Българската аристокрация през IX век - политическа роля и етнолингвистични процеси в контекста на формирането на българската народност

[Хърс Златния]

Предлагам тази тема по идея на г-н Щърбов.

Намирам, че така формулирана, темата засяга важни и неизяснени моменти от историята на българския народ.

Моля за Вашето мнение по предложения за дискусия въпрос.

Редактирано Декември 16, 2008 от ISTORIK

[ISTORIK]

IX век е отдалечен твърде много от XIX век. Затова промених леко заглавието на темата и то от "...съвременната българска нация" стана "...българската народност".

Мисля, че така е по-коректно зададена темата.

Сега, ако искате да коментираме прехода от народност в нация, това, според мен, би било по-коректно да стане в друга (нова) тема. И, разбира се - в друг раздел на историческата част на форума.

Пожелавам ви приятни дискусии в тази тема!

И да не се карате, ей!

Редактирано Декември 16, 2008 от ISTORIK

[resavsky]

Какво разбирате под "етнолингвитсични процеси" - смяна на прабългарската аристокрация със славянска?Докажете първо че в България е имало такова животно "славянска аристокрация".

[Хърс Златния]

Какво разбирате под "етнолингвитсични процеси" - смяна на прабългарската аристокрация със славянска?Докажете първо че в България е имало такова животно "славянска аристокрация".

Вероятно точността на термина “етнолингвистичен” в този случай може да оспорена. Но не това е най-важното. С него обозначих процесите на плавна и закономерна славянизация (етническа и езикова) на древната българска аристокрация. Древният индоевропейски прабългарски език (близък до тохарски, кушански?) постепенно излиза от употреба. Става дума за процеси, които имат дълга предистория и през 9 век виждаме само техния краен резултат.

Тези процеси в етническо и езиково отношение не са уникални. Наблюдаваме ги и в още две от най-големите и динамични европейски държави – Франкската империя и Киевска Рус.

Във Франкската империя изначалната франкска (германска) аристокрация се латинизира. При Карл Велики процесите вече са значително напреднали. Неграмотният император (един от символите на обединена Европа?!) си признава, че разговарял на немски само с конете си. Постепенно цялата аристокрация на Западната Франска империя и обикновеното франско население се латинизират. Това става в областите, където преобладава латиноезично население. В резултат получаваме днешните французи.

В Киевска Рус аристокрацията, състояща се от варяги (скандинавци) постепенно се славянизира, като процесите едно към едно повтарят тези в средновековна България. Първоначално виждаме употреба на двойни имена – скандинавски и славянски (в България древнобългарски и славянски), после намираме следи от смесени култове (погребения и др.) и накрая виждаме тотална смяна на езика с пълна доминация на славянски (в Киевска Рус – древноруски, в България - старобългарски).

За наличието на българска славянска аристокрация през 9 век (и то в началото на 9 век!) ясно споменават византийските източници (Теофан). Известно е, че след победата на Крум над Никифор (811 г.) кан Крум, отбелязвайки този успех, пирува със своите славянски велможи и при това вдига наздравица с “онази” чаша.

[resavsky]

Тези славянски велможи с които пирува Крум са едни наемници които той ангажира срещу пари в най-критичния момент на войната.Така че тези славяни със сигурност не са български поданици.за разлика от аварите които са под власста на Крум и за тях не става въпрос че са наети срещу заплащане.

[RIZAR]

Златен Хърс ,

Най-големите ПАНХАНТЮРКИСТИ ,признават дори от редовете на сайтх /идва от райх ,защото там панхантурските фашисти са на мода / ПРИЗНАВАТ ,ЧЕ ХУНИТЕ /,Т. Е. НАЙ-ТЮРКИТЕ ,СА СЕ ОМЕСИЛИ ОЩЕ СЛЕД 376 ГОД . СЪС СЛАВЯНИТЕ !!!!!!!!!!!

НЕ ВЯРВАТЕ ЛИ ,АМИ ЕТО ---

проф. Добрев

редовен

Регистриран: Oct 2008

Местоположение: София

Мнения: 50

Първите контакти на прабългарите със славяните са от 376 г., когато под ръководството на хан Баламир те преминават Керченския пролив и напредвайки през Крим, разгромяват околните готи; подчиняват и приобщават местните алански племена, а се вклинват и разцепват на две тамошните славянски племена, с което като цяло се поставя началото и на прабългарско-славянските етнолингвистични контакти и взаимодействия.

Нов етап и много по-високо ниво на развитие обаче тези контакти и взаимодействия отбелязват по време на прабългарски доминантната Западнохунска Империя на хан Атила-Авитохол, която се простира от Урал до Рейн от изток на запад и от Балтийско море до Стара планина от север на юг.

В границите на тази империя остават всички без изключение славянски племена, които към края на V в. вече са разпределени и обособени в известните три групи на източни, западни и южни, с тази особеност, че Карпатите са заети предимно от южни славяни, особено добре видно в унгарската и румънската топонимия, докато немалък брой прабългарски племена се разпростират до горния край на Карпатите на север, Среден Дунав на запад и Стара планина на юг.

Следователно още от тогава прабългари и славяни пребивават върху съседни и дори и върху едни и същи територии; те общуват под някаква форма и начин и на дадено социално-културно ниво, което напълно естествено предполага и наличието и сред едните, и сред другите на двуезични индивиди, които в определени случаи играят ролята и на преводачи.

А ВАС НЕ ВИ Е СРАМ ДА ГОВОРИТЕ ,ЧЕ БЪЛГАРИ И СЛАВЯНИ СЛЕД 500 ГОДИНИ ОЩЕ НЕ СЕ ПОЗНАВАТ!!!!!!

СТИГА С ТАЯ ЗОМБАРЩИНА !!!!!!!!!!!!!! ПИСНА МИ !!!!!!!!!!!!!!!!!!

ТО не беше автохтонство не беше - албанците , ръмънците ,гърците и т.н.

Знае ли някой ,че УНГАРЦИТЕ говорят вече ,че са и те АВТОХТОНЦИ , А НА ТЯХ САМО ВРЕМЕННО НАПАДНАЛИ НЯКАКВА ТюРКСКА ГРУПА ,КОЯТО СЪЗДАЛ ДЪРЖАВАТА ИМ ????

САМО ТЮРКСКИТЕ МАРСИАНСКИ БЪЛГАРИ паднали от плутон , вие хващайте за Плутон ,аз съм си потомък на траките ,т.е българите !!!!!!!

"СТРАВА "

НАЙ-ЧИСТАТА ХУНСКА ДУМА не беше ли тази ???

И значи поробените славянчета плачели за поробителя си Атила .

Вървете ......... с измислените си ханотурски удурми !!!!!!!!!!!!

[RIZAR]

Никола Църцаров

Колко народа покръства Борис

Периодът на християнизация на България е разглеждан като един от най-значимите в

българската средновековна история. Според почти всички изследователи на тази тема,

българското общество било разделено на “славяни и прабългари, обособени и по

религиозен признак”.

Разглеждайки етногенезиса на българите, редица историци прокарват идеята за

малкото тюркоезични (напоследък ираноезични) българи, разположени в североизточна

България, и морето от славяни. Според известния археолог Рашо Рашев “племето

българи е съставка от три етно-езикови групи – иранска, угорска и тюркска”1.

Веселин Бешевлиев изказва предположението:

“Българите са били може би обединение от различни тюркски племена, които са

възприели името на управляващото племе, както това често се е случвало с други

тюркски или сродни племена в огромната централна Азия и както е случаят с

днешното название българи, което българските славяни са наследили от

управляващото ги някога тюркоезично племе”2.

Бележитият български филолог Стефан Младенов направо извежда етнонима “българи”

от турско-татарската дума “буламач” (bulgamak)3. Според него “bulgar” означава

“мелез”.

След като вече приемат за сигурно наличието на поне два отделни етноса в рамките на

“славянобългарската държава”, изследователите започват да си измислят

несъществуващи религии (тангризъм) и титли (хан), безсмислени термини (прабългари)

и др. Водят се спорове дали славяните били подчинени от прабългарите или били

съюзници. Изказват се различни становища по въпроса дали славяните са били по

развити от прабългарите, или обратното.

Видният проф. д-р Георги Бакалов е на мнение, че “да се отстоява и в бъдеще тезата

за еднаквия стадий на културно-историческо развитие на славяни и българи в мига на

историческата им среща през втората половина на VII век е просто несъстоятелно”4.

Именити историци пишат книги с гръмки заглавия от типа “Българите - цивилизатори

на славянския свят”5.

Акад. Димитър Ангелов смята, че “до покръстването през 865 г. славяни и

прабългари, макар и да се били значително сближили помежду си, все пак се

отличавали едни от други поради различията в религиозните си разбирания и

свързаните с тях обреди, обичаи и традиции.”6 Много наши историци, разглеждайки

този въпрос, говорят за нуждата от “културна консолидация, която по естествен път да

заличи различията между двата етноса”. Смята се, че “докъм края на IX в. се запазва

относително самостоятелното развитие на славяни и прабългари”.7

Накратко – в българската историография е здраво вкоренено схващането, че по време

на покръстването в България са живели два отделни етноса – славяни и (пра)българи.

Тези твърдения изглеждат странни, когато се сравнят с писмените сведения от този

период. Всички те говорят за един народ на територията на България. Ще се спра първо

на домашните извори, които са най-важни за разглеждания проблем.

По-важни домашни писмени извори за покръстването

1. Старобългарски разказ за покръстването8

Този паметник е много ценен, тъй като е от малкото, които представят българската

версия за покръстването. Започва така:

Как и по какъв начин българите станаха християни, ще бъде разказано накратко

тук.

2.Чудото на св. Георги с българина9

Старобългарският разказ е написан през X в. и ни дава ценна информация за

покръстването. Авторът казва:

Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето

кръщение през тия години чрез своя избраник, княз Борис, наречен в светото

кръщение Михаил.

3. Синодика на цар Борил10

Начало на българските царе: на Бориса, първия български цар, наречен в своето

кръщение Михаил, който приведе българския род към благоразумие чрез своето

кръщение, вечна памет.

В домашните извори се говори за покръстване само на един народ.

По-важни чужди писмени извори за покръстването

1. Отговорите на папа Николай I до запитванията на българите11

Един от най-интересните чужди извори за българската история през IX в. Писан е от

папския секретар Анастасий Библиотекар по заръка на папа Николай I. Те всъщност са

106 отговора на 115-те въпроса, зададени от новопокръстения княз на българите Борис

I. Самите отговори повтарят въпросите, така че разбираме какво е искал да узнае Борис.

17. И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра

и как сте накарали да се покръсти целия ви народ...

Акад. Димитър Ангелов пише по въпроса следното:

“Никъде в своите ‘Отговори’ папа Николай не говори отделно за “славяни” и

“прабългари” като носители на верски и битови особености, но винаги като че ли има

пред вид едно единно по характера на своята материална и духовна култура

население.”12

2. Писмо на патриарх Фотий до княз Борис I13

Патриарх Фотий е сред най-видните византийски енциклопедисти през IX в.,

изключително ерудиран човек. Един от инициаторите за покръстването на българите.

Пише следното в писмото си до Борис:

Но дано Бог, Който те е украсил с тия подвизи и те подкрепя досега в тях, да те

поддържа и съхранява до края на живота ти в същите и по-големи добродетели,

за да бъдеш и за управлявания от богохранимата ти власт народ добър и

незабравим пример за поука, на всички други народи повод за спасение, обръщение и

избавление, а за нас, смирените, вечна похвала.

3. Окръжно послание на Фотий от 867г.14

За българите пише следното:

Но и българите, народ варварски и христоненавистен...

Нямаше още две години, откак тоя народ беше захванал да почита християнската

вяра...

4. Латиноезични извори, в които се откриват данни за процеса на християнизация

Това са Бертински и Фулденски анали, хрониките на Регино и Анастасий Библиотекар15

и др. Както българските, така и византийските говорят за покръстване на един народ.

Археологически паметници за покръстването

1. Каменен надпис от село Балши16

Надписът е изсечен върху колона, намерена близо до албанското село Балши по време

на Първата световна война, докато австрийски войници правели окопи.

Текстът гласи:

...[покръсти се от Бога владетелят на българите] Борис, преименуван Михаил, с

дадения нему народ в годината 6347 [866]

Надписът е поставен за да съобщи “за преминаването и приобщаването на народа към

Христа”, както разбираме от глава 9 на “Кратко житие на св. Климент Охридски”,

написано от Димитър Хоматиан17. В този изключително ценен археологически

паметник, поставен по нареждане на самия Борис, се говори за покръстване само на

един народ. Това отбелязва и Петър Ангелов18.

2. Латински надпис, намерен в Преслав19

През понтификата на блаженопаметния папа Николай I в десетата година, в

името на всемогъщия Борис е осветена тази черква в присъствието на княза на

българите Борис с целия му клир и народ.

3. Печат на княз Борис I20 :

Лице: Богородице, помагай на Михаил, владетел на България

Опако: Господи, помагай на Михаил, владетел на България

4. Печат на Георги монах и синкел български – олово, последна четвърт на IX в.21

Открит в м. Селище. Надписът гласи:

Геωргιу чрьньцю и сункелу блъгарск[ому]

5. Печат на Георги, архиепископ на България

Има ли разлика между “словене” и “блъгаре” ?

Известно е, че в най-важните старобългарски сведения за покръстването и създаването

на глаголицата и кирилицата често се говори за “словене”. По-долу ще покажа, че през

IX в. и след това под “словене” не се разбира нещо отделно от “блъгаре”. Всъщност

българите са възприемани като един от славянските народи чак до края на XVIII в.,

когато немските учени Шльоцер22, Тунман23 и Енгел24 изказват предположение, че

българите са от турски или татарски произход. През XVIII в. Паисий пише в “История

слoвeноболгарская” следното:

От всего словенского народа наи-славни били болгари, прво се они царове нарекли, прво

они патриарха имели, прво се они крстили, наи-боле земла они освоили. Тако от свего

народа славенкаго наи-силни и чесни били и први свети славенски от болгарски род и

язик просиял, како за то по реду све в сию историю написах.25

Разглеждайки въпроса за наличието или липсата на разлика между “блъгаре” и

“словене”, важно е да се имат предвид думите, означаващи “народ” в старобългарските

текстове. На първо място е “язык”. Тази дума се използва със значение и на “народ”, и

на “език”. Най-ясен пример за това е “Краткото житие на Кирил”, където пише:

След това отиде на р. Брегалница и там намери няколко от славянските народи

(языка) покръстени , а които намери непокръстени, той ги кръсти и обърна към

православната вяра и им написа книги на славянски език (словенскым языком)26.

Това двойно значение на думата „язык” безспорно доказва, че щом тези, които пишат

на славянски език, се самоопределят като представители на българския народ, то те

автоматично слагат знак за равенство между българския и славянския народ/език.

Чудесен пример е Йоан Владислав, който твърди, че е родом българин (вж. по-долу).

Тук ще изброя други примери за липсата на дистинкция между “българско” и

“славянско” в писмените извори:

1. Посоченият и по-горе старобългарски разказ “Чудо на св. Георги с българина”.

Главният герой казва, че е от “новопокръстения български народ”.

2. Пространното житие на Климент Охридски, съставено от неизвестен негов ученик

след 916г. и дошло до нас в разширена гръцка редакция. Съставителят на това житие

назовава себе си и своите сънародници с името “българи” (Βούλγαροι), а езика, на който

те говорели и пишели, като език на българите (γλώσση Βουλγάρων). Освен това

Климент е наречен “български светилник” 27.

3. Известната служба в памет на Йоан Рилски, съставена наскоро след неговата смърт,

т.е. след 946 г. Там той е наречен “съгражданин” на българите (Блъгаром

съгражданине).28

4. В “Беседата на презвитер Козма против богомилите” четем, че поп Богомил

проповядвал в “българската земя”.29

5. В “Български апокрифен летопис” авторът твърди, че първият български цар се

наричал Слав30.

6. Известно е, че Константин-Кирил Философ измислил славянската азбука. Само че в

“Разумник”, старобългарски апокриф, широко разпространен сред книжовните българи,

пише следното:

Кой изнамери българската книга? Кирил Философ.31

7. По времето на цар Симеон е съставено едно летописно произведение, озаглавено

“Историкии”. Авторът е Константин Преславски. Тази хроника е написана въз основа

на византийски извори и затова авторът не се е спрял подробно на събитията от нашата

история. Все пак той с гордост е написал за император Никифор, че е убит в България.32

8. В приписката си към старобългарския превод на “Словата на Атанасий

Александрийски против арианите” Тодор Доксов нарича Симеон „княза нашего

блъарьска”. Борис също е наречен „княз блъгарскы”. Добавя също, че той покръстил

българите. Освен това Тодор Доксов твърди, че преводът на Константин Преславски

бил от гръцки на славянски33.

9. В пролога към превода на византийското съчинение “Богословие” (“Небеса”)

преводачът Йоан Екзарх се нарича “ексархомь блъгарскомь”. В същия пролог

писателят възхвалява светия Константин, който начертал “букви за славянските

книги”.34

10. В “Солунската легенда” за живота на Кирил категорично е поставен знак за

равенство между българи и славяни – “иди сред славянските народи, наречени

българи”.35

11. В Наумовото житие от първата половина на X в. се говори за “българска земя” и за

“българи” и същевременно за “славянския народ на Девол”36.

12. В “Кратко Кирилово житие” четем, че Кирил е „родом сын Блъгаринь.37

13. В служба на Кирил в Скопски миней четем – „и книгами блъгарскыми проиде и до

Рима же дошедь”.38

14. В служба на Иван Рилски от XIII в. се казва, че Климент и Наум са пишели на

български и че Иван Рилски бил българин родом39.

15. Византийските извори от IX в. и след това говорят само за българи на територията

на България. Примерите от IX в. са много – хрониката на Георги Монах, житието на

Петър Патрикий, житието на Николай Студит, анонимна хроника, съставена между

848-886, “Клеторологион” на Филотей, съчиненията на цариградския патриарх Фотий40

и др.

16. Ценни източници са и западните летописи, споменаващи българи през ΙΧ в. – т.нар.

“Универсална хроника”, “Делата на Неаполските летописи”, “Кратки лаурисенски

летописи”, “Ситийски летописи”, описанието на т.нар. “Баварски географ”,

“Животоопис на Карл Велики” от Айнхард, “Фулденски летописи”, “Животоопис на

Людовик”, “Ведастинска хроника”, стихове от Валафрид Страбон, Писмо на Лотар II

до папа Адриан, Коментара към евангелието на Христиан Друтмар, Писмата на папа

Йоан VIII, Животоописание на папа Адриан II от Анастасий Библиотекар, “Бертински

летописи”, Хроника на Регинон и др.41

В тях също се говори само за един народ (bulgarorum gens, bulgarorum nation, populus

bulgarorum) , на което обръща внимание и Димитър Ангелов42.

17. До нас е достигнало едно съчинение на арабския писател Абу Обеид Ал Бекри. То

съдържа разказ на евреина Ибрахим Ибн Якуба, който през 965г. имал възможност да

се срещне и разговаря с пратеници на българския цар. Те му заявили, че били българи

(ал блакарин) и че са превели евангелието на славянски език43.

18. Арабските автори често смятат “българи” за равнозначно на “славяни”

(сакалиба/саклаби). Ето някои примери:

- Ал Табари, живял към края на IX в., съобщава, че през 897 г. “славяните нападнали

ромеите в голямо количество и избили много от тях”44. Става дума за поражението,

нанесено от войските на Симеон на византийците в битката при Българофигон.

- Ибн Фадлан през 922 г. посещава т.нар. “Волжка България”. Видяното и чутото той

описва в книгата си “Трактат” (“Рисала”)45. Това е може би най-ценният и

същевременно първият достигнал до нас писмен източник за волжките българи. Ибн

Фадлан е един от пратениците, изпратени от Багдад по искане на българския владетел

Алмус, за да укрепят неотдавна приетия ислям. За него “славяни” и “българи” са

взаимозаменяеми понятия. Понякога нарича владетеля Алмус “цар на българите”, а

друг път - “цар на славяните”.

- Прочутият арабски историк, географ и компилатор Шейх Имам Шихаб ад-Дин Абу

‘Абдулах Якут б. ‘Абдулах ал-Хамауи ар-Руми ал-Багдади (ок. 1179 – 1229) казва за

столицата на Волжка България следното:

Булгар – град на славяните, разположен на север46.

Родът на Борис

Българските историци са почти единодушни, че Борис е наследник на предишните

български владетели Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиан. За това свидетелства и

византийският автор от X в. Йосиф Генезий47. Същевременно се приема, че те не са от

славянски произход. Това е твърде спорно, ако се вземат предвид изворите по въпроса.

Имената на синовете на Омуртаг са безспорно славянски - Енравота–Воин, Звиница и

Маламир. Съобщава ни ги Теофилакт Охридски в “Мъченичеството на 15-те

тивериопулски мъченици”48. Имената на Маламир и синът му Пресиан са

засвидетелствани и в каменни надписи на гръцки език. Пресиан се титулува “от Бога

владетел на многото българи” ([Το]ν πολών Βουλγαρον [ο] εκ θεου αρχον)49, а не на

“българи и славяни”. За сравнение можем да вземем писмата на Калоян до папа

Инокентий III, където на някои места той се титулува “господар на българите и

власите”.50

Самото име на Борис, което някои лингвисти извеждат от тюркското bjori, алтайското

bars или от монголското bogoris, се среща във формата Борислав. Интересен е фактът,

че Борис се среща като име в двусъставни тракийски имена. Известни са ни

тракийските имена Мукаборис51, Мукабур52, Мукабурис53. Съставени са от две части –

Мука и Борис. Името „Мука” се среща самостоятелно във формите Мукас, Мукос,

Мука и т.н.54 „Борис” се среща самостоятелно в надписи от Беотия55 и Халкидике56 във

формата Βορις (надписът от Халкидике е датиран към втората половина на I-ви век сл.

Хр.) На надписи от остров Тера и от Ормелеис (дн. Tefenni в Турция) е изписано името

Βορίσκο.57

Споменатият вече арабски пътешественик Ибн Фадлан в уводната част на неговата

книга, написана около 922 г., изброява посланиците на арабския султан, изпратени във

Волжка България. Единият от тях е Барис ас-Саклаби – Борис славянина58.

Един от синовете на Борис пък се казва Владимир.

Както е известно, славянският език е възприет за официален на всички държавни

равнища. Дали това би било толкова лесно, ако беше чужд за управляващата

прослойка?

Всъщност фактите сочат тъкмо обратното – роднините на Борис са владеели перфектно

славянския език. Една приписка към Чивидалското евангелие (V-VI в.), направена през

867 г., започва така:

Тук са имена от България. На първо място техният княз Михаил и брат му Докс.59

Синът на този Докс, който се пада племенник на княз Борис, се нарича Тодор Доксов и

в приписката си към старобългарския превод на “Словата на Атанасий Александрийски

против арианите”60 самият той пише на славянски.

Запазен е надгробният камък на една от дъщерите на Борис – Ана.

Надписът е билингвичен – на български (славянски) и гръцки – и гласи:

През месец октомври в деветия ден почина раба божия Ана. 61

Наследниците на Борис на престола също се самоопределят като управници на българи,

а не на “българи и славяни”. Има открит оловен печат на цар Симеон, който гласи:

Лице: Богородице, помагай на Симеон, владетел на България

Опако: Господи, помагай на Симеон, владетел на България62

В надписа върху каменен стълб, намерен до с. Наръш, Солунско, определящ границата

между “българи и ромеи”, Симеон е титулуван “от Бога владетел на българите”.63

Тук трябва да вземем предвид, че според “Пространното житие” на Методий, съставено

към края на IX в., “всички солуняни говорят чисто по славянски” (солоуняне вьси чисто

словенски беседуют)64 А според надписа от Солунско, поставен през 904 г., границата

там е между българи и ромеи. Следователно българите са говорели славянски.

Върху оловни печати Петър се самоопределя като “Петър, цар на българите” и

“Петър, василевс на българите”.65

Много важен епиграфски паметник от периода на Първата българска държава е

Самуиловият надпис от 993 г.

Написан е на славянски, в чест на български владетел:

В името на Отца и Сина и Светия дух. Аз, Самуил, поставям помен на баща [си] и

майка [си] и братята [си] на този кръст. Тези са имената на починалите: раб

божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на

света 6501 [=993], индикт VI.66

За произхода на Самуил все още се водят спорове.Най-вероятна е хипотезата, че той е

наследник на управляващия род. За това свидетелства византийската принцеса и

писателка Анна Комнина (далечна потомка на българския царски род през XII в.). Тя

пише за “... българския василевс Мокрос и потомците му, особено Самуил,

последният от българската династия ...”67

Странното име “Мокрос” най-вероятно е грешка на византийски преписвач от XIV в.,

който механично е изопачил първоначалното “Кромос”/Крум68.

Племенникът на Самуил – Йоан Владислав, ни е оставил още по-ясно свидетелство

какъв е бил произходът на българските управници, пишещи на славянски. Самото име

Владислав говори за “славянски” произход, но царят ясно се определя като “блъгарiнь

родомь”:

През годината 6523 [= 1015-1016] от сътворението на света обнови се тази

крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с

молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството

на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за

убежище и за спасение и за живота на българите Започната беше крепостта

Битоля през месец октомври в 20 ден, а се завърши в месец в края. Този

самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благо-верните,

син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата

разбиха в Щипон [Ихтиман] гръцката войска на цар Василий, където бе взето

злато..., а този в... цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [=1014] от

сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото. 69

Един от синовете на Йоан Владислав носи името Пресиан (същото име като бащата на

“прабългарина” Борис). Йоан Скилица винаги го нарича “Пресиан българина”70. До нас

е достигналa каменна плоча, открита през 1951 г. в манастира при с. Михаловце в

Словакия, която е идентифицирана като надгробна плоча на Пресиан II, синът на Йоан

Владислав71:

Написана е на славянски. Гласи:

Тук лежи

Княз

Пресиан

В лето 997

В лето 1061

Заключение

От направения преглед на многобройните извори е ясно, че няма данни Борис да е

покръстил два или повече народа. Факт е, че и предците, и наследниците му са имали

българско самосъзнание, много от тях са носели славянски имена и всички след

покръстването са пишели и говорели на славянски език.

Наистина невероятна изглежда тезата, че управниците на България са били от

“малцинствен произход”, приели са езика на мнозинството, научили са го перфектно и

дори надгробните им плочи не са на “майчин език”. А мнозинството пък започнало да

се нарича с чуждото за тях азиатско име. Тази теза се заражда едва в края на XVIII –

XIX в., но за съжаление днес тя е господстваща.

Историците, които пишат за нуждата от консолидация между двата етноса, не

представят никакви доказателства за наличието на два етноса “славяни и прабългари” в

България през IX в. За каква нужда става дума в такъв случай?

Разбира се, ако е вярно, че през IX в. българите говорят славянски, това би трябвало да

означава, че те са от славянски произход, или пък че са се “консолидирали” преди IX в.

Произходът на българите обаче е твърде обширна тема. Също както и произходът на

славяните.

Тук дори не се спирам на въпроса какво представлява самото покръстване и дали то не

е всъщност „препокръстване” (приемане на християнство от друг тип), при положение

че според изворите голяма част от населението в България отдавна са били християни,

също както и много от владетелите преди Борис, а църквите, изградени през IV-V в., не

са преставали да функционират. Всичко това показва, че периодът на християнизацията

на България трябва да бъде преразгледан из основи.

1 Рашо Рашев, Прабългарите през V – VII век, София, 2004, стр. 27

2 Веселин Бешевлиев, прабългарски епиграфски паметници, София, 1981, стр. 16

3 Стефан Младенов, Geschichte der bulgarischen Sprache, 1929, стр. 17

4 Г. Бакалов, Историографски проблеми около ранната история на евразийските българи. – Studia

Protobulgarica et mediaevalia europensia в чест на проф. Веселин Бешевлиев, София, 2003, стр. 44

5 Божидар Димитров, Българите - цивилизатори на славянския свят, 1993

6 Димитър Ангелов, Образуване на българската народност, София, 1981

7 Проф. Димитър Овчаров, Прабългарската религия - произход и същност, София, 2000

8 А. И. Яцмирский, Мелкие тексты и заметки по старинной славянской и русской литературы, ИОРЯСл,

VII, 1903, стр. 112

9 Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. С., 1969,

стр. 143

10 Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, т. II, стр. 28

11 ЛИБИ, т.II, стр. 80

12 Димитър Ангелов, Образуване на българската народност, София, 1981, стр. 239-240

13 ГИБИ, т.IV

14 ГИБИ, т.IV, стр. 99

15 Поместени в ЛИБИ, т.II

16 В. Златарски, Новонамереният в Албания надпис с името на българския княз Борис-Михаила, Сп.

Slavia, II, 1923, стр. 61-69

17 Ал.Милев, Жития на св. Климент Охридски, стр. 127-131

18 Петър Ангелов , Българско средновековие, 2002.

19 В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, 1978, стр. 170

20 Н. Мушмов, Монетите и печатите на българските царе, С., 1924, стр. 157

21 Т. Герасимов, Три старобългарски моливдовула, ИБАИ, VIII, 1934, с.356

22 August Ludwig Schlözer, Allgemeine Nordische Geschichte, Halle, 1771

23 Johann Thunmann, Untersuchungen über die Geschichte der östlichen europäischen Völker. Erster Teil,

Leipzig, 1774

24 Johann Christian von Engel, Geschichte v. Bulgar. 1794

25 Славянобългарска история, под редакцията на Петър Динеков, 1981, стр. 30

26 Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931, стр. 285

27 Ал.Милев, Жития на св. Климент Охридски, стр. 127-131

28 Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931, стр. 349

29 М.Г. Попруженко, Козма Пресвитер болгарский писател X века, Български старини, VIII, София, 1936,

стр. 2

30 Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, т. I, стр. 151-161

31 Йордан Иванов, Богомилски книги и легенди, София, 1925, стр. 262

32 3латарски, В. Н. Най-старият исторически труд в старобългарската книжнина. Списание на БАН, 27,

1923, 177-182.

33 Динеков. П., Куев, К., Петканова, Д. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967, 108-109

(превод на К. Куев).

34 Христоматия по старобългарска литература, стр. 66

35 Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931, стр. 282

36 Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931, стр. 306-307

37 Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931, стр. 284

38 Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931, стр. 292

39 Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931, стр. 359-367

40 Поместени в ГИБИ, т.IV

41 Почти всички са обнародвани в ЛИБИ, т.II

42 Димитър Ангелов, Образуване на българската народност, София, 1981, с.302

43 В. Златарски, Известието на Ибрахим Ибн Якуба за българите от 965 г., СпБАН клон ист. фил. и фил.

общ., XX, 1921, с. 67-87)

44 В. Златарски, История, I, ч. II, София, 1971 стр. 318

45 Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжка България, Л.-М. Бораджиева, превод от арабски Г. Наумов,

София, 1992

46 Райна Заимова, Арабски извори за българите, София, 2000, стр. 87

47 ГИБИ, т.IV, стр. 334

48 ГИБИ, т.IX

49 V. Beševliev, Die Protobulgarischen Inschriften, Berlin, 1963, с. 164

50 ЛИБИ, т.III

51 IGBulg III, 2 1626

52 IGBulg III,2 1670

53 IGBulg III,2 1816

54 Иван Дуриданов, Езикът на траките, София, 1976

55 IG VII 2796a

56 Meletemata 11 K11

57 IG XII,3 368,a ; Sterrett, EJ 67,53/55

58 Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжка България, Л.-М. Бораджиева, превод от арабски Г. Наумов,

София, 1992

59 Й. Иванов, Българските имена в Чивидалското евангелие, Сборник в чест на проф. Л. Милетич, С.,

1933, стр. 630

60 Динеков. П., Куев, К., Петканова, Д. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967, 108-109

(превод на К. Куев).

61 Т. Тотев, Нов старобългарски писмен паметник от Преслав, ИАИ, ΧΧΙΧ, 1966, с.61. Гледището, че

споменатата в него Ана е дъщеря на княз Борис, се поддържа и от В. Гюзелев, Коя е Ана в новооткрития

преславски надпис, Ист. Пр., ΧΙΙΙ, 1967, кн.6, с.83

62 V. Besevliev, Die protobulgarische Inschriften, Berlin 1963, стр. 330

63 V. Besevliev, Die protobulgarische Inschriften, Berlin 1963, стр. 216

64 А. Т. Балан, Кирил и Методий, I, София, 1920, стр. 88

65 V. Besevliev, Die protobulgarische Inschriften, Berlin 1963

66 Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931, стр. 23-25

67 ГИБИ т. VIII

68 Пламен Павлов, Цар самуил и “Българската епопея”, София – Велико Търново, 2002

69 Й. Заимов и В. Тъпкова-Заимова, Битолски надпис на Йоан Владислав, самодържец български, София,

1970, стр. 32-33

70 ГИБИ, т.VI

71 Пламен Павлов, Пресиан – български канартикин... Studia Protobulgarica, В. Търново, 1993

[Хърс Златния]

Предлагам модераторите да изтриват всички глупости, които не са по темата и нямат връзка с дискусия. Визирам конкретно последните три поста на Рицар.

Иначе не би могло да има дискусия!

---

Бележка на модератора

Изтрих единия му постинг, който беше явно сгрешен.

Редактирано Декември 16, 2008 от ISTORIK

[RIZAR]

Предлагам модераторите да изтриват всички глупости, които не са по темата и нямат връзка с дискусия. Визирам конкретно послените три поста на Рицар.

Иначе не би могло да има дискусия!

Предлагам и аз също да се трият глупостите на Хърс Златния защото при него се получава прецедент да се заяжда със съфорумниците .

Най-големия поддържник на тюркската теория /ПРОФЕСОР И . ДОБРЕВ / е съгласен ,че българите и славяните имат културни взаимодействия и откровенно размесване ,още през 4-ти век. ,а въпросния г-н анахронизира тези процеси с 5 вековно закъснение .

Дори уважаемия модератор ,Историк , направи въведителна бележка ,но никаква полза . Някои хора не могат да си оправят още половинвековната марксистко-комунистическа терминология .

[Хърс Златния]

Предлагам и аз също да се трият глупостите на Хърс Златния защото при него се получава прецедент да се заяжда със съфорумниците .

Най-големия поддържник на тюркската теория /ПРОФЕСОР И . ДОБРЕВ / е съгласен ,че българите и славяните имат културни взаимодействия и откровенно размесване ,още през 4-ти век. ,а въпросния г-н анахронизира тези процеси с 5 вековно закъснение .

Дори уважаемия модератор ,Историк , направи въведителна бележка ,но никаква полза . Някои хора не могат да си оправят още половинвековната марксистко-комунистическа терминология .

Трагедия.

Това е спокойна дискусия по точно определена тема. Тук не дискутираме това какво бил казал и какво не бил казал някакъв проф. Добрев.

Представям една добре обоснована хипотеза за развитието на историческия процес. Тя не е моя. Не съм я измислил аз.

Който е съгласен, моля да участва в дискусията, употребявайки членоразделен български език и използвайки аргументи, а не копи/пейст на библиография или изказвания на някой си Добрев.

Който не е съгласен, също е добре дошъл да се включи в дискусията, при същите условия, подобаващи на един културен човек.

Иначе, аз не искам да отнемам детските мечти на Рицар или на който и да е друг да се изживява като трак, папарак или осмокрак. Тази тема не е предмет на обсъждане.

Но тъй като стана дума, смятам ,че траките (както и прабългарите и славяните) имат място, и то важно място, в етногенезиса на съвременния български народ.

[RIZAR]

Трагедия.

Това е спокойна дискусия по точно определена тема. Тук не дискутираме това какво бил казал и какво не бил казал някакъв проф. Добрев.

Представям една добре обоснована хипотеза за развитието на историческия процес. Тя не е моя. Не съм я измислил аз.

Който е съгласен, моля да участва в дискусията, употребявайки членоразделен български език и използвайки аргументи, а не копи/пейст на библиография или изказвания на някой си Добрев.

Който не е съгласен, също е добре дошъл да се включи в дискусията, при същите условия, подобаващи на един културен човек.

Иначе, аз не искам да отнемам детските мечти на Рицар или на който и да е друг да се изживява като трак, папарак или осмокрак. Тази тема не е предмет на обсъждане.

Но тъй като стана дума, смятам ,че траките (както и прабългарите и славяните) имат място, и то важно място, в етногенезиса на съвременния български народ.

За детските мечти не му е тук мястото ,види се , обаче ,че вий г- н Хърс отрано ви е тормозел ,проблема със златото .

Някой си Добрев ,може и да е някой си ,но явно въобще не искате да влезете в естеството на проблемата ,а пускате цели теми .

Апропо аристокрацията ,както личи и от статията на Н.Църцаров /не виждам какво и е на статията ,както и на изказването на тюркския ПРОФЕСОР/ няма проблеми със своята индетификация , вие сте който генерирате проблеми .

[Хърс Златния]

Апропо аристокрацията ,както личи и от статията на Н.Църцаров няма проблеми със своята индетификация , вие сте който генерирате проблеми .

Прочетох вниматерно предоставената от Вас статия на Църцаров. Не видях в нея да се казва нещо, което да е в противоречие с това, което съм написал за етнолингвистичните процеси сред древнобългарската аристокрация.

Обикновено преди да коментирам нещо, си правя труд да го прочета.

Вие, Рицар, прочетохте ли това, което коментирате? Ако не сте........

[ISTORIK]

Бележка на модератора

Eй, веднага се изпокарахте...

Единия казва: "Изтрий казаното от Хърс", другият иска да се изтрие казаното от Рицаря.

Ако послушам и двама ви, трябва да изтрия цялата тема.

Сред модераторския екип битува идеята да бъдат баннати онези потребители, които генерират разправии в темите и чрез личните съобщения.

Един, иначе сериозен автор на книги и статии, свързани с история и с бойни изкуства, отнесе бана за поведение, което беше в разрез с форумната етика.

Така че, занапред ще трябва премного да внимавате и да прецизирате изказванята си по темите.

Ако трябва, прочетете отново правилата на форума. Скоро те бяха редактирани.

Това се отнася за всички потребители на форума.

Редактирано Декември 16, 2008 от ISTORIK

[Togarm]

Господа, присъединявам се към казаното от ISTORIK и ви призовавам да успокоим малко емоцията (не че и аз не съм "изпускал парата" няколко пъти), защото в крайна сметка никой от нас няма абонамент за историческата истина. Съществуват десетки аргументи "за" и "против" абсолютно всяка една от теориите, така че нека с помощта на нови данни ги анализираме отново и отново, докато поне един детайл се поизбистри малко. Аз лично съм против банването на когото и да било, само защото не споделя моето или на някой друг мнение. Ако това беше правилното решение всеки от нас можеше спокойно сам да си пише в някоя от темите и монолога щеше да бъде просто перфектен. Обаче, ако се не лъжа, това тук е форум, нали?

И моля не трийте тази или друга тема - всичко е важно.

Поздрави на всички!

[nik1]

Предлагам тази тема по идея на г-н Щърбов.

Намирам, че така формулирана, темата засяга важни и неизяснени моменти от историята на българския народ.

Моля за Вашето мнение по предложения за дискусия въпрос.

Ако позволите, първо бих искал да изложа мнението си за процесите в общността, за народа.

В източниците от втората половина на девети век се говори вече за един "народ" /Надписът от Балши, Преславския надпис, въпросите към Папата/, докато в началото и първата половина на девети век се упоменават "авари", "славяни" и "българи" отделно - което аз го тълкувам, че народът вече във втората половина на девети век се е поомешил и е започнал да се хомогенизира и взимно асимилира /заб: на базата на Крумовото законодателство и Крумовото управление към приобщаване на славяните (вкл културно, военно и политическо такова) към майка България, /.... В по-натататъчното хомогенизиране /след 865г./ развиващо се на базата на Борисовото /всеобщото/ законодателство, обща религия и съоветно навлизащ чрез тях общ език за всички българи, определено има роля аристокрацията и администрацията , а личното ми мнение е че по-скоро водещ (предхождащ поне двадесет години процесът на навлизане на славяни по корен - в аристокрацията) е процесът на езикова славянизация на прабългарската по корен аристокрация и администарция (тя се славянизираб според мен защото "кодифицираният " ..богопомазан език за админиостративен и литургичен такъв е славянският със съответната писменост към него) .. В този преходен период - за прабългарските родове мисля е бил запазен поста на кавкана (главния министър) и на ичрегубоилите (това са "хранените" хора, "вътрешните" - първоначално с военен чин и функция , в последствие и с по-общи администативни отговорности - като министри?).. Небългарското по корен население предполагам, че е започнало да се влива (или да изгражда където е липсвала такава) аристокрацията и администрацията на ниво управители, чиновници на области, градове /и на по-ниски нива/ - тази на бившите "таркани" и "з(ж)опани" - сега "комити", "воеводи", "князе","жупани"....

[Torin]

В крайна сметка обаче българската аристокрация си остава с предимно "прабългарски" произход. Факт, доказващ се от имената на родовете и през Второто Царство.

[resavsky]

Ники дай един комит с "небългарско" име.Предполагам че под небългарско имаш предвид най-вече славянско.

[nik1]

Ники дай един комит с "небългарско" име.Предполагам че под небългарско имаш предвид най-вече славянско.

Комит Никола?

Внучката и внучкът му се казат ... Мирослава(?), Г. Радомир(?)

Всъшност не се досещам за друг чието име да е типично небългарско, но приемайки идеята че комит Никола има небългарски произход, и отчитайки написаното от Скилица че е бил един от най-силните хора в България - то, по аналогия приемам че в областните администрации и аристокрация / българска политическа такава/- в края на деветити, началото на десети век- започват да се вливат хора с небългарски корен..т.е хора които са "излезнали" от населението в съответната област, което в много от случаите преобладаващо не-прабългарско по произход..

[КГ125]

Никола... след християнизацията такова име е нормално. Мисля, че не можем да го сметнем за славянско. Радомир и Мирослава са по-интересни, обаче. Определено има славянски момент. Аз си позволявам леко еретично да се съглася, че навярно сливане със славяните е станало още оттатък Дунава. Това обяснява лекотата, с която старобългарския език става книжовен и говорим, липсата на извори за някакви специални тържествени съюзи и забележителни сливания (има дании и за съюзи и за конфликти но не с такава интензивност). Може би процесът е започнал оттатък и е довършен тук, в условията на укрепващата държава. Правя известна аналогия с хазарите - в залеза на държавата им там юдейски е само елитът - масата народ са славяни и то християни, от тях се смята, че са произлезли после т.нар.бродници, а после казаци... Отде са се взели при хазарите, а ги няма при съседите им българите??

Това може и да обясни реформата на Борис, рецепцията именно на кирилицата и на славянските преводи на братятя Кирил и Методий и учениците им и въобще целият процес. Ако тук на Балканите имаше големи славянски маси - да, може би, но доколкото аз знам, няма данни за това. Оттук и аристокрацията може да съдържа представители на този или онзи етнос - от една страна тя е родова, т.е. затворена, но от друга е и военна, т.е. цени заслугите.

Но едно е ясно за мен поне - какъвто и да е произхода на един или друг аристократ, за да бъде аристократ и да принадлежи към тази класа, той е българин, част от българската държава и народ.

[КГ125]

Кратка бележка за писането:

Писъединявам се към Историка, останалите модератори и тези, които са писали по въпроса - обсъждайте свободно и разумно! И моля по-цветистия език да се употребява умерено, а употрбен, да се счита от другата страна като нюансиране на тезата, а не като нападка. Въздържайте се от последните, моля ви, както и от призиви за триене, защото иначе това тук ще стане от дискусия на изтривалка!

Редактирано Декември 16, 2008 от КГ125

[resavsky]

Комит Никола има и внук Пресиян / или Персиян/.А иначе Никола си е християнско име.Но пък имената на други комити като Елемаг и Кракра са повече от показателни.

[Хърс Златния]

По-горе споменах – през 9 век виждаме вече завършващия етап от славянизирането на древните българи (вкл. аристокрацията) и постепенното отмиране на техния загадъчен индоевропейски език. Езиковото и етническо влияние, довело до тази славянизация, започва много по-рано – вероятно още през 7 в., вероятно дори на север от Дунава.

Ако тук на Балканите имаше големи славянски маси - да, може би, но доколкото аз знам, няма данни за това.

За наличието на големи славянски маси от български славяни на Балканите още от края на 6 век и началото на 7 век споменават ясно и неведнъж византийските извори. Това е безспорен факт, който не може да бъде дискутиран или поставян под съмнение. ”...и се пославянчи цялата земя......”, от Дунав до Пелопонес и егейските острови.

Славяните са подложени на нещо като планомерен и методичен геноцид (употребявам условно днешното политически натоварено понятие ”геноцид”) от страна на Източната Римска империя. Те успяват да се съхранят като етнос само там, където се появяват българите и тяхната военна мощ. Само в районите, които българската държава директно присъединява или най-малкото, прави властта на императора несигурна, славяните са запазени от унищожение и асимилация.

Без средновековната (Първа) българската държава днес южните славяни щяха да бъдат само етнографско понятие за изчезнал народ, подобно на полабските славяни или славяните от егейските острови.

Но едно е ясно за мен поне - какъвто и да е произхода на един или друг аристократ, за да бъде аристократ и да принадлежи към тази класа, той е българин, част от българската държава и народ.

С това съм напълно съгласен.

[resavsky]

Хърс сведеднието за тоталната славянска колоницация на Балканския полуотсров през 7 век е всъщност само едно :на Константин Багренородни от 10 век.И израза "и се пославяни цялата земя" се отнася единствено и само за Пелопонес.Друг е въпросът че впоследствие е станал основа на уникалната глупост наречена "славянско море".Археологията отдавна е дала своята оценка за това "славянско море" - такова няма.Максимум има отделни славянски селища / и това е доста спорно поне за броя им/ но нищо повече.Славяните не са доминиращият етнически елемент на Балканския полуостров нито през 7 век нито през следващите.

[Хърс Златния]

Хърс сведеднието за тоталната славянска колоницация на Балканския полуотсров през 7 век е всъщност само едно :на Константин Багренородни от 10 век.И израза "и се пославяни цялата земя" се отнася единствено и само за Пелопонес.

За съжаление, не мога да се съглася с г-н Ресавски. Древните топоними на цялото пространство от Пелопонес до Централните Карпати са безспорно славянски.

По това дискусия не може да има. Признават го дори и съвременните гръцки езиковеди. Лингвистичните особености на тези топоними дават основание да се смята, че те се появяват именно в периода 6 - 9 век (не по-късно). Нещо повече именно тези лингвистични особености ни дават основание да говорим за континуитет на славянската етническа доминация на Балканите в продължение на векове.

Според мен през периода 7 - 9 век славяните безспорно са доминиращият като численост етнос на Балканите, а и не само там.

[resavsky]

Хърс дай пример за славянска топономия на юг от Стара планина за 7-9 век.Или пък в Добруджа."славянското море" е неуловимо по археологически път.