Барклай де Толи

[resavsky]

Генерал Михаил Богданович Барклай де Толли е една от най-подценяваните личности в руската военна история.Достоен офицер изнесъл на гърба си тежката кампания от 1812 г. той е бил обявен едва ли не за предател от съвременницзите си и така и не получава пълна реабилитация.И днес във всички учебници по история може да прочете ме фелдаршал Кутузов е автор на плана за стратегическото отстъпление на руската армия.Лъжа.Автор на плана е генерал Михаил Богданович Барклай де Толли.План в който крайна сметка спечелва войната.А с неумесното сражение при Бородино Кутузов почти успява да я загуби.И Кутузов който е интриганствал пред императора за отстъплението на Барклай де Толи се кичи с чужда слава.Де Толли е стратегическия гений прозрял простата истина че шанса на руснаците да спечелят войната е ако я пренесат във времето и пространството.Уви гениите рядко са избрани.Дори руски генерали като княз Багратион са виждали в действията му предателство и са считали за по достойно да водят бой за всяка педя руска земя.Какво остава за обикновения народ и интелигенцията.Потомък на шотландски аристрократи до голяма степен Барклай де Толли става жертва на вроденето руско недоверие към чужденците.

[Warlord]

Абе то ясно, че Кутузов е бил един малък хитрец, но не трябва да го отричаме изцяло - все пак той приема плана на Барклай де Толи, ако и той му се беше сопнал като Багратион и бяха решили да избацат още едно Бородино примерно...

Забравя се и друга заслуга на Барклай де Толи, като военен министър непосредствено преди войната той въвежда редица от доста сериозни реформи в армията, които значително повишават бойната й ефективност в предстоящия сблъсък.

Но пък не е и като да са го оставили без признание след войната, все пак му дават маршалски жезъл.

Редактирано Декември 21, 2008 от Warlord

[resavsky]

Warlord маршалски жезъл му дават чак през 1814 г. когато завежда руските войски триумфално чак до Париж.Иначе много може да се каже и за заслугите на Барклай в "Битката на народите" при Лайцпиг и знаменития леден поход срещу шведите от 1809 г.Но истината е че Барклай е имал много врагове които непрекъснато са интириганствали срещу него - чужденец,предател,страхливец и т.н.А и той не е умеел да изтъква заслугите си.Бил е само войник и нищо повече.Дори и през 1813 г. след като умира Кутузов не му поверяват командването /чакала се е лека победоносна кампания// но след като Наполеон им разказва играта при Бауцен императора ще не ще повереява комендването на Барклай.И следват Лайпциг и Париж.

[Warlord]

Да но не е било неизвестно, че идеята за дефанзивната война на изтоштение е била негова. Дори за това главно са го плюели враговете му, хвърляйки върху него едва ли не цялата вина за катастрофите още от началото на наполеоновата кампания в Русия.

Кутузов дори реално го отстранява от поста му, като го праща в принудителен отпуск да си заминава в родовото имение в края на септември. Но именно императора, въпреки че е гласувал пълно доверие на Кутузов, отговаря благосклонно на писмата на Барклай де Толи, одобрява изложения от него план и го възстановява на поста главнокомандващ на 1-ва армия. Т.е. имало е доверие и уважение към личността и способностите му още преди да се стигне до Лайпциг.

Редактирано Декември 21, 2008 от Warlord

[КГ125]

Изглежда, че Александър Първи не е бил личност, която лесно с поддава на интриги.

[resavsky]

Александър І е може би най-интелигентният монарх който Русия някога е имала.Той поне донякъде е съзнавал правилността на стратегията на Барклай де Толли.Но е имало много сериозен натиск за неговото отсраняване и той не е имал избор.

[КГ125]

Наистина, така е. Видимо е умеел да подбира и да пази кадрите си. Дори и когато последните страдат от излишна за тези среди честност и скромност, както Барклай.

[resavsky]

Братът на императора Константин /който се е намирал в действащата армия/ е бил основният критик на Барклай обвинявайки го почти открито в страхливост и предателство.Не знам за мен императора е можел да застане по твърдо зад Барклай и тогава въобще е нямало да се стигне до безсмислената касапница при Бородино.А и Наполеон едва ли щеше да се измъкне при Березина.

[Warlord]

Безспорно редица груби грешки са допуснати от руското командване и при настъплението на французите и после при тяхното преследване, победата можеше да е още по-пълна, по-бърза и с по-малко жертви, но рядко успява да се извлече оптималния варянт.

Иначе не съм много съгласен с острите изказвания против княз Багратион (само защото е опонирал на Барклай де Толи) не е бил да кажем по-малко патриот или недостоен воин спрямо него, но се е оказал по-емоционален, което явно му е попречило да потърси по-дългосрочно стратегически далновиден план като главнокомандващият 1-ва армия конкретно в тази война. Но и той като него има шеметна военна кариера с изключителни постижения, като при това се е издигнал до поста си без да има богатство и връзки, като останалите князе станали генерали на по 30 години.

[resavsky]

Багратион е нещо като Скобелев:лична храброст но не особено силен стратег.Да не говорим че Багратион се чувства достоен за поста главнокомендващ и не приема назначението на Барклай.Ако е зависело от Багратион генералното сражение щеше да бъде дадено още при Смоленск и бой до последна капка кръв.Нито педя руска земя на нашествениците.Храбро несъменено но какво щеше да последва ако се беше дал решителен бой при Смоленск.