Етно-вярвания и етно-ритуали на Аспаруховите българи

[Last roman]

http://www.iriston.com/nogbon/print.php?newsid=315

"В начале нашей эры, на территории современной Венгрии (Паннония), проживало сарматское племя языгов, у которых были нестабильные отношения с соседней Римской империей. В 176 г., одержав победу над языгами, император Марк Аврелий в качестве контрибуции потребовал от побежденных 8000 всадников, из которых 5500 тысяч было отправлено в Британию. Переселенцев распределили группами по 500 человек по гарнизонам вдоль вала Адриана с целью защищать северные границы империи от живших за валом каледонских племен. По окончании службы языги остались на охраняемой ими территории. Римские власти наделили их земельными угодьями, и со временем языги превратились в крупных землевладельцев, сохранивших свои этнические особенности вплоть до IV века."

"Aвторы книги свидетельствуют о наличии большого числа сармат и алан в Британии и Галлии, приводят многочисленные исторические констатации о широком расселении их на всей территории Франции, о формировании среди них не только знати, но и элитного духовенства. В Марселе открыто поклонялись аланским богам (с. 330). Один из крупнейших аланских вождей, Гоар, был причислен к лику святых. Аланы были политическими советниками новых властей, всегда в числе приближенных к власти, а при нормандском завоевании Англии стали владетелями поместий, оказывали большое влияние на общественно-политическую жизнь, пополняли ряды аристократии. Аланские роды сохраняли свое влияние вплоть до XIII в. В их среде зарождались сказания, в которых отразились фольклор и эпос сармато-аланских племен, принесенный в свое время языгами и аланами. «Рассказывая легенды о своих эпических героях, — пишут авторы, — языги и аланы понимали, что они говорят об одном и том же персонаже, и что их легенды сливаются воедино. У их героев на двоих один меч, одна жена, одно королевство, одно войско — все, кроме судьбы» (с. 357). Большим достижением авторов книги следует признать тот факт, что они тщательно и детально изучили нартовский эпос осетин, верно подчеркнув его иранскую основу и сделав далеко идущие параллели."

"Кроме основных героев (Артур, Ланселот) более чем убедительны параллели между известными рыцарями (Кай, Бедивер, Персиваль, Гавейн, Эрек, Тристан) и персонажами осетинских нартовских сказаний. Авторы книги усомнились в кельтском происхождении имени главного героя легенд, доказывая, что во время жизни исторического Артура (ок. 500 г.), в Британии не было никакого Артория. По их утверждению, имя «Артур» производно от имени римского военачальника, первого командира языгских всадников Луция Артория Каста."

Доста хипотетична книга ще да е тази. Но информацията като цяло не противоречи на моята.

Римляните донасят знака в Британия. Колкото до неасимилираните 5000 сармати, запазили етнокултурните си особености до идването на норманите това вече е в сферата на научната фантастика.

[Aspandiat]

Колко сармати е трябвало да има на Британия, че героиите от Артурианския цикъл да се окажат със сарматски произход? А и нали уж сарматите бяха по-изостанали от римляните или (частично)романизованите келти на Британия? Възможно ли е по-изостаналият културно народ да влияе на по-напредналия?

[nik1]

Доста хипотетична книга ще да е тази. Но информацията като цяло не противоречи на моята.

Римляните донасят знака в Британия. Колкото до неасимилираните 5000 сармати, запазили етнокултурните си особености до идването на норманите това вече е в сферата на научната фантастика.

Какво фантастичното виждаш в приемането че язигската общост се запазила неасимилирана за 150-200 години?.. По логиката ти - в Британия не трябва да се говори и келтстки език,... и също по логиката ти че за 150 години рим асимилира и хомогенизира всички повдвласни народи - днешният Пловдив би следвало да се казва Флавия Улпия, или Тримонцум, или Филипопол, /в техните славянизирани варианти/, а не да носи славянизираното тракийскто си име "Пулпудева"..

[Aspandiat]

Ник, въпросът е в цифрата. В Тракия траките са били мнозинството. А 5000 сармати да са устискали в Британия до 1066 г... Направо невероятно. Само евреите го могат това

[nik1]

Колко сармати е трябвало да има на Британия, че героиите от Артурианския цикъл да се окажат със сарматски произход? А и нали уж сарматите бяха по-изостанали от римляните или (частично)романизованите келти на Британия? Възможно ли е по-изостаналият културно народ да влияе на по-напредналия?

Кой е казал че сарматите са изостанали, а келтите са напредничави? Защо ли веднага се досещам за три или четири сарматски държави /в периода 1 век преди новата ера - четвърти, пети век от новата ера/, но не се досещам за келтска такава, и за келтстка държавност? Ще посоча известните на мен сарматски държави: Кангюй, Алан-лио, Янт-сай /познати от китайските източници/,.. и Узурпираното Босфорско царство.. Ако пък приемем че в етногенезата на късните сармати участват усуни и юеджи /както се приема от изследователите - с голяма тежест в науката/ -..то тогава въпросът за държавностворността на на сарматите придобива още по-интересни аспекти...

Фактите в историята на алано-сарматите са такива: от най-ранната си история до средновековната* си такава - тези хора често успяват да се впишат във военния елит / или да го усурпират/ на дадена империя..Като елит (земевладелци и аристоктрати) - те биха могли да запазят част от своята култура.. Тук е очевидно че говорим за определена воинска култура, която е продължение, и развитие на тяхната матерна / има се впредвид че не става дума писмена или строителна култура/..

*

В Китае аланы составили отборную пекинскую гвардию монголов. О ее положении свидетельствует флорентийский епископ Джованни Мариньоли, несколько лет живший в Китае и лично наблюдавший алан: «Всех выше (стоят) также князья его государства, более 30 тыс., которые зовутся аланами и управляют всей Восточной империей. Они христиане..., благородный род аланов, являющихся ныне величайшим и благородней­шим народом в мире; всех красивее и храбрее мужи их, с помощью которых татары овладели Восточной империей и без которых никогда не достигли бы славной победы. Ибо собрал Чингиз-хан, первый царь татарский, их князей, числом 72, когда по воле божией захотел покарать мир» (34, с. 62). Панегирическая характеристика алан может показаться преувеличенной, но не надо забывать, что Мариньоли был епископом у алан в Китае и, судя по этому обстоятельству, аланы здесь были из православного христи­анства обращены в католичество.

Когда произошло новое крещение алан в Монголо-Китайской империи? Их переселение на восток могло состояться вскоре после крушения Алании— в 40-х годах XIII в., когда аланы были православными. Относительно принятия ими католичества некоторые сведения находим в переписке XIV в., опубликованной на русском языке Р. Хеннигом. 14 июля 1336 г. римскому папе Бенедикту XII из Ханбалыка (мусульманское название Пекина.— В. К.) были посланы два письма. В первом письме от имени великого хана Токалмута содержится просьба, чтобы папа «молился за Нас и Наших верных слуг аланов, его христианских сыновей». Второе письмо на имя Бенедикта XII было направлено от имени аланских князей. Привожу текст полностью: «Вашему Святейшеству должно быть известно, что мы уже давно осведомлены о католической вере вашим легатом, братом Иоанном Монтекорвино, наставлены им ради нашего блага и много утешены сим сильным, святым и терпеливым мужем, умершим восемь лет назад. С того времени остались мы без главы и без духовного утешения. Мы порадовались бы известию, что Вы позаботились о новом легате; но таковой сюда еще не пришел. Поэтому мы умоляем Ваше Святейшество направить к нам доброго, терпеливого и умного легата, который мог бы позаботиться о наших душах, и прислать его нужно спешно, ибо мы в тяжелом положении без руководства, наставления и утешения...

Дано в Камбалеке (Халбалыке) в год крысы, 6-й месяц на третий день новолуния» (35, с. 224—225).

Из этого документа следует, что первым католическим миссионером среди алан в Китае был «брат» Иоанн Монтекорвино, умерший в 1328 г. и прибывший в Пекин, очевидно, в начале XIV в. На смену умершему пастырю, судя по всему, был направлен Джованни Мариньоли, о чем свидетельствует его маршрут: от Авиньона через Константинополь в Каффу (Крым) и далее через Тану по «старому торговому пути» через Сарай в Китай (35, с. 227). По Ф. К. Бруну, Мариньоли прибыл в Пекин к аланам в 1340 г. (36, с. 159). В своем отчете о путешествии Мариньоли пишет, подобно епископу Феодору, что аланы являются христианами ис­тинными или только по названию (35, с. 227

[Aspandiat]

*

В Китае аланы составили отборную пекинскую гвардию монголов. О ее положении свидетельствует флорентийский епископ Джованни Мариньоли, несколько лет живший в Китае и лично наблюдавший алан: «Всех выше (стоят) также князья его государства, более 30 тыс., которые зовутся аланами и управляют всей Восточной империей. Они христиане..., благородный род аланов, являющихся ныне величайшим и благородней­шим народом в мире; всех красивее и храбрее мужи их, с помощью которых татары овладели Восточной империей и без которых никогда не достигли бы славной победы. Ибо собрал Чингиз-хан, первый царь татарский, их князей, числом 72, когда по воле божией захотел покарать мир» (34, с. 62).

То и кипчаките са били елитна гвардия в Египет, в Багдатския халифат това са го правили други тюрки. Дори в Египет кипчаките вземат властта и основават Мамелюшкия султанат. Но няма никакви индикации тюркските наемници да са били по-напреднали културно от арабите.

[nik1]

Ник, въпросът е в цифрата. В Тракия траките са били мнозинството. А 5000 сармати да са устискали в Британия до 1066 г... Направо невероятно. Само евреите го могат това

В книгата пише че "общността се запазва до до 5 век" , т.е отчита се обността е имала тази запазена култура..до периода на заселването на англите, ютите /сродните германските племена/ в Британия, т.е малко по-късно - след колапса на Рим в Британия..

http://en.wikipedia.org/wiki/Angeln

[nik1]

То и кипчаките са били елитна гвардия в Египет, в Багдатския халифат това са го правили други тюрки. Дори в Египет кипчаките вземат властта и основават Мамелюшкия султанат. Но няма никакви индикации тюркските наемници да са били по-напреднали културно от арабите.

Е, и?..накъде биеш?

Мамелюците са "чисти" араби, така ли?

Могулите са "чисти" индийци?

[Aspandiat]

Ще взема да пусна нова тема във форума - "Сарматски лични имена в българските земи ХV-ХVІ век." Има някои интересни неща.

[Last roman]

Какво фантастичното виждаш в приемането че язигската общост се запазила неасимилирана за 150-200 години?

Няма чисти /неомешани/ народи /ент. групи и пр./. Това, което автохтонците не искат или не могат да разберат. Освен това загубите сред помощните войски /а по протежението на Адрианови вал военни действия винаги е имало/, разквартирувани по граничните места, след сблъсъците с варвари се попълвали от местното население. Изключение правили само сирийските стрелци, които винаги се попълвали от едноименната провинция.

Така че асимилация при всички случаи е имало. Да не забравяме и нивелиращата всичко романизация. А приказките за някаква трайна сарматска общност считам за неоснователни и леко изсмукани от пръстите.

[nik1]

Няма чисти /неомешани/ народи /ент. групи и пр./. Това, което автохтонците не искат или не могат да разберат. Освен това загубите сред помощните войски /а по протежението на Адрианови вал военни действия винаги е имало/, разквартирувани по граничните места, след сблъсъците с варвари се попълвали от местното население. Изключение правили само сирийските стрелци, които винаги се попълвали от едноименната провинция.

Така че асимилация при всички случаи е имало. Да не забравяме и нивелиращата всичко романизация. А приказките за някаква трайна сарматска общност считам за неоснователни и леко изсмукани от пръстите.

Запазена е дотолкова, доколкото е успяла да предаде своят фолклор..Така и не разбрах мнението ти: Артурианите - с келтски произход ли са, или със сарматски?

[Last roman]

Артур е легендарен пълководец, макар че има исторически претенденти за този персонаж. Иначе легендата си е келтска.

[nik1]

Артур е легендарен пълководец, макар че има исторически претенденти за този персонаж. Иначе легендата си е келтска.

Ок, Но.. както изглежда почти нищо келтско няма в легендата за крал Артур и Рицарите на кръглата маса:

http://www.azola.bg/product.php?p=10362

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%...%B3%D0%B8%D1%8F

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%...%B3%D0%B8%D1%8F

Общо взето тук имаме истории от рода на германските, тюркските, хунските и т.н. , истории в които сюжетът е един и същ: някои си главен герой /цар, вожд/ се бори със силите на злото, или с враговете си..

А дааа.. Келтите в VII век гонят бикове http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B3%...%BD%D0%B3%D0%B5 ..или се замерят се със сопи и геги...В Последното сигурно откриваш Артур и Рицарите на кръглата маса!

[nik1]

Да поговорим за това. Ще изброя, на първо време, няколко етновярвания и етноритуала:

1. Конската опашка като военен символ (в темата на Хърс Златния от Tue Dec 30, 2008 11:19 am в този подфорум)

2. Погребални ритуали - трупополагане и трупоизгаряне, З и СЗ ориентация с опредлен погребален ритуал (вяра в задгробен живот, но може да се дискутира и анализира - какво се предполага за човека в отвърдния живот (как се предполага че ще го изживее); изпозлване грунотови ями, и ями с побой, рядко некрополи с насипи (на български "могили", на руски "могила" е "некрополь", а насипът - "курган"; издицирано е т.н. "очистване" на гробовете, също постсмъртно разрушаване на скелетите и изпозлване на камъни за "затискане" (вярвания че починалият може да излезе от гроба, т.е вяра в "таласъми" (слав.);/Елена Ангелова, Р.Рашев; Д.Димитров; Плетньова и др.)

3. Почитане на Един Бог?; Почитаме на планети, и небесни тела (т.н."елинска" вяра); Почитане на "конникът" (Мадара), "конният Бог", "Богът на войната" (Арес, Аспадиант)?

/Почитта към Аспадиант е засвидетелсвана е при хоните и савирите от Кавказ и Дагестан, а тази към Арес - при Сарматите (Ам. Марцелиан)/

4. Наличие на капища /храмове/ в "елинско"- персийски стил (влияние на Зороастрийтвото /или някаква локално-синкретична форма на него?)

5. Принасяне на(в) жертви за кучета (обожествяване на кучетата, вж. Авеста) или принасяне в жертви на кучета? /Теофилакт/

6. Гадаене и заклинания със снопче клонки /т.н баресман, описан при аланите от Ам. Марцелиан/ - вж. легендата за Кубрат, и ритуалите при подписването на мирния договор на Крум пред стените на Констанинопол.

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Histo...rcell/index.php - Глава XXXI

7. Човешки жертвоприножения (вж. Крум пред портите на Констанипол при подписване на мирния договор, предполага се че аланите и сарматите ги извършват понякога - за последното вижте изследванията на Балабанова, археолог-сарматалог )

8. Използване на вода за освещаване (вж. Крум пред портите на Констанипол при подписване на мирния договор - нартски, или тюрски ритуал (тюрски - според тюркистите)

9. Нартски ритуали и/или аналогии (дискуиснно): Предлагам аргументи: Вяра че "Джиновете (Ибн- Фадлан за Волжските Българи) се бият на небето" /Това са нартите -получовеци-полубогове -в Нартският епос, които се бият със своите врагове - също получовеци- полубове/; забиване на копието на Крум във вратите на констанинопол (Водачът на Нартите ритуално забива мечът си в завояваната/завояваните територия, ритуал - описан при аланите от Ам. Марцелиан); "Множество по-малки царе на масата за хранене заедно с царя на Българите" (Ибн- Фадлан за Волжските Българи)- ритуал от Нартския епос (Нартите са почти равни и се хранят и пируват на обща маса); Заб. Нартските ритуали при крал Артур са един от аргументите за сарматския му произход (сарматската теза за призхода му е с немалка тежест в момента в историческата наука); Почит към бойните доспехите и коня - Ал Масуди, Бекри (или Ал-Балхи), Ибн Фадлан за Волжските Българи - "разкарване на доспехите на починалия от дом на дом", "убийството на човек яздещ боен кон, когато конят е на паша (в мирно време)"

10. Липса на "левиратна система" ("левиратна" система -има в предвид наследяването на починалият по-голям брат - от следващият го по-малък, вкл. оженване за неговата вдовица; според някои тази система присъства раните тюрки, също така в алт.езици се възстановява и терминът за съ-жена, т.е споделена съпруга); липсата на таква система е описана от Ибн- Фадлан за Волжските Българи - жената на почиалият скърби (т.е в траур е) цели две години, като на входа има знаме, което сигнализира, символизира- това че жената скърби.

11... Жените воюват - "като въоръжил по мъжки жените (заб: на прабългарите, защото отделно са описани славянските и авраски наемници)- Крум.." - Теофан Изп,. или Никифор за т.н "битката за Плиска" или "Битката във Върбишкия проход" през юли 811../Вижте източниците: -разказите за за амзаонките, и исторически за воюващите/въоръжени/ сарматски жени; Тела на жени-воини са намирани и при похода на Светослав, рядки случай

Лек ден и спорна дискусия!

Тук е истината, братя съфорумци...

http://liternet.bg/publish17/d_marinov/istoria/01_5.htm

Въпрос (67): У нас по-преди е било обичай, когато се кълнем, да туряме на гърдите си меч (spatham iu medium affere) и в него да се кълнем. Сега в какво да се кълнем?

Отговор: В Бога и Евангелието.

[nik1]

Да поговорим за това. Ще изброя, на първо време, няколко етновярвания и етноритуала:

1. Конската опашка като военен символ (в темата на Хърс Златния от Tue Dec 30, 2008 11:19 am в този подфорум)

2. Погребални ритуали - трупополагане и трупоизгаряне, З и СЗ ориентация с опредлен погребален ритуал (вяра в задгробен живот, но може да се дискутира и анализира - какво се предполага за човека в отвърдния живот (как се предполага че ще го изживее); изпозлване грунотови ями, и ями с побой, рядко некрополи с насипи (на български "могили", на руски "могила" е "некрополь", а насипът - "курган"; издицирано е т.н. "очистване" на гробовете, също постсмъртно разрушаване на скелетите и изпозлване на камъни за "затискане" (вярвания че починалият може да излезе от гроба, т.е вяра в "таласъми" (слав.);/Елена Ангелова, Р.Рашев; Д.Димитров; Плетньова и др.)

3. Почитане на Един Бог?; Почитаме на планети, и небесни тела (т.н."елинска" вяра); Почитане на "конникът" (Мадара), "конният Бог", "Богът на войната" (Арес, Аспадиант)?

/Почитта към Аспадиант е засвидетелсвана е при хоните и савирите от Кавказ и Дагестан, а тази към Арес - при Сарматите (Ам. Марцелиан)/

4. Наличие на капища /храмове/ в "елинско"- персийски стил (влияние на Зороастрийтвото /или някаква локално-синкретична форма на него?)

5. Принасяне на(в) жертви за кучета (обожествяване на кучетата, вж. Авеста) или принасяне в жертви на кучета? /Теофилакт/

6. Гадаене и заклинания със снопче клонки /т.н баресман, описан при аланите от Ам. Марцелиан/ - вж. легендата за Кубрат, и ритуалите при подписването на мирния договор на Крум пред стените на Констанинопол.

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Histo...rcell/index.php - Глава XXXI

7. Човешки жертвоприножения (вж. Крум пред портите на Констанипол при подписване на мирния договор, предполага се че аланите и сарматите ги извършват понякога - за последното вижте изследванията на Балабанова, археолог-сарматалог )

8. Използване на вода за освещаване (вж. Крум пред портите на Констанипол при подписване на мирния договор - нартски, или тюрски ритуал (тюрски - според тюркистите)

9. Нартски ритуали и/или аналогии (дискуиснно): Предлагам аргументи: Вяра че "Джиновете (Ибн- Фадлан за Волжските Българи) се бият на небето" /Това са нартите -получовеци-полубогове -в Нартският епос, които се бият със своите врагове - също получовеци- полубове/; забиване на копието на Крум във вратите на констанинопол (Водачът на Нартите ритуално забива мечът си в завояваната/завояваните територия, ритуал - описан при аланите от Ам. Марцелиан); "Множество по-малки царе на масата за хранене заедно с царя на Българите" (Ибн- Фадлан за Волжските Българи)- ритуал от Нартския епос (Нартите са почти равни и се хранят и пируват на обща маса); Заб. Нартските ритуали при крал Артур са един от аргументите за сарматския му произход (сарматската теза за призхода му е с немалка тежест в момента в историческата наука); Почит към бойните доспехите и коня - Ал Масуди, Бекри (или Ал-Балхи), Ибн Фадлан за Волжските Българи - "разкарване на доспехите на починалия от дом на дом", "убийството на човек яздещ боен кон, когато конят е на паша (в мирно време)"

10. Липса на "левиратна система" ("левиратна" система -има в предвид наследяването на починалият по-голям брат - от следващият го по-малък, вкл. оженване за неговата вдовица; според някои тази система присъства раните тюрки, също така в алт.езици се възстановява и терминът за съ-жена, т.е споделена съпруга); липсата на таква система е описана от Ибн- Фадлан за Волжските Българи - жената на почиалият скърби (т.е в траур е) цели две години, като на входа има знаме, което сигнализира, символизира- това че жената скърби.

11... Жените воюват - "като въоръжил по мъжки жените (заб: на прабългарите, защото отделно са описани славянските и авраски наемници)- Крум.." - Теофан Изп,. или Никифор за т.н "битката за Плиска" или "Битката във Върбишкия проход" през юли 811../Вижте източниците: -разказите за за амзаонките, и исторически за воюващите/въоръжени/ сарматски жени; Тела на жени-воини са намирани и при похода на Светослав, рядки случай

Лек ден и спорна дискусия!

Тук мисля има заовалирана истина (това е само мое гледище)

Въпрос (59): Трябва ли да носим долни дрехи (гето femoralia - гащи, шалвари)?

Отговор: Тоя въпрос не се касае до нас; но ако искате да се изравните с християните във всичките вънкашни ситници, то Ви казваме, че, според нашия обичай, тия дрехи носят мъжете, а не жените. А Вий работете както Ви е угодно.

/Забележка: Б. Димитров перефразира този въпрос като: "Могат ли жените да носят гащи" (незнайно за мен защо)/

Всъщност, трудно ми е повярвам на че наистина точно такъв въпрос е бил зададен; предпоставеното в тази конструкция въпросът е горе долу това : "българите ходим без бельо(?) и затова питаме траябва ли да носим такова като християни".. Въпросът трябва ли да носим гащи/панталони е безсмислен, защото Българите априори носят Гащи и Кафтани - това е тяхното официално и дори всекидневно облекло..

Звучи логично - в логиката вероятно на автора /или предводачът, които най-вероятно не е историк/ - че един вид като варвари и простаци?, българите са ходили без бельо, а ромеите, римляните като културни християни - с бельо. Наистина ли е така? Смятам че НЕ Е. Но за това по-надолу....Анализът ми на трите "пособия" - "феморалия", "гащи" и "шалвари" (които незнайно за мен защо и от кого и от колко преводача и тълкователи са са сложени с един "кюп"), показва различно значение на две, от трите изброени:

1. Т.н. "Гето Феморалия", "гето femoralia"? (долно бельо?, и "шалвари"?). Дали е това, по-долу на фотоса, или е нещо друго - не знам..Бих помолил запознатите да си кажат думата..

http://4.bp.blogspot.com/_H6PfS1zVrD0/R3-l...h/FEMORALIA.gif

http://imaginumvocabulariumlatinum.blogspo.../femoralia.html

2. "Гащите" в средновековната българска етнографична история са мъжките "панталони" (познати са и с техните с техните локали наименования). Думата "гаща" (или нещо такова) в персийският означава по спомените ми "пояс", "завивка", "кърпа"/ пиша "по спомени" - дотоклкова че съм изследал, като любител-историк, но все пак целенасочено и не-повърхностно според предствите ми за "повърностност"- тази материя за една дискусия и тема в евразийския исторически форум/. Думата "Гащи" вероятно е османо-турска заемка от персийския (да кажем), макар че може да се намери дума със същия корен (там е "кърпа") - в руския език; думата я няма в другите славянски езици.

3. "Шалвари" - първото споменаване на шалварите (нещо "шаровара") е направено при описванието от един гръцки автор на "панталоните" на партите..Партските конници и партите -на фреските и статуите са с шалвари, но всъщност тази дреха е носена от всички конни народи в нейните варианти - като удобна и практична и здрава (когато е от кожа) при езда.. Това може да се види може да се види от фреските на скитите, /носещи вариант на такива гащи/, които скити подаряват "ногавици" на Дарий (ногавиците представляват долната част на мъжките шалвари, които се обуват или връзват на нозете - отделно от горната част)..Има спор или неразбиране за произхода на името на шалварите - някои лингвисти смятат че то е с арабски произход, други - че е с ирански, и че от персите - името е навлезнало при арабите /за мен логично е второто приемане - защото не "виждам" арабско влияние върху античните парти/. Средновековните българи - в Първата Българска държава (че и дори по времето на Втората) и синхронно във Волжска България носят шалвари и кафтани (аз не знам , за съжаление, дали има податка или източник /било исторически, било греска или гравюра/ - за това как са облечени или обути жените ни в този период Няма данни Шалварите да са изполвани целенасочено като долно белю (до "модерната" епоха) - може и да са изполвани, но предназаначието им било да са "панталони"/калцони - по италиански.. (.не знам как е при мюсюлманките)

Това беше прелюдията..

Сега по същество:

Не намирам никакви данни дали римляните или ромеите са носили бельо под своите гащи/панталони в този период. Ще помоля за помощ от някой запознат които би могъл да отговори еднозначно на този въпрос...Но Да предположим че те, ромеите са носили долно бельо, и че Борис е бил наясно с това че те носят такова Логиката (на преводача и тълкователя) е: Борис задава въпросът си.. ОК.....Но.. ОТГОВОРЪТ НА ПАПАТА Е ФРАПИРАЩ ЗА МЕН (АБСУРДЕН): перефразирам "ПРИ ХРИСТИЯНИТЕ ОБИЧАЯТ Е МЪЖЕТЕ НОСЯТ ДОЛНО БЕЛЬО, А ЖЕНИТЕ НЕ".

Това така ли е в действителност....НЕ ГО ВЯРВАМ (БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВА)..

Личното ми разбиране за истинския въпрос и диалог и мотивите ми е такова (мотивите и неизказаните мисли са в в наклонените скоби - написано със син цвят на шрифта :

Въпрос (59): МОЖЕ ЛИ ли да носим ГАЩИ ("-ТЕ СИ") /"защото за нас те са част от обичайното ни облекло,...което е "гащи"т.е панталони, и катфани"/?

Отговор: Тоя въпрос не се касае до нас; но ако искате да се изравните с християните във всичките вънкашни ситници, то Ви казваме, че, според нашия обичай, тия дрехи носят мъжете, а не жените /"ЗАЩОТО ЖЕНИТЕ ПРИ НАС ХРИСТИЯНИТЕ НОСЯТ "РОКЛИ","ПОЛИ" А НЕ, "ГАЩИ" т.е "ПАНТАЛОНИ" /. А Вий работете както Ви е угодно.

Вместо.. Въпрос (59): Трябва ли да носим долно бельо?

Отговор: Тоя въпрос не се касае до нас; но ако искате да се изравните с християните във всичките вънкашни ситници, то Ви казваме, че, според нашия обичай, тия дрехи носят мъжете, а не жените (жените не носят долно бельо). А Вий работете както Ви е угодно.

/Забележка: Б. Димитров перефразира този въпрос като: "Могат ли жените да носят гащи"/

..Мисля че Б. Димитров може и да е разбрал/налучкал половината или цялата" истина...

Така че мисля че е немалко вероятно, че когато Крум е "въоръжил по мъжки жените" .. те да са били "предварително" облечени../защото жените са са носили "гащи" както и мъжете, априори/.. ...

Т.Е. САРМАТСКИТЕ ЖЕНИ?

[Хърс Златния]

11... Жените воюват - "като въоръжил по мъжки жените (заб: на прабългарите, защото отделно са описани славянските и авраски наемници)- Крум.." - Теофан Изп,. или Никифор за т.н "битката за Плиска" или "Битката във Върбишкия проход" през юли 811../Вижте източниците: -разказите за за амзаонките, и исторически за воюващите/въоръжени/ сарматски жени; Тела на жени-воини са намирани и при похода на Светослав, рядки случай

Предлагам да оставим на мира вълнуващата тема за "гащите на жените" (били те кюлоти или прашки) и да се съсредоточим върху историческите извори. Напривх си труда да прегледам писаното от Теофан Изповедник за битката и не видях никъде да говори за "жени въоръжени по мъжки", още по-малко в контекста на решаващата битка.

[nik1]

Предлагам да оставим на мира вълнуващата тема за "гащите на жените" (били те кюлоти или прашки) и да се съсредоточим върху историческите извори. Напривх си труда да прегледам писаното от Теофан Изповедник за битката и не видях никъде да говори за "жени въоръжени по мъжки", още по-малко в контекста на решаващата битка.

11... Жените воюват - "като въоръжил по мъжки жените (заб: на прабългарите, защото отделно са описани славянските и авраски наемници)- Крум.." - Теофан Изп,. или Никифор за т.н "битката за Плиска" или "Битката във Върбишкия проход" през юли 811..

М-даа, памета ми е изневерила за автора/авторите, но не и за самият текст и смисъл на написаното/прочетеното.

"Като въоръжили по мъжки жените ".. е от Анонимния Ватикански разказ, тук:

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p013.gif

Цялата част за битката (на гръцки, с превод на български език):

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p011.gif

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p012.gif

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p013.gif

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p014.gif

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p015.gif

Частта от Теофан Изповедник (за сравнение, или за сведение):

http://forum.abv.bg/index.php?act=Attach&a...st&id=12849

http://forum.abv.bg/index.php?act=Attach&a...st&id=12850

http://forum.abv.bg/index.php?act=Attach&a...st&id=12851

[Хърс Златния]

11... Жените воюват - "като въоръжил по мъжки жените (заб: на прабългарите, защото отделно са описани славянските и авраски наемници)- Крум.." - Теофан Изп,. или Никифор за т.н "битката за Плиска" или "Битката във Върбишкия проход" през юли 811..

М-даа, памета ми е изневерила за автора/авторите, но не и за самият текст и смисъл на написаното/прочетеното.

"Като въоръжили по мъжки жените ".. е от Анонимния Ватикански разказ, тук:

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p013.gif

Цялата част за битката (на гръцки, с превод на български език):

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p011.gif

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p012.gif

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p013.gif

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p014.gif

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/GIBI_IV_p015.gif

Частта от Теофан Изповедник (за сравнение, или за сведение):

http://forum.abv.bg/index.php?act=Attach&a...st&id=12849

http://forum.abv.bg/index.php?act=Attach&a...st&id=12850

http://forum.abv.bg/index.php?act=Attach&a...st&id=12851

Добре е двата текста да се възприемат като цяло и да се анализират, когато се четат.

Ако вадим отделни фрази от източниците, и въз основа на това правим изводи, просто си губим времето.

”Той заповядал да избиват безжалостно безсловестните животни, децата – кърмачета и хората от всякаква възраст..........”

Това пише Теофан Изповедник за действията на Никифор I в България. Още един важен момент - Теофан не обелва и дума за въоръжени жени!

За разлика от него Анонимния Ватикански разказ е доста по-благосклонен към Никифор – не пише нищо за убийства на деца и мирно население, но затова пък, ни в клин ни в ръкав, ни разправя за наемници и въоръжени жени?! С половин уста се споменава, че войските ”грабели и вършели непозволеното”.

Как да разбираме това драстично разминаване на двата източника? По мое мнение, авторът на Ватиканския разказ определено желае да представи ромеите, дори претърпели поражение, като жертви на един варварски и див противник, който воюва не по правилата – напада, докато ”почти спиш”, ”въоръжава жени”, и други подобни глупости. А те, горките ”благородни” ромеи се сражават по правилата и ето ти, на, претърпели неуспех.

Каква е вероятната истина? Имало ли е наистина въоръжени жени? Може и да е имало. Но цялостният анализ на двата източника ясно показва, че те не са участвали в последната, унищожителна за ромеите битка в подножието на Върбишкия проход.

Защо тогава е имало въоръжени жени? Много просто – когато безчинстващите ромейски банди в околностите на завзетия български град избиват деца и кърмачета, (използвайки отдалечеността на главните български сили, начело с кан Крум), съвсем нормално е жените, също вкл. с оръжие в ръка, да защитят своите семейства от беснеещите бандити.

Очевидно някой от бандитите е бил впечатлен или изплашен от това самоотвержено поведение на някои жени и по-късно, съответното сведение, в контекста на образа на ”воюващите не по правилата българи”, е кацнало в Анонимния Ватикански разказ. Където обаче, съвсем случайно!!!, е пропусната важната подробност за убийствата на деца.

Въоръжени жени, в смисъл на въоръжена войскова единици изобщо не е имало. Това е общия извод дори от повърхностния анализ на двата известни ни източника.

За повече подробности http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4344

Оттук нататък всякакви спекулации за ”амазонки”, ”сарматски жени”, женски трупове от войската на киевския княз Светослав и други подобни щуротии, нямат никакво основание.

Поздрави

[nik1]

Добре е двата текста да се възприемат като цяло и да се анализират, когато се четат.

Ако вадим отделни фрази от източниците, и въз основа на това правим изводи, просто си губим времето.

”Той заповядал да избиват безжалостно безсловестните животни, децата – кърмачета и хората от всякаква възраст..........”

Това пише Теофан Изповедник за действията на Никифор I в България. Още един важен момент - Теофан не обелва и дума за въоръжени жени!

За разлика от него Анонимния Ватикански разказ е доста по-благосклонен към Никифор – не пише нищо за убийства на деца и мирно население, но затова пък, ни в клин ни в ръкав, ни разправя за наемници и въоръжени жени?! С половин уста се споменава, че войските ”грабели и вършели непозволеното”.

Как да разбираме това драстично разминаване на двата източника? По мое мнение, авторът на Ватиканския разказ определено желае да представи ромеите, дори претърпели поражение, като жертви на един варварски и див противник, който воюва не по правилата – напада, докато ”почти спиш”, ”въоръжава жени”, и други подобни глупости. А те, горките ”благородни” ромеи се сражават по правилата и ето ти, на, претърпели неуспех.

Каква е вероятната истина? Имало ли е наистина въоръжени жени? Може и да е имало. Но цялостният анализ на двата източника ясно показва, че те не са участвали в последната, унищожителна за ромеите битка в подножието на Върбишкия проход.

Защо тогава е имало въоръжени жени? Много просто – когато безчинстващите ромейски банди в околностите на завзетия български град избиват деца и кърмачета, (използвайки отдалечеността на главните български сили, начело с кан Крум), съвсем нормално е жените, също вкл. с оръжие в ръка, да защитят своите семейства от беснеещите бандити.

Очевидно някой от бандитите е бил впечатлен или изплашен от това самоотвержено поведение на някои жени и по-късно, съответното сведение, в контекста на образа на ”воюващите не по правилата българи”, е кацнало в Анонимния Ватикански разказ. Където обаче, съвсем случайно!!!, е пропусната важната подробност за убийствата на деца.

Въоръжени жени, в смисъл на въоръжена войскова единици изобщо не е имало. Това е общия извод дори от повърхностния анализ на двата известни ни източника.

За повече подробности http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4344

Оттук нататък всякакви спекулации за ”амазонки”, ”сарматски жени”, женски трупове от войската на киевския княз Светослав и други подобни щуротии, нямат никакво основание.

Поздрави

Защо тогава е имало въоръжени жени?

Защо тогава е имало въоръжени жени?Много просто – когато безчинстващите ромейски банди в околностите на завзетия български град избиват деца и кърмачета, (използвайки отдалечеността на главните български сили, начело с кан Крум), съвсем нормално е жените, също вкл. с оръжие в ръка, да защитят своите семейства от беснеещите бандити.

Ако приемаш че това наистина се случило, то всъщност ти се съгласяваш с тезата ми. Къде точно пише че сарматските жени са образували войскови единици?.. Достатъчно е това, което се знае за сарматските жени - а то е че те са воювали наравно с мъжете си, и най-важното e - че са можели да си служат с лък, меч и дори копие - за да се правят хипотетични аналогии (*възможни и вероятни)... Корените на това явление може и да се намират в в сарматската култура, а може и да са другаде /защото жените, които са воювали в ордата на Светослав може и да нямат нищо общо със сарматите/, но основното в случая драги ми Хърсчо, е че няма сведения че тюркските жени са били въоръжавани, и са воювали...Така че "спекулациите" са само в фантазиите ти и желанията ти , а ти всъщност не си разбрал смисъла и същността на изложеното от мен..

Ето какво пише един рускоезичен автор - който автор между впрочем потвърждава факта че военните умения не са били чужди на българските жени:

"В походах князя Святослава, согласно Льву Диакону и Скилице, принимали участие сначала русские, а затем - и болгарские женщины-воительницы ("поляницы"), о существовании которых враги узнавали лишь после битв, когда, мародерствуя, снимали с убитых доспехи и одежду."

[Хърс Златния]

Корените на това явление може и да се намират в в сарматската култура, а може и да са другаде /защото жените, които са воювали в ордата на Светослав може и да нямат нищо общо със сарматите/, но основното в случая драги ми Хърсчо, е че няма сведения че тюркските жени са били въоръжавани, и са воювали...

Лел-е-е-е, сега разбрах. Добре, че ме светна! Гледай, как отдалече подхожда човекът. Мислех, че "тюркската хипотеза" е бита карта отвсякъде и няма нужда да носим вода от девет кладенеца, за да я опровергаваме. То всъщност няма и какво да се опровергава.

Не са ми известни факти, които да споменават, че жените на българи, сармати, амазони и амазонки, са се сражавали "наравно с мъжете". До този момент и ти не си привел такива.

Поздрави

[nik1]

Лел-е-е-е, сега разбрах. Добре, че ме светна! Гледай, как отдалече подхожда човекът. Мислех, че "тюркската хипотеза" е бита карта отвсякъде и няма нужда да носим вода от девет кладенеца, за да я опровергаваме. То всъщност няма и какво да се опровергава.

Не са ми известни факти, които да споменават, че жените на българи, сармати, амазони и амазонки, са се сражавали "наравно с мъжете". До този момент и ти не си привел такива.

Поздрави

Не са ти известни данни за че сарматските жени са се сражавали "наравно с мъжете", казваш?:..Моля:

http://fandag.ru/load/3-1-0-30

Были ли подобные женщины-воительницы у аорсов? У многих древних кочевых народов, находившихся в стадии классообразования, военная орга­низация сводилась к организации народа — войска, где каждый способный носить оружие был воином. Такая организация наблюдается у скифов и сарматов; благодаря ей последние были способны выставлять десятки тысяч бойцов. Савроматские традиции были живучи, и оружие часто встречается в женских погребениях IV—II вв. до н. э. /34, с. 67; 3, с. 6/. В более позднее время — у алан — женские погребения с оружием не встречаются, и это дало основание А. М. Хазанову сделать вывод, что аланские женщины в войнах не участвовали /35, с. 60/. Видимо, в целом это действительно так, но в отдельных случаях сармато-аланские женщины тем не менее выступали как воительницы. Так, сарматская царица Амага совершила блестящий подвиг, победив царя крымских скифов /Полиен, II в. н. э., 36, с. 219/, а по свидетельству Флавия Сиракузского, восхваляющего деяния римского импе­ратора Аврелиана /215—275 гг./, среди взятых римлянами пленных «были введены также десять женщин, которых он взял в плен, когда они в муж­ском убранстве сражались среди готов, причем многие другие были перебиты; надпись гласила, что они происходят из рода амазонок» /37, с. 266/. В. В. Латышев справедливо видел в них сарматских /аланских/ женщин.

Весьма интересные отголоски общественного института дев-воительниц и наездниц сохранились в некоторых вариантах нартских сказаний осетин. В нартских сказаниях «Смерть Бархуна, сына Ноза» и «Смерть Болатборзая» поэтически воспеваются боевые подвиги отважной дочери Даргавсара, собравшей отряд из девушек:

Стрела и меч знакомы девам стали,

Из лука все без промаха стреляли,

Готовились без устали к сраженью,

Их вдохновляло будущее мщенье /38, с. 40/.

Конные воительницы разбивают вражескую рать Бархуна и голову его вешают на склеп. Далее дочь Даргавсара со своим девичьим войском сражается на стороне мужчин-нартов против великанов — уаигов. Любо­пытно, что девушки-воительницы сражаются в мужской одежде /мы только что привели сообщение Флавия Сиракузского о 10 сарматских женщинах, взятых в плен в «мужском убранстве»/, и Болатборзай узнает в бою дочь Даргавсара только потому, что с ее головы упал шлем и золотые волосы рассыпались по плечам.

Амазонские мотивы осетинского нартского эпоса уникальны, что вы­зывает у некоторых специалистов сомнения в подлинности. Однако суще­ствуют черкесские и карачаевские предания о борьбе их предков с леген­дарными еммеч — женщинами-воительницами, обитавшими на Северном Кавказе /39, с. 515—516; 40, с. 18—34/. Существенно то, что женщины-воительницы черкесами и карачаевцами осознаются как представители иного, враждебного им народа, тогда как в эпосе осетин они претерпевают определенную эволюцию — сначала они не женщины нартов, но выступают в боях вместе с нартами, и в конце концов уже считаются нартскими женщина­ми. Эта сюжетная линия, между прочим, очень близко напоминает извест­ный рассказ Геродота о происхождении савроматов от браков скифов с амазонками, несомненно имеющий фольклорную основу /41, с. 215—216/.

[nik1]

Добре е двата текста да се възприемат като цяло и да се анализират, когато се четат.

Ако вадим отделни фрази от източниците, и въз основа на това правим изводи, просто си губим времето.

”Той заповядал да избиват безжалостно безсловестните животни, децата – кърмачета и хората от всякаква възраст..........”

Това пише Теофан Изповедник за действията на Никифор I в България. Още един важен момент - Теофан не обелва и дума за въоръжени жени!

За разлика от него Анонимния Ватикански разказ е доста по-благосклонен към Никифор – не пише нищо за убийства на деца и мирно население, но затова пък, ни в клин ни в ръкав, ни разправя за наемници и въоръжени жени?! С половин уста се споменава, че войските ”грабели и вършели непозволеното”.

Как да разбираме това драстично разминаване на двата източника? По мое мнение, авторът на Ватиканския разказ определено желае да представи ромеите, дори претърпели поражение, като жертви на един варварски и див противник, който воюва не по правилата – напада, докато ”почти спиш”, ”въоръжава жени”, и други подобни глупости. А те, горките ”благородни” ромеи се сражават по правилата и ето ти, на, претърпели неуспех.

Може и да се твърди обратното на това което пропонираш - че Теофан описва всички ужасяващи подробности /действителни или не/ - с цел да да "унижощи"/зачеркне словесно Никифор, и неговото управление, стоварвайки тенденциозно вината за тези ужасни неща / действителни или не/ върху Никифор..В този смисъл би било оправдано и логично /очаквано/ Теофан да не задълбочва в разкритията за набирането на спомагателни войски и сили при българите (било то аварски, било то славянски, било то женски), това с цел - за да за да не се отклони от тенденцията в разказа си че загубата се дължи единсвено на действията, бездействията на "безбожния" Никифор..

Но всъщност не съм съгласен че има "драстично" разминаване на източниците ..Смятам че източниците се допълват - като авторите представят сходни тенденции при описанието за поведението и качествата на Никифор - от една страна, и от втора страна относно поведението на Ромейските войски:

Във Ватиканския разказ - Никифор е описан като "възгордял се нещастник", "надменен", "прекалено сребролюбив"- "за което получава смърта си"; според Теофан - Никифор е престъпник и безбожник - включително хомосексуалист, безумец и страхливец и некадърен военен; Във Ватиканския разказ се казва че войските са се отдали на грабежи, паления, убийства на живата стока, и са вършели "непозволеното" /"И тъй войската като намерила удобен случай разграбвала безпошадно, опожарявала непожънатите още ниви,...., и вършела непозволеното/; Теофан пише че ”Той заповядал да избиват безжалостно безсловестните животни, децата – кърмачета и хората от всякаква възраст..........”

..

Относно участието на жените във "битката/сраженията за Плиска" (както е модерно да се пише): Смятам че възможно авторът на Ватиканския Разказ да е преувеличил, или да е обощил (на база на изолирано такова участие) че всички жени са въоръжени /"като въоръжил жените "/, обаче.. не намирам подводи да мисля, че участието на жени с оръжие /изобщо/ - в тези събития е авторова измислица.. Нещо повече: и в двата разказа се пропонира или се вижда една градация /нарастване/ на количеството на въоръжените сили на Крум във времето..Смятам че е вероятно/възможно/ това увеличение да е било в резултат на допълнително въоръжаване/привикване/ "запасяване" на нерегулярни сили от близките земи и региони (авари, славяни, жени).. Това ме довежда до извода, че във Ватиканския разказ са записани реално случили се исторически събития (с някои вероятни обощения или неточности)..

[Хърс Златния]

Може и да се твърди обратното на това което пропонираш - че Теофан описва всички ужасяващи подробности /действителни или не/ - с цел да да "унижощи"/зачеркне словесно Никифор, и неговото управление, стоварвайки тенденциозно вината за тези ужасни неща / действителни или не/ върху Никифор..В този смисъл би било оправдано и логично /очаквано/ Теофан да не задълбочва в разкритията за набирането на спомагателни войски и сили при българите (било то аварски, било то славянски, било то женски), това с цел - за да за да не се отклони от тенденцията в разказа си че загубата се дължи единсвено на действията, бездействията на "безбожния" Никифор..

Но всъщност не съм съгласен че има "драстично" разминаване на източниците ..Смятам че източниците се допълват - като авторите представят сходни тенденции при описанието за поведението и качествата на Никифор - от една страна, и от втора страна относно поведението на Ромейските войски:

Във Ватиканския разказ - Никифор е описан като "възгордял се нещастник", "надменен", "прекалено сребролюбив"- "за което получава смърта си"; според Теофан - Никифор е престъпник и безбожник - включително хомосексуалист, безумец и страхливец и некадърен военен; Във Ватиканския разказ се казва че войските са се отдали на грабежи, паления, убийства на живата стока, и са вършели "непозволеното" /"И тъй войската като намерила удобен случай разграбвала безпошадно, опожарявала непожънатите още ниви,...., и вършела непозволеното/; Теофан пише че ”Той заповядал да избиват безжалостно безсловестните животни, децата – кърмачета и хората от всякаква възраст..........”

..

Относно участието на жените във "битката/сраженията за Плиска" (както е модерно да се пише): Смятам че възможно авторът на Ватиканския Разказ да е преувеличил, или да е обощил (на база на изолирано такова участие) че всички жени са въоръжени /"като въоръжил жените "/, обаче.. не намирам подводи да мисля, че участието на жени с оръжие /изобщо/ - в тези събития е авторова измислица.. Нещо повече: и в двата разказа се пропонира или се вижда една градация /нарастване/ на количеството на въоръжените сили на Крум във времето..Смятам че е вероятно/възможно/ това увеличение да е било в резултат на допълнително въоръжаване/привикване/ "запасяване" на нерегулярни сили от близките земи и региони (авари, славяни, жени).. Това ме довежда до извода, че във Ватиканския разказ са записани реално случили се исторически събития (с някои вероятни обощения или неточности)..

Благодаря ти за информацията относно сарматските легенди и обичаи, Ник 1.

Относно горния ти коментар - препоръчвам ти да четеш източниците и да мислиш. Нищо повече.

Теофан само би се радвал, ако можеше да изкара императора толкова некадърен, че е бил победен от жени и някакво набързо набрано опълчение. Теофан обаче не пише такова нещо. (Той все пак не е автор на фентъзи и не е искал да става за смях и резил.) Нещо повече, такова нещо не се споменава и в другия източник - Ватиканския разказ. Изобщо не намирам нищо за участие на жени в решаващата битка при Върбишкия проход.

Относно споменатата от теб "битка за Плиска" - такава просто няма. В източниците изобщо не се споменава град на име "Плиска", още по-малко участие на жени в някаква битка за него.

Поздрави

[RIZAR]

Благодаря ти за информацията относно сарматските легенди и обичаи, Ник 1.

Относно горния ти коментар - препоръчвам ти да четеш източниците и да мислиш. Нищо повече.

Теофан само би се радвал, ако можеше да изкара императора толкова некадърен, че е бил победен от жени и някакво набързо набрано опълчение. Теофан обаче не пише такова нещо. (Той все пак не е автор на фентъзи и не е искал да става за смях и резил.) Нещо повече, такова нещо не се споменава и в другия източник - Ватиканския разказ. Изобщо не намирам нищо за участие на жени в решаващата битка при Върбишкия проход.

Относно споменатата от теб "битка за Плиска" - такава просто няма. В източниците изобщо не се споменава град на име "Плиска", още по-малко участие на жени в някаква битка за него.

Поздрави

Златен Хърс ,какво има толкова важно в свеението на това ,че жените не са победили в битката при Върбишкия поход ????

НИК ти подаде хилядна информация ,че сарматските обичаи са много близки до българските и нямат нищо общо с ханотюркските . Ако смяташ ,че българите са тюрки ,извади ,някаква информция ,че българите са били обути със турски шалвари и следователно са тюрки . Другото е алабалистика .

Много добре си пише в изворите ,че княз Крум въоражил авари,славяни и жени за битката с Никифор .Нам ни интересува какви са българите ,а не модната тенденция в женското снаряжение и облачение ....

[RIZAR]

Благодаря ти за информацията относно сарматските легенди и обичаи, Ник 1.

Относно горния ти коментар - препоръчвам ти да четеш източниците и да мислиш. Нищо повече.

Теофан само би се радвал, ако можеше да изкара императора толкова некадърен, че е бил победен от жени и някакво набързо набрано опълчение. Теофан обаче не пише такова нещо. (Той все пак не е автор на фентъзи и не е искал да става за смях и резил.) Нещо повече, такова нещо не се споменава и в другия източник - Ватиканския разказ. Изобщо не намирам нищо за участие на жени в решаващата битка при Върбишкия проход.

Относно споменатата от теб "битка за Плиска" - такава просто няма. В източниците изобщо не се споменава град на име "Плиска", още по-малко участие на жени в някаква битка за него.

Поздрави

Златен Хърс ,какво има толкова важно в сведението на това ,че жените не са победили в битката при Върбишкия поход ????

НИК ти подаде хилядна информация ,че сарматските обичаи са много близки до българските и нямат нищо общо с ханотюркските . Ако смяташ ,че българите са тюрки ,извади ,някаква информция ,че българите са били обути със турски шалвари и следователно са тюрки . Другото е алабалистика .

Много добре си пише в изворите ,че княз Крум въоражил авари,славяни и жени за битката с Никифор .Нам ни интересува какви са българите ,а не модната тенденция в женското снаряжение и облачение ....