ИСТОРИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

[neistorik]

The plague took out nearly 60% of Florence’s population by the end of 1351. All Coastal cities such as Rome, Naples and Barcelona were hardest hit with over 50% of their population lost (Hollister 332). The plague finally passed through Florence in September 1348 and with and estimated 96,000 males, females and children were perished (Stefani 2).

The Great Plague (1665-1666) was a massive outbreak of disease in England that killed 75,000 to 100,000 people, up to a fifth of London's population.[1]

The initial plague went on to destroy up to a quarter of the human population of the eastern Mediterranean. New, frequent waves of the plague continued to strike throughout the 6th, 7th and 8th centuries AD, often more localized and less virulent. It is estimated that the Plague of Justinian killed as many as 100 million people across the world.[2][3] Some historians such as Josiah C. Russell (1958) have suggested a total European population loss of 50 to 60% between 541 and 700.[4]

Чумата се разпостранявала чрез бацил, известен сред бактериолозите и епидемиолозите като Yersinia pestis, който в нормални условия живее в храносмилателния тракт на два вида бълхи - Xenopsilla cheopis и Cortophylis fasciatus, които живеят като паразити върху черния плъх - Rattus rattus. Освен от тях, чумният бацил се пренасял и чрез човешката бълха (Pulex irritans). В повечето случаи чумата се пренасяла чрез ухапване на човек от бълха, като бацилът прониквал в тялото на жертвата чрез ухапването.

Преносител на чумата били не само черните плъхове, но и други гризачи като степната катерица, мармота, степния плъх и други животни, които оформяли заразени популации, наричани от учените “резервоари” на чумния бацил. Приема се, че такива резервоари били пустинята Гоби в централна Азия, Сибир, провинция Йънан в Китай, части от Иран и Либия, Арабския полуостров и Източна Африка, които били атакувани от чумата още през VI в. от н.е. Предполага се, че след нейното затихване и изчезване в тези региони останали чумни бацили, които поради благоприятните климатични условия и наличието на преносители като достатъчно големи популации от гризачи, продължили да съществуват, но в определени рамки и без да предизвикват мащабни епидемии.

Българската статия е от ЧУМАТА В ЕВРОПА И БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО Ивелин Иванов

[Warlord]

И според нея май жертвите бяха около 1/3 от общото население в Европа, но имам предвид чумата от 13-14 век. Над 50% жертви е имало само в големите и гъстонаселени градове.

[Last roman]

И според нея май жертвите бяха около 1/3 от общото население в Европа, но имам предвид чумата от 13-14 век. Над 50% жертви е имало само в големите и гъстонаселени градове.

За източноевропейските страни липсва ясна статистика, затова не може да се каже до колко нашите земи били засегнати от пандемията.

[Mimo]

Едина малко позната тема е влиянието на чумат а върху населенито по българските земи между 541 и 750 г..

Това е Юстинияновата чума наречена на негово име, поради това че се пояявява за първи път по време на неговото управление през 541г.

Нейния пик е през 541-542г. но тя се появява периодично през следващите векове до 750г.. След това отново епидемия се появява в константинопол през 1347г.

Повреме на първата пандемия от 541-750 по оценки на историци загивва около 50%-60%от населението на Европа. По време на пика през 6век в константинопол умиралии по 10000души на ден

според византийския историк Прокопиус. Реално се смята че дневно са умирали 5000 души. Това се отразило катастрофално на икономиката и на Византийската империя.

Какво ли се случва по това време по териториите на българските земи. Как се е отразила чумата при слеващите вълни върху току що пристигналите прабългари.

Местното население вече е изградило естествена защита срещу чумата по време на предишните вълни на епидемияна през 541г.

Чумата след 750 г. не се появява до 1347г. Но през 1347 черната смърт отново се появява в Константинопол. Селжудските турци са от другата страна на Босфора а в Византия и България върлува чума която отново унищожава около 50% 60% от населението.

Стефан Душан бяга на Атон в Хилендарския манастир спасявайки се от чумната епидемия в Белград и създавайки прецедент жена да пребивава законно в Атон.

Какво се случва в България по това време можем само да гадаем. По аналогия с другите държави икономикато трябва да е в колапс, населението да се е стопило наполовина и държавата да е в упадък.

Нима можем да говорим за "български" земи в годините между 541 и 750г.? След като "официалната" история говори че България е създадена през "заветната" 681г? Радвам се че има и инакомислещи хора. Ако наистина сте го прочели, бих желала да хвърля едно око на материала, а ако го мислите, знайте че не сте единствен. Подкрепям ви.