Кога е роден Иисус Христос?

[Last roman]

Момчета, следя темата и виждам, че наистина е трудна година на рождението на Исус Христос. Но не пише ли нещо в документи на Изток (визирам източните и югоизточните съседи на Рим)? Нали от там са дошли тримата влъхви.

Няма такива данни.

[tonkata3]

Още когато бях ученик, в учебника по история пишеше, че е спорно кога Синът Божий е роден. В Евангелията се срещат 4 година преди Христа (Матей), в Евагелието на Лука - 6 година след Христа. Срещнал бях някъде, че Христос се е родил и през 7 година. Затова аз реших да попитам, коя е вероятната година на Рождението Му. Какво мислите вие?

Ще ти отговоря с копиране на мои постинги, които пуснах в подобна тема, но в друг форум:

Според ев.Матей раждането на Иисус е станало през времето на юдейския цар Ирод Велики: "...а когато се роди Иисус във Витлеем в дните на цар Ирода" /2:1/. Ев.Лука започва разказа си за раждането на Спасителя с "..в дните на Ирода, цар иудейски" /1:5/ - СЛЕДОВАТЕЛНО, въз основа на сведенията на евангелистите ориентир за датиране на събитието е смъртта на Ирод Велики. Но това всъщност е начало на дискусия за това коя е първата и последната година от царуването на Ирод . Чудно е обаче, че никой не отрича съществуването на този цар или не поставя под съмнение делата му като изтъква за аргумент спора около датирането на периода, в който е на власт, както се похожда спрямо делото и живота на Спасителя. Не че до скоро нашите прабаби и дядовци не датираха своето раждане като "по време на жътва", "по време на Великия пост".... Дали да се усъмним в реалността на съществуването им? Е, сигурно не, защото ще подложим на съмнение собствената си интелигентност. Но по отношение на Иисус Христос сме някак особено педантични. Евангелията са писани по времето на съвремениците на Иисус и за тях датиране на раждането Му "по времето на цар Ирод Велики" е било достатъчно добре конституирано времево. Установяването на празник във връзка със събитието на определена дата е от необходимостта да се припомня това събитие и достойно да бъде почетено от тези, които обичат Иисус, да си спомнят за всичките му благодеяния и да възпламенат отново и отново любовта си към Него. Църквата удачно е установила дата да бъде 25 декември и това да е денят, в който се ражда "Слънцето на правдата" - Иисус Христос. А ако това, че някой нещо е празнувал друго на този ден няма никакво значение /освен за есейските днешни ревнители/ - ако някой твърди обратното, то ще се радвам да посочи този ден от календара, за който Е ТОЧНО УСТАНОВЕНО, че езичниците в древност нищо и никога точно тогава не са празнували и ще се съглася, че тяхната ревност по есейска култова чистота е по разум wink.gif

За да се определи годината на раждането на Иисус първо трябва да получат отговор въпросите: Кога е началото на царуването на Ирод Велики?; С какъв метод си служи Йосиф Флавий при изчисляването на годините на царете?; Коя е годината, която има най-много основания да бъде приета за година на смъртта на Ирод Велики?;

1. Иродовото царуване.

Йосиф Флавий съобщава, че Ирод е получил власт от Антоний и Гай Октавиан /Август/ в "184 олимпиада, във второто консулство на Гней Домиции Калвин и в първото на Гай Азиний Полион" /"Юдейски древности" ХІV, 389/. Консулската дата на Гай Полион отговаря на 40 г. пр. Р.Хр. Йосиф Флавий отбелязва, че Ирод Велики не отишъл в Рим преди настъпването на зимата, следователно той е провъзгласен за цар през 185 олимпиада или в края на 40 г. пр.Р.Хр. Провъзгласен т.е. де юре, но де факто той не е във владеене на царството - то е под властта на сина на Аристовул ІІ Антигон. Сравнявайки информацията на Йосиф Флавий /в Юд.древн. и Юд.война/ и Тацит /История, V, 9/, Дион Касий /Римска история, 49,22/ се стига до извода, че с помощта на рим.армия Ирод Велики започва де факто царуването си в "консулството на Марк Агрипа и Каниний Гал, в третия месец на 185 олимпиада". Консулската дата на Агрипа и Гал отговаря на 37 г. пр.Р.Хр. Йосиф Флавий споменава, че "след свършването на зимата Ирод ... се приближил до самия Йерусалим и се разположил на лагер. Това било вече 3-та година от провъзгласяването му в Рим за цар" /Юд.древн. ХІV, 465/. Ирод Велики е провъзгласен за цар 40 г. пр.Р.Хр. - следователно Йерусалим е превзет 37г. пр.Р.Хр.

2. Методът, който Йосиф Флавий използва при изчисляването на царските години

За разрешаването на този въпрос е необходимо да се обърне внимание на три важни момента: - календарът, с който си служи ЙФ, пресмятането на царските години и инклузивното изчисляване.

Относно началото на юдейската година ЙФ отбелязва следното: "Мойсей определил нисан за пръв месец на религ.година... тъй като в този чесец той извел евреите от Египет. Този месец също така служил у него за отправен момент на всички религ. постановления..... Мойсей запазил първия от назованите месеци като начало на годината" /Юд.древн. І, 80-81/. От цитата се разбира, че първи месец на годината е ТИШРИ /септември-октомври/.

Употребата на два календара от юдеите проличава в Стария Завет /в Изх.23:14-17 и 34:18-23/: изброяването на празниците започва от пролетта, с месец авив. В други текстове /Изх. 34:22; 23:16; Цар.1:20; Пс. 18:1/ и в земеделския календар от Гезер - началото на годината се отнася към есента.

По въпроса с какъв метод си служи ЙФ при изчисляването на царските години - общото мнение е, че той използва метода на "не-възцарителната година". Така части от години се пресмятат като цели години т.е. това е т.нар. инклузивно изчисляване. Употребата на този метод при датировка от ЙФ се доказва и в разказа му за уреждането на атлетическите игри от Ирод Велики в чест на Август. Той казва, че те били провеждани на всеки 5 години /Юд.древн ХV, 268; ХVІ, 138/, когато всъщност игрите били на всеки 4 години. Също според ЙФ между влизането на Ирод Велики в Йерусалим през лятото на 37 г. пр.Хр. и превземането на града от легионите на Тит в 70 г. сл.Р.Хр. са минали 107 г., а всъщност годините били 106. Същото се забелязва и в неговото датиране на битката при Акциум през пролетта на 31 г. пр. Хр. Той отбелязва, че тя се е случила в 7-та година от царуването на Ирод Велики, когато това била едва 6-тата негова година. Следователно, за римския период /а той пише историята на юдеите за римския читател/ ЙФ използва метода на инклузивното изчисляване на годините.

ЙФ датира царуването на Ирод Велики според Юлианския календар, метода на "невъзцарителната година" и инклузивно.

[tonkata3]

3. Датата на Иродовата смърт

В датирането на това събитие трябва да се имат превид два основни момента, който е редно да бъдат детайлно разгледани: 1. сведенията на ЙФ относно времето на събитието - лунното затъмнение, което настъпило в навечерието на смъртта и пасхалният празник след нея; 2. хронологията на Иродовите наследници ;

ЙФ свидетелства, че Ирод Велики царувал 34 години след смъртта на Антигон и 37 години от времето на провъзгласяването му за цар от римляните. Уточнено е вече, че ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕТО му е станало в 40г пр.Р.Хр. и възкачването на престола през 37 г.пр.Р.Хр. В такъв случай според Юлианския календар и метода на инклузивното изчисляване, смъртта на Ирод се пада в 4 г. пр. Р.Хр.

В "Юд.древности" ЙФ споменава, че малко преди смъртта на Ирод настъпило лунно затъмнение "и същата тази нощ имаше лунно затъмнение". Той отбелязва също така, че "празникът Безквасници, който юдеите наричат Пасха" бил празнуван скоро след Иродовата смърт. Пасхата ни насочва към пролетта. Според астрономически пресмятания през 4 г. пр. Р.Хр. нисан започнал на 29 март, а 14 нисан съвпадал с 11 април.Що се отнася до затъмненеието, това е единственото лунно или слънчево затъмнение, споменато от ЙФ в неговите съчинения. В периода около 4 г.пр.Р.Хр. били наблюдавани 3 подобни явления: 15 септември 5 г.; 12/13 март 4 г. и 9 януари 1 г. пр. Р.Хр.Последната дата обаче е твърде късна за смъртта на Ирод предвид другите свидетелства за последните дни от живота му и трябва да се изключи. От друга страна, затъмнението, което било наблюдавано през нощта на 12/13 март 4 г.пр.Р.Хр. се пада най-близо до времето, когато била празнувана Пасхата. Следователно датата на Иродавата смърт би могла да се постави през м.март/април 4 г. пр.Р.Хр. Това се потвърждава и споменатото във връзка с лунното затъмнение събитие - изгарянето на двама законоучители /Юда и Матия/ и техните ученици, защото искали да свалят златния орел над храмовите порти - това събитие Флавий го свързва с нощта на лунното затъмнение. Процесът срещу тях се състоял в амфитеатъра в Йерихон, където очевидно Ирод е живеел по това време - там е бил зимния му дворец. През септември в Йерихон и в Йорданската долина като цяло е изключително горещо - следователно той е бил в своя зимен дворец в началото на м.март т.е. времето на затъмнението през 4 г. пр.Р.Хр.

Относно наследниците на престола след Ирод Велики ще дам инфо само за един: Архелай /Мат. 2:22/ - според сведенията на Йосиф Флавий Архелай бил лишен от власт в 10-тата година от царуването си. Сравнени сведенията на ЙФ с тези на Дион Касий /Римска история, 55, 27, 6/, който споменава, че наследника на Ирод е бил детрониран от Август през време на консулството на Емилий Лепид и Луций Арунций - т.е. 6 г. сл. Р.Хр..излиза, че датата 4 г. пр.Р.Хр. относно смъртта на Ирод Велики хармонира с продължителността на царуването на Архелай.

След разглеждането на тези свидетелства относно годината на смъртта на Ирод Велики и връзката й с Рождество Христово могат да се конкретизират следните заключения: Първо. Ирод Велики бил провъзгласен от сената за юдейски цар в края на 40 г. пр.Р.Хр., а през лятото на 37 г. пр.Р.Хр. с помощта на рим.армия влязъл във владение на царството си.

Второ. При своето пресмятане на годините на управление на Ирод велики ЙФ си служи с Юлианския календар и метода на "невъзцарителната година".

Трето. Относно смъртта на Ирод Велики убедено може да се заключи, че датата 4 г. пр.Р.Хр. е най-точното решение.

Следователно въз основа на това изследване свързано с датиране смъртта на Ирод Велики и в светлината на свидетелствата на евангелистите Матей /2:1/ и Лука /1:5/ може да се направи извода, че раждането на Иисус Христо не може да бъде датирано по-късно от пролетта /март-април/ на 4 г. пр. началото на христ. ера.

Август прави три, а не едно единствено преброявание на населението в империята.

Декретите на Август за преброяване на населението, цитирани в началото на разказа от Лука за раждането на Христос, се потвърждават от един надпис, намерен в Анкара, Турция – известният Res Gestae (“За постигнатото“). Тук римският император с гордост твърди, че три пъти е преброявал своите поданици. Фактът, че съпрузите или бащите е трябвало да запишат своите семейства, като се върнат в родните си места, се удостоверява и от няколко папируса, открити в Египет.

ето цялата статия

Квириний е бил военен комендант в Сирия през 744-748 г. a.u.c. /"от основаването на града" -Рим/, а Иисус е роден 748-749 г. a.u.c.; Ирод пък заема престола 714 г.a.u.c., а умира 750 г. a.u.c.

[Goro76]

Ето в общи линии какво е известно. За раждането на Христос, се споменава само в две от Евангелията-На Матей и на Лука

Матей:

1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода

Лука:

1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия

Ирод става единовластен Юдейски цар през 40 г.пр.Хр. и умира в 4 г.пр.Хр.Бил известен с жестокостта си.Както пише за него Йосиф Флавий "беше звяр и лишен от всяка човещина".

Когато бил на смъртния си одър, той заповядал да избият всичките началници и първенци в царството му, за да имало общо жалеене на погребението му.

Именно тази случка впоследствие е въплътена в легендата с избиването на младенците.

Император Август-властвал от 31г. преди Р.Х. до 14г. след Р.Х

Квириний или Публий Сулпиций Квириний- управлявя Сирия (6-11 г.сл.Хр).Вероятно Лука интерпретира по-късни сведения, макар че съществува хипотеза, че Квиринй е управлявал Сирия и преди това, по времето на Ирод.

Друга податка е т.нар. Витлеемска звезда. Тя е спомената единствено от Матей. Лука, който е по-подробен, говори за поклонение на местни овчари, но не споменава за никаква звезда и влъхви.

Най-вероятно Витлеемската звезда е измислица, разказвана от някои от първите християни и записана от Матей.В основата и стои Валаамовото пророчество - "Ще излезе звезда от Якова" (Чис. 24:17). По това време е съществувало по целия Изток общо очакване, че ще се издигне скоро велик цар в Юдея, който ще упражнява всемирна власт.Естествено тези надежди са продиктувани от омразата към римското владичество. Така римският историк Светоний, казва: "Едно старо и твърдо убеждение преобладаваше по целия Изток, че Парките (Съдбите) били решили да произлезе един от Юдея, който да придобие всемирна власт". Тацит, също така казва: "Мнозина бяха убедени, че било писано в старите книги на свещениците им, че точно в това време един ще излезе от Юдея и владее царството". Така също и Йосиф и Филон, двама Еврейски историци, споменават за същото очакване.

Точно поради това първите християни виждали в Христос този цар и съвсем естествено му прибавили и зваздата, като божий знак, според пророчеството. Според евангелския текст звездата била много ярка, което най-малкото би направило впечатление и на други, но никой никъде не говори за такова явление. От вичко казано ясно се вижда, че е напълно безсмислено да се търсят каквито и да е астрономически доказателства, защото такава звезда най-вероятно просто не е имало.

Друга податка:Кръщението на Иисус Христос.

Според Лука по това време Христос бил "на около тридесет години"

А това се случило:

1 В петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,

2 при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята

Тиберий-римски император 14-37 г.

Понтий Пилат-прокуратор на Юдея 26-36 г

Ирод ІІ Антипа-тетрарх в Галилея 4 г.пр.Хр.-39 г.сл.Хр.

Филип -тетрарх в Самария 4 г.пр.Хр.-34 г.сл.Хр.

Лисаний-неизв.

Анна Каиафа-първосвещенник 6-15 г., но фактически до ок.40 г.

И така излиза че в 28 г.Христос е бил на около 30 годин.

Или може да се обобщи че е роден около 4 г.пр.Хр. или няколо години по-рано.

Това е всичко което може да се извлече от евангелските текстове. Всичко останало са чиста проба спекулации.

Смата се че евангелието на Лука е писано около 80 г., а на Матей-около 85 г. Видно е че са сръвнително късни, като за това време вече са били създадени доста легенди за живота и смъртта на Христос, които евангелистите са записали в своите съчинения. Освен това вече едва ли някой е знаел с точност кога е роден Христос.