Иконоборството във Византия

[DendroaspisP]

Алва,

Не си съвсем прав. В интерес на истината иконоборството не възниква изначално като антимонашеско движение, а то става такова в последствие едва през втората половина от царуването на Константин V (741-775), т.е някъде след 755 година. Така че следствието се оказва причина за мнозина. Пропуска се един много важен факт, че за ромеите от 8-ми и 9-ти век именно чистотата на вярата „стои в основата на човешкото битие и поведение, осигурявайки стабилност в несигурния иначе свят”. Така че Константин V атакува манастирите, за да удовлетвори военната прослойка (стратиотите), но това повече е свързано с укрепване на военната мощ и престижа на императорската власт, а не с изначална и идейна борба с духовната власт на Църквата.

Т.е в иконоборството има преплетени и земни интереси, но то има своята дълбока идейно-философска и чисто религиозна основа извън земното.

Пропускаш и факта, че иконоборската идея първоначално не идва от светската власт, а от представители от средите на висшето духовенство. Така че императорите се „насосват” в последствие като виждат и свои изгоди в това движение. От писмата на Теодор Студит, например, става ясно, че дори след събора от 815 година, мнозина от монасите преминават към иконоборството, когато нямат особена причина да го правят поради някакви светски изгоди или положение, или пък "са хората на императора".

Дори някои автори поставят под сериозно съмнение и идеята, че през VII и VIII век действително е имало едро манастирско земевладение. Просто липсват сериозни доказателства в подкрепа на това мнение, а агиографските и исторически източници по-скоро свидетелстват за обратното. Това лишава иконоборството от още една „земна” причина за сблъсъка за власт между император-църква. Действително през този период е имало някои манастири с големи земи, но това са основно манастири в Египет (установено по папирусни документи от VI век), които вече са без значение за империята през VIII век, защото тези земи вече не влизат в пределите на империята. В същност, едрото манастирско земевладение се възражда едва през X век (атонските манастири, витинския Олимп, манастира Св. Йоан Богослов на остров Патмос).

Идеята за иконоборството съществува много преди VIII век, но не и с такава острота. Например писмото на Евсевий Кесарийски до Констанция, сестрата на император Константин Велики и иконоборческите съчинения на Епифаний Кипърски по времето на император Теодосий. Още тогава тези противници на иконата твърдят, че почитането на иконите е елинска заблуда и рецидив от езичеството.

Редактирано Декември 29, 2011 от DendroaspisP

[alvassareiro]

Т.е в иконоборството има преплетени и земни интереси, но то има своята дълбока идейно-философска и чисто религиозна основа извън земното.

Разбира се, иконокласия е една от ересите, възникнала по естествен път, точно като арианството, монофизитството, несторианството и тн. Но различното е, че това е ерес, подкрепена от императора, за постигане на чисто политически интереси и най-важното - чрез иконоборчеството се утвърждава веднъж завинаги системата на цезаропапизма дори след като инструментът - иконоборчеството - вече не е легитимен. Все пак императорът не би могъл да седне и сам да си измисли ерес, остава му да подкрепи някоя, която най-точно отговаря на целите му.

Ние всъщност какво дискутираме - неговите филососки, теологически и христологически измерения, или неговите чисто земни и политически последици?

Може би целите и генезисът на явлението да са настина спорни и с много нюанси, но резултатите са безспорни и очевидни.

Редактирано Декември 29, 2011 от alvassareiro

[DendroaspisP]

В същност, дискутираме явлението иконоборство в неговата многопластовост, а не само това, кой за какво го използва.

Това, кой за какво го използва, го определя само като средство, но не разкрива неговата същност и съдържание, което е много интересно за мен.

[DendroaspisP]

Разбира се, иконокласия е една от ересите, възникнала по естествен път, точно като арианството, монофизитството, несторианството и тн. Но различното е, че това е ерес, подкрепена от императора, за постигане на чисто политически интереси и най-важното - чрез иконоборчеството се утвърждава веднъж завинаги системата на цезаропапизма дори след като инструментът - иконоборчеството - вече не е легитимен. Все пак императорът не би могъл да седне и сам да си измисли ерес, остава му да подкрепи някоя, която най-точно отговаря на целите му...

Виж, с това, че е ерес не съм много съгласен. Шрайнер наистина го определя като ерес, но пък доста други автори считат (и то с основание), че иконоборството е по-скоро движение, аспект в болословския диспут, който обаче от 20-те години на 8-ми век придобива и конкретни политически измерения, за които говориш. По това време всеки го е приемал именно така - като диспут, в който са били въвлечени огромни маси от населението на ИРИ - и императори, и темни управители, и представители на висшия и нисш клир, монаси и миряни. За първи път го определя като ерес по-късната иконопочитателска пропаганда, включително и чрез Синодика в неделята на православието.

Редактирано Декември 29, 2011 от DendroaspisP

[alvassareiro]

Мен ме вълнува най-много политическият аспект. За другото да говорят теолозите. Но аз лично гравитирам около разбирането на иконоборчеството като опит за деелинизация на християнството, което го поставя като философски и теологически равно на другите източни ереси.

[DendroaspisP]

Мен ме вълнува най-много политическият аспект...

О, политическият аспект също е много важен и интересен, но той не обяснява същността на движението.

Всичко започва направо невинно през 726 година (според Теофан), когато по-скоро по случайност Лъв III, започнал "да говори срещу иконите". В същност императорът и бил въвлечен в спор между висши духовници, между които ефеския митрополит Теодосий (син на император Тиберий III Апсимар: 698-705), епископа на Клавдиопол Тома и Константин Наколит. Повод за спора е една "докладна записка" на Йоан, митрополит на Синада в малоазийска Фригия до патриарх Герман относно изявите на епископа на Наколия Константин. Последният, без някаква умисъл или предварителен план, позовайвайки се на Стария и Новия завет проповядвал срещу почитането на иконите. Но това било следствие и реакция на един начетен свещеник срещу прекаленото идолопоклоническо и пълно със суеверия отношения на неговото паство към свещените образи и мощи. Дето се вика - ами прав е човекът и една нищо работа в същност.

В отговор партиарх Герман изпратил писмо до епископа, в което направил категорично разграничение между почитта, която се отдава на иконите и светите мощи от една страна, и от друга - на култа към идолите, които не се считат за посредници и божествени изображения, а за самите богове. Такова писмо е изпратено и до епископа на Клавдиопол Тома (също иконоборец по убеждение), в което има защита иконопочитанието с много примери от църковната история. Както виждаш до момента една обикновена попска история по скоро по детайла, отколкото да се влага някаква дълбока идея във философски аспект.

Между другото, по същото време е имало и задочен диспут между ефеския митрополит Ипатий с епископа на Адрамитион Юлиан.Този Ипатий, подобно на Герман, също защитавал употребата на свещени изображения, но с важната уговорка, че текстът е по-важен от образа за учения човек, а образите са полезни основно за обикновения и неук човек от народа, за когото те се явяват като своеобразна Biblia pauperum (библия на бедните и по подразбиране на неграмотните). Юлиан на свой ред също не се престарава в спора като към този момент той не е съдбовен за него. Той не се противопоставя толкова на рисуваните икони, а на триизмерните склуптурни изображения и барелефи, които му напомняли за античните езически идоли.

Т.е в самото начало на конфликта, който както казах, започва направо инцидентно, различията между иконоборците и иконопочитателите съвсем не са толкова драстични и диаметрални, а са по-скоро внимателно премислени и много нюаннсирани с безброй уговорки.

Тъй като императорът научава за тези текущи диспути между висшите църковни сановници, от положението което има взема позиция, с която по-скоро се опитва да тушира напрежението. Той се изказва в полза на умерените иконоборци, но това не се приема от Герман и същия е принуден поради неочакваната ескалация на напрежението да се оттегли от патриаршеския престол през 730 година като го замества Анастасий. И тук вече започва серозният цирк по съвсем политически причини. Папа Григорий II (715-731) веднага се противопоставя на новия избор като отрича правото на императора да се меси в делата на Църквата (забележи от къде идва в същност атаката, не от средите на византийската църква, а отвън). Лъв не може да остави това без реакция и в писмо до папата се обявява за "цар и жрец", опирайки се на теократизма, заложен в Евсевиево-Константиновата доктрина (която в интерес на истината рядко се спазва съвсем точно като императорите и висшия църковен клир като цяло търсят равновесие, а не противопоставяне както мислиш ти). Така, императорът неволно е въвлечен в спор и принуден да защити достойноството и властта си, той способства за ескалирането на този спор в нещо много по-сериозно.

По същото време става и инцидента при Халки - Бронзовата врата на Големия дворец в Константинопол където фанатични жени-иконопочитателки убиват спатария, изпратен от императора да свали с войниците си иконата на Христа от вратата, избухва и бунта в тема Елада и на егейските острови, който тенденциозно е използван като повод уж в защита на иконопочитанието, римският папа, ядосан от отговора на императора решава да се прави на мъж и задържа данъците, изпращани от Италия, в самата Италия избухва пореден бунт, където типичната реакция на латинизма срещу елинизма е прикрит под християнска форма уж отново в защита на иконопочитанието. папата, който няма как да не стои в дъното, започва да търси съюзници извън ромеите и се насочва за първи път към християнизираните лонгобарди, което в последствие ще доведе и до франките.

По време на италийския бунт е убит и лоялният на императора равенски екзарх Павел и едва след намесата на папа този бунт утихва (още едно доказателство и кой е стоял зад него). Новият екзарх Евтихий (727-751), предвид ходовете на папата е принуден да сключи превантивен съюз с лонгобардския крал и папата е на път да се прости не само с поста си, но и евентуално с главата си. Обаче хитрото отче официално заявява лоялност към императора и това го спасява от репресии. Междувременно, използвайки разгорялата се шумотевица между папството и императора, лонгобардите успяват, уж помагайки да се потуши въстанието на самозванеца Петазий (представяйки се за бившия император Тиберий III), да влязат в Равена и да задължат града цели две години преди дуксът на Венеция Урс да успее да възстанови там византийската власт.

Така от мухата започва да става слон. Страстите вече се разгарят и Силентионът от 730 година само допълнително усложнява отношенията с римската курия, които започват все повече да се изострят. Новия папа Григорий III (731-741) свиква в Рим синод, който отлъчва от Църквата всички иконоборци, за да се удари и засегне самият император. Естествено, Лъв подскача от това деяние. Веднага изпраща флота срещу италийскитке владения, но флотът е унищожен от буря в Адриатическо море. Отделно, императорът приел нещата като на война увеличава почти двойно данъците на Италия и Сицилия и конфискува папските владения. Усещаш ли как започва да става мазало?

Наред с това, около 733 година той нарежда църквите на Калабрия и Сицилия, Дакия и Македония (включително континентална Гърция и островите) да бъдат поставени вече под юрисдикцията на константинополския патриарх, за да се удари финансово папството и да бъде наказано, за това, че му се противопоставя. От това конюнктурно действие обаче, възниква един страхотен вековен спор относно старата префектура Илирик, който става ябълката на раздора между Рим и константинопол и изиграва своята роля за схизмата от средата на XI век. От този момент, Лъв решава да следва стриктно цезаропаписката идея, че щом Църквата и Държавата са в неразделен съюз, то всяка територия, подчинена на политическата и военна власт на императора трябва духовно да е подчинена и на константинополския патриарх.

Както казах от мухата става слон, който при царуването на следващия император - синът на Лъв ще продължи да става още по-голям, та чак до мамут.

Редактирано Декември 29, 2011 от DendroaspisP

[alvassareiro]

Да, интересно.

[каскадьора]

Само не е ясно къде е в цялата работа ислямското влияние. Иконоборството поне като външна изява подозрително напомня забраната в исляма за изобразяване на живи същества, разбира се и на религиозни персонажи. В това време халифатът е достигнал голяма политическа и военна мощ и културно влияние, застрашава и съществуването на Империята.

Докато влиянието на исляма върху християнството на Константинопол може да се разглежда само като общо предположение, напълно възможно е появата на иконоборството да е станало във Византия под влияние на Армения. Там то съществувало още в VІІ век, макар и да имало противоречиви настроения - някои били иконопочитатели, други били иконоборци и почитали само кръста, за трети дори той бил забранен. В обращението си към куропалата Смбат Багратуни около 693 г. католикос Саак, много почитан в Армения още приживе и като светец след смъртта му, той отрича иконопоклонството и признава само почитане на кръста. Смбат поддържал близки отношения с Лъв ІІІ, който разчитал на арменските нахарари (?) при борбата си за престола в Константинопол, източник: http://hgr.livejournal.com/1091969.html

Така че има какво още да се каже и ми се струва, че и по този въпрос византийските източници ще се окажат непълни, повърхностни и пропускащи нещо важно.

[alvassareiro]

Така е. Има и други аспекти.

[resavsky]

Лично за мене в иконоборството водещото е политическото начало а не теологическото.Суровите императори войни от Исаврийската династия се нуждаят от повод за да нанесат удар на църквата /която е финансово независима и може да има има и независима политика/ и затова прегръщат иконоборството.

[alvassareiro]

Точно така.

Не забравяйте, че на Изток при всеки теологически спор е решаващо мнението на императора, не на теолозите.

Редактирано Декември 30, 2011 от alvassareiro

[DendroaspisP]

Лично за мене в иконоборството водещото е политическото начало а не теологическото.Суровите императори войни от Исаврийската династия се нуждаят от повод за да нанесат удар на църквата /която е финансово независима и може да има има и независима политика/ и затова прегръщат иконоборството.

Обаче фактите (до колкото са ни известни и то основно от иконопочитателите) говорят, че в началото намесата на императорите е пост фактум. Лъв е въвлечен в един по принцип обикновен теологичен диспут, когато страстите започват да се нажежават, видно е, че папата също се намесва доста грубо и по-скоро за император Лъв не оставя нищо друго освен да защитава престижа и властта си. В началото нещата не са по-различни от другите случаи през IV-VI век, когато императорите като цяло са въвличани в такива спорове (които водят обаче до възникване и на ереси) и се опитват по-скоро да балансират нещата, което обаче не приема от едната или често и от двете страни в спора.

При иконоборството първото противопоставяне е по-скоро външно (по линия на папата), а едва около 755 година (т.е едва през втората половина от царуването на Константин V) нещата сероизно ексалират в Константинопол и въвличат и византийската Църква. За това императорите от Сирийската династия не могат да бъдат подозирани в умисъл и предварителен пъклен план за удар срещу Църквата.

[alvassareiro]

Пъклен план не, но просто са заставени от външните обстоятелства да се възползват най-добре от ситуацията.

Като забележи църковните спорове са само един от фронтовете. Друг е по линия на законодателството, административната реформа и тн. и всичко с цел да се създаде една централизирана тоталитарна държава.

Редактирано Декември 30, 2011 от alvassareiro

[resavsky]

Не си прав Дендро.Нещата ескалират в Константинопол още в 30 те години на 8 век.Съперникът на Копроним Артавазд /който овладява столицата през 741 г./ се опитва да възстанови иконопочитанието.Затова след окончателната победа на Копроним разправата с иконопочитателите е жестока.Убити монаси,разграбени манастири,патриарха публично унижен на хиподрума и т.н.

[alvassareiro]

Да се мисли, че императорите мразят Църквата и са започнали кампания срещу нея не е цялата истина и по същество противоречи на някои факти.

Основната цел на Исавърската династия е да възкреси Римската империя, такава каквато е била при Константин, не толкова чрез териториални завоевания, а чрез ефективна административна, финансова, военна и законодателна реформа, да я превърне в централизирана държава със стройна светска администрация, и отношенията с Църквата са само един аспект от тази амбициозна задача. Трябва да се покаже кой къде му е мястото и иконокласията идва точно навреме.

Редактирано Декември 30, 2011 от alvassareiro

[DendroaspisP]

Пъклен план не, но просто са заставени от външните обстоятелства да се възползват най-добре от ситуацията.

Като забележи църковните спорове са само един от фронтовете. Друг е по линия на законодателството, административната реформа и тн. и всичко с цел да се създаде една централизирана тоталитарна държава.

С това съм съгласен. Но у повечето хора битува мнението, че инициатор са императорите и така разместват причината и следствието относно иконоборството. А като се развихрят страстите, то е ясно, че накрая светската власт във Византия ще направи каквото мисли, че е правилно, за да овладее положението, още повече че са си поставили амбициозната задача да укрепят държавата и възвърнат нейния престиж и мощ. И успяват де.

[resavsky]

Да се мисли, че императорите мразят Църквата и са започнали кампания срещу нея е непълно и невярно по същество противоречи на някои факти.

Основната цел на Исавърската династия е да възкреси Римската империя, такава каквато е била при Константин, не толкова чрез териториални завоевания, а чрез ефективна административна, финансова, военна и законодателна реформа, да я превърне в централизирана държава със стройна светска администрация, и отношенията с Църквата са само един аспект от тази амбициозна задача. Трябва да се покаже кой къде му е мястото и иконокласията идва точно навреме.

Да а гражданската война между Артавазд и Копронинм налива масло в огъня.Наивно е да се мисли че тази война е за или против иконите по скоро Артавазд в един момент се опитва да спечели малко популярност срещу съперника си.Като Копроним е обявен за еретик и са възстановени иконите.Затова когато Копроним превзема Константипол той се държи като в завлядан град.И на прицела му са главно монасите - иконопочитатели.

[DendroaspisP]

Пропускате събора в Константинопол от 754 година. И единственото активно и идейно участие на император в теологичната страна на спора. Константин V освен войн е и доста начетен и образован човек. Нещата, реално ескалират след решенията на този събор (свикан с претенция за вселенски) по отношение на гонения срещу иконопочитатели и особено срещу монасите (не че е нямало и преди това, но не са нито масови, нито чак толкова ожесточени). Едно от интересните решения е избор за патриарх на... монах. Сиреч, за Константин нещата не са толкова еднозначни - светска власт срещу църковна и прочие.

Редактирано Декември 30, 2011 от DendroaspisP

[DendroaspisP]

Между другото и законодателството от това време не случайно е ориентирано именно към Стария завет. Но за това ще пиша след обяд като имам време.

[DendroaspisP]

Не си прав Дендро.Нещата ескалират в Константинопол още в 30 те години на 8 век.Съперникът на Копроним Артавазд /който овладява столицата през 741 г./ се опитва да възстанови иконопочитанието.Затова след окончателната победа на Копроним разправата с иконопочитателите е жестока.Убити монаси,разграбени манастири,патриарха публично унижен на хиподрума и т.н.

Смея да не се съглася с това. Напрежение има, инцидентни гонения на отделни висши представители на иконопочитателите - също. Но това, за което говориш е след 754 година, а не през 30-те години.

По времето на Лъв иконоборството е по-скоро предизвикано като държавна политика от поведението на папата и римската курия. Няма данни за масови и непрекъснати гонения и терор над иконопочитателите. Има такива, но те като цяло са инцидентни и по-скоро засягат някои от видните представители на иконопочитанието.

Нещата обаче се променят по времето на Константин V (741-775), синът на Лъв, останал в историята не с едно, а с две прозвища – Копроним и Кавалин. Той е основния враг на по-късната иконопочитателска литература. Константин не само ескалира напрежението между двата лагера, но реално изнамира и нови врагове, които до момента не са особено активни и закачани – монасите. За разлика от баща си, Константин е не само добър войн, но и доста начетен и образован човек и най-важното може би е бил доста религиозен по своему. Пак за разлика от баща си (а и от другите императори след това), той лично се ангажира и намесва в спора, не толкова воден от политически мотиви (военни, държавни и икономически), а от лично религиозно убеждение.

Защо мисля така? Константин лично създава съчинение в защита на иконоборчеството от две книги, достигнали до нас от фрагменти (т.нар Певсис). Т.е той лично се ангажира с теологичната страна на въпроса, а не си търси само извинения и оправдания, за да постига другите си светски цели. Именно тези негови виждания са залегнали в изключително съдбоносният църковен събор през 754 година, след което нещата действително излизат извън контрол.

(Между другото неговата теза е доста любопитна – иконата, дори когато се опитва да наподоби своя оригинал, дава само лъжлива и непълна представа, защото в нея са замесени нашите земни, човешки разбирания при отразяването. Бог е неизразим в своята същност, изразимо е само телесното и материалното, но това не са от съществените характеристики на Бога. Христа, който има и материалност обаче не може да бъде изкуствено отделен от Божественото в него, защото това ще доведе до несторианска ерес. Доста кадърна философия като за император и мирянин, де.

Според някои, тази философска концепция се основава на едно връщане към античността и по-конкретно към Платоновата оценка за произведенията на изкуството като подражание на подражанието, т.е на „сянка на сянката”. Константин на тази база, стига до извода, че изображението може да съществува като правдиво, само когато е едносъщно с оригинала в духа на православната идея за едносъщието. Т.е Константин стига до една абсолютна крайност, която има тежки последици – той изисква от образа да бъде ни по-малко, ни повече идентичен и тъждествен с архетипа, за да има право на съществуване. Такава тъждество и идентичност обаче е практически невъзможно, щом става дума за човешко творение.

За това императорът пише, че единственият образ на Христос, достъпен за човешките сетива е Евхаристията, светото причастие, при което чрез чудодейно и скрито за човешкият мозък действие, виното и хлябът действително се превръщат в кръвта и плътта на Иисус и човек може не само да ги види, но и да ги усети, да ги приеме в себе си като се и пречиства. Ясно е, че след такова категорично и безусловно виждане, спорът вече е неразрешим, няма място за отстъпление или да уговорки, иконата е тотално отречена и то безапелационно.)

На тази вече теологично-философска и непримирима база се свиква съборът през 754 година, който има претенцията да е вселенски и да разреши веднъж за винаги със задължителна сила спора за или против иконите (според патриарх Никифор в неговата Кратка история за събора са били поканени 338 йереи). Но на събора отсъстват представители на патриарсите на Рим, Александрия, Антиохия и Йерусалим. За това и той е силно оспорван в последствие, че има характер на вселенски събор. На събора за първи път се взема решение за унищожаване на светите икони, анатемосани са и най-видните водачи на иконопочитанието: Герман – бивш архиерей на Византион и Григорий от Кипър, Йоан от Дамаск (по прякор Мансур, но известен ни като Йоан Дамаскин).

Друг интересен момент е, че на този събор наред с известните до момента основания за анатема са приети о още няколко анатеми (от 8ма до 16та) срещу почитателите на иконите и мощите като иконопочитателите вече са обвинени в сериозни ереси – и в монофизитизъм и в несторианство. Особено изразителна е точка осем – анатема на онзи, който се осмели да изобрази Божествения образ на Словото след Въплащението с материални краски. Според анатема 16 всички, сътворени от човешки ръце образи на светци – картини и статуи са обявени за суетви изображения на лукавия.

Ясно е че след такива решения и анатеми, спорът вече прераства в открива война на двата лагера. За това казвам, че истинските гонения на иконопочитателите започват една след 754 година. Въз основа на тези решения, редица духовници и монаси, които отказват да приемат принципите на събора, са свалени от длъжност и заточени. През 765 година излиза и една новела, в която на основен прицел вече са монасите като най-ревностни подръжници на иконопочитанието (което не е странно като се има предвид освен теологическата страна и факта, че манастирите са основни производители на икони и други свети изображения, които им носят повече от приличен доход тъй като това си е било цяла печеливша индустрия в ония времена). Един от най-ревностните изпълнители на решенията на събора е стратегът на тема Тракезион – Михаил Лаханодракон, който дори прибягва не само до телесни, но и до смъртни наказания (поне според Теофан, де). През август 766 година монасите от константинополските манастири са принудени да дефилират на Хиподрума с леки жени под ръка (сиреч проститутки). Според твърденията на иконопочитателите през този период Константин превърнал и редица манастири в казарми и конюшни като били унищожени и редица икони и други изображения. Но както се вижда, всичко това става след 754 година.

[resavsky]

Всеки има право на мнение.За мене най тежките гонения за 744 г.когато Копроним си отвоюва столицата.И тогава на хиподрума стават крайно недостойни сцени при това със самия патриарх.

[каскадьора]

Между другото и законодателството от това време не случайно е ориентирано именно към Стария завет.

Интересно е точно за какво става въпрос.

Всички тези разпри, стигащи до големи крайности - избиване на монаси, при това не войнстващи, доколкото разбрах от предоставеното инфо, и разпъването на кръст на павликяните (това не е ли единствен прецедент след края на езически Рим?) според мен показват едно може би подсъзнателно отхвърляне на християнството. Обръщането към стария завет е всъщност приближаване към исляма и юдейството.

Може би това е шокиращо; но по него време империята е сериозно застрашена от нехристиянски сили - на Балканите от България, чиято заплаха няма смисъл да се подценява, и в Азия от арабите. Предполагам, че в този период вярата в политическото оцеляване на Византия е била разклатена у не малко ромеи; покрай което и религиозната вяра на населението като цяло или пък на определени кръгове ще да е била подложена на силен натиск.

Затова и причините за подобни събития и за иконоборсвото конкретно са многопластови. Имало е продължила дълго "предразположеност" към подобно нещо, докато е дошъл момент, когато определени тенденции се отприщват.

ПП Май Дендро е писал нещо по въпроса ми.

Редактирано Декември 30, 2011 от каскадьора

[DendroaspisP]

Всеки има право на мнение.За мене най тежките гонения за 744 г.когато Копроним си отвоюва столицата.И тогава на хиподрума стават крайно недостойни сцени при това със самия патриарх.

Разбира се, че всеки има право на мнение. През 744 година, според мен, още няма тази силна идейна база за гонения. За това, извършеното тогава е по-скоро резултат от военно-политическите събития, които са били използвани за разправа с "враговете", включително и с иконопочитатели. Знаеш какво прави и Юстиниан когато си отвоюва града след Ника.

[DendroaspisP]

Интересно е точно за какво става въпрос...

Става въпрос за Еклогата, която случайно или не е публикувана именно през 726 година.

Според някои учени, именно старозаветният "центризъм" намира израз в този правен сборник. Наказанията в Еклогата следват доста стриктно принципите на Стария завет - зъб за зъб, око за око. Отделно, към самия сборник е добавен и т.нар Мойсеев закон - приложение на 70 откъса от петокнижието, които са групирани в 50 глави и се отнасят до морално-религиозните предписания и норми на социално поведение. Както бихме казали на днешен език - дават се задължителните предписания за правомерно поведение, което ако не се спазва ще доведе до санкциите, предвидени в юридическия сборник. Тези предписания следват стрикно старозаветната традиция, включително и десетте Божи заповеди. В титул 59 от Еклогата се съдържат също статии, взети от Мосеевия закон.

В сравнение с Юстиниановото законодателство (средата на VI век с все още силното влияние на класическото римско право), Еклогата и съпътстващите я закони-приложения са своеобразна крачка напред към всеобхватна християнизация и на държавата и на обществото във Византия. Т.е имаме тенденция и в хипотезата и в санкцията на правната норма на връщане към основополагащи библейски (старозаветни) принципи за сметка на елинизираните и ромеизирани принципи от класическото римско право.

Това, между другото, се вързва именно с казаното от теб, че Византия е заобиколена от врагове и тя трябва да се бори упорито за своята вътрешна идентичност, която в този момент повече се свързва с общохристиянското, а не толкова с римското наследство.

Редактирано Декември 30, 2011 от DendroaspisP

[resavsky]

Разбира се, че всеки има право на мнение. През 744 година, според мен, още няма тази силна идейна база за гонения. За това, извършеното тогава е по-скоро резултат от военно-политическите събития, които са били използвани за разправа с "враговете", включително и с иконопочитатели. Знаеш какво прави и Юстиниан когато си отвоюва града след Ника.

Е хайде стискаме си ръцете че без 744 г. нямаше да се стигне до 756 г.и последващите гонения.Всъщност ако не беше 744 г. и замесването на въпроса за иконите в гражданската война въобще нямаше да се стигне до такова изостряне и драматизъм/мое мнение/.Просто поредния теологичен спор.

Редактирано Декември 30, 2011 от resavsky