Иконоборството във Византия

[DendroaspisP]

Е хайде стискаме си ръцете че без 744 г. нямаше да се стигне до 756 г.и последващите гонения.Всъщност ако не беше 744 г. и замесването на въпроса за иконите в гражданската война въобще нямаше да се стигне до такова изостряне и драматизъм/мое мнение/.Просто поредния теологичен спор.

За това съм съгласен и го приемам (стискаме си ръцете). Нещата са винаги взаимо-свързани в причинно-следствена връзка (пряка и коствена). Както и 744 нямаше да я има без станалото в 726. То в същност, тук трябва да посочим и още преди това - 692, когато се провежда Трулския събор, известен като Пето-Шести, до колкото има амбиция да попълни решенията от тези два събора.

На него също се обръща внимание на езическите атавизми, които все още битуват в християнството (канони 61, 62, 65, 66, 94 и 95) и се посочва, че се наблюдава твърде повърхностна християнизация на по-нисшите слоеве, особено в селските райони, където все още битува крипто-езическата практика дори в рамките на християнския ритуал. А канон 82 изрично се занимава с въпроса как Христос трябва да бъде изобразяван и как не и т.н.

От тук пък последва особената емисия монети (три емисии - между 692 и 711 година), които издава Юстиниан II, където по изключение и изобразен Иисус вместо кръста. С този въпрос висшето духовенство пък занимава Лъв III, т.е се провокира дебат, който после прераства в това, за което говорим.

Редактирано Декември 30, 2011 от DendroaspisP

[alvassareiro]

Това, между другото, се вързва именно с казаното от теб, че Византия е заобиколена от врагове и тя трябва да се бори упорито за своята вътрешна идентичност, която в този момент повече се свързва с общохристиянското, а не толкова с римското наследство.

Именно в този контекст е връщането към Стария завет, залегнало в Еклогата. Арабите пренендиращи за последното и истинно откровение трябва да бъдат натирени като се заблегне на старозаветните корени на християнството, и в същото време последното се деелинизира и дероманизира.

Редактирано Януари 3, 2012 от alvassareiro

[DendroaspisP]

Именно в този контекст е връщането към Стария завет, залегнало в Еклогата. Арабите пренендиращи за последното и истинно откровение трябва да бъдат натирени като се заблегне на старозаветните корени на християнството, и в същото време последното се деелинизира и дероманизира.

Със сигурност се дероманизира след VII век. Но това не е чудно - Византия е мултинационална империя, в която няма вече водещ етнос. И е без значение от какъв етнос си, стига да приемащ ценностите на империята и идеалите й. Всеки може да стане дори император (което е наследство от римската концепция за империя, с която Византия никога не се разделя). А щом тя е сбор от различни етноси, не можем да говорим за нещо национално-етническо, което да скрепява всичко. За това и идва религиозното - християнството, което трябва да изповядва всеки ромей, ако се има за такъв и това е общия елемент, който споява нещата.

Връщане към "гръцкото", къме елинизма имаме едва от средата на XIII век и след това, но тогава Византия е само на хартия империя. По-точно тя вече не е мултинационална, а предимно гръцка (и с погърчени славяни) като основен етнос, т.е повече се доближава до национална държава.

[alvassareiro]

Не става въпрос за елинизиране или романизиране на Византия, а за елинизиране на християнството. Различни неща са.

[КГ125]

Но защо? Преди всичко се елинизира народът? Обединява се, един вид, под знака на елинизма?

[alvassareiro]

Защото арабите не ги интересува дали византийците са се романизирали или елинизирали, но твърде ги интересува дали християнството е елинизирано или не.