Политиката по образованието

[raylight]

Слагам своите въпроси в този раздел, защото според мен те се вписват много добре в него и техните отговори ще определят политиката по образованието у нас:

Дванадесет въпроса за бъдещето на нашите деца

1. Мотивирани ли са те да учат?

2. Осигурява ли им се нормална обстановка за това?

3. Мотивирани ли са учителите им?

4. Дава ли се възможност за творчество на учениците или се кара по наизустяване?

5. Занимават ли се индивидуално с надарените деца, както и с тези, които изостават?

6. Колко практически занимания имат децата - приложно изкуство, занаяти, собствени научни проекти, разходки до музеи, галерии, паркове и т.н. и т.н.?

7. Поощрява ли се критичното мислене на децата - разрешава ли им се да поставят под съмнение преподаваните им тези аргументирано ?

8. Отразяват ли се всички възможни тези по спорните теми (например за образуването на Българската държава) в учебниците или се налага официална доктрина в авторитарен стил?

9. Стимулира ли се състезателният принцип сред децата и техните амбиции?

10. Стимулират ли се солидарността и социалната интелигентност на децата?

11. Имат ли свободата да избират част от преподавания им материал, за дивергиране на познанията (и специализацията на децата) или карат всичко "по стандарт"?

12. Учат ли се децата как да се справят с реални ситуации в живота - защита от дискриминации, от криминални действия?

Чакам вашите отговори на хора с позиция, на хора с деца.

[ISTORIK]

Според скорошна анкета, всеки втори действащ учител не желае да упражнява педагогическата професия. Целта на анкетата, проведена сред учители, ученици и родители, цели да провери обществените нагласи за качеството на образованието. 55% от учителите заявяват, че при първа възможност биха напуснали учителската професия завинаги. А причините за това са: претоварване, дистрес, ниско заплащане, липса на лично време. Едва 31 % биха продължили да даскалуват, въпреки всички трудности. Останалите 14% се колебаят, дали да останат или да напуснат работaта си.

Според анкетираните, в момента обрзователната система е на средно ниво. На въпроса, какво трябва да се промени, на първо място се посочва материалната база. Също така се иска опростяване на част от учебниците, по-достъпно и модерно преподаване.

20% от българските ученици и учители намират някои учебници за неразбираеми. При педагозите най-голямо е недоволството от учебниците по гражданско образование, по етика и право, по психология и по философия. Следват учебниците по езиковите дисциплини. Според учениците, най-нехаресваните учебници са тези по геометрия, а най-харесваните - тези по чужд език.

5% от анкетираните ученици споделят, че изобщо не четат книги. Има цели класове, в които учениците нямат читателски картон в училищната библиотека! Групата на рядко четящите е 49%. Често или редовно четат книги останалите 46% от анкетираните деца. Нито един от анкетираните учители не е заявил, че изобщо не чете.

По-тежка е картината с учебниците и учебните помагала. 25% от тийнейджърите споделят, че изобщо не ги отварят. 10% от учителите изненадващо споделят, че не използват учебниците по време на преподаването. Според авторите на анкетата, тези учители са активни и използват допълнителни източници при подготовката на уроците си.

Подготовката за следващия ден отнема минимум по два часа - и за учителите, и за учениците.

Запитаните масово определят като незадоволително общуването между учители, ученици и родители.

Тревожни са отговорите на въпроса, какво би могло да мотивира учениците да учат. Най-честият отговор на този въпрос е: "нищо", следван от семейството, приложимост на знанията, оценките, конкурентноспособност при търсене на работа, стипендия...

83% от анкетираните смятат, че въведената през изминалата учебна година система за външно оценяване не е обективна.

Според 95% от запитаните, до 3 години няма да има реална реформа в училище.

Само 1% вярват, че налаганите промени като външно оценяване, матури, униформи, пари за школски проекти, камери в коридорите и т. н. ще дадат някакъв положителен резултат.

Скептицизъм има и към диференцираното заплащане на учителския труд.

Няма учител, който да не смята, че главната вина носят МОН и лично - министърът на образованието и неговият заместник.

Редактирано Декември 17, 2008 от ISTORIK

[ISTORIK]

Дванадесет въпроса за бъдещето на нашите деца

1. Мотивирани ли са учениците да учат?

- Някои са, но повечето не са. Виж анкетата по-горе!

2. Осигурява ли им се нормална обстановка за това?

- В училището - да, но у дома - казва ли ти някой?!...

3. Мотивирани ли са учителите им?

- Повечето - да, въпреки трудностите и проблемите и въпреки все по-растящия брой на немотивираните ученици, които спъват или бойкотират учебния процес.

4. Дава ли се възможност за творчество на учениците или се кара по наизустяване?

- Търси се "златната среда".

5. Занимават ли се индивидуално с надарените деца, както и с тези, които изостават?

- Да. И пак - да.

6. Колко практически занимания имат децата - приложно изкуство, занаяти, собствени научни проекти, разходки до музеи, галерии, паркове и т. н. и т. н.?

- Това е строго индивидуално. Различно е. Някои - никак, други - премного.

7. Поощрява ли се критичното мислене на децата - разрешава ли им се да поставят под съмнение преподаваните им тези аргументирано?

- Да, но малцина се възползват. За това се иска интелект. От триста мои ученици - виждам само в един от тях себе си. Все по-малко ученици могат да зададат адекватен въпрос след урока и да раберат отговора на учителя.

8. Отразяват ли се всички възможни тези по спорните теми (например за образуването на Българската държава) в учебниците или се налага официална доктрина в авторитарен стил?

- Нямам поглед над всички учебници, но предполагам, че - да - отразени са, но предимно - в учебниците по българска история за 11-ти клас. (Това се изучава в 12-ти клас в гимназиите!) На по-ранен етап, като че ли - не толкова.

9. Стимулират ли се състезателният принцип сред децата и техните амбиции?

- Да. Друг е въпросът, колко от тях се възползват от дадените им възможности.

10. Стимулират ли се солидарността и социалната интелигентност на децата?

- Да.

11. Имат ли учениците свободата да избират част от преподавания им материал, за дивергиране на познанията (и специализацията на децата) или карат всичко "по стандарт"?

- Дава им се такава възможност, но те нямат идея какво точно искат.

Има ученици, които са прочели някъде нещо за ВСВ или са играли някаква военна компютърна игра... И от 7 до 10 клас (в гимназиите) само питат преподавателя: "Кога ще учим за Хитлер и за ВСВ?"... Години наред те проспиват обучението по история и се "събуждат" за около 5 - 10 часа, в които това се изучава в 10-ти (или 11-ти) клас. После пак "заспиват" в час. Дезентересирани са...

От друга страна, един мой ученик наскоро ми сподели, че се е опитвал да си обясни света с помощта на точните науки. Но не успявал и не успявал. И изведнъж - о, изненада! - установил, че успява да си го обясни единствено в моите часове по история. (А аз му преподавам вече втора година, първо - в 9-ти клас - средновековие, а сега - в 10 клас - ново време.)

12. Учат ли се децата как да се справят с реални ситуации в живота - защита от бедствия и аварии, от дискриминации, от криминални действия?

- Да, това се прави в часовете на класа (или на класния ръководител, както се казваха тези часове по-рано).

Ако измислиш още въпроси, с удоволствие бих ти отговорил и на тях.

Редактирано Декември 17, 2008 от ISTORIK

[ISTORIK]

Образователната система - без цел и посока?!...

статия от Светломира Димитрова

Една скорошна новина въобще не направи впечатление. "Реформата в структурата на образователната система, която според Националната програма за развитие на училищата трябваше да стане през 2009 г., се отлага.", съобщи министърът на образованието и науката Даниел Вълчев. Това означава, че няма да се въвежда основно образование до VII клас, изучаване само на езици в VIII клас и разделяне на гимназията на два етапа (до и след 10-ти клас).

Пореден министър и пореден парламент след промените оправдават съществуването си с Голямата цел на Реформата в българското образование, но тя и така не се случва. Зигзагообразните законови промени, които през годините бяха представяни за такава само дозабатачиха нещата и със сигурност допринесоха най-вече за демотивацията и на учениците, и на преподавателите.

За най-голямото постижение от близо 20 години насам може да мине въвеждането отскоро на тестове за някои класове и с огромно усилие - на матурите. Но основният въпрос си остава:

Какво измерват те? И - как?

Защото картината, който би описал отговорът, е все така плачевна. В обобщен вид той гласи - колкото повече учебници, толкова повече невежество. Колкото повече учебни часове, толкова повече нежелание да се ходи на училище.

Ясно е, че един ученик не може да се издигне на равнището на "чистата", "дълбоката" наука, а и въобще не е необходимо. Важното е той да добие умения да се ориентира в знанието, постигнато от човечеството, да овладее определени понятия и най-вече - да прояви интерес. Целта на учебниците би трябвало да е да представят важните неща във възможно най-ясната форма, постижима от децата на съответната възраст.

Това, че в България започнаха да се издават по няколко учебника по един и същ предмет за един и същ клас, не донесе възможност за такъв избор. Като по зададена команда, всичките издания гъмжат от откъслечна, зле поднесена и трудно разбираема информация. Едно от предположенията за това е, че за да свържат логически учебния материал, учениците трябва да си купят и цял куп допълнителни помагала. Това със сигурност е добра бизнес схема, но няма нищо общо с целите на образованието.

Затова успеваемостта в българското образование продължава да се крепи на другия доходоносен бизнес - частните уроци. С други думи - родителите плащат на учители, които държат монопола над знанието.

Тогава учудващо ли е, че родителите гледат на институцията на училището като на гувернантка - както пролича от реакцията им по време на учителската стачка. Родителският гняв не беше предизвикан от друго, а от това, че заради прекъснатия учебен процес няма кой да контролира децата им, докато те са на работа.

Колкото до учителите - те могат да бъдат обвинявани за много неща, но не - и за учебното съдържание. Те просто нямат думата по него. Самата образователна система ги включва в омагьосания кръг между инерцията и корупцията. Повечето доклади на Европейската комисия за напредъка на България преди членството й в ЕС, впрочем, посочват изрично здравеопазването и образованието като поле на корупция.

В Закона за народната просвета като цел на образованието е посочено: "изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура".

Само че коя точно програма или учебен план оформя тази личност?

Още през 70-те години на миналия век основната цел, която беше си поставило американското образование, беше учениците да се научат да ползват информацията. Там обучението по човешки права и гражданско поведение някак се разбира от само себе си. У нас и учениците, и студентите, както и огромното мнозинство от гражданите не знаят как функционира държавата. Тук очевидно това е целта.

"Образованието ви е добро, а не можете да си оправите държавата!", беше възкликнал един израелски гражданин по времето, докато царуваше легендата за доброто българско образование. Днес и тя вече не съществува.

Образованието е загърбило учениците и е естествено и те да го загърбят. Учителите дръзнаха да се борят за заплати, но когато се надигнаха гласове за истинска реформа, стачката спря. Родителите, които са всъщност икономически активната част от населението и данъкоплатците на държавата, не настояват за качество.

Нереформираната система не само не дава възможности и не стимулира децата за самостоятелно мислене и лична изява, но и безцеремонно изхвърля онези от тях, които не могат да се справят с "високите" й изисквания.

А и не всички родители могат да плащат за частни уроци, така че броят на отблъснатите става още по-висок.

При нормални условия това е бомба със закъснител - защото системата бълва неграмотност в масов мащаб.

При ненормалните условия на демографска криза, заради която много от учебните заведения трябва да бъдат затворени, бомбата може да се смята за вече избухнала - с масовото и съзнателно сваляне на образователните критерии под минимума само и само да се намерят учащи се, за да оцелеят училищата и университетите.

Това махало не предвещава нищо добро за България.

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=594686

[Стоедин]

Четох наскоро статията и като цяло споделям позицията на авторката. Образованието не е приоритет на обществото като цяло. Не се осъзнава причинно-следствената връзка между добро образование и добър живот. У нас всички се раждаме научени и сме капацитети във всяка област. Реформата върви в правилната посока, но е толкова мудна, че напрактика не се забелязва напредък. Липсва последователна политика поне за 10-15 години назад във времето и не очаквам да се изработи стратегия, която да дефинира проблемите, да предложи мехлемите и да постави срокове за изпълнение в следващите 3-4 години. Времето е съюзник, но и враг, а ние го пилеем. Проблема не е в политиците, а в обществото. Трябва да се осъзнае това и да проявим воля за промяна. Приемем ли, че образованието е приоритетно за нашето развитие можем да обсъдим какво е нужно да се прави. И да действаме.

[ISTORIK]

Вижте на какво попаднах съвсем случайно...

Приказка за слонското училище

http://www.futurenow.bg/moodle/mod/resource/view.php?id=1842

[П. Теодосиев]

Проблемът с училищата наистина е много дълбок и сложен. Същността му се състои в това, че всички знаем за съществуването на нередностите в образованието, но никой нищо не предприема. Разбира се, това е дори и на по-високи равнища, където учащите имат главната дума, имам предвид студентите.

Преди време имаше една тема във форума "Защо не четем?", където същността й е точно това, защо учениците в средните училища не получават нужното внимание на по-висока инстанция от учителя и директора, а именно - от МОН, базата има нужда от промяна и подмяна, има нужда от повече проверки, има нужда от нови методи на преподаване, а именно - мултимедийното представяне на нещата, такива каквито са. Когато се покаже, когато се обясни опростено, когато се даде думата..., тогава всичко ще е различно. А - не, както по-горе в постовете се казва - 1000 учебника и нито един от тях не е перфектен. Разбира се, че учебниците от Запад ще са по-достъпни, нали там е целта е да се научат децата - бъдещето поколение, тези, които ще са след време управляващите, лекарите, учителите, интелектуалците, елита на нацията...

Ето горепосочената тема - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=665

Искам да наблегна и на още няколко аспекта на проблема.

С една колежка от друг факултет вчера си говорихме как на Запад висшето образование е много по-добро от това в България. Как там ги учат точно на това, което ще имат нужда, когато се захванат сериозно с нещата, които ги вълнуват и, които учат.

Там самите студенти изискват по-добро, по-качествено образование и го получават!

Всъщност, западното образование е твърде различно от нашето. Там с други "тухли" градят друга "стена". Казано с други думи, за да се нареди целият "пъзел" и да се види крайният резултат от западното образование, не е достатъчно наш студент да отиде на Запад по програма Erasmus - за един семестър от 4-5 месеца. За това кратко време той няма да може да се сдобие с един по-широк поглед върху чуждото образование.

Ето едно видео, което преди време също качих на сайта точно по тази тема - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3963

Докато ние сами не изискваме, нищо няма да се промени!

Редактирано Декември 18, 2008 от ISTORIK

[raylight]

Относно дванадесетте въпроса, в моя блог, в който също ги пуснах анонимен читател е добавил още три:

Бих добавил към твоите въпроси, още няколко:

1) Интересуват ли се родителите от това, какво учат децата им в училище, как се развиват те там и в каква среда учат и общуват?

2) Интересуват ли се правителството и Министерството на образованието от образованието?

3) Интересува ли се обществото от проблемите на образованието?

Ако си отговориш на тези въпроси, ще стигнеш до отговорите и на твоите.

А, иначе, вместо само да задаваме въпроси, можем да започнем да решаваме проблемите си един по един, като започнем със собствените си деца.

Редактирано Декември 19, 2008 от ISTORIK

[ISTORIK]

1. Интересуват ли се родителите от това, какво учат децата им в училище, как се развиват те там и в каква среда учат и общуват?

- 1/3 от тях се интересуват. Но ми се струва, че преувеличавам.

2. Интересуват ли се правителството и Министерството на образованието от образованието?

- Съвсем не, казано по войнишки.

3. Интересува ли се обществото от проблемите на образованието?

- Не - особено. То, напротив, застана срещу учителите по време на тяхната стачка.

---

Ето ти още два въпроса и от мен, на тях обаче аз няма да отговарям, защото съм пристрастен и ще се наложи да избълвам купчини змии, гущери и жаби...

Въпросът за 200 000 лв. е:

- А интересуват ли се учителите, дали учениците им (да не говорим за нечии чужди!) научават нещо в собствените им часове?

Ето ти и едно питане за 300 000 лв.:

- А учителите интересуват ли се, дали собствените им деца научават нещо в училище, поне - по същия предмет, който те преподават?

Редактирано Декември 19, 2008 от ISTORIK

[stanislav_romanov]

Сега, като дете и ученик, нека и аз да дам собственото си мнение...

1. Мотивирани ли са те да учат?

- Не! Аз имам много съученици, някои от тях имат желание да учат, но обстановката и тези ученици, които не учат и уж са модерни, пушат напиват се, друсат се... Те управляват ученическия свят, те са модерните, важните и така нататък! А ти, ако си умен и искаш да учиш, значи си зубър! Ето това е простия свят на ученика!

2. Осигурява ли им се нормална обстановка за това?

- Аз вече казах за социалната, за материалната база - зависи от училището и времето, с което разполага един ученик.

А, е, да, зависи и от семейната среда и така натък... общо взето - да, нормална е обстановката.

3. Мотивирани ли са учителите им?

- За да си учител, трябва да имаш едно такова чувство на желание да помогнеш, да се чустваш добре сред деца... За щастие, все още много учители са такива! Но има лоши деца, които ги нервират и ги изкарват от релси!

4. Дава ли се възможност за творчество на учениците или се кара по наизустяване?

- Естествено, възможности за свободно творчество има и то - много, просто учениците нямат желание...

5. Занимават ли се индивидуално с надарените деца, както и с тези, които изостават?

- О, да! Виждал съм го с очите си, дори и аз съм ходил да ми обяснят нещо или извънредно - за да взема нещо допълнително покрай уроците, независимо дали е покрай олимпиади или състезания!

6. Колко практически занимания имат децата - приложно изкуство, занаяти, собствени научни проекти, разходки до музеи, галерии, паркове и т.н. и т.н.?

- Ето тук българското образование куца!!! :!!!:

Аз не знам дали знаете, но във Франция, да речем, децата тръгват на 5 или 6 годишна възраст на училище и учат езици от рано, уроците по природните науки минават в специализирани кабинети и с много проекти, които да развият фантазията, мисълта и творчеството на ученика... да го накарат да се увлече по урока! А в България - суха и скучна теория по физика, химия, биология... не е интересно, само теория, без никаква практика! Тук просто никой не иска да се занимава, убива се чувството за желание!

7. Поощрява ли се критичното мислене на децата - разрешава ли им се да поставят под съмнение преподаваните им тези аргументирано?

- Ъпсурт! Ти, ако кажеш, че директора има грозна пъпка на носа си, ще полагаш обществено-полезен труд! административните и социалните йерархии са се смесили (по мое мнеие, това е останало от комунизма) и ученикът е роб с права, от които все още важи само това, че той не може да бъде удрян (макар че и това негово право се нарушава много често)!

Според мен, трябва коренна промяна на образователната система, доста по-високи заплати за учителите и много "екстри" за ученицте - нормални стаи, кабинети, спортни занимания, специални предмети - беседи, в които да се коментират неща от живота и такива предмети като философия, свят и личност... все неща, които въпитават!

(Убедих се в това след тези трагедии в България, Гърция и Франция с тези убити студенти и деца), театрални пиеси от и за деца.... и така нататъка!

Просто животът на ученика не е забавен, сега е пиене, купони, шум, музика, цигари, алкогол и наркотици... нищо интересно и просто се търси тръпката в живота...

8. Отразяват ли се всички възможни тези по спорните теми (например за образуването на Българската държава) в учебниците или се налага официална доктрина в авторитарен стил?

- Предимно - в авторитарен стил!

9. Стимулира ли се състезателният принцип сред децата и техните амбиции?

-НЕ!

10. Стимулират ли се солидарността и социалната интелигентност на децата? Учат ли се децата как да се справят с реални ситуации в живота - защита от дискриминации, от криминални действия?

- Хм... Съвсем малко... по принцип, тази задача е на класния ръководител в часа на класа (аз лично в часа на класа уча по френски...)

11. Имат ли свободата да избират част от преподавания им материал, за дивергиране на познанията (и специализацията на децата) или карат всичко "по стандарт"?

- А, не! В училище, каквото ти кажат и както ти кажат, това и така учиш!

Редактирано Декември 19, 2008 от ISTORIK

[raylight]

Евентуални отрицателни отговори на въпросите на Историк биха препотвърдили тежката криза на ценностите, в която се намираме

[ISTORIK]

Над 300 училища в страната ще трябва да бъдат закрити поетапно от следващата учебна година. Това съобщи председателят на Синдиката на българските учители (СБУ) Янка Такева.

"През 2009 г. у нас ще има 23 000 ученици по-малко, отколкото са сега. Това неминуемо ще наложи закриването на още училища в страната. Техният брой ще бъде около 300, като най-засегнати са малките населени места, където има недостатъчно деца. Ние сами направихме демографски анализ на населението. Отчетен е и фактът с голямата емиграция в нашата страна през последните години. Ясно е, че българските деца непрекъснато намаляват", допълни Янка Такева.

В началото на тази учебна година Министерството на образованието и науката (МОН) закри или преобразува общо 344 школа в страната. Завинаги хлопнаха кепенци 299 училища, а останалите от средни станаха основни или начални учебни заведения. Част от тях са със статут на средищни или защитени, тъй като са единствени за даден регион.

Тази учебна година бяха създадени 74 защитени училища, а през 2009 г. те ще бъдат увеличени с още 17. Предвидената от МОН издръжка за тях е 4 млн. лв. Средищните школа за момента са 700.

"Разчитаме на общинските съвети по места да направят техните училища от средищни в защитени, за да не бъдат закривани. Такъв е случаят в село Грамада, Видинско, например", допълни Такева.

От синдиката са изпратили писма до МОН, министър-председателя, Народното събрание и Сдружението на общините в България с молба да не се продават на безценица сградите на закритите тази година училища. От съсловната организация настояват помещенията и прилежащите към тях училищни дворове да бъдат използвани за социални или здравни нужди, заведения за рехабилитация и др.

"Все още общините не са тръгнали да продават закритите училища в страната, така че се надяваме да бъдем чути. Иначе проблемът с реституцията на училищни имоти из страната не е толкова актуален, както е с дворовете и терените, собственост на университети. Има единични случаи на претенции на частници върху училищни имоти", обобщи председателката на СБУ.

[Sham]

Има ли изобщо политика за образованието?

[ISTORIK]

След края на изминалата учебна година у нас са закрити между 300 и 350 училища, а голяма част от сградите им ще се ползват от социални институции, съобщиха от Министерството на образованието и науката и учителските синдикати.

Около 5000 учители и 1500 души непедагогически персонал ще останат на улицата.

Родители подозират, че на мястото на училищата ще изникнат старчески домове, кръчми и заведения.

Лидерът на синдиката на българските учители Янка Такева обясни пред "Новинар", че те могат да се използват за зелени училища, ресурсни центрове, места за изнесено обучение, за оздравителни центрове.

Тя е доволна, че в някои от закритите школа ще се настанят старчески домове.

"Защото възрастният човек е като дете", поясни тя.

Според нея е добре и дори ако там се помещават частни училища, защото така ще се запази функцията на сградата.

Според Такева училищата трябва да се стопанисват така, че след време пак да могат да се използват по предназначение.

Можело след години пак да има много деца и учебните заведения да не достигат, допусна синдикалната лидерка.

Редактирано Януари 7, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Проф. д-р Камен Веселинов, ректор на Техническия университет в София:

"ПРЕДИ СЕ ОБУЧАВАШЕ ЕЛИТ, А СЕГА - МАСА!"

- Проф. Веселинов, вие бяхте посочен от министър Вълчев като един от авторите на националната стратегия за научните степени и звания, по която напоследък има доста разгорещени спорове. Какво е вашето мнение за документа?

- Аз имам отношение към стратегията за научните изследвания на България. Имаше работна група, която се опита да направи някаква подложка за стратегия за науката, а не за научните степени и звания. Това беше преди година и нещо. В групата имаше представители на СУ "Св. Климент Охридски", на БАН, на Селскостопанската академия и други засегнати институции. Ние аргументирахме идеите си за това къде са проблемите в организацията и провеждането на изследванията у нас. Министър Вълчев направи голямо събиране във Варна, на което бяха поканени всички ректори, директорите на институти на БАН, на Националния център по аграрни науки, на научно-техническите съюзи, Съюза на учените и др. Там аз представих това, което групата беше разработила. Като цяло документът беше приет положително. Оттам нататък нещата във връзка със стратегията са излезли извън моя контрол. В Министерството на образованието и науката (МОН) се разработи документът, който бе качен на сайта на ведомството и изпратен до институциите и Съвета на ректорите.

След това започнаха много странни атаки според мен от Общото събрание на БАН. Това изглежда е най-ретроградният орган в България. Той като че ли е против всякаква промяна. Ръководството на БАН е било на всички етапи в подготовката на стратегията и изведнъж Общото събрание се отмята с протестно писмо. Ние искахме да се направи нещо, но този ни опит и към момента се саботира от БАН. Акцентът на недоволството се постави върху това, че трябва да се засили мястото на университетите в правенето на наука. Академията не одобрява това. По света науката се води от университетите, а изследователските центрове и институти са, за да допълват онова, което висшите училища не могат да свършат. Всичко опира до финансирането от държавата, което у нас е основно, тъй като от частни инвеститори идват съвсем малко средства за наука.

- Доколко стратегията, която МОН представи публично, се покрива с базата, подготвена от работната група?

- Всички въпроси, които ние маркирахме като проблемни, са засегнати. Някои атаки към стратегията бяха, че има прекалено тежка начална част, в която се коментира световната и европейската наука, тенденциите в тях. Това е известна мотивация за стратегията, която трябва да има България. Ние не бяхме направили само средствата за обезпечаването на мерките. Това свършиха в МОН. Тук не става дума единствено за приоритетните области, които ще получават 70% от бюджета за наука, а и за това, че разходите на държавата за изследвания трябва да нарастват постепенно всяка година. България дава само 0,35% от брутния вътрешен продукт за изследователска дейност и за институциите, които я извършват. В Европа този процент надскача едно.

- Според вас учените имат ли нужда от такъв документ за стратегия?

- Според мен не учените, а държавата има нужда от него. България е единствената страна в Европа, която няма такъв документ. Не държавата съществува заради науката, а обратното. Ако България има нужда от изследвания, тя трябва да има стратегия за тях. Не съм привърженик на идеята, че учените трябва да правят стратегия за науката, защото те не определят приоритетите на държавата. Това става от икономиката.

- Има ли недостиг на учени у нас?

- Наистина няма млади хора, които да се занимават с наука, застаряват работещите колеги. Нашата наука полека-лека си отива. Но по-опасното е, че българското висше образование също отмира. Ако това стане, няма да има нужда да говорим за наука въобще. Трябва да се погледне в другата посока - има ли търсене и нужда от научни резултати. Българската икономика е относително слаба и това значи, че и слабо ще се развива науката. Предполагам, че академията настоява за масивно държавно финансиране, защото науката, с която се занимава, няма пазар. Европейските проекти, които печелим, могат само да демонстрират, че нивото у нас е добро, но не - и че ние сме необходими на България.

- Увеличават се средствата за наука - за тази година са предвидени 100 млн. лв., при 60 млн. лв. за миналата. Как работите с фонда за научни изследвания към МОН?

- С научния фонд - добре, но с иновационния - зле. Средствата за миналата година ги преведоха около Коледа. Направо се издънихме с финансирането. Държавата каза, че осигурява милионите за изследвания през 2008 г., а те се раздадоха дни преди да изтече годината. Пита се с какви пари са правени изследвания миналата година? Очевидно - не с тези на държавата. Всъщност ние сега усвояваме тези суми и те са засега реалното финансиране за тази година. За 2009-а, за новите 100 млн. лв., още не са обявени конкурсите. Но аз много не се притеснявам, защото засега имаме пари, макар и от миналата година. Все пак не сме спирали изследванията, но имаше задържане - не може да се правят нови и по-големи опити, караме със старото оборудване, не можем да си позволим едни или други материали.

- Казахте, че висшето образование запада. Снижават ли се критериите за прием в университетите заради липсата на кандидати?

- Ние не снижаваме критериите, но едно време се приемаше всеки пети кандидат, а сега - всеки, който е кандидатствал. Това във всички случаи дърпа критериите назад. Преди време се обучаваше елит, а сега - маса. Приемаха се около 25 000 студента, а сега - 60 000. Тогава сме отбирали сред завършващите гимназия, а сега приемаме всички. При нас все пак остават хора извън класациите. Но ако ние не ги вземем, те отиват другаде, където стават студенти. Основната причина за това явление е демографският срив - децата са наполовина по-малко от преди.

- Това не значи ли, че трябва да се намали държавният прием във висшите училища?

- Аз не мисля, че нещо научено е вредно. Нека учат хората - не бих намалявал държавния прием. Бих се опитал да коригирам броя на завършващите университетите. Това предполага доста промени в системата, т.е. да има различни нива на придобиване на висше образование. Не може да готвим само висши кадри. Трябва да има възможности с по-малко знания да завършиш на по-ниско ниво, но все пак с някаква квалификация. Нашата система си е същата като отпреди 25 години. Само намалихме ученето от 5 на 4 години. Знаете, че имаше двугодишни техникуми над средното образование. Направихме ги тригодишни и ги кръстихме полувисши, а след това колежи. Тези, които излизаха оттам, се наричаха специалисти. Тъй като това е неразпознаваемо в Европа, ние ги кръстихме тези кадри професионални бакалаври, което значи, че нормалният бакалавър стана непрофесионален. Ние нямаме недостиг на висшисти у нас, а - на експерти; няма кой да работи. Удивителното е, че на хора, които са завършили техникум, след няколко години сме им издали бележка, че това се равнява на полувисше образование. След това сме им дали сертификат за приравняване към специалист. Сега същите тези хора идват при нас и си вземат удостоверения, че са професионални бакалаври, и искат да се запишат в магистърско обучение. Екзотика - с двугодишен техникум - да стават магистри!

- Напоследък има много дискусии за бъдещето на Студентския град. Вие как ще коментирате това, в което е превърнато градчето днес?

- Студентският град вече не е студентски. Сега е нещо като мини Лас Вегас - цяла София се изнася да се весели, защото заведенията са тук. Тези обекти не са терени в териториите на висшите училища. Ние сме дали под наем помещения на партерите на блоковете за складове, ксерокс и т.н. Там дискотека и ресторант не може да влезе, защото това са малки помещения. Ръководствата на Столичната община от началото на 90-те години насам и държавата са двете страни, които са отговорни за това, в което се превърна Студентският град. Не считам, че едната от двете страни е по-малко виновна. Териториите, които имаме, винаги сме ги считали за държавни, тъй като те са станали такива още преди 50-60 години. Навремето Министерството на войната е изкупило тези територии от собственици в село Дървеница, за да построи казарми. Така че нашите сгради се помещават в бивши казарми. Сега, с приемането на Закона за реституцията, се връщат земи, независимо че собствениците им вече са били веднъж обезщетени от държавата. Т. е. държавата не е била на мястото си, не се е погрижила за обществения интерес. Не ни даде и на нас, ректорите, да управляваме тези имоти. Ние разбираме за реституцията и за новите строежи, едва когато багерите дойдат до оградите на университетите. Тъй като не сме собственици на земите, не сме страна по съдебните спорове и никой не ни уведомява, че се водят такива.

http://www.monitor.bg/

Редактирано 26, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Трябва ли образованието да е задължително?

„Около 120 000 млади българи са неграмотни, трудно си намират работа и остават трайно изолирани от обществото." Това са резултатите от проведеното в края на миналата година социологическо изследване. В това число влизат напълно и частично грамотни българи на възраст между 14 и 35 години. Повечето от тях са от малцинствата и изобщо не са посещавали училище или са отпаднали още в началния курс на обучение.

Тези младежи не могат да работят с компютър, не могат да пишат и да смятат и не говорят добре български език, показват още данните от проучването.

Тази бройкаизглежда нереално ниска, защото неграмотните хора са много повече. Жалко е, че образованието ни е достъпно за всички и безплатно, но много ученици не желаят да ходят на училище.

Друг е въпросът, че тези които посещават училището, го напускат също неграмотни /или поне - голяма част от тях/. Достатъчно е да направите една кратка разходка по интернет форумите и сами ще се убедите каква неграмотност и безпросветност се шири. Разбира се, трябва да имате необходимото филологическо образование!

Вината за неграмотността на младите хора обаче не е в учителите.

Опитвах /натъртвам на думата!/ се в продължение на една година да преподавам български език и литература на деца, които не можеха да говорят добре български /за сведение - това е официалният език в страната/. Нещо повече – те НЕ ИСКАХА да научат езика.

Вкъщи родителите им не общуват с тях на български, т.е. те също не искат децата им да знаят и да могат да общуват на официалния език на страната, чиито граждани са. Тогава си зададох въпроса защо тези деца ходят изобщо на училище след като нито искат да научат езика, нито пък каквото и друго да било. Отговорът – защото е задължително.

Според мен, образованието в България не трябва да бъде задължително, защото се обезсмисля. Този, който иска да знае, нека се ограмотява, нека се образова, нека ходи на училище... Който не иска – нека мете улиците, да събира болклука и т.н. В крайна сметка, това е неговият личен избор. И такива хора са необходими... А какви претенции въобще може да има някой, който не е положил елементарни усилия да научи собственият си език? И изобщо не съм съгласна, че трябва да отпускаме пари за доограмотяване на малцинствените групи. При положение, че образованието е достъпно и безплатно за всички български граждани, защо да се харчат излишни пари?! Не е ли по-добре тези пари да бъдат дадени на децата, които искат да учат под формата на стипендии, награди и т. н. Някак по-разумно ми звучи.

Другият факт, който започва все повече да ме плаши е, че неграмотни са и голяма част от българските деца. Нежеланието за учене, поради липса на переспективи в България и безхаберието на голяма част от родителите са сред най-важните причини. Тъжната истина е, че се превръщаме в гетото на Европа с много бързи темпове и в тази област.

Тези от малцинствата, които не искат да ходят на училище, не искат и да работят. Просия, кражби, ровене в кофите за боклук и след това - продаване на намереното...

Все пак, държавата не бива да абдикира от задължението си да осигури минимално образование. Но, ако тя наблегне на икономическите лостове - да орязва детските за онези, които не си изпращат децата на училище или успехът им е никакъв, или бягат от часове... ще видим как тези деца не само ще започнат да ходят редовно на училище, ами и ще ядат пердах за всяка двойка, която са получили...

Държавата винаги може да измисли лостове, за да принуди семействата да си пращат децата на училище. Но смятате ли, че на сегашните управници им трябват умни и досетливи хора, високо образовани. Ами нали те създават проблеми. Колкото по-прости и по-тъпи са избирателите, толкова по-лесно са манипулируеми и управляеми.

Но не е виновна единствено чалгата. Проблемът е много по-дълбок. Има многожество "учени" астролози, които знаят как в даден момент някоя далечна звезда оказва глобално влияние върху част от човечеството, но не могат да изредят планетите от Слънчевата система! A 10% от учениците биха се завърнали в училище, ако там получават безплатна храна! Маймуните в цирка също получаватт безплатен банан, ако се научат да правят нещо.

Образованието е неотменимо човешко ПРАВО, така че, каквото и да се случва, с който и да е етнос, отговорът на въпроса: "Трябва ли образованието да е задължително?" в една цивилизована държава, в началото на третото хилядолетие, не може да е друг, освен: "Твърдо ДА! ТРЯБВА!"

Десислава Добрева

Редактирано Март 8, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

"Планирали сме и очаквам тази година да бъдат закрити още около 100 училища. Те са в малки населени места и най-вече в села из цялата страна. Нашите разчети показват, че школа с 30-40 деца не могат да осигурят качествено образование", обясни Танев.

Общините по места трябва да изпратят в МОН своите предложения за оптимизация на мрежата до 31 май.

Миналата година ведомството на Даниел Вълчев закри 340 училища, още 58 бяха преобразувани, като за целта осигуриха 67 млн. лв.

Така учебните заведения у нас ще станат под 3000.

Наесен - без песен в 100 селски училища.

[Fawkes]

Здравейте,като разглеждах форума ненадейно попаднах на тема,която да ме позаинтригува в моментното ми изморено състояние.Таа,честно казано Историк има право в някои неща,но аз лично бих казал следното:всичко зависи от ценностната система и от интелигентността на ученика,който да разбере без външни намеси какво иска от живота.В моето училище,което скоро ще го напусна(12клас) всички са много интелигентни хора и от тази гледна точка не бих се съгласил,че учениците са демотивирани и т.н.,но това е за моето училище плюс още 3-4 други гимназии от София.Ние специално знаем какво искаме и си гоним целите,докато има и такива,които незнаят какво искат и очакват от живота.Така,че аз лично не бих говорил за учениците като цяло,а бих ги разделил на две групи,защото въпреки,че всички сме едно поколение сме от различни слоеве на това поколение и те са строго разграничени.

Виждам,че си писал за родителски контрол,който хм как да се изразя е невъзможен по простата причина,че масата от родителите не че не ги интересуват децата им,а незнаят какво трябва да направят.Дефакто се получава често срещания феномен на родители,които не са готови за отглеждане на дете и оставят всичко на произвола на съдбата.

Колкото до изказването на "тоя" от Техническия ще ме прости,но искам да видя този университет в топ 50 на Европа и тогава да ми говори за качество и маса.В същност явно съвсем не е наясно с така да се каже гимназиалната реалност и съвсем нормално да не го интересува,но доста от по-можещите и имащите възможността заминават за Западна Европа.Имаше специално предаване с преподаватели от Харвард и други реномирани университети по случай големия брой балкански и по-специално български студенти в големите университети в Европа и Америка и те казаха,че тези млади хора са изключително мотивирани,"отсяти" от общия "каймак" и много интелигентни.Дефакто той каза,че предпочитат да приемат за студенти младежи от нашия край.Масата от интелигентните хора от моето поколение се изнасяме за Западна Европа,защото тук нямаме перспектива!Образователната система не ни позволява да се развием пълноценно и да имаме поне шанса да сбъднем мечтите си,които на този етап са възможни само в държави като Германия,Англия,Италия,Испания,Холандия,Дания и д.р..Да в Дания са едни от най-добрите университети в Европа за микро икономика !Системата в България е опорочена и пропита с безнадежност!Затова ме изнервят и изказвания,че хората от моето поколение не сме родолюбци и предпочитаме да сме в чужбина,но това не е така!Не ние напускаме родината,а държавата в нея ни прогонва,задушавайки ни със своя тотален профанизъм!

Много се отделих от темата,но като цяло идеята ми е,че мотивирани и немотивирани ученици винаги ще има и те не трябва да се слагат под общ знаменател като интелигентност,както не можем да сложим лекар и хигиенист като 1 към 1 по този показател.

[КГ125]

Поздрав за това много изчерпателно мнение!