Луи ХIV

[Евристей]

Съжалявам за разместените снимки, при мен излизат ОК, но като ги публикувам са разместени. Та каква е причината за силната мания на Луи към Древен Рим. Никога преди и след него владетел не се е отъждествявал (така) като римски император. Някой да изрази мнение ?  Жокер............  mademoiselles Мancini

[Warlord]

Не мисля, че след римската власт някой се е стремял да се отъждествява с келтски инсигнии или традиции, нито Хлодвиг, нито Юг Капет - да кажем, други са бишли концепциите, от Шарлеман може да ги изведем и там нищ6о синьо няма струв ми се, може и да пропускам, нещо, ама надали

[Евристей]

Първата любов на Луи XIV е римлянката Олимпия Мансини (Манчини), негова връстничка(6 месеца по-голяма) племеница на кардинал Джулио Мазирини. Дъщеря е на сестра му Джеронима и Лоренцо Мансини. Родът Мансини извежда корените си (разбира се според тях) от рода  Хостилий, с основоположник Луций Хостилий Мансиний - консул на Рим през 608г. L. Hostilius Mancinus fu Console nel 608 “ab urbe condita”. http://www.nobili-napoletani.it/Mancini.htm  Да не кажа, че попаднах и на това : all the way back to Lucius Hostilius Mancinus who was consul in 145 BC and a commander of the Roman fleet during the Third Punic War. Джеронима  след смъртта на съпруга си 1650г., се домъква в Париж  при могъщия и брат ,заедно със многобройната си челяд. Приятелството между младият крал и Олимпия прераства в любов, чиято кулминация достига през 1654г, когато Луи я обявява за кралица на тържествата. Нещата стават сериозни и водят до незабавни действия от страна на кралицата-майка и Мазарини. Олимпия е омъжена за Евгени-Морис Савойски, a само 6 месеца след това се ражда първото им дете Луи-Тома, което засилва слуховете, че е син на Луи XIV. Кралят болезнено приема раздялата с първата си любов, но не след дълго я намира отново в лицето на ....сестра и Мари (Мариа) Мансини.http://www.histoire-et-secrets.com/articles.php?pg=353&lng=fr  Въпреки, че според тогавашните критерии , тя не минава за красива, защото била твърде мургава и отстъпвала много на сестра си Олимпия.  Това не влияе на Луи, който  до такава степен се увлича, че връзката му остава в историята като първата му голяма  любов, а тази със сестра и е забравена.  Но Мари си спечелва  омразата на по-голямата си сестра, която никога не прежалва краля. Та интересното е дали от Мазарини/Мансини, Луи XIV така страстно се увлича по Рим - изображенията му (картини и скулптури) като римлянин (военен и цивилен) са повече от всички други. А както се вижда страстта му е не само по Рим, но и по римлянките - сестрите, които не са от най-красивите, но печелят сърцето му  в убийствена конкуренция.(дали не са го убедили, че са потомки на великия римлянин Л.Хостилий ?)    Интересно гербът на Манч(с)ини - гола русалка върху рицарски шлем, не е ли предизвикал критика от страна на църквата ?          

 

Редактирано Януари 17, 2016 от Евристей

[Евристей]

             

Редактирано Януари 17, 2016 от Евристей

[Евристей]

Филип дьо Бурбон, дук (херцог) д'Анжу , внук на Луи XIV , става крал на Испания, но никога не приема клаузите на  договора от Утрехт, които го задължават да се откаже от правата си върху короната на Франция. Затова при вестта за заболяването на Луи XV , той абдикира през януари 1724 г., в полза на сина си Луи(с)  и заедно с втората си съпруга Изабела Фарнезе се оттегля в Гранха, където двамата съпрузи са заети да стягат багажа си за скорошно заминаване за Париж. Умира обаче не Луи XV, а Луи(с) I, новият крал на Испания и Филип за голямо негово разочарование, отново трябва да влезе в ролята на Фелипе V, крал на Испания.  Но това не е първи подобен случай.   Прехвърляме се в 1576г в Жечпосполита и нейния крал Хенрик Валези. Той има по голям късмет - брат му Шарл IX умира и при вестта ...Хенрик  захвърля короната на Полша и с  мръсна газ препуска за Париж за да стане  Анри III. Какво е общото ?   Териториално по големите държави не са в състояние да прекъснат мечтата за добрата стара Франция. Крал на Франция и в  16 и в 18 век привлича много повече от такъв на Жечпосполита и на Испания.

 

 

 

 

 

 

[Евристей]

                                                                                              Времената на Златния век                                                                                                                                                                                                  

[kramer]

On 1/19/2016 at 20:07, Евристей said:

Филип дьо Бурбон, дук (херцог) д'Анжу , внук на Луи XIV , става крал на Испания, но никога не приема клаузите на  договора от Утрехт, които го задължават да се откаже от правата си върху короната на Франция. Затова при вестта за заболяването на Луи XV , той абдикира през януари 1724 г., в полза на сина си Луи(с)  и заедно с втората си съпруга Изабела Фарнезе се оттегля в Гранха, където двамата съпрузи са заети да стягат багажа си за скорошно заминаване за Париж. Умира обаче не Луи XV, а Луи(с) I, новият крал на Испания и Филип за голямо негово разочарование, отново трябва да влезе в ролята на Фелипе V, крал на Испания.  Но това не е първи подобен случай.   Прехвърляме се в 1576г в Жечпосполита и нейния крал Хенрик Валези. Той има по голям късмет - брат му Шарл IX умира и при вестта ...Хенрик  захвърля короната на Полша и с  мръсна газ препуска за Париж за да стане  Анри III. Какво е общото ?   Териториално по големите държави не са в състояние да прекъснат мечтата за добрата стара Франция. Крал на Франция и в  16 и в 18 век привлича много повече от такъв на Жечпосполита и на Испания.

 

 

 

 

 

 

Това показва каква мотивация са имали френските изтърсаци - и Анжуйският херцог Хенрих Валуа, дето сеймът го главява за крал на Полша, и пак Анжуйския Филип, дето става клекав крал на Испания.

[Евристей]

Преди 17 часа, kramer said:

Това показва каква мотивация са имали френските изтърсаци - и Анжуйският херцог Хенрих Валуа, дето сеймът го главява за крал на Полша, и пак Анжуйския Филип, дето става клекав крал на Испания.

изтърсак - Последното от няколко деца в семейството . Филип, бъдещият испански крал Фелипе V е втори син (от трима) на Великия Дофин Луи. Анри III е 4-ти син , 6-то дете от общо 10 на крал Анри II. Това за изтърсаците. Мотивацията – да зарежеш трона на настоящото си кралство (Жечпосполита) и да се впуснеш в авантюрата -  Франция разтърсвана от религиозни войни, не е липса на мотивация, напротив. Що се отнася за "клекав"  Фелипе V е бил епилепитик, но доживява до 63 години. (1683г. - 1746г.) От първата си съпруга Мария Луиза има 4 деца, от втората си Изабела Фарнезе - 7. Фелипе ликвидира автономията на Короната на Арагон (Арагон, Каталония, Валенсия) , отвоюва и Неапол. Налага абсолютизъм по френски модел.

[Евристей]

   Малко  фешън                                                                                                                                                                                                                                             

Редактирано Януари 23, 2016 от Евристей

[Евристей]

       Предимно  описания от "първа ръка" - съвременници , както и от самия Луи                                                                                 След смъртта на Мазарини, Кралят Слънце просветлява своя Съвет " Знаете какви са желанията ми . Сега е ваш ред да ги изпълните , господа ! " На двадесет и две години той е, според посланикът на Република Венеция " с красива външност , с висока и добре сложена снага, с лице от което лъха величественост и учтивост" .  Дук дьо Сен Симон , (Луи дьо Рувроа, френски писател живял в полу-немилост в двора на Луи XIV, имащ всички основания да ненавижда Краля-слънце и неговото управление, нееднократно е изказвал презрението си към хората от третото съсловие в ръководните държавни постове) е дал следното описание " Никога не е съществувал по-внушителен и внушаващ респект човек и затова трябваше да привикваме да го гледаме, ако не искахме да се изложим да замлъкнем насред речтите си, с които го приветствахме." Този величествен и налагащ безпрекословно волята си крал обича също музиката, поезията, театъра, балета, лова, удовлствията, а дори в края на изпълнения му с безброй жени живот Мадам дьо Ментенон още ще се оплаква от нестихващия му  любовен плам. Той обаче обича не по-малко и своята "кралска професия". Работи по 8 часа дневно и толкова стриктно спазва разпределението  на времето  си, че по думите на Сен Симон, "разполагайки с бележник и часовник , дори и на 300 левги от него , пак можехме да кажем с точност какво прави в дадения момент". А народът приема ентусиазирано идеята, че кралят му работи.  Перипетиити, които изживява по време на Фрондата, не му позволяват да получи качествено образование, но затова пък те рано му разкриват тайните на трудното изкуство на управлението : " Образованието на Луи XIV е лошо - пише английският дъжавник и писател Болинбрик 1678 - 1751 с изключение на това, че Мазарини му разкрива всички тайни на политиката"  И самият Луи ще напише до своя син през 1679г., "Функцията на краля се състои да го води здравият разум, който винаги действа естествено и без затруднения. Всичко което е необходимо за тази работа е същевременно приятно, защото това означава сине мой, да държиш очите си винаги отворени за цялата земя, да научаваш по всяко време новините от всички провинции и от всички нации, тайните на всички кралски дворове, настроението и слабите страни на всички принцове и всички външни министри " !  Поданиците му, които се чустват горди от своя крал, след подписването на Пиренейския договор , вярват, че качеството на победител е най-благородното и най-възвишеното от всичко ! Кой би се усъмнил в сиянието на Краля Слънце ? Пак той говори през 1666 г. " Всички очи са вперени само в краля ; само към него се отправят молбите, пожеланията, почитта, надеждите.....Всичко останало им се струва безполдно..."  Луи XIV се радва на всеобщото възхищение на поданиците си,  скоро започва да буди интерес и почуда и от  съседните страни и народи. Израснал през размирните времена на Фрондата, кралят не иска те да се повторят на никаква цена, но тя се изразява в пълното съсипване на благородническото съсловие, което той превръща в слуги.  Придворните не могата да престъпват вратите на Съветите , които се отварят единствено за високопоставени служители, като  Льо Телие и Колбер. Сен Симон като човек със "синя кръв" пише с отвращение " Това бе управление на долната буржоазия". Да отметнем , че и съсловието храни същите чувства към него.

Редактирано Януари 28, 2016 от Евристей

[Warlord]

Преди 17 часа, Евристей said:

       (Луи дьо Рувроа, френски писател живял в полу-немилост в двора на Луи XIV, имащ всички основания да ненавижда Краля-слънце и неговото управление, нееднократно е изказвал презрението си към хората от третото съсловие в ръководните държавни постове)

Тя тая немилост, в която са живеели политическите заложници във Версай, обикновените селяни са можели само да си мечтаят за нея  по цял ден балове, гуляи, лов и безгрижно охолство. Всъщност никой от благородниците първоначално не е бил доведен насила във Версай, неговия блясък е достатъчен за да ги привлече сам. В един момент като поискат да си тръгнат се оказва, че това няма как да стане без позволението на краля, а той може да го отложи по всякакви причини, пък и въобще без причини
Това всъщност е доста тарикадски метод за туширането на аристократическата прослойка като политически фактор - превърната в придворно лакейство. Подобен дворцов подход със същия добър ефект са прилагали също и Ахеменидите в Персия и Токугава в Япония.

Редактирано Януари 29, 2016 от Warlord

[Евристей]

Меркантилизмът . Който държи златото, държи и хората. Славата на Краля Слънце изисква да бъде подържана с пълни каруци злато. Но как да се вкара в кралството ? Холандският пример смущава и без това късите нощи на Колбер. Какво правят тези трафиканти за да натрупат толкова много от благородния метал ?  Да се произвежда ! Започва се от селяните - досега никой не е мислил за тях , огромният им брой и обичаите им не се подават на никакво планиране. Достатъчно е да хранят нацията и да си плащат данъците. Но от тях започва да се изисква и да осигуряват "ръце" за промишлеността и "крака" за пехотата. Значи те трябва да произвеждат...французи. Колбер освобождава от данъци всички сключили брак до 20 годишна възраст, както и семейства с 10 и повече деца. Дали това проработва - Франция е 20 милиона, а всички останали европейци до Урал -100.  Износната промишленост - това е перлата в короната. Въпреки, че благородниците презрително отказват участие, индустриалците получават благороднически титли. Забранява се закупуването на стоки с цел да бъдат препродавани, премахват се посредниците, въвеждат се норми и стандарти за качество на стоките, които получават контролирани наименования: алансонски дантели, бовезки килими, сенгобенски огледала, сентетиенска стомана, лионска коприна. По този повод още през 1668г. венецианският посланик пише " Най-доброто, което съществува във всички части на света, сега се произвежда във Франция и модата на тези изделия е такава, че отвсякъде валят поръчки за тях ". Търговията също е протежирана. Колбер въвежда входна такса за чуждестранните кораби, насърчава корабостроителите и корабовладелците да създадат национална търговска флота, давайки по 2,5 лири на тон водоизместимност , ако закупят кораб от чужбина и по 5 лири, ако го построят във Франция. Следвайки примера на холандците, Колбер създава акционерни дружества - Източноиндийска компания, Западноиндийска, Близкоизточна , Северна, Сенегалска. Кралят и семейството му стават първи акционери в тях, но благородниците не следват примера му. Затова след Колбер, компаниите постепенно ще западнат. Интересното е, че  много от акционерите са ......холандци. За да заздрави обществените финанси, Колбер след ревизии кара няколко стотин финансисти да върнат ощетеното от държавата - на стойност 110 милиона ливри. Опитва се да подобри събирането на данъците, да наложи ред във финансовата администрация. Въвежда таблици за предвиждания - един вид бюджет. Не се поколебава да мъмри дори и краля. В писмо до монарха: " Не бива да се дават и 5 су за ненужни неща. Заявявам на Ваше Величество, че обяд за 1000 екю ми причинява невероятна болка, обаче ако се налага да се дадат милиони в злато на Полша, ще продам цялото си имущество, ще заложа жената и децата си, за да ги набавя, щом е необходимо. " Цената на Дипломацията.  Луи XIV е определил целта на дипломацията си " Мисията и е да увеличава броя на моите приятели или да намалява този на неприятелите ми" Методът е прост - той купува. В мемоарите си кралят изброява разходите си, които е направил за 1666г. Пенсии на холандски депутати, на полски феодали, на ирландски католици, на английски бегълци, на краля на Дания - 100 000 екю и огърлица на кралицата, на Електора на Бранденбург - 300 000 екю и огърлица на съпругата му, в Швеция френският посланик Помпон пише " След като са получили пари от Негово Величество (Луи XIV) чакат с огромно нетърпение кога отново ще могат да го приемат " През друга година Електорът на Майсен получава 90 000 ливри, а Швейцария 300 000 ливри. Разбунтуваните унгарци, Чарлс II Английски и някои от министрите му, римски кардинали се подписват на ведомости за получаваните от тях суми. Архиепископът на Кьолн получава пенсии и възнаграждения на стойност 700 000 ливри. Пример  за организирана дипломатическа кампания подкрепена с огромно количество от сечените в Тур ливри : Чарлс II изоставя съюзника си Холандия и срещу 3 милона ливри годишно + още 2 милиона за въоръжение, Луи му дава и като премия една любовница - Луиз дьо Керуай, изключително красива жена , която хлътналия по нея Чарлс прави херцогиня дьо Портсмут. Швеция следва английския пример срещу 1 200 000 ливри, германските принцове, Електорът на Бавария, Електорът на Кьолн не устояват на съблазънта на предлаганите им субсидии. " Раздадох цели съкровища " пише Луи в мемоарите си. Френските разходи по време на военната 1674 г е 93 милиона ливри за да стигне смайващите 111 милиона през 1676г. Общите разходи за 9-годишната война възлизат на....800 милона ливри. Френската икономика  необратимо затъва, от 25 години в бюджта се трупа дефицит след дефицит. Направих си труда да поразровя и да видя що е това ливра , каква е стойността и за епохата и дори за днешно време.  1 ливра - бъдещия франк = 20 су. 1 су = 20 дени.  1 екю = 3 ливри . 1 златно екю = 6 ливри. 1 луидор (златен луи Louis d’or ) = 24 ливри. Сега : средната годишна заплата на квалифициран тъкач е 150 ливри на година. Един неквалифициран работник в Париж в края на XVII век получава 15 су седмично.. Заплатата на семейство майстори с 4 деца е 43 су - 15 за бащата, 8 за майката и по 5 за децата. 10 су струва хляба, херингата 9 ,сирене 5 су, 4 литра сайдер - 12, общо 36 су. На семейството остава 9 су. 500 грама кафе на зърна  струва 80 ливри или  сегашни 4 000 евро. Чаша кафе струва 2 су и половина = 6 евро.(сега е 3)  През 1710 г. шивач печели 20 су, майстор зидар 30. http://femmedeslumieres.canalblog.com/archives/2014/02/06/29135511.html   За 20 ливри (1000 евро) в периода 1680 - 1700 може да се купи : 1 крава, или 5-6 телета, 6-7 овце. Та 1 ливра = 50 евро. Войната срещу Аугсбургската лига излиза на Франция - 40 милиарда евро. Разбира се това е относително , но все пак....По точна представа  добиваме със заплатите : 150 - 200 ливри на година една много добра заплата.

Редактирано Януари 29, 2016 от Евристей

[Евристей]

Преди 5 часа, Warlord said:

Тя тая немилост, в която са живеели политическте заложници във Версай, обикновените селяни са можели само да си мечтаят за нея  по цял ден балове, гуляи, лов и безгрижно охолство.

Така е ! Но знаеш , винаги има недоволни , с носталгия по стария режим ( времена ). Такъв е и херцог дьо Сен Симон. Той не се сравнява със селянина, а с деда си и баща си. Те са  правили каквото си искат , а той не може !  Сега за армията . Без армия няма слава . Делото на Ришельо, продължава по времето на Мазарини от Льо Телие и е наследено от сина му Лувоа. Последният създава постоянна армия с уеднаквена дисциплина , маршова стъпка, йерархия, униформа. Дотогава Европа не е виждала подобно нещо. Други нововъведения - навлизането на мускета , въвеждането на щика (байонет - произведен за пръв път във френския град Байон) , монтиран върху извито ухо , позволяващо свободно преминаване на куршума. Това изобретение на военния инженер и маршал на Франция - Вобен, превръща пехотата в продължение на 2 века в царица на битките. На същия Вобен, Франция дължи 33 новопостроени и 300 възстановени укрепления. Армията на кралството състояща се от 125 хиляди пехотинци и 47 хиляди кавалеристи, чиито брой ще бъде удвоен, е набирана , чрез вербуване на доброволци . Войниците вече получават заплати, храната и квартирите са им осигурени, а това е огромно облекчение за селяните, тъй като от столетия всяко преминаване на някоя армия ги е водило до пълна разруха. Лувоа към Луи XIV " Няма по точен девиз по отношение на Вас, от този който бе измислен за Ваше Величество  - сам срещу всички ! "  При мисълта за изолацията не само краля, но и французите потръпват от гордост . Мадам дьо Севине пише " Заели сме отбранителна позиция и го правим по толкова мощен и убедителен начин, че всички треперят. Никога крал на Франция не е виждал 300 000 готови да се бият за него мъже!  Това се е случвало само с царете на Персия. Всичко при нас е ново, всичко е изумително "