За Полско-руските 'взаимоотношения'

[Хърс Златния]

Хърс, има един проблем. т.нар. "Македонци" не са били под властта на империя България, а самите българи са били под ярема на Османската империя. Това е голямата разлика с Руската империя. В последната наистинае имало натиск срещу нерускоязичните култури - вкл. в големи етапи на забрана за използване на полски, финландски, украински, грузински и др. езици за печатане на литературни и др. произведения.

Горният цитат е трагично доказателство, за това как някои хора ”учат” история, но пък е добър повод да се върнем към темата за полско-руските отношения. Забрана на полския език, разбира се, никога не е имало.

След 1815 г. (окончателния разгром на Наполеон) Руската империя получава земи на същинска Полша. Веднага – през ноември месец на същата година е приета отделна ”КОНСТИТУЦИЯ на Полското Царство”. Конституцията на руския цар дава на поляците такива права, за каквите руснаците в самата Русия не са могли и да мечтаят.

Висшата законодателна власт се осъществява от Полски сейм. Изпълнителната власт със законодателни правомощия се осъществява от постоянно действащ Държавен съвет.

Всички административни длъжности в Полското Царство могат да се заемат САМО ОТ ПОЛЯЦИ.

Административното и съдебно делопроизводство се осъществява САМО НА ПОЛСКИ ЕЗИК.

Съгласно конституцията на руския цар се формира отделна ПОЛСКА ВОЙСКА, като служещите в нея поляци не се използват във военни кампании, извън територията на Полското царство!!! (Затова по време на Руско-турската Освободителна война в България се сражават дори и финландски части на императорската армия, но не и полски!)

Такива са фактите!

[Иванко Тертер]

Много бегли са ти фактите.:

Естествено, че в Руско-турската война се сраважават полски части - сред освободителите на гр. Пловдив са.

За другото си се задоволил да копираш всеизвестни формалности по първоначалното включване на остатъците от Полша към Руската империя. Без да продължиш натам времево /което съм ти показъл и към 1877-78 г.в горния абзац/, без да си наясно с политиката на руската империя по вторично преваряване на вече присъединени земи и народи. И оттам въобще не правиш разлика на използвания от мен термин - "забрана за използване на полски, финландски, украински, грузински и др. езици ЗА ПЕЧАТАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ И ДР. ПРОИЗВЕДЕНИЯ".

Много са ми интересни такива - не може да схване за какво става на въпрос, а тръгнал да спори и да ме "оборва"!??

Ето за начало развитието на "вторично преваряване" на присъединени народи, нататък се заинтирисувай сам:

С 1860 в Литве[8] при личном участии генера-губернатора Михаила Муравьева насаждается русское письмо (!обратите внимание, именно с этого года в Румынии, наоборот, от кириллицы отказалис!). В 1864, после январского восстания, Михаил Муравьев, генерал-губернатор Литвы, ввел запрет на использование латинского алфавита. Однако это вызвало серьезное сопротивление, в итоге чего «литовица» была отвергнута очень быстро.

В 1864 Михаил Муравьёв, генерал-губернатор Литвы, ввёл запрет на использование латинского алфавита и печатные тексты на литовском языке. Литовские книги продолжали печататься за границей, в Восточной Пруссии и в Соединённых Штатах Америки. Ввозимые в страну, несмотря на суровые судебные приговоры, книги помогали росту национального чувства, что в 1904 привело к отмене запрета.

А сега: На каква база си направил сравнение между политиката на несъществуващата България към населението на геогр. област Македония в средата на ХІХ век и политиката на съществуващата Руската империя към населението на полските и украински земи?

А ето какво казва за себе си Гогол :

"Скажу вам одно слово насчет того, какая у меня душа, хохлацкая или русская, потому что это, как я вижу из письма вашего, служило одно время предметом ваших рассуждений и споров с другими. На это вам скажу, что сам не знаю, какая у меня душа, хохлацкая или русская. Знаю только то, что никак бы не дал преимущества ни малороссиянину перед русским, ни русскому пред малороссиянином. Обе природы слишком щедро одарены Богом, и как нарочно каждая из них порознь заключает в себе то, чего нет в другой, - явный знак, что они должны пополнить одна другую. Для этого самые истории их прошедшего быта даны им непохожие одна на другую, дабы порознь воспитались различные силы их характера, чтобы потом, слившись воедино, составить собою нечто совершеннейшее в человечестве".

/Дано не ти е смешно, че самия той за разлика от теб, не може да се определи. Иначе и ти подобно на московските му фенове го определихте бързо за чист руснак. Същото каквото правят украинците - чист хохол-украинец. Това е проблема на Гогол, че той знае че е руснак, ама евроруснак - хохол, а не евроазиатски-"руснак" от фински произход. А тези първите евроруснаци са преки наследници на Киевска Русь и на черните българи - черные коблуки и казаците, затова "московците им викат" - хохлы - заради хохола, стърчащия перчем на обръснатата глава. Несънен отпечатък на скитските народи./

[Last roman]

Знаю только то, что никак бы не дал преимущества ни малороссиянину перед русским, ни русскому пред малороссиянином. Обе природы слишком щедро одарены Богом, и как нарочно каждая из них порознь заключает в себе то, чего нет в другой, - явный знак, что они должны пополнить одна другую. Для этого самые истории их прошедшего быта даны им непохожие одна на другую, дабы порознь воспитались различные силы их характера, чтобы потом, слившись воедино, составить собою нечто совершеннейшее в человечестве

Много добре си го цитирал Гогол, само че човекът писал на чист руски, а не на 'украински'. Колкото до опита ти да разделиш руснаците на 'европейски' /хохли/ и 'азиатски' /москали/ - това е чиста птоба манипулативно и необосновано. Все едно да делиш българите на източни и западни, приписвайки им различни качества или 'пълноценност'.

[Хърс Златния]

С 1860 в Литве[8] при личном участии генера-губернатора Михаила Муравьева насаждается русское письмо (!обратите внимание, именно с этого года в Румынии, наоборот, от кириллицы отказалис!). В 1864, после январского восстания, Михаил Муравьев, генерал-губернатор Литвы, ввел запрет на использование латинского алфавита. Однако это вызвало серьезное сопротивление, в итоге чего «литовица» была отвергнута очень быстро.

В 1864 Михаил Муравьёв, генерал-губернатор Литвы, ввёл запрет на использование латинского алфавита и печатные тексты на литовском языке. Литовские книги продолжали печататься за границей, в Восточной Пруссии и в Соединённых Штатах Америки. Ввозимые в страну, несмотря на суровые судебные приговоры, книги помогали росту национального чувства, что в 1904 привело к отмене запрета.b]

Иванко един директен въпрос, изискващ директен отговор: Ти прочете ли цитата си преди да го пействаш?

Въпросът не е случаен. Да ти припомня темата: "Полско-руските взаимоотношения".

1. За полско-руските отношения в твоя цитат аз не намирам нищо. Ако някой друг от четящите намира, да ми се обади по горския телефон!

2. За забрана на полския език, също не намирам нищо.

3.Така и не прочетох като как е било забранено на полски да се издава литература, като издаваната литература в Полша е била само на ПОЛСКИ.

4. Очаквам да ни уведомиш кои са освободителите на Пловдив (може и поименно).

5. Аз ти посочих конкретен законодателен акт, с който се урежда статутът на Полша в рамките на Руската империя. В замяна ти ми пишеш за някакъв "ръст на литовските национални чувства?!, който бил отменил (Ръста, де) забраната за печатане на книги на литовски. Поне цитирай законодателния акт, с който се въвежда тази забрана. Тъй, де, от кумова срама! Нали уж си правист?

Нали не смятате, че ако руснаците са искали наистина да забраняват литовския или който и да е друг език, някакъв РЪСТ, или ПРЪСТ са щели да ги спрат?!

А сега: На каква база си направил сравнение между политиката на несъществуващата България към населението на геогр. област Македония в средата на ХІХ век и политиката на съществуващата Руската империя към населението на полските и украински земи?

На никаква база, щото изобщо не съм правил такова сравнение. Ти четеш ли какво пиша?

Много бегли са ти фактите.:

По-добре бегли факти, Иванко, отколкото никакви.

[Иванко Тертер]

Да ти припомня темата: "Полско-руските взаимоотношения".

--------------------------------------------------------------------------

Точно по темата. За да се обсъжда темата, нека първо да се види в периода Х-ХVІІ, кое е Русия? Кое е Московия? Кое е Полша? И като се разграничат тези неща, за този период, нека тогава се обсъжда "агресията на Полша срещу Русия", "агресията на Русия срещу Московия" или "агресията на Полша срещу Московията".

А кое е Русия и кое Московия в периода до ХVІІ в. /когато Московията приема името Русия, след походите в Русия - Запорожието и Днепър на Петър І/:

Ето какво пише в 1873 г. /столица е Петербург!!!/ известния руски политолог и журналист КОНСТАНТИН ЛЕОНТЬЕВ, Панславизм и греки*, Январь, 1873, Царьград

"...Конфедерация эта была бы именно настолько сильна, чтобы сокрушить с помощью Германии влияние России на дела Юго-Востока, и достаточно слаба, вследствие сепаратистских наклонностей племен, ее составивших, чтобы повиноваться Германии. Дунай стал бы тогда действительно рекой германскою. Болгария принуждена была бы волей-неволей разделить судьбы других югославян, "и" царь болгарский ушел бы далеко за Босфор; полутатарская Московия была бы отброшена к Сибири и Кавказу.

Австрия на устьях Дуная, у ворот Царь-града, или, лучше сказать, в самом Царь-граде, быть может, и в Варшаве, Австрия угрожающим рассыпным строем опоясывала бы Московию от берегов Балтийских до Черного моря и Дарданелл, а за нею виднелись бы сплошные и твердые германские колонны".

В 1873 г. Московия е "полутатарска" за известния руски политолог! Каква е тогава в 1612 г.? Каква е по времето на Иван Грозни? А по-преди? Сигурно представката "полу" е липсвала. Не напразно Петър І строи нова столица и се мести от Москва, за да тръгне начисто - исторически и политически. А каква е Русия тогава и кое въобще тя в този период? - да видим пак картите от епохата и да преосмислим събитията... И тогава да обсъждаме "Руската /Галиция-Полско-литовското княжество/ агресия срещу Московията" от Х-ХVІІв.

[Last roman]

В 1873 г. Московия е "полутатарска" за известния руски политолог! Каква е тогава в 1612 г.? Каква е по времето на Иван Грозни? А по-преди? Сигурно представката "полу" е липсвала. Не напразно Петър І строи нова столица и се мести от Москва, за да тръгне начисто - исторически и политически. А каква е Русия тогава и кое въобще тя в този период? - да видим пак картите от епохата и да преосмислим събитията... И тогава да обсъждаме "Руската /Галиция-Полско-литовското княжество/ агресия срещу Московията" от Х-ХVІІв.

Пак вадиш думи от контекста. Мога да те светна, че половината от аристокрацията на Царска Русия има неславянски произход. Това обаче не я прави неруска. Просто защото хората въпреки произхода си са имали руско самосъзнание.

Но това един българин няма как да го разбере. Просто защото България никога не е била Империя /в истинския смисъл на тази дума/, а българската нация никога не е излизала на суперетническо равнище.

[Last roman]

Айде един украински виц за разведряване на обстановката:

Мамо, а шо, была Киевская Русь?

- Была, сынку, была ...

- Так шо, мы все москали?

- То не, то москали все хохлы.

Иначе са ми странни щенията на някои от участниците тук да представят Московското княжество едва ли не като татарско или азиатско, по този начин опитвайки се да го сегрегират от останалата част на Русия.

Почти като съвременните македонски истерици, с пяна на уста доказващи, че 'бугарите са татари', в противовес на македонците - славяни, унаследили гените на Александър Велики и дали началото на западната цивилизация.

[Иванко Тертер]

Нещо писано съвсем скоро по темата. Не съм го писал аз. Нямам желание да обяснявам, както се разбра и досега, затова който иска да чете и да прави стиковки между всичките източници :

http://www.intelros.ru/subject/karta_bud/3...rossija-ne.html

Русские страны

Когда-то о “русских странах” писали еще в средневековой Европе. Правда, имелись в виду, скорее всего княжества, торговые “города-республики” и т.п. Так, в послании папы Гонория III (февраль 1227 г.), адресованного "ко всем правителям Руси (Ру’ссии)" (Universis regibus Russiae), предлагается "русским царям" сохранять прочный мир с католиками Ливонии и Эстляндии. А в 1246 году папа дает право архиепископу Пруссии, Ливонии и Эстляндии поставлять епископов в “русских странах”.

Что же касается языка официальных документов в Великом княжестве, то им был именно “руський язык”, на котором написана, например, “Литовская метрика”, Статут Великого княжества. Назывался этот язык также русинским, руським или в силу его официального статуса – канцелярским языком Великого княжества. (Кстати, по своему забавная история произошла после развала Российской империи. Литва в 1919 г. запросила свои древние хроники из московских архивов и библиотек, а также прочие исторические документы Великого княжества. И добилась твердого обещания получить все, что написано на литовском языке. Но таковых в российских архивах... не оказалось.)

[2] Названия Малая Русь и Великая Русь – ведут свою родословную от византийских категорий Μικρά Ρωσία и Μακρά Ρωσία, которые использовались в церковно-административной практике, начиная с XIV в. По аналогии с терминами “Малая Греция” и “Великая Греция”, византийцы под “Малой Россией” понимали метрополию — центр Руси (Южную Русь, современную Украину), а под “Великой Россией” — русские земли в широком смысле, т.е. территория епархий, находящихся под властью киевского митрополита). Схожие по смыслу выражения можно обнаружить и в других языках: ср. “Срединный Китай” и “Большой Китай”.

[3] Галицкие (галицко-волынские) князья в XIII-XIV вв. именовали себя называл себя “Rex Russiæ”, “Dux totius terræ Russiæ”, “Dux et Dominus Russiæ”, “Dux totius Rusiæ Minoris” ( т.е. “князь всея Малыя Руси”).

[13] В период становления постсоветской государственности автор рассматривал возможность наименования Государства Украина несколько иначе, нежели это имело место, а именно: Республика Украинская Русь.

[Last roman]

Когда-то о “русских странах” писали еще в средневековой Европе. Правда, имелись в виду, скорее всего княжества, торговые “города-республики” и т.п.

Названия Малая Русь и Великая Русь – ведут свою родословную от византийских категорий Μικρά Ρωσία и Μακρά Ρωσία, которые использовались в церковно-административной практике, начиная с XIV в. По аналогии с терминами “Малая Греция” и “Великая Греция”, византийцы под “Малой Россией” понимали метрополию — центр Руси (Южную Русь, современную Украину), а под “Великой Россией” — русские земли в широком смысле, т.е. территория епархий, находящихся под властью киевского митрополита). Схожие по смыслу выражения можно обнаружить и в других языках: ср. “Срединный Китай” и “Большой Китай”

Това според теб доказва ли, че 'Россия не Украина' ?

Щото авторът на статията определено не е успял да го докаже, въпреки че много му се е искало.