Иконоборството във Византия

[plamen_starbov]

Преди време в университета стана въпрос за иконоборството дали то е положително или отрицателно явление. Според мен това е отрицателно явление, защото раздира византийското общество. Но имам един преподавател, който твърди обратното - че то е положително явление или по-точно - че през по-голямата част от този период Византия е в подем, тогава са отбелязани първите решителни победи над арабите. Той приведе и факта, че на гроба на Константин V дълго време след смъртта му са се покланяли ромеите и са искали той да е жив, защото се оказвал силен владетел. Затова аз реших да се допитам до вас, съфорумници (или както там се казва), дали иконоборството в Източната Римска империя е положително или отрицателно явление. Ще се радвам да чуя мнения.

[КГ125]

Хм, както винаги въпрос в десятката, макар, че в какъв аспект трябва да се оценява? Дали е допринесло за развитието на Византия и за прогресът й?

За мен този процес винаги е бил малко странен, но в Средновековието и то именно във Византия са се водели немалко спорве относно "дреболии" на пръв поглед. Зад спора дали да се кланят християните на иконите или на образа, според мен прозира своеобразна ранна православна "реформация" (нещо подобно ще иска след доста време Мартин Лутер) - съзнавам еретичността на сравнението, но пък от друга страна според мен паралели има. В началния си импулс иконоборството е опит за търсене на същината и истинската, а не формалната ценност на християнството. Жестокостите при борбите обаче показват нещо повече от теология, макар последната да е била същностен елемент в духовността на Византия. В края на краищата началото на цялата тази история е позитивно, но развитието й става разрушително, защото нито едната, нито другата страна не е знаела кога да спре и как да потърси компромис. Още първите битки се израждат в посегателства срещу манастири и монаси. От друга страна, иконопочитанието добива уникални размери, което винаги значи възможности за злоупотреба от страна на църквата (чак боята от иконите била продавана и пр.) и своего рода "затъпяване" на обществото, превръщане на християнството в тъпо идолопоклонничество и отстъпление от високохуманните му принципи. Само че самите иконоборци почти унищожават монашеската институция... Изобщо, Византия извървява много трудно пътя до компромиса, а в определен аспект не го изминава, защото на финала се възстановява почитането на иконите, макар и смегчено. В този смисъл иконоборството е коригирало идолопоклоничеството, но по "трудния"начин, което оставя трайни следи в православието.

http://www.pravoslavieto.com/history/08/ikonoborstvo.htm

Редактирано Декември 28, 2008 от КГ125

[Galahad]

Иконоборството е близко до някои идеи на протестанството, които се появяват векове по-късно на запад. Днешната Англиканската църква е пример за това, как би могло да изглежда православието, ако иконоборството бе победило.

Формалната причина е библейската забрана за покланяне на идоли. А в ранното средновековие иконопочитанието започва да взима уродливи размери - май даже бяха слагали парчета от икони в храната.

Действителната причина е желанието да се анексират църковните имоти, а пък тя е последица от арабското нашествие. Каролингите във Франция също посягат на църк. земи, но не навлизат и в теологични спорове за иконите и статуите.

В краткосрочен план дава успехи - Византия увеличава своята конница и побеждава арабите. Ако арабите бяха победили - лошо. Но пък и без иконоборческата криза е можело да не успеят.

В дългосрочен план се оказва проблем. Идейно то раздира виз. общество. Стопански също води до проблеми. Църковните имоти са стопанисвани от образовани хора, които не са ангажирани във воен. кампании, а се занимават със стопанисване на имението. Стратиотите се издържат от имението, но участието във воен. кампании ги откъсва от имението и те не могат да са грижат за развитието му. Иначе казано именията в ръцете на военните не са така добре стопанисвати, както ако са държани от църковни служители. От друга страна концепцията за милосърдие и помощ на христ. църква спомагала във време на криза припасите придобити от доброто стопанисване на имота да се изразходват за подпомагане на нуждаещите се, което при бедствие намаляло соц. напрежение.

[КГ125]

Може би все пак в основата е желанието за оздравяване на духа, за опроставяне на ритуалите и насочването им към вътрешия смисъл на нещата, а не към яденето на боя от икони... Но веднъж започнало, църковните имоти излизат на хоризонта и не се пропускат.

Наистина, паралелът с англиканската църква е удачен! Но византийското общество няма достатъчно здрави сили...

[plamen_starbov]

КГ, имах предвид дали иконоборството е допринесло за развитието на Византия. Моето мнение е, че е крайно отрицателно явление в какъвто и план да го погледнеш, защото, например, от една страна са разрушение много паметници от иконописта, архитектурата. Но може би ситуацията прилича на "двама се карат, трети печели". Иконопочитатели се карат с иконоборци. Ами ако дойдат българите или арабите? Те ако застанат на едната или другата страна? Според мен точно в това време е трябвало да има обединение, което да направи Византия още по-силна.

[КГ125]

Самото иконоборство е допринесло, защото е върнало империята в духовно отношение към търсене на вътрешния смисъл на идеологията й. Начинът по който е станал процесът е разрушителен, обаче, защото естественият компромис, който накрая се постига, идва твърде късно и с много жертви и жестокост. Изток ....

[Torin]

Хм, както винаги въпрос в десятката, макар, че в какъв аспект трябва да се оценява? Дали е допринесло за развитието на Византия и за прогресът й?

За мен този процес винаги е бил малко странен, но в Средновековието и то именно във Византия са се водели немалко спорве относно "дреболии" на пръв поглед. Зад спора дали да се кланят християните на иконите или на образа, според мен прозира своеобразна ранна православна "реформация" (нещо подобно ще иска след доста време Мартин Лутер) - съзнавам еретичността на сравнението, но пък от друга страна според мен паралели има. В началния си импулс иконоборството е опит за търсене на същината и истинската, а не формалната ценност на християнството. Жестокостите при борбите обаче показват нещо повече от теология, макар последната да е била същностен елемент в духовността на Византия. В края на краищата началото на цялата тази история е позитивно, но развитието й става разрушително, защото нито едната, нито другата страна не е знаела кога да спре и как да потърси компромис. Още първите битки се израждат в посегателства срещу манастири и монаси. От друга страна, иконопочитанието добива уникални размери, което винаги значи възможности за злоупотреба от страна на църквата (чак боята от иконите била продавана и пр.) и своего рода "затъпяване" на обществото, превръщане на християнството в тъпо идолопоклонничество и отстъпление от високохуманните му принципи. Само че самите иконоборци почти унищожават монашеската институция... Изобщо, Византия извървява много трудно пътя до компромиса, а в определен аспект не го изминава, защото на финала се възстановява почитането на иконите, макар и смегчено. В този смисъл иконоборството е коригирало идолопоклоничеството, но по "трудния"начин, което оставя трайни следи в православието.

http://www.pravoslavieto.com/history/08/ikonoborstvo.htm

Галахад, по-скоро протестантството се доближава до иконоборството, а не обратното. Що се отнася до "икономическата" част въпроса само ще ти напомня, че църковните имоти не се облагат с данък и следователно са в ущърб на държавата. Нещо повече по-онова време е имало твърде много монаси и то здрави и прави мъже, които вместо да бачкат и служат в армията са се криели в манастирите съвсем съзнателно. С останалото обаче съм съгласен.

[Galahad]

Галахад, по-скоро протестантството се доближава до иконоборството, а не обратното.

Хронологически може и така да се каже. Но иначе като развитие протестанството да рачем в някои свои направления стига по далеч, като да речем отрича йерархията. Така погледнато иконоборството достига донякъде, но не напълно стореното от протестантите.

Що се отнася до "икономическата" част въпроса само ще ти напомня, че църковните имоти не се облагат с данък и следователно са в ущърб на държавата.

От гледна точка на времето на другарите Маркс и Енгелс, които са разсъждавали доста анахронистично може и да е било така. Но по времето на Византия чрез именията се издържала армията и чиновниците, а чрез църковните имоти се осъществявали социалните дейности на държавата. Иконоборците се опитали да засилят армията за сметка на социалната функция, което се оказало проблем. Тъй че данъците нямали днешното значение. Държавата давала на военните имения, а от данъците за тях военния се издържал вместо заплата. Църквата пък получавала доходи от имотите си и с тези пари финансирала сиропиталища и старопиталища, помагала на бедните ... Днес църквата се грижи основно за църк. згради, а домовете за сираци, за стари хора, психиатрии и др. под. са грижа на държавата. Монасите били също образованите хора в държавата, тъй че реално църк. имоти издържали и образователната система. Те обгрижвали и болните (втори е въпросът колко успешно при възможностите на епохата), тъй че от тези имоти се финансирала и здравната система.

Нещо повече по-онова време е имало твърде много монаси и то здрави и прави мъже, които вместо да бачкат и служат в армията са се криели в манастирите съвсем съзнателно.

Ами с армията наистина е проблем, но иначе монасите си бачкали. Те работели на полето, а на по-образованите дължим писаното за епохата. По-оброзованите са правели точно това, което и онези марксистко-ленински атеисти, които твърдят, че не са бачкали ... може би с тази разлика, че написаното от монесите се чете и векове след това, а партийните писания не харесваше за четене дори на самите партийци.

[Torin]

Ако се поинтересуваш малко, ще разбереш, че далеч не съм привърженик на другарите Маркс и Енгелс. Още по-малко съм атеист. Не подкрепям иконоборството и смятам, че е навредило на Империята. Просто се опитах да ти обясня подбудите на иконоборците, както и някои техни аргументи.

[КГ125]

Галахад, по-скоро протестантството се доближава до иконоборството, а не обратното. Що се отнася до "икономическата" част въпроса само ще ти напомня, че църковните имоти не се облагат с данък и следователно са в ущърб на държавата. Нещо повече по-онова време е имало твърде много монаси и то здрави и прави мъже, които вместо да бачкат и служат в армията са се криели в манастирите съвсем съзнателно. С останалото обаче съм съгласен.

Да, това може да се добави. Впрочем, то си е една от проявите на зараждащият се упадък. Когато млади хора отиват да се кланят на разни икони, вместо да работят и да ходят на война, определено нещата не тръгват на добре, дори и да оставим държавния икономически интерес. Идва ми на ум историята с нашите исихасти при турското нашествие. Наемни армии на разпокъсани феодали се бият нескопосано с турците, а из търновските улици цъфтят сектантстов, исихазъм и пълна отнесеност.

.

[Smordo]

Никой не каза докъде я е било докарало иконопочитанието - дори не толкова до откровено идолопоклонство, колкото до пълно панаирджийство. Масово се стържела боята от "чудотворни" икони и люспите се смесвали с вода, която после се продавала като еликсир против всякакви болести на всеки наивник, готов да си плати. Едновременно с това постоянно се рисували нови "свещени" и "неръкотворни" икони. А парчетата от истинския свети Кръст Христов (те се продавали, естествено) станали толкова много, че от тях можело да се направят траверсите на цялата Байкало-Амурска ЖП магистрала.

Галахад мисля по-горе каза, че монасите си бачкали. Бачкали са, но не са плащали данъци. А точно през VІІІ век Византия има крещяща нужда от пари - не само заради финансовия колапс, причинен от загубата на Армения, Сирия, Месопотамия, Палестина, Египет и Северна Африка, упадъка на останалите й градове и аграризацията на икономиката, но и заради неспирните войни с арабите. И това на фона на постоянните военни неуспехи между 680 и 717 г.

Никой обаче не обърна внимание на един важен аспект на иконоборството - то е сблъсък между византийския Изток и византийския Запад. Иконопочитанието било най-силно в европейските провинции на империята, а иконоборството - в азиатските, които етнически са доминирани от арменския и сирийския елемент, докато европейските (тук включвам и Южна Италия и Сицилия) - от гръцкия. Какви хора поемат кормилото на империята след 717 г? Лъв ІІІ е сириец от град Германикия (Мараш), истинското му име е Конон. Най-близкият му съратник и зет същевременно е арменецът Артавазд. А по това време (и сега естествено) арменците и сирийците са монофизити (за разлика от православните, в т.ч. гърците, които са диофизити). За монофизитството е характерно освен схващането единствено за божествената природа на Христос (според православните и католиците той е богочовек) също така и неприязънта към изображенията. В това отношение те си приличат с арабите и юдеите. Така че, когато Византия се тресе 150 години от конфликта между иконоборци, тя се тресе и от борбата кой ще надделее в нея - гръцкият или армено-сирийският елемент. По-късно, през Х и особено през ХІ век (до 1085 г., когато Византия губи временно всичките си земи източно от Босфора), тази борба еволюира под формата на борба между цариградската послужебна аристокрация и малоазиатските едри поземлени собственици. Последните са и главният "донор" на способни генерали и изобщо са контингентът, от който се комплектува офицерския състав на ромейката армия - Лъв Фока, Мелий (Млех), Йоан Куркуа, Никифор Фока, Йоан Цимисхий - всички са арменци от Мала Азия. Типичен пример за конфликта между азиатската динатско-военна аристокрация и столичната (европейската) служебно-сенатска е съдбата на малоазйския динат император Исак Комнин, който заварва в средата на ХІ век имперските военни сили в пълно разложение, за 2 години ги изправя на крака, но е принуден да абдикира и властта отново е поета от "наши хора" - тези от столицата и балканските провинции.

[КГ125]

Наистина!!! Това е сблъсъкът на източната и западната психология, макар и в средновековен вид!

[Smordo]

Наистина!!! Това е сблъсъкът на източната и западната психология, макар и в средновековен вид!

КГ, я забележи, че когато Византия губи повечето си негръцки области и остава с една Западна Мала Азия и Балканите по линията Пловдив-Драч, тоест между 1187 и 1300 г., изведнъж се появява като че ли една нова държава. Гръцка като националност и твърде ксенофобска - имам предвид, че още по времето на Комнините властта в империята държат 5-10 могъщи рода, които са гръцки - няма ги от предишните столетия разни арменци, сирийци, араби (Никифор Геник например е арабин-християнин). И това не е толкова, защото империята е станала още през ХІІ век моноетническа, а защото вече се гледа с лошо око на негърците. Засилват се и православният фундаментализъм (тук използвам думата в не отрицателен смисъл) и непримиримост. За сравнение - в дните на просперитет на империята (ІХ-ХІ век) в Цариград е имало дори и джамия. От друга страна като че ли намалява комплексът за превъзходство спрямо "варварите" - на българите и сърбите се гледа почти като на равни и бракът на някоя императорска щерка или внучка с български цар или сръбски крал вече не е "позор". Към залеза на империята (след 1350 г.) византийските интелектуалци изведнъж се усещат, че думата "елин" значело всъщност "грък", тоест народът на Платон, Аристотел, Милтиад, Перикъл, а не "езичник".

[КГ125]

Точно! Това са процеси, които заслужават внимание. Не бях се замислял досега, а и не съм срещал много за тях. П.Мутафчиев май пръв поставя в такава светлина въпроса.

[Иванко Тертер]

Доста добър анализ. Приемам го изцяло. Обичам, когато се изследват събитията между редовете и в тяхната логическа връзка и хронология. Трябва да се отчита всичко това при изследванията!

[Smordo]

Доста добър анализ. Приемам го изцяло. Обичам, когато се изследват събитията между редовете и в тяхната логическа връзка и хронология. Трябва да се отчита всичко това при изследванията!

Ами това го няма в учебниците по история. Поне не в нашенските

[Smordo]

Доста добър анализ. Приемам го изцяло. Обичам, когато се изследват събитията между редовете и в тяхната логическа връзка и хронология. Трябва да се отчита всичко това при изследванията!

Но ако Свети Илия беше сега на линия, щеше да ми каже, че съм пълен невежа по Византия

[RIZAR]

Имам доста интересни неща за иконоборството , но нямам време да ги кача .

Безспорен факт е обаче пряката връзка на иконоборството с борбите на империята със исляма .

Глупостите да се описват иконоборческите спорове със социално-политическиа терминология и да се схващат по диаматски едва ли не като развитие на класовото общество мисля ,че поне могат да се изоставят .

Втори главен факт е ,че макар ,че няма верова ,философска и богословска здрава основа иконоборчеството е преди всичко не просто църковен/дисциплинарен/ или обряден въпрос ,а преди всичко -догматичен - т.е. засяга основни истини на вярата .

Личности като преподобните Йоан Дамаскин , Теодор Студит и патр. Никофор не са някакви църковни интриганти с каквито е изпъстрена историята на Църквата , , нито пък са самолюбци или празнословци .

Те са истински богослови .Така ,че иконоборския спор е имплицитно свързан и е част от големия Христологически спор - много правилно ,сте отбелязали ,кои го подкрепят- исаври,сирийци ,арменци и копти , тези народи , изключая исаврите и до днес са монофизити / около 30 % от населението ,дори в Египет и по-малко/ , останалите са приели исляма . В техните църкви и до днес няма да видите икони с изключение на някои сирийци .

Не искам съвсем да отделям или омаловажавам политико-икономическите аспекти на конфликта ,но те трябва да бъдат осветлени в правилна насока .

По принцип всички богословски спорове биват въвлечени в политиката - сещате се защо готите приемат арианството .

Г. Флоровски ,един много почитан от мен съвременен богослов се опитва да ''хвърли'' вината на Ориген . Който май е виновен за едва ли не всичко неправилно във вярата с което далеч не мога да се съглася ,но е факт ,че иконоборците нямайки никакъв светоотечески авторитет ,мисля разбирате и ще се съгласите ,че по онова време ,той е имал огромна тежест ,са се опряли на Ориген , като голям богослов и учен .Впреки ,че като първостепени са се опрели на авторитета на Свещенното Писание и Св. Предание , те са използвали и светоотечески или патристични цитати . Фактически иконоборци се оказват гръцките християни които са заразени с платоническия спиритуализъм който тълкуват алегорически Свещенното писание .От една страна докети ,монофизити ,монотелити , полуариани не могат да приемат човешката природа на Богочовека Иисиус христос .

От друга страна иконоборците са и крайните символисти , непреобразени от елинистическите си идеи и платонически възгледи , чиито корени са Александрийската традиция ,неразривно свързана с неоплатонизма. Така ,че от тази страна , те не са прости продължители на монофизитската позиция .

[Smordo]

Имам доста интересни неща за иконоборството , но нямам време да ги кача .

Безспорен факт е обаче пряката връзка на иконоборството с борбите на империята със исляма .

Глупостите да се описват иконоборческите спорове със социално-политическиа терминология и да се схващат по диаматски едва ли не като развитие на класовото общество мисля ,че поне могат да се изоставят .

Втори главен факт е ,че макар ,че няма верова ,философска и богословска здрава основа иконоборчеството е преди всичко не просто църковен/дисциплинарен/ или обряден въпрос ,а преди всичко -догматичен - т.е. засяга основни истини на вярата .

Личности като преподобните Йоан Дамаскин , Теодор Студит и патр. Никофор не са някакви църковни интриганти с каквито е изпъстрена историята на Църквата , , нито пък са самолюбци или празнословци .

Те са истински богослови .Така ,че иконоборския спор е имплицитно свързан и е част от големия Христологически спор - много правилно ,сте отбелязали ,кои го подкрепят- исаври,сирийци ,арменци и копти , тези народи , изключая исаврите и до днес са монофизити / около 30 % от населението ,дори в Египет и по-малко/ , останалите са приели исляма . В техните църкви и до днес няма да видите икони с изключение на някои сирийци .

Не искам съвсем да отделям или омаловажавам политико-икономическите аспекти на конфликта ,но те трябва да бъдат осветлени в правилна насока .

По принцип всички богословски спорове биват въвлечени в политиката - сещате се защо готите приемат арианството .

Г. Флоровски ,един много почитан от мен съвременен богослов се опитва да ''хвърли'' вината на Ориген . Който май е виновен за едва ли не всичко неправилно във вярата с което далеч не мога да се съглася ,но е факт ,че иконоборците нямайки никакъв светоотечески авторитет ,мисля разбирате ,че по онова време ,той е бил много голям ,са се опряли на Ориген , като голям богослов и учен . Фактически иконоборци се оказват гръцките християни които са заразени с платоническия спиритуализъм който тълкуват алегорически Свещенното писание .От една страна докети ,монофизити ,монотелити , полуариани не могат да приемат човешката природа на Богочовека Иисиус христос .

От друга страна иконоборците са и крайните символисти , непреобразени от елинистическите си идеи и платонически възгледи , чиито корени са Александрийската традиция ,неразривно свързана с неоплатонизма. Така ,че от тази страна , те не са прости продължители на монофизитската позиция .

Ееее, RIZAR, пак го изби на тракийските неща. Никой не твърди, че Николай Студит е бил меркантилен тип. Но можеш ли да отречеш комерсиализирането на православието във Византия на по-долни нива към началото на VІІІ век.

Обясни малко повече за преплитането на религията и политиката. Ще е интересно да видим мнението ти.

[RIZAR]

Ееее, RIZAR, пак го изби на тракийските неща. Никой не твърди, че Николай Студит е бил меркантилен тип. Но можеш ли да отречеш комерсиализирането на православието във Византия на по-долни нива към началото на VІІІ век.

Обясни малко повече за преплитането на религията и политиката. Ще е интересно да видим мнението ти.

Ами , има си цяла студия по този проблем - "Антиномии на християнската история : Империя и пустиня " . Много сложен въпрос , той и св. Теодор Студит , избягал в пустинята ,но виждаш ,че като опряло до България ,станала една ....

Утре ,че стана късно , потеглям за пустинята ...

Комерсиализация - да , гледам и Холивудските бози винаги наблягат на нея и не пропускат да го пренатякнат - "на видите ли тъпите християни ,какви са жалки никаквици ... ", например във филми за Робин Худ , ирландския монах мъкнеше "псевдосветинки " , но никой няма да си изхвърли ризата ,заради бълхите , нали ???

Има я за жалост и до днес - един фрапантен пример - Кръстова гора , пълна боза и духовно шменти-капели ,измисли я дявола в противовес на светата Бачковска Богородица , мисля ,че нещата при новия Пловдивски митрополит обаче ще влязат в нужния коловоз .

За капището на Ванга , което пък бе измайсторено за антимясто до Рилския манастир,засега обаче не виждам ,как ще се реши....

Както виждаш , нищо ново под слънцето .... ю

Но за една баба да правиш Вселенски събор ..???

Стои като въпрос , но треторазряден . Също е положението и със социалния въпрос , че манастирите били много богати ,пък императора беден и т.н.

Колкото до траките , както знаеш , въобще нямат проблеми с иконите , нали си съгласен ???

[Smordo]

Ами , има си цяла студия по този проблем - "Антиномии на християнската история : Империя и пустиня " . Много сложен въпрос , той и св. Теодор Студит , избягал в пустинята ,но виждаш ,че като опряло до България ,станала една ....

Утре ,че стана късно , потеглям за пустинята ...

Комерсиализация - да , гледам и Холивудските бози винаги наблягат на нея и не пропускат да го пренатякнат - "на видите ли тъпите християни ,какви са жалки никаквици ... ", например във филми за Робин Худ , ирландския монах мъкнеше "псевдосветинки " , но никой няма да си изхвърли ризата ,заради бълхите , нали ???

Има я за жалост и до днес - един фрапантен пример - Кръстова гора , пълна боза и духовно шменти-капели ,измисли я дявола в противовес на светата Бачковска Богородица , мисля ,че нещата при новия Пловдивски митрополит обаче ще влязат в нужния коловоз .

За капището на Ванга , което пък бе измайсторено за антимясто до Рилския манастир,засега обаче не виждам ,как ще се реши....

Както виждаш , нищо ново под слънцето .... ю

Но за една баба да правиш Вселенски събор ..???

Стои като въпрос , но треторазряден . Също е положението и със социалния въпрос , че манастирите били много богати ,пък императора беден и т.н.

Колкото до траките , както знаеш , въобще нямат проблеми с иконите , нали си съгласен ???

RIZAR, бил съм на Кръстова гора. Кое е шашма, кое не, не знам, но с очите си видях "града" отсреща - светлинки, чийто брой ту растеше, те намаляваше. И това продължи час или два. На сутринта нямаше нищо, а отсреща, брате, са гористи чукари, на сума ти километра няма селце, да не говорим да град.

Ти бил ли си на Кръстова гора?

А за това дали траките са имали проблеми с иконите - честно да ти кажа, не съм наясно. Само се чудя каква функция тогава е имал обредният конник?

[DendroaspisP]

"Естествено, че е война на държавата срещу църквата. И слага църквата в малкия си джоб."

(мнение на Алвата от вчера за иконоборството)

Въпросът е много спорен сред учените. Горното мнение се поддържа от старата руска школа, от историците на Църквата (В.Болотов и П.Малицки) и от част от германските учени през периода на т.нар. Kulturkampf по времето на Бисмарк.

От 70-те години на 20-ти век се налага едно ново виждане (Л.Барнърд, Дж.Херин, Дж.Халдън), според което и Лъв III, и Константин V с това движение се опитват да възстановят престижа на императорската власт и нейната популярност сред поданиците на империята. В това виждане има доста истина. От края на VI век и през целия VII век този престиж силно пострадва, поради несполуките на империята, която губи огромни територии. След Юстиниан Велики замира официалния кулк към императора и се замества от образа на "верния в Христа василевс", който добива популярност по времето на Ираклий.

Марксистката теория разглежда движението като социално-икономическо явление в духа на класовите борби. посочва се, че манастирите са добили огромни богатства и земи, на което се противопоставя стремежа на императорите да ги конфискуват с цел да набавят средства за войската и държавния апарат. В типично марксистки дух това движение се обявява ца народно и демократично, но нелишено от рационализъм. Императорите го използват, за да се разправят с влиянието на монашеството конкретно и манастирското земевладение като тук "монашеската" партия е реакционната, дори движението се свръзва в павликянството.

Но освен горепосоченото, този въпрос има и философско-богословски аспект като авторите се лутат между Платон и неоплатонистите и източните мирогледни концепции като основа, в която се корени това движение. Тук също има интересни мнения.

[alvassareiro]

Въпросът е много спорен сред учените. Горното мнение се поддържа от старата руска школа, от историците на Църквата (В.Болотов и П.Малицки) и от част от германските учени през периода на т.нар. Kulturkampf по времето на Бисмарк.

на същото мнение е и Toynbee.

От 70-те години на 20-ти век се налага едно ново виждане (Л.Барнърд, Дж.Херин, Дж.Халдън), според което и Лъв III, и Константин V с това движение се опитват да възстановят престижа на императорската власт и нейната популярност сред поданиците на империята. В това виждане има доста истина. От края на VI век и през целия VII век този престиж силно пострадва, поради несполуките на империята, която губи огромни територии. След Юстиниан Велики замира официалния кулк към императора и се замества от образа на "верния в Христа василевс", който добива популярност по времето на Ираклий.

това по същество изобщо не противоречи на горното.

Именно чрез иконоборството се утвърждава концепцията на цезаропапизма в православието.

[DendroaspisP]

... това по същество изобщо не противоречи на горното.

Именно чрез иконоборството се утвърждава концепцията на цезаропапизма в православието.

Да, не противоречи, но акцентът е друг. Въздигането на имиджа на императора и на императорската власт не минава задължително през борба с църквата, макар да не я изключва. Нека не забравяме, че не малка част от духовенството във Византия също застава зад иконоборството, така че Църквата в тази борба не е една монолитна сила с единствен враг - императора.

[alvassareiro]

Напротив, минава. Защото рискува да попадне в позиция, сходна на тази по-късно на императориси на СРИ на Запад. А духовниците, дето защитават иконокласията, са просто хора на императора.