Политическата криза в Римската империя през 3 век

[Last roman]

Влошаване на положението в края на управлението на Александър Север

В този период ситуацията в държавата много се обострила. Нуждата от пари карало правителството системно да влошава качеството на монетите, което ги обезценявало и натуралния обмен станал все по-чест. Също така наместниците, чиновниците, и командирите започнали да получават заплатата си в стоки. В зависимост от ранга било определено кой колко дрехи, скъпоценности, съдове, хляб, месо, яйца, коне, роби и наложници ще получи. Във връзка с това редица колегии от занаятчии били принудени да доставят неободимите товари, което довело до закрепостяване на занаятчиите към сдруженията им. Външнополитическото положение също се влошило с войните с новото царство на Сасанидите и инвазията на германските племена на територията на римските провинции. Север първо оглавил похода срещу персите през 231 г. като разделил армията си на три части. Едната, възглавявана лично от императора освободила Месопотамия, другата – нахлула в Армения, а третата настъпила към Ктезифон. Според Херодиан римляните претърпели тежко поражение, но вероятно битките довели до тежки загуби и от двете страни, тъй като персите не могли да се възползват от плодовете на своята ‘победа’ и възобновили военните действия чак през 239 г. Няколко пъти избухвали войнишки въстания, най-накрая в едното от тях загинал и самият император Александър Север.

Легионерите провъзгласили за император военачалника Максимин /235 – 238 г./, който по произход бил обикновен тракийски пастир. Направил кариера при Септимий Север, притежавал голяма физическа сила, храброст и бил ненадминат в военните упражнения. Популярността му в дунавските легиони била голяма, а управлението му носело антисенатски характер. Той масово конфискувал земите на патрициите, които служели за издръжка на армията и ги раздавал на ветераните. Също така издал указ, че земеделецът, живеещ извън градовете не е задължен да им плаща налози. Това било облекчение за войниците и ветераните, които живеели в селата и имало за цел да съхрани селското население, което било гръбнакът на армията. Максимин водил успешни войни срещу германците по Дунав и Рейн. Но политиката му предизвикала омраза сред аристокрацията. В Африка започнало въстание и за императори били провъзгласени престарелият наместник Гордиан и синът му. Сенатът с радост ги признал и обявил за свалянето на Максимин. Започнала гражданска война. Срещу двамата Гордиановци потеглил базирания в Нумидия III Августов легион. Той разбил привържениците на сенатските императори, а Гордиан I и Гордиан II загинали. Максимин се готвел за поход към Рим. Сенатът набирал доброволци из цяла Италия и наемал германци. В Рим започнали бунтове сред преторианците и плебса. Максимин, обсаждал в северна Италия град Аквилея, но бил убит от войниците си. След редица стълкновения различните сенаторски групировки постигнали компромис и за император бил избран внукът на Гордиан I – тринадесетгодишния Гордиан III, управлявал от 238 до 242 г. За наказание III Августов легион бил разформиран, а земите на ветераните му били отнети. Легионът бил възстановен отново от Валериан през 253 г. за отбрана на африканския лимес.

Репресиите на богаташите и управителите на латифундиите над местното африканско население се засили, което довело до разпространение на Християнството и към средата на 3 век. Африканската църква става една от най-значимите и влиятелни християнски организации. През този период започнало брожение сред колоните, катастрофално нарастнало количеството на пустеещите земи, а градовете били в упадък.

Външната политика на Гордиан III била по-успешна. Към 238-239 г. персийския цар Шапур I отново нахлул в Месопотамия и Сирия. Смутовете и готските нахлувания в Дунавските провинции забавили римската контраофанзива до 242 г. Тогава преторианския префект Тимеситей разбил персите в генерално сражение при Рейзана.

Армията имитирала отстъпление и персийските катафракти били подмамени в предварително подготвена клопки от колове и препятствия. След това легионите контраатакували объркания противник. Римляните освободили Месопотамия и завзели Ктезифон. Цялата кампания обаче се провалила поради заговора на другия преториански префект Филип срещу Гордиан III. Филип, който бил арабин по произход, нарушил снабдяването на войската, обвинявайки за това младия император. Недоволните войници свалили младежа, който бил убит, а Филип бил провъзгласен за император и побързал да сключи мир с персите и да се върне в Рим.

Кризата в империята, християнските гонения и укрепването на църквата

Просенатското правителство на Гордиан се опитвало да ограничи влиянието на легионите върху държавата, стимулирайки създаването на нерегулярна войска – милиция. Това предизвикало недоволство сред войниците, които често издигали свои претенденти за императори. В последвалия хаос народните вълнения зачестили, а варварските нашествия на готите /248-268 г./ достигнали небивал размах. Зачестили и пораженията на римляните. Християнският поет Комодиан приветствал успехите на готите, които трябвало да съкрушат сатанинската сила на Рим и изразявал надежда, че: “тогава военачалниците и богатите ще станат роби на своите роби”. Естествено подобни революционни призиви предизвикали антипатията на властта и репресиите срещу християните се засилили.

След убийството на Филип Арабина и гибелта на Деций Траян при Абритус през 251 г. императори станали сенаторът Валериан и синът му Галиен. Те поделили империята – Валериан взел под контрол изтока, а Галиен получил запада и задачата да се бори с нахлуващите германци. Борейки се с опозиционните настроения Валериан започнал масови гонения срещу християните. Репресиите му били насочени главно срещу църковното ръководство, като продължение на политиката на предшественика му Деций. Деций издал едикт, според който всички жители на империята трябвало да засвидетелстват лоялността си към императора и официалните богове, правейки жертвоприношения в тяхна чест, от което християните се отказвали, заради което били преследвани като отцепници. Гоненията на Валериан, особено масови в източните и африканските провинции, способствали за нарастването на социалното противоречие. Църквата се сплотявала и укрепвала в борбата срещу правителството. Властта на епископите станала абсолютна, те развили широка благотворителна дейност, което усилило популярността на Християнството. В края на краищата репресиите на Валериан не дали резултат, а способствали за укрепването на Църквата. Неуспешна била и войната му с персите. Шапур I още през 252 г. нападнал Месопотамия и Сирия и разграбил Антиохия. Валериан се установил в Самосата, събирайки сили и нанасяйки ответни контраудари. Но през 260 г. при Едеса 70 000 войска на Валериан претърпяла поражение, а самият той попаднал в плен и до края на живота си бил подлаган на унизително отношение от персийския цар.

Галиен и “тридесетте тирани”

Останал сам начело на империята Галиен бил противоречив управител. Негов идеал бил Август, а мечтата му – възстановяване на империята. Той стимулирал развитието на градовете и възстановил колегиите на занаятчиите. Опитал се да възроди традиционната римската религия, но отменил преследването на християните, които вече били доста разпространени сред поддръжниците на императора. Борейки се със аристокрацията, Галиен забранил на сенаторите да заемат военни и управленски длъжности в провинциите. Така и обикновените войници получили шанс да заемат ръководни постове във властта. Галиен провел военна реформа, като създал полеви подразделения /комитати/ от кавалерия, която да се противопостави на тази на готите, сарматите и персите и така повдигнал боеспособността на армията.

Сенаторите се отплатили на Галиен с нескрита омраза. Всичките му реформи се осмивали и осъждали. В провинциите започнали бунтове, оглавявани от местни магнати, които подкрепяли противниците на императора. Сепаратизмът засегнал цели региони. Испания, Галия и Британия се подчинили на богаташа Постум и образували в т.нар. “Галска империя” /260 - 274 г./. Узурпаторът се представил за ‘спасител на Галия’ и около 15 години отбивал нахлуванията на варварите. В Сирия за император се провъзгласил магната Квиет, който обещал да финансира създаването на наемна войска, но преданите на Галиен легиони бързо го разбили. Палмирецът Оденат заявил, че отмъщава за пленяването на император Валериан и така спечелил поддръжници сред римското население. Той създал “Палмирската империя” /260 – 272 г./, а войската му, организирана от арабски конници и сирийски селяни успяла да изгони персите от Месопотамия и дори превзела Ктезифон. Галиен, нямайки достатъчно сили, за да се справи с многочислените врагове на империята признал Оденат за ‘император и дукс /вожд/ на римляните’. След убийството на Оденат през 267 г. жена му Зенобия преминала на страната на персите и завзела Мала Азия и Египет. В провинция Африка сепаратизмът не получил отклик, заради засилената активност на мавританските племена, сред които настъпила консолидация. Заплашени от грабителските им набези, местните власти създавали доброволчески отряди и търсели подкрепа от симпатизиращите на Галиен легионни части в провинцията. Мала Азия и Гърция, опустошавани от готите и разчитащи на новите мобилни отряди на Галиен също останали верни на Рим, въпреки че и там местните военачалници създавали собствена войска и след успешни действия срещу варварите се провъзгласявали за императори. Робите и колоните обаче симпатизирали на готите и действали заедно с тях, показвайки им пътищата към богатите градове.

Галиен бил зает да отблъсква варварите и се примирил със съществуването на Галското царство и много от претендентите в останалите провинции. В това време франките разграбили Галия и през 260 г. достигнали чак до Испания, където разрушили Тарако. Алеманите нахлули в Северна Италия, но императорът през 259 г. ги разбил при Медиолан. През 263 г. обаче римляните били принудени да се изтеглят от т. нар. Декуматски полета в Германия. По Дунавкия лимес особено опасни били нашествията на готите, които със заграбената флота от Боспорското царство предприемали грабителски походи не само в Мизия и Тракия, а опустошили Мала Азия, Ахея и Крит. През втората половина на 50-те години на 3 век в съюз с карпите, певкините и херулите, те извършили редица морски нападения и разорили Трапезунд, Халкедон, Никомедия, Никея, Киос, Апамея, Пруса и Хераклея, а през 262 г. разрушили Ефес и храма на Артемида. През 268 г. те предприели мащабен поход към Егейското крайбрежие. Разделили се на три части готските ескадри дебаркирали при Тесалоника, Атина и Ефес. Галиен лично с далматинската си конница нанесъл контраудар срещу херулите при Тесалоника и пленил вожда им. Но командващият войските Авреол, който преминал на страната на Галската империя, му изменил и в резултат на заговор Галиен бил убит край Медиолан.

През това време в Атика били разграбени Атина, Спарта, Коринт, а местните жители организирали отряди за самоотбрана и успели да спрат нашествениците.

“Войнишките императори”

След смъртта на Галиен за император бил провъзгласен илириеца Клавдий II, който разбил завръщащите се по суша готи при Наисус и приел титлата ”Готски”. С тази голяма победа започнало очистването на полуоствова от варварите. Гладът и епидемиите, както и постоянните атаки на римската конница довели до тежки загуби сред варварите. Те се разделили на малки групи, стремейки се по-бързо да се оттеглят зад Дунав. Остатъците от войската им били блокирани в Родопите. Най-накрая и те капитулирали. Оцелелите били заселени в Мизия или попълнили редовете на римската армия. Третата готска ескадра по малоазийското крайбрежие действала по-успешно, макар че и тя понесла големи загуби от римската флота, чийто египетски префект Проб от Египет през 269 г. успял в крайна сметка да ги отблъсне. В Египет обаче надделяла антиримската опозиция и той също се отцепил от империята.

Клавдий Готски успял да отблъсне алеманите през 269 г., но зимата на 270 г. умрял от чума в Сирмиум. Наследил го друг илирийски командир на Галиен – Аврелиан. Наречен “Възстановителят на света” той само за 4 години успял да обедини отново Империята, въпреки че ситуацията изглеждала безнадеждна. Ютунгите нападнали през 270 г. Реция и Италия. След първите успехи срещу тях, както и отблъскването на вандалите и сарматите в Панония, последвало катастофaлното поражение на римляните при Плаценция. Ютунгите и вандалите през 271 г. достигнали чак до Умбрия. Възползвайки се от това, че армията им се разделила на грабителски отряди, Аврелиан в три последователни сражения при Метавър, Фанон и Тичино ги разгромил, а около Рим издигнал нови отбранителни стени. Варварите се осмелили да нападнат отново Италия чак при Аларих през 401 г.

В Рим императорът удавил в кръв бунта на монетарите и занаятчиите. След това с укрепналата и победоносна армия Аврелиан се отправил на изток към Палмира, като по пътя очистил Балканите от карпите и готите, които разбил през 271 г. и ги гонил отвъд Дунав. В сраженията загинали 5000 варвари и вожда им Канаба. Аврелиан приел титлата Gothicus Maximus и сключил мир с готите. Тъй като основаната от Траян провинция Дакия вече не могла да бъде отбранявана ефективно, през 272 г. Аврелиан решил да я изостави, като изтеглил легионите и романизираното население оттам. Тази стъпка осигурила около век спокойствие по дунавската граница. Заети с настаняването в опразнените от римляните територии - готите, гепидите, карпите и бастарните започнали вражда помежду си и оставили Мизия и Тракия на мира.

В резултат на две кампании през 272 г. била покорена и Палмирската империя, а Зенобия – пленена. Подчинен бил и Египет, където Аврелиан отстранил богатия земеделец Фирм. Аврелиан приел и титлата Parthicus, а Войниците пеели, че ‘не ще изпием толкова вино, колкото кръв е пролял’. Авторитетът на императора достигнал небивали висоти. След като изтокът бил подчинен, той насочил вниманието си към Галската империя на запад. В това време в Галската империя набирало мощ въстанието на багаудите /на келтски – борци/. Това били разбунтували се колони, закрепостени занаятчии и селяни, които се борели срещу произвола на богатите. Те разорявали латифундиите и убивали собствениците им. Така галските аристократи започнали да търсят съюз с Рим. Управляващият Галия след смъртта на Постум – Тетрик помолил Аврелиан да завладее Галската империя и обещал да признае властта му. Така без бой Аврелиан покорил и запада, а Тетрик получил богати имения и наместничество в Южна Италия. Багаудите избрали за свои ‘императори’ Елиан и Аманд и се укрепили на остров между р. Марна и Сена, тормозейки непрекъснато галските и испанските земевладелци.

През 274 г. Аврелиан отпразнувал своя заслужен триумф над изтока и запада. В шествието вървяли пленените врагове от всички краища на империята: франки и алемани от север, готи, карпи, сармати и вандали от Дунав, Зенобия /окована в златни вериги/ и Тетрик. Най-впечатляващия трофей била колесницата на готския вожд, теглена от четири елена. Няколкото месеца, прекарани в Рим, Аврелиан посветил на реформи.

Религиозните реформи на Аврелиан се свеждали до установяване на монотеистичния култ към Sol Invictus. Неговата идея била да даде на населението на империята един бог, за да ги сплоти. Също така той установил и култ към личността си и изисквал божествени почести. На някои монети той се появява с титлата deus et dominus natus ("Бог и роден управник"), също така после възприета от Диоклециан, а управлението му носи неприкрит монархически характер. Императорът носел златна корона и разкошни одежди, имитирайки сасанидските царе. За разлика от Елагабал обаче Аврелиан организирал култа подобно на Юпитеровия. Християните, които не възприели новия култ към личността на императора били подложени на гонения. Императорът реорганизирал и паричната система и заменил обезценения антониниан с посребрена монета с малко по-висока номинална стойност, вероятно наречена "аврелиан" в негова чест. Практически обаче тя бива приравнена от населението към старата монета. Възникнали и нови предизвикателства – Аврелиан решил да поведе поход срещу Сасанидския Иран. Но през 275 г. той станал жертва на заговор от страна на офицерите и приближените си. В последвалия петмесечен хаос сирийските легиони провъзгласили за император друг илириец – Проб. Управлението му /276 – 282 г./ носело типичния почерк на войнишките императори. Той прекарвал повечето си време в битки с узурпатори и германските племена по поречието на Дунав и Рейн. Алеманите и франките отново нападнали Галия, а сарматите и бастарните в Мизия също се активизирали. Проб победил бастарните и ги заселил като колони в Тракия. В Египет Проб разгромил номадските племена на блемиите и узурпатора Сатурнин (280 г.), в Германия - Бонос през същата година. След всичките си успехи се върнал в Рим, където отпразнувал триумф. Икономическите му реформи имали за цел да укрепят икономиката. За да възроди опустошените от войните райони, той наредил засаждането на северна Африка с маслинови дръвчета, а в Галия, Панония и Мизия отглеждането на лозя, с цел да развие местното стопанство. При посещението си в Египет организирал почистването на каналите на Нил, занемарени от векове. Проб карал легионерите да работят по обществените строежи, ако няма военни действия, но това му навлекло тяхната ненавист. Готвейки се за поход към Персия, при Сирмиум императорът им заповядал да пресушат блатата около града, но те се разбунтували и го убили.

С управлението на Проб се свързва преодоляването на политическата криза. Външните нахлувания на варварите също спряли. В резултат на успешните военни кампании многочислените германски пленници били превърнати в колони, заселвани като земеделци и изпълняващи военна повинност, други с готовност ставали римски войници и участвали в походите на победоносните императори. С част от варварите били сключени договори, според които те се заселвали в граничните области и в качеството си на федерати трябвало да ги отбраняват от съплеменниците си. Възстановяването на империя се съпътствало с промени в социалния и политическия й статус. Въстанията нанесли тежък удар по робовладелците и едрите градски земевладелци. Значителната част от градското население се преместило от градовете в селата. Този процес е бил по-изразен на запад. Разорените градски занаятчии ставали колони и се заселвали в именията на богатите. Развивали се и свободните занаятчии в селата.

Приемникът на Проб - Кар също бил илириец. Той назначил сина си Карин за император на запада, а сам потеглил срещу персите. През 283 г. той подчинил Армения, разбил войските на персийския цар Баграм II и превзел Ктезифон. Но на връщане той загинал при неизяснени обстоятелства /според източниците поразен от мълния/. Синът му Нумериан поел властта на изток, но бил убит от преторианския префект Апър. Армията обаче застанала на страната на Диокъл, командир на личната охрана на императора. Срещу претендента се опълчил законният император Карин. След битка при Сингидунум победилият Карин бил убит от един от офицерите си и Диоклециан бил провъзгласен за император, с управлението на който започнала нова епоха за Рим.

Редактирано Януари 22, 2016 от Last roman

[Smordo]

Last Roman, имаш ли обяснение каква е причината по едно и също време да се сринат трите велики империи на тогавашния свят - Римската, Партската и Хански Китай и то в рамките на +(-) 10 години. Последният партски цар Артабан загива в битка в 226 г. срещу въстаналия южноперсийски магнат Сасан Папакан, който основава династията на Сасанидите, в 220 г. идва края на династията Хан в Китай и страната изпада в пълен хаос и териториално-политическа дезинтеграция. След смъртта на Каралакал Рим не е онова, което е дотогава, макар при него сривът да е по-бавен и накрая император Аврелиан в 274 г. обединява отпадналите от империята земи и за това сенатът му дава титлата "Възстановител на света".

От доста време мисля за това съвпадение, но за съжаление отговор още не мога да намеря

[Last roman]

Гумилев би го обяснил с естественото и закономерно стареене на държавите и народите.

http://gumilevica.kulichki.net/MAC/mac04a.htm#para33

Партската династия отива в небитието, защото на фона на вътрешната й разпокъсаност и походът на Каракалла в Месопотамия, разорил светилищата на персите, на последните явно им е писнало и са предложили по-добра алтернатива - 'съюз на трона и олтара', и възстановяване на държавата на Ахеменидите до Мала Азия и Египет.

Рим пък след изчерпания завоевателен устрем на Траян /осигурил на империята половин век благоденствие/, започва да упада още по времето на Марк Аврелий. Секват завоевателните войни, робите и плячката. Робовладелският строй запада, поради кризата и общата нестабилност се появяват много претенденти - особено от редовете на сенатската аристокрация, бореща се за надмощие с войнишките императори, което се излива в граждански войни, допълнително отслабващи държавата, от което се възползват съседите й.

Решението е намерено от Диоклециан, установил домината и Константин, основал династията си, опираща се на единобожието и унификацията на империята. Но това е вече 'новый виток этногенеза'.

[Smordo]

Гумилев би го обяснил с естественото и закономерно стареене на държавите и народите.

http://gumilevica.kulichki.net/MAC/mac04a.htm#para33

Партската династия отива в небитието, защото на фона на вътрешната й разпокъсаност и походът на Каракалла в Месопотамия, разорил светилищата на персите, на последните явно им е писнало и са предложили по-добра алтернатива - 'съюз на трона и олтара', и възстановяване на държавата на Ахеменидите до Мала Азия и Египет.

Рим пък след изчерпания завоевателен устрем на Траян /осигурил на империята половин век благоденствие/, започва да упада още по времето на Марк Аврелий. Секват завоевателните войни, робите и плячката. Робовладелският строй запада, поради кризата и общата нестабилност се появяват много претенденти - особено от редовете на сенатската аристокрация, бореща се за надмощие с войнишките императори, което се излива в граждански войни, допълнително отслабващи държавата, от което се възползват съседите й.

Решението е намерено от Диоклециан, установил домината и Константин, основал династията си, опираща се на единобожието и унификацията на империята. Но това е вече 'новый виток этногенеза'.

Не знам дали това са само причините. Помисли - по едно и също време се сриват 3 много различни като устройство и управленски традиции държави. Да се търси например причината в кризата на робовладелската икономика няма да ни върши работа. От трите държави само Рим има такава. В Партската империя робовладелството е основно разпространено в месопотамските й провинции, но никога в онази степен, каквато е в Рим. За Китай изобщо не съм срещал да е имал "робски сектор". Не ми се вярва походите на Каракала така да са съсипали партите. Век по-рано Траян прави много по-големи поразии, защото излиза чак на Каспийско море и Персийския залив.

От известно време си мисля (бях гледал преди няколко години един филм по Дискавъри, но ставаще дума за VІ век) дали общият упадък не се дължи на някакво глобално природно бедствие - например изригване на супервулкан, който причинява нещо като световна ядрена зима заради изхвърленото в атмосферата колосално количество прашни и други частици.

[Warlord]

Основната причина за кризата в Античния свят е, че империята вече е достигнала критичната точка на своя експанзионистичен оптимум и съответно следва тръгване на долу. Варварските нашествия разбира се са основен фактор за това, както и липсата на буферни зони от зависими държави, които да поемат техните удари както е било преди това, докато в този случай се стига до загуба на провинции и образуване на сепаративни държави.

[Last roman]

Варварските нашествия разбира се са основен фактор за това, както и липсата на буферни зони от зависими държави, които да поемат техните удари както е било преди това, докато в този случай се стига до загуба на провинции и образуване на сепаративни държави.

Варварските нашествия не са чак такъв фактор. Империите падат отвътре, а не отвън.

Мащабните са преселенията на кимврите и тевтоните през 1 в. пр. н. е. или пък дакийските и маркомански войни от 1- 2 в. Но тогава империята била силна и се справяла без проблем с варварите. А когато мощта и стабилността й отслабнали, дошли и логическите поражения.

Разгледай кампанията на Юлиан в Галия - с малко войска и решителни действия, очиства германските племена чак до Рейн. Лошото е, че потенциалът вече бил изчерпан.

Smordo причината за упадъка на империята са по-скоро социално-икономически, а не природни.

Пък и нямаме данни за някакъв катаклизъм тогава /за разлика от упадъка на Старото Царство в Египет, например/.

[Smordo]

Варварските нашествия не са чак такъв фактор. Империите падат отвътре, а не отвън.

Мащабните са преселенията на кимврите и тевтоните през 1 в. пр. н. е. или пък дакийските и маркомански войни от 1- 2 в. Но тогава империята била силна и се справяла без проблем с варварите. А когато мощта и стабилността й отслабнали, дошли и логическите поражения.

Разгледай кампанията на Юлиан в Галия - с малко войска и решителни действия, очиства германските племена чак до Рейн. Лошото е, че потенциалът вече бил изчерпан.

Smordo причината за упадъка на империята са по-скоро социално-икономически, а не природни.

Пък и нямаме данни за някакъв катаклизъм тогава /за разлика от упадъка на Старото Царство в Египет, например/.

А, то вулканът може да е експлоадирал например в Индонезия, Исландия или Северна Америка. Няма как римляните, партите, китайците, изобщо народите от Древния свят да са знаели за него. Но последствията са усетили. Last Roman, ти явно се интересуваш много от римска история, знаеш ли тогавашни автори да се споменавали например за студени зими, слабо греене на слънцето?

[Last roman]

Вулканът в Индонезия щеше да остави следи, по които да се ориентират съвременните вулканолози, като например изригването на Санторин /1500 г. пр. н. е./:

http://paper.standartnews.com/archive/2001...ory/s3159_6.htm

За 3 век не съм срещал описания на бедствия /освен обичайните злощастни поличби/, но за средиземноморски катаклизъм през 366 г. /земетересения и цунами/ споменава Аммиан Марцеллин:

15. Еще при жизни того мятежника, дела которого и смерть я описал, 21 июля в год первого консульства Валентиниана с братом, начались вдруг по всему лицу земному ужасающие явления природы, которых не найти ни в сказаниях, ни в достоверных летописях древности. 16. Вскоре после рассвета раздались страшные, непрерывно следовавшие друг за другом удары грома и затем вся земля стала колебаться, море заволновалось, отступило от берегов, так что в открывшихся глубинах видны были увязшие в иле различные морские животные; тогда огромные долины и горы, вечно сокрытые в страшной глубине, впервые, вероятно, увидели лучи солнца.

17. Множество кораблей оказались как бы на сухом грунте, и люди свободно бродили пооставшимся лужам, собирая руками рыб и других морских животных. В то же время морские волны, как бы в гневе за свое удаление, опять поднялись и со страшной силой разлились через мелкие места по островам, затопили большие пространства континента и сравняли с землей множество зданий в городах и других местах. Все лицо земли было охвачено разразившейся борьбой стихий и повсюду наблюдались чудесные явления. 18. Страшный водоворот вызвало возвращение водной массы к берегам, и когда успокоилось волнение, оказалось, что погибло много кораблей, и тела погибших в кораблекрушениях людей лежали навзничь и ничком.

19. Огромные корабли были подняты напором воды и оказались на вершине зданий, как случилось это в Александрии; некоторые были заброшены за две мили от берега, – так было близ города Мотоны в Лаконике, где я сам видел, когда проходил в тех местах сгнивший и развалившийся корабль. {378}

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Marcell/13.php

[Smordo]

Вулканът в Индонезия щеше да остави следи, по които да се ориентират съвременните вулканолози, като например изригването на Санторин /1500 г. пр. н. е./:

http://paper.standartnews.com/archive/2001...ory/s3159_6.htm

За 3 век не съм срещал описания на бедствия /освен обичайните злощастни поличби/, но за средиземноморски катаклизъм през 366 г. /земетересения и цунами/ споменава Аммиан Марцеллин:

15. Еще при жизни того мятежника, дела которого и смерть я описал, 21 июля в год первого консульства Валентиниана с братом, начались вдруг по всему лицу земному ужасающие явления природы, которых не найти ни в сказаниях, ни в достоверных летописях древности. 16. Вскоре после рассвета раздались страшные, непрерывно следовавшие друг за другом удары грома и затем вся земля стала колебаться, море заволновалось, отступило от берегов, так что в открывшихся глубинах видны были увязшие в иле различные морские животные; тогда огромные долины и горы, вечно сокрытые в страшной глубине, впервые, вероятно, увидели лучи солнца.

17. Множество кораблей оказались как бы на сухом грунте, и люди свободно бродили пооставшимся лужам, собирая руками рыб и других морских животных. В то же время морские волны, как бы в гневе за свое удаление, опять поднялись и со страшной силой разлились через мелкие места по островам, затопили большие пространства континента и сравняли с землей множество зданий в городах и других местах. Все лицо земли было охвачено разразившейся борьбой стихий и повсюду наблюдались чудесные явления. 18. Страшный водоворот вызвало возвращение водной массы к берегам, и когда успокоилось волнение, оказалось, что погибло много кораблей, и тела погибших в кораблекрушениях людей лежали навзничь и ничком.

19. Огромные корабли были подняты напором воды и оказались на вершине зданий, как случилось это в Александрии; некоторые были заброшены за две мили от берега, – так было близ города Мотоны в Лаконике, где я сам видел, когда проходил в тех местах сгнивший и развалившийся корабль. {378}

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Marcell/13.php

Благодарско за инфото

[Last roman]

Иначе студените зими често са резултат не от вулканична дейност, а от 'мини ледников период'.

http://www2.sunysuffolk.edu/mandias/lia/possible_causes.html

[Last roman]

Инфлацията и упадъкът на Римската империя:

http://mises.org/story/3663

[КГ125]

Отлично попадение!!!

А и останалото в този сайт си струва да се прочете

[Last roman]

На днешната дата е роден 'Възстановителят на Света' /Restitutor Orbis/ - император Lucius Domitius Aurelianus Augustus:

[Last roman]

[Last roman]

Currency And The Collapse Of The Roman Empire 

http://www.valuewalk.com/2016/02/collapse-of-the-roman-empire/

[Last roman]

Нашествията на готите към средата на III в. в българските земи

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

Публий Херений Дексип

 

Дексип е един от най-видните историци, пишещи на гръцки език през втората половина на III столетие. Той се родил в началото на същия век в Атина и произхождал от богатите и ръководни среди на атинското общество, които били прегърнали напълно интересите на ръководещите среди в Рим. Благодарение на своя произход, на обширната си образованост и на своя рядък по онова време писателски талант Дексип заемал ред ръководни длъжности в родния си град. Тук ще споменем само неговата длъжност на командир на въоръжените сили, които атиняните трябвало да дигнат на крак по време на император Галиен (по-точно през 269—270 г.), за да отбраняват своя град от нахлулото в Гърция германско племе херули. Командваният от Дексип атински отряд успял да отблъсне херулите и да спаси Атина от надвисналата опасност. Когато Дексип обнародвал своя труд, озаглавен ..Хроника", неговите деца се погрижили да увековечат успехите на своя баща, като му издигнали статуя с надпис, който е оцелял до наши дни. Изглежда, че съчиненията на Дексип с историческа тематика били главно три: „Хроника", „Събитията след Александър Македонски" и „История на скитите" (т. е. готите). Най-значителен от историческите трудове на Дексип е т. нар. „Хроника" в 12 книги. Историческата материя, която Дексип включил в този свой труд, била твърде обширна. В него били изложени събитията от най-далечното минало до началото на управлението на император Клавдий (Готски), т. е. до 269—270 г. В последното поред съчинение на Дексип (т. нар. „Скитска история") се излагало нахлуването на германските, главно готските племена от Северното Причерноморие в земите на Римската империя, особено в областите на юг от долното течение на Дунава. От трите произведения на Дексип са оцелели до наши дни само отделни откъси. Тези остатъци от обемистите трудове на Дексип дават възможност да се съди за техния характер, за техните предимства и слабости. Авторът се е стремял да подражава в езиково и стилово отношение на великия гръцки историк Тукидид. Вследствие на това неговият език е изпълнен с множество заемки на архаичния вече за онова време език на Тукидид. В изложението изобилстват обширни и не всякога особено увлекателни и убедителни речи на главните действащи лица от римска страна.

 

Дексип, Хроника, фрг. 20. Начало на готските нахлувалия отсам Дунава

През времето на императорите Максим и Балбин [238 г.] карпите¹  воювали срещу мизите². По онова време била разрушена и Истрия, или, както Дексип я нарича, Истрийският град.

 

Дексип, Хроника, фрг. 22. Нахлуването на готите по време на управлението на Деций

По времето на [император] Деций скитите, т. нар. готи, преминали³  на огромни пълчища реката Истър  и опустошили Римската империя. Те обсадили онези мизи, които били намерили убежище в Ηикопοлис. Както разказва обаче Дексип, Деций нападнал готите и избил тридесет хиляди души от тях, но претърпял поражение в битката, като загубил дори Филипопол, който бил превзет от готите и при това загинали голям брой траки. Същият Деций нападнал готите, когато те се завръщали в своите земи, но през нощта богоборецът⁴ бил убит заедно със сина си  при Абритус⁵ в така наречения Форум Тембронии⁶. Скитите [готите] пък се завърнали с много голяма плячка и огромен брой пленници, а войската провъзгласила за император някой си Гал, бивш консул, заедно с Волузиан, сина на Деций. Според Дексип те управлявали осемнадесет месеца, без да могат да извършат нещо, което е достойно за отбелязване, според други — 3 години, а според трети — 2 години.

 

Дексип, Скитска история, фрг. 27. Обсадата на Филипопол (Пловдив) от готите (около 250 г.)

Град Филипопол е разположен в пограничната област, която е включена между земите на траките и македонците  и лежи на реката Хебър. Казват, че негов основател бил Филип, синът на Аминта, царят на македонците, от когото и градът получил своето име. Този именно твърде старинен и голям град скитите⁷ нападнали и започнали да го обсаждат. Те водели военните действия по следния начин. Държейки щитовете над главите си, за да се прикриват от хвърлените срещу тях стрели, те обикаляли около града и гледали къде стените са тънки, за да могат да бъдат пробити, или пък ниски и достъпни, за да се изкачат по тях, като опрат на тях стълби. Най-напред те атакували, хвърляйки копия и стрели. Но защитниците отгоре се отбранявали здраво навред, където неприятелите се приближавали. След това скитите се опитвали да превземат града, като поставяли стълби и стенобитни машини. Тези машини представлявали дървени греди, сглобени в четириъгълна форма, и били така устроени, че наподобявали на къщички. Върху тях те опъвали кожи, за да ги запазят невредими от всичко онова, което се хвърляло отгоре и било насочено срещу тях. Готите извършвали нападения срещу градските порти, като се прикривали зад щитовете си, а бойните машини придвижвали върху колелета и с помощта на лостове. Едни от нападателите издигали нависоко дълги греди, обковани с желязо, за да не могат да бъдат строшавани от ударите, когато се опитвали да извършват с тяхна помощ пробив в стените, а други поставяли стълби. Част от тези стълби били прикрепяни направо към стените, а други били придвижвани от едната страна върху колелата и когато се приближавали към стените, нападателите ги развивали с помощта на въжета, които били привързани към горния им край, за да могат да прилепнат към степите напълно изправени. Имало измежду нападателите и такива, които придвижвали към стените дървени кули, качени на колелета, за да могат обсаждащите, като се приближат до стените, да хвърлят от кулите мостове и да могат .да се прехвърлят върху градските стени като по равно. С такива изобилни бойни машини разполагали обсадителите. Но и траките успявали да противостоят на всичко това. С помощта на огромни камъни те разрушавали едни от стенобойните машини, като заедно с тях загивали и обслужващите ги хора, а други подпалвали и изгаряли с помощта на факли, сяра и смола. Защитниците на града търкаляли надолу насочени косо към стълбите греди и камънаци, за да могат чрез тяхната огромна пробивна сила да разрушат както щитовете на нападателите, които придвижвали стълбите, тъй и самите стълби в момента на поставянето им. И понеже нападателите не успели да придобият нищо повече посредством машините, те се обезкуражили и започнали да се съветват как да водят военните действия занапред. Накрая те решили да насипят висок ров около града, за да могат да се сражават от еднаква височина с противника. Ето какво правели те: събирали и надонасяли дървета от околните постройки и като държели щитовете пред себе си, нахвърляли тези дървета косо и успоредно, както попаднело. След това натрупвали пръст и всякакви други материали между двата бряга на окопа. Така те бързо успели да издигнат рова на височина. Траките пък, виждайки това, което се върши, и като схванали, че срещу тях се издига насип, забили колове и заковали помежду тях дъски, като по тоя начин издигнали върху стената висока палисада. Освен това те измислили още следното. През нощта, когато настъпила пълна тишина, те спуснали с въже един смел и храбър мъж, като му дали да носи със себе си запалена факла и съд, в който имало смола, сяра и други такива неща. Той хвърлил огъня върху дърветата, които поддържали насипа, и когато те изгорели, насипът се срутил веднага. След като и сега скитите претърпели неуспех, на тях им хрумнало да избият негодния впрегатен добитък и всички пленници, които били болни или пък били грохнали от старост, хвърлили ги в окопа и натрупали върху тях всевъзможни материали. На третия ден труповете подпухнали и придавали по този начин твърде голяма височина на насипа. Траките обаче, като пробили в стената отвор на големина колкото една тясна вратичка започнали да внасят през нощта през нея пръстта, от насипа. Тогава скитите, бидейки в пълна безизходица какво да правят, решили да се оттеглят. Такъв бил краят на скитската обсада.

 

¹Карпите били дакийско племе, което живеело първоначално по реките Прут и Серет.
²В случая трябва да се разбира населението на римската провинция Долна Мизия, т. е., най-общо казано, дн. Северна България.
³От 238 до 241 г.
⁴Дексип има пред вид голямото гонение на християните, подето по времето на Деций в Римската империя.
⁵Абритус при дн. Разград.
⁶Точната форма на това име е Форум Семпронии.
⁷Т.е. готите

http://istorianasveta.eu/index.php/извори/ct-menu-item-3/древен-рим/418-нашествията-на-готите-към-средата-на-iii-в-в-българските-земи.html

[Last roman]

18. Клавдий воюва срещу готи и други варвари и ги побеждава

6, 1. Но да се върнем към Клавдий75. Наистина, както казахме по-горе, тези готи, които се били изплъзнали по онова време, когато ги преследвал Марциан76, и които Клавдий не бил позволил да бъдат изпуснати, за да не стане това, което станало, подбудили всички свои племена да плячкосват римските земи. 2. Най-после различни скитски народи, певки77, греутунги78, остготи78, тервинги78, визи79, гепиди80, келти  и херули81 от алчност за плячка нахлули82 в римска земя и опустошили по-голямата част, докато Клавдий бил зает с други неща.

6, 5. Войниците били триста и двадесет хиляди. 6. Прибавете робите, прибавете домочадията, прибавете колите, изпитите реки и опустошените гори, най-после и това, че изнемогвала самата земя, която приела толкова много надменни варвари.

8, 1. Освен това те имали две хиляди кораби, т. е. двойно по-голямо число от онова, c което някога цяла Гърция и цяла Тесалия заедно се опитали да превземат градовете на Азия83. Ho онова е измислено от перото на поета, а това е истинска история. 2. И тъй, ние писателите се прекланяме пред Клавдий, който унищожил, смазал, стрил две хиляди варварски кораби и триста и двадесет хиляди въоръжени войници, който толкова много коли, колкото това количество войници е могло да си пригоди и приготви, отчасти подпалил, а отчасти отдал    в римско робство заедно с цялото им домочадие, (3) както се научаваме от собственото му писмо, което написал до Юний Брокх84, който защитавал Илирик: „Клавдий поздравява Брокх. Унищожихме триста и двадесет хиляди готи. Потопихме две хиляди кораби. Реките са покрити c щитове, всички брегове са покрити c мечове и копия. 5. Полетата стоят покрити c кости, нито един път не е чист, изоставени са огромен брой коли. 6. Заловихме толкова жени, че победителят войник може да си вземе по две — три жени."

9, 3. Наистина войната се водела в Мизия и много битки станали при Марцианопол. 4. Мнозина загинали при корабокрушение, пленени били твърде много князе, пленени били благородни жени от разни племена, римските провинции се изпълнили c варвари-роби и със скитски земеделци. Готът бил направен колон85 на варварския лимес86. 5. И не съществувала нито една област, в която да няма роб-гот от робите, [придобити] вследствие на някаква победа. Колко варварски волове са видели нашите деди? Колко овци? Колко келтски кобили, които хората толкова много хвалят? Всичко това се отнася към славата на Клавдий. Клавдий подарил на държавата и сигурност, и много голямо богатство. 7. Освен това война се водела при Византион и самите византийци, които били оцелели, се сражавали храбро. 8. Война се водела и при Солун, който бил обсаден от варварите в отсъствието на Клавдий. 9. Война се водела в разни области и навсякъде готите били побеждавани под върховното командване на Клавдий, така че наистина още тогава проличавало, че Клавдий подготвя спокойна държава за бъдещия си внук цезар Констанций87.

11, 3. През време на консулите Атициан и Орфит88 божието благоразположение подкрепило командването на Клавдий. Наистина, когато множество варварски племена, които били оцелели, се оттеглили в Хемимонт89, те така пострадали там от глад и епидемии, че Клавдий намирал вече за недостойно и да ги побеждава. 4. Най-после била приключена най-тежката война и заплахата за римската държава била отстранена.90 5. Добросъвестността ни задължава да говорим истината, та и тия, които искат ние да бъдем смятани за ласкатели, да знаят, че не премълчаваме това, което историята изисква да се каже: (6) по времето, когато била спечелена пълна победа, повечето Клавдиеви войници, възгордени от успеха, който заслепява дори мъдрите, така се отдали на плячка, та забравили, че могат да бъдат прогонени от твърде малцина, докато, отдадени тялом и духом, се стараят да заграбят плячката. 7. Наистина, през време на самата победа от малкото варвари, и то от тези, които вече били избягали, били убити почти две хиляди наши войници. 8. Но когато Клавдий научил това, като събрал войската, уловил всички, които били проявили непокорен дух, и дори ги изпратил оковани в Рим, за да бъдат използвани при обществените игри. И така това, което щастливият случай или войникът бяха постигнали, било запазено от мъжеството на добрия император. И неприятелят не само бил победен, но бил и наказан предварително. 9. В тази война, която водил Клавдий, се проявила извънредно много храбростта на далматинската конница, понеже Клавдий давал да се разбере, че произхожда от тази провинция, макар други да казват, че бил, дарданец и че водел потеклото си от родоначалника на троянците Ил91 и от самия Дардан92. 12, 1. По това време имало скити93 и на Крит. Те се опитали да опустошат и Кипър, но били победени навсякъде, понеже войската им изнемогвала от болести и глад.

2. След като готската война била напълно завършена, избухнала твърде тежка епидемия. Тогава и Клавдий, заразен от нея, напуснал смъртните и се преселил на небето, което заслужил с добродетелите си. 3. След като той отишъл при боговете на небето, неговият брат Квинтил94, мъж достоен и, както справедливо бих казал, истински брат на брата си, взел предложената му по решението на всички царска власт не по наследство, но заслужено, поради добродетелите си. Той би станал император дори и да не беше брат на император Клавдий. 4. В негово време варварите, които били оцелели, се опитали да опустошат Анхиало и да завладеят Никопол95, но били унищожени от храбростта на провинциалните войници. 5. Но Квинтил не могъл да извърши нищо достойно за царската власт поради краткото време, защото бил погубен на седемнадесетия ден по същия начин, както Галба96 и Пертинакс96, понеже се показал строг и сериозен спрямо войниците и обещавал да бъде истински император. 6. И Дексип не казва, че Клавдий бил убит, но само, че бил умрял, и все пак не добавя „от болест", та изглежда, че той смята това като съмнително.

http://istorianasveta.eu/index.php/извори/ct-menu-item-3/древен-рим/449-из-„история-на-римските-императори“.html

[Last roman]

разбира се за кризата допринесло и едно нетипично инфекциозно заболяване - т. нар. Киприанова чума, което се разпространило през зимния сезон и сериозно намалило числеността на данъкоплатците в империята. Най-вероятно става дума за остро респираторно заболяване, а не за чума:

В Египет откриха останките на жертви на ужасяваща чумна епидемия от древността

20.6.2014 г. 21:09

•  

Археолози откриха в Египет останките от жертви на страшна епидемия, до толкова ужасна, че един древен писател я описва като краят на света. 
При разкопки на територията на погребалния комплекс Харва, Ахименру, на западния бряг на Нил, в околностите на древна Тива, екип италиански археолози се натъква на тленни останки, които са били засипани с дебел пласт негасена вар. Този материал се е използвал в древността като дезинфекционно средство. Открити са и три пещи, където е обгаряна варта, и гигантско място, на което са изгаряни човешки останки. По всяка вероятност жертвите са били покосени от чума, затова телата са били изгаряни или заравяни под дебел слой вар,

Фрагменти от керамика, които са открити в пещите, позволяват на екипа да датира останките към III век, т.е. времето, по което поредица от епидемии, известни днес като Мора на Киприян, става причина за разоряването на древен Рим (през този период Египет е римска провинция). 

Свети Киприян е епископ на Картаген и описва чумата като предвестник за края на света. 
Франческо Тирадрити, глава на италианската археологическа експедиция обяснява: “По време на бушувалата между 250 и 271 година чума, всяка година само в Рим са измирали по около 5 000 души”. 

Експедицията изучава свидетелства за епидемията в продължение на цели 15 години – между 1997 и 2012 година. Паметникът, който изследват, е построен през VII век пр.н.е. и е послужил за погребението на великия фараонов уредник на име Хавра. След смъртта му египтяните постоянно са използвали мястото и за други погребения. Но след като там са погребани жертвите на Киприяновата чума, мястото е изоставено и повече не е използвано. 

Погребалният комплекс е най-големият “частен” погребален паметник в Египет. Изследвания се водят там от 1995 година. Смята се за един от ключовите паметници за изучаване на изкуството в периода на Късен Египет – последният разцвет на египетската цивилизация, продължил от началото на VII век до средата на VI век преди новата ера.

“Използването на комплекса като място за изгаряне на хора, починали след инфекция, е създало лошата му репутация и го е обрекло на забвение, докато мародери не са проникнали в комплекса в началото на XIX век", казва Тирадрити.

Киприян оставя доста подробно описание на мъките, застигали жертвите на чумата преди да умрат. “Стомахът, отслабен от постоянното движение, отнема от телесните сили. Пожарът, възникващ в костния мозък, преминава в най-различни язви, червата се тресат от непрестанното повръщане, очите парят от прилива на кръв. На някои им отсичат ръцете и краката, или други телесни органи, поразени от гниене”. 

В своя труд, наречен De mortalitate, написан на латински, светията от Картаген изказва предположението, че настъпва края на света: “Възлюбени братя, иде царството Божие – награда за живота и радостта на вечното спасение, вечната радост и придобиването на изгубеният рай”. 
Ние знаем, че морът на Киприян не довежда до края на света, но пък става причина за силното отслабване на Римската империя. Съществува хипотеза, че именно тази епидемия ускорява упадъка и падането на Рим. Исторически потвърдено е, че нейни жертви стават поне двама римски императори – Хостилиан, умрял през 251 г. и Клавдий II Готски, починал през 270 година. 

Останки, открити в Луксор, потвърждават мащабността на епидемията. Италианските археолози не откриват никакви данни за това, че жертвите са погребвани със съответните религиозни ритуали. Телата или са били директно изгаряни, или са погребвани под дебел слой негасена вар. Това, смятат учените, е сигурен признак, че е било наложително да се освободят от заразните трупове колкото се може по-бързо. 

Някои съвременни изследователи са на мнение, че тази епидемия може да не е чумна, а на разновидност на едра или дребна шарка. Откритите човешки останки може да дадат на антрополозите материал за изучаване, но Тирадрити предупреждава, че от тях не може да бъде извлечена ДНК за анализи. 
Макар през последните години постоянно да се обсъждат методи за извличане на ДНК от мумифицирани останки (например, от мумията на Тутанкамон), археологът не вярва в резултатите на толкова древни образци. Той е на мнение, че в климатичните условия на Египет, ДНК се разрушава напълно. ДНК би могла да се запази добре само в условията на постоянно ниски температури, каквито в Египет е трудно да се постигнат. 

http://nakratko.bg/category/29/53016