Етно-вярвания и етно-ритуали на Аспаруховите българи

[Smordo]

Аналогични черти от бита и религията на "траки", "прабългари":

1. Татуиране на тялото - Хр. Данов, Тракийско изворознание, Велико Търново, 1998 г. стр. стр. 78

2. Прическа чумбас (перчем) - Хр. Данов, Тракийско изворознание, Велико Търново, 1998 г. стр. стр. 78 ;

3. И "траките" и "прабългарите" са обвинявани несправедливо от гърците, че принасят човешки жертви -цит. съч. стр.133.

4. Принасяне на жертви - коне и кучета.

5. Развъждане на породисти кучета -цит. съч. 134 стр.

6. Тотем/ мног не се съгласявам с наименованието тотем ,но сега нямам време да споря по исторически въпроси на религията на гетите и мизите е бил вълкът (столица Даусдава-Вълчи град). Същото важи и за "прабългарите".

7. Атила (чието име или прозвище е "тракийско" - както видяхме по-горе от името на "тракийския" Бог Баща Ате) е твърдял, че притежава меча на Марс. Марс е "тракийски" бог (Арес). Спомен за бог Марс съществува и до днес в българския фолклор - популярният митологичен образ Крали Марко. Няма селище в България, в което да не се почитат свещени скали свързани с мита за Великана Крали Марко - следи от гигантските му стъпки, следи от тялото му в скалата и т.н. Че името на Марс е било познато на "траките" под формата Марко, говори наличието на "тракийски" град на име Маркодава (Марко град) - Г. Михаилов, Траките, ДВИ, София, 1972 г.

8. Античните автори говорят за балкански траки и малоазийски траки. . Държавата на малоазийските българи е просъществувала до началото на XVI век К. Венедикова, Българите в Мала Азия от древността до наши дни, "Тракия" - ООД, Стара Загора, И "Идея", 1998 г.. И до днес част от централната планинска верига в Мала Азия се нарича Българска планина, не славянска или сакалибска .

9. Военен трофеи - отрязани глави на убити противници -Хр. Данов, Тракийско изворознание, Велико Търново, 1998 г. стр. стр. 78

10. Ритуално пиене от чаша - череп на противник -цит. съч. стр. 204

11. Власт над природните стихии на жреца владетел - цит. съч. стр. 236/.

12. Култ към Слънцето- препратка към св. Йоан Екзарх виж - Писматс на Теофилакт Охридски . ХИБ , I , 110-112 ;

13. Умения в обработването на кожи -цит. съч. стр. 239/.

14. Тракийските войски били облечени с брони- цит. съч. стр. 242/. Множество средновековни автори твърдят същото и за "прабългарите", дори се смята че бронята е "донесена" в Европа от "прабългарите".

15. Омуртаг си строи храм-гробница , също както царят жрец на "траките" Залмоксис -цит. съч.- стр. 192/.

16. При погребалните обряди "траките" са прилагали трупополагане и трупоизгаряне -цит. съч.. Същото важи и за древните българи -интересно защо този факт е послужил на науката за довод за разделянето им на "славяни" и "прабългари".

17. Използване за храна на кобилешкото мляко. Нещо повече - цял свят знае, че киселото мляко е български патент, а според античните автори, "траките" са правели кисело мляко -цит. съч.стр. 43/.

18. "Траките" са основната съставна част от войската и главнокомандващите на Александър Велики (около 20 000 - Г. Михаилов, Траките, ДВИ, София, 1972 г.- стр. 165/). Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя "тракийските" си военачалници да владеят Бактрия. И до днес обаче по тези места не знаят нищо нито за "траки", нито за "македонци", но знаят отлично кои са българите - в Афганистан "българин" означава човек, живеещ отвъд планините /в северен Афганистан - древна Бактрия/.

19. Повечето "тракийски" светилища са използвани и от "прабългарите". Нещо повече - най-голямото "тракийско" светилище в Мизия - Мадара, е и най-голямото "прабългарско" светилище! До него са намерени ни повече ни по-малко от 300 плочки на Хероса ;

20. Иконографията на "тракийския конник" се покрива почти на 100% с иконогафския сюжет на "Мадарския конник". Очевидно е, че другия паралел - сасанидският е производен и по-късен от тях.

21. Използването на "тракийски" некрополи за погребване на българи от ранното и същинско средновековие. Съществуват "тракийски" могили, в които буквално един до друг (в един могилен насип, в един и същ стратиграфски хоризонт !) се откриват гробове датирани например от 6 век преди новата ера и 8 в. от н.е. !

22. Единственото селище, в което до днес (всъщност до скоро - днес селото е вече почти обезлюдено) се е съхранил "тракийския" обичай нестинарство, се нарича ... Българи! Средновековното име на това странджанско село е ... Ургари (Вургари, Бургари?) - пряка връзка със споменатия по-горе етноним "бургари" !

23. Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 година. Съществуват голям брой български апокрифи, народни приказки и песни, в които присъства образът на Цар Траян. Смешно е да се смята, че някакви пришълци ("тюрки" или "славяни"), ще пазят така упорито /десетки векове! / спомени за събития, които не ги касаят пряко.

24. Музикален инструмент подобен на китара е бил използван от гетите, когато са отправяли молитви към боговете или са изпращали парламеньори - Г. Михаилов, Траките, ДВИ, София, 1972 г..- стр. 106/. Случайно ли днес съществува особен вид китара, тамбура, наречена и булгарина, булгария, булгаре!? Всъщност добре знаем кой пръв свири на струнен инструмент - Орфей с неговата арфа, кръстена на негово име. "Тракийски" струнен инструмен е засвидетелстван под име, което звучи доста по български - брънч(ос) [bruncoV], -Вл.Георгиев, Траките и техният език, БАН, София, 1977 г. стр. 103/ от българското - брънка, дрънка, бръмчи, дрънчи. Нека не забравяме, че днешните български народни инструменти кавал и гайда са всъщност "тракийски".

Ясно оттам ,какво означава и българската дума ./тракийска/ - брънка -конец,струна ;

25. Жрецът на гетите Дикеней изкоренил лозята и забранил пиенето на вино /25. - стр. 252/. Същото се знае и за българския цар Крум/всущност именно тук има ЕЛЕМЕНТ НА АНАХРОНИЗЪМ ,КОЙТО УПОРИТО СЕ НАБИВА ОТ ПСЕВДОИСТОРИЦИТЕ - АПРОПО ,КРУМ НЕ Е ПИТАЛ НИКАКВИ АВАРИ ,ТОВА СА ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА ,НЕ ОТ АСЕН ЗЛАТАРСКИ ,А ОТ ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ И СИЕ Някой е съобщил някаква БАСНЯ и наште се хванали на въдицата -тоива е съобщението на .... Владетелите на "траки" и "прабългари" се придържат към една и съща морална норма - въздържание на народа от ежедневна употребата на алкохол. Виното се е използвало единствено като атрибут при обряди и религиозни празници.

26. "Златната църква" във Велики Преслав по план е аналогична на повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него.

27. Може със сигурност да се каже, че огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор не са "славянски", нито пък "тюркски", а "тракийски" -Е. Теодоров, Древнотракийско наследство в Българския фолклор, София, 1972 г

28. Облеклото на простолюдието сред "траките" е много подобно на българската национална носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти! Г.Китов, Д.Агре, Въведение в тракийската археология, ИК Авалон, София, 2002 г - стр. 20/

29. Царят на бизалтите ослепил синовете си, които не му се подчинили, също както Борис I ослепил непокорния си син Владимир Расате ЦИТ. СЪЧ.. - стр. 21/

30. Грубите "тракийски" антропоморфни скулптури са аналогични на "пра-българските" така наречени "каменни баби".

31. Апостол Андрей покръства "траките" по Черноморското крайбрежие още в I век след Христа. Факт е, че най-почитаният светец сред българските преселници на Апенините /преселиния IV-VII век/ е именно Апостол Андрей. Този факт е учудващ, ако се доверим на "науката", според която българите са езичници чак до IX век. Очевидно е, че българите са били християни по време на преселението си на Апенините - християни, покръстени от Апостол Андрей в Родината си на Балканския полуостров.

32. За "траките" и "прабългарите" е характерен култът към скални масиви. Справка - Мадара, където имаме наличие на заградена с каменна стена скала от "прабългарите". При "траките" този култ е доказан. Някои автори говорят за Великата Богиня Майка и нейният син - Богът на скалите.

33.Ако някой си мисли , че МАРТЕНИЦАТА Е ДОНЕСЕНА ОТ ЧУАКРИТЕ НА АЗИЯ Е В ГРЕШКА , ОБИЧАЯТ Е ДАТИРАН НА БАЛКАНСКИЯ П-В -ПРИ ТРАКИ И ЕЛИНИ ОЩЕ В ДРЕВНОСТТА ----

ЦЯЛА ТЕМА ,МОЖЕ ДА ОТКРИЕМ ЕТНОГРАФСКА , ЗА КОЙ БАИР ОТ АЗИЯ Е ДОНЕСЕНА ???

Апостол Андрей покръства и шотландците в Скития.

[decapitator]

Напротив, Ибн-Фадлан е посетил описаните местата и се е срещал с българите, също с русите, тюрките..

Приятелю, аз не отричам, че Фадлан е пътувал и се е запознал с народа край Волга.

Но припомни си описанията, които той започва да прави след раздялата си с цар Балтауар, именно това имах предвид под "легендарни сведения"(великани, гигантски змии и прочие) Ако следваме логиката на предположенията, какво ни пречи да кажем, че при българите на Дунава освен култ към кучето е имало такъв към змията, към мълнията?

[RIZAR]

Апостол Андрей покръства и шотландците в Скития.

В Арброутската декларация ,скотите сами казват ,че са скити . Нали , тъй беше , не произхода бил важен ,а съзнанието и демократичното желание на някой, който се пишел ,че бил такъв .

[Smordo]

В Арброутската декларация ,скотите сами казват ,че са скити . Нали , тъй беше , не произхода бил важен ,а съзнанието и демократичното желание на някой, който се пишел ,че бил такъв .

Тогава излиза ли, че и скотите (келтите) са траки?

RIZAR, тази Арброутска декларация има ли я някъде качена в нета?

[Харамията]

Апостол Андрей покръства и шотландците в Скития.

Е, малко прекаляваш; Св. Апостол Андрей е свещенна за християнството личност; не така!

[Last roman]

Апостол Андрей покръства и шотландците в Скития.

Не шотландците, а шопландците.

[RIZAR]

Тогава излиза ли, че и скотите (келтите) са траки?

RIZAR, тази Арброутска декларация има ли я някъде качена в нета?

Возми из сердце и души моей -

Арброутската декларация на шотландските барони /ХIV в./

автор: glishev

Отчаяното послание до папата след началото на английското нашествие

Бележка към Арброутската декларация

или

"За своето милеем"

Арброутската декларация е поразителен текст. Тя е нещо повече от зов за помощ към папата, повече от заплаха срещу нашественика, повече от келтско самохвалство. Може да бъде наречена "гласът на Викащия в пустинята". В нея водачите на един неголям народ (повечето от тях дори не са шотландци по произход, ако съдим по имената им, а най-вероятно англо-нормани) говорят за неговата свобода. Но каква е тази свобода? На словото? На мисълта? На личността? Нищо по-нелепо от това да пренасяме представите си за едно или друго ключово понятие върху хора, напуснали този свят преди толкова столетия. Тяхната свобода е различна. Те страстно желаят да съхранят "добрите обичаи на прадедите", своите собствени порядки, своите проблеми и своите начини да се справят с тях - напук на който и да било завоевател, пък бил той и носител на нова законност. Нека не забравяме, че по времето, когато "Декларацията" е пратена в Авиньон, английската "Велика харта на свободите" вече е над стогодишна. А и кралят, който е започнал войната срещу Шотландия, е самият Едуард І Плантагенет, завоювал вече Уелс и наричан "Юстиниан на Запада" заради законодателното си дело. Въпреки бляскавата слава на англичанина, скотите и техните танове не го приемат за свой владетел. Защо е така? Какво могат да противопоставят тези бедни, изостанали планинци на могъществото на своя съсед? Някога саксите са отстъпили пред нормано-френските крале и с това започва историята на сякаш вечната английска държавност. Но те са се предали не само пред конниците на Вилхелм Завоевателя, а и пред блясъка на неговия двор, пред френските поети, пред турнирите, пред клюнийския орден. Пред всичко, което изкусителният Юг предлага на жадуващия багри Север. Дивият Беоулф винаги е побеждаван от изтънчения Ланселот. След саксонска Англия, след Ирландия и Уелс идва редът на скотите. Самото им име ги оприличава в нашето въображение на недодялани животни, каквито те са и за англичаните. Скотът няма избор; той трябва да се подчини на човека.

Но това не става. След първите жестоки кампании из Шотландия, сякаш самите хълмове раждат Уилям Уолъс. Зле въоръжени, малобройни, гладни и озлобени, хората му се превръщат в армия. Скотът сам се оказва човек. При това - мъж. Уолъс загива. Ала искрата отдавна се е превърнала в пламък и за двамата Едуардовци - баща и син - се оказва невъзможно да го угасят. В 1305 година Робърт Брус е издигнат за крал и дори проказата не го възпира в омразата му срещу нашественика. Преломен момент. Довчерашните диваци, предвождани от племенни вождове, които рядко се сещат за значението на кралската титла, която един от тях по традиция носи, се превръщат в части от общо цяло. Доказват, че не са против реда и кралския мир изобщо, а против наложения ред. След Стърлинг те вече знаят и какво ги отличава от враговете им. Създават своята "Златна легенда". Произходът им по щастливо хрумване е изведен от благородните скити, владяли някога безкрайните равнини на Изтока. Впрочем, тази идея надали случайно се е зародила в ума на някой от клерковете в Единбург. Век по-рано Снори Стурлусон пише в "Земният кръг", че най-благородният род на шведите идва от скитите. На исландски и Швеция, и Скития се наричат "Свитюд". А между исландци, шотландци и скандинавци отдавна има връзки. Първо войната и пиратството, сетне търговията водят до обмен на множество ценности, включително духовни. Край брега на скотите са островите Оркни и Шетландите, управлявани от скандинавски ярли. Така Шотландия вече се представя не просто като затънтена келтска провинция, а като земя, заселена с потомци на храбър и старинен (което е от огромно значение за средновековните представи) народ.

Към племенната се прибавя и религиозна "Златна легенда". На шотландския флаг е изрисуван хиксообразният кръст на свети апостол Андрей, брата на Петър. Ако Петър е "принцът на апостолите", "Скалата, на която е изградена Църквата", Андрей е първият човек, призован от самия Христос към апостолско служение. И тъкмо той е покровителят, застъпникът пред Бог, покръстителят на скотите. Както Петър и Андрей са братя, така Шотландия и Рим (казваме Рим, но Рим по онова време е в Авиньон) са посестрими във вярата. И тъкмо заради това родство Светият престол е длъжен да окаже особено внимание на тези свои чеда - първите сред християните на Запада. Този небесен ореол трябва да затъмни земния блясък на английския трон. И войната на скотите за собствената им свобода придобива привкуса на война в Божието име. Свещена война. Тук те не пропускат да проявят известна перфидност и да напомнят на папата (Йоан ХХІІ, управлявал от 1316 до 1328; светско име Жак Дюез), че англичаните не би трябвало да воюват със съседи и християни, а да проявят малко усърдие в освобождаването на Светите земи.

В 1291 г. пада Сен Жан д'Акр и това е краят на латинското Йерусалимско кралство. През двадесетте години на ХІV век във Франция отново се заговаря за кръстоносен поход към Сирия и Палестина, но всичко остава на думи. Болезненото напомняне за позора на християнския свят, изтъкването на собствената готовност за поход и недотам смирените препоръки към папата говорят за наистина високото самочувствие на шотландските барони, изградено от собствената им "Златна легенда"… или за отчаяната дързост на оня, който е решил да се сражава докрай за своя дом, за своите обичаи и за свободата си.

АРБРОУТСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ

До Светейшия в Христа Господа Отец, господаря Йоан, по Божие провидение Първосвещеник на Светата и Вселенска Римска Църква, неговите покорни и верни синове: Дънкан, граф Файф; Томас, син на Рандълф, граф Мори, лорд Ман и Анъндсдейл; Патрик Дънбар, граф Марч; Малис, граф Стратрайн; Малкълм, граф Ленъкс; Уилям, граф Рос; Магнъс, граф Кетни и Оркни и Уилям, граф Съдърланд;

Уолтър, сенешал на Шотландия; Уилям де Соулс, бутеларий на Шотландия; Джеймс, лорд Дъглас; Роджър Моубри; Дейвид, лорд Бречин; Дейвид де Греъм; Ингръм де Хъмфривил; Джон де Менетет, пазител на графството Менетет; Аликзандър Фрейзър; Джилбърт де Хайа, конетабъл на Шотландия; Хенри де Сейнт Клер; Джон де Греъм; Дейвид де Линдзи; Уилям Олифаунт; Патрик де Греъм; Джон де Фентън; Уилям де Абърнати; Дейвид де Уемис; Уилям де Маунтфикс; Фъргюс де Адросейн; Йосташ де Максуел; Уилям де Рамзи; Уилям де Хаймаунт; Алън де Мори; Доналд Кембъл; Джон Камбрън; Реджиналд Льо Шен; Аликзандър де Сетън; Андрю де Леслин и Аликзандър де Стратън, както и други барони и първенци, и цялото Шотландско кралство пращат силната си синовна почит и целуват блажените Ви нозе.

От старинните песни и книги научихме и събрахме знание, Светейши Отче и господарю, че изглежда, щото измежду други славни народи, нашият род на скотите е бил прочут с множество велики деяния; още, че от Голяма Скития през Тиренско море и Херкулесовите стълбове е преминал в Испания, където в течение на дълги години е живял сред твърде свирепи племена, но на никого от варварите не се удало да го покори. Оттам, хиляда и двеста години след като израилтяните пресекли Червено море, скотите завладели на запад страната, която и досега държат. Първо отблъснали бритите, а сетне унищожили пиктите и изглежда, че много често са воювали с норвежци, даки/1/ и англи, като сред големи опасности изтръгвали многобройни победи, спасявайки се така от чието и да е поробване, както свидетелстват древните истории. В тяхното кралство управлявали сто и тридесет крале от собствения им кралски род, без някога да се е възцарявал чужденец.

Тяхното благородство и достойнство, макар и да не са били възхвалявани от други, достатъчно ясно проличават от това, че Кралят на кралете и Господарят на господарите Иисус Христос след Страданията и Възкресението Си, утвърди тъкмо тях в крайните предели на света и първи ги призова в Своята най-свята вяра. И не пожела да ги укрепи в споменатата вяра чрез другиго освен чрез първия по позоваване, макар и по достойнство втори или трети, апостол свети Андрей/2/, обичния роден брат на свети Петър, койти винаги сам е искал да бъде техен патрон.

И така, Светейшите Отци и Ваши предходници, като размисляха мъдро, с особена грижа обдаряваха това кралство и народа с много милости и свободи заради брата на свети Петър. Така че нашият народ пребиваваше в свобода и покой под тази тяхна закрила, докато онзи величав принц, кралят на англичаните Едуард, баща на царуващия сега, като враг нападна останалото ни без глава кралство и племе, без да сме му причинили каквото и да било зло или нещастие, без помежду ни да е имало война или оскърбление и даже след като дотогава се беше свивал под прикритието на приятел и съюзник. Неговите несправедливости, убийства, насилничества, грабежи, палежи, затварянето на свещеници, плячкосването на манастири, ограбването и усмъртяването на монаси и останалите огромни и безбройни престъпления, които той извърши сред казания народ, без да щади възраст или пол, вяра или сан, никой не би могъл да опише или да си ги представи освен ако не се поучи от опита [или: освен ако не ги е видял със собствените си очи]. От тези злини, с помощта на Тогова, Който след раните се изцели и оздравя, ни освободи твърде могъщият принц, наш крал и владетел, господарят Робърт. За да изтръгне от ръцете на врага своя народ и наследството си, той като втори Макавей или Йосия/3/ с бодър дух понесе усилия, мъки, лишения и опасности. Божието решение, разпоредбите на нашия закон и обичаите ни, които до смърт искаме да запазим, справедливият ред, общият ни дълг, събранието и съгласието ни издигнаха за владетел и крал този, чрез когото нашият народ се спаси и запази свободатата си, която ни се полага както по право, така и по достойнство, и която искаме във всичко да съхраним.

Ако онзи [крал Едуард] беше упорствал в намерението си да подчини нас и кралството ни на английските крале и на англичаните като наш враг и противник на своите и нашите закони, все така щяхме да се напрягаме да го прогоним и да си изберем и друг крал, който да върши всичко необходимо за наша защита. Защото докато и сто от нас са живи, не искаме да се подчиняваме на никой чужд владетел. Не за слава, богатство или чест се сражаваме, а само за своята свобода, от която достойният човек се отказва единствено със смъртта си. Затова, преподобни Отче и господарю, настоятелно и коленопреклонно умоляваме Ваше Светейшество с искрено сърце и благочестив ум да заповяда, щото английският крал, който извърши злодеянията си и причини тревоги и мъки на нас и на Божията Църква пред очите на Отца (без да го е грижа, че нямало разлика между грък или юдей, между шотландец и англичанин), да се задоволи с това, което притежава, защото някога Англия е имала седем и повече крале; благоволете да го увещавате и убеждавате, докато остави на мира нас, скотите-изгнаници, които искаме да живеем само в Шотландия и не желаем друго освен своето. Възнамеряваме дейно да правим каквото можем срещу него, за да си осигурим безопасност, докато не получим това, което ни се полага.

Впрочем, свети Отче, на Вас подобава, като съдите свирепостта на езичниците и вината на християните, да погледнете към християните милостиво и да направите така, щото споменът за Ваше Светейшество да не бъде, че по Ваше време Църквата е срадала от помрачение и раздор пред очите Ви. Също така трябва да Ви е грижа християнските владетели да не изтъкват предлога, че не могат да идат на помощ на Светите земи заради войни, които имали да водят срещу съседите си. Истинската причина за тази пречка е, че [тези владетели] смятат за по-изгодно и безопасно да се сражават [именно] със съседите си [, а не в Светите земи]. А как на драго сърце ние и споменатият господар, нашият крал, щяхме да тръгнем нататък [- към Светите земи -], ако кралят на англичаните ни бе оставил на мира - това най-добре го знае Онзи, от Когото нищо не е укрито. Това твърдим и свидетелстваме пред Христовия наместник и пред цялото християнство. Ако, след като съобщите тези неща на англичаните, те не повярват на тъй меродавните увещания на Ваше Светейшество и не пожелаят да се смилят над мъките ни, ние ще убиваме телата им, ще осакатяваме душите им и ще вършим всички страховити неща, които те ни причиняваха, като вярваме, че Вие и Всевишният ще ни простите. И така, готови във всичко да се стремим към Неговото и Вашето наместническо благоволение, предаваме замислите си с настоящето [послание] и се надяваме то да ни бъде от полза и да унищожи напълно враговете ни.

Нека Всевишният съхрани Ваше Светейшество и Вашето здраве за Своята Църква за дълги времена.

Предадено при манастира Абърбротък в Шотландия, на шестия ден от месец април, в годината на Благодатта хиляда триста и двадесета и в петнадесетата година на гореспоменатия крал на нашето кралство.

На гърба е написано: Послание лично до господаря Върховен Понтифик относно шотландската общност. Аликзандър де Ламбъртън; Едуард де Кет; Джон де Инчмъртън; Томас де Мейнърс; Джон Дюран; Томас де Моръм и още нещо, което не може да бъде разчетено [според запазения нормализиран латински текст].

П. П.

1. Даките в текста на "Декларацията" най-вероятно са датчани. През ХV век Томас Малори твърди, че Артур бил "император на Британия, Италия, Африка, Галия, Испания, Ирландия, Германия и Дакия". У някои свръхпатриотични уелски автори (като Giraldus Cambrensis) Артур е наречен владетел на Британия, Франция и… отново Дакия. Както готите са отъждествявани с гети (оттам може би и появата на т.нар. "гаути" от саксонското "Geats" в "Беоулф"), а шотландците, шведите и българите (от страна на ромеите) - със скити, така и датчаните (или даните) са били архаизирани като даки. Уелсците пък са си прикачили троянско потекло.

2. Интересно е, че св. Андрей Първозвани е смятан за покровител и покръстител още на Константинопол и на Киевска Рус, тоест на самата Скития. Доколкото знам, флагът на руския военноморски флот и до днес носи андреевски кръст. Шотландското знаме е тъмносиньо с бял хиксообразен кръст, а руското - бяло със светлосин.

3. Иуда Макавей е еврейски свещеник и предводител от ІІ в. пр. Хр., освободил събратята си от игото на елинистическите царе на Сирия. Йосия е още по-древен еврейски цар, воювал храбро, но неуспешно срущу египтяни и асирийци едновременно. Той освен това е и почитан законодател на старите израилтяни. И двамата са едни от значимите герои на Стария завет и тъкмо затова бароните сравняват своя крал с тях.

Българският превод е от оригинала. Латинския текст взех от thelatinlibrary.com

Глишев

[Smordo]

Е, малко прекаляваш; Св. Апостол Андрей е свещенна за християнството личност; не така!

Аз не се заяждам по никакъв начин. Просто ми е интересно. Защото келти и траки са много близки етноси. Просто питам Рицаря доколко смята, че скити и траки са се смесвали. Защото едва ли е случаен изборът на свети Андрей за покръстител.

[Smordo]

Возми из сердце и души моей -

Арброутската декларация на шотландските барони /ХIV в./

автор: glishev

Отчаяното послание до папата след началото на английското нашествие

Бележка към Арброутската декларация

или

"За своето милеем"

Арброутската декларация е поразителен текст. Тя е нещо повече от зов за помощ към папата, повече от заплаха срещу нашественика, повече от келтско самохвалство. Може да бъде наречена "гласът на Викащия в пустинята". В нея водачите на един неголям народ (повечето от тях дори не са шотландци по произход, ако съдим по имената им, а най-вероятно англо-нормани) говорят за неговата свобода. Но каква е тази свобода? На словото? На мисълта? На личността? Нищо по-нелепо от това да пренасяме представите си за едно или друго ключово понятие върху хора, напуснали този свят преди толкова столетия. Тяхната свобода е различна. Те страстно желаят да съхранят "добрите обичаи на прадедите", своите собствени порядки, своите проблеми и своите начини да се справят с тях - напук на който и да било завоевател, пък бил той и носител на нова законност. Нека не забравяме, че по времето, когато "Декларацията" е пратена в Авиньон, английската "Велика харта на свободите" вече е над стогодишна. А и кралят, който е започнал войната срещу Шотландия, е самият Едуард І Плантагенет, завоювал вече Уелс и наричан "Юстиниан на Запада" заради законодателното си дело. Въпреки бляскавата слава на англичанина, скотите и техните танове не го приемат за свой владетел. Защо е така? Какво могат да противопоставят тези бедни, изостанали планинци на могъществото на своя съсед? Някога саксите са отстъпили пред нормано-френските крале и с това започва историята на сякаш вечната английска държавност. Но те са се предали не само пред конниците на Вилхелм Завоевателя, а и пред блясъка на неговия двор, пред френските поети, пред турнирите, пред клюнийския орден. Пред всичко, което изкусителният Юг предлага на жадуващия багри Север. Дивият Беоулф винаги е побеждаван от изтънчения Ланселот. След саксонска Англия, след Ирландия и Уелс идва редът на скотите. Самото им име ги оприличава в нашето въображение на недодялани животни, каквито те са и за англичаните. Скотът няма избор; той трябва да се подчини на човека.

Но това не става. След първите жестоки кампании из Шотландия, сякаш самите хълмове раждат Уилям Уолъс. Зле въоръжени, малобройни, гладни и озлобени, хората му се превръщат в армия. Скотът сам се оказва човек. При това - мъж. Уолъс загива. Ала искрата отдавна се е превърнала в пламък и за двамата Едуардовци - баща и син - се оказва невъзможно да го угасят. В 1305 година Робърт Брус е издигнат за крал и дори проказата не го възпира в омразата му срещу нашественика. Преломен момент. Довчерашните диваци, предвождани от племенни вождове, които рядко се сещат за значението на кралската титла, която един от тях по традиция носи, се превръщат в части от общо цяло. Доказват, че не са против реда и кралския мир изобщо, а против наложения ред. След Стърлинг те вече знаят и какво ги отличава от враговете им. Създават своята "Златна легенда". Произходът им по щастливо хрумване е изведен от благородните скити, владяли някога безкрайните равнини на Изтока. Впрочем, тази идея надали случайно се е зародила в ума на някой от клерковете в Единбург. Век по-рано Снори Стурлусон пише в "Земният кръг", че най-благородният род на шведите идва от скитите. На исландски и Швеция, и Скития се наричат "Свитюд". А между исландци, шотландци и скандинавци отдавна има връзки. Първо войната и пиратството, сетне търговията водят до обмен на множество ценности, включително духовни. Край брега на скотите са островите Оркни и Шетландите, управлявани от скандинавски ярли. Така Шотландия вече се представя не просто като затънтена келтска провинция, а като земя, заселена с потомци на храбър и старинен (което е от огромно значение за средновековните представи) народ.

Към племенната се прибавя и религиозна "Златна легенда". На шотландския флаг е изрисуван хиксообразният кръст на свети апостол Андрей, брата на Петър. Ако Петър е "принцът на апостолите", "Скалата, на която е изградена Църквата", Андрей е първият човек, призован от самия Христос към апостолско служение. И тъкмо той е покровителят, застъпникът пред Бог, покръстителят на скотите. Както Петър и Андрей са братя, така Шотландия и Рим (казваме Рим, но Рим по онова време е в Авиньон) са посестрими във вярата. И тъкмо заради това родство Светият престол е длъжен да окаже особено внимание на тези свои чеда - първите сред християните на Запада. Този небесен ореол трябва да затъмни земния блясък на английския трон. И войната на скотите за собствената им свобода придобива привкуса на война в Божието име. Свещена война. Тук те не пропускат да проявят известна перфидност и да напомнят на папата (Йоан ХХІІ, управлявал от 1316 до 1328; светско име Жак Дюез), че англичаните не би трябвало да воюват със съседи и християни, а да проявят малко усърдие в освобождаването на Светите земи.

В 1291 г. пада Сен Жан д'Акр и това е краят на латинското Йерусалимско кралство. През двадесетте години на ХІV век във Франция отново се заговаря за кръстоносен поход към Сирия и Палестина, но всичко остава на думи. Болезненото напомняне за позора на християнския свят, изтъкването на собствената готовност за поход и недотам смирените препоръки към папата говорят за наистина високото самочувствие на шотландските барони, изградено от собствената им "Златна легенда"… или за отчаяната дързост на оня, който е решил да се сражава докрай за своя дом, за своите обичаи и за свободата си.

АРБРОУТСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ

До Светейшия в Христа Господа Отец, господаря Йоан, по Божие провидение Първосвещеник на Светата и Вселенска Римска Църква, неговите покорни и верни синове: Дънкан, граф Файф; Томас, син на Рандълф, граф Мори, лорд Ман и Анъндсдейл; Патрик Дънбар, граф Марч; Малис, граф Стратрайн; Малкълм, граф Ленъкс; Уилям, граф Рос; Магнъс, граф Кетни и Оркни и Уилям, граф Съдърланд;

Уолтър, сенешал на Шотландия; Уилям де Соулс, бутеларий на Шотландия; Джеймс, лорд Дъглас; Роджър Моубри; Дейвид, лорд Бречин; Дейвид де Греъм; Ингръм де Хъмфривил; Джон де Менетет, пазител на графството Менетет; Аликзандър Фрейзър; Джилбърт де Хайа, конетабъл на Шотландия; Хенри де Сейнт Клер; Джон де Греъм; Дейвид де Линдзи; Уилям Олифаунт; Патрик де Греъм; Джон де Фентън; Уилям де Абърнати; Дейвид де Уемис; Уилям де Маунтфикс; Фъргюс де Адросейн; Йосташ де Максуел; Уилям де Рамзи; Уилям де Хаймаунт; Алън де Мори; Доналд Кембъл; Джон Камбрън; Реджиналд Льо Шен; Аликзандър де Сетън; Андрю де Леслин и Аликзандър де Стратън, както и други барони и първенци, и цялото Шотландско кралство пращат силната си синовна почит и целуват блажените Ви нозе.

От старинните песни и книги научихме и събрахме знание, Светейши Отче и господарю, че изглежда, щото измежду други славни народи, нашият род на скотите е бил прочут с множество велики деяния; още, че от Голяма Скития през Тиренско море и Херкулесовите стълбове е преминал в Испания, където в течение на дълги години е живял сред твърде свирепи племена, но на никого от варварите не се удало да го покори. Оттам, хиляда и двеста години след като израилтяните пресекли Червено море, скотите завладели на запад страната, която и досега държат. Първо отблъснали бритите, а сетне унищожили пиктите и изглежда, че много често са воювали с норвежци, даки/1/ и англи, като сред големи опасности изтръгвали многобройни победи, спасявайки се така от чието и да е поробване, както свидетелстват древните истории. В тяхното кралство управлявали сто и тридесет крале от собствения им кралски род, без някога да се е възцарявал чужденец.

Тяхното благородство и достойнство, макар и да не са били възхвалявани от други, достатъчно ясно проличават от това, че Кралят на кралете и Господарят на господарите Иисус Христос след Страданията и Възкресението Си, утвърди тъкмо тях в крайните предели на света и първи ги призова в Своята най-свята вяра. И не пожела да ги укрепи в споменатата вяра чрез другиго освен чрез първия по позоваване, макар и по достойнство втори или трети, апостол свети Андрей/2/, обичния роден брат на свети Петър, койти винаги сам е искал да бъде техен патрон.

И така, Светейшите Отци и Ваши предходници, като размисляха мъдро, с особена грижа обдаряваха това кралство и народа с много милости и свободи заради брата на свети Петър. Така че нашият народ пребиваваше в свобода и покой под тази тяхна закрила, докато онзи величав принц, кралят на англичаните Едуард, баща на царуващия сега, като враг нападна останалото ни без глава кралство и племе, без да сме му причинили каквото и да било зло или нещастие, без помежду ни да е имало война или оскърбление и даже след като дотогава се беше свивал под прикритието на приятел и съюзник. Неговите несправедливости, убийства, насилничества, грабежи, палежи, затварянето на свещеници, плячкосването на манастири, ограбването и усмъртяването на монаси и останалите огромни и безбройни престъпления, които той извърши сред казания народ, без да щади възраст или пол, вяра или сан, никой не би могъл да опише или да си ги представи освен ако не се поучи от опита [или: освен ако не ги е видял със собствените си очи]. От тези злини, с помощта на Тогова, Който след раните се изцели и оздравя, ни освободи твърде могъщият принц, наш крал и владетел, господарят Робърт. За да изтръгне от ръцете на врага своя народ и наследството си, той като втори Макавей или Йосия/3/ с бодър дух понесе усилия, мъки, лишения и опасности. Божието решение, разпоредбите на нашия закон и обичаите ни, които до смърт искаме да запазим, справедливият ред, общият ни дълг, събранието и съгласието ни издигнаха за владетел и крал този, чрез когото нашият народ се спаси и запази свободатата си, която ни се полага както по право, така и по достойнство, и която искаме във всичко да съхраним.

Ако онзи [крал Едуард] беше упорствал в намерението си да подчини нас и кралството ни на английските крале и на англичаните като наш враг и противник на своите и нашите закони, все така щяхме да се напрягаме да го прогоним и да си изберем и друг крал, който да върши всичко необходимо за наша защита. Защото докато и сто от нас са живи, не искаме да се подчиняваме на никой чужд владетел. Не за слава, богатство или чест се сражаваме, а само за своята свобода, от която достойният човек се отказва единствено със смъртта си. Затова, преподобни Отче и господарю, настоятелно и коленопреклонно умоляваме Ваше Светейшество с искрено сърце и благочестив ум да заповяда, щото английският крал, който извърши злодеянията си и причини тревоги и мъки на нас и на Божията Църква пред очите на Отца (без да го е грижа, че нямало разлика между грък или юдей, между шотландец и англичанин), да се задоволи с това, което притежава, защото някога Англия е имала седем и повече крале; благоволете да го увещавате и убеждавате, докато остави на мира нас, скотите-изгнаници, които искаме да живеем само в Шотландия и не желаем друго освен своето. Възнамеряваме дейно да правим каквото можем срещу него, за да си осигурим безопасност, докато не получим това, което ни се полага.

Впрочем, свети Отче, на Вас подобава, като съдите свирепостта на езичниците и вината на християните, да погледнете към християните милостиво и да направите така, щото споменът за Ваше Светейшество да не бъде, че по Ваше време Църквата е срадала от помрачение и раздор пред очите Ви. Също така трябва да Ви е грижа християнските владетели да не изтъкват предлога, че не могат да идат на помощ на Светите земи заради войни, които имали да водят срещу съседите си. Истинската причина за тази пречка е, че [тези владетели] смятат за по-изгодно и безопасно да се сражават [именно] със съседите си [, а не в Светите земи]. А как на драго сърце ние и споменатият господар, нашият крал, щяхме да тръгнем нататък [- към Светите земи -], ако кралят на англичаните ни бе оставил на мира - това най-добре го знае Онзи, от Когото нищо не е укрито. Това твърдим и свидетелстваме пред Христовия наместник и пред цялото християнство. Ако, след като съобщите тези неща на англичаните, те не повярват на тъй меродавните увещания на Ваше Светейшество и не пожелаят да се смилят над мъките ни, ние ще убиваме телата им, ще осакатяваме душите им и ще вършим всички страховити неща, които те ни причиняваха, като вярваме, че Вие и Всевишният ще ни простите. И така, готови във всичко да се стремим към Неговото и Вашето наместническо благоволение, предаваме замислите си с настоящето [послание] и се надяваме то да ни бъде от полза и да унищожи напълно враговете ни.

Нека Всевишният съхрани Ваше Светейшество и Вашето здраве за Своята Църква за дълги времена.

Предадено при манастира Абърбротък в Шотландия, на шестия ден от месец април, в годината на Благодатта хиляда триста и двадесета и в петнадесетата година на гореспоменатия крал на нашето кралство.

На гърба е написано: Послание лично до господаря Върховен Понтифик относно шотландската общност. Аликзандър де Ламбъртън; Едуард де Кет; Джон де Инчмъртън; Томас де Мейнърс; Джон Дюран; Томас де Моръм и още нещо, което не може да бъде разчетено [според запазения нормализиран латински текст].

П. П.

1. Даките в текста на "Декларацията" най-вероятно са датчани. През ХV век Томас Малори твърди, че Артур бил "император на Британия, Италия, Африка, Галия, Испания, Ирландия, Германия и Дакия". У някои свръхпатриотични уелски автори (като Giraldus Cambrensis) Артур е наречен владетел на Британия, Франция и… отново Дакия. Както готите са отъждествявани с гети (оттам може би и появата на т.нар. "гаути" от саксонското "Geats" в "Беоулф"), а шотландците, шведите и българите (от страна на ромеите) - със скити, така и датчаните (или даните) са били архаизирани като даки. Уелсците пък са си прикачили троянско потекло.

2. Интересно е, че св. Андрей Първозвани е смятан за покровител и покръстител още на Константинопол и на Киевска Рус, тоест на самата Скития. Доколкото знам, флагът на руския военноморски флот и до днес носи андреевски кръст. Шотландското знаме е тъмносиньо с бял хиксообразен кръст, а руското - бяло със светлосин.

3. Иуда Макавей е еврейски свещеник и предводител от ІІ в. пр. Хр., освободил събратята си от игото на елинистическите царе на Сирия. Йосия е още по-древен еврейски цар, воювал храбро, но неуспешно срущу египтяни и асирийци едновременно. Той освен това е и почитан законодател на старите израилтяни. И двамата са едни от значимите герои на Стария завет и тъкмо затова бароните сравняват своя крал с тях.

Българският превод е от оригинала. Латинския текст взех от thelatinlibrary.com

Глишев

Сполай ти, Рицарю

[RIZAR]

Аз не се заяждам по никакъв начин. Просто ми е интересно. Защото келти и траки са много близки етноси. Просто питам Рицаря доколко смята, че скити и траки са се смесвали. Защото едва ли е случаен изборът на свети Андрей за покръстител.

Да ,ето ,че може да се говори и по-спокойно . Не отричам ,че оногундурите , които са основните Аспарухови сподвижници може да са дошли от Изток .Не съм и твърдял никога ,че Аспарух води траки.

Обаче постоянно ми се вменяват неща ,които не съм си и помислял ,мисля ,че методологията за водене на диалог с мен е принципно грешна и моля да я промените .

[Smordo]

Да ,ето ,че може да се говори и по-спокойно . Не отричам ,че оногундурите , които са основните Аспарухови сподвижници може да са дошли от Изток .Не съм и твърдял никога ,че Аспарух води траки.

Обаче постоянно ми се вменяват неща ,които не съм си и помислял ,мисля ,че методологията за водене на диалог с мен е принципно грешна и моля да я промените .

Хахахаха. Рицарю, ами може би често си доста краен в преценките и мненията. И затова отсреща реагират. Пък и предполагам, че терминът "голобоси ханотюркчета" лази по нервите на доста хора

[Smordo]

А Аеций (Последният римлянит, де) съвсем го удари на майтап във форума. Ама поне стиховете му се удават

[Хърс Златния]

А Аеций (Последният римлянит, де) съвсем го удари на майтап във форума. Ама поне стиховете му се удават

Предвид абсурдите, които се изписват тук, на човека не му остава нищо друго освен да се майтапи. (Нямам предвид никой от форума.)

Така дивотийте се преживяват по-лесно.

[RIZAR]

Изчезналите траки , поставят 12 от 15- императора за времето от 324 до 611 год.

Но по важно беше КОЙ Е ТРАКЪТ ВИТАЛИАН , водел армия от хуни и българи !??

Тези събития се познават мъгляво , защото на практика се учи "История на Византия " ,а не на земите на България и се изключват важни моменти от историята и /на Византия/ в които се разкрива имплицитната връзка между готи,траки ,хуни и българи .

Лъв, по потекло бес, бе направен от мощта на патриция Аспар от военен трибун на император", Jornandes, Panckoucke, p. 164

Consul Флавий Ардабур Аспар от Мизия, magister militum per Orientem [редактиране]

Теодорих, наречен по-късно Велики, син на княз Теодомир, на 8 годишна възраст отива заложник в Константинопол, където престоява 10 години и получава римско възпитание в Двора на император Лъв I Тракиец (* 401 - † 474), тракийски селянин от бесите [30] (от Софийско или Видинско). Преди да стане император Лъв e бил слуга на всемогъщия патриций и консул Флавий Ардабур Аспар (* ок.400 - † 471, Aspar-rex, Аспар-рух/рих), син на главнокомандващия армията magister militum praesentalis и консул Флавий Ардабур († 427). Аспар, който е роден в Долна Мизия, според някои от алански произход, според Йордан гот [31] ("толерирал готите"), също става главнокомандващ на армията - magister militum per Orientem. Още при смъртта на предишния император Теодосий II (* 401 - † 450) и прекъсването на неговата династия очакванията са били, че за император ще бъде избран Аспар, но това не станало, защото гърците в Цариград считали негово християнство за „полуарианско” и скитската, респ. българо-готската църква - за еретическа. По тази причина за император е избран сенаторът Маркиан (* ок.390 - † 457) от прост тракийски войнишки род, сам той служил преди това като войник при Аспар. Условието е било, той да се откаже от старата си вяра, като бъде коронясан от гръцкия Цариградски патриарх. След смъртта на Маркиан през 457 г. Аспар, отказвайки се доброволно от престола по същите религиозно-политически причини [32], издига за Римски Император протежето си Лъв I [33] [30]. Лъв I Тракиец също е коронясан от Константинополския патриарх (според някои, той е първият коронясан от Патриарх) и в този смисъл по-приемлив от Аспар, като за ренегатството му получил и прозвището "Велики". Намерението на Аспар е да дърпа конците на Лъв I и да управлява задкулисно, като наложи някой от синовете си за Император [34] 4. Теодорих е зачислен към състоящата се предимно от готи лична гвардия на главнокомандващия княз Аспар.

За да обезсили зависимостта си от Аспар, Лъв I създава нова гвардия от малоазийски Изаури и подготвя издигането в противовес на Аспар на изаурецът Зенон (Тарасикодис, * 425 - † 491), като го жени за дъщеря си Ариадне. След като през 469 г. Империята решава да води на Изток и на Запад война срещу готите, „отрова за държавата”, Аспар разпуска своите готи и Теодорих се зъвръща в родината си. През 471 г., в двореца на Лъв I и с участието на Зенон, Аспар е убит от дворцовите евнуси заедно с големия му син патриций Ардабур († 471) [35], командващ конницата, а после и армията. През 474 г. Зенон става император (след внезапната смърт на император на Лъв II (* 467 - † 474), наследил за кратко баща си Лъв I, който умрял от дизентерия). Малкият син на Аспар, Патрикол (Патрициол, Патрокъл), зет на Лъв I и негов Цезар, успява да се укрие в Мизия при своите съплеменници федерати. Според Йордан [36] и Комес Марцелин [37], убит е и Патрикол, а вероятно трети син на Аспар е успял да се укрие.

Consul Флавий Виталиан от "провинция България", magister militum praesentalis

Нападенията на българите (мизите) и скитите в Илирик не преставали, тъй като са завзели Тракия почти до Цариград - „В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят”, пише на карта от анонимния Равенски космограф от 6-ти век. За отблъскване на техните набези към столицата, до 512 г. Анастасий I доизградил 70 километровата en:Дългата стена (Анастасиева стена) от гр. Деркос на Черно море до 6 км западно от гр. Силимврия на Мраморно море (започната през 469 г. от Лъв I Тракиец), както пише Зонара в житието на Анастасий [47] [48].

Анастасий I се възползвал от поражението на българите, които под водителството на Сабиниан са отстоявали свободата си на р. Морава в Горна Мизия, за да отстрани техните тракоилирийски владици. Той заточил на един остров в Беломорието владиците им на Ниш, Сердика, Охрид, Пауталия (Кюстендил) и Никопол (на Йонийския залив) (залива Арта в Епир), като ги заменя с протежета на Цариградския патриарх.

Гражданската война в защита на вярата

По нареждане на Анастасий, неговият племенник и командващ Тракийската армия на Империята magister militum per Thracias Хипатий намалил финансовата издръжка на мизийските федерати, което предизвикало тяхното негодувание. През 513 г. православните автономни събратя от Скития, Мизия и други области на българите под римска власт в Илирия се обърнали за помощ към командващия войските на федератите в Мизия Виталиан († 520) да се вдигне против омразния на народа „безбожник” император Анастасий I [49] в защита на 5-мата заточени български владици и против засилването на влиянието на монофизитите в Константинопол под протекцията на Анастасий. Тълпата в града скандирала на хиподрума: „Друг император на ромеите!”. Като доказателство, че не участва в подбуждането на бунта, Анастасий заставил през 511 г. ортодоксалния патриарх св. Македоний II (496 - † 523), който бил вуйчо на Виталиан и признавал старейшинството на римския папа, да подпише съставения през 482 г. от патриарх Акакий (472 - † 489) Енотикон на Зенон за примирение с монофизитите, след което обаче го уволнил и заточил в Евхант в Мала Азия и назначил на негово място още по-угодния на монофизите патриарх Тимотей I (511 - † 523). Обвинен бил в „несторианство”, което било осъдено на Третия вселенски събор през 431 г. в гр. Ефес под ръководството на папа Целестин (422 - † 432) и на св. Кирил Александрийски (* 378 - † 444).

Виталиан e бил мизиец, родом от гр. Залдаба (Шумен) в областта на черноморския град Томи (Кюстенджа) от Долна Мизия (Малка Скития, Добруджа) – ”regione mediteranea” (Прокопий). Той е син на комита (комеса, ръководителя) на федератите в Мизия арианина Патрикол, малкият син на арианина княз Аспар, който се бил спасил при убийството на баща му от Зенон. Йордан нарича Виталиан скит [50], а Йоан Малала – тракиец [51], което по това време е синоним на гет [52] 33. Комес Марцеллин също го нарича скит (Vitalianus Scytha), но като коментира убийството на римския пълководец Кирил от Виталиан с "гетския му нож’’ (cultro getico jugulavit) [53] [54], подчертавал, че го смята и за гет с аланска кръв, затова можел да бъде считан и за гот (акад. Г.В. Вернадский) [52]. Като гот го определя „еднозначно” и Захарий Ритор [55]. Виталиан, внукът на някога могъщия Аспар, хранейки недвусмислени надежди за императорския престол, се възползвал от всеобщото недоволство от Анастасий, за да поведе борба срещу него под лозунга за чистота на православната вяра и против неговите монофизитски тенденции и отстъплението му от позициите на Четвъртия вселенски събор (Халкедонския събор) от 451 г., проведен под ръководството на папа Лъв Велики (* 390 - † 461). Тази негова тактика му осигурила поддържката на ортдоксалното духовенство в Константинопол и Рим, в т.ч. на крал Теодорих Велики в Равена и на ревностния халкедонист папа Хормизд (514 - † 523), макар и последният да не признавал 28-мото правило за равенство с константинополския епископ.

През 514 г. Виталиан повел войските на "хуните" от Скития и "българите" федерати от Мизия към Константинопол, като завзел Мизия, Скития и Тракия [51]. По пътя на войските населението се вдигнало на въстание в защита на вярата си и армията на Виталиан нараснала над 60 000 души. Войската на хуните и българите Комес Марцелин нарича "римска". Виталиан без проблем преодолял безпрепятствено en:Дългата стена, убил командирите Константин Целерин и Макренцих и разположил войските си от Черно до Мраморно море. Поради липса на обсадна техника, Виталиан влязъл в преговори с Анастасий. С дълги колебания и подкупване на командирите на Виталиан, които преговаряли с него (Теодор и др.) Анастасий приел условията на Виталиан да освободи заточените български владици и да свика под егидата на папа Хормизд нов Вселенски събор за възстановяване на принципите на Халкедонския събор от 451 г. Другото условие – Виталиан да бъде назначен за военен наместник magister militum на Тракия - не било удовлетворено, но за сметка на това „несправедливият военен наместник на Тракия” Хипатий бил уволнен и бил назначен за нов опитният пълководец Кирил. [56] [57]. Виталиан потеглил обратно към родината си „провинция България” (Добруджа), както съобщава архиепископът на гр. Никиу в Долен Египет Йоан Никиуски (ср.7-ми в.) в неговата Chronographia -

"Le Gйnйral Cyrille se rendit dans une ville appellйe Odyssus et y demeura, et Vitalien dans la province Bulgarie", Ibidem p. 378.4, „La Chronique de Jean, eveque de Nikiou: notices et extraits des manuscrits de la Bibliotheque Nationale”. Texte йtiopien publiй et traduit par M.H. Zotenberg, NEBN, Paris 1879. P. 378 / Paris 1883; „The Chronicle of Ioannis Bishop of Nikiu.”, Translated by R. H. Charles, 1916

Анастасий обаче нямал намерение да изпълнява обещанията си и дал секретни инструкции на Кирил, който вече бил успял да отвоюва Одесос и някои други позиции, да арестува Виталиан. След като узнал за това, Виталиан нападнал изненадващо през нощта Одесос и убил Кирил в леглото му с „гетския си нож” с помощта на хуна Тарак [59]. Като научил за убийството на Кирил, Анастасий обявил Виталиан чрез Сената за враг на отечеството [60], назначил отново племенника си Хипатий за командващ на 80 000 Тракийска армия с помощник гота Алафар и го изпратил към Одеса, където той се разположил на стан.

Виталиан повикал на помощ хунобългарите около Дунава и през 515 г. отново ги повел заедно с българите федерати от Мизия към Тракия и Константинопол, като този път завзел и Одесос (Варна) и Анхиало (Поморие) [51]. В Мизия и Тракия императорските войски действали като в чужда страна. Тракийските хунобългари заловили няколко римски пълководци, вкл. и Хипатий и го продали на Виталиан. С умело ръководене на войските край Одесос силите на Анастасий били разгромени и дали 60 000 убити войници и офицери, после Виталиан превзел и Аполония (Созопол). [61]. Малала и Евагрий сообщават, че целта на Виталиан този път вече е била ”да завладее царството” [62]. Виталиан продължил похода си към Константинопол този път и по море и с 200 бойни кораба навлязъл в залива Стения на Босфора. Войската на българите федерати го обявила за император, в Константинопол избухнало въстание и населението също го провъзгласило за император [63] с викове "Добре дошъл, Императоре!" 4. Народ бил бунен от монасите [64], а и част от аристокрацията стояла на страната на метежниците. Анастасий избягал в едно предградие на столицата и бил принуден отново да преговаря. Въпреки големите тактически предимства и този път Виталиан не успял да доведе успеха си докрай. Отново бил даден грамаден откуп, Виталиан бил обявен за magister militum per Thracias и консул, двете страни се заклели във вярност, а Анастасий – че ще възстанови Македоний II и ще свика Вселенски събор 1 юли 515 г. под ръководството на папата [65] [66].

Уплашен от православните илирийски войници [67] и силата на въстанието в Софийско и Кюстендилско, Анастасий освободил владиците Домнион Сердикийски и Евангел Кюстендилски. Алцис Никополски и Гаян Нишки били вече умрели по време на заточението, а Лаврентий Охридски бил още задържан [68] 4. Виталиан отново вдигнал обсадата на Константинопол и отвел войските си към Мизия. Анастасий от своя страна отново вероломно нарушил клетвата си, за което бил наречен ”лъжец” и ”клетвопрестъпник”, макар че според него "Съществува закон, който предписва на императора да лъже и да нарушава клетвата си, ако това е необходимо за благополучието на Империята" (Теофан Изповедник [69]). От своя страна Виталиан подтикнал хуните савири да извършат опустошения в Мала Азия и Армения [70] [71] [72]. Това компрометирало каузата на Виталиан, който досега успявал да спечели общественото мнение на голяма част от аристокрацията и плебса в Константинопол. Анастасий веднага се възползвал от ситуацията и през 516 г. лишил Виталиан от поста ”magister militum per Thracias” и другите привилегии, като назначил за командващ тракийската армия магистър Руфин.

За трети път Виталиан потеглил към столицата по суша и по море, като корабите на готите, хуните и скитите [73] пак стигнали до Залива Стения при Галата. Двамата пълководци magister militum praesentalis Патриций и Йоан отказали да излязат срещу нападателите и Анастасий ги изгонил, като възложил командването на флота на екс-префекта и министър на финансите адмирал Марин. Този път сражението се решило от огромния римски флот на Марин, който използвал химическо съединение, изобретено от Прокол Атински, за запалване на корабите [73]. Така флотът на Виталиан бил потопен без стълкновение, а след това отстъпващата му в безпорядък сухопътна армия била разгромена в няколко сражения. Особено се проявил генерал Юстин, бъдещият император (Комес Марцелин го счита дори за действителния командващ флота и сражението). Оръженосците на Виталиан Анастасий и Доминик били заловени, осъдени и обезглавени в Цариград, а хунът Тарак, който беше убил Кирил – изгорен жив. Самият Виталиан успял за една нощ да достигне и да се укрие в Анхиало, а после в родината си Добруджа.

Този развой на събитията в Тракия, Мизия и Скития обаче веднага предизвикал ответната реакция на българите в Илирия през 517 г., които се вдигнали на въстание откъм Видинско, Софийско и Кюстендилско, дошли и завзели "Долната земя Охридска" и цяла Македония [74]

При Анастасiи цари начаше бльгаре поимати землю сiю прошьдше Бьдыне, и прежде поимати Долнею землю Охридскую и по том сiю Вьсу", Йордан Иванов, "Манасиева хроника", "Български старини из Македония",. Комес Марцелин съобщава за същото в своята Хроника за 517 г., че гетските конници са оплячкосали двете Македонии, Тесалия до Термопилите и Стария Епир [75].

За да се изгладят църковните разногласия с гърците, скитите, респ. българите продължили да настояват да се събере църковен събор, който да разгледа претенциите на двете страни. Анастасий се съгласил и в писмо до папа Хормизд († 523) писал, че той иска "поради настаналото в скитските области съмнение върху православната вяра, да свика синод в Хераклея, в провинция Европа, който да установи правата вяра" 4. По настояването на Теодорих Велики, който в случая симпатизирал на сънародниците си българи по въпроса за вярата, папа Хормизд изпратил на събора епископ Енодий и архидякон Виталиан. Събрали се 200 души представители от различни страни, но след като били подложени на упреците на Анастасий I и цариградския владика Тимотей, които даже и не посмели да се явят на събора 6, те се разотишли без да вземат решение. За тази си постъпка Анастасий бил наречен от целия народ "клетвопрестъпник", загдето изневерил на вярата на родителите си, и "лъжец", но той отговорил, че когато императорът се намира в нужда, той може да лъже и клетвопрестъпничи 4.

След смъртта на Анастасий I през 518 г. император станал Юстин I (* 450 - † 527), на 68 годишна възраст, но все още неграмотен – владеел само разговорен латински, а на гръцки се подписвал с шаблон. Той е бил тракийски селянин (син на Изток и Бегленица), родом от село Бедряна, Кюстендилско. Проф. Г.В. Вернадский [52] 33 го определя еднозначно като тракиец, а не алан, нито пък "славянин", както твърдял проф. Паул Йосиф Шафарик [76]. Юстин успял да се издигне в армията от прост войник до генерал и после до командир на Преторианската гвардия. Юстин осиновил и образовал племенника си Юстиниан, също родом от Македония. През 518 г. патриарх Йоан II (517 - † 520) бил принуден да отхвърли Емотикона и тържествено да признае Халкедон, което било утвърдено с указ от Юстин. Константинопол практически приел програмата на Виталиан за единение с Рим под егидата на папата. Папа Хормизд и Теодорих Велики били поканени на посещение в Константинопол. През 519 г. папата изпратил делегация, която носела неговото мнение под формата на libellus, изискващо осъждане на Нестор, Акакий и др., отлъчване на Север Александрийски, проклинане на Зенон, Анастасий и дори на св.Македоний II и т.н. Под натиска на Юстин условията били подписани от патриарх Йоан II безпрекословно, а Рим постигнал привидна пълна победа над Константинопол.

За по-голяма сигурност и за да предотврати организирането на поредното въстание, през 519 г. Юстин гарантирал амнистия на потенциалния метежник Виталиан и го направил magister militum praesentalis, а през 520 г. и Консул, което предполагало завръщането на Виталиан от Добруджа в Константинопол. Виталиан бил посрещнат с почести от Юстин и Юстиниан.

[nik1]

Изчезналите траки , поставят 12 от 15- императора за времето от 324 до 611 год.

Но по важно беше КОЙ Е ТРАКЪТ ВИТАЛИАН , водел армия от хуни и българи !??

Тези събития се познават мъгляво , защото на практика се учи "История на Византия " ,а не на земите на България и се изключват важни моменти от историята и /на Византия/ в които се разкрива имплицитната връзка между готи,траки ,хуни и българи .

Лъв, по потекло бес, бе направен от мощта на патриция Аспар от военен трибун на император", Jornandes, Panckoucke, p. 164

Consul Флавий Ардабур Аспар от Мизия, magister militum per Orientem [редактиране]

Теодорих, наречен по-късно Велики, син на княз Теодомир, на 8 годишна възраст отива заложник в Константинопол, където престоява 10 години и получава римско възпитание в Двора на император Лъв I Тракиец (* 401 - † 474), тракийски селянин от бесите [30] (от Софийско или Видинско). Преди да стане император Лъв e бил слуга на всемогъщия патриций и консул Флавий Ардабур Аспар (* ок.400 - † 471, Aspar-rex, Аспар-рух/рих), син на главнокомандващия армията magister militum praesentalis и консул Флавий Ардабур († 427). Аспар, който е роден в Долна Мизия, според някои от алански произход, според Йордан гот [31] ("толерирал готите"), също става главнокомандващ на армията - magister militum per Orientem. Още при смъртта на предишния император Теодосий II (* 401 - † 450) и прекъсването на неговата династия очакванията са били, че за император ще бъде избран Аспар, но това не станало, защото гърците в Цариград считали негово християнство за „полуарианско” и скитската, респ. българо-готската църква - за еретическа. По тази причина за император е избран сенаторът Маркиан (* ок.390 - † 457) от прост тракийски войнишки род, сам той служил преди това като войник при Аспар. Условието е било, той да се откаже от старата си вяра, като бъде коронясан от гръцкия Цариградски патриарх. След смъртта на Маркиан през 457 г. Аспар, отказвайки се доброволно от престола по същите религиозно-политически причини [32], издига за Римски Император протежето си Лъв I [33] [30]. Лъв I Тракиец също е коронясан от Константинополския патриарх (според някои, той е първият коронясан от Патриарх) и в този смисъл по-приемлив от Аспар, като за ренегатството му получил и прозвището "Велики". Намерението на Аспар е да дърпа конците на Лъв I и да управлява задкулисно, като наложи някой от синовете си за Император [34] 4. Теодорих е зачислен към състоящата се предимно от готи лична гвардия на главнокомандващия княз Аспар.

За да обезсили зависимостта си от Аспар, Лъв I създава нова гвардия от малоазийски Изаури и подготвя издигането в противовес на Аспар на изаурецът Зенон (Тарасикодис, * 425 - † 491), като го жени за дъщеря си Ариадне. След като през 469 г. Империята решава да води на Изток и на Запад война срещу готите, „отрова за държавата”, Аспар разпуска своите готи и Теодорих се зъвръща в родината си. През 471 г., в двореца на Лъв I и с участието на Зенон, Аспар е убит от дворцовите евнуси заедно с големия му син патриций Ардабур († 471) [35], командващ конницата, а после и армията. През 474 г. Зенон става император (след внезапната смърт на император на Лъв II (* 467 - † 474), наследил за кратко баща си Лъв I, който умрял от дизентерия). Малкият син на Аспар, Патрикол (Патрициол, Патрокъл), зет на Лъв I и негов Цезар, успява да се укрие в Мизия при своите съплеменници федерати. Според Йордан [36] и Комес Марцелин [37], убит е и Патрикол, а вероятно трети син на Аспар е успял да се укрие.

Consul Флавий Виталиан от "провинция България", magister militum praesentalis [редактиране]

Нападенията на българите (мизите) и скитите в Илирик не преставали, тъй като са завзели Тракия почти до Цариград - „В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят”, пише на карта от анонимния Равенски космограф от 6-ти век. За отблъскване на техните набези към столицата, до 512 г. Анастасий I доизградил 70 километровата en:Дългата стена (Анастасиева стена) от гр. Деркос на Черно море до 6 км западно от гр. Силимврия на Мраморно море (започната през 469 г. от Лъв I Тракиец), както пише Зонара в житието на Анастасий [47] [48].

Анастасий I се възползвал от поражението на българите, които под водителството на Сабиниан са отстоявали свободата си на р. Морава в Горна Мизия, за да отстрани техните тракоилирийски владици. Той заточил на един остров в Беломорието владиците им на Ниш, Сердика, Охрид, Пауталия (Кюстендил) и Никопол (на Йонийския залив) (залива Арта в Епир), като ги заменя с протежета на Цариградския патриарх.

Гражданската война в защита на вярата [редактиране]

По нареждане на Анастасий, неговият племенник и командващ Тракийската армия на Империята magister militum per Thracias Хипатий намалил финансовата издръжка на мизийските федерати, което предизвикало тяхното негодувание. През 513 г. православните автономни събратя от Скития, Мизия и други области на българите под римска власт в Илирия се обърнали за помощ към командващия войските на федератите в Мизия Виталиан († 520) да се вдигне против омразния на народа „безбожник” император Анастасий I [49] в защита на 5-мата заточени български владици и против засилването на влиянието на монофизитите в Константинопол под протекцията на Анастасий. Тълпата в града скандирала на хиподрума: „Друг император на ромеите!”. Като доказателство, че не участва в подбуждането на бунта, Анастасий заставил през 511 г. ортодоксалния патриарх св. Македоний II (496 - † 523), който бил вуйчо на Виталиан и признавал старейшинството на римския папа, да подпише съставения през 482 г. от патриарх Акакий (472 - † 489) Енотикон на Зенон за примирение с монофизитите, след което обаче го уволнил и заточил в Евхант в Мала Азия и назначил на негово място още по-угодния на монофизите патриарх Тимотей I (511 - † 523). Обвинен бил в „несторианство”, което било осъдено на Третия вселенски събор през 431 г. в гр. Ефес под ръководството на папа Целестин (422 - † 432) и на св. Кирил Александрийски (* 378 - † 444).

Виталиан e бил мизиец, родом от гр. Залдаба (Шумен) в областта на черноморския град Томи (Кюстенджа) от Долна Мизия (Малка Скития, Добруджа) – ”regione mediteranea” (Прокопий). Той е син на комита (комеса, ръководителя) на федератите в Мизия арианина Патрикол, малкият син на арианина княз Аспар, който се бил спасил при убийството на баща му от Зенон. Йордан нарича Виталиан скит [50], а Йоан Малала – тракиец [51], което по това време е синоним на гет [52] 33. Комес Марцеллин също го нарича скит (Vitalianus Scytha), но като коментира убийството на римския пълководец Кирил от Виталиан с "гетския му нож’’ (cultro getico jugulavit) [53] [54], подчертавал, че го смята и за гет с аланска кръв, затова можел да бъде считан и за гот (акад. Г.В. Вернадский) [52]. Като гот го определя „еднозначно” и Захарий Ритор [55]. Виталиан, внукът на някога могъщия Аспар, хранейки недвусмислени надежди за императорския престол, се възползвал от всеобщото недоволство от Анастасий, за да поведе борба срещу него под лозунга за чистота на православната вяра и против неговите монофизитски тенденции и отстъплението му от позициите на Четвъртия вселенски събор (Халкедонския събор) от 451 г., проведен под ръководството на папа Лъв Велики (* 390 - † 461). Тази негова тактика му осигурила поддържката на ортдоксалното духовенство в Константинопол и Рим, в т.ч. на крал Теодорих Велики в Равена и на ревностния халкедонист папа Хормизд (514 - † 523), макар и последният да не признавал 28-мото правило за равенство с константинополския епископ.

През 514 г. Виталиан повел войските на "хуните" от Скития и "българите" федерати от Мизия към Константинопол, като завзел Мизия, Скития и Тракия [51]. По пътя на войските населението се вдигнало на въстание в защита на вярата си и армията на Виталиан нараснала над 60 000 души. Войската на хуните и българите Комес Марцелин нарича "римска". Виталиан без проблем преодолял безпрепятствено en:Дългата стена, убил командирите Константин Целерин и Макренцих и разположил войските си от Черно до Мраморно море. Поради липса на обсадна техника, Виталиан влязъл в преговори с Анастасий. С дълги колебания и подкупване на командирите на Виталиан, които преговаряли с него (Теодор и др.) Анастасий приел условията на Виталиан да освободи заточените български владици и да свика под егидата на папа Хормизд нов Вселенски събор за възстановяване на принципите на Халкедонския събор от 451 г. Другото условие – Виталиан да бъде назначен за военен наместник magister militum на Тракия - не било удовлетворено, но за сметка на това „несправедливият военен наместник на Тракия” Хипатий бил уволнен и бил назначен за нов опитният пълководец Кирил. [56] [57]. Виталиан потеглил обратно към родината си „провинция България” (Добруджа), както съобщава архиепископът на гр. Никиу в Долен Египет Йоан Никиуски (ср.7-ми в.) в неговата Chronographia [58].

Анастасий обаче нямал намерение да изпълнява обещанията си и дал секретни инструкции на Кирил, който вече бил успял да отвоюва Одесос и някои други позиции, да арестува Виталиан. След като узнал за това, Виталиан нападнал изненадващо през нощта Одесос и убил Кирил в леглото му с „гетския си нож” с помощта на хуна Тарак [59]. Като научил за убийството на Кирил, Анастасий обявил Виталиан чрез Сената за враг на отечеството [60], назначил отново племенника си Хипатий за командващ на 80 000 Тракийска армия с помощник гота Алафар и го изпратил към Одеса, където той се разположил на стан.

Виталиан повикал на помощ хунобългарите около Дунава и през 515 г. отново ги повел заедно с българите федерати от Мизия към Тракия и Константинопол, като този път завзел и Одесос (Варна) и Анхиало (Поморие) [51]. В Мизия и Тракия императорските войски действали като в чужда страна. Тракийските хунобългари заловили няколко римски пълководци, вкл. и Хипатий и го продали на Виталиан. С умело ръководене на войските край Одесос силите на Анастасий били разгромени и дали 60 000 убити войници и офицери, после Виталиан превзел и Аполония (Созопол). [61]. Малала и Евагрий сообщават, че целта на Виталиан този път вече е била ”да завладее царството” [62]. Виталиан продължил похода си към Константинопол този път и по море и с 200 бойни кораба навлязъл в залива Стения на Босфора. Войската на българите федерати го обявила за император, в Константинопол избухнало въстание и населението също го провъзгласило за император [63] с викове "Добре дошъл, Императоре!" 4. Народ бил бунен от монасите [64], а и част от аристокрацията стояла на страната на метежниците. Анастасий избягал в едно предградие на столицата и бил принуден отново да преговаря. Въпреки големите тактически предимства и този път Виталиан не успял да доведе успеха си докрай. Отново бил даден грамаден откуп, Виталиан бил обявен за magister militum per Thracias и консул, двете страни се заклели във вярност, а Анастасий – че ще възстанови Македоний II и ще свика Вселенски събор 1 юли 515 г. под ръководството на папата [65] [66].

Уплашен от православните илирийски войници [67] и силата на въстанието в Софийско и Кюстендилско, Анастасий освободил владиците Домнион Сердикийски и Евангел Кюстендилски. Алцис Никополски и Гаян Нишки били вече умрели по време на заточението, а Лаврентий Охридски бил още задържан [68] 4. Виталиан отново вдигнал обсадата на Константинопол и отвел войските си към Мизия. Анастасий от своя страна отново вероломно нарушил клетвата си, за което бил наречен ”лъжец” и ”клетвопрестъпник”, макар че според него "Съществува закон, който предписва на императора да лъже и да нарушава клетвата си, ако това е необходимо за благополучието на Империята" (Теофан Изповедник [69]). От своя страна Виталиан подтикнал хуните савири да извършат опустошения в Мала Азия и Армения [70] [71] [72]. Това компрометирало каузата на Виталиан, който досега успявал да спечели общественото мнение на голяма част от аристокрацията и плебса в Константинопол. Анастасий веднага се възползвал от ситуацията и през 516 г. лишил Виталиан от поста ”magister militum per Thracias” и другите привилегии, като назначил за командващ тракийската армия магистър Руфин.

За трети път Виталиан потеглил към столицата по суша и по море, като корабите на готите, хуните и скитите [73] пак стигнали до Залива Стения при Галата. Двамата пълководци magister militum praesentalis Патриций и Йоан отказали да излязат срещу нападателите и Анастасий ги изгонил, като възложил командването на флота на екс-префекта и министър на финансите адмирал Марин. Този път сражението се решило от огромния римски флот на Марин, който използвал химическо съединение, изобретено от Прокол Атински, за запалване на корабите [73]. Така флотът на Виталиан бил потопен без стълкновение, а след това отстъпващата му в безпорядък сухопътна армия била разгромена в няколко сражения. Особено се проявил генерал Юстин, бъдещият император (Комес Марцелин го счита дори за действителния командващ флота и сражението). Оръженосците на Виталиан Анастасий и Доминик били заловени, осъдени и обезглавени в Цариград, а хунът Тарак, който беше убил Кирил – изгорен жив. Самият Виталиан успял за една нощ да достигне и да се укрие в Анхиало, а после в родината си Добруджа.

Този развой на събитията в Тракия, Мизия и Скития обаче веднага предизвикал ответната реакция на българите в Илирия през 517 г., които се вдигнали на въстание откъм Видинско, Софийско и Кюстендилско, дошли и завзели "Долната земя Охридска" и цяла Македония [74]. Комес Марцелин съобщава за същото в своята Хроника за 517 г., че гетските конници са оплячкосали двете Македонии, Тесалия до Термопилите и Стария Епир [75].

За да се изгладят църковните разногласия с гърците, скитите, респ. българите продължили да настояват да се събере църковен събор, който да разгледа претенциите на двете страни. Анастасий се съгласил и в писмо до папа Хормизд († 523) писал, че той иска "поради настаналото в скитските области съмнение върху православната вяра, да свика синод в Хераклея, в провинция Европа, който да установи правата вяра" 4. По настояването на Теодорих Велики, който в случая симпатизирал на сънародниците си българи по въпроса за вярата, папа Хормизд изпратил на събора епископ Енодий и архидякон Виталиан. Събрали се 200 души представители от различни страни, но след като били подложени на упреците на Анастасий I и цариградския владика Тимотей, които даже и не посмели да се явят на събора 6, те се разотишли без да вземат решение. За тази си постъпка Анастасий бил наречен от целия народ "клетвопрестъпник", загдето изневерил на вярата на родителите си, и "лъжец", но той отговорил, че когато императорът се намира в нужда, той може да лъже и клетвопрестъпничи 4.

След смъртта на Анастасий I през 518 г. император станал Юстин I (* 450 - † 527), на 68 годишна възраст, но все още неграмотен – владеел само разговорен латински, а на гръцки се подписвал с шаблон. Той е бил тракийски селянин (син на Изток и Бегленица), родом от село Бедряна, Кюстендилско. Проф. Г.В. Вернадский [52] 33 го определя еднозначно като тракиец, а не алан, нито пък "славянин", както твърдял проф. Паул Йосиф Шафарик [76]. Юстин успял да се издигне в армията от прост войник до генерал и после до командир на Преторианската гвардия. Юстин осиновил и образовал племенника си Юстиниан, също родом от Македония. През 518 г. патриарх Йоан II (517 - † 520) бил принуден да отхвърли Емотикона и тържествено да признае Халкедон, което било утвърдено с указ от Юстин. Константинопол практически приел програмата на Виталиан за единение с Рим под егидата на папата. Папа Хормизд и Теодорих Велики били поканени на посещение в Константинопол. През 519 г. папата изпратил делегация, която носела неговото мнение под формата на libellus, изискващо осъждане на Нестор, Акакий и др., отлъчване на Север Александрийски, проклинане на Зенон, Анастасий и дори на св.Македоний II и т.н. Под натиска на Юстин условията били подписани от патриарх Йоан II безпрекословно, а Рим постигнал привидна пълна победа над Константинопол.

За по-голяма сигурност и за да предотврати организирането на поредното въстание, през 519 г. Юстин гарантирал амнистия на потенциалния метежник Виталиан и го направил magister militum praesentalis, а през 520 г. и Консул, което предполагало завръщането на Виталиан от Добруджа в Константинопол. Виталиан бил посрещнат с почести от Юстин и Юстиниан.

"Той е син на комита (комеса, ръководителя) на федератите в Мизия арианина Патрикол, малкият син на арианина княз Аспар, който се бил спасил при убийството на баща му от Зенон."

Батка, статията в уикипедия е написана като е плагиатстван /леко видоизмезменен/ фолкориста Г.Ценов..

Когато говорим за история - важни за мен са източниците.. По-принцип..по-принцип ми е през "онази работа" дали Виталиан е бил син на този или на друг човек..

[Smordo]

Цитатът на Йоан от Никиу за провинция България, която се е намирала в Северна Добруджа към 513-514 г. е съвсем коректен.

[RIZAR]

Батка, статията в уикипедия е написана като е плагиатстван /леко видоизмезменен/ фолкориста Г.Ценов..

Когато говорим за история - важни за мен са източниците.. По-принцип..по-принцип ми е през "онази работа" дали Виталиан е бил син на този или на друг човек..

Ник , там ти е проблема , не "оная работа" ,а това ,че разглеждаш историята с оная си работа , а не с горната си глава .

Историята не е низ от случайности ,а принципна система от причинно -следствени връзки . Казуалността не се губи никога .

Но по -важното е ,че разкривам ,че българите и хуните са били християни и през 5-ти и 6-ти век .са били населници на тази земя . Биели са се дори за вярата си . Ами естествено ,като гонят или местят владиците им заради монофизитските спорове .

Скитските монаси - един от тях е брат на Виталиан ползвайки се с негова подкрепа развиват богословските си идеи и несъмнено чрез това показват ,че в този момент не Кападокия ,Антиохия или Александрия,а Скития е центърът на богословието .

Нали се сещаш ,че за да е възможно това , там трябва да има традиции , население или администрация ,което подкрепя тези монаси и богослови и не на последно място тия българи-ако щеш федерати не могат да паднат от Космоса ,нали , малко трудно ще им е да довтсват с хеликоптерите от Кубан и после да се връщат пак там .

Не забравяй ,че съветската военна машина през 70-те и 80-те год. се чудеше с какво да се дотътри на Ламанша да си изплакне краката , надделя Т-72 варианта в крайна сметка ,а не МИ-24 .

Малко трудно ще ти е за осмисляне ,но не е невъзможно през 513 -518 год. българи да има както в Илирик ,Епир , Македония ,Мизия и Скития , така и по Днепър ,така и в Крим , така и в Армения , а по-по лека не ни пращайте пак Чукотка .

[nik1]

Ник , там ти е проблема , не "оная работа" ,а това ,че разглеждаш историята с оная си работа , а не с горната си глава .

Историята не е низ от случайности ,а принципна система от причинно -следствени връзки . Казуалността не се губи никога .

Но по -важното е ,че разкривам ,че българите и хуните са били християни и през 5-ти и 6-ти век .са били населници на тази земя . Биели са се дори за вярата си . Ами естествено ,като гонят или местят владиците им заради монофизитските спорове .

Скитските монаси - един от тях е брат на Виталиан ползвайки се с негова подкрепа развиват богословските си идеи и несъмнено чрез това показват ,че в този момент не Кападокия ,Антиохия или Александрия,а Скития е центърът на богословието .

Нали се сещаш ,че за да е възможно това , там трябва да има традиции , население или администрация ,което подкрепя тези монаси и богослови и не на последно място тия българи-ако щеш федерати не могат да паднат от Космоса ,нали , малко трудно ще им е да довтсват с хеликоптерите от Кубан и после да се връщат пак там .

Не забравяй ,че съветската военна машина през 70-те и 80-те год. се чудеше с какво да се дотътри на Ламанша да си изплакне краката , надделя Т-72 варианта в крайна сметка ,а не МИ-24 .

Малко трудно ще ти е за осмисляне ,но не е невъзможно през 513 -518 год. българи да има както в Илирик ,Епир , Македония ,Мизия и Скития , така и по Днепър ,така и в Крим , така и в Армения , а по-по лека не ни пращайте пак Чукотка .

Е какво всъщност ми казваш: "Аз съм прав, защото ти мислиш с оная работа".

Аз пък ще ти кажа че за мен ти изобщо не мислиш и не анализираш /и ме съмнява изобщо дали можеш да извършваш тези дейности/, а просто "лапаш и гълташ" всичко това от прочетеното и чутото - което е по вкусът ти.т.е ти мислиш с устата си- и това ти е проблема..

Ще ти запитам за кои ли път - покажи ми един източник, в които да пише, или от който може да се мисли че Виталиан е син на Патриоклос?

Дали българите са били християни или не са били такива, да ли са познавали или не са познавали християнството / т.е били са са били баптизирани или не/, кои и кога ги баптизирал, останали ли са християни до 7-8 век, и най-важното какъв е бил процента на наистина спазващите каноните на християнството / ако наистина са били християнизирани, или са приели християнството или са останали/ - е въпрос на продължителна.. дискуия и на съвсем друга тема, но..изобщо ме съмнява че можеш да разбереш за каква дискусия става дума /и какво ти говоря/....

Страната, областта е позната като оногурия /стараната на оногурите/- ти как очакваш да се казва епископията там?Ако там - преди населването на оногурите е присъствала църквата и заселниците не са я унищожили /както не са унищожили старото християнско население/ - значи ли че късните заселеници са станали християни (дето ни го разкриваш).НЕ, не значи това, рицарче....Всъщност нищо повече или друго не значи. Християнството или езичеството /или съотночението между християни и езичници, или каквото там е темата за дискусия /която не си я обявил, а и малко ме съмнява че можеш да я формулираш/, трябва да се докаже..и аргументира.. Ясно ли ти е.. какво казвам?

Ще те попитам и друго: Ти прочете ли изобщо в Трактатът на Ибн-Фадлан -някъде да се споменва за християнство или за християни българи?

Така че "разкрил си".. грънци..

[RIZAR]

Наистина не му е тук мястото , да се коментира относителното тегло на християни и пагани . Дали мога да формулирам въпроса , може и да си прав , а може и да не си .

Моята цел е да поставя проблема и той да стане обект на разглеждане от форума .Ти обаче ,казваш ,че ти е .... ,а после ме обявяваш за всеяден .

Аз ще ти контрирам по следния начин -

ДОКАТО НЕ ИЗВАДИШ СЕРИОЗНИ АРГУМЕНТИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ЕТНО - ВЯРВАНИЯ И РИТУАЛИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ И НЕ ГИ СЪПОСТАВИШ НА НЯКОИ ОТ ИЗВЕСТНИТЕ НАРОДИ ,А ОТТАМ И ДА ИЗКАЖЕШ ХИПОТЕЗА ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ ,ЩЕ СМЯТАМ ВСЪЩНОСТ ,ЧЕ ТВОЯТА ХИПОТЕЗА Е ГРЪНЧАРСКА !

НАПРИМЕР-

По-горе дадох на 30 аналогии в обичаите , ритуалите и бита на траки и българи ,дори да не приемем ,хайде траки ,спокойно можем да споменем скити-сармати.

Съвсем леко споменах за някои обичаи на палеобалканското население - можем да говорим надълго и широко .

Мога да кажа ,че обичая известен в Сицилия и Тракия ,като КОТИТИИ има аналогии и днес в България .

Може да се потвърди ,че -

КУКЕРИТЕ

ГЕРМАН

НЕСТИНАРИ

са от тракийски произход .

Също има обичаи които са изследвани от И . Венедиков и имат преки успоредици в древните тракийски и скитски обичаи .Като например - "превръщането" на човек във вълк -при неврите и Боян един от синовете на Симеон .

Има много неща и в археологията -Тракийска ваза със свастика - често срещан символ при българите - по шевици и килими .

Човекоядството

В някои от античните гръцки произведения има обвинения към пеласгите, че са били човекоядци. Същите обвинения към българите звучат от устите на гърците и в Солунската легенда – житието на св. Кирил. Солунските гърци го предупреждавали, че българите са човекоядци и затова той не бивало да отива при тях. Разбира се, св. Кирил не е повярвал на подобни измислици и не само че не е бил изяден, напротив – станал е любим учител на хората около Брегалница.

Дионисиевите празненства на пеласгите и траките съществуват и днес - Трифон Зарезан. Обичаи от Дионисиите са типичните напивания, поливане с вино, избирането на цар, возенето му на колесар и др. Тракийското (предгръцкото) име на Дионис е Загрей.

Най-яркото свидетелство от онова време е нестинарството. Този обред, съществуващ и до днес, е доказателство за непреходен обичай на един и същ етнос.

Общи са любовта към песента, силата на танца с неговата екзалтираща мистерия, напомнящи за вечното и и непреходното в многоликата природа. И днес божественната мелодия на певческите ни гласове се носи поцялата земя и дори из космоса. И днес ритъмът на нашите танци поставят многообразие от въпроси пред очудения поглед на чужденеца.

Почитта към Слънцето е обща. Само до преди век, всеки българин, когато му се случвало да е навън преди изгрев слънце и когато “Слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и се покланял.

БЪЛГАРСКАТА

СУРВАЧКА

Е ДРЕВНИЯТ

КАДУЦЕЙ

Символи на соларната година

Милош Сидоров

Външната визуална прилика между древния божествен атрибут,

известен като кадуцей (жезъл на Хермес), и българската сурвачка

(суровакник) ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по

значение или по предназначение между двата древни сакрални

предмета?

Обр. 1. Българска сурвачка, жезъла на Хермес и

жезъла на архангел Габриел (Гавриил).

Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и

под названията керикеон и тобахон?

Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата

на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр.

Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството

познава монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните,

хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на

античния Хермес, който според Херодот е бил божество на тракийските

царе.

В египетската митология тракийския Хермес е известен като Тот, Теут

(Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей,

Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е

известно като “Пелазгийски Аргос”.

2

Античният географ Страбон с това название отбелязва пространството

на Северна Тесалия и по-точно източните склонове на планините Пинд и

Грамос. Когато Хермес-Теут напуска пелазгийския Аргос, отива в Египет

и там предава всичките знания, с които разполага. Според легендата

Хермес-Теут е дал на древните египтяни астрологията, числата

(математиката), писмото, медицината, топенето на металите и магията.

Това е причината египетският фараон Ху-фу (Хеопс) да построи в негова

чест великата пирамида. Легендата, записана от Апулей, идва да ни

подскаже превъзходството на палеобалканските (предгръцки т.е.

пелазгийско-тракийски) цивилизации в сравнение с някои, които

неоправдано се считат за най-стари.

Пак у Херодот ще срещнем уточнението, че балканските Бръгои (по-

късно се срещат и като Фръзи/Фриги, но и Връгарои) са най-стар народ

на света, нещо което са признавали самите египтяни.

Тракийско-египетския Хермес-Теут в древно арийската и персийската

митология се среща под названието Михр/Мер или в гърцизирания вид

като Митра. В гръцката митология Хермес/Ермис е глашатай на Зевс

(Дев), а в римската същото божество се явява под името Мер-куриос и

неговата функция е принизена до защитника на пътниците и търговците.

Тракийското име на бога Хермес/Ермис най-вероятно е гласяло Герман и

като такова се е запазило и до днес в българския език. Запазил се е в

многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата

ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди

(Герман/Джерман градушкар и т.н.).

Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две

змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има

малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има

кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава

остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските

монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава

космологичния аспект на този свещен предмет.

За символното значение на кадуцея в литературата се дават най-

различни тълкувания, при което неизменно се подчертава двоичността

(двойствеността). Прибягва се към обяснения, тръгвайки от такива от

рода на алхимичните чифтове: “вода-огън”, “живак-сяра” и стигайки до

модерните “структуралистични обяснения”: “мъжко и женско начало”,

“две змии, които се чифтосват на издигнат фалос”, и т.н.

Особено привлече нашето внимание с космологичния си аспект едно

любопитно тълкувание, което ни подсказа същинската смислова връзка

на кадуцея с българския суровакник, както и сходното им ритуално

предназначение. Тълкуванието дължим на Курт де Гебейн, който пък се

позовава на Атенагора и Макробий.

“Златната пръчка”, около която са увити двете змии, според този автор е

небесният екватор. А какво представляват двете змии, които понякога се

изобразяват и с криле? Почти винаги в древните изображения крилете

символизират небето и времето. Общо взето и “извитите змии/змия”

подсказват, че става дума за протичащо време.

3

Но според упоменатия автор двете змии (“мъжка и женска”) в конкретния

случай отразяват пътеките на слънцето (“мъж”, “ден”, “юг”) и на луната

(“жена”, “нощ”, “север”) в ритмично протичащия ход на времето,

разпределено по слънчеви години. Едната змия, по-конкретно

“светлата”, “мъжката”, представя слънцето, т.е. неговия видим път на

небето (еклиптиката) в течение на една година. Другата змия (“тъмната”,

“женската”) символизира нощта. Тяхното отдалечаване от пръчката (т.е.

от небесния екватор) означава увеличаване на деня и съответно

намаляване на нощта по време на първата половина от годината, и

обратния процес по време на втората половина.

В течение на една календарна (“слънчева”) година слънцето изгрява с

всеки изминал ден все по на изток, минавайки през всички 12 зодиакални

съзвездия, на които от древни времена е разделено пространството на

екватора и еклиптиката. При това придвижване пътеката на слънцето в

първата половина от годината е от едната страна на небесния екватор, а

във втората половина е от другата страна. Примерно, през шестте

“летни” месеца, т.е. започвайки от 21.03. (пролетното равноденствие) и

свършвайки с 23.09. (есенното равноденствие), слънцето се придвижва

по една пътека, която е разположена в “горната хемисфера” (северно от

небесния екватор). Обратно, през шестте “зимни” месеца (от 23.09. до

21.03.) слънцето се придвижва по пътека в долната небесна хемисфера,

т.е. южно от небесния екватор.

Ако очертаем целогодишната пътека на слънцето през дванайсетте

зодии, както са били преди приблизително 2200 години, и каквито се

ползват до днес в астрологичните таблици, получаваме следната

рисунка:

Но, реално погледнато, разположението на зодиакалните съзвездия

върху небето в днешно време в резултат на прецесионното придвижване

дава изместване на слънчевата пътека с един знак на запад.

Картината добива следния вид:

4

Ако вземем, че вертикалната ос на графика на синусната функция

означава дължината (времетраенето) на деня и нощта, то за една

слънчева година получаваме тяхното ритмично увеличение и смаляване,

както на рисунката:

Българската сурвачка е един ритуален реквизит, който се употребява

точно по време на обредите, съпровождащи празнуването на

настъпващата нова година. Тук трябва да се припомни, че от известно

време насам е възприето като начална точка на годината (“Нова

Година”) да се взима точката на зимното слънцестоене. В наши дни има

едно закъснение от седем денонощия. Вглеждайки се в последната

рисунка, става ясно, защо се изработват и се ползват сурвачки тип

“равноденствие (обр. 2А) и тип “слънцестоене” (Обр.3).

Обр. 2. (от ляво на дясно) “Суровакник” тип “равноденствие” ;

Неговата разновидност “Суровиска” със спираловидно обелена кора;

Български “мартеници” със сходна календарна символика.

По време на римското владичество е проведена реформа, след която е

прието не денят на пролетното равноденствие, а денят на зимното

слънцестоене да се счита като пръв (или нулев) ден, от който се е

отброявала новата година. Преди тази реформа за нашите предци

траките, подобно на останалите арийски народи, новата година е

започвала от деня на пролетното равноденствие.

5

Този ден се падал на 1 март и се е казвал коленд, буквално: “който

ражда”. С такива “раждащи дни” в римския календар е започвал всеки

един от месеците. От там и понятието календар. Интересното в случая е,

че само българите от европейските народи са запазили празнуването на

старата “Нова година” (1 март), която се осмисля като изпращане на

старото.

Огньовете, които се палят на този ден, символизират изгарянето на

старото, но и зараждането на новото. Празникът е известен и под

названието “Летник”. Подобно празнуване на същата дата, с почти

идентична обредност, е запазено у западните иранци (арии), етнически

обособени като кюрди. Те са наследници на старите халдеи

(колди/корди) и у тях празникът се нарича “нев роз”, което ще рече

буквално: “ново лято”.

Календарен смисъл имат и другите мартенски празници: “Св. 40

мъченици” (или “Младенци”, на 9.03.) и “Благовещение” (или “Благоец”,

на 25.03). Като обърнем внимание върху иконографията на архангел

Гавриил, който съобщава “Благата вест” на Дева Мария, забелязваме, че

в ръката има един по-особен жезъл, досущ приличащ на кадуцея на

Хермес (Герман/Теут). Поне един, а най-вероятно и трите отбелязани

празници, в различни епохи, съвпадали с деня на пролетното

равноденствие. За празника “Баба Марта” (Летник) казахме, че е

“коленд” (“раждащ”), за “Младенци”.

Българският народ казва, че на този ден “слънцето се обръща” и още, че

“забива 40 нагорещени шиша в земята”, докато свръзката на датата

25.03. (“благата вест” от архангела Гавриил за зачеването на Дева

Мария, “Благовещение”) с “раждащата дата” 25.12. (народната “Коледа”

т.е. “раждането на Синът-Слънце”), макар и три дни след “зимското

слънцестоене” (22.12.), е повече от очевидна. Тук става дума за

религиозно осмисляне на космическия цикъл, отбелязан чрез свръзката

на пролетното равноденствие със зимното слънцестоене.

Суровакника, предаден с рисунката (обр.3), визуално показва, че става

дума за 6 плюс 3 месеца, или общо девет месеца, колкото време

“Богородица” е бременна с “Божия син”, който е всъщност слънцето.

Техният общ символ е кръста и като такъв далеч предхожда

християнската епоха.

Обр.3. Суровакник, изтъкващ “зимното слънцестоене”.

6

В случая на мартеницата (обр. 3) двата увити конеца символизират

двете змии: червена (“слънце”) и сребърно-бяла (“луна”). Те точно

препредават стария смисъл на ритмично повтарящото се календарно

време, запазен и изразен и в българския суровакник. Двата усукани

конеца-змии в мартеницата всъщност символизират двете пътеки на

големите небесни светила т.е. двете времеви “линии” (“дневната” и

“нощната”), ритмично повтарящи се с цикъла на соларната година.

Обр.4. Кадуцеят (суровакника), символизиращ точките на

пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и

зимно слънцестоене върху кръга на соларната година.

Тракийския фолклорен мотив за змея или змията при нас е “змей горянин”, “сура ламя”, “десетоглава змия или змей”, в песните и приказките има “змейова сватба”.

При траките имало ритуали изпъстрени с “показване и размахване на змии”, за които свидетелстват Теофаст, Диодор и др. Древно предание гласи, че любимата на “Орфей” е ухапана от змия на такъв ритуал. Подобен ритуал има и в днешно време у нас - така наречените ,,змийски празници“. Рано сутрин се събират млади и стари на определено място – по рано символично оброчище, палят се огньове. Децата ги прескачат и там се проклинат змиите. Това символично тяхно гонене и проклинане сякаш е едно закъсняло отмъщение на хората към онази змия, ухапала “Евридика”, умъртвявайки я и в последствие предизвикала смъртта на царя-жрец Орфей.

Български обреден хляб във формата на змия - прави се за 1 май - "Змийски ден" ("Еремия")

В древна “Тракия”, а също така и в “Скития”, вождът след смъртта си е героизиран. Такъв герой от по-късния наш фолклор е известният ни “юнак”. В древността той е връзка между света на хората и отвъдния свят. При Скитите тази връзка се осъществява от вожда който е и жрец и пратеник. Той под въздействието на транса и особеността на ритмиката осъществява тези връзки. Това е характерно и за древните българи. Според В. Бешевлиев владетелите-жреци предсказват, откриват тайни и дават съвети. Това се постига чрез заклинания, танци и всякакви мистерии съществували още от времето на Траките.

При древните българи явлението цар-първосвещенник се повтаря в целия заложен смисъл от трако-пеласгите и потвърждава близост и етническо сходство с тях.

И в тракийското общество връзката с отвъдния свят се осъществява от царя-жрец - така и в древнобългарския свят тази връзка е осъществена от владетеля-колобър. Принасянето в жертва на кон от кан Крум в един от походите си към Цариград е същото като обичая на трако-пеласгите.

Залмоксис е легедарен жрец и цар на гетите. По-късно е героизиран. Гетите се явяват едно свързващо звено в родово и културно отношение между мистичните траки и войнствените скити. Според Херодот, при гетите имало такъв обичай:

Изработвало се от глина тяло на младеж и след като с песни танци му се е вдъхвал живот, било изпращано при божеството. То е било “Герман”. Този обичай е познат и в наши дни в северна България в същия му вид. “Герман” се прави с молба за помощ при сериозни бедствия – суша, глад, мор и т. н.

Айде ,бе , батка ,дай един хантюркски ,афганистански , папуа-ново гвиенйски обичай ,та да видя от кой чукар са се пръкнали българите ???????

[nik1]

Наистина не му е тук мястото , да се коментира относителното тегло на християни и пагани . Дали мога да формулирам въпроса , може и да си прав , а може и да не си .

Моята цел е да поставя проблема и той да стане обект на разглеждане от форума .Ти обаче ,казваш ,че ти е .... ,а после ме обявяваш за всеяден .

Аз ще ти контрирам по следния начин -

ДОКАТО НЕ ИЗВАДИШ СЕРИОЗНИ АРГУМЕНТИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ЕТНО - ВЯРВАНИЯ И РИТУАЛИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ И НЕ ГИ СЪПОСТАВИШ НА НЯКОИ ОТ ИЗВЕСТНИТЕ НАРОДИ ,А ОТТАМ И ДА ИЗКАЖЕШ ХИПОТЕЗА ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ ,ЩЕ СМЯТАМ ВСЪЩНОСТ ,ЧЕ ТВОЯТА ХИПОТЕЗА Е ГРЪНЧАРСКА !

НАПРИМЕР-

По-горе дадох на 30 аналогии в обичаите , ритуалите и бита на траки и българи ,дори да не приемем ,хайде траки ,спокойно можем да споменем скити-сармати.

Съвсем леко споменах за някои обичаи на палеобалканското население - можем да говорим надълго и широко .

Мога да кажа ,че обичая известен в Сицилия и Тракия ,като КОТИТИИ има аналогии и днес в България .

Може да се потвърди ,че -

КУКЕРИТЕ

ГЕРМАН

НЕСТИНАРИ

са от тракийски произход .

Също има обичаи които са изследвани от И . Венедиков и имат преки успоредици в древните тракийски и скитски обичаи .Като например - "превръщането" на човек във вълк -при неврите и Боян един от синовете на Симеон .

Има много неща и в археологията -Тракийска ваза със свастика - често срещан символ при българите - по шевици и килими .

Човекоядството

В някои от античните гръцки произведения има обвинения към пеласгите, че са били човекоядци. Същите обвинения към българите звучат от устите на гърците и в Солунската легенда – житието на св. Кирил. Солунските гърци го предупреждавали, че българите са човекоядци и затова той не бивало да отива при тях. Разбира се, св. Кирил не е повярвал на подобни измислици и не само че не е бил изяден, напротив – станал е любим учител на хората около Брегалница.

Дионисиевите празненства на пеласгите и траките съществуват и днес - Трифон Зарезан. Обичаи от Дионисиите са типичните напивания, поливане с вино, избирането на цар, возенето му на колесар и др. Тракийското (предгръцкото) име на Дионис е Загрей.

Най-яркото свидетелство от онова време е нестинарството. Този обред, съществуващ и до днес, е доказателство за непреходен обичай на един и същ етнос.

Общи са любовта към песента, силата на танца с неговата екзалтираща мистерия, напомнящи за вечното и и непреходното в многоликата природа. И днес божественната мелодия на певческите ни гласове се носи поцялата земя и дори из космоса. И днес ритъмът на нашите танци поставят многообразие от въпроси пред очудения поглед на чужденеца.

Почитта към Слънцето е обща. Само до преди век, всеки българин, когато му се случвало да е навън преди изгрев слънце и когато ”Слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и се покланял.

БЪЛГАРСКАТА

СУРВАЧКА

Е ДРЕВНИЯТ

КАДУЦЕЙ

Символи на соларната година

Милош Сидоров

Външната визуална прилика между древния божествен атрибут,

известен като кадуцей (жезъл на Хермес), и българската сурвачка

(суровакник) ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по

значение или по предназначение между двата древни сакрални

предмета?

Обр. 1. Българска сурвачка, жезъла на Хермес и

жезъла на архангел Габриел (Гавриил).

Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и

под названията керикеон и тобахон?

Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата

на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр.

Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството

познава монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните,

хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на

античния Хермес, който според Херодот е бил божество на тракийските

царе.

В египетската митология тракийския Хермес е известен като Тот, Теут

(Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей,

Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е

известно като ”Пелазгийски Аргос”.

2

Античният географ Страбон с това название отбелязва пространството

на Северна Тесалия и по-точно източните склонове на планините Пинд и

Грамос. Когато Хермес-Теут напуска пелазгийския Аргос, отива в Египет

и там предава всичките знания, с които разполага. Според легендата

Хермес-Теут е дал на древните египтяни астрологията, числата

(математиката), писмото, медицината, топенето на металите и магията.

Това е причината египетският фараон Ху-фу (Хеопс) да построи в негова

чест великата пирамида. Легендата, записана от Апулей, идва да ни

подскаже превъзходството на палеобалканските (предгръцки т.е.

пелазгийско-тракийски) цивилизации в сравнение с някои, които

неоправдано се считат за най-стари.

Пак у Херодот ще срещнем уточнението, че балканските Бръгои (по-

късно се срещат и като Фръзи/Фриги, но и Връгарои) са най-стар народ

на света, нещо което са признавали самите египтяни.

Тракийско-египетския Хермес-Теут в древно арийската и персийската

митология се среща под названието Михр/Мер или в гърцизирания вид

като Митра. В гръцката митология Хермес/Ермис е глашатай на Зевс

(Дев), а в римската същото божество се явява под името Мер-куриос и

неговата функция е принизена до защитника на пътниците и търговците.

Тракийското име на бога Хермес/Ермис най-вероятно е гласяло Герман и

като такова се е запазило и до днес в българския език. Запазил се е в

многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата

ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди

(Герман/Джерман градушкар и т.н.).

Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две

змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има

малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има

кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава

остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските

монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава

космологичния аспект на този свещен предмет.

За символното значение на кадуцея в литературата се дават най-

различни тълкувания, при което неизменно се подчертава двоичността

(двойствеността). Прибягва се към обяснения, тръгвайки от такива от

рода на алхимичните чифтове: ”вода-огън”, ”живак-сяра” и стигайки до

модерните ”структуралистични обяснения”: ”мъжко и женско начало”,

”две змии, които се чифтосват на издигнат фалос”, и т.н.

Особено привлече нашето внимание с космологичния си аспект едно

любопитно тълкувание, което ни подсказа същинската смислова връзка

на кадуцея с българския суровакник, както и сходното им ритуално

предназначение. Тълкуванието дължим на Курт де Гебейн, който пък се

позовава на Атенагора и Макробий.

”Златната пръчка”, около която са увити двете змии, според този автор е

небесният екватор. А какво представляват двете змии, които понякога се

изобразяват и с криле? Почти винаги в древните изображения крилете

символизират небето и времето. Общо взето и ”извитите змии/змия”

подсказват, че става дума за протичащо време.

3

Но според упоменатия автор двете змии (”мъжка и женска”) в конкретния

случай отразяват пътеките на слънцето (”мъж”, ”ден”, ”юг”) и на луната

(”жена”, ”нощ”, ”север”) в ритмично протичащия ход на времето,

разпределено по слънчеви години. Едната змия, по-конкретно

”светлата”, ”мъжката”, представя слънцето, т.е. неговия видим път на

небето (еклиптиката) в течение на една година. Другата змия (”тъмната”,

”женската”) символизира нощта. Тяхното отдалечаване от пръчката (т.е.

от небесния екватор) означава увеличаване на деня и съответно

намаляване на нощта по време на първата половина от годината, и

обратния процес по време на втората половина.

В течение на една календарна (”слънчева”) година слънцето изгрява с

всеки изминал ден все по на изток, минавайки през всички 12 зодиакални

съзвездия, на които от древни времена е разделено пространството на

екватора и еклиптиката. При това придвижване пътеката на слънцето в

първата половина от годината е от едната страна на небесния екватор, а

във втората половина е от другата страна. Примерно, през шестте

”летни” месеца, т.е. започвайки от 21.03. (пролетното равноденствие) и

свършвайки с 23.09. (есенното равноденствие), слънцето се придвижва

по една пътека, която е разположена в ”горната хемисфера” (северно от

небесния екватор). Обратно, през шестте ”зимни” месеца (от 23.09. до

21.03.) слънцето се придвижва по пътека в долната небесна хемисфера,

т.е. южно от небесния екватор.

Ако очертаем целогодишната пътека на слънцето през дванайсетте

зодии, както са били преди приблизително 2200 години, и каквито се

ползват до днес в астрологичните таблици, получаваме следната

рисунка:

Но, реално погледнато, разположението на зодиакалните съзвездия

върху небето в днешно време в резултат на прецесионното придвижване

дава изместване на слънчевата пътека с един знак на запад.

Картината добива следния вид:

4

Ако вземем, че вертикалната ос на графика на синусната функция

означава дължината (времетраенето) на деня и нощта, то за една

слънчева година получаваме тяхното ритмично увеличение и смаляване,

както на рисунката:

Българската сурвачка е един ритуален реквизит, който се употребява

точно по време на обредите, съпровождащи празнуването на

настъпващата нова година. Тук трябва да се припомни, че от известно

време насам е възприето като начална точка на годината (”Нова

Година”) да се взима точката на зимното слънцестоене. В наши дни има

едно закъснение от седем денонощия. Вглеждайки се в последната

рисунка, става ясно, защо се изработват и се ползват сурвачки тип

”равноденствие (обр. 2А) и тип ”слънцестоене” (Обр.3).

Обр. 2. (от ляво на дясно) ”Суровакник” тип ”равноденствие” ;

Неговата разновидност ”Суровиска” със спираловидно обелена кора;

Български ”мартеници” със сходна календарна символика.

По време на римското владичество е проведена реформа, след която е

прието не денят на пролетното равноденствие, а денят на зимното

слънцестоене да се счита като пръв (или нулев) ден, от който се е

отброявала новата година. Преди тази реформа за нашите предци

траките, подобно на останалите арийски народи, новата година е

започвала от деня на пролетното равноденствие.

5

Този ден се падал на 1 март и се е казвал коленд, буквално: ”който

ражда”. С такива ”раждащи дни” в римския календар е започвал всеки

един от месеците. От там и понятието календар. Интересното в случая е,

че само българите от европейските народи са запазили празнуването на

старата ”Нова година” (1 март), която се осмисля като изпращане на

старото.

Огньовете, които се палят на този ден, символизират изгарянето на

старото, но и зараждането на новото. Празникът е известен и под

названието ”Летник”. Подобно празнуване на същата дата, с почти

идентична обредност, е запазено у западните иранци (арии), етнически

обособени като кюрди. Те са наследници на старите халдеи

(колди/корди) и у тях празникът се нарича ”нев роз”, което ще рече

буквално: ”ново лято”.

Календарен смисъл имат и другите мартенски празници: ”Св. 40

мъченици” (или ”Младенци”, на 9.03.) и ”Благовещение” (или ”Благоец”,

на 25.03). Като обърнем внимание върху иконографията на архангел

Гавриил, който съобщава ”Благата вест” на Дева Мария, забелязваме, че

в ръката има един по-особен жезъл, досущ приличащ на кадуцея на

Хермес (Герман/Теут). Поне един, а най-вероятно и трите отбелязани

празници, в различни епохи, съвпадали с деня на пролетното

равноденствие. За празника ”Баба Марта” (Летник) казахме, че е

”коленд” (”раждащ”), за ”Младенци”.

Българският народ казва, че на този ден ”слънцето се обръща” и още, че

”забива 40 нагорещени шиша в земята”, докато свръзката на датата

25.03. (”благата вест” от архангела Гавриил за зачеването на Дева

Мария, ”Благовещение”) с ”раждащата дата” 25.12. (народната ”Коледа”

т.е. ”раждането на Синът-Слънце”), макар и три дни след ”зимското

слънцестоене” (22.12.), е повече от очевидна. Тук става дума за

религиозно осмисляне на космическия цикъл, отбелязан чрез свръзката

на пролетното равноденствие със зимното слънцестоене.

Суровакника, предаден с рисунката (обр.3), визуално показва, че става

дума за 6 плюс 3 месеца, или общо девет месеца, колкото време

”Богородица” е бременна с ”Божия син”, който е всъщност слънцето.

Техният общ символ е кръста и като такъв далеч предхожда

християнската епоха.

Обр.3. Суровакник, изтъкващ ”зимното слънцестоене”.

6

В случая на мартеницата (обр. 3) двата увити конеца символизират

двете змии: червена (”слънце”) и сребърно-бяла (”луна”). Те точно

препредават стария смисъл на ритмично повтарящото се календарно

време, запазен и изразен и в българския суровакник. Двата усукани

конеца-змии в мартеницата всъщност символизират двете пътеки на

големите небесни светила т.е. двете времеви ”линии” (”дневната” и

”нощната”), ритмично повтарящи се с цикъла на соларната година.

Обр.4. Кадуцеят (суровакника), символизиращ точките на

пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и

зимно слънцестоене върху кръга на соларната година.

Тракийския фолклорен мотив за змея или змията при нас е ”змей горянин”, ”сура ламя”, ”десетоглава змия или змей”, в песните и приказките има ”змейова сватба”.

При траките имало ритуали изпъстрени с ”показване и размахване на змии”, за които свидетелстват Теофаст, Диодор и др. Древно предание гласи, че любимата на ”Орфей” е ухапана от змия на такъв ритуал. Подобен ритуал има и в днешно време у нас - така наречените ,,змийски празници”. Рано сутрин се събират млади и стари на определено място – по рано символично оброчище, палят се огньове. Децата ги прескачат и там се проклинат змиите. Това символично тяхно гонене и проклинане сякаш е едно закъсняло отмъщение на хората към онази змия, ухапала ”Евридика”, умъртвявайки я и в последствие предизвикала смъртта на царя-жрец Орфей.

Български обреден хляб във формата на змия - прави се за 1 май - "Змийски ден" ("Еремия")

В древна ”Тракия”, а също така и в ”Скития”, вождът след смъртта си е героизиран. Такъв герой от по-късния наш фолклор е известният ни ”юнак”. В древността той е връзка между света на хората и отвъдния свят. При Скитите тази връзка се осъществява от вожда който е и жрец и пратеник. Той под въздействието на транса и особеността на ритмиката осъществява тези връзки. Това е характерно и за древните българи. Според В. Бешевлиев владетелите-жреци предсказват, откриват тайни и дават съвети. Това се постига чрез заклинания, танци и всякакви мистерии съществували още от времето на Траките.

При древните българи явлението цар-първосвещенник се повтаря в целия заложен смисъл от трако-пеласгите и потвърждава близост и етническо сходство с тях.

И в тракийското общество връзката с отвъдния свят се осъществява от царя-жрец - така и в древнобългарския свят тази връзка е осъществена от владетеля-колобър. Принасянето в жертва на кон от кан Крум в един от походите си към Цариград е същото като обичая на трако-пеласгите.

Залмоксис е легедарен жрец и цар на гетите. По-късно е героизиран. Гетите се явяват едно свързващо звено в родово и културно отношение между мистичните траки и войнствените скити. Според Херодот, при гетите имало такъв обичай:

Изработвало се от глина тяло на младеж и след като с песни танци му се е вдъхвал живот, било изпращано при божеството. То е било ”Герман”. Този обичай е познат и в наши дни в северна България в същия му вид. ”Герман” се прави с молба за помощ при сериозни бедствия – суша, глад, мор и т. н.

Айде ,бе , батка ,дай един хантюркски ,афганистански , папуа-ново гвиенйски обичай ,та да видя от кой чукар са се пръкнали българите ???????

Колко си лицемерен.. Ти започна да ме обвиняваш, а казваш сега се чувстваш обиден..

Това което представяш, потвърждава мнението ми за теб . Копираното е една литературна историкоподобна хипотеза..защото всички показани ритуали с изключение на двуцветните мартеници могат да се открият при ИЕ народи - в езическият им период; Освен това- авторът въобще не отчел че ритуалите може да са проникнали 8ако са били с тракийски произход) при днешните българи- от завареното от прабългарите население на балканите!!... Двуцветните мартеници като бели и червени фигурки се откриват при ефталитите - така че ако при трябва да напрая обощение: мисля че българите са част от късните сармати, в чиято етногенеза участва и сродни на ефталитите етноси; Мнението че българите/ или в мнозиството си/ принадлежат към късносарматската общност е изказано от известни археолози през 50 години на 20 век (гласовете им не са чути, подари наложената от сталиновия фаворит Баскаков - тюркоезична теория и конструкция в която езикът на прабългарите се смяташе за древно-тюркски, така че и те и културата им бяха смятани за тюрски), което мнение по-късно е пропонирано от попокойния Р.Рашев "в произхода на прабългарите"! Разбира се нещата не са толкова прости и ядливи -както вероятно ти се иска!), и не мога да обясня повече от това.. За останалото -вижте At.Stamatow, П.Голийски (професионални учени), и Ж.Войников - непрофесионален историк.., /Ж.Войников- разкрива много от отговорите на необяснениетe и неадекватни неща във хуно-тюркската теория, и изобщо за произхода и етногенезата на българите - в 1000 страничния си труд- които може да се качи безплатно от alanica.ru/

[Smordo]

Аз няма да вземам отношение по темата, че Златният Хърс току виж пак ще ме обвинил в непрофесионализъм

[_magotin_]

Цитатът на Йоан от Никиу за провинция България, която се е намирала в Северна Добруджа към 513-514 г. е съвсем коректен.

И има много логично обяснение, ако се замисли човек... Даже са възможни няколко обяснения... Всъщност кога точно Йоан е написал своето съчинение?

[Smordo]

И има много логично обяснение, ако се замисли човек... Даже са възможни няколко обяснения... Всъщност кога точно Йоан е написал своето съчинение?

Йоан е писал през VІІ век. В ГИБИ сведението за провинция България в 513-514 г. е изпуснато, според мен съвсем съзнателно. Поместено е само сведението, че Кетрадес (Кубрат) бил голям приятел с император Ираклий.

[_magotin_]

Йоан е писал през VІІ век. В ГИБИ сведението за провинция България в 513-514 г. е изпуснато, според мен съвсем съзнателно. Поместено е само сведението, че Кетрадес (Кубрат) бил голям приятел с император Ираклий.

Именно. Изпуснато е, защото ако се замислиш, стигаш до неизбежния извод, че Велика България се е разпростирала до делтата на дунав и Аспарух няма как да е пристигнал и да се е запознал със славяните през 681 при условие, че вече е бил там... Има и друго обяснение, свързано със заселването на кутригурите, които поискали земи от Византия.

[Smordo]

Именно. Изпуснато е, защото ако се замислиш, стигаш до неизбежния извод, че Велика България се е разпростирала до делтата на дунав и Аспарух няма как да е пристигнал и да се е запознал със славяните през 681 при условие, че вече е бил там... Има и друго обяснение, свързано със заселването на кутригурите, които поискали земи от Византия.

Има много по-стари обяснения: Moesia hec & Vulgaria на картата на Йероним, редактирана за последно към 380 г., но мнозина смятат, че този надпис е късна добавка. Не знам обаче как ще обяснят, че е късна добавка сведението на арабина Абул Феда (Фида), който споменава за град Буршан (т.е. Бурджан) във връзка със събития от края на V век. Селището се намирало горе-долу където е днешен Преслав.