Малко еволюционни новини

[Last roman]

Понеже напоследък много се спекулира с неточността на радиометричния анализ:

http://www.asa3.org/ASA/resources/Wiens.html

[lila_va]

Ето как ще изглежда планетата ни след съответно 50, 150 и 250 милиона години:

http://www.lakepowell.net/sciencecenter/future.htm

[lila_va]

Пример за еволюция, движена от своеобразен... религиозен подбор:

http://www.sciencedaily.com/releases/2010/11/101105091811.htm

[lila_va]

Изчезналите торбести хищници не са отстъпвали на лъвовете и саблезъбите тигри

Сега торбестите хищници са нестандартна и рядка група животни, но миналото на Земята познава доста страшни торбести месоядни животни, съобщи Би Би Си, като се позова на съвременно проучване. Тези животни са били представени от видове, които са торбести аналози на днешните лъвове и вълци, и дори на също измрелите саблезъби хищници (известни и като саблезъби тигри, но това не е изчерпателно, тъй като групата включва множество видове).

Миналия успех на тези същества стана ясен от резултатите на черепно проучване, извършено от международен екип, което показа, че те са били видово толкова разнообразни, колкото и техните братовчеди - плацентните бозайници. Изследването е включило задълбочен анализ на 130 черепа от най-различни същества, някои от които съвременни, а други - измрели през последните 40 милиона години.

Д-р Анджали Госвами и колегите му са използвали методът на геометричната морфометрия, за да "картографират" обектите. Анализът показа дори, че разнообразието във формата на черепите на торбестите хищници е по-голямо, отколкото при съвременните плацентни видове като тигрите и лъвовете. Учените направиха и догадката, че ранното раждане на торбестите животни, когато са съвсем малки, по някакъв начин е свързано с намалената им способност да се приспособяват към различна обитаема среда и навици.

"Добър пример е сходството в предните крайници на торбестите - обясни д-р Госвами - Тъй като те трябва да изпълзят в торбата след раждането си, са им необходими хващащи ръце. След като предните крайници имат определена структура при раждането, после е трудно да се развият плавници или прилепови криле. Въпросът с еднообразието на предните крайници, обаче, стои точно по обратен начин при лицата на тези животни".

Според ученият може да се спори дали торбестите месоядни са изостанали от плацентните в модифицирането на лицевата и зъбната си структура за приспособяване към ядене на месо. "Има един саблезъб от Южна Америка, чийто убийствени предни зъби растат цял живот и корените им достигат дълбоко, отвъд очните кухини. Това няма аналог сред хищните бозайници, става въпрос за нещо екстремно" - посочи специалистът.

Големите торбестите хищници в миналото са били представени от доста видове, но днес е останал само един сравнително едър. Това е торбестият дявол и той е заплашен от изчезване. Учените вече започват да смятат, че залезът на тези същества вероятно се дължи по-скоро на сложен комплекс от фактори, отколкото на еволюционни проблеми. Съавторът в изследването Стивън Врой от университета в Нов Южен Уелс подчерта, че резултатите показват разнообразен начин на живот, сравним с този на плацентните. "Изличаването на торбестите месоядни по-вероятно е въпрос на лош късмет, отколкото на лоши гени".

http://www.ekipnews.com/news/nauka/novosti_i_izsledvaniq/izcheznalite_torbesti_hishtnici_ne_sa_otstypvali_na_lyvovete_i_sablezybite_tigri/92986/

[lila_va]

Издайнически последствия от еволюцията:

http://www.smithsonianmag.com/science-nature/The-Top-Ten-Daily-Consequences-of-Having-Evolved.html?c=y&page=1

[Last roman]

'Ужасно пиле' отпреди 15 милиона години:

http://www.membrana.ru/articles/global/2006/10/27/214900.html

[lila_va]

Не е точно новина, а доста интересни тематични филмчета:

http://wn.com/Panderichthys

[lila_va]

Ново фосилно находище в Китай показва колко дълго са се възстановявали екосистемите след масовото измиране в края на Перм:

http://www.sciencedaily.com/releases/2010/12/101222093204.htm

[lila_va]

http://www.paleontology.ru/himiya_i_jizn.php

Статия за живота през Вендския период (късен Протерозой, Едиакарий), характеризиращ се с голямо разнообразие на безгръбначни, повечето от които с причудливи форми и симетрия. Например уникалният Tribrachidium, напомнящ свастика:

[lila_va]

Дигитална реконструкция на мозък при фосилни черепи от птици ще помага на учените да разберат еволюцията на полета. Те се надяват по този начин да установят как е еволюирал флокулусът - малка част от церебелума, отговорна за връзката между визуалните сигнали и баланса по време на полет. А и ще стане ясно дали някои птицеподобни динозаври не са всъщност вторично нелетящи птици:

http://www.sciencedaily.com/releases/2011/01/110103110154.htm

[Last roman]

Учени откриха фосили на микроорганизми, живяли преди 3 млрд. години:

http://globalscience.ru/article/read/19662/

[Last roman]

Учени откриха многоклетъчни организми на половин милиард години, вероятни предшественици на животинското царство:

570-Million-Year-Old Fossils Hint at Origins of Animal Kingdom

New research suggests that fossils thought to represent some of the earliest multicellular life are instead single-celled, amoeba-like organisms. But even if they’re not quite full-blown animals, they may hint at how animals came into being.

The 570-million-year-old Doushanto formation, first unearthed in South China in 1998, contains tiny clusters of cells that look similar to animal embryos. During the embryo stage of life, cells become organized into tissues and organs, one of the hallmarks of all animal species.

Using a technique called x-ray tomographic microscopy, researchers captured an unprecedented level of detail in the Doushanto fossils, imaging internal and external features down to a ten-thousandth of an inch. They could even see individual nuclei within the cells, some of which were caught in the act of dividing.

Interestingly, these nuclei had distinctive shapes, quite unlike the cell nuclei of animal embryos, which lose their contours when they divide. Furthermore, while the cells were rapidly dividing, they weren’t differentiating into specialized tissues. The cell clusters also sprouted peanut-shaped protrusions filled with spore-like cells.

“All of that is completely incompatible with an animal-embryo hypothesis,” said paleontologist Philip Donoghue from the University of Bristol in the U.K., a co-author on the new work, which appears Dec. 22 in Science.

Electron micrographs and 3-D renderings of the Doushanto fossils. Image: Huldtgren et al./Science

When it was originally proposed, the animal-embryo hypothesis “was met with almost palpable relief” wrote Cambridge University paleobiologist Nicholas Butterfield in an accompanying commentary. The Doushanto formation sat at the base of a 40-million-year-long time period known as the Phanerozoic, which came just before the Cambrian — a time known colloquially as the Cambrian explosion, during which many new phyla of animals appear suddenly in the fossil record.

According to the theory of gradualistic evolution, which holds that life evolves slowly and steadily rather than in punctuated bursts, “the pre- Phanerozoic oceans must have swarmed with living animals — despite their conspicuous absence from the early fossil record,” wrote Butterfield. If the Doushanto fossils really were animals, “it was indeed the fossil record that had let us down, not the textbooks, and certainly not the exciting new insights from molecular clocks.”

But the new findings “look set to revoke the status of these most celebrated” fossils, Butterfield wrote.

Instead of resembling animals, the pattern is more consistent with a class of single-celled organisms known as Mesomycetozoea. These creatures, which exist in an amoeba-like adult stage, reproduce by dividing into hundreds of new cells that remain in a tightly packed mass until being released as tiny spore bodies.

While the finding is a blow to those who consider the Doushanto fossils early animal embryos, they may shed light on how cells first became organized into multicellular groups, said Donoghue. The Cambrian explosion could have been primed by the sophisticated behavior seen in these fossils, with permanently multicellular arrangements following naturally from temporary communality.

This is, to be sure, speculative, but compelling enough for Butterfield to herald “the arrival of this revolutionary new clade.”

The research is “a great step forward” in understanding early single and multicellular life, said paleontologist David Bottjer of the University of Southern California, who was not involved in the new work. But he cautioned that researchers are still at the beginning of the game regarding these fossils and new evidence could change the story once again.

http://www.wired.com/wiredscience/2011/12/doubt-earliest-animal-fossils/?utm_source=Contextly&utm_medium=RelatedLinks&utm_campaign=Previous

[Last roman]

ново изследване внася яснота в еволюцията на делфините:

http://www.iflscience.com/plants-and-animals/new-study-sheds-light-origin-dolphins

[Joro-01]

Делфините стоят на по-високо еволюционно стъпало от нас и ни предупреждават за края на света. Дъглас Адамс го е описал в Пътеводителя на галактическия стопаджия

[Warlord]

Подкрепям!

[lila_va]

Еволюция в рамките на ~20 поколения: http://www.sciencedaily.com/releases/2014/10/141023142306.htm

[Last roman]

За връзката между бумът на видообразуването през Камброй и усилената тектонична активност, довела до дрейф на континентите:

‘Big Bang’ of Species May Be Explained by Continental Shift

Credit: Ian Dalziel

By Kelly Dickerson

A sudden explosion of new life-forms hundreds of millions of years ago may have been triggered by a major tectonic shift, new research shows.

About 530 million years ago, the Cambrian explosion brought a surge in new species to Earth, including most modern animal groups. Recent studies suggest that, during the Cambrian explosion, life evolved about five times faster than it’s evolving today. The sudden increase in species is sometimes referred to as “Darwin’s dilemma” because, at face value, it seems to contradict Charles Darwin’s theory of gradual evolution.

Scientists are still unsure what caused the number of species to skyrocket in such a short period of time, but Ian Dalziel, a research professor at the University of Texas Institute for Geophysics, thinks part of the answer may lie in how the continents shifted.

Dalziel thinks the ancient continent Laurentia (present-day North America) remained attached to the fused supercontinent Gondwana longer than current reconstruction models suggest. Some current models suggest Laurentia had already broken off before the Cambrian period. Instead, Dalziel thinks a deep ocean developed between Laurentia and Gondwana during the early Cambrian period and that the tectonic shift and resulting ocean likely caused sea levels to rise.

https://richarddawkins.net/2014/11/big-bang-of-species-may-be-explained-by-continental-shift/

Редактирано Ноември 10, 2014 от Last roman

[Last roman]

Учените смятат, че са открили първото цветно растение /на 125 млн.г./:

http://www.nbcnews.com/science/science-news/prehistoric-fossil-may-be-mythical-first-flower-n411461

[Last roman]

според компютърните симулации - масовите измирания ускоряват еволюцията при оцелелите видове /което се потвърждава и палеонтологично - например с бързата еволюция влечугите през Перм или на птиците след измирането на динозаврите/:

Computer scientists find mass extinctions can accelerate evolution

At the start of the simulation, a biped robot controlled by a computationally evolved brain stands upright on a 16 meter by 16 meter surface. The simulation proceeds until the robot falls or until 15 seconds have elapsed.

Credit: Joel Lehman

A computer science team at The University of Texas at Austin has found that robots evolve more quickly and efficiently after a virtual mass extinction modeled after real-life disasters such as the one that killed off the dinosaurs. Beyond its implications for artificial intelligence, the research supports the idea that mass extinctions actually speed up evolution by unleashing new creativity in adaptations.

Computer scientists Risto Miikkulainen and Joel Lehman co-authored the study published today in the journal PLOS One, which describes how simulations of mass extinctions promote novel features and abilities in surviving lineages.

"Focused destruction can lead to surprising outcomes," said Miikkulainen, a professor of computer science at UT Austin. "Sometimes you have to develop something that seems objectively worse in order to develop the tools you need to get better."

In biology, mass extinctions are known for being highly destructive, erasing a lot of genetic material from the tree of life. But some evolutionary biologists hypothesize that extinction events actually accelerate evolution by promoting those lineages that are the most evolvable, meaning ones that can quickly create useful new features and abilities.

Miikkulainen and Lehman found that, at least with robots, this is the case. For years, computer scientists have used computer algorithms inspired by evolution to train simulated robot brains, called neural networks, to improve at a task from one generation to the next. The UT Austin team's innovation in the latest research was in examining how mass destruction could aid in computational evolution.

In computer simulations, they connected neural networks to simulated robotic legs with the goal of evolving a robot that could walk smoothly and stably. As with real evolution, random mutations were introduced through the computational evolution process. The scientists created many different niches so that a wide range of novel features and abilities would come about.

After hundreds of generations, a wide range of robotic behaviors had evolved to fill these niches, many of which were not directly useful for walking. Then the researchers randomly killed off the robots in 90 percent of the niches, mimicking a mass extinction.

After several such cycles of evolution and extinction, they discovered that the lineages that survived were the most evolvable and, therefore, had the greatest potential to produce new behaviors. Not only that, but overall, better solutions to the task of walking were evolved in simulations with mass extinctions, compared with simulations without them.

Practical applications of the research could include the development of robots that can better overcome obstacles (such as robots searching for survivors in earthquake rubble, exploring Mars or navigating a minefield) and human-like game agents.

"This is a good example of how evolution produces great things in indirect, meandering ways," explains Lehman, a former postdoctoral researcher in Miikkulainen's lab, now at the IT University of Copenhagen. He and a former student of Miikkulainen's at UT Austin, Kenneth Stanley, recently published a popular science book about evolutionary meandering, "The Myth of the Objective: Why Greatness Cannot Be Planned." "Even destruction can be leveraged for evolutionary creativity."

This research was funded by the National Science Foundation (NSF), National Institutes of Health and UT Austin's Freshman Research Initiative. Funding from NSF was provided through grants to BEACON, a multi-university center established to study evolution in action in natural and virtual settings. The University of Texas at Austin is a member of BEACON. Evolutionary biologists in BEACON assisted Miikkulainen and Lehman in designing the research project and interpreting the results.

[Warlord]

Ами това по принцип е логично - освобождават се повече ниши, съответно повече различни среди и повече възможности за различни еволюционни ходове.

[lila_va]

Как емайлът, покриващ зъбите ни, е еволюирал от люспите на древните риби.

[Last roman]

Предците на змиите все пак са живеели под земята, а не във водата:

Snakes Evolved From Burrowing Ancestors, Not Swimming Ones

 

Photo credit: Skull of a modern snake. Inner ear is shown in orange, and the stapes of the middle ear in blue. Hongyu Yi

Even without arms or legs, snakes are some of the world’s most fearsome predators. Their unique anatomy suggests that modern snakes originated as habitat specialists, but researchers can’t agree if they lost their limbs as an adaptation for burrowing or for swimming. Now, researchers comparing the ears of dozens of snakes – including an extinct Cretaceous species – reveal that today’s snakes evolved from terrestrial ancestors who burrowed, not marine ones. The findings are published in Science Advances this week.

Most basal snakes we see today are burrowers; these are members of the first branches of the snake family tree after they diverged from lizards. There are many similarities between modern snakes and lizards that burrow, ranging from a modified braincase and an acute sense of smell to reduced limbs or no limbs at all (except vestigial ones). "But there is a complication. Limb reduction also happened in marine lizards, not the marine iguanas, but extinct lizards called mosasaurs," University of Edinburgh’s Hongyu Yi tells IFLScience. (You can see these sea monsters in Jurassic World.) "Many of these arguments concern the habitat of fossil lizards and snakes, but we are yet to have a reliable way to predict the habitat of these fossils, until today."

The inner ear is the hearing and balance organ of all snakes. Recent studies found that modern snakes are able to perceive vibrations in the ground thanks to the bony canals and cavities of their inner ear – which helps them detect prey or other predators. Like the trunk-to-tail ratio, inner ear shape is a good indicator for snake habitats – but complete vertebral series are rarely preserved. 

So, Yi and colleagues created virtual, 3D models of the inner ear of 44 species of snakes and lizards based on X-ray CT scans. One of the extinct snakes they examined was the 90-million-year-old Dinilysia patagonica. 

^{(A) photo of the braincase of Dinilysia patagonica. (B) X-ray CT model with the inner ear highlighted in blue. Hongyu Yi}

The inner ear of Dinilysia patagonica seems to be typical of terrestrial burrowing reptiles. Slender semicircular canals and a large, spherical chamber (or vestibule) in the inner ear helps to enhance sensitivity to low-frequency vibrations. Modern snakes who hunt in rodent burrows and those who actively dig into the substrate using modified snouts all have these. But no aquatic species has a spherical vestibule that touches the semicircular canals, and while some terrestrial generalists do burrow when they’re disturbed, their vestibule doesn’t have a spherical shape. 

"How snakes lost their legs has long been a mystery to scientists, but it seems that this happened when their ancestors became adept at burrowing," Yi adds in a statement. "The inner ears of fossils can reveal a remarkable amount of information, and are very useful when the exterior of fossils are too damaged or fragile to examine."

Additionally, the team also built models to predict snake habitats based on vestibular shape. They found a high probability that Dinilysia patagonica – as well as the hypothetical ancestor of today’s snakes – were belowground dwellers. In fact, at 1.8 meters (5.9 feet) long, Dinilysia patagonica was the largest burrowing snake ever known. Adults of other species in their analysis ranged from 38 centimeters (15 inches) to 1.6 meters (5.2 feet). Like today’s Xenopeltis unicolor and Loxocemus bicolor, the extinct giant likely hunted for buried eggs of other reptiles. The ear of a mosasaur, on the other hand, looked much like modern marine snakes. 

[Last roman]

Първото животно, което се е появило на планетата, е много вероятно да е било морска гъба Porifera, според генетичен анализ. 

Новите генетични анализи, направени от изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT), потвърждават, че морски гъби са източник на органична молекула, намерена в скали на възраст 640 милиона години. Тези скали значително предхождат камбрийския взрив, период, през който са се появили повечето групи животни на планетата от преди 540 милиона години, разказва Рhys.org.

Докладът със заключението, че морските гъби може да са били първите животни, обитавали Земята е публикуван в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Учените са изследвали липида 24-изопропилхолестан, една модификация на холестерола. Той е открит в скали в Оман от периодите камбрий и докамбрий в големи количества. Този липид се произвежда от редица съвременни гъби и водорасли. Бил е идентифициран гена (SMT), отговорен за производството на 24-изопропилхолестана в миналото.

След като били сравнени геномите на 30 организми - растения, гъби, водорасли и морски гъби, оказало се, че само няколко вида водорасли и гъби имат този ген. Изследователите са установили, че необходимото му допълнително копие за първи път се е появило именно при морските гъби и точно преди 640 милиона години.

Затова по всяка вероятност, тези същества са най-древните животни на Земята.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-koe-e-naj-drevnoto-tcvete-savremennik-na-dinozavrite_18455.html

[Last roman]

540 млн. години еволюция делят съвременния човек и най-далечния му роднина

Фосили на различни праисторически видове дават на учените информация, за да проследят родословното дърво на съвременните видове.
Снимка: БГНЕС

Създание във формата на яйце, обитавало планетата преди 540 млн. години, е най-ранният известен роднина на съвременния човек, показва ново проучване на учени в Китай.

Фосилът на създанието, което е разполагало с един-единствен телесен отвор, наподобяващ голяма уста, е бил открит в централната китайска провинция Шънсъ. Според изследователите причудливият морски организъм, кръстен Сакоритус (Saccorhytus coronarious), е родоначалник на няколко основни клона на еволюцията, един от които е довел до появата на хората.

„Това може да представлява първичното начало на много разнообразен кръг от видове, включително и нашият“, заяви съавторът на изследването върху открития фосил Саймън Морис, професор в Университета на Кеймбридж.

Сакоритус принадлежи към обширна категория организми, наричани вторичноусти, и е най-древният вид, откриван досега. Проучването стига до извода, че всички видове вторичноусти – гръбначни, бодлокожи (морски звезди и морски таралежи), както и други групи животни, са започнали своя произход от този общ предшественик. За невъоръженото око съществото прилича на песъчинка, но под микроскоп се виждат някои негови впечатляващи характеристики.

Най-очевидната е единственият му отвор, който заема голяма част от тялото. Това е т. нар. му уста, която е обградена от по-малки релефни кръгове. По всяка вероятност съществото се е хранело с малки хранителни частици и микроскопични организми, като излишното от храната е изхвърляно отново през устата.

По тялото си малкото създание има и осем конусовидни структури, които според учените са служили за изхвърляне на излишната погълната вода. Любопитно е обаче, че не са открити свидетелства за наличие на очи.

Откритият фосил датира от Камбрийския период, по време на който е наблюдава богато еволюционно и биологично разнообразие, известно още и като Камбрийска експлозия. Този период, по време на който всички форми на живот обитават океаните, завършва с еднo от петте големи измирания на организми.

Според учени в момента планетата Земя преживява шести такъв период на измиране, причинен от човешкия фактор, включително и промените на климата. /АФП

http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=5524

Редактирано Януари 31, 2017 от Last roman

[Last roman]

статията на английски за Saccorhytus:

Ancestor of all vertebrates was a big mouth with no anus

 

Bigmouth strikes again

University of Cambridge/PA Wire

By New Scientist staff and Press Association

The ancestor of all vertebrates, including fish, reptiles and humans was a big mouth but apparently had no anus.

The microscopic creature named Saccorhytus, after the sack-like features created by its elliptical body and large mouth,  lived 540 million years ago. It was identified from microfossils found in China.

“To the naked eye, the fossils we studied look like tiny black grains, but under the microscope the level of detail is jaw-dropping,” says team member Simon Conway Morris, of the University of Cambridge, in the UK.

Researchers believe it was about a millimetre in size, lived between grains of sand on the sea bed and had a large mouth relative to the rest of its body.

They also think the creature was covered with a thin, relatively flexible skin, had some sort of muscle system which could have made contractile movements and allowed it to move by wriggling.

No anus

It probably ate by engulfing food particles, or even other creatures, but scientists were unable to find any evidence the animal had an anus.

“If that was the case, then any waste material would simply have been taken out back through the mouth, which from our perspective sounds rather unappealing,” says Conway Morris.

The creature is thought to be the most primitive example of a so-called “deuterostome” – a broad biological category that encompasses a number of sub-groups, including the vertebrates.

“We think that as an early deuterostome this may represent the primitive beginnings of a very diverse range of species, including ourselves,” says Conway Morris. “All deuterostomes had a common ancestor, and we think that is what we are looking at here.”

Precursors of fish gills

Saccorhytus gives us remarkable insights into the very first stages of the evolution of a group that led to the fish, and ultimately, to us, says team member Degan Shu, from Northwest University, in the US.

The creature also had small conical structures on its body which may have been the evolutionary precursor of the gills we now see in fish.

Most other early deuterostome groups are from about 510 to 520 million years ago, when they had already begun to diversify into vertebrates, sea squirts, echinoderms – animals such as starfish and sea urchins – and hemichordates, a group including things like acorn worms.

https://www.newscientist.com/article/2119741-ancestor-of-all-vertebrates-was-a-big-mouth-with-no-anus/?utm_medium=Social&utm_campaign=Echobox&utm_source=Facebook&utm_term=Autofeed&cmpid=SOC|NSNS|2017-Echobox#link_time=1485844321