България на три планети

[Last roman]

Да зачекнем малко Атлантическата тематика...

Крайно време е да престанат спекулациите за Атлантида! Изпадайки в свръхсензитивен транс и използвайки акашовите записи, аз успях да извлека истината от миналото:

Платон се канеше да работи. За целта стори всичко, което са правили други писатели и учени както преди, така и след него. Каза на роба в никакъв случай да не го викат на ареопага, дори ако ги нападнат персите, изпрати момче в редакцията с обещание, че до довечера ще предаде ръкописа, погледна небето, преброи чайките и мислено ги сравни с кресливите критици. После махна тежката раковина от мечтания прашен папирус и топна пеликановото перо в мастилница с надпис: «От приятелите и сътрудниците по случай тридесетгодишната научна и обществена дейност».

Тогава влезе снаха му и каза:

— Платоне, отивам на козметичка. Жената на Аристотел ме вреди.

— Върви — рече сухо великият учен, който си имаше стари сметки с Аристотел.

— Няма на кого да оставя Критий — каза снахата.

— А робините за какво са?

— Днес имат почивен ден. Добра съм си, нали ме знаеш.

— Тогава иди друг път при козметичката — каза Платон, като оглаждаше с любов папируса.

— Невъзможно — въздъхна снахата. — Тя знае тайната на вечната младост. В Рим я примамват вече.

— В това нищожно градче?

— Да, ама една пророчица е казала, че Рим ще стане център на огромна империя.

— Я стига глупости! — възмути се Платон. — Твоята пророчица хабер си няма от икономика. Рим е встрани от търговските пътища.

— Та ше поседиш ли с Критий? Аз няма да се бавя.

— А кой ще работи? — осмели се да вдигне безнадежден бунт Платон.

Снахата излезе.

На терасата се появи малкият разбойник Критий. Платон рядко се сещаше за съществуването му, само понякога се безпокоеше да не би да падне от скалата. Дърпаше Критий от перилата и му разказваше приказката за момченцето Икар, което не послушало татко си Дедал и се удавило.

Пакостникът отиде при дядо си, побутна с пръст раковината и каза:

— Дай ми я. Ще си направя лодка, в Иберия ще отплавам.

— Раковината ще потъне — обясни Платон. — Всяко тяло губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност. Водата е по-лека от раковината.

— Ти все много знаеш — каза презрително Критий. — Ама войник няма да те вземат.

— Това е клевета! — възмути се Платон. — Сражавал съм се при Коринт.

— Дай ми я пък! Иначе ще се разпискам, че ме биеш.

— Не мога. Тя е от неизвестен на науката вид.

— Още по-хубаво.

— И крие в себе си велика тайна.

— Тайна ли? — Критий наостри уши. — Разправяй.

— Работата е там, че… — Платон не можеше да измисли достатъчно интересна тайна. — Там е работата … Тая раковина е единственото, което е останало от една велика страна.

— А страната къде е?

— Къде? Ясно къде, потънала е в морето.

Платон въздъхна с облекчение. Първата крачка бе направена.

— Цялата ли е потънала?

— Цялата.

— Защо?

— Много отдавна е било. — Платон напразно се надяваше, че такъв отговор ще задоволи пакостника.

— Като е било отдавна, ти откъде го знаеш?

— Един египетски жрец ми разказа.

— А на него кой?

— Дядо му.

— Египетски дядо ли?

— Разбира се, че египетски.

— И какво му разправил дядо му?

Критий хвърли предизвикателство на Платоновото въображение. Ученият не искаше да се предава.

— Разказал му как бог Посейдон се влюбил в едно момиче от оная страна и двамата си заживели на някаква висоока планина. Родили им се пет двойки близнаци, като на леля ти.

— Леля има само двама близнаци и те не са се раждали, ами ги донесе щъркелът.

— Така де — усети се Платон. — И Посейдоновите близнаци ги донесли щъркелите. Цяло ято щъркели. Близнаците станали царе и управлявали страната един подир друг.

— Силни ли са били?

— Силни като Атлант. Мама разказвала ли ти е за него?

— Децата са ми разправяли. Той държи небето. Дядо, ами кой държи небето, когато Атлант ходи в клозета?

Платон се обърка. Което не знаеше, не знаеше.

— Няма значение — отсече и побърза да продължи. — Та тая страна се наричала Атлантида.

— Там ли е държал небето Атлант?

— Там, там.

— А страхувал ли се е от вълци?

— От вълци ли? Разбира се, че се е страхувал.

— А близнаците страх ли ги е било?

— Критий, пречиш ми. Стига си ме прекъсвал, че всичко ще забравя.

— Дядо, ами какво е това склеротик?

— Откъде знаеш тази дума?

— Мама я казваше. — Критий гледаше дядо си с невинни черни очи и Платон не се реши да попита по какъв повод майка му е употребила думата. Продължи:

— То се знае. И Посейдон се е страхувал от вълци. Дори обкръжил планината си с канал, с кръгла река, та вълкът да не може да излапа близнаците му.

— Ами ако вълкът прескочи реката?

— Тогава Посейдон изкопал още един канал.

— Ами ако вълкът …

— Построил още един канал и престани да ме прекъсваш.

Без сам да усети, Платон се увлече. Отдавна го интересуваше проблемът за идеалния обществен строй. Излагаше пред Критий възгледите си за социално-икономическата структура на Атлантида и не забеляза, че на момчето му стана скучно и то отмъкна скъпоценната раковина.

— И тогава — завърши разказа си Платон — боговете се разгневили и стоварили върху Атлантида огнена лава, наводнения и прочие бедствия. Трябва да ти кажа, момче, че аз се отнасям песимистично към перспективата за създаване на идеална държава. И така в един прекрасен ден се чуло: бух!

— Бух! — весело се обади Критий от перилата.

Хвърли раковината долу и се зарадва, като видя какъв фонтан от пръски се вдигна.

— Как можа! — скочи Платон. — Какво направи!

— Поне нищичко да не остане от Атлантида. И без това всичко си го измисли. Три канала и пет двойки близнаци! То бива, бива лъжи, ама!… И само да си ме пипнал, ще кажа на мама!

— Никога не бия деца — каза великият учен. — И изобщо, я не ми пречи да работя. Да не съм ти бавачка. Като ти тегля един пердах, ще видим кой от нас е склероза!

Критий разбра, че шегите са свършили, захленчи тихичко и се потътри да лови пеперуди.

Когато след час робът от редакцията дойде за ръкописа, пред Платон вече лежеше свитък, изписан с неразбрания почерк на великия мъж. В краката на философа дремеше Критий и сънуваше как вълкът дебне близнаците.

— Вземи и кажи, че съм заръчал да го пуснат в утрешния брой — каза на роба Платон.

Снахата се прибра чак вечерта. Ученият сам нахрани хлапето и го сложи да спи…

* * *

Подир много години шишкавият брадат Критий разправяше на приятелите си и на другарите си по чашка:

— Че като зафучих раковината през перилата, че като ревна оня ми ти старец: «Стой! И без това нищо не остана от Атлантида!» Пък аз му викам: «Млъквай, дядка, имаш склероза.» Той кипна и взе, че писа за нея.

Приятелите гледаха Критий със съжаление и не вярваха на нито една негова дума. Те вече стягаха кораб, за да търсят изчезналия материк.

[Last roman]

Доказателство, че Господ е българин:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...art=#entry42499

[Last roman]

Малко хумор от братска Македония:

Некогаш одамна, Господ го немало седум дена од царството небесно. Кога повторно се појавил, Архангел Габриел го прашал:

- Каде бевте?

- Гледај што направив, гордо рекол Господ и покажал долу меѓу облаците.

- Што е тоа? - збунето прашал Габриел.

- Планета, рекол Господ. - А направив да има и живот. Ја нареков Земја. Тоа ќе биде место со многу добар баланс.

- Баланс? - прашал се уште збунет Архангел Габриел.

Господ почнал да му објаснува, покажувајќи на различни делови од Земјата:

- На пример, Северна Европа ќе биде место со големи можности и богатство, додека Јужна Европа ќе биде место со многу пријатна клима, Блискиот Исток секогаш ќе биде место со конфликти. Ваму ставив континент со жолти, а ваму континент со црни луѓе. А, тука ја ставив Америка. Северна Америка ќе биде богата, додека јужна ќе биде сиромашна, но затоа топла и пријателска. Го забележуваш ли балансот?

- Да - рекол Архангел Габриел.

Импресиониран од Господовото дело, покажал на едно место во Југоисточна Европа.

- А, што е ова? - прашал.

- Ах, рекол Господ. Тоа е Македонија. Најславното место на Земјата. Таму направив да има прекрасни планини со врвови покриени со снег, недопрени извори, потоци, шуми, реки, ливади, езера, рудно богатство, плодни полиња на кои успеваат најдобрите домати, краставици, јаболка, лубеници, грозје........ Таму ќе живеат Македонците. Тие ќе бидат многу способни, паметни, вредни и талентирани луѓе.

Архангел Габриел се воодушевил од тоа што го видел и слушнал, но едно го збунувало - Но, вие рековте дека ќе има баланс?!

Господ одговорил:

- Чекај само да видиш какви соседи им подготвив.

[BGVlach]

Е, така не се бях смял.

Кой си може, може.

Само аз ли болезнено изживявам липсата на мотив от сорта "7, 8 небесни тЕла, за да бъде Галактиката цела".

Поздрав

[Last roman]

Битката на Калоян при Одрин

--------------------------------------------------------------------------------

Глава Първа.

Цар Калоян погледна напред към кръстоносците обградили Одрин. "Банда нехранидядовци", каза царя и пришпори коня си няколко метра по-напред към мястото където се развива обикновенно тактическия брифинг преди нападението.

Тъй като по онова време картите не били чак толкова напреднали, топографията се състояла от прашно парче земя, специално пригодена за ръчкане в земята клонка и няколко предмета, които обозначавали стратегическите обекти в битката - замъка, кръстоносците, кенефа, кръчмата, банкомата и купчината с умрели.

Пръчката с която царя се канеше да чертае се държеше от един от неговите царедворци, снажен момък, с ръждясала ризница и от онези шлемове, които имат странен издатък надолу пред носа, който ограничава зрението и координацията между очите поне с 60%. За нещастие на момъка, цар Калоян имаше корона, която по никакъв начин не му пречеше на взора и с едно премерено движение на меча си отсече ръката на придворния асистент малко под лакътя. Преди безжизнената ръка да падне, или дори да покаже среден пръст, царя я взе и я хвана близо до тям където я бе отрязал като започна да чертая чрез пръчката която държеше новия му аксесоар.

Нарисува един малък крив кур в най класическата му форма и докато го правеше изричаше мъдри слова.

- Това драги мой приятели са кръстоносците, нагли типове с развалени зъби, странно чувство за хумор и вманиачени по тоя тип Христос, дето се опитват да ни го пробутат от близо 400 години.

- КУР ЗА КРЪСТОНОСЦИТЕ АЛЕ АЛЕ АЛЕ, АЛЕ АЛЕ АЛЕ, АЛЕ АЛЕ АЛЕ. - разпяха се и се разтанцуваха военноначалниците като заформиха мини-пого, но Калоян ги успокои с жест на ръката. На ръката която отряза, не собствената си.

- Победата е важна в този момент. Кръстоносците говорят наляво и надясно че имам малка пишка, но истината е че беше студено онази вечер. Пък и след като завладяха константинопол ние им пратихме оферта за мир която върнаха с нарисувано човече на гърба, вдигнало ръцете си в недоумение, изключително малък полов орган и въпросителни нарисувани над главата. Ръкавицата е хвърлена, затова трябва да им дадем веднъж за винаги да разберат кон боб яде ли!

Групичката от висши командири, случайни кибици и двама румънски шпионинина се оживи от прочувствената реч. Царя не бе впечатлен и се върна към чертаенето на тактика.

- Тук се намира замъка, който е обсаден - нарисува цар Калоян един Х, близко до хуя и продължи - В него няма нищо ценно, само жени, деца и старци, така че няма да е фатално ако влезат вътре.

Царя продължи да твори своите военни планове

- Тук пък сме ние! - нарисува царя един огромен фалос (КУР демек) малко по-далеч от замъка и малкия кур, разбирай кръстатите.

- Цар Калояне, ами ние чий ше го дървим в тая битка - попита Роналд, предводителя на Куманите.

Сега тук отварям една скоба ( за да ви обясня малко за куманите. Те са едни киселяци идващи от Русия. Абсолютни джигити, но по странно стечение на абстоятелствата им харесало в България, където не е било нужно да изнасилват жените, тъй като те самите идвали при тях веднъж усетят ли ги че са чужденци. Дребна подробност е че Куманите всъщност са безмилостни войни, абсолютни експерти във воденето на конна битка и този ден пред Одрин наброявали около 15 000 глави в армията на Калоян, която се състояла от общо 30 000. Затварям скобата).

- Роналд, Рони, Ронко, Роналдчо, Роналдинчо, ЖОРЕ! - Обърна се Калоян към двуметровия рус исполин гледащ с кървав поглед, сякаш дузина капиляри бяха умрели наведнъж в ириса му. - Вашата задача е да отидете в офиса на кръстоногите, да им вземете прането, да им разрушите палатките, да им вземете от листата с ламарина и да очаквате да ви подгонят. През това време ще ги заведете в един проход в планината, където ние ще ги приклещим в ъгъла, ще ги оправим и ще ги преработим в капачки за буркани. Така! Давам думата на Кирчо, нашия скаут, който ще ни представи презентация за врага. Кирчо заповядай мойто момче. - каза Калоян и подаде уверено отразяната ръка с която чертаеше.

Кирчо бе силно интелигентен левент за възрастта си и използваше свободно модерните информационни технологии. Въпреки че не бе работил точно с този хардуер, Кирчо имаше опит с ръка подобна на тази, която трябваше да използва.

- Здравейте. Днес ще ви представя кратък анонс относно нашия неприятел. Както виждате на първия слайд - каза Кирчо докато рисуваше в прахта - кръстоносците идват от запад и външно са силно повлияни от приказката за Магьосника от Оз, където черпят вдъхновение от стереотипа на киборг в ламарина. Втория слайд - разнесе с крак прахта върху която тъкмо бе свършил да чертае - показва вътрешната нагласа и мотивация на въпросните индивиди. - Кирчо нарисува чаша, кръст и видео камера. - Целта е да отидат при арабите, където според тях, преди 1200 години някакъв нещастен хипар, провъзлгасил се за наследник на Перун, се е изплюл в една чаша и сега е фикс идея тая чаша да я намерат, за да може след време да си съчинят някаква история за блондинки, не се обиждай Роналд, и да спечелят много пари. Третия слайд показва .... - Не успя да си завърши изречението Кирчо тъй като бе отстранен от царя. И под отстранен разбирай посечен първо хоризонтално, сетне вертикално, и после четирите части получени от действието леко подритнати в долината.

- Време е за действие! Нека сверим часовниците си, сега е точно 4:20 съдейки по слънцето. Айде армейци!- каза царя и посочи с меча си към лагера на кръстоносците и конницата на куманите тръгна оставяйки само гъст наситен пушек след себе си.

"Странно е да има тоя облак дим при положение че валя преди малко. И откъде идва този мириз на изгорял брашлян?" помисли си Калоян. "И защо му бяха червени очите на тоя?" Но Куман бе вече далеч, когато мазна усмивка се спусна по неадекватното му изражение.

Глава 2

За да разберете по-добре смисъла на кръстоносците трябва да се знае че една респектираща армия от кръстоносци наброява около 200-300 кръстоносци. За всеки кръстоносец са се грижили около 100 човека обслужващ персонал, който включвал най-различни специалисти. Например сър Джон „Уайфисхор” Сиймен разполага с 6 човека които му хромират бронята, трима лични асистенти и дузина чернокожи евнуси, на които обаче бе забравил да отстрани половите органи, което ги превръщаше в абсолютно безполезни за работата. Също така Сър Джон имаше на свое разположение 70 от най-добрите войници, които често се биеха вместо него, тъй като 40 годишен човек с 30 килограма желязо, върху кон, държащ 10 метрово копие, не бе точно мобилен.

Бомбето на сър Джон едвам се показваше под огромния черен чадър, а ансамбъла се довършваше от огромен вестник, който четеше. Тъй като бе кално се налагаше част от свитата му да образува жива пътека по която той се движеше, която се състоеше от пет мустакати джентълмена, които саможертвено лягаха и ставаха в калта като образуваха жива пътечка. При всеки оборот сър Джон възкликваше „Splendid!”. И това би било първия в света ескалатор ако в този момент не бяха дошли Куманите и стъпкали изобретението. “Bloody hell !!” възмути се сър Джон при вида на вече бившия си ескалатор чийто стъпала се гърчеха от черепно мозъчни и гръбначни травми, най-вероятно смъртоносни. „Сега ще трябва да ходя пеша” намусено промърмори той когато усети че дузина от неговите хора препускаха по посока куманите.

Той влезе в палатката си, където го чакаха шестимата отговорни по обличането на бронята и когато свършиха след 40 минути , сър Джон бе в пълнобойно снаражение. Излезе от лагера и осъзна че е сам. Като не броим свитата му. Той щеше да се присъедини към другарите си, и да прекършат цар Калояновото опълчение, но бе време за чай и така останалите неща в главата му минаха на заден план.

Глава 3

Цар Калоян заби меча си в очния процеп на каската на кръстоносеца. Продължи да напъва в часовниковата посока докато горната част на каската не се отвори и разкри череп разрязан на половина. Картината странно много напомняше на човек който отваря консервна кутия с развалено русенско варено.

Наоколо битката бе в разгара си, като дузина българи се бяха нахвърлили върху всичко що имаше метал, с цел да го върнат после за претопяване. Една фигура прикова вниманието на цар Калоян, който изпробва своя бекхенд върху главата на поредния кретен с кръст на тила. Въпросния обект бе дебел французин с мустак на порно лисан и смешна къдрава мазна перука. Същия този французин правеше неприлични жестове на царя с които напомнял за мита за малката чурка на Калоян. Царят ни побеснял, започнал да сече телата на кръстоносците с лекотата на плешив германец режещ домат на ренде вьорнер. Всички сокове си остават вътре, ТАМ КЪДЕТО ТРЯБВА ДА СА.

Въпросния дебелак се оказал някакъв кретен провъзгласил се за император – Балдуин. Ела баце, елате повече. Хванал го за ухото Калоян и го завел право във Велико Търново. На ти са един Константинопол, на ти един граал, на ти поход. Седи си у кулата.

Така завършва и историята за четвъртия кръстоносен поход. Папата започва после да киселее и забравя да прати подкрепа 100 и кусур години по-късно, когато ДПС печелят изборите и стоят цели 500 години на власт. Според някой, те дори и до днес участват във властта!

[Last roman]

За имперският престол и узото

Сагата продължава! Отговаря се на някои до момента неизяснени аспекти от нашата история, например:

Откъде произхожда наименованието "грапа"?

Защо кан Тервел е помогнал на Юстиниан II да завладее отново византийския престол?

Защо първият дворец в Плиска е бил дървен?

Как при кан Тервел българската държава се замогнала?

Канът учудено впери поглед в необичайния среднощен гост. Пред него стоеше каталясал мъж на негова възраст с масивен пирсинг на носа, облечен в опърпано хазарско наметало. Нещо в лицето му се видя познато, и нямаше начин да не е така, защото иначе дежурният боил, който се подхилкваше до него не би посмял да го въведе ей така, без да се обади.

– Как е хавата, Тери? – промърмори гостът на гръцки.

– Юси! – слиса се канът. – ти ли си, бе, приятел? Жив ли си? Ние те бяхме отписали.

– Знам. – процеди гостът през зъби – Всички са ме отписали. И онзи самозванец Тиберий и той ме е отписал, ама ще му се стъжни на него света, слушай ми думата, само веднъж да стигна столицата...– гостът залитна и аха да тупне, но боилът съобразително го прихвана и ловко, без излишни церемони го сложи да седне.

Канът му идеше да се ощипе, но не можеше да има съмнение: Пред него в залата на дървения дворец седеше синът на отдавна покойния василевс, стария му приятел Юси, с когото на младини бяха купонясвали неведнъж. Щуро време беше тогава по дискотеките на столицата. По цяла седмица не се прибираше в къщи, а колчем се прибереше, баща му - старият кан го шамаросваше и обилно ругаеше по адрес на изтърваното поколение. Ех, млади години...

Само дето бащите им по едно време се хванаха за гушите, канът беше тръгнал да прави държава та държава, василевсът пък го подозираше, че върти далавери и гледаше да го затрие, та това някак остана семейна традиция. После Юси, още учил-недоучил наследи империята, продължи свадата и въобще го раздаваше тежко, а старият кан псуваше “това копеленце”, дето само знае да се дуе и не спазва договорите. Оттогава не се бяха виждали.

По едно време се разчу, че империята си има нов василевс, не се разбра защо и как, медиите печатаха недомлъвки, но едно стана ясно: на Юси му бяха духнали под опашката и вестите за него секнаха, мислеха до умрял. Старият се успокои и почна да поглежда пак на север, без меле не го свърташе, така си и отиде от този свят, прав на коня.

И сега същият Юси, приятел от младини и бивш василевс на най-могъщата империя седеше пред него цял целеничък, макар и доста гроги и поемаше от ръцете на младия боил кратунка с отлежалата. Ей, как минава времето, сепна се канът и посегна към своята кратунка!

– Наздраве Юси! Добре си ми дошъл в Плиска, стари приятелю, уелкъм бек между живите!

Гостът се ухили като чу лафа им от младини, на свой ред вдигна кратунката и отпи. Едвам преглътнал, той отвори уста, изплези език и започна да се дави. Боилът до него с присъщото си чувство за дипломация започна да го налага по гърба

– Какво е това?!– шепнешком попита гостът, когато успя да си поеме дъх.

– Още не сме му измислили име – засмя се канът. – Северите го изнамериха а колобърът на стария измъдри технологията.

– Ти ще ме довършиш! – изохка гостът и подозрително надзърна в кратунката с непозната течност – Че това не се пие бе!

– Те и жабарите отначало така викаха. – усмихна се канът – Грапава им била и стържела. Бяхме пратили на родата във Беневент една проба да почерпят херцога. Сега още я наричат Грапа, ама да знаеш как жулят и питат за още. А нашите севери даже не я чакат да отлежи.

– Хвана ли си белята с тия славяни? – ухили се гостът злорадо. – Кой дявол го караше баща ти да прави държава с тях?

– Като са наша беля, защо ги разселвате от тези земи? – избоботи заядливо боилът?

– Казвай сега как попадна тук. – набързо смени темата канът. – И кой ти издокара този странен пирсинг на носа?

– Това не е пирсинг. – въздъхна гостът и взе да разправя.

От заплетените му брътвежи накрая лека-полека изкристализира следната история: Преди десетина години в столицата група безотговорни кариеристи начело с някакъв си Леонтий му скроили преврат, счупили му носа и го пратили в трета глуха, сиреч в Херсон. После по наредба на изпълняващия длъжността василевс Тиберий, (при произнасянето на това име гостът отново се задави), дори го опандизили в тамошния дрънголник. Но той не се предавал и накрая успял да духне при хазарите, а те го почели достойно, даже булка от сой му намерили. Тиберий обаче ги настъпил и бая пари им предложил, та преди да се изкушат, той, Юси, профилактично наел една чартърна яхта и след ред премеждия и едно средно корабокрушение се добрал някак дотук. Имперските тайни служби го търсели под дърво и камък, навсякъде било пълно с предатели (при тези думи гостът се озърна два пъти), скромните му средства свършвали, силите също.

– Само на тебе мога да разчитам, Тери! – проплака гостът страдалчески и пое риска повторно да надигне кратунката – С тебе се знаем от едно време, на тебе ти имам доверие, пък и подразбрах, че ти имат страх. Ако дойдеш с войската си до столицата ще ги натикам всичките в кучи..., да знаеш. Мамка им! Десет години да ми пърдят в кабинета тези самозабравили се узурпатори! – гласът му започна да кудкудяка, устата му се изкриви, той прежълтя, хвана се за стомаха и се килна настрани.

– Бягай, извикай колобъра! – скочи канът и боилът изхвърча като невестулка навън.

Старият колобър се появи изненадващо бързо за възрастта си, дългите му бели коси се вееха като че ли беше яхнал ат в есенен ден.

– Гастрит. – констатира с един поглед той – Гастрит, а може и язва да е хванал вече. Коя е тая отрепка?

Добре че не го каза на гръцки, си помисли канът и му направи знак да мълчи и да се занимае със случая. Колобърът свъси рунтавите си вежди, приседна и започна да рови по дълбоките гънки на дрехата си. След малко оттам изникна някаква торбичка с парченца смола, от които той изсипа няколко в шепата си. Гостът беше отворил едното си око и го наблюдаваше с недоверие.

– Да ги глътне всичките – нареди колобърът с авторитета на началник отделение спешни случаи и му подаде парченцата смола. Гостът ги пое несигурно, помириса ги, опита и с върха на езика и погледна въпросително нагоре. Канът кимна.

Бившият василевс сви рамене в примирение и с изненадващо чевръсто движение изсипа смолата в полупразната си кратунка. Канът зяпна, боилът с присъщото си чувство за такт се изкиска, а на колобъра очите за малко да му изскочат от орбитите. Пациентът обаче съсредоточено разклати кратунката, помириса съдържанието и отпи. Останалите затаиха дъх.

– Така се пие. – констатира гостът и отново сръбна – даже и аромат придоби. Как му викате на това? – попита пой и отвори шепата, където се мъдреше останало парченце от смолата.

– И да ти кажа, с твоя гръцки език докато го изречеш, бая ще се узориш! – весело отвърна канът. Колобърът все още изпепеляваше госта с поглед и не можеше да му прости разхищението на ценната течност.

– Ще се...какво? – със неразбиране погледна гостът.

– У-зо-риш! – издекламираха в хор канът и боилът.

– Хубаво име – усмихна се пришелецът унесено.

– Какво име? – попита канът с недоумение.

– Това дето го казахте, у-зо...не знам си кво. Я дай още малко узо! – протегна ръка към колобъра той, като същевременно с другата вдигна кратунката.

Колобърът преглътна възмущението си и се затършува за торбичката, а боилът объркано наля. Гостът се разбъбря:

– Трябва да ми заредите една амфора като тръгнем тия дни към столицата, та да почерпя като си върна властта. Пък на тебе, Тери, после ще ти редя от онези червените фанели, дето им беше мераклия едно време, помниш ли... – Кратунката се беше изпразнила, лицето му придоби лека червенина, а езикът вече се препъваше на всяка сричка.

– Ти лягай сега да спиш, Юси, пък утре ще видим. – меко му отвърна канът и даде наставленията си на боила. – Дай му западната стая и го съблечи и завий, че както е вързал кънките...

*

– Трябва утре да съберем боилите на съвет – отсъди канът, като останаха сами и сподели вкратце кой е среднощния гост и какво беше научил от него.

Колобърът го погледна подигравателно, но нищо не каза, само надигна падналата от ръцете на госта кратунка и с любопитство я помириса.

– И князете на северите трябва да викнем – продължи монолога си канът.

– Значи ти сериозно мислиш да върнеш този дрисльо на власт? – не повярва колобърът – И от какъв зор? Само защото едно време сте ходили заедно по купони ли?

– Не е така, старче. – тръгна да се обяснява канът. – Сегашният василевс Тиберий може и да е узурпатор, ама добре си гледа работата, даже прекалено добре за моя вкус. От години насам вече разселва тракийските славяните по Анадола. Ако утре решим да минем Хемус, там ще са само ромеи, няма да има на кого да се опрем. А седне ли Юси пак на престола, освен разпивки и паметници в столицата друго няма да се прави. Такъв комшия по ми отърва от сегашния. Затова смятам да му дадем рамо, сега е моментът, разбираш ли?

– Аз разбирам, ама ти не разбираш! – ехидно отвърна колобърът – С колко хора мислиш да свършим тая работа? Щото цялото ни войнство барабар със северите и братовчедите им надали са повече от двайсет хиляди. Появим ли се пред столицата, легионите на Тиберий да плювнат ще ни удавят.

– Можем да звъннем на чичо в Долната Охридска... – неуверено предложи канът.

– Чичо ти, как ли не! – изсумтя презрително колобърът. – Къде беше чичо ти, когато на баща ти му трябваше помощ, а? Добре че тогава се разбрахме със северите, та заедно скроихме на Погоната шапка, иначе и досега щеше да трепеш комари отвъд Истрос. Чичо ти най-много да дойде да опита новата реколта, ама стане ли реч за военна помощ, ще се изсули кат мокра връв, помни ми думата.

– И все пак татко тогава ги би ромеите, нали? – настояваше канът – Защо пък аз да не мога?

– Ех синко, – въздъхна търпеливо колобърът – Баща ти беше мъдър и знаеше какво може и какво не, в това му беше силата. Той никога не би помислил да тръгне ей така против столицата, затова ги подмами, та те сами дойдоха и се насадиха в мочурището. Ама ти сега си тръгнал с главата, та през стената. Столицата е непревземаема, разбери това.

Колобърът млъкна и канът наведе глава. Пламъците в огнището тихичко догаряха. Така минаха няколко мига, когато пред прага нещо изтопурка и в залата отново влезе дежурният боил.

– Значи така се пиело, а? – изръмжа той и се тръшна на мястото си. – Ей, това гърците имат много извратен вкус, ще знаеш. – След това посегна към осквернената кратунка на госта и с погнуса понечи да я хвърли в огъня.

– Чакай! – спря го колобърът, ловко му я измъкна от ръката и съсредоточено започна отново да я души. След това загриза устната си, ушите му взеха да мърдат, белият перчем се поизправи а очите придобиха леко сомнамбулски вид. Боилът отвори уста, но канът успя навреме да го срита, та да млъкне. Нещо явно се мътеше в главата на стария колобър и на този родилен процес в никакъв случай не биваше да се пречи. Старецът близна още веднъж своята кратунката, после тази на госта, прокашля се и вдигна очи:

– Колко бъчви имаме?

– Колкото щеш. – махна с ръка боилът – Бъчви да искаш. Те, северите, откак чуха че реколтата трябва да отлежи, само дъбове за бъчви секат, друг материал вече не доставят. Защо мислиш че го построихме този дворец от дърво?

– Глупак! – изсъска колобърът – Май отдавна не съм ти бръснал главата. Колко пълни бъчви имаме питам!

– Раздухай сега де, какви ги диплиш пак? – не се стърпя канът

– Първо трябва да знам какво има и какво не! – запресуква се старецът и канът махна на боила да провери в избата за наличното. Когато останаха насаме колобърът продължи:

– Слушай сега, синко, още не знам дали ще стане тая работа, ама такъв кьорав късмет идва веднъж на сто години, та просто не е за изпускане...

Канът кимна в очакване и колобърът продължи:

– Империята никога няма да ни остави на мира, това го знаем и двамата, нали? За в бъдеше ще ни трябват снаряжения, запаси, рушвети, подаръци за съюзниците и Тангра знай още какво. Мислил ли си някога откъде ще го финансираме всичко това? Щото с восъка и кожите освен някоя-друга жълта номизма, колкото за стойка, повече не се изкарват... – занарежда колобърът в тишината.

– Но виж, това тука – и той почука своята кратунка – е голяма работа. В сравнение с него виното от Самос е просто крушова чорба. Това плаче за пазар не, ами за голям пазар. На северите пари не можеш да искаш, те са наши хора, франките са си тъпички, само бира им дай, но ако в империята го пропият, това вече ще е бизнес. – очите му придобиха замечтан блясък – Щом на твоя приятел Юси му хареса и други в столицата ще го харесат, щом го предпочитат с смола, ще им го забъркаме, колко му е, щом им звучи добре името “узо”, така да се нарича. Разбираш ли сега как го мисля?

– Ами като почнат да си го варят сами? – вметна канът.

– За това си има лицензи и те се плащат. – усмихна се колобърът. – Ще пратим още утре куриер да регистрира патент и запазената марка. После даже няма защо да го произвеждаме сами.

– Я платят, я не. – усъмни се канът – Пък ако не платят, ща не ща, пак ще трябва да поведа войската, иначе ставаме за резил, ще ни се смеят и малките хазарчета.

– Спокойно, ще си платят. Ние първо да ги зарибим. Нека нашите хора в столицата да им пласират чрез посредник няколко товара на вересия. А след месец-два, като ги изпият, ще си искаме лицензните заедно с неустойката за нелегално разпространение.

Канът недоверчиво сбърчи чело, но този път не каза нищо.

– Разбери, синко, с войската никого няма да уплашиш, империята винаги е била готова за война, тя от векове насам друго не прави. Но виж, ако й се заканиш със съд в средиземноморската търговска организация, ще си платят като попове. Защото разчуе ли се, че не съблюдават лицензните договори, никой вече няма да сключва сделки с тях, всичките им кредитори ще се отдръпнат, куче няма да иска парче хляб да вземе от ръцете им. И това те го знаят много добре, повярвай ми...

Канът умислено слушаше, чоплеше брадата си, очевидно идеята започваше да му харесва. Внезапно лицето му светна.

– Ами да, точно така, – съгласи се той – а за да не се повтарят в бъдеще подобни издънки, след това ще искам да назначат на длъжност василевс нашия представител Юси. Него тъй и тъй ще му трябва време да си оправи гастрита и събере сили, дотогава ще сме задвижили нещата...

– Най-после започна да разсъждаваш като държавник – доволно забеляза колобърът. – Така ми харесваш!

**

– Ти май плачеш да хванеш греблото на някоя галера! – ревна новият стар василевс и удари с жезъла по полираното писалище.

Дремещия бодигард сепнато се хвана за кобура, но успокоен отново се облегна и започна с насмешка да наблюдава пребледнелия изцапан с мастило хронист.

– Или искаш да те пратя да правиш компания на Калиникос? – лъсна жестоката усмивка на най могъщия мъж в света.

В столицата се мълвеше, че старият патриарх Калиникос гние някъде по римските затвори и хронистът се разтрепери. Пергаментите в ръцете му се затресоха, един-два листа полетяха надолу, но той не ги забеляза.

– Но нали всичко е описано така, както се случи, Ваше сияйно... – замънка той с тънко гласче.

– Таратанци! – разбесня се василевсът. – Докога ще те уча бе, дърво нечегарено? Това всичкото, дето си го написал, да го навиеш на един свитък и да си го натикаш... знаеш къде!

Хронистът видимо започна да се смалява, докато василевсът си помаше дъх.

– А сега си отваряй кирливите уши и слушай, какво ще пишеш, да не се наложи да повтарям:

“През пролетта на лето господне 705. Кан Тервел, господаря на България с голяма войска от 15000 души помогнал на законния василевс Юстиниан II да завладее царството на прадедите си. Тервел се отправил към Константинопол и се установил на стан пред Харсийската порта, от която се излизало на Одринския път. Три дни Юстиниан II водел преговори със столицата, но в замяна на обещанията си получавал оскърбления и подигравки. На четвъртия ден той успял с хитрост да проникне в Константинопол, превзел града и наложил на противниците си заслуженото наказание. Щастливият победител се отнесъл извънредно любезно с владетеля на българите за оказаната помощ. Кан Тервел бил приет тържествено в императорския дворец, където бил увенчан с кесарска корона, а раменете му били покрити с императорска хламида.”

– ... и така нататък и така нататък, ясно ли е? Да зачеркнеш всичко, свързано с каквито и да били лицензи, всичко относно каквито и да били комерчески плащания. Думата “узо” не искам да срещам в аналите, думата “мастика” още по-малко! Тери е кесар заради заслугите си към империята, a годишните плащания и отстъпената област Загоре са част от съюзния му договор с нас, разбра ли ме добре?!

Хронистът кимайки взе да се кланя до земи и заднешком заотстъпва навън. На прага се препъна и за малко да разлее мастилницата върху скъпия персийски килим, но успя невредим да напусне канцеларията.

– Тези гнили интелигенти няма да се научат на политическа журналистика и това си е то! – вече поуспокоен констатира василевсът и се протегна в креслото си.

Бодигардът тъпо се изхили.

Олег Айранов

2005

[Last roman]

Министерството на психическото благосъстояние предупреждава, че неконтролираната употреба на настоящето четиво като средство за хомеопатична терапия при поява на леки до средни форми на периодчиен или хроничен шовинизъм, може да доведе до временни или трайни изменения на историческото Ви самосъзнание!

Правовата държава на Страхотния

Какво премълчава “Свидас” за Крум Страшний? Защо е известно толкова малко около смъртта му? Кои са наченките на модерното законодателство у нас? Каква роля са играели определени групировки при формирането му?

– Друго от империята не можаха да научат тези негодници в Плиска, само как да кепазят природата! – викаше набитият мъж от подравнения буков пън в градинката под северната стена. Слънцето клонеше на запад и наоколо беше доста оживено, та думите му не останаха нечути.

– Стига, бе, Круме, какво сега, пак ли за екологията ще ни пилиш? – попита с отегчен глас един рус бабаит от спрялата се отпред група.

– И за екологията, – отвърна набитият със спортна злоба – и за законите ще говоря! Без строги закони никаква политика не може да се прави, камо ли екологична. Закони трябват на тази държава, закони за всички и всичко! – гласът му лека-полека придобиваше плътност, като на оперен баритон, който се разпява.

Групата пред пъна започна да набъбва. Няколко хубавици забавиха крачка и също се заслушаха.

– Че какви толкова нови закони се пънеш да прокараш? – изсмя се русият. – Нали знаеш, както се разпореди канът, така гласи законът и толкоз. По-просто и логично от това има ли?

– Да, така е, както канът се разпореди. Ама има ли го черно на бяло, питам ви? Няма го! Затова жупаните и князете после си го извъртат, както си искат и както им отърва. Това закон ли е? Това е беззаконие!

Ораторът мярна с крайчеца на окото прииждащите и се опита да преброи числото на слушателите си, за да прецени, дали има смисъл да се дере по-нататък.

– Ама вас от това не ви дреме, нали?

В първите редици някои започнаха да пристъпват от крак на крак. Не знаеха тях ли има предвид и да почват ли да се чувстват виновни. След риторичния въпрос последва ефектна пауза и гласът от буковия пън наново закънтя:

– Не ви пука и от това, че в Средец години наред горят кафява кал и мокра слама, та въздухът не може да се диша. Децата вече са се поболели в цялата долина, добитъкът също. Това е екологично престъпление първа степен, ви казвам, там наоколо има и наши деца.

Набитият вече беше загрял и сега думите му се редяха като карти за пасианс в ръцете на професионален комарджия.

– Ако канът и боилите си бяха мъже на място, отдавна да сме завзели този прокажен град и да сме изтребили всичката паплач вътре – стовари той второто си кроше по адрес на „тези отгоре”, а при представата за унищожения град лицето му се разведри и придоби замечтано изражение.

– Бе, то вярно, че бая мирише, като се мине оттам, – заяви един от присъединилите се слушатели с вид на търговец – ама не е нищо в сравнение с имперската столица, да ви кажа. Лани бях там, ако знаете каква смрад е на пролива...

– Знам ги много добре тези еко-терористи, които изливат помиите си направо в морето – навъси се отново набитият. – И занаятчиите им са обърнали пролива на клоака. Защото в империята имат закони и разпоредби за какво ли не, ама за опазване на околната среда нямат. А това е и наше море...

– И какво сега, бе, Круме? Според тебе и столицата ли трябва да я завземем и да избием всички вътре? – ехидно се обади един рижав багаин.

– Малко ще се поозорим, при тези яки стени и милион жители – засмя се търговецът до него. – Цялата наша войска може да се събере в хиподрума им.

– Може и столицата. – поусмихна се и набитият лукаво и веднага продължи сериозно – Но аз първо бих я обсадил и засипал всички канали, да се задушат в собствените си боклуци. Да видите как за броени седмици ще се изчисти даже морето наоколо, че човек да може отново да си измие краката в него. Нещата все още могат да се оправят, стига да има желание. Ама на, и на техния василевс няма кой да му го налее в кухата глава!

– Ти ли ще му я налееш, бе, Круме? – чу се смях отзад. – На василевса?

– Ако трябва... – закани се набитият. – Той само да си я покаже отсам Хемус.

Сред групата се поде спор дали василевсът заслужава подобна участ или не, но всички бързо млъкнаха, когато ораторът продължи:

– Същият бардак е около Адрианопол. И него са го обърнали на бунище. Този град определено е пренаселен и трябва да се преструктурира, половината жители да се депортират отвъд Истрос.

– С какво ще ги прекараш толкова хора през реката, бе Круме? – обади се отново като черна станция рижавият багаин, но ораторът предпочете тоз път да го игнорира и продължи:

– Ама на, тези наши ояли се политици в Плиска, вместо да се заемат с проблемите около южната граница, само знаят да лапат и далавери да въртят, пък и обикновените хора вече се научиха. Само твърди закони, ви казвам, ги оправят всичките тях и вас!

Ревът му стигна кулминация и се покачи с още една терца нагоре.

– Така е, какво ме зяпате, и в Плиска вече се правят какви ли не стоки със суровини от съмнителен произход, само и само да се пласират в империята и докарат някоя и друга номизма валута. После търговците карат като бесни конете по пътищата, християни се пишат, а мъчат тварите божии и не пазят света, който е създал. Трябва да им се наложат глоби, глоби до откат, докато им дойде акълът. Скоростта по магистралите трябва моментално да бъде ограничена, особено по „Виа Игнация”.

– Че и тя е в империята, бе, бате, – обади се един мургав дребосък с вид на просяк. – Не е наша земя.

– Ако трябва, и нея ще я завземем и блокираме! – авторитетно заяви набитият от пъна надолу. – За екологията граници няма.

– Хей, това ми харесва! – провикна се дребосъкът – Ако после ще можем да се разхождаме по „Виа Игнация”, аз съм „за”!

– Мислѝ си, никакви такива! – пресече го набитият. – Всичките просяци ще бъдат разкарани от пътищата. И за това трябва закон.

От публиката скептично клатеха глави.

– Той и Йошката Рибаря при франките отначало така говореше – промърмори един старец. – Ама след това го направиха министър и затлъстя като шопар, а цялата му екология отиде, та се не видя.

– Ъхъ – завъртя глава рижавият багаин. – Ходи им вярвай после на тези зелени фундаменталисти. За какво пък трябва да завземаме чак „Виа Игнация”? Само ще ни вкарат в някоя беля...

– Що бе, това дето го казва звучи добре, ама да не беше такъв противник на виното – подметна русият достатъчно високо, че да го чуе и ораторът.

– Кой е казал, че съм против виното? Кой, питам! – кресна набитият и лицето му стана тъмномораво – Какви ги дрънкаш врели-некипели? Ти на всичко ли вярваш, което го пише по вестниците? Я виж това тука – той посочи бъклицата, която висеше на колана му. – Да не мислиш, че е компот от боровинки?

– Да, ама миналата седмица казаха... – заобяснява русият.

– Това е долна инсинуация на имперската пропаганда и жълтата преса! – сряза го набитият. – И на това трябва да се сложи край със закон. Клеветниците под нож, казвам аз!

– Ти сега не го увъртай, ами раздуй каква е тая работа с виното – упорстваше русият бабаит. Явно този въпрос го интересуваше повече от всички други.

Набитият си пое дълбоко дъх:

– Виното лозарите да си го правят, стига да е от контролиран район, никой нищо напротив няма, ама да си плащат и данъците. Да не ни лъжат, че било само за собствена консумация. По пет бурета на калпак собствена консумация... как ли не!

Групата се разшумя одобрително и ораторът продължи.

– И да не секат южните склонове на Хемус, че долината става все по сушава без гора. Някой ден ще се обърне и там екологията и после ще трябва да внасяме вода от моравците. Всичките лозя, дето са кацнали по сечища трябва да бъдат изкоренени, а горите възстановени. А тези далавераджии, дето продават крадения дървения материал, да бъдат наказани по закона. Това ви повтарям, закони трябват.

– А за ракията? – не се предаде русият.

– Ти на това, дето го разливат по чаршиите на Загоре ракия ли му викаш? – излая ораторът – Щото аз му викам менте. Как не са се изпотръшкали всичките по празниците, само те си знаят. Ракията трябва да се прави от родни продукти с проверени екологични качества, а не от табуретки, внесени без акциз отвъд Истрос. Закон и против ментетата трябва да се издаде и против пиячите на ментета също!

Тоз път въодушевените възгласи бяха предимно женски.

– Ей, страхотен е този Крумчо! – възхитено прошушна една от насъбралите се пред буковия пън зяпачки – Kато нищо бих си го хванала за гадже, да знаете – тя млъкна и се огледа, а приятелките ѝ се изкикотиха.

– Пикла! – изфуча лелката до нея. – Да те видя колко ще ти е до гаджета, като ти гракнат три-четири гърла в къщи. Той закон за подкрепа на майките да измисли, тогава и аз ще съм „за”!

Отстрани на сянка седяха двама багатури и дъвчеха по парче пастърма, като запиваха от общ мях.

– Леле-ей, – възкликна по-якият от двамата и посегна към мяха – представяш ли си го това диване ако влезе в съвета на тарканите какво става?

– Ще го видим и тоз сеир… – кимна прошареният до него и се усмихна.

– Море, сеир! То, вярно, в съвета диванета колкото щеш, ами тоз както се е засилил, да не вземат да го направят кан, че тогава яко ни дупе, ако не го спрем навреме. От екологични походи и нови закони живот няма да има. Страшно ще стане, слушай ми думата, страшно!

– Айде сега, баджанак, чак пък страшно… – поде прошареният. – Какви ли не сме ги слушали, пък после, като влязат в съвета стават мирни и скромни, та чак закуските си почват да пестят и само гледат да гушат.

– Точно тоз не ми изглежда да миряса скоро – възрази якият. – Този е от идейно подкованите, той си вярва на приказките. Трябва го държим по-надалеч от Плиска.

– Спокойно, ще го разковем, нека първо свърши работа – снижи тон прошареният.

– Каква работа, бе? – удиви се якият – Ама ти сериозно ли мислиш да се залавяме за него? За съвета ли ще го гласиш?

– Не само за съвета… – намигна му прошареният.

Ченето на якия се отправи стремително надолу, а очите му станаха на палачинки. Прошареният се усмихна, хвана го подръка, двамата станаха и се отдалечиха от групата.

– Гледай сега баджанак, – занарежда той с конспиративен тон. – Старият не беше лош, ама вече е взел-дал. Тъй или иначе ще ни трябва нов кан, нали? Защо пък да не е този Крум, поне кураж Тангра му е дал? На никой не му пука за зелените фантасмагории, но човекът е напорист и умее да говори. Ако такъв дръпне на бойците една-две речи предварително и ги поведе напред, току виж наистина са успели да завземат Средец. После нека си се занимава там със закони и екологични програми колкото ще, важното е ние да подхванем приватизацията на града. Даваш ли си сметка колко сделки са това?

Якият все още го гледаше като теле, затова прошареният продължи:

– А пък хванем ли „Виа Игнация” и почнат ли от там да капят комисионни…

Якият се поокопити и започна да разтрива солидния си врат. После се огледа предпазливо и попита.

– А столицата? И нея ли искаш да завземе? Това е самоубийство!

– Естествено че не – засмя се прошареният. – Достатъчно е да забие копието си в портите. Да стресне империята така, че на василевса да му държи влага още години напред. Да възобнови годишните плащания, пък може и да ги поувеличи, мен ако питаш. Разбираш ли?

Якият неуверено кимна. После отново все да разтрива схванатия си врат и се замисли. Мисленето явно не беше от обичайните му дисциплини, затова измина доста време преди да вдигне поглед:

– Ти хубаво казваш да го побутнем нагоре, ама има ли после кой да го спре, като му дойде времето? Щото, като го гледам – умора няма.

– Ех, баджанак, – усмихна се прошареният. – ако не се спре сам където трябва, ще му уредим пък едно сакрално пътуване до Тангра, колко му е? Няма да е нито първият, нито последният. Важното е бизнесът да върви.

[КГ125]

>):):) отде ги взимаш тези???! :):)

[Last roman]

тогава и "Епизод 2-ри" от Българското средновековие: "Клонингите атакуват"

Хан Борис I не беше добър войн като баща си. Първият път когато вдигна меча се сецна и изкара 3 седмици по баячи и чекръкчии. Вторият път, когато хвана меча се поряза, а 2 седмици по-късно падна от коня. Страшният му баща - хан Персиан ставаше още по-страшен след всяка неудача на наследника си и бесен си го изкарваше на ромеите: отиваше да ги бие я в Македония, я в Беломорска Тракия. "И без това тоя синковец нищо не може - поне да оставя малко повечко територия, че знае ли се..." - мърмореше си той.

Шептеше си той на себе си, а ромеите на Исус. И само се молеха да се куртулиса по-бързо, че да си го върнат на Бориса. И един ден старият хан както гледаше страшно взе, че се помина. В Плиска си скубеха косите от мъка, а в Константинопол започнаха Великите Дионисиеви празници. Император Михаил покани от немско двама от най-добрите диджеи и обяви начало на стрийт парейда. Когато най-сертне стрийт парейда приключи бяха отчетени следните постижения:

- участвали 1 000 000 души;

- заловени с марихуана - 350 души, затворени във Влахернската кула;

- заловени с по-твърд стаф - 563-ма - изпратени да продават библии в Мека и Медина.

- най-добър денсър - светиня му Константинополският патриарх;

- най-сполучлив костюм - император Михаил, предрешил се като владетел на ромеи и българи.

В Плиска погребаха хана, а Борис беше провъзгласен за нов хан. Както се и очакваше новият владетел беше слаб и мекушав и само симулираше желание да воюва. България се смаляваше и болярските родове взеха да роптаят срещу хана си.

Още от малък Борис имаше любимо занимание: обичаше да фантазира. Веднъж, че е смел войн, побеждаващ всички на бойното поле, друг път, че е велик жрец, който хвърля жезъла си и той се превръща в змия... И какво ли още не. И сега, в критичните мигове Борис фантазираше и се обграждаше с разни врачове и окултисти, с които медитираха на воля. Горе-долу ежедневието вървеше така:

- Ювиги, великоморавците ни нападнаха и ни отнеха земя! - казваше вестоносец.

- Мммм, кажи им да почакат! - измъркваше ханът.

- Ювиги , ромеите ни разгромиха и наближават Емус!

- Мммм, остави това на мен!- безапелационен беше ханът.

Една сутрин той получи просветление: ако си смени самоличността може и да стане смел войн и да се отърве от негативните си качества. И реши хан Борис да се клонира...

Планът беше много прост: Борис се прекръства и така се отървава от проблемите. Но досега нито един от предците му не беше се клонирал. Как да стане? Дали пък да не приеме християнството? И без това християните се множаха, а и при покръстването се вземаше ново име! Дааа, защо не! Значи ханът трябва да представи положението като неудържимо и да покръсти народа под натиска на ромеите.

Българите претърпяха унизителни поражения, а Борис "преклони глава". И се осъществи мечтата му да се клонира. А стана и княз! Император Михаил и той се клонира - даде му името си и Борис стана смел и решителен като него.

След като стана смел и решителен Борис-Михаил тръгна да покръства другите.

- Милост, ювиги хане Борисе, не скверни Тангра!- молеха се боилите.

- Млък! - съскаше князът - Какво мяучите? За какво ви е тоя Тангра?

- Ама как? Той ни е Бог, а ти си наместникът му на земята - ханът!

- Бог, не Бог, ама не ме кефи и ще го сменяме! А и освен това не бе доказано ханството - Зиези го обори и затова вече няма ханове! Затуй сега вече ще съм княз, докато не го обори някой!

И страшен беше княз Михаил - клонингът на императора. Не миряса докато не покръсти всички. И като ги покръсти обяви стрийт парейд в Плиска. Но тясна беше старата плиска за таквизи увеселения! В разгара на парейда маскирани като езичници 52-ма недоволни боили опитаха да убият княза, но той ги позна и същата нощ историята разбра, че Хитлер не беше измислил сам понятието "Нощтта на дългите ножове". По кръвта на жертвите Борис-Михаил се канеше да прочете бъдещето - своето и на България. Обаче кръвта образуваше някакви странни знаци - нещо като гръчките алфабети, ама не бяха съвсем същите: имаше разни Б-та, Ж-та и др. Князът гледа-гледа тъпо странните символи, дълго се чеса, дето не го сърби, па накрая плю с досада и отиде да се кълчи на парейда.

Годините минаваха, князът разбра какво са и Б-то и Ж-то, само не разбра, че е отгледал змия в пазвата си. С течение на времето все повече се канеше да осъществи и другата си голяма фантазия - да стане голям жрец. За целта той отново се клонира - взе монашеско име, отиде в манастир и остави държавните дела на сина си - Владимир.

Владко беше будно дете. (Не като един друг Владко - детето на Тат(к)о!) На младини той играеше футбол в отбора на "Плиска - Кингс" и всяка година беше шампион. Та кой смееше да вкара гол на отбора на канартикина и най-важните боили? Но след "Нощтта на дългите ножове" отборът остан без титуляри, резерви и щаб. Така 2 пъти изпадна от Висшата лига, което силно разгневи Владко, който преди това се казваше Расате. Даже и емблемата на клуба се промени: от "Тангра с меч в ръка, върху който е наръгана футболна топка" стана "Преподобният Ксенофонт и дружината му с вощеници и кандилници се гъзят на морава".

Много се гневеше Владко-Расатко на тези неправди и като се възкнязи, реши да тури всичко в ред. И започна животът в Плиска на ауто-ривърс:

- Милост, светли княже Владимире, не скверни Бога!- молеха се духовниците.

- Млък! - съскаше ханът - Какво мяучите? За какво ви е тоя Бог?

- Ама как? Той ни е Бог, а ти си наместникът му на земята - князът!

- Бог, не Бог, ама не ме кефи и ще го сменяме! Той и Стоичков беше Бог, ама последните години го сменяха!

- Ама не бе доказано ханството - Зиези го обори и затова вече няма ханове!

- Абе ще ви дам аз един Зиези на вас! Той е от отбора на "Троян - Смайлърс", дето станаха 25 пъти подред шампиони! - и очите му гледаха страшни и кървясали като на прадядо му.

И страшен беше хан Расате - клонингът на Владимира. Не миряса докато не препокръсти всички. И като ги препокръсти обяви стрийт парейд в Плиска. Но тясна беше старата Плиска за таквизи увеселения! И "Плиска - Кингс" стана 4 пъти подред шампион...

Монах Борис-Михаил, който с препокръстването пак се преклонира в служител на Тангра много се разлюти и реши да търи отново нещата в ред. Събра армия от препокръстени клонинги, препаса ловко меч (без да се пореже) и тръгна пеша за Плиска да накаже Тъмната сила. 4 години вървя армията и накрая стигна Плиска. С помощтта на младия Саимън Уан-Велики хан Расате беше пленен с лукавство и вързан го откараха при Борис-Михаил.

- Така ли ти заръчах аз да управляваш държавата ми? - ревна бащата.

- Фадър така счетох, че е необходимо!

- Ах! Какво направи ти с мен! Да ме докараш до състояние да не знам кой съм! - ядоса се бащата.

- Че ти и по-преди не знаеше! - сопна се синът.

- А знаеш ли ако хвърля жезъла?! - закани се бащата.

- Какво ще стане?

- Отровна змия и ще те ухапе! - и бащата хвърли жезъла, но той само глухо издрънча и не помръдна от земята.

Борис-Михаил се навъси. Три пъти хвърля жезъла и не последва нищо. Накрая позеленял от гняв ревна към околните:

- Оставете ни сами!

Всички излязоха. След минути се чу жесток вик, после още един и вратата се отвори. Пръв изскочи Владимир-Расате, гърчещ се от болка и обезобразен с незрящи очи.

- Майка ти, копеле! - крещеше той - Грешка! Баба ми, копеле! Ще си платиш ти за всичко!

Скоро излезе и самият Борис-Михаил.

- Фадър, какво стана?- попита младият Саимън Уан-Велики.

- Нищо, нищо!

- А защо бате не вижда?

- Ами исках да го отвържа, но той се спъна и падна на меча по очи!

- Ами?

- Дааа! И така 2 пъти...

- И сега?

- И сега ти ще си княз!

И започна животът в Плиска на ауто-ривърс:

- Милост, хане Симеоне, не скверни Тангра, писна ни вече!- молеха се болярите.

- Млък! - съскаше князът - Какво мяучите? За какво ви е тоя Тангра?

- Ама как? Той ни е Бог, а ти си наместникът му на земята - ханът!

- Бог, не Бог, ама баща ми не го кефи и ще го сменяме! Освен това не бе доказано ханството - Зиези го обори и затова вече няма ханове!

- Ама Зиези нали го обориха!?!

- Как ще го оборят като е класик?! - и очите на Саймън ставаха зли като на учил в Константинопол за духовник човек.

А монах Борис препреклонирал се наблюдаваше всичко мълчалив и доволен. Не мирясха двамата докато не препрепокръстиха всички. И като ги препрепокръстиха обявиха стрийт парейд в Плиска. Но тясна беше старата Плиска за таквизи увеселения! И затуй съградиха Велики Преслав - с широки улици и голям площад...

След месеци, когато мисията беше извършена, старият монах отиде при сина си и каза:

- Саймъне, сине, аз ще те напускам и ще се връщам в манастира, защото тържището за чужди стоки ромеите ще го местят в Солун, а мен ме мързи да воювам!

- Добре, фадър, аз ще воювам!

- И умната тук! Без резки движения! И нека Силата бъде с теб!

- Благодаря! - каза Саймън, но не почувства никаква сила.

И чак сега, когато баща му се отдалечаваше забеляза, че мечът на баща му беше оставен на масата. По него имаше кръв. Петна от кръв имаше и по посока на отдалечаващия се баща, който с пръст в уста бързо крачеше към манастира си...

[Last roman]

KIRILITZA

Петко Веселинов Босаков (chernobyl)

В горещия ранен следобед Грую се възхищаваше на сградата, пред която стоеше и в която трябваше да влезе.

А тя – сградата – наистина бе възхитителна. Построена от най-модерните материали като например дърво и камък, архитектурно изпипана. Типично по византийски, помисли си Грую. Всичко от гигантската входна врата, която като че ли не можеше да бъде отворена от човек под 80 килограма, до надписа “К&М Азбука Криейшън Сървис”, внушаваше за величието на многонационалната корпорация, която се помещаваше вътре.

Тъй като Грую без съмнение надхвърляше 80 килограма, той отвори без проблеми вратата и се озова в просторна и приятно прохладна зала. Вече беше идвал тук много пъти и беше престанал да се впечатлява от липсата на стълби и от автоматичното устройство за изкачване, задвижвано от два коня. Трябва да си направим едно такова и в България, помисли си той. Много ще подхожда на някое гъзарско място, като царския дворец например.

Обмисляйки колко е добра тази идея, Грую се изкачи на втория етаж и отвори вратата с малка табелка “съдружници”.

Секретарката веднага го позна и го поздрави:

– Здравейте, господин Грую! Шефът ви очаква, можете направо да влизате!

Без да чака втора покана, Грую отвори със замах вратата на президентския кабинет и извика:

– Ооо, Кириле, кво правиш бе, парцал!

Мъжът, към когото бе отправен топлия поздрав, се усмихна кисело. Не разбираше българите и тяхното фамилиарничене. Още по-малко разбираше защо всички те го наричат Кирил, затова отговори:

– Моля ви, наричайте ме Константин. Поне този път.

– Да не мислиш, че не съм опитвал? Ама това си е просто невъзможно. Като те види човек, и си казва: “Ето го Кирил!”. Какво по-подходящо име за теб от Кирил?

“Кирил” се отказа да спори и просто си замълча. Грую си продължи мисълта:

– Сега, трябва да ти прочета една простотия, нали знаеш как е... протокол! – при което извади някакъв свитък и зачете:

– Значи, почвам: Поздрави, аз съм Грую, специален пратеник от името на българския цар, който между другото е най-великият, най-непогрешимят, най-милостивият, най-сияйният, бла бла бла, дрън, дрън, дрън, благодаря ви че ме приехте. Край.

Грую мразеше протокола. Всъщност изобщо не искаше да постъпва на тази работа, но тъстът му, баджанакът на чийто осиновен син беше някакъв важен болярин, я уреди за него и настоя да я приеме, използвайки думи като “мързел”, “отрепка” и “най-тъпия зет, който можеше да ми се падне”. При уважението, което старецът хранеше към него, Грую просто не можеше да откаже.

– Радвам се, че отново се виждаме, господин Грую – каза Константин и с жест го покани да седне. – Как мина пътуването ви?

– Много добре, като изключим факта, че ме държаха поне четири часа на Солунската митница, докато ми проверят багажа.

– Искрено съжалявам. Това сигурно е заради всички тези самоубийствени атентати, предполагам знаете...

– Ами, всъщност не знам. В нашата страна само добрите вести идват бързо – ухили се Грую.

– А, става въпрос просто за един идиот. Казва се Василий Неудачни. Втълпил си е, че трябва да стане император и е събрал армия от фанатици, които да терорят народа наляво и надясно. Но не се безпокойте, скоро ще го хванат и ще го обесят... След като са му отрязали определени части от тялото, разбира се.

– Аха. Виж сега, мисля, че се отклонихме от темата. Значи, платихме сума пари за дизайна на тая глаголица, ама не сме доволни от нея, и понеже е още в... такова де... гаранция, искаме да си я сменим.

– Ама защо? Не прочетохте ли нашия доклад от 1400 страници за предимствата на глаголицата...

– Не. Много е дълъг. – прекъсна го Грую.

– Както и да е. Там подробно е обяснено защо тази азбука идеално подхожда на славянските езици. Пък и дизайна е хубав. Вижте колко добре стои азбуката – и какви хубави завъртулки има! Пък и разни религиозни символи сме вмъкнали тук и там, ще ви покажа, много е интересно...

– Виж сега, Кириле, мой човек... завъртулките са си хубави, нашите попове много харесаха азбуката, ама има един практически проблем. Твърде различна е от вашата. Западните туристи не могат да разчетат ни една табела. Популярността на българското Черноморие като туристическо направление е спаднала с цели 42% за една година! Разбираш, че тази азбука тотално прецаква икономиката ни. Това живот ли е? Не е живот!

– Аха, разбирам... това като че ли не сме го предвидили. Ще говоря с брат ми и ще видим какво можем да направим по въпроса. Обаче, ще ви помолим да изпълните едно условие...

– Казвай, братле, нямаш проблем!

– Имаме нужда от малко реклама и няма да е лошо да ни помогнете за това... може например да кръстите новата азбука на мое име или нещо такова...

– Ама разбира се! Виж сега, закъснявам за среща с императора, но утре ще се видим и ще доуточним детайлите, става ли? Хайде чао сега, аз ще излитам. А междувременно говори с брат си, и те уверявам, че като уредим нещата, новата азбука сто процента ще се казва кирилица.

– Константиница! – поправи го Константин, но Грую вече беше изхвърчал, очевидно притеснен от закъснението си.

***

Авторът не претендира за историческа изчерпателност на фактите в текста. Оплаквания относно неточностите се приемат при арменския поп всеки работен ден от 13 до 16 часа.

[neistorik]

Много як фейлетон. Ще си го копна за спомен.

Последний Римо-Ромеецо, надявам се, че този талант не го хабиш само във форума, а и на места, където тези писания могат и на хартия да излязат. Имам обаче една многооооо сериозна забележка. Допуснал си груба фактологична грешка!!!!

"Еврейската бомба взривила Фаетон, вследствие на което злощастната ни прапрапрародина се превърнала на астероиден пояс.".

Имаш ли ум в главата, да си видял евреин да хвърля бомби ей така без нищо?!?! Матриал ей така никой не хаби. Пуснали са я, защото там трябвало да минава галактическата магистрала Андромеда-Сириус-Калотина-Оризово-Балхара. Цялата операция като цяло минала хуманно - една юдео-масонско-вогонска ескадра пуснала колкото си требе бомби върху палестино/балистано-хунорския Марс.

Точно от това време са и опитите на българите да бъде направвен търг за въпросната магистрала, но уви , всякакви чужди елементи ни пречат да сътворим поредното българско чудо. Така в пордължение на столетия ние обяваваме търгове, кои от кои по добри, а онези нещастници евреите и други подобни ни пречат.

[Last roman]

България на три океана

Великият изобретател, последният енциклопедист на второто хилядолетие и първи - на третото, геният на техническата мисъл д-р Евлоги Охниминчев бе на път да направи поредното си революционно откритие. Използвайки части от системата за насочване на падналата в Горна баня ракета “земя-земя” по време на косовската криза, той бе усъвършенствал темпоралния вариатор на своята машина на времето; после презареди акумулатора й с прясна киселина от последния киселинен дъжд. Все пак, липсваше още нещо... Разбира се, трябваше принципно ново гориво. Д-р Охниминчев източи от резервоара уискито “Black & White” (менте с бандерол) и зареди догоре с 40 литра превъзходна домашна кайсиева ракия, която му бе подарил един приятел от Силистра в знак на благодарност за уредената среща с Нефертити. Доля четвъртинка спиртен извлек от люта чушка, женшен, магарешки трън и необогатен Уран 238, който си бе смел с метлата от тераската. Добави таблетка виагра за катализиране на горивната смес и потри доволно ръце - машината на времето бе готова за качествено нови пътешествия! Досега великият изследовател бе кръстосвал надлъж и шир потайните, вмирисани на арсеник и стари дантели (както би казала леля Агата) дебри на миналото. Сега най-после той бе открил как да проникне в измерението на Бъдещето. Което бе равнозначно да слезеш от прашния таван, натъпкан със стари мебели и банални спомени, в бляскавата бална зала, където постигналото съвършенство човечество празнува.

Мигът бе откровено исторически. И си струваше да бъде увековечен поне от фоторепортерите на Ройтерс, но от съображения за сигурност д-р Охниминчев отложи празничните фойерверки за по-късно и натисна педала на газта. Машината на времето изрева като глутница гладни помияри и се устреми към бъдните години, разнасяйки след себе си аромат на кайсиева ракия и потоци от гама-лъчи...

* * *

Уви, разочарованието бе пълно! И в бъдещето всичко бе останало по старому - богатите бяха неприлично богати, а бедните бяха станали унизително бедни. Същото си бе останало и положението в родната “земя като една човешка длан”... Неистова скръб стегна сърцето на великия хуманист, но и не по-малък родолюбец, чийто патриотизъм бе заченат още в родното школо върху картите на Велика България, границите на която миеха три морета.

Гениите са гении, защото умеят да видят най-краткия път към една цел, която за другите изглежда непостижима. За да стимулира мисловните процеси в колосалния си мозък д-р Охниминчев изяде два ореха и изпи чаша дайкири, в което белият кубински ром бе заменен с рибено масло. И видя решението на проблема ясно като в телевизионна реклама - само един човек бе способен да създаде една нова, благоденстваща Велика България. Неговото име беше цар Симеон Велики!

* * *

Реализирането на гениалната идея се оказа не по-сложно от компютърна игра. Нямаше абсолютно никакъв технически проблем по доставката франко клиента на височайшата особа. Край Босфора се вдигаше наистина невъобразим шум, защото българският владетел се опитваше за пореден път да превземе величествения Константинопол. От половин дума царят включи за какво става въпрос; след пет минути вече летяха с машината на времето към 21-ви век.

Само два дни му бяха достатъчни, за да се ориентира в обстановката - цар Симеон запретна ръкави и започна да действа. Първата му работа бе да привлече вниманието на медиите. Свика една пресконференция, на която разкри истината: кой е той и с каква цел е тук - Велика България на три океана! Ефектът бе съпоставим единствено с взривяването на А-бомбата над Хирошима, а реакциите варираха от “Разпни го!” до “Осанна!” Сдружението на психиатрите видя в негово лице една класическа диагноза и настоя да бъде въдворен на 4-ти километър. Соломон Паси го повози на своя исторически трабант. Левите сили, стъпили здраво върху идеологемата за пролетарския интернационализъм, веднага съзряха заплаха за териториалната цялост на Сърбия и обявиха цар Симеон за великобългарски шовинист. Обаче здравите патриотични сили вкупом застанаха зад него. В най-деликатно положение се оказаха родните монархисти, изправени пред дилемата: Симеон Велики или Симеон II Сакскобургготски?

За отрицателно време царят стана медийна звезда, а останалият без работа Жорж емигрира отвъд океана, за да се прехранва с уроци по фехтовка. Ефирната шумотевица набързо прехвърли границите на родината. Пръв разбра за какво става дума юго-президентът, който побърза да поиска политическо убежище в Китай. Жириновски предложи на Симеон Велики да стане почетен председател в неговия Либерално-демократичен интернационал, но Владимир Волфович въобще не се вписваше в Симеоновата концепция...

После всичко се разви така. Гражданинът Симеон Борисов (Михайлов) спечели президентските избори. След това изрови край Велики Преслав едно свое съкровище, скътано за черни дни, и така осигури пари за армията, за увеличаване на пенсиите, детските добавки и бюджетните заплати. След което Парламентът насрочи референдум, като въпросът бе формулиран така: “Президентска република или абсолютна монархия?” 88 % гласуваха за монархията. Това развърза ръцете на цар Симеон и той се развихри. Първо спря помощите на безработните и затвори границите, за да не емигрират в чужбина. Това ги принуди най-после да се върнат на село и да заработят наследствените си земи. Нуждата от работна ръка в земеделието вдигна раждаемостта в селските райони до 50 на 1000. В градовете същият ефект бе постигнат със забраната за използване на противозачатъчни средства и на абортите под страх от обезглавяване. Дори в Албания стана популярен изразът “Плодят се като българи”.

Следващата стъпка на монарха бе да национализира предприятията от Военно-промишления комплекс и да построи още толкова... Икономиката на България започваше да прегрява: България се нуждаеше от териториално разширение. По това време братята от Република Македония вече си бяха спомнили, че са най-чисти българи. Аншлусът стана с фанфари от двете страни на вече несъществуващата граница и със завистливо скърцане на зъби от съседите. После на сърбите им бе припомнено, че освен Западните покрайнини, изконни български земи са Тимошко, Зайчарско, Нишкият санджак, Поморавието и част от Косово. Цар Симеон не пропусна да изпрати поздравителна картичка до новия юго-президент, на която бе изобразена Велика България от Х век; всъщност, поздравлението имаше вид на нота, която даваше възможност на сърбите в срок от 24 часа да осъществят една своя стара мечта - да видят всички южни славяни обединени в една държава. Само че българска!

След това неукротимият държавник поиска от потомците на ромеите да ни върнат оригинала на История славяноболгарская; отказът на гръцката страна бе повод България да присъедини Света гора заедно с прилежащите й Беломорска Тракия и Егейска Македония, в която най-после бяха възстановени човешките права на нашите сънародници. После Симеон Велики припомни на северните ни съседи, че отдавна е изтекъл 100-годишният срок за ползване на Северна Добруджа. Но здравите патриотични сили, застанали зад царската платформа “България на три океана” вече бяха издигнали лозунга “Всички българи в една държава!” Затова нашият владетел не устоя пред волята на народа и заради банатските и бесарабските българи анексира Влашко, Молдова и Украйна. След което царските съветници му напомниха, че компактни колонии от българи-градинари има в Унгария, че така наречените “татари” в Татарската автономна република на Руската федерация се самоопределят като българи, че в Северна Италия живеят потомци на прабългарския хан Алцек, брата на Аспарух, а в Испания - семейството на Христо Стоичков; спомниха си, че в Норвегия се подвизават над 20 наши рок-групи, че в Париж живеят Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, а в Лондон почиват костите на Георги Марков и Петър Увалиев. Да не говорим за сериозната българска диаспора в САЩ, Канада, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Израел, ЮАР, Кипър... Но цар Симеон се бе уморил да работи на парче. Затова замисли генерално решение на проблема.

Българските тайни служби влязоха във връзка с кръстника на руската мафия. Седмица по-късно Симеон Велики притежаваше секретното куфарче с бутона за руската ядрена мощ, което бе подменено в Кремъл със съвършено копие. Срещу тази услуга мафиотът, бивш шампион по вдигане на тежести, получи кюлчета злато и скъпоценни камъни колкото можеше да носи, плюс една вила на Златни пясъци, една на Охридското езеро, национализираната спиртоварна на цар Киро и остров Тасос...

После събитията придобиха такъв развой. След десетилетия изнурително чакане за членство в Евросъюза, изведнъж Брюксел изпрати 12 емисари накуп, които да молят България час по-скоро да стане пълноправен член на общността. След 20-минутни преговори западняците приеха да се присъединят безусловно към Царство Великобългария, а цар Симеон разположи ограничен контингент български войски в западноевропейските страни. Наскоро след това българският парламент прие единодушно Закона “Панев-2”, който забраняваше на всички бивши евро-чиновници, участвали в изготвянето на черния Шенгенски списък, да заемат ръководни постове в империята. А папата побърза да стане православен, като преди това се покая за отстъплението на Рим от светото Православие...

Точно в 3 часа след полунощ цар Симеон позвъни на руския президент, за да го поздрави за рождения му ден; между другото го попита дали му се е налагало скоро да натиска ядрения бутон от въпросното куфарче. В 6,30 часа свиканата по спешност Дума гласува присъединяването на Русия като 16-та република или губерния (или каквото там трябва) към Царство Великобългария. Работата стана още по дебела, когато централноазиатските страни, Монголия, Китай, Япония плюс двете Кореи си спомниха, че имат общ произход с прабългарите и пожелаха да се включат в удобно за нас време във великото семейство на българските народи. Индия пък реши да използва като троянски кон бившия цар Киро, който трябваше да ходатайства неговото индийско праотечество да бъде анексирано с предимство. Обаче цар Симеон страдаше от язва на дванадесетопръстника, затова родината на черния пипер и екзотичните подправки не можеше да го изкуши. Още повече че отдавна бе преизпълнил предизборната си платформа “България на три океана” и българските граници вече се миеха от водите на Атлантика, на Северния Ледовит и на Тихия океани. Все пак, за да не бъде обвинен в расова дискриминация, българският монарх присъедини и Индия, но още на следващия ден с царски указ забрани лявото движение по пътищата, продажбата на Кама сутра, безконтролното отглеждане на едър рогат добитък в градски условия, гълтането на саби и спането върху гвоздеи...

Едва тогава Симеон Велики спря, за да си поеме дъх и да въведе ред в новоприсъединените територии. Единственият каприз, който си позволи, бе да премести Айфеловата кула от Париж на Черни връх. За да държи под око империята си. Но това доведе до някои непредвидени последици. Вследствие намалелия туристически поток проститутките от Плас Пигал се преместиха на Дунав мост, а това породи бунтове сред местните жрици на любовта. Тези безредици изнервиха царя и той забрани проституцията, като проститутките бяха поставени в разпореждане на службите по чистотата. И тъй като вече бе превключил на такава вълна, организира серия публични екзекуции чрез изгаряне на клада на нашумели наркобарони, водачи на секти, влиятелни масони, издатели на порно-списания, екстрасенси и откровени магьосници-сатанисти, както и на общественоопасни мафиоти и корумпирани държавни чиновници. Естествено, екзекуциите се излъчваха директно по всичките 108 канала на Българската национална телевизия...

Цар Симеон почиваше в лятната си резиденция на Ривиерата, когато, кланяйки се до земята в царските покои, влезе един царедворец с папка в ръка. В нея бе прошението на САЩ, които молеха да придобият статута на отвъдморска българска територия; в знак на добрата си воля американците разкриваха тайнствената формула на легендарната кока-кола. Царят прехвърли прошението с кисела язваджийска усмивка. Следващата молба в папката бе на турското правителство - за пореден път турците изразяваха горещото си желание да влязат в състава на българската империя, като този път разчитаха да умилостивят монарха с харем от десет отбрани девици. Досега той бе отхвърлил три турски молби под предлог, че не иска главоболия с кюрдския проблем. Но истината беше друга - Симеон Велики си ги пазеше за десерт, за най-накрая. Просто се опитваше да удължи с още някой месец живота на най-старата мечта на българските владетели - да превземат Цариград, да стъпят най-подир на Босфора! Защото няма нищо по-тъжно от една сбъдната мечта, в края на краищата...

Третата молба... Третият лист хартия се оказа писмо от жена му: царицата се оплакваше, че ето - година откак го няма и държавата започнала да се скапва. Наистина, васалите си плащали редовно данъците, но хорът в църквата бил започнал да пее непоносимо фалшиво, кранът в банята капел, а върхът на всичко бил, когато в тронната зала я полазила една мишка... Цар Симеон изпъшка и започна да стяга багажа си за връщане - империи се градят лесно, по-трудно и по-важно е да изградиш и запазиш здраво едно семейство, нали така...

- Така е, Ваше Величество... - съгласи се царедворецът, който бе не някой друг, а самият д-р Охниминчев, след което и двамата се отправиха към машината на времето.

* * *

Минаваше полунощ, когато д-р Евлоги Охниминчев се прибра в мансардната си гарсониера. В коридора, с вид, непредвещаващ нищо добро, го чакаше интимната му приятелка Пепа. Явно, нямаше да се размине без обяснения. След час и нещо великият хуманист завърши разказа си и оброни глава.

- Не, този път цистерната на моето търпение окончателно преля! - процеди с леден тембър очарователната блондинка, сексапилната възпитаничка на стилист Капанов, и започна да си събира роклите и компакт-дисковете с поп-фолк. - Щях да те разбера, ако ми беше казал, че сте се запили с приятели в таверната; мога да те разбера, ако си признаеш, че си обрал Археологическия музей; бих преживяла дори да ми кажеш, че вече съм ти омръзнала и затова си намерил по-млада любовница. Но от тези безкрайни фантасмагории вече ми се повдига! Чао!!!

Останал сам, д-р Охниминчев напипа в джоба си трудовия договор, с който цар Симеон го бе назначил за първи царедворец, и си помисли: “Не съм виновен аз, дето ми се случват малко по-чудни неща, отколкото на другите. То е, защото обичам да пътувам и да търся неуморно приключения, а пък другите си седят вкъщи и гледат света през прозореца.”

По една случайност, точно същата мисъл бе споходила преди около два века и Карл-Фридрих-Йероним барон фон Мюнхаузен...

http://liternet.bg/publish13/p_marchev/okeana.htm

[КГ125]

Хахахахахахах !!!!!!!!

Добре!

[HOR+BAT]

Като за последенъ романетсъ - добре е! Самъ си пишешъ, самъ си отговарашъ!?

http://ziezi.net/_07_EZ.pdf

Редактирано Април 9, 2009 от ISTORIK

[Last roman]

Хорбатка и тук ли прописа на 'старобългарски'?

[ISTORIK]

Той не пише на "старобългарски", както, може би, изглежда на неосведомения читател.

Той пише така, както се е пишело преди реформата от 1946 г., когато са премахнати ятовата гласна, он и ен, закона за отворената сричка (завършваща на гласна!)...

[HOR+BAT]

Хорбатка и тук ли прописа на 'старобългарски'?

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

+ Да, какво проблемъ ли има?!

Тебе не мога да те мина, ти си вездесъштъ и неуморимъ!

Ако те затормозва моето присъствие, ето едно филмтше за разтуха:

http://www.zeitgeistmovie.com/add_bulgarian.htm

---

Бележка на модератора

Хор+БАТ+Е, не е необходимо да слагаш пред и зад адреса на сайта, за да може да се влезе директно в него.

Съветвам те да пишеш нормално, за да може написаното от теб да се чете лесно и бързо. Не е нужно да пишеш "фъфлейки" и слагайки ерови гласни в края на думи, завършващи на съгласна.

Редактирано Април 9, 2009 от ISTORIK

[Last roman]

Нямаш грижи, Хорбате, драскай смело! Тука не ти трябва, за да активираш линк /това не е дира/.

Историк, мерси за разяснението, ти си питш.

[A4ko]

Е ха, тази тема е супер! Кои ще да са трите ни планети? Първата безспорно е Земята. От тук най-лесно се достига до Луната и Марс. Вероятно на Луната може да се открие укрепен лагер на българите. Ако не се открие такъв, то значи е крайно време да бъде построен - примерно на 1 км. дълбочина в някоя стабилна скала. Марс е по-перспективен от Луната с оглед на възможностите за тераформиране, т.е. възможно е да се отвори жизнено пространство за поне за 8 мл. български колонисти. Един ден може и столицата да преместим там! Астероидния пояс след Марс е чудна база на бъдещата суровинна промишленост. За минните инженери това си е нещо като склада с играчки на дядо Коледа. Добивните заводи обаче ще ги направим на границата на астероидния пояс, щото не искаме да замърсяваме Марс, нали? Още повече, че не се знае откъде може да изскочи някоя самоасемблираща се структура с афинитет към българите в частност. Плана е следния : пращат се автоматични сонди в пояса да го картографират и сканират. След това се подбира подходящото парче космическа скала и автоматични влекачи я домъкват на края на пояса до добивния завод. Той се прикрепва за скалата и почва да я обработва. Отпадъците се компресират и оводняват с малко водица от комета, която е имала нещастието да премине в обсега на влекачите. Така направените кубчета боклук се връщат обратно в пояса. Това е по така наречената "Руска" технология. Безспорно ние българите , като уважаващи себе си хора ще си инсталираме и някой "Шведски" джунджорий на орбита около Марс. Това ще са малки сонди -импактори, заредени с нано-роботчета. Задачата им е като си харесат някой астероид да се засилят максимално и здраво да го ударят, така че да се паркират в центъра му или поне в центъра на ценната субстанция в астероида. Там спокойно освобождават нано-асемблери, които почват да се размножават и едновременно с това да отделят ценната субстанция от пространството около тях в монокристал. Като приключат работата си един автоматичен влекач закрепва парашутче на кристалчето и го засилва към Марс или някоя от другите български колонии.

Та такива работи се предвиждат. Ако ние българите не се организираме , някой друг ще ни изпревари и вместо България на три планети и още няколко астероида ще има археологически проучвания от чужденци на изчезналата БГ цивилизация.

[HOR+BAT]

+ Много добра белетристика! Ласт Роман требе да го предложиме за Нобелова награда по литература! Може и за Хердеровата награда да го предложиме! Много е добър!

http://ziezi.net/_07_EZ.pdf

http://ziezi.net/zograf/4.htm

http://video.google.com/videoplay?docid=12...22449&hl=en

http://video.google.com/videoplay?docid=67...27824&hl=en

http://video.google.com/videoplay?docid=88...279893&hl=e

http://www.zeitgeistmovie.com/add_bulgarian.htm

[Last roman]

Извадка от изготвеният Доклад на наблюдаващите прогресори от отдела за извънредни ситуации към КОКОМ на Галактическата федерация, във връзка с критичното положение наблюдавано на територията с множество аномални портали с кодово име "Болгарскай гейт" на планетата Тера - система Солар3. Галактическа структура М31

Степен на секретност 0001

Само за членовете на президиума на Галактическия съвет

"... екипите към Центъра отговорящ по въпросите на далечния космос и наблюдение на особенни зони и извънредните произшествия да приведат в изпълнение дадените им директиви на наблюдаващите офицери от 13 отдел Прогресори за необходимата степен на прогресорска дейност насочена към наблюдаваната територия известна под името "България" намираща се на планета Тера в системата Солар3...

...Територията обхваща значителен брой зони-портали към интересуващи ни сектори в различни галактични обекти като Пегас, Змиеносец, Лебед Х-1 отбелязани от Екипите за далечно търсене във връзка с операция "Огледало" и "Ноев ковчег"...(бележки на референта- )

Окончателните анализи на направените тестове на значителна извадка от мастното население показва носители на древни гени непринадлежащи на галактическия генофонд на хуманоидни култури населяващи галактиката М31. Установени са явни доказателства за активна прогресорска дейност на Странниците върху населението и територията на която то живее- това са наличието на особенните зони с неизвестна аномалност, както и на хора със явно изявена трета импулсна система...

План на действие на екипите от прогресори за извънредни ситуации (извадки)

"...Заедно с необходимата апаратура ще бъдат изпратени и нужния брой подготвени прогресори, които ще бъдат инфилтрирани по всички етажи на изпълнителната, законодателната и съдебната власт... Агентите са с широки правомощия и имащи право да отстраняват подривни елементи влизащи в състава на корумпираната управляваща клика...

...втори десант от подготвени прогресори ще бъде инфилтриран във всички учебни заведения, дори като възпитатели в детските градини...

...трети десант ще включва прогресори със специализации в научно-приложните дисциплини- поемане на директорски функции във всички научни учреждения и лаборатории...

Особенно внимание да бъде отделено на изпращането на добре подготвени прогресори, които да овладеят местните средства за масова информация...

Крайна цел на извършваните операции- увеличаване на критичната маса от населението с показатели на 3-та импулсна система... по каталога на Вертикалната еволюция...

И сформиране на достатъчно на брой общности по класификацията Людени (Метаморфи) с цел безпрепятственото разпространение на Знанието на изследваната планета и улесняване на безпроблемния контакт с Галактическата федерация

Одобрил:

Главен координатор към Галактическия съвет - Мета Зен

Изготвил: референт към Съвета - Хайло Куул

Получил Доклада за изпълнение:

Координарор на групите прогресори за внедряване-

Преподобният

[glishev]

Романе, гледам, че и тук текстчето за трите планети се радва на добър прием. Ама що никъде не пише името на автора?

[Last roman]

Щото не ми е известен.

Да не си ти, бре?

Редактирано Декември 13, 2009 от Last roman

[glishev]

Аз, зер. Че кой друг може да роди такъв неподправен вогонски идиотизъм?

[Last roman]

Най-накрая истината за нашия извънпланетен произход беше открита /макар и във друг форум, което си е недопустим пропуск от страна на БГ Наука/:

Българска цивилизация от Юпитер е построила пирамидите !

На старобългарски Иегюпътъ, се чете от дясно на ляво –Те са Боугъ !
За земляните, пришълци от пл. Юпитер – висша цивилизация, естествено са боговете. Ще Ви разчета на български сег. име на :
Ж – Юпитер = ю – питер = ю – петьра = ю –пет – ра =
Азъ съм петата планета от Ра (Слънцето).
Сега сме 2009 г., как ще се строи, примерно през 2500г.? Всичко ще се усъвършенствува.Съставната част на бетона – цемента ще има различни цветове и състав итн.
Висшата бълг. цивилизация от Юпитер е построила пирамидите, като са изливали бетон в кофраж на место, вместо да се мъчат да дърпат гигански камъни. Вероятно са използвали големи хълмове или малки планини, под които е имало вода. Твърдя това, защото учените са установили, че между различните по-големина каменни блокове има фуга, в която е поставена медна пластина, дебела половин сантиметър. Никъде няма случай, тя да е смачкана или изкривена, което би се получило при вдигане и наместване на тежките каменни блокове.
Знаем от историята, че роби са носили строителните материали. Нека да разгледаме фонетично името – роб, робът :
1. На руски- робът, рабат (работа) значи – робот!
2. На англ. бед робат, значи – лош робот !
Роботи, роботи са извършвали строителните работи по пирамидите. Вече в Япония има такива.Безспорно, роботите са водени от висша бълг. цивилизация.Тя , естествено не е носила цемент от Юпитер.За направата му са използвали пепел от изгорени палми, мек варовик, сода каустик, сол и др. След това са разтваряли сместа в големи басеини, захранвани с вода от Нил.
Сега аз не знам така наречената Хеопсова пирамида дали е оригинална ? Учените трябва да установят дали камъка е камък?
Знам обаче, че на Земята под планините и под водата има огромни пирамиди.И Хеопсовата пирамида изглежда сравнена с тях, като чичо Томовата колиба.
Много след истинските пирамиди, хората на земята, са започнали и те да строят пирамиди.Целта на фараоните е чрез пирамидите, да останат живи и след смъртта си. Това са искали и хората. И от райската растителност и вода, са започнали поголовно да секат и изгарят палмите си. Така си направили пустинята Сахара !
Много е писано за сложните чертежи, по които са правени пирамидите, Ще Ви разчета уж гръцкото име, на един известен математик, което само на български се чете:
Ж – Пета – хора( Питагоръ) или на днешен български значи:
Ж- На петата планета – Юпитер, ИМА ХОРА !

http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t87388.html