Библията и алкохола

[Tъpcaч]

Библията прави извънредно точно разграничение между чистия сок на лозата и ферментиралите вина. Дори тези два вида вина са посочени като символи на Божието благословение и наказание: Исая 55:1-3, 65:8, Псалми 75:8, Еремия 25:15,16, Откровение 14:8-10 .

В Стария завет ние четем на много места за одобрено и неодобрено вино.

одобрено вино – Бит. 27:28, Втор. 32:13,14, 11:13,14, Пс. 104:15, Екл. 9:7, Ис. 65:8, Амос 9:13-15

неодобрено вино – Пр. 20:1, 23:32-35, Ис. 5:11,12

Сладкото вино беше твърде популярно сред евреите и другите древни народи. То се приготвяло чрез сваряване на пресния гроздов сок до пълното му сгъстяване, до състояние на гъст сироп, който по късно при употреба се разреждал с вода.

Докато в българския превод на Библията ние срещаме само една дума за виното, то евреите и гърците са правели строго разграничение между три вида вино:

Думата ТИРОШ (евр.) или ГЛЮКОС (гр.) се среща в Бит. 27:8, Втор. 14:23, Съдии 9:13, Втор. 11:13,14, 18:4, 28:51, Пр. 3:10 и др.

Терминът ТИРОШ се среща 38 пъти в Стария завет, а ГЛЮКОС, един път в Новия завет, Деян. 2:13. Така наричали почти във всички случаи сладкото неферментирало вино. Най-типични в това отношение са Неемия 8:10, Исая 65:8. Но това означава, че евреите постоянно са употребявали сладки вина.

АИН (евр.) или ОЙНОС (гр.)

Този термин се употребява в Стария завет 141 пъти и 38 пъти в Новия завет. Така наричали и двата вида вино (сладкото и ферментиралото), без да се конкретизира.

Бит. 9:21, 14:18, 29:40, Пр. 23:31,32, I Царе 1:14,15, Лука 1:15, Еф. 5:10, I Тим. 5:28, II Тим. 3:8, Тит 2:3

ШЕКАР (евр.) или СИКЕРА (гр.)

Терминът е употребен 21 пъти в Стария завет и един път в Новия завет. Обикновено се смята, че с него се визират спиртните напитки, но има значение и на сладко вино (Ис.24:6-11).Левит 10:8-11, Числа 6:8, Втор. 14:25, I Царе 1:15, Пр. 20:1, Ис. 28:7

На едно място в Стария завет се срещат едновременно и трите термина, което показва, че евреите са ги разграничавали при веселие (Ис.24:6-11).

В българския превод съвсем неправилно са дадени всички под общия термин “вино”.

[Last roman]

А за цигарите нищо не казва.

[tonkata3]

Библията прави извънредно точно разграничение между чистия сок на лозата и ферментиралите вина. Дори тези два вида вина са посочени като символи на Божието благословение и наказание: Исая 55:1-3, 65:8, Псалми 75:8, Еремия 25:15,16, Откровение 14:8-10 .

В Стария завет ние четем на много места за одобрено и неодобрено вино.

одобрено вино – Бит. 27:28, Втор. 32:13,14, 11:13,14, Пс. 104:15, Екл. 9:7, Ис. 65:8, Амос 9:13-15

неодобрено вино – Пр. 20:1, 23:32-35, Ис. 5:11,12

Сладкото вино беше твърде популярно сред евреите и другите древни народи. То се приготвяло чрез сваряване на пресния гроздов сок до пълното му сгъстяване, до състояние на гъст сироп, който по късно при употреба се разреждал с вода.

Докато в българския превод на Библията ние срещаме само една дума за виното, то евреите и гърците са правели строго разграничение между три вида вино:

Думата ТИРОШ (евр.) или ГЛЮКОС (гр.) се среща в Бит. 27:8, Втор. 14:23, Съдии 9:13, Втор. 11:13,14, 18:4, 28:51, Пр. 3:10 и др.

Терминът ТИРОШ се среща 38 пъти в Стария завет, а ГЛЮКОС, един път в Новия завет, Деян. 2:13. Така наричали почти във всички случаи сладкото неферментирало вино. Най-типични в това отношение са Неемия 8:10, Исая 65:8. Но това означава, че евреите постоянно са употребявали сладки вина.

АИН (евр.) или ОЙНОС (гр.)

Този термин се употребява в Стария завет 141 пъти и 38 пъти в Новия завет. Така наричали и двата вида вино (сладкото и ферментиралото), без да се конкретизира.

Бит. 9:21, 14:18, 29:40, Пр. 23:31,32, I Царе 1:14,15, Лука 1:15, Еф. 5:10, I Тим. 5:28, II Тим. 3:8, Тит 2:3

ШЕКАР (евр.) или СИКЕРА (гр.)

Терминът е употребен 21 пъти в Стария завет и един път в Новия завет. Обикновено се смята, че с него се визират спиртните напитки, но има значение и на сладко вино (Ис.24:6-11).Левит 10:8-11, Числа 6:8, Втор. 14:25, I Царе 1:15, Пр. 20:1, Ис. 28:7

На едно място в Стария завет се срещат едновременно и трите термина, което показва, че евреите са ги разграничавали при веселие (Ис.24:6-11).

В българския превод съвсем неправилно са дадени всички под общия термин “вино”.

Чудно наистина, а дали въобще са правили разлика тогава между ферментирал гроздов сок и неферментирал такъв, че с три различни думи са означавали две неща ЕДНОВРЕМЕННО Имат ли си думичка само за ФЕРМЕНТИРАЛ СОК или не щото го пият заедно с НЕФЕРМЕНТИРАЛИЯ Това "обикновено визират", "но има значение и на" - е доста интересен похват да се замаскира нещо си

Я обясни, ако обичаш, що тогава "опивам, замайвам" /οινοω / е производно от οινος /ойнос/, като с тази дума се означавало и... неферментирано вино.

Още - древните юдеи, та и днес в синагогите, се извършва кидуш - благославяне на вино и хляб !!!

Никъде в Стария и Новия Завет думата "яйн" /при теб "аин"/ не се разбира като неферментирал гроздов сок!

[Tъpcaч]

Нямам повече инфо относно неферментирало и ферментирало вино. То и бозата е ферментирала.

По важно в случая, е че с вкарването на думата вино в Библията хората си мислят, че това е потвърждение, че пиенето на алкохол е позволено от Христос.

[Etienne]

Твърдението, че сладкото вино не съдържа алкохол не е от Библията, защото в Деяния 2 глава учениците, когато приемат святия дух, са обвинени, че са се напили със сладко вино, тоест то е било алкохолно. Изобщо идеята безолкохолно вино не изглежда да е позната в Библията. И в Коринтяни се описва, че имало такива, които от лакомия изпивали виното и се напивали, за което и бивали наказани. В българските преводи тази дума е доста добре предадена. Има някои течения в християнството, които от страх да не станат хората пияници започват да взимат хляба и виното с гроздов сок, но това няма абсолютно никакво потвържение в текстовете на свещените писания, никакво. Въпреки това се казва, че пияниците няма да наследят царството на бога и то не веднъж.