Етиопи?

[resavsky]

Израза в Българския апокрифен летопис от 12 век "И оубо бяха преди това етиопи" е изключително ценно историческо сведение.Това е практически единственото българско автентично сведение за произхода на българите.Няма друго сведение където българите да говорят сами за своя произход.Чакам вашите предположения какво означава израза "етиопи".

[Smordo]

Израза в Българския апокрифен летопис от 12 век "И оубо бяха преди това етиопи" е изключително ценно историческо сведение.Това е практически единственото българско автентично сведение за произхода на българите.Няма друго сведение където българите да говорят сами за своя произход.Чакам вашите предположения какво означава израза "етиопи".

Ресавски, има и други български средновековни текстове, в които се говори за етиопи. Например "Житие на Михаил Войн". В него с този термин е означен народ от Средна Азия, мисля, че бяха селджуците, против които българинът Михаил е бил пратен да се сражава като наборен войник от византийската армия в 1098-1099 г.. Но не искам сега да говоря по памет и наизуст, ако потраеш, довечера като седна на домашния комп, ще пусна подробно инфо

По принцип в източниците се споменават 2 вида етиопи (жители на страната Куш) - едните са същинските етиопи, другите са обитавали района на Средна Азия, около Афганистан и околните земи. Помисли за връзката "страната Куш" (Етиопия) и КУШанското царство.

Поздрави.

Хубава тема пусна. Жалко, че Протобългаринът не се е появавал от много време, сигурно щеше да постне интересни неща.

[resavsky]

Да и аз така мисля че има азиатска Етиопия - територия най-общо казано намираща се на Запад от Индия.

[Хърс Златния]

Да и аз така мисля че има азиатска Етиопия - територия най-общо казано намираща се на Запад от Индия.

Явно имате много свободно време, господа. Подсказвам ви още една тема:

Връзката между кумани и етиопци.

В същия апокрифен извор (той верно е апокрифен!) се споменава, че българите са част от куманите - "една четвърт от куманите".

И така първо етиопци, после кумани и накрая, защо не..........чукчи.

Само да не почнете с ония вицове за чукчите. Това е един достоен народ, който аз много уважавам!

Независимо от това, обаче, споменатият от Ресавски текст прави ясна връзка между кумани и етиопци! Това е факт. Така че дерзайте! Азиатци или африканци куманите са етиопци!

А-а-а, извинете, обърках се. Етиопците са кумани, господа!

Редактирано Януари 19, 2009 от КГ125

[КГ125]

Уфф, в бързината да изтрия повтарящ се пост може да съм изтрил нещо. Ако е така, извинения и моля авторът да си го пусне пак

Хърс, т.е. ти никак не се доверяваш на източника, тъй ли? Според теб обаче защо точно тези неща пише в него?

Редактирано Януари 19, 2009 от КГ125

[Last roman]

Само да не почнете с ония вицове за чукчите. Това е един достоен народ, който аз много уважавам!

Чукчите са смел и войнолюбив народ, достоен да бъде причислен към голямото световно българско семейство.

[Smordo]

Явно имате много свободно време, господа. Подсказвам ви още една тема:

Връзката между кумани и етиопци.

В същия апокрифен извор (той верно е апокрифен!) се споменава, че българите са част от куманите - "една четвърт от куманите".

И така първо етиопци, после кумани и накрая, защо не..........чукчи.

Само да не почнете с ония вицове за чукчите. Това е един достоен народ, който аз много уважавам!

Независимо от това, обаче, споменатият от Ресавски текст прави ясна връзка между кумани и етиопци! Това е факт. Така че дерзайте! Азиатци или африканци куманите са етиопци!

А-а-а, извинете, обърках се. Етиопците са кумани, господа!

Хърс, досега не съм видял твой пост, в който да казваш нещо конструктивно или да даваш някаква информация!!! Само се заяждаш с позициите на хората. Ако няма какво да кажеш, просто не си изтърквай буквите по клавиатурата

[resavsky]

Най -интересното е че в тази летопис се прави много отчетлива разлика между куманите и печенезите.Печенезите са предтавени в най-неблагоприятна светлина докато за куамните нещата въобще не сотят така.

[Иванко Тертер]

Тогарм обясни много добре произхода на термина "Кумани" касаещо българите по време на различните вълни. Тъй като има български преселения още отпреди VІІ в., за тукашните българи /отпреди VІІв. - тукани - тукашни/ Аспарух се е появил със своите "кумани" /куме-"новодошли"/. - всъщност преместил границата на юг от Дунав и поселил се там местейки при туканите-българи столицата си. При всяка следваща вълна новодошлите българи са "кумани", а за тях местните българи са "тукани".

Етиопия едната е в Средна Азия, Балх, втората е в Африка. Очевидно Аспарух е от средноазиатската Етиопия /Балх/.

[RIZAR]

А , да не обидя някой , Пешо Добрев дойде ли вече ,мисля ,че поне не е Хърс Златния ???

Сега по стегнато - нашенския корифей , издаде през 2005 год. колосалния си труд " Златния фонд Българската древност " ,ако не за друго трябва всеки да си я купи , защото вътре има посочени интересни и много забравени източници .

Там е пуснат един интересен източник ,който обаче не знам защо го датирал от 525год . -

във философски коментар на св.Цезар Назиански , брат на св.Григорий Богослов /Назиански/ -великия Кападокиец е живял в края на 4-ти и началото на 5-ти век , така ,че няма как брат му да е жив през 6-ти век. , пише ,че в дунавските предели живеят народите -

''СЛАВЯНИ, ФИСОНИТИ и други дунавски жители ."

Това е всичко--- без посочка , без литература , както всички знаем той ползва всички известни и неизвестни руско-някакви речници и де що има издадено в СССР и Индия . Все пак това не е поредната му измишльотина , защото на извора е обърнал внимание Ягич и дори Иречек , но естествено са оставили словото "ФИСОНИТИ" БЕЗ КОМЕНТАР .

Ще ми отнеме доста време да го издиря този извор ,защото ако го няма в ГИБИ , ще трябва да търся в PG , но трябва да отдадем заслуженото на Добрев ,че се опитва да извади на показ забравени и полускрити неща , които могат променят представите за тюркския произход на българите .

Самото слово "фисонити'' го дава , като хора от бреговете на Фисон" , която от библейския паралел , би следвало да бъде или ИНД или ГАНГ .

Ако някой може да помогне с източник , моля .

[Smordo]

А , да не обидя някой , Пешо Добрев дойде ли вече ,мисля ,че поне не е Хърс Златния ???

Сега по стегнато - нашенския корифей , издаде през 2005 год. колосалния си труд " Златния фонд Българската древност " ,ако не за друго трябва всеки да си я купи , защото вътре има посочени интересни и много забравени източници .

Там е пуснат един интересен източник ,който обаче не знам защо го датирал от 525год . -

във философски коментар на св.Цезар Назиански , брат на св.Григорий Богослов /Назиански/ -великия Кападокиец е живял в края на 4-ти и началото на 5-ти век , така ,че няма как брат му да е жив през 6-ти век. , пише ,че в дунавските предели живеят народите -

''СЛАВЯНИ, ФИСОНИТИ и други дунавски жители ."

Това е всичко--- без посочка , без литература , както всички знаем той ползва всички известни и неизвестни руско-някакви речници и де що има издадено в СССР и Индия . Все пак това не е поредната му измишльотина , защото на извора е обърнал внимание Ягич и дори Иречек , но естествено са оставили словото "ФИСОНИТИ" БЕЗ КОМЕНТАР .

Ще ми отнеме доста време да го издиря този извор ,защото ако го няма в ГИБИ , ще трябва да търся в PG , но трябва да отдадем заслуженото на Добрев ,че се опитва да извади на показ забравени и полускрити неща , които могат променят представите за тюркския произход на българите .

Самото слово "фисонити'' го дава , като хора от бреговете на Фисон" , която от библейския паралел , би следвало да бъде или ИНД или ГАНГ .

Ако някой може да помогне с източник , моля .

Интересно, интересно. Няма спор. Но на бай Пешо е запазена марка да пуска нещо, без да посочи откъде го е взел.

[Smordo]

Бях обещал днес на Ресавски, като се прибера и седна на личния комп, да пусна повече инфо за въпросните етиопи. Ето:

1. Интересно е , че у арабския християнски писател от Х век Агапий Менбиджи Куберовите българи са директно асоциирани с етиопи. Ето какво гласи текстът:

“Впоследствие някакъв гръцки патриций проводи на заточения император Анастасий писмо, в което отричаше император Лъв и казваше, че не заслужава властта и [добавяше]: Империята повече на теб приляга.” Той казваше, че това писмо изразява единодушното чувство на поданиците на империята относно възшествието на Лъв и заточаването на неговия съперник и че Атанасий поради това трябва да действа и да потърси средства да се върне [на престола]. Анастасий прочете това писмо и бе обаян. После оня (патрицият) му писа писмо от името на другите патриции и го молеше да дойде. Впрочем Анастасий побягна през нощта, пристигна при царя на Нубия, поиска неговото покровителство и го помоли за помощ. Нубиецът го подпомогна с многобройна войска. Тогава Анастасий тръгна и дойде до Цариград. Но гърците не го искаха. Когато нубийците видяха, че гърците не го приемат, те го предадоха на гърците и на техния император Лъв, който го окова във вериги и го хвърли в тъмница завинаги. След това нубийската войска се върна при владетеля си. След това Лъв заповяда да погубят Атанасий и патрициите.” (Из “Всеобща история” на арабския християнски писател Агапий Менджиби (Х в.). – Гюзелев, Васил. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006, с. 228)

В тези редове се описва опитът на сваления през 715 г. византийски император Анастасий ІІ да си възвърне престола. Известно е, че в той потърсил помощта на Куберовите българи (нелогично е в подобна авантюра да се е замесил кан Тервел, който малко преди това сключва изключително изгоден за България договор с империята). Анастасий обаче не срещнал съчувствие сред населението на Тракия и Константинопол и трябвало да се откаже от плановете си и да се предаде на император Лъв ІІІ.

Старата страна Нубия от египетско време е обхващала и територии, които по-късно влизали в пределите на Етиопия. През средновековието е съществувала известна неяснота относно кои земи са влизали в границите на Етиопия и кои на Нубия. Например на една карта със заглавие “Partie de la Haute Aethiopie au font de l’Empire des Abissins et la Nubie”, изработена през ХVІІІ век от френския кралски географ N.Sanson на базата на по-ранна карта на Меркатор от ХVІ век, кралство Нубия представлява едно неголямо петно, притиснато между Египет и Етиопия. На въпросната карта Етиопия обхваща голяма част от днешен Судан. На една френска карта от 1743 г., изработена от “мосю d’Anville”, Етиопия обхваща огромната територия от днешен Судан до днешен Сенегал в Западна Африка. В този географски сегмент Нубия изобщо отсъства.

Още през Античността обаче не е имало ясно разграничаване на географския обхват на Етиопия и Нубия. Например на една карта на Клавдий Птолемей от втората половина на ІІ век (Marmarica Nuova Tavola) южно от Египет е разположена Етиопия, а Нубия, разделена на две части, се намира западно от Етиопия – на територията на днешните държави Чад и Нигер.

И така, очевидно е, че под “царят на Нубия”, “нубиец”, нубийци”, “нубийска войска” Агапий Менбиджи е има предвид всъщност “царят на Етиопия”, “етиопец”, етиопци”, “етиопска войска”.

2. Във връзка с Анонимната българска летопис и сведението на Агапий Менбиджи ще посоча едно не по-малко интересно съобщение. В своята "История" писалият в края на VІІ век арменски енциклопедист Ананиа Ширакаци казва следното:

“И народите, сред които се размесили езиците, са следните: ... индийци, кушани, сиреч етиопци...”

Но в средновековната историческа традиция съществуват и други сведения за източни етиопи.

3. Живелият най-вероятно през III век Менандър Ритор говори за източни етиопи, като ги свързва с иранския кръг народи: “Жителите ще разделим по едно деление на елини и варвари, а по второ – варварите, които са най-древни, като фригийците и такива, основали най-значителните царства, като лидийци, мидяни, перси, етиопи или скити”. (Латышев, Василий. Известия древних писателей о Скифии и Кавказе. – Вестник древней истории. Кн. 2, 1948, с. 307)

4. В персо-арабската географска традиция също е била известна някаква източна Етиопия. Ибн-Хордадбех (Ибн-Хурдазбих) направо е смесил двете Етиопии – същинската и тази около Китай и Индия: “[Третата част от земята] е Итиуфия, към която се включват Тихама, Йемен, Синд, Индия и Китай”. (Ибн Хурдазбих. Пътища и царства. – Арабски извори за българите. С., 2000, с. 29)

5. В оригиналния текст на Манасиевата хроника четем: “Помоли се тогаз Приам на цар Тавтант индийски и той изпраща му Мемнона с множество безбройно. Войската му беше от индийци, всички чернолики” (Хрониката на Константин Манаси. С., 1992, с. 81). Според “Илияда” на Омир обаче Мемнон е предводител на етиопците, следователно при Константин Манаси виждаме замяна на етиопци с индийци, тоест отново с източен народ.

6. В “Безименна българска летопис” за нашествието Тимур ленк и битката при Анкара от 1402 г. на четем: “И не след много дни Бог го даде (Баязид) за храна на етиопските люде. Защото от слънчевия Изток се вдигнаха агарянските чада със своите войски, нечестивецът бе убит от тях и с шум погина споменът за него в 6910 (=1402) година, 28-я ден на месец юлий. Възцари се неговият син Челеби Мусулман”. В този случай “етиопи” са наречени монголите (Безименна българска летопис. – Дуйчевъ, Иванъ. Изъ старата българска книжнина. Том 2. С., 1944, с. 275).

7. В “Похвално слово за Михаил Воин” “етиопи” са наречени отново монголите, нахлули в 1260 г. в Сирия и превзели Алепо, Хама и Дамаск. С “агаряни” са назовани мюсюлманите (мамелюците) от Египет, отнели от кръстоносците в 1265 г. Арсуф и Кесарея, а в 1268 г. Яфа и Антиохия:

“Не след дълго се чу за война, и то война по-люта от всички. Тогава по попущение на Бога – единствено той знае по какви предопределения – римляните (т.е. кръстоносците от Четвъртия поход) завладяха съвършено целия гръцки род, заедно с всичко да имат под своя власт за дълги години и царуващия Константинов град и всичките му околни земи. Ала етиопците и агаряните повдигнаха срещу римляните голяма и непоносима война” (Похвално слово за Михаил Воин. – Стара българска литература. Том 2. Ораторска проза. С., 1982, с. 166).

8. В Проложното житие на Михаил Воин от Потука този път под “агаряни” и “етиопи” се разбират селджуците и арабите от Сирия и Палестина, срещу които воюват византийците и рицарите от Първия кръстоносен поход в 1096–1100 г.:

“Когато навърши 25 годишна възраст, според военния ред бе избран за примикюр над свободни войници.

Случи се да се вдигнат етиопците и агаряните срещу Римския град (Константинопол) и срещу народа на християнската държава и царството. Вдигнаха се и римските хора (кръстоносците) с голямо множество и тръгнаха срещу агаряните. Понеже агарянският народ беше многоброен, римляните, виждайки, че агаряните и етиопците ги надвиват, бързо побегнаха всички в планините и по затънтените места. Свети Михаил не се уплаши, но непрестанно насърчаваше своите хора... И навлезе сред безкрайното множество от агаряни и етиопци, победи ги всичките и ги разпръсна, без да пострада нито той самият, нито някой от всичките му войни” (Проложно житие на Михаил от Потука (Михаил Воин). – Стара българска литература. Том 2. Ораторска проза. С., 1982, с. 219).

Поздрави

[Last roman]

Хърс, досега не съм видял твой пост, в който да казваш нещо конструктивно или да даваш някаква информация!!! Само се заяждаш с позициите на хората. Ако няма какво да кажеш, просто не си изтърквай буквите по клавиатурата

Човекът е много прав за чукчите, че са кумани/българи. Сега ще ти докажа това по категоричен и безапелационен начин /в духа на добрите стари автохтонски нагласяния/.

Първо си задай въпроса как биват наричани от чужденците жителите на крайния север, а и автохтонното население на Балканите? Руснаците наричат първите със събирателното - 'чукчи', а гърците наименоват племената по нашите земи - 'траки'. Ясно е значението на тези думи. 'Чукча' е човек, който чука, а 'трак' - съответно е този, който трака. Така че и двата термина значат едно и също нещо, следователно зад тях стои един и същ народ. Като добавим и неоспоримият факт, че нашият народ от памтивека се слави с потентността си, логично следва изводът, че чукчи=траки=БЪЛГАРИ! Т. е. от Балканите до Чукотка имам Велика България.

Редактирано Януари 20, 2009 от КГ125

[КГ125]

:):):):):):):):):):):):):):)

[КГ125]

Бях обещал днес на Ресавски, като се прибера и седна на личния комп, да пусна повече инфо за въпросните етиопи. Ето:

1. Интересно е , че у арабския християнски писател от Х век Агапий Менбиджи Куберовите българи са директно асоциирани с етиопи. Ето какво гласи текстът:

“Впоследствие някакъв гръцки патриций проводи на заточения император Анастасий писмо, в което отричаше император Лъв и казваше, че не заслужава властта и [добавяше]: Империята повече на теб приляга.” Той казваше, че това писмо изразява единодушното чувство на поданиците на империята относно възшествието на Лъв и заточаването на неговия съперник и че Атанасий поради това трябва да действа и да потърси средства да се върне [на престола]. Анастасий прочете това писмо и бе обаян. После оня (патрицият) му писа писмо от името на другите патриции и го молеше да дойде. Впрочем Анастасий побягна през нощта, пристигна при царя на Нубия, поиска неговото покровителство и го помоли за помощ. Нубиецът го подпомогна с многобройна войска. Тогава Анастасий тръгна и дойде до Цариград. Но гърците не го искаха. Когато нубийците видяха, че гърците не го приемат, те го предадоха на гърците и на техния император Лъв, който го окова във вериги и го хвърли в тъмница завинаги. След това нубийската войска се върна при владетеля си. След това Лъв заповяда да погубят Атанасий и патрициите.” (Из “Всеобща история” на арабския християнски писател Агапий Менджиби (Х в.). – Гюзелев, Васил. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006, с. 228)

В тези редове се описва опитът на сваления през 715 г. византийски император Анастасий ІІ да си възвърне престола. Известно е, че в той потърсил помощта на Куберовите българи (нелогично е в подобна авантюра да се е замесил кан Тервел, който малко преди това сключва изключително изгоден за България договор с империята). Анастасий обаче не срещнал съчувствие сред населението на Тракия и Константинопол и трябвало да се откаже от плановете си и да се предаде на император Лъв ІІІ.

Старата страна Нубия от египетско време е обхващала и територии, които по-късно влизали в пределите на Етиопия. През средновековието е съществувала известна неяснота относно кои земи са влизали в границите на Етиопия и кои на Нубия. Например на една карта със заглавие “Partie de la Haute Aethiopie au font de l’Empire des Abissins et la Nubie”, изработена през ХVІІІ век от френския кралски географ N.Sanson на базата на по-ранна карта на Меркатор от ХVІ век, кралство Нубия представлява едно неголямо петно, притиснато между Египет и Етиопия. На въпросната карта Етиопия обхваща голяма част от днешен Судан. На една френска карта от 1743 г., изработена от “мосю d’Anville”, Етиопия обхваща огромната територия от днешен Судан до днешен Сенегал в Западна Африка. В този географски сегмент Нубия изобщо отсъства.

Още през Античността обаче не е имало ясно разграничаване на географския обхват на Етиопия и Нубия. Например на една карта на Клавдий Птолемей от втората половина на ІІ век (Marmarica Nuova Tavola) южно от Египет е разположена Етиопия, а Нубия, разделена на две части, се намира западно от Етиопия – на територията на днешните държави Чад и Нигер.

И така, очевидно е, че под “царят на Нубия”, “нубиец”, нубийци”, “нубийска войска” Агапий Менбиджи е има предвид всъщност “царят на Етиопия”, “етиопец”, етиопци”, “етиопска войска”.

2. Във връзка с Анонимната българска летопис и сведението на Агапий Менбиджи ще посоча едно не по-малко интересно съобщение. В своята "История" писалият в края на VІІ век арменски енциклопедист Ананиа Ширакаци казва следното:

“И народите, сред които се размесили езиците, са следните: ... индийци, кушани, сиреч етиопци...”

Но в средновековната историческа традиция съществуват и други сведения за източни етиопи.

3. Живелият най-вероятно през III век Менандър Ритор говори за източни етиопи, като ги свързва с иранския кръг народи: “Жителите ще разделим по едно деление на елини и варвари, а по второ – варварите, които са най-древни, като фригийците и такива, основали най-значителните царства, като лидийци, мидяни, перси, етиопи или скити”. (Латышев, Василий. Известия древних писателей о Скифии и Кавказе. – Вестник древней истории. Кн. 2, 1948, с. 307)

4. В персо-арабската географска традиция също е била известна някаква източна Етиопия. Ибн-Хордадбех (Ибн-Хурдазбих) направо е смесил двете Етиопии – същинската и тази около Китай и Индия: “[Третата част от земята] е Итиуфия, към която се включват Тихама, Йемен, Синд, Индия и Китай”. (Ибн Хурдазбих. Пътища и царства. – Арабски извори за българите. С., 2000, с. 29)

5. В оригиналния текст на Манасиевата хроника четем: “Помоли се тогаз Приам на цар Тавтант индийски и той изпраща му Мемнона с множество безбройно. Войската му беше от индийци, всички чернолики” (Хрониката на Константин Манаси. С., 1992, с. 81). Според “Илияда” на Омир обаче Мемнон е предводител на етиопците, следователно при Константин Манаси виждаме замяна на етиопци с индийци, тоест отново с източен народ.

6. В “Безименна българска летопис” за нашествието Тимур ленк и битката при Анкара от 1402 г. на четем: “И не след много дни Бог го даде (Баязид) за храна на етиопските люде. Защото от слънчевия Изток се вдигнаха агарянските чада със своите войски, нечестивецът бе убит от тях и с шум погина споменът за него в 6910 (=1402) година, 28-я ден на месец юлий. Възцари се неговият син Челеби Мусулман”. В този случай “етиопи” са наречени монголите (Безименна българска летопис. – Дуйчевъ, Иванъ. Изъ старата българска книжнина. Том 2. С., 1944, с. 275).

7. В “Похвално слово за Михаил Воин” “етиопи” са наречени отново монголите, нахлули в 1260 г. в Сирия и превзели Алепо, Хама и Дамаск. С “агаряни” са назовани мюсюлманите (мамелюците) от Египет, отнели от кръстоносците в 1265 г. Арсуф и Кесарея, а в 1268 г. Яфа и Антиохия:

“Не след дълго се чу за война, и то война по-люта от всички. Тогава по попущение на Бога – единствено той знае по какви предопределения – римляните (т.е. кръстоносците от Четвъртия поход) завладяха съвършено целия гръцки род, заедно с всичко да имат под своя власт за дълги години и царуващия Константинов град и всичките му околни земи. Ала етиопците и агаряните повдигнаха срещу римляните голяма и непоносима война” (Похвално слово за Михаил Воин. – Стара българска литература. Том 2. Ораторска проза. С., 1982, с. 166).

8. В Проложното житие на Михаил Воин от Потука този път под “агаряни” и “етиопи” се разбират селджуците и арабите от Сирия и Палестина, срещу които воюват византийците и рицарите от Първия кръстоносен поход в 1096–1100 г.:

“Когато навърши 25 годишна възраст, според военния ред бе избран за примикюр над свободни войници.

Случи се да се вдигнат етиопците и агаряните срещу Римския град (Константинопол) и срещу народа на християнската държава и царството. Вдигнаха се и римските хора (кръстоносците) с голямо множество и тръгнаха срещу агаряните. Понеже агарянският народ беше многоброен, римляните, виждайки, че агаряните и етиопците ги надвиват, бързо побегнаха всички в планините и по затънтените места. Свети Михаил не се уплаши, но непрестанно насърчаваше своите хора... И навлезе сред безкрайното множество от агаряни и етиопци, победи ги всичките и ги разпръсна, без да пострада нито той самият, нито някой от всичките му войни” (Проложно житие на Михаил от Потука (Михаил Воин). – Стара българска литература. Том 2. Ораторска проза. С., 1982, с. 219).

Поздрави

Добре, помайтапихме се, сега вече сериозно - поздрави за събраните сведения. Имате ли коментари?