Илюстрирането на битката при Одрин през 1205 г.

[К.ГЕРБОВ]

Голямата популярност на илюстрованите исторически енциклопедии и книги на историческа тематика издигат престижа и правят възможно да се приемат художниците на тези издания като техни равностойни съавтори. Прави впечатление, че напоследък се очертават имена на творци, създаващи свързани с историческите събития илюстрации след внимателно проучване не само на историческите сведения, но и на някои детайли, които ги няма в конкретните текстове, а трябва да се събират по други пътища. Други, може би „случайни” автори, подхождат обаче без нужното старание и вероятно дори и не разбират колко далеч са останали от истината, която са се опитали да предадат. Тук ще стане дума за три изображения на сюжета „Битката при Одрин през 1205 г.”, които са характерни за подхода, с който е пристъпено към изпълнение на художествената задача. Ще бъде дадена и оценка на постигнатия резултат.

Историята претворена в комикс

Може само да се приветства идеята българската история да бъде поднесена на най-младите във вид на комикс. Класикът на жанра Уолт Дисни и днес развлича децата, а и идеята да се научат те на нещо полезно и чрез играта, е отдавна изпитана и дава добри резултати. Естествено в този случай подрастващият (не само на години) читател в никакъв случай не трябва да се подценява. Високите крайни резултати обаче не винаги се получават само с наличието на желание.

Показаната рисунка е от брой VІІ, август 2008, от поредицата „Царете на България”, имащ самостоятелното заглавие „Цар Калоян”. Поредицата е обяснена като „Разкази в картинки за славното минало” и излиза като приложение на вестник „Стандарт”. Издателят на „Царете на България”, „Източноевропейски концепции и консултации - comics”, обяснява: „Създадена от най – добрите художници, написана от най-популярния историк проф. Божидар Димитров, благодарение на вестник Стандарт, до вас достига първата по рода си колекция български комикси „Царете на България”... Десет разказа за славното минало на страната ни.”

На самата книжка пък пише: „Царете на България” е художествено произведение. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна”. Тази бележка малко смущава в началото, в смисъл дали пък и приликата с историческите събития няма да е случайна. Все пак читателят се доверява на споменатата протекция на историка Божидар Димитров. Негов е предговорът на броя за цар Калоян. Сценарият и рисунките с молив и туш са дело на Владимир Димитров.

Сценарият е приемлив защото изцяло почива на сведенията за историческата битка при Одрин приведени от участниците в събитията Робер дьо Клари (посочен в началото като Рение, но после е поправен) и Жофроа дьо Вилардуен. Не толкова добри думи може да се кажат обаче за изобразените сцени. Най-вече заради недобрата разпознаваемост на участниците в тях.

Известно е, че в средновековието, за да бъдат различавани дори отдалеч по време на рицарските турнири, когато са облечени във военното си снаряжение с надянати на главата шлемове, рицарите са имали на щитовете си изобразени техните лични гербове. Същото е било и по време на битките. В старите гербови свитъци могат да се намерят гербовете на много известни навремето си и останали в историята личности. Известни са и гербовете на голяма част от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход, в това число и на всички водачи. За отбелязаните в комикса „Цар Калоян” имена се знаят гербовете на император Балдуин І, граф Луи дьо Блуа, маршал Жофроа дьо Вилардуен. Просто задължително бе тези гербове да присъстват в рисунките, за да им се придаде необходимата автентичност.

Ето как са изглеждали в основен вид гербовете на някои от водачите на ІV кръстоносен поход според earlyBlazon.com.

Битката в илюстрована енциклопедия (добрата илюстрация)

Много добро попадение на облика на император Балдуин Фландърски имаме в илюстрованата енциклопедия „Великите битки и борби на българите през Средновековието”. Издадена е от „Издателство световна библиотека” – София. Научен консултант на изданието е доц. Пламен Павлов, а автор на текста е Александър Тренев. Някой от тях обаче е решил, че на Калояновия пръстен е била изобразена фигурата на змей! (Горкото животно, на какво ли не го оприличават!) Даже на бърза ръка е спретната и теорията, че в името на Калоян, „Кала” означавало „змей” на не знам какъв си език (познахте ли кой е автора на тази хипотеза? той редовно в артефакти от 13-14 в. привижда прабългарски елементи). Така и Петър бил с календарното прозвище Калопетър. Е пропуснат е византийския император Йоан Ватаци, който също е бил Калоян, но няма как той да не е бил с някакви примеси на българска кръв.

Иначе личи огромния труд, който е положил художествения екип, ръководен от Александър Въчков. Конкретно при създаване на панорамната рисунка „Разгромът на кръстоносците при Одрин” е проявен максимален професионализъм при възпроизвеждане на отделните детайли на масовката. Наблюдателното око веднага ще долови, че при рисуването на фигурата на император Балдуин са взети под внимание две от миниатюрите от илюстрования ръкопис на хрониката „Завладяването на Константинопол” на Жофроа дьо Вилардуен”, съхраняван в Парижката национална библиотека. От миниатюрата с образа на Балдуин Фландърски е взет щита с герба, а от тази на Анри Фландърски - шлема с корона на главата.

Допусната е само една грешка. Тъй като са използвани разпространените у нас в няколко книги черно-бели репродукции на двете миниатюри, цветовете на герба са улучени само на 50%: лъвът действително е черен, но полето зад него в оригиналния герб е жълто, а не червено, както е на рисунката. Несъмнено, обаче, това засега е най-добрата илюстрация по темата и показва пътя, по който следва да се създават живописни изображения с исторически сюжети.

На пощенска карта Балдуин гони българите

Ако знаците за разпознаване в илюстрациите на император Балдуин са по-определени и изглеждат безспорни, то по-малко по-друг начин стои въпросът за интерпретирането в историческите художествени сюжети на образа на цар Калоян. Тук нещата опират и до личния усет на художника и заставането му зад една определена позиция, нюансирана в два аспекта. Първо художникът трябва да си отговори на въпроса: приема ли той, художникът, Калояновия пръстен, че е принадлежал на цар Калоян. Решил, че пръстенът е на българския цар, художникът се изправя пред нов избор: да приеме или не тезата, че пръстенът не е бил притежание на цар Калоян преди битката му с Балдуин при Одрин, а е трофей от нея..

При отговори „да” и на двата въпроса, съвсем естествено художникът ще реши, че на една илюстрация на битката при Одрин с участието в нея на образа на цар Калоян, фигурата от Калояновия пръстен няма да присъства като белег за разпознаването на българския цар. При отговори „да” на първия и „не” на втория въпрос, художникът ще трябва да нарисува Балдуин с щит с лъв, а Калоян – с щит с фигурата, изобразена на пръстена, която редица историци приемат, че също е лъв (Жан Путие, Атанас Попов, Христо Дерменджиев, Йордан Андреев), докато други я виждат като „змей” (Петър Добрев, Пламен Павлов).

Като че ли най-доброто решение в случая е цар Калоян да не присъства на битката при Одрин. Такъв подход е приет и в илюстрацията на Александър Въчков. Иначе може да се получат и комични ситуации, като тази от рисунката, отпечатана на една пощенска карта от 2005 г., издадена по повод 800-годишнината от битката при Одрин.

 

Художникът Атанас Атанасов се е опитал да нарисува нещо като средновековна миниатюра, но не е попаднал на подходящите източници, потвърждавайки правилото: „незнаещият, сам не знае, какво не знае”. Художникът си е спестил проучванията на историята (експертният съвет, контролиращ пощенските издания пък си е спестил консултанта) и е тръгнал по елементарната логика: тези дето се наричат кръстоносци, трябва да носят кръстове, а Калоян ще да е имал на щита си за символ-герб фигурата на животното от Калояновия пръстен.

Само че фигурата от пръстена, когато се гледа така, както той е стоял на ръката на притежателя му, не се различава много от фигурата върху герба на Балдуин. Нека да прочетем един пасаж от хрониката „Завладяването на Константинопол” на Жофроа дьо Вилардуен, където се казва: „Те [кръстоносците пред Адрианопол] уредиха работата си и се споразумяха, че Жофроа маршалът и Манасие дьо Лил ще пазят лагера и че император Балдуин и всички останали ще излязат навън, ако Йоанис [Калоян] дойдеше за битка...А куманите препускат до техните шатри. И сигналът за тревога се разнася, и те се хвърлят към оръжията си, и излизат от лагера, всички техни бойни отряди построени така, както те се бяха разбрали предварително.”

Едва ли Атанас Атанасов е искал да покаже на рисунката си това, но не е ли илюстрирал той всъщност именно горния пасаж и не можем ли спокойно да наречем рисунката от пощенската карта: „Балдуин гони Калоян и куманите, маскирани като кръстоносци”?

Голямата заблуда на художниците - лаици в историята, е че рисуват кръстоносците, носещи на щитовете си кръст. Такава е първосигналната реакция. Както се вижда, обаче, и от двете миниатюри от хрониката на дьо Вилардуен, рисувани от съвременници на изобразеното събитие, рицарите-кръстоносци, включително и най-големият кръстоносец император Балдуин, и в похода до Цариград са имали на щитовете си личния герб, а не универсалния символ, кръста. Само тамплиерите са носели наметки с кръст върху ризниците. Естествено, че не малко от участвалите в кръстоносните походи рицари, са имали на щитовете си кръст, но той е присъствал в родовия или личния герб на рицаря.

Ето за илюстрация още една, вече цветна средновековна миниатюра, на която е представено сражение (битка) на кръстоносци и сарацини (араби) по време на Първия кръстоносен поход към Йерусалим. Ще я оставим без коментар, но тя би трябвало да бъде настолна за художниците-творци на битки с участието на кръстоносци. Естествено с необходимата преработка, когато срещу тях се сражават българи от ХІІІ в. Те също са носели ризници, щитове и шлемове. Във форумите в интернет има достатъчно илюстрации на военно облекло и снаряжение

Последната миниатюра и тези с Балдуин и Анри ги има в интернет, но очевидно за да достигне „по-добрата” миниатюра до масата на художника и да се получи наистина изображение, имащо някаква прилика с действителните събития, е необходим и по-голям експертен капацитет сред създателите на българската историческа илюстрация.

[Иванко Тертер]

К.Гербов, много благодаря!

[Galahad]

И аз да се включа в картинки изобразяващи битката при Одрин. Моите картинки са от епохата на социалистическия реализъм. Книжката е от поредицата "България - древна и млада" (като малък имах повечето от нея, но после поизгубих някои) със заглавие "Обръч от парещи мечове" с автор Власо Власов и художник Антония Дочева. Тъй като карината е голяма съм я разделил на две като едното е с Калоян, а другото с Балдуин.

Както казах картината е в духа на соц. реализъм, което ще рече, че знамето с ключовете на св. Петър, което е носено от войската на цар Калоян за да се покаже, че бълг. владетел е коронован като такъв от папата ... липсва. Е, червени знаменца има, но да речем това е приемливо, тъй като нещо подобно има в миниатюрите към Манасиевата хроника (разбира се там тази битка я няма, но поне през Средновековието е имало и червени знамена, които не са непременно на БКП). Куманите определено са били с кожени ризниници, но доколко е удачно и българите да се изобразяват с такива е въпрос, в който няма да се задълбочавам. Все пак имало е и кожени ризници и току виж и Калоян вместо с плетена метална ризница е бил с кожена, която има само няколко метални плочки. Шлемовете - е, да речем - имало е и такива шлемове през Средновековието.

По-проблемно е положението с другата, тъй като не става ясно кой е Балдуин, а още по-малко е ясно, кой ще да е вторият. Да речем, че гордия император ще да е правият. Действително, има сведения, че кръстоносците са пришили кръст към дрехите си, но що се отнася до хералдиката - тук напълно липсва. Ако все пак речем по-смело да интерпретираме, може да приемем жълтия кръст, макар и на бяло, вместо като на червено поле като герб на Латинската империя (макар че жълт кръст на бял фон се приема за емблема на кръстоносците в Светите земи, а на червен фон - на Лат. империя). Но да бъдем великодушни и да приемем, че на върха на шлема, който държи изправеният рицар има корона, т.е. облеклото и шлемат са интерпретация на тези, с които е изобразен Анри. Не ми е ясно обаче защо латинците са с толкова дълги туники. Имаме печати с изображения на лат. императори и се вижда, че те са с дълга дреха на трона, но на бойното поле са с по-къси туники.

[ISTORIK]

Относно разпознаваемостта на персонажите - ето няколко картинки, на които със сигурност ще разпознаете "главния герой" - историческа личност!

Septimus Edwin Scott (1879-1965) е художник на първите картинки, а нa втората - неизвестен.

http://www.bookpalace.com/acatalog/Home_Se...tt_Art_189.html

http://reccaphoenix.files.wordpress.com/2007/05/page_1.png

---

Ето нещо прекрасно, което можем да научим от французите - Историята на Франция в комикси (разкази в картинки)...

L'histoire de France en bandes dessinees:

http://www.bedetheque.com/serie-13232-BD-H...inees-(L-).html

http://www.bedetheque.com/serie-18081-BD-H...(Le-Monde).html

http://www.bulledair.com/index.php?rubriqu...istoire_france1

(Това съм го чел през 1989 във Франция! Страшно хубава поредица! Кликайте върху цифрите от 1 до безкрай! - до 24...)

http://www.coinbd.com/bd/series/4063/histo...-dessinees.html

http://vlib.iue.it/carrie/reference/normbib/Fiction.html

http://journaux-anciens.chapitre.com/HISTO...D-LAROUSSE.html

http://www.coinbd.com/bd/series/872/murena.html

Редактирано Януари 10, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Рицарството

[ISTORIK]

По-проблемно е... не става ясно кой е Балдуин, а още по-малко е ясно, кой ще да е вторият. Да речем, че гордия император ще да е правият...

Коленичилият пред Балдуин - граф на Фландрия и Ено и император на Латинската империя - не е брат му Анри, нито - граф Анри дьо Блоа.Първият го наследява на трона му, а вторият намира смъртта си в битката при Одрин.

Редактирано Януари 10, 2009 от ISTORIK

[Warlord]

Ех значи не може да не боцнат и една монголска шапчица сред шлемовете зад Калоян... замислял съм се и аз да се пробвам в тази сфера, да се надяваме, че след време ще излезне нещо, Одрин 1205 определено е с голям приоритет за илюстриране

[Galahad]

[Warlord]

Аз може да се включа с някоя и друга рисунка (и без тва съм болнични до края на седмицата, ще има време), ако има предложения за дадена сцена, слушам ви, може после и някой фотошоп майстор да я дооформи като я кача

[Galahad]

Ами аз си приправих Тристан на Галахад с Граала за като снимка в Профила.

Само се чудя дали да не добавя малко сияние около чашата и да й придам оня изумрудено-зелен цвят на окото на 8-я архангел.

[ISTORIK]

Ами аз си приправих Тристан на Галахад с Граала за като снимка в Профила.

Само се чудя дали да не добавя малко сияние около чашата и да й придам оня изумрудено-зелен цвят на окото на 8-я архангел?

Да, да, направи го!

[Иванко Тертер]

Аз може да се включа с някоя и друга рисунка (и без тва съм болнични до края на седмицата, ще има време), ако има предложения за дадена сцена, слушам ви, може после и някой фотошоп майстор да я дооформи като я кача

Калоян обсажда Солун /1207г./ - стенобойни машини, палатки, щаба на армията, като фон стените на града. Може и аналогично, евентуално, Калоян превзема Варна /1201г./. Сложихме вече паметника във Варна. Това е новината от последните десетина дни. Беше като новогодишен подарък. http://bulphoto.com/events/15391/

[Warlord]

Да, разгледах релефите на паметника, харесаха ми включително и обсадата на Варна. Но това вече е пресъздадено както виждаме, т.е. изпревариха ни

Няма ли да е по-добре да пробваме нещо, което не е правено досега? Обсадата на Солун 1207 не е лоша идея, тя не е много експлоатирана защото за разлика от Варна не успяваме да превземем Солун поради смъртта на Калоян.

Също може да е нещо от самата битка при Одрин, дадена ситуация или схватка.

Или пък по-късно при Сяр, когато Калоян доказва, че българите могат да бият рицарите и в срещен бой - българската тежка кавалерия удря кръстоносната, където предводителя им барон Юг дьо Колини е убит със стрела в окото през тесния процеп на шлема си.

[Иванко Тертер]

Или пък по-късно при Сяр, когато Калоян доказва, че българите могат да бият рицарите и в срещен бой - българската тежка кавалерия удря кръстоносната, където предводителя им барон Юг дьо Колини е убит със стрела в окото през тесния процеп на шлема си.

Тук също са те изпреварили. Има я сцента в "Най-големите битки на българите през средновековието", точно момента в който стрелата е забита в окото на Юг дьо Колини.

Обаче примерно не е правено май, за : български отряд прави засада на Бонефаций Монфератски /крал на Солун и втори човек в Латинската империя/ в теснините на западна Родопа и съответно го ликвидира.

[Warlord]

Обаче примерно не е правено май, за : български отряд прави засада на Бонефаций Монфератски /крал на Солун и втори човек в Латинската империя/ в теснините на западна Родопа и съответно го ликвидира.

Мдааа, това май не е било изобразявано досега, разполагаме и с герба му тук, значи ще се заема със случая

Редактирано Януари 15, 2009 от Warlord