван и го превзема на 22 окт. 4 дни по-късно отрядът на ген. Еристов достига чак до Тебриз и го превзима без бой, където му се предава великият везир на Персия Аллаяр-хан.

Започват мирни преговори, които са прекъснати от иранския шах през ян. 1828. Руските войски в района бързо се активират и превземат Урмия (27 ян.) и Ардебил (6 февр.), като по този начин в кратко време целия Азербайджан попада под техен контрол и на шахът не остава нищо друго освен да сключи окончателното примирие. На 22 февр. 1828 е подписан Туркманчайския договор, според който в състава на Руската империя влизат Ереванското и Нахичеванското ханство, а руско-иранската граница минава по река Аракс.

По официални данни загубите на руснаците през войната 1826-1828 са 1530 убити. Достоверни данни за загубите на персите няма, но според тогавашните оценки превишават руските неколкократно. Както и през войната от 1804-1813 жертвите на различни болести превишават неколкократно дадените в бой жертви.

Руската победа в тези войни се дължи на по-високата боеспособност на нейната армия по-добрата организация на снабдяването на войските.

След 1829 Иран постепенно се превръща в страна икономически зависима от Британската и Руската империя.

[КГ125]

Руското настъпление на Изток винаги е оставало в страни от вниманието на историците, а в него има интересни моменти. Продължавай!

[Warlord]

Ами повече военни конфликти между двете държави няма, след разпадът на колониалната система в новата геополитическа ситуация се оказа, че е по-изгодно двете страни да бъдат съюзници.

Иначе Руската експанзия на изток действително е интересна тема, мислил съм да пиша нещо за колонизацията на Сибир или Туркестан, но за съжаление наистина е доста непопулярен и неизследван момент от историята, дори и сред руските историци

[Last roman]

Иначе Руската експанзия на изток действително е интересна тема, мислил съм да пиша нещо за колонизацията на Сибир или Туркестан, но за съжаление наистина е доста непопулярен и неизследван момент от историята, дори и сред руските историци

Голями стълкновения и войни на изток не е имало. Руската експанзия и колонизация сред племената в Сибир протичала в повечето случаи по мирен път и с формално подчинение. Срещу някакъв данък от кожи и покръстване сибиряците ставали граждани на една мултиетническа империя и получавали достъп до благата на цивилизацията. Е изключение правели чукчите, ама за тях си има отделна тема.